Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

Марена, въобще не се притеснявай да бъдеш себе си. Както е казала bubanka, половинката ти може да се отегчи и ако говориш много. Не е за предпочитане човек да дрънка напосоки или всеки път да разказва едни и същи истории. Имам такива познати и честно казано ми е неудобно ако трябва да се правя, че чувам разказа за пръв път

Аз не издържам да им слушам повторно разказвани истории,прекъсвам и казвам че я знам вече...,но някои си я доразказват все едно не са ме чули 😠

За всичко си говорим, един от малкото хора, с които мога да си кажа всичко, да ми е винаги приятно да си говорим и да не се напрягам. Понякога имаме нужда да си и помълчим, но и тогава можем да си мълчим заедно, няма напрежение и в това.

Doli, и аз така, правила съм опити да прекъсна, но човека държи да си доразкаже. И в такива случаи не ми остава друго освен да го изслушам

Almond12, много е важно да имаш човек с когото да споделяш мълчанието си, без да го намира за странно.

Аз едва издържах Коледната сбирка. Повечето хора не ги познавах, изтощих се да слушам говор, предпочитах да сме си двамата с ММ, но нямаше как, компанията беше от негови колеги и техните семейства. Едвам издържах! Едно дете имаше, то не се спря да тича и да бута една количка, абе мразя такива събирания.

И аз това много го мразя. Имам един приятел, който все повтаря едни и същи истории...

Аз много се радвам, че нямахме коледен купон тази година.

Много се радвам, че поне в тази тема сме сродни души и се разбираме от половин дума.

Честита Коледа!
Аз празнувах с най-близките си и беше чудесно. Те приказваха, аз по-рядко. Смяхме се много.
Много яко, че няма да имаме банкети тази година. Мразя ги!

Ние бяхме с мъжа ми на Коледа, и на Нова година пак ще сме двамата. Чувствах се много спокойно, да ви кажа честно. Не искам хора и компании.

И аз така.
Не обичам компании.

Откакто родих компанията на бебо ми стига. С него двамата сме си супер. Сега сме на гости в родния си град и малко се дразня, много приказки, искат да го носят, знаете как е. Ама трябва да изкарам някак и след Нова година си оставаме пак двамката.
Чак е малко плашещо, нали?!

Ох, момичета, благодаря ви, че ви има, и че сте заформили тази уютна тема!
Разни и безобразни двукраки досадници в живота ми волно и неволно са се опитвали да ме вкарат в драмата да мисля, че съм ненормална, защото не обичам много да общувам, да ходя по гости и да каня гости, да излизам с компании и да се шматкам непременно с някого по магазини и кафета.
Имам късмет с нормално и подкрепящо семейство, в което всички водим активен живот, работим за себе си  и това, разбира се, е свързано с доста комуникация - тел. разговори и срещи. Работното ни време не е фиксирано, но в свободните си часове и аз, и ММ предпочитаме да релаксираме с книги и някой филм. Няма драма, ако искаме да гледаме нещо различно, всеки си избира. Той си има мъжките приятелства и не ме ангажира да правим някакви семейни сбирки. Синовете ми са големи и всеки си има негов живот, освен това са възпитани да не дрънкат излишно.
Но преди години в началото на стажа си минах през преподаването (уж за малко, а цели 8 г.) и много страдах от клюкарския махленски манталитет на повечето ми колежки, че и на директорите мъже. Прибирах се у дома и предупреждавах, че искам 1 час тишина. ММ се връщаше от път и искаше по ден
Родителите ми, а и баба ми и дядо ми никога не са обичали тежки софри и навалица, а аз си изживях купоните в студентските години. Сега се наслаждавам на тишина и живот на село, в което познаваме не повече от 5 човека.
А това с телефонирането направо ме разби, аз съм същата преди особено напрягащи и тежки служебни разговори, нооо... човек се учи докато е жив. След подобен подвиг се награждавам я с кафенце, я с шоколад

Как сте, темерутковци? Усещате ли някакво раздвиждане в живота навън и евентуално завръщане към повече социализация? Мен ме ужасява мисълта да се върна в офиса. Хем знам, че не е добре за психичното ми здраве, хем, колкото повече време минава без контакти, толкова по-трудно ще ми е да се завърна. Светът се размърда, става по-светло и топло. Така хубаво се крих зимните месеци. Всеки ден си се разхождах сама вечер сред пусти и самотни улички. Ще ми липсва.