Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

  • 68 904
  • 762
  •   1
Отговори
# 1
# 2
  • Мнения: 24 117
Хората предпочитат лесните решения, а да сътвориш зло е лесно.
Йосиф Бродски

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Aко някога се нуждаете от ръка за помощ, ще я намерите закачена на собственото си рамо. Одри Хепбърн

Онзи, който се усмихва, вместо да се ядосва, винаги е по-силният. Японска поговорка

                 ***
Внимавай, когато прощаваш

на човека до себе си.

Внимавай, когато

му даваш втори шанс.

И трети.

И четвърти...

Колкото повече му прощаваш,

толкова по-малко ще те уважава.

Колкото повече си затваряш очите

за нещата, които прави или не прави,

толкова по-малко ще се старае

да ти даде това, от което се нуждаеш.

Просто защото ще знае,

че каквото и да се случи,

ти винаги ще му дадеш нов шанс.

Винаги ще го разбереш.

Винаги ще му простиш.

Дори ако не ти е поискал прошка.

Този човек ще свикне да не се страхува,

че ще те изгуби.

Просто защото ще знае,

че ти никога няма да си тръгнеш.

А дори и да си тръгнеш,

ще се върнеш.

Този човек ще започне

да се чувства комфортно,

разчитайки на твоята прошка.

Използвайки твоята любов.

Използвайки теб.

Никога не позволявай

на човека до себе си

да се чувства комфортно,

когато проявява неуважение към теб.

Никога не позволявай

на човека до себе си

да те приеме за даденост.

Никога не позволявай

на човека до себе си

да те накара да забравиш себе си...

Трент Шелтън


Ако нещо се е объркало, поправи го, ако можеш. Но се научи да не се тревожиш. Тревогата никога не поправя нищо. Ърнест Хемингуей

# 4
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 691
Достойнството е по-важно от богатството. Всеки се нуждае да има "достатъчно". Но щом веднъж имаме достатъчно - а достатъчно може да е по-малко, отколкото си мислите, - това, за което копнеем, е достойнството. Ако имат избор между достойнството и това да имат "повече", голяма част от хората избират достойнството.
Сет Годин
🌺Благодаря за темата🌺


 

 



 

# 5
  • Край морето... при пясъка и сините вълни
  • Мнения: 7 025
"За човешкият ум нищо не е толкова болезнено, колкото голямата и неочаквана промяна.” – Мери Шели, “Франкенщайн"

# 6
  • Мнения: 5 710
Боляло ли те е така,
че да не чувстваш болка?
И да си мислиш, че светът
се е смалил във тясна люспица...
И пръстите ти да са мъртви,
а сърцето - островърхо,
да дълбаеш дупка в себе си
и да не стигаш дъното?

А бил ли си щастлив до горе?
Римувал ли си в себе си небето?
И някой вътре в теб да се протяга,
и да са същински цветовете ти...
Да кънтиш, докато изговаряш,
да пееш, да избухваш,
да си чаша,
в която любовта не се побира
и затова прелива на земята...

Така била съм и така се случвам –
тъгувам, после някак се възраждам.
А счупеното в мене все пониква
и все зараства следващият залез.

Виолета Христова

 #Неизпратени_писма_до_Теб

# 7
  • Sredets/Burgas
  • Мнения: 1 441
„- Истинското не зависи от това, как си направен - каза Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш Истински.

- А това боли ли? - попита Зайчето.

- Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?

- Не, не се случва изведнъж - обясни Кончето. - Така ти ставаш истински. За това е нужно много време. Общо взето, докато станеш Истински, козината ти се е проскубала от обичане, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. И си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират. „ - "Плюшеното мече" - Марджъри Уилямс

# 8
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 662
"И заживяхме дълго и щастливо, защото навреме се разделихме."
 М. Михайлов.

# 9
  • Мнения: 2 154
"След няколко години това момиче ще е жена, която ще иска малко от живота, няма никога да обременява другите, няма да дава да се разбере, че и тя е тъгувала и страдала, имала е мечти, с които са се подиграли. Жена, която ще е като камък на дъното на река, чиято красота не се изхабява от бурното течение, а само става по-изящна."

# 10
  • Мнения: 5 710
"...Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария-Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по-късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича вечно, каквото и да се случи. Но когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А какво е истинска пустота, разбрах, когато я видях, прегърнала друг."  От " Живот в скалите" на М. Лалева

# 11
  • Sredets/Burgas
  • Мнения: 1 441
Най-тъжният аспект на живота днес е,
че науката събира знание по-бързо,
отколкото обществото събира мъдрост. - Айзък Азимов

# 12
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 662
Ще се забравим, ще видиш, ще свикнеш с липсата ми както с въздуха, който дишаш. Ще те няма в дните ми, нито аз в твоите и тогава ще разбереш, че е било любов, защото си дишал учестено, защото съм те прегръщала нощем и нищо друго е нямало значение.
Ще се будя без страха, че вече не ме обичаш.
Ще се забравим, ще ме забравиш.
Ще помниш само начина, по който си се чувствал, и колко дълго си ме забравял.

Любомира Димова

# 13
  • Sredets/Burgas
  • Мнения: 1 441
Някои обичат толкова, колкото гордостта им позволи,
а други - колкото им стигне живота. - Чарлз Буковски

# 14
  • Мнения: 5 710
Червено вино. Шоколад.
Ръце на мъж. Хотелска стая.
Мъжът е безобразно млад,
ала на по-голям се прави.

А тя е стара, Боже мой!
Но с него пак е на шестнайсет.
И лудостта ù е за бой,
но нещо в нея шепне… „Трай си!”

Часовник. Вино. Шоколад.
Една жена в хотелска стая.
Ако я разпознаят – ад!
Опомни ли се… Ще е краят.

Но този свят е милостив
и не наднича през пердето.
Мъжът е толкова щастлив,
а тя не мисли за детето.

Дори не мисли за света.
Разтапя се като олово.
И във калъпа на нощта
се ражда бавно – чисто нова.

Безумно млада. С топъл дъх.
По-истинска и по-сърдечна.
В прегръдките на този мъж –
и младостта е сякаш вечна.

Нели Господинова

Общи условия

Активация на акаунт