Трудно общувам с хората

  • 20 327
  • 686
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 913
Момиче, както ти написаха неколкократно, светът е малък. Все някой ще разпознае обекта на твоите мечти и ще му прати линк да прочете как си го обрисувала и как всички ние, завистливите лелки, те питаме за какво ти е такъв "борсук".
Тогава ще имаш шанс с него, ама през крив макарон.
Поискай ключ на темата, стискай палци да потъне в забвение и събирай смелост да го заговориш.

# 46
  • Мнения: 324
Ще ти дам един съвет - почни да четеш книги. Ама не за самопомощ или чиклит, ами стойностни книги. Ще си обогатиш речника и ще поправиш изказа, защото в момента е покъртителен за студент на 23. "Бфф", "аверка" и "харесвам си" се ползват от деца в 4 клас. След като се случи това, ще си вдигнеш малко самочувствието, защото знаеш, че имаш какво да предложиш насреща, а не само една куха обвивка, с която човек не може да проведе качествен диалог. Зарежи сегашния си приятел, явно не го обичаш и няма бъдеще тая връзка, почни работа в старбъкс, все пак ще си барман, а не финансов анализатор, че да ти пречи толкова на образованието, и след може би 1-2 седмици работа с това момче ще разбереш дали наистина го харесваш или просто си се филмирала, защото нямаш друго интересно в живота в момента.
И аз бях като теб - срамежлива и без капка самочувствие, но се напънах и изкорених голяма част от това бреме. Ако обаче не искаш да излезеш малко от зоната си на комфорт, няма да стане.

# 47
  • Мнения: 4 518
Положението е отчайващо. Не мога да разбера каква е тази мания, ти побъркала ли си се, нещо ти се е случило като малка ли, много филми ли гледаш?
Изключително много се радвам, че няма хора около мен със същото поведение. А още повече се радвам, че сестра ми на 13 години се държи 100 пъти по-зряло.
Учи си листата и се замисли дали тази мания е нормална.
Колкото до шефчето - какво ще стане, ако някой му каже за двете невероятни теми? Някога замисляла ли си се? А може би точно това искаш...

# 48
  • Мнения: X
Благодаря ви за съветите, хора.Оценявам ги, защото ми е наистина объркано.И аз самата не се разбирам защо си пропилявам дните в мисли за човек, който не знае, че дишам.Честно, и аз не се разбирам защо така съм хлътнала.Май е заради онзи сън с него.Чувствам го сякаш е бил истина.Даже друга страна в мен отказва да повярва, че е било само сън.Не беше обикновен.Беше много специален.Докато всички сънища, колкото и да се пъна да ги помня ги забравям, този нон стоп ми е в главата сякаш се случи преди малко и е истина..
Виждам, че няколко хора ми се почудиха как не ме е страх, че някой който го познава ще види темата Grinning

Пък ще се радвам Бог да ми прати честта да се запозная с негова роднина ако това стане и го разпознае някой и бих повярвала че няма да му каже ако я помоля защото това може би е лапешко.Но вижте дори някой да го разпознае и да му покаже двете невероятни теми, какво  смятате, че ще стане? Grinning Първо - той не знае, че съществувам, както вече споменах няколкократно.Сред толкова клиенти нито мен ме е забелязал, нито е и подозирал, че го скивам и му мятам любовни погледи.Нито има как да се сети с коя от всички баристи там съм приятелка и от коя знам за него.Второ - не мисля и, че изобщо ще прояви интерес и ще има изобщо време да чете темите, той си има толкова проблеми на главата, че най - малко му е до това.

Последна редакция: ср, 24 юли 2019, 13:49 от Анонимен

# 49
  • Мнения: 7 913
Ужас.
Ами ако майка му го разпознае Joy

# 50
  • Мнения: 13 082
Бог ти е пратил честта да се запознаеш с негова роднина!? Really?! Честно, имам чувството, че съм попаднала в паралелна вселена.

# 51
  • Мнения: 4 518
Бог ти е пратил честта да се запознаеш с негова роднина!? Really?! Честно, имам чувството, че съм попаднала в паралелна вселена.
И аз. Направо мозъкът ми не може да го проумее. Ние говорим едно, тя си пише нейното. Няма как лесно да общуваш с хора като не чуваш даже, за слушане не може и да стане дума.

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Абе, дано да е пързалка, че иначе работата хич не е на добре.
Вярно, че в последно време масово се инфантилизира народът, ама чак толкова не е на добре. Вълнения, присъщи на 13-годишни.

# 53
  • Мнения: X
Не знам какво странно казах, просто ми е много развълнувано, толкова е красив и това чувство...

Последна редакция: ср, 24 юли 2019, 13:47 от Анонимен

# 54
  • Мнения: 4 518
Не е нещо, което си казала, а цялата картина, която описа в двете теми.
От друга страна е малко тъжно толкова да си се развълнувала за това, а той дори да не знае за твоето съществуване. Явно ти липсват много емоции, щом това те кара да реагираш по този начин.

# 55
  • Мнения: 18 542
В наше село има няколко пострадали от учене и все момичета.Какво им правят буквите, та имат отклонения впоследствие ,не знам.Повечето си остават нормални.

# 56
  • Мнения: X
Мечтая да го заговоря...Но ей така да го заговоря не върви...да се запозная с него покрай приятелката ми пак не върви, защото тя не му е никаква.

Последна редакция: ср, 24 юли 2019, 13:44 от Анонимен

# 57
  • Мнения: 13 082
Слушай ся какво ще ти кажа, казвам ти го като на 13 годишна, защото развитието ти е спряло там някъде. 50 нюанса незнамсикво е просто роман. Такива като мистър Грей харесват кучки, а не срамежливи девици. Това е реалността, сори бът нот сори.

# 58
  • Мнения: 324
Е нали му е колежка, как не му е никаква? Може да ви запознае под предтекст, че имаш желание да се занимаваш с тази професия и да ти разкаже малко повече какви умения се изискват и т.н. и завържете разговор. Или просто като си поръчваш кафе му се усмихни, намигни му и го заговори, какво като е ей така от нищото. Най-много да те отреже и ще се приключи драмата.

баси, и аз с какви неща се занимавам в работно време...

# 59
  • Мнения: 3 743
Ох момиче, искрено ме усмихна, голяма си сладурана. Може би малко си попрекалила с любовните романи, било то на Джейн Остин или на Даниел Стийл. Времената се менят, нас едни и същи неволи ни гонят. Човещинка какво да се прави, но не бива и да се увличаш. Явно си падаш по модела на лошото момче, който в книгите може би е атрактивен, ама в живота повече боли.

Съвет от мен - скачай в дълбокото с двата крака, сега ти е времето. Приключваш с гаджето - и без това не върви, цяла тема си посветила да питаш как да свалиш друг мъж.
Бий си два шамара и горе главата - трябва ти малко самочувствие.
Кандидатствай за работа на няколко места и почни където те одобрят. Така щеш не щеш, ще трябва да си по-организирана и ще можеш и ученето да си разпределиш. Парите също не пречат.

Ако те приемат при любимия - супер, най-вероятно ще ти мине меракът до няколко месеца. Тъкмо и ще го опознаеш наистина, да знаеш дали си струва целият този блян. Има вариант и той да не те хареса - ще страдаш седмица, две и ще ти мине.

Ако не те вземат при него - ще имаш нова среда с нови хора, ще поработиш за социални умения, после ще можеш и по-лесно да го заговориш, или който и да е било друг.

И хич не си прави планове за след 2 години, работата по кафетата е за сега, не е кариерно развитие след университета. Какъв е смисълът да се блъскаш да учиш, че да работиш после нещо, за което не ти трябва после образование?

Последна редакция: вт, 23 юли 2019, 16:01 от Emiliana V55

Общи условия

Активация на акаунт