Кандидат, бъдещи и настоящи мами с татко от епруветка - 6

  • 17 110
  • 184
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 752
Синът ми няма бащино име, но той е роден в чужбина и в българския акт за раждане е записан с името от чужбинския.

Нямам намерение да издирвам никого и никъде. Струва ми се най-малкото неетично спрямо донора - от какъв зор ще го занимавам със себе си и моето дете. Не съм убедена, че според тукашното законодателство имам право да го правя. Мисля, че подписвах навремето някакви документи в този смисъл.

Честно казано, не знам колко дорасло е обществото, но аз всъщност не виждам защо и как обществото би имало някакво мнение за начина на зачеване. На челото на детето не пише ‘донорска инсеминация’. За масата аз съм поредната майка, гледаща детето си сама. Никога не съм срещала отрицателно отношение. Всички се отнасят към мен и детето ми по най-адекватния начин - едните знаят, другите сигурно се досещат, третите не знаят, но и изобщо не се вълнуват. Изобщо произходът на детето ми не е тема на обсъждане. Според мен е много важно как майката ще подходи към темата и как тя ще се чувства с избора си. Ако не може да го аргументира пред себе си и се стряска всеки път, като се повдигне темата,  сигурно това ще се отрази и на детето.

# 106
  • Мнения: 148
Напълно съм съгласна с това, че е много важно как се чувстваш с избора си, ако има нещо което те тревожи и детето ще го усети, ако ти си напълно ок с това и за детето ще е нещо нормално.

# 107
  • Мнения: 5
Желая ви много щастие, момичета! Бъдете живи и здрави - вие и вашите дечица! Прекрасен празник утре!

# 108
  • София
  • Мнения: 10 642
И като майка, и като психолог съм твърдо убедена, че трябва да се казва истината и само истината.
Колкото и невероятно да звучи, още преди да се родят вече я знаят. Бебетата чуват и разбират всичко от околния свят още от 12г.с. Та по всичките прегледи, разговори с доктори, приятели и т.н., то вече е чувало истината. От тук на татък лъжата не би довела до нищо добро.
Моят син беше на 5 дни, когато му разказах за първи път историята на раждането му. Щях да го направя и по-рано, но беше в интензивно отделение. И сега от време на време му разказвам, но все още сме на етап “мама много искаше... и болницата” (миналия месец навърши 3г).

Последна редакция: сб, 13 мар 2021, 08:55 от Nandin

# 109
  • Мнения: 924
Здравейте, момичета!
Влизам при вас с молба за малко информация. Сестра ми живее във Виена, където не е позволена донорска инсеминация, ако няма партньор. Тя няма, а много иска детенце. Това лято ще бъде два месеца в България. Смятате ли, че има шанс да направим опит в рамките на това време, или е твърде кратък срок за подготовка? Звъняхме в Надежда, но още не са й дали час. В МЦ Афродита през юли няма да правят инсеминации, а за юнската й овулация нямало да стане навреме.
Има ли някакъв вариант да си поръча материал и сама да опита вкъщи?
Съжалявам,  ако въпросите ми звучат неадекватно, но още се лутам в морето от информация.

# 110
  • София
  • Мнения: 353
Здравейте. Няма как да си поръча материал и да си го направи сама. Процедурата се прави от лекар. Самият материал се обработва на място с цел да има по-добър резултат при процедурата. Преди това има редица изследвания на хормони и проводимост на тръби, проследяване на овулацията и т.н. Няма как да стане за толкова кратък период. Другото, което е важно, невинаги се получава от първия път. Понякога са нужни няколко процедури. Отделно лекарят преценява дали е нужна стимулация. Аз лично от три  месеца съм в сходна ситуация в Надежда. За съжаление покрай стимулацията, която ми бяха изписали, пропуснах цветната снимка, защото имах много странични ефекти и кървене. Мисълта ми е, че невинаги всичко става както сме го планували. Един месец е много кратък период, а тези неща са си важни и изискват време и търпение. Ако има възможност да си направи предварително изследванията и цветна снимка и може и да успее за този период. Макар че в болницата искат снимката да е правена при тях. Остава въпросът с проследяването на овулацията.
Успях желая. Дано се получат нещата, въпреки краткия срок.

# 111
  • Мнения: 924
Здравейте. Няма как да си поръча материал и да си го направи сама. Процедурата се прави от лекар. Самият материал се обработва на място с цел да има по-добър резултат при процедурата. Преди това има редица изследвания на хормони и проводимост на тръби, проследяване на овулацията и т.н. Няма как да стане за толкова кратък период. Другото, което е важно, невинаги се получава от първия път. Понякога са нужни няколко процедури. Отделно лекарят преценява дали е нужна стимулация. Аз лично от три  месеца съм в сходна ситуация в Надежда. За съжаление покрай стимулацията, която ми бяха изписали, пропуснах цветната снимка, защото имах много странични ефекти и кървене. Мисълта ми е, че невинаги всичко става както сме го планували. Един месец е много кратък период, а тези неща са си важни и изискват време и търпение. Ако има възможност да си направи предварително изследванията и цветна снимка и може и да успее за този период. Макар че в болницата искат снимката да е правена при тях. Остава въпросът с проследяването на овулацията.
Успях желая. Дано се получат нещата, въпреки краткия срок.

