Няколко въпроса за писмото

  • 2 749
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8 793
Обичам да пиша и да получавах писма на хартия. По пощата. Обичам да чета истински книги, на хартия, не електронни.Вече няма такива неща, но съм доволна ,че живях във времена ,когато това беше единственият начин на комуникация. Това е една от изгубените красоти на живота.
Наскоро ми се наложи да пиша на хартия ,ужасих се, забравила съм как се държи химикал, как се пише. А си вадя хляба с писане.  ooooh!
Станала съм типичната електронна глупава сива мишка.Като всички останали Confused

# 16
  • Мнения: X
Получавам най-редовно картички по пощата, уви не съм много редовна в изпращането им. Писането и получаването на писма не ми липсва, намирам го за излишно в днешно време, а спомените от миналото не ме топлят и ми е странна носталгията, която се стели по темата. Хората чудесно могат да общуват по телефон, мейл, чат и т.н., стига да имат желание. Желанието е разковничето за всичко, другото са празни приказки и извинения.

Книги купувам само на хартия, не ми е известно да ограничават издаването им, та паралела е неясен.

# 17
  • Мнения: X
Допреди 16 или 17 години си пишех хартиени писма с връстници, намерени в детски и юношески вестници. Винаги съм имала ужасен почерк, но се стараех все пак - чернова, втора чернова, драскане, трета чернова... Обичах да пиша и чета такива писма. Сега няма с кого. А и като се замисля, писането и брисането са ми станали ужасно досадни.
Иначе редовно разглеждам разни красотички - листи, пликове, шаблони, восък и печати. Гледам клипчета с калиграфско изписване. Но някак не ми се занимава.

# 18
  • Мнения: 5 262
На родителите ми за юбилеи и значителни празници и на децата ми ден след раждането им. Преди писах и на баба, но сега вече не може да чете добре и звъня по телефона. Картички изпращам и получавам всяка година, пазя всичко и редовно го преразровям Simple Smile

# 19
  • Мнения: 2 515
Каква хубава тема 💕
Връща ме в детството.
В продължение на десетина години си писах с едно момиче от Ямбол (така и не я откривам сега). През 2000 година си купувах списание „Кеч мания” (😁) и там имаше адреси на деца на моята възраст. Постоянно си пишехме, дори и да няма какво. Последното писмо съм изпратила през 2009. Спомням си, че бях сложила вътре снимка от абитуриентския ми бал. Имаше много други начини да поддържаме връзка (имейл, Фейсбук имаше вече, Скайп), но някак хартиеното писмо и писането на ръка ни беше обща черта. Много обичах да пиша.
Пазя си всички писма и снимки от нея. Израснахме заедно. Много ми липсва и тя, и писмата. Надали е на същия адрес вече. Предстоеше ѝ местене във Варна, при брат й. Сигурно и там е завършила, може и да е омъжена, с деца.
Ще ѝ напиша едно писъмце, с надеждата родителите ѝ да са още в същото жилище.
Благодаря, че ме върнахте толкова назад. Simple Smile

# 20
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Последно писмо съм писала някъде 2002-2003-та,но пък най-редовно пращам картички на сестра ми в Англия и на баба ми в Плевен.По принцип обичам да пиша,но няма с кого...

# 21
  • Мнения: 2 515
Последно писмо съм писала някъде 2002-2003-та,но пък най-редовно пращам картички на сестра ми в Англия и на баба ми в Плевен.По принцип обичам да пиша,но няма с кого...
Пиши на мен 😁. С удоволствие ще отговарям Simple Smile

# 22
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 1 728
И аз бих ти предложил да пишеш и на мен. Но едва ли ще се решиш да ми пишеш дори Simple Smile .

# 23
  • София
  • Мнения: 1 352
Обичам да пиша и да получавах писма на хартия. По пощата. Обичам да чета истински книги, на хартия, не електронни.Вече няма такива неща, но съм доволна ,че живях във времена ,когато това беше единственият начин на комуникация. Това е една от изгубените красоти на живота.
Наскоро ми се наложи да пиша на хартия ,ужасих се, забравила съм как се държи химикал, как се пише. А си вадя хляба с писане.  ooooh!
Станала съм типичната електронна глупава сива мишка.Като всички останали Confused


Все едно аз съм го писала. Много съм старомодна, просто имам нужда от допир с истинските неща - листа, химикалката, книгата, боичките за рисуване... Усещането, че сътворяваш нещо с пръстите си, че после някой ще го прочете/разглежда, ако е рисунка!
Е, не съм спирала да пиша, за сега на себе си само, т.е. в дневник. Иначе последното писмо, което изпратих, беше преди ок. 3 години на една приятелка в чужбина.
Хубаво е писането на писма, но е важно и кой е получателят, нали, желателно е да сме от една порода. Simple Smile

# 24
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Не понасям хартиените писма. Никога не съм ги понасяла. Последното такова написах преди около 20 години (+/- една година). Винаги съм избягвала хартиените писма.
Иначе за самото писане - хартия и химикал ползвам всеки ден, по някога с часове. Вкъщи предпочитам реални книги, но навън ползвам само електронни.

Живота стана доста забързан последните години. Хората гледат телефоните си, пишат някакви съобщения. Но истинска комуникация, обмен на идеи и мисли не се случва вече. Всичко ми се струва едно вяло, мимолетно, плитко.
Метода на комуникация не е определящ за съдържанието и дълбочината й.

# 25
  • Мнения: 225
Не съм писала писмо (в класическия смисъл на думата) сигурно от 15 години. Започнах да ползвам интернет и просто необходимостта отпадна. Харесвам романтичната страна на нещата, но обичам и бързината. Имейлите пристигат веднага. Мои познати ми изпратиха картика от Америка преди 6-7 години и бях очарована Simple Smile

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Не изпитвам някаква носталгия по писмата. Голям праз, че някой ще ми се обяснява на хартия и с мастило, ако писмото е пълно с правописни грешки. Grinning
Също така не съм забравила и как се държи химикал, да не повярваш. Grinning

# 27
  • Мнения: 10 964
Темата е много любопитна, не виждам поводи да се дефинира като носталгия и ненужна анахроничност. В интернет съм от 1995 г., мейл имам от 1997 (пак оттогава съм онлайн практически денонощно). Обаче хартиени картички все още пращам по най-разнообразни поводи, от и до разни точки на света. Обичам и да получавам Simple Smile И на ръка пиша чат-пат, макар и не толкова, колкото преди. Никак не ми изглежда двете да се взаимоизключват.
Дълги и напоителни писма отдавна не съм писала, защото фазата на живота ми не предполага такъв тип комуникация  - иначе мисля, някъде в началото на 2000-те съм го правила за последно. А дъщеря ми си пише и разменя писма и картички с някакви приятелки чрез ръчно предаване, не ги праща по пощата, нито пък по вайбър.

# 28
  • Мнения: 1 488
Тази година от началото до сега съм написала 10тина писма. В една група по интереси във фб го предложиха. Хора от различни д-ви са. Обаче в крайна сметка ентусиазма на повечето им мина и сега съм само с една 'приятелка по писма'.
Обичам да пиша 📝

# 29
  • Мнения: X
За пращане на картички по пощата винаги ще има повод, докато с писмата, хм, не е точно така. Та в този смисъл второто отдавна е изчерпано като смисъл, което е повече от видно, предвид, че е нужно да се правят специални напъни за да се случи.

Общи условия

Активация на акаунт