Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

  • 17 347
  • 380
  •   1
Отговори
# 360
  • Пришълец
  • Мнения: 7 959
Марена, въобще не се притеснявай да бъдеш себе си. Както е казала bubanka, половинката ти може да се отегчи и ако говориш много. Не е за предпочитане човек да дрънка напосоки или всеки път да разказва едни и същи истории. Имам такива познати и честно казано ми е неудобно ако трябва да се правя, че чувам разказа за пръв път Rolling Eyes

# 361
  • Sofia
  • Мнения: 18 435
Аз не издържам да им слушам повторно разказвани истории,прекъсвам и казвам че я знам вече...,но някои си я доразказват все едно не са ме чули 😠

# 362
  • Мнения: 3 073
Имам нужда от подкрепа, момичета. Чудя се, какво си говорите вие с вашите партньори, оплакват ли се те, че сте мълчаливи? Моето другарче не се е оплакало досега, но аз самата си вкарвам някакви филми, че съм му скучна и ще се отегчи от мен.
За всичко си говорим, един от малкото хора, с които мога да си кажа всичко, да ми е винаги приятно да си говорим и да не се напрягам. Понякога имаме нужда да си и помълчим, но и тогава можем да си мълчим заедно, няма напрежение и в това.

# 363
  • Пришълец
  • Мнения: 7 959
Doli, и аз така, правила съм опити да прекъсна, но човека държи да си доразкаже. И в такива случаи не ми остава друго освен да го изслушам Joy

Almond12, много е важно да имаш човек с когото да споделяш мълчанието си, без да го намира за странно.

# 364
  • Мнения: 39 783
Аз два дена вече “реанимирам”след Коледната сбирка 🙄

Аз едва издържах Коледната сбирка. Повечето хора не ги познавах, изтощих се да слушам говор, предпочитах да сме си двамата с ММ, но нямаше как, компанията беше от негови колеги и техните семейства. Едвам издържах! Едно дете имаше, то не се спря да тича и да бута една количка, абе мразя такива събирания.

# 365
  • Мнения: 4 445
Аз не издържам да им слушам повторно разказвани истории,прекъсвам и казвам че я знам вече...,но някои си я доразказват все едно не са ме чули 😠
И аз това много го мразя. Имам един приятел, който все повтаря едни и същи истории...

# 366
  • София
  • Мнения: 7 085
Аз много се радвам, че нямахме коледен купон тази година.

# 367
  • Мнения: 39 783
Много се радвам, че поне в тази тема сме сродни души и се разбираме от половин дума. Heart

# 368
  • В Космоса
  • Мнения: 9 320
Честита Коледа!
Аз празнувах с най-близките си и беше чудесно. Те приказваха, аз по-рядко. Смяхме се много.
Много яко, че няма да имаме банкети тази година. Мразя ги!

# 369
  • София
  • Мнения: 7 085
Ние бяхме с мъжа ми на Коледа, и на Нова година пак ще сме двамата. Чувствах се много спокойно, да ви кажа честно. Не искам хора и компании.

# 370
  • Мнения: 39 783
И аз така.
Не обичам компании.

# 371
  • Мнения: 4 445
Откакто родих компанията на бебо ми стига. С него двамата сме си супер. Сега сме на гости в родния си град и малко се дразня, много приказки, искат да го носят, знаете как е. Ама трябва да изкарам някак и след Нова година си оставаме пак двамката.
Чак е малко плашещо, нали?!

# 372
# 373
  • Мнения: 61
Ох, момичета, благодаря ви, че ви има, и че сте заформили тази уютна тема!
Разни и безобразни двукраки досадници в живота ми волно и неволно са се опитвали да ме вкарат в драмата да мисля, че съм ненормална, защото не обичам много да общувам, да ходя по гости и да каня гости, да излизам с компании и да се шматкам непременно с някого по магазини и кафета.
Имам късмет с нормално и подкрепящо семейство, в което всички водим активен живот, работим за себе си  и това, разбира се, е свързано с доста комуникация - тел. разговори и срещи. Работното ни време не е фиксирано, но в свободните си часове и аз, и ММ предпочитаме да релаксираме с книги и някой филм. Няма драма, ако искаме да гледаме нещо различно, всеки си избира. Той си има мъжките приятелства и не ме ангажира да правим някакви семейни сбирки. Синовете ми са големи и всеки си има негов живот, освен това са възпитани да не дрънкат излишно.
Но преди години в началото на стажа си минах през преподаването (уж за малко, а цели 8 г.) и много страдах от клюкарския махленски манталитет на повечето ми колежки, че и на директорите мъже. Прибирах се у дома и предупреждавах, че искам 1 час тишина. ММ се връщаше от път и искаше по ден Simple Smile
Родителите ми, а и баба ми и дядо ми никога не са обичали тежки софри и навалица, а аз си изживях купоните в студентските години. Сега се наслаждавам на тишина и живот на село, в което познаваме не повече от 5 човека.
А това с телефонирането направо ме разби, аз съм същата преди особено напрягащи и тежки служебни разговори, нооо... човек се учи докато е жив. След подобен подвиг се награждавам я с кафенце, я с шоколад Simple Smile

# 374
  • Мнения: 619
Как сте, темерутковци? Усещате ли някакво раздвиждане в живота навън и евентуално завръщане към повече социализация? Мен ме ужасява мисълта да се върна в офиса. Хем знам, че не е добре за психичното ми здраве, хем, колкото повече време минава без контакти, толкова по-трудно ще ми е да се завърна. Светът се размърда, става по-светло и топло. Така хубаво се крих зимните месеци. Всеки ден си се разхождах сама вечер сред пусти и самотни улички. Ще ми липсва.

Общи условия

Активация на акаунт