Благодаря! Дано при всички се получи и да имате щастливи новини скоро Blush

# 112
  • София
  • Мнения: 353
Благодаря! Дано при всички се получи и да имате щастливи новини скоро Blush
[/quote]

Благодаря от сърце Simple Smile Heart Всичко добро и стискам палци за успешно развитие Simple Smile)

# 113
  • Мнения: 371
И аз съм на мнение, че трябва да се казва истината от самото начало, поднесена по подходящ за възрастта на детето начин, разбира се.
Синът ми е на 1.8 г. и вече десетки пъти съм му разказвала по бебешки, че няма истински татко и как е станало всичко. Също като Нединка съм обръщала внимание на различните "формати" семейства и колко желан е бил той, но мама вече много е пораснала и не е имало време да чака най-добрия татко.
Психолозите също съветват да не се лъже. Важно е все пак детето да вижда мъже, които да му обръщат внимание - било то чичо, вуйчо, приятел, съсед.
Около мен - и близки, и съседи, и колеги знаят истината. Бях изключително приятно шокирана, че всички хора на възраст 60+ ме поздравиха за решението ми и сега много се радват на резултата. Simple Smile
Хората, ако са си решили да ви одумват, ще го правят и за това, че ходите с рокля и кецове или със скъсани дънки (примерно). Въпрос на мироглед, възпитание, разбирания и какво ли още не.
За статистиката - използвала съм датски неанонимен донор от Cryos. Плюс на донорите от чужди банки (освен множеството изследвания на които са подлагани) е много повечето информация, ръчно написана бележка защо е решил да стане донор + аудизапис на съдържанието й, записан с неговия глас и снимки като дете - неща, които с радост ще покажа на детето един ден.
Оказа се че моя донор  е прекратил договора и не можем да направим братче или сестричка на дъщеря ми. Също не може да се отвори профила, който също  имаше аудиозапис

# 114
  • Мнения: 216
И аз съм на мнение, че трябва да се казва истината от самото начало, поднесена по подходящ за възрастта на детето начин, разбира се.
Синът ми е на 1.8 г. и вече десетки пъти съм му разказвала по бебешки, че няма истински татко и как е станало всичко. Също като Нединка съм обръщала внимание на различните "формати" семейства и колко желан е бил той, но мама вече много е пораснала и не е имало време да чака най-добрия татко.
Психолозите също съветват да не се лъже. Важно е все пак детето да вижда мъже, които да му обръщат внимание - било то чичо, вуйчо, приятел, съсед.
Около мен - и близки, и съседи, и колеги знаят истината. Бях изключително приятно шокирана, че всички хора на възраст 60+ ме поздравиха за решението ми и сега много се радват на резултата. Simple Smile
Хората, ако са си решили да ви одумват, ще го правят и за това, че ходите с рокля и кецове или със скъсани дънки (примерно). Въпрос на мироглед, възпитание, разбирания и какво ли още не.
За статистиката - използвала съм датски неанонимен донор от Cryos. Плюс на донорите от чужди банки (освен множеството изследвания на които са подлагани) е много повечето информация, ръчно написана бележка защо е решил да стане донор + аудизапис на съдържанието й, записан с неговия глас и снимки като дете - неща, които с радост ще покажа на детето един ден.
Оказа се че моя донор  е прекратил договора и не можем да направим братче или сестричка на дъщеря ми. Също не може да се отвори профила, който също  имаше аудиозапис
За жалост е възможно. Може и да е попълнил квотите за деца  вече...

# 115
  • Мнения: 442
И аз съм на мнение, че трябва да се казва истината от самото начало, поднесена по подходящ за възрастта на детето начин, разбира се.
Синът ми е на 1.8 г. и вече десетки пъти съм му разказвала по бебешки, че няма истински татко и как е станало всичко. Също като Нединка съм обръщала внимание на различните "формати" семейства и колко желан е бил той, но мама вече много е пораснала и не е имало време да чака най-добрия татко.
Психолозите също съветват да не се лъже. Важно е все пак детето да вижда мъже, които да му обръщат внимание - било то чичо, вуйчо, приятел, съсед.
Около мен - и близки, и съседи, и колеги знаят истината. Бях изключително приятно шокирана, че всички хора на възраст 60+ ме поздравиха за решението ми и сега много се радват на резултата. Simple Smile
Хората, ако са си решили да ви одумват, ще го правят и за това, че ходите с рокля и кецове или със скъсани дънки (примерно). Въпрос на мироглед, възпитание, разбирания и какво ли още не.
За статистиката - използвала съм датски неанонимен донор от Cryos. Плюс на донорите от чужди банки (освен множеството изследвания на които са подлагани) е много повечето информация, ръчно написана бележка защо е решил да стане донор + аудизапис на съдържанието й, записан с неговия глас и снимки като дете - неща, които с радост ще покажа на детето един ден.
Оказа се че моя донор  е прекратил договора и не можем да направим братче или сестричка на дъщеря ми. Също не може да се отвори профила, който също  имаше аудиозапис
За жалост е възможно. Може и да е попълнил квотите за деца  вече...

Свържете се с банката и питайте дали е възможно да Ви ги предостави.

# 116
  • Мнения: 309
Имам въпрос към дамите тук, които са прибегнали до този вариант поради влошен материал на партньорите им.
Имам мъж, от 2019г сме по лекари, резултатите му стават все по-зле и по-зле. След като споменах за донорски материал, лекарката каза, че това е нещо, до което ние сами трябвя да стигнем като идея и решение и щ няма намерение тя да повдига този вариант.
Но тъй като други варианти не останаха, а отношенията ни у дома дълбоко страдат от всичкото това напрежение, започвам да мисля, че само това остава пред нас.
Но не съм сигурна дали ще се справим с психическите изпитания пред това детето да не е генетически от мъжа ми.
Бихте ли споделили, ако имате подобен опит? Благодаря!

# 117
  • Мнения: 4 752
По този въпрос само вие със съпруга си можете да вземете решение. Познавам близко семейство, чието дете е от донор заради проблеми при мъжа. Тъй като и моето дете е от донор, но по други причини, и то е по-голямо, сме обсъждали заедно процедурите и кой как се чувства. За мъжа беше важно жена му да е щастлива и да бъде майка и съответно беше напълно убеден в решението. Детето е на пет години вече, виждаме се често - щастливи са, таткото боготвори сина си.

Дали обаче нагласата на вашия мъж ще е същата, никой не може да каже освен той.

# 118
  • София
  • Мнения: 353
Нашето момиченце се роди преди седмица също от донор. Нямаше друг начин заради влошена спермограма. Моят мъж го прие добре. За мен нямаше особено значение дали ще е от донор, от него или т.н., защото бях сигурна, че ще го обичаме, без значение от ситуацията. Единствената грешка, която направихме, беше да споделим на близките ни. Те някак си не успяха да узреят за идеята. Особено неговите родители, което е още по-странно. Постоянно правят някакви неподходящи коментари, но поне не ги виждаме всеки ден и не е проблем.
Моят съвет е да се разберете първо двамата. Ако той е склонен да приеме идеята, няма нужда да казвате на други хора. Това си е нещо между вас. От сърце ви желая успея. Знам колко е трудно да приемеш нещо подобно, но когато ти се роди дете, без значение по какъв начин и от кого, го обикваш с цялото си сърце. Нищо друго няма значение Simple Smile Желая ви щастие. Ако имате въпроси, пишете ми на лично. Всичко хубаво Heart

Имам въпрос към дамите тук, които са прибегнали до този вариант поради влошен материал на партньорите им.
Имам мъж, от 2019г сме по лекари, резултатите му стават все по-зле и по-зле. След като споменах за донорски материал, лекарката каза, че това е нещо, до което ние сами трябвя да стигнем като идея и решение и щ няма намерение тя да повдига този вариант.
Но тъй като други варианти не останаха, а отношенията ни у дома дълбоко страдат от всичкото това напрежение, започвам да мисля, че само това остава пред нас.
Но не съм сигурна дали ще се справим с психическите изпитания пред това детето да не е генетически от мъжа ми.
Бихте ли споделили, ако имате подобен опит? Благодаря!

# 119
  • Мнения: 309
По този въпрос само вие със съпруга си можете да вземете решение. Познавам близко семейство, чието дете е от донор заради проблеми при мъжа. Тъй като и моето дете е от донор, но по други причини, и то е по-голямо, сме обсъждали заедно процедурите и кой как се чувства. За мъжа беше важно жена му да е щастлива и да бъде майка и съответно беше напълно убеден в решението. Детето е на пет години вече, виждаме се често - щастливи са, таткото боготвори сина си.

Дали обаче нагласата на вашия мъж ще е същата, никой не може да каже освен той.

Мъжът ми е напълно сигурен, че ще обича детето. По-скоро аз имам колебания. Като порасне да му кажем ли? Като отиде на лекар и го питат “ в рода ви има ли диабет” например. Тези донори някой проверява ли ги имат ли психично болни в рода им? Някои видове шизофрения например има наследствен характер.
Най-вече при присъстващ баща казвате ли на детето, че този баща не е неговия биологичен родител?
Докато детето е малко разбирам, че всички са щастливи, но някак си ми се струва като товар, които цял живот гледаш да не излезе наяве.

Общи условия

Активация на акаунт