Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 юли 2019, 09:51 ч.

Аз съм абсолютното мрънкало

  • 472
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 313
Твърде често не съм удовлетворена от себе си и от случващото ми се. А не ми се случват някакви мега кофти неща. Дори ми се случват хубави неща. Всъщност, според останалите излиза, че съм мрънкало, вечно недоволна и тем подобни. Не мисля, че е точно така. Все си мисля, че един ден ще намеря себе си и това, което ме удовлетворява. А все пак съм на почти 30 години и не съм особено наясно със себе си.
Преди работех на място, което ме потискаше, хората бяха конфликтни. Постоянна злоба и интриги. Не ми понасят подобни настроения. Не съм такъв човек. В момента вече не съм на тази работа, дори нямам работа. Сега се чувствам изключително неориентирана и объркана. А реално съм в позиция, в която имам свободата да пробвам нещо ново. Чувствам се безполезна, а все си мисля, че мога да се справя с много неща ( дано не е само мисъл).
Не се наслаждавам на случващото се, а все чакам зад ъгъла какво друго ще се появи. Едва ли не, живея в измислено бъдеще.
Също така изкарах шофьорски курс. Беше си ми голям зор, предвид това, че притеснението ми изигра огромна шега. Явих се n пъти на изпит. В крайна сметка го преминах успешно. До ден днешен така и не шофирам,а имам желание, но май не и мотивация.
Чувствам се жива и смислена, когато върша нещо. А аз съм си аз и се чувствам най на място пътувайки. Дали поради себе си, дали поради други причини, не го правя често. А имам невероятна нужда. Природата ме зарежда. Разнообразието ми дава живот, зарежда ме, дава ми смисъл и мотивация. А в момента  съм си влязла в едно еднообразно ежедневие и мисля, че с всеки изминал ден се сдухвам все повече.
Не знам какъв ми е проблемът и защо често нямам смелостта и мотивацията на правя това, което кара да се чувствам себе си. Както и защо нищо не ме удовлетворява. И така времето си минава...

# 1
  • София
  • Мнения: 545
Здравейте!
Няколко пъти се връщах към написаното от Вас и винаги един момент се задържаше в мислите ми – „Едва ли не, живея в измислено бъдеще.“ Запитах се кое прави невъзможно или трудно да бъдете „тук и сега“. Разбирам, че няма как напълно да се абстрахираме от коментарите и оценките на околните за нас, действията ни и изборите, които сме направили за живота си, но човекът, отговорен за това как да живеете живота си, сте Вие.

Кой е най-силно отразяващият Ви се фактор – мнението на околните (това, което споменавате за околните); отношението на близките Ви (има ли натиск за това бързо да вземете дългосрочни решения); Вашето усещане за ситуацията, в която се намирате, или нещо съвсем различно.

Описвате и конкретни неща, които Ви карат да се чувствате добре и намирате смисъл. Тогава кое Ви спира да правите именно тях? Отново – чуждите очаквания или…?

Много често загубата на смисъл и мотивация са резултат от нещо предходно. В случая мога само да предполагам и гадая какво е, но Вие може да съотнесете това към собствената си история, ако откривате допирни точки. Например голямо разочарование, несигурност в собствените умения и възможности, раздяла и/или загуба, тъга, страх (от неизвестно, неоправдани очаквания, да не разочаровате и т.н.). Дори и да не се „откривате“ в никое от изброените, е добре да откриете това, което Ви спира, и съответно да се търсят начините да се намали неговото влияние.

Сърдечни поздрави,
Славея Дънева – психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт