Загубата на моето бебе ембрионче

Много съжалявам за загубата, мило момиче! 😔 Няма думи, с които може да се намали болката. Не се предавай! ❤

 Благодаря

Много съжалявам.Поплачи и горе главата.Ще си имаш бебе.Моята първа бременност приключи по същия начин(само дето с мъжът ми имахме проблеми и беше цяло чудо,че стана по естествен начин).Четири месеца по-късно бях отново бременна и пак успяла по естествен начин.Девет месеца по-късно се роди синът ни.През 2016-та с помощта на инвитро успях два пъти да забременея,но и двата пъти последва аборт.Много плаках,и до днес се случва да ми е криво,но продължих напред.Така че не се отчайвай,скоро ще ти се случи твоето чудо.Бъди здрава и горе главата.

Благодаря за подкрепата ще се опитам да се съвзема просто не мога да повярвам 

За съжаление се случват такива неща.

Поплачи си, потъгувай, погушкай се в твоето момче и после поемай напред - да се възстановиш и да пробвате пак. Ще дойде и твоето детенце, но явно трябва време 

Благодаря  той не ме оставя и за секунда  той ми е подкрепата знам че е така но не мога да го повярвам ще ми бъде трудно  но ще се опитам да се справя за да бъде всичко нормално за следващата бременност

Ще се справиш разбира се.
Има причина да се случи това,може генетична,физическа,стрес и т.н.
Не го мисли.Голяма част сме го преживели..
Стсваш и продължаваш,ще се случи!

Благодаря

Съжалявам миличка и прекрасно знам как се чувстваш.И аз, и много мои приятелки имаме поне по една неуспешна бременност.
Представи си как и при цветята.Посяваш 10 семена, но не всички се захващат.Нелеп пример и не може да се става сравнение, но е пример че срещу природата не можем да се борим.
Изчакайте 6 месеца, пътувайте и си разнообразявайте живота.Бебенцето ще дойде и ще сте дори още по-щастливи след една загуба

Ще се опитам но ще е трудно да ги преодолея сега на първо време ще почивам болнични съм  и после лека полека ще трябва да си стъпя на краката

Прегръщам те, всеки върви по своя път и всичко има смисъл. Пиша го като жена, която е преживяла доста ранни спонтанни аборти. Първият ме нарани ужасно, чувствах се ограбена, съсипана, изпитвах такива светли чувства и радост от очакването, имах чувството, че повече няма да мога да ги изпитам и ще се треса от страх при следващи бременности. Плаках, страдах, четох, че за съжаление това е често срещано явление, лекарите казваха, че до 3 спонтанни аборта вече се счита за нещо нормално. С времето се почувствах по-добре, започнах да правя нещата, които ми носят радост(в моя случай пътувания) и си казах, че всичко ще се случи точно, когато му дойде времето. За нещастие последваха и други, но вече успявах да запазя самообладание и да не страдам така. Когато бях бременна със сина ни и вече минах седмиците, в които съм преживявала всичко това, особено след трети месец, вече искрено се радвах, наслаждавах се на всеки миг и за щастие вече имаме прекрасно дете. Всичко това вече за мен е само минало, опит, който ме е превърнал в човек, който е напълно отдаден и щастлив родител. Щастието така е още по-пълно и голямо, защото е напълно осъзнато и дълго чакано. Всичко ще бъде наред, имам много приятелки край мен, които са минавали през това и имат здрави, прекрасни дечица след време, това още повече ни сплоти с мъжа ми. Не дръж мъката в теб, изживей я, няма как да не се премине през това в такъв момент, но винаги вярвай, че просто това е пътят към твоето щастие, всеки преминава през трудни моменти по един или друг начин, важното е да вярваме и да не се предаваме!

Priatelka-здрвей благодаря за подкрепата  

vijans28, Не знам каква утеха ще е, но в тези ранни седмици рискът е огромен, нищо не зависи от вас с таткото, общо взето... Забременяването изобщо не е толкова лесно нещо, колкото всъщност си мислим, и ако нещо не е както трябва с плода, природата е измисла начини да спре развитието му в някои случаи, и може би така е по - добре за него...

Оплачи си бебчето колкото ти е нужно, но все пак - ако забременяването е било бързо и лесно, и нямате установени проблеми с таткото, със сигурност скоро пак ще забременееш, а това, че веднъж не се е получило, по никакъв начин не означава, че пак няма да се получи!! Дори и да се установят проблеми, медицината е толкова напреднала, този форум е пълен с бебета - чудеса, дето уж никога нямало да се родят, разбираш ли...

Бъдете здрави и от все сърце ти пожелавам бързо, лесно и успешно забременяване!!

Благодаря мила аз не спирам да плача  знам че е така явно нещо му е имало и затова Господ е решил това и по този начин ми помага

Недей да изпадаш в дупка, случва се на толкова много момичета.
Честно да ти кажа, тъй като моята загуба беше в 7ми месец, сякаш щях да предпочета да беше в по-ранен месец, защото е много тежко... Казвам ти това, защото има по-лоши неща, радвай се, че не минаваш през тях.
Иначе добрите новини са, че:
1) ще чакаш много малко преди да може да опитате отново
2) сигурно няма да ти е трудно да забременеееш
3) всяка бременност е за себе си и няма общо с предната или следващата.

Пожелавам ти много успех, моля се на Бог да бъде с теб и да ти даде всичко, за което си мечтаеш!

Rochellka благодаря за подкрепата много си мила въпреки че ти си  претърпяла толкова лоши неща как си стъпи на краката как се съвзе от загубата

Времето много ми помогна.
И най-вече това, че съм вярващ човек - дава мнооого надежда.
Имай предвид, че голяма част от момичетата имат някакви такива преживявания, т.е. не си сама. Хвани се здраво за любимия човек, семейството си, изобщо за хората, които те подкрепят. И не допускай желанието за бебче да ти се превърне във фикс идея. Пуснете се по течението, когато имате зелена светлина за бебеправене и когато стане.
На някои от нас се налага да минат през най-лошото, за да постигнат мечтите си. Но аз твърдо съм решила да не се отчайвам - това е най-лесното! Вместо това ще преживея всичко, което ми се дава, нямам друг избор. Вярвай, че много скоро ще имаш най-съкровеното и то ще се сбъдне! Гуш!

Ще трябва да се оправя знам че не съм само аз но за 6месеца това ми е втората загуба  първата е смъртта на баща ми малко преди Коледа а сега и това.Много ми дойде затова ще поплача за да си изплача мъката и после да съм спокойна за всичко хубаво което ме очаква.Пожелавам ти и на теб всичко което си пожелаеш да се сбъдне

Съжалявам и за другата ти загуба! Да, поплачи си, със сигурност ти е нужно и ще ти олекне. С всеки изминал ден става по-лесно, повярвай!
Благодаря ти за пожеланията! Посъвземи се и ела в темата за бебеправене, там момичетата споделят много ценна информация и се подкрепяме взаимно.

Добре ще се присъединя като стане време