Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 авг. 2019, 00:02 ч.

За децата с увреждания в училище

  • 2 009
  • 48
  •   2
Отговори
  • Мнения: 4 407
Иска ми се тази статия да стигне до повече хора. Моето дете е с невидимо увреждане. То дава отражение на успеха в училище, прави детето не особено желано, обект на подигравки, че е глупаво щом не разбира нещо или се затруднява да усвои материал. Детето ми е жертва на тормоз, тръгнал и от едно по-голямо момиче, което го унизи на площадката пред децата и настройва приятелите си в училище. Моето дребно, слабо детенце е наричано "гнусно", сочено с пръст, крещи се името му по коридори и пред училище... Стига се до там, че охраната не й позволява да ползва тоалетна, защото група по-големи момичета започват да пищят, когато тя влиза там. Тя не е грозна. Тя няма физическо увреждане. Тя има Смесено специфично разстройство на развитието, защото засяга повече от една област - реч (дислексия), математически способности (дискалкулия) и фина моторика (диспраксия или синдром на несръчното дете).
Моля ви прочетете тази статия и се замислете. Ако сте родител на "нормално" дете, го научете на съпричастност и взаимопомощ. Обяснете му, че децата са различни и учат различно, но това не ги прави по-лоши или по-добри. Научете ги да не се подиграват, да не дразнят и да не провокират различното дете, само, защото не е като тях.
Ако сте учител на различно дете, потърсете информация за проблема и преди да отхвърлите детето като глупаво или мързеливо се запитайте как да го интегрирате в класа и как да извлечете максимума от него. Всяко дете си има силни страни, намерете ги и ги покажете на другите. Уменията на един учител не се измерват с броя отличници и техните постижения, там заслугата не е само на учителя, а с постигнатото от нежеланите проблемни деца. Да, проблемни, защото смъкват успеха или не реагират правилно. По-лесно е да прогоните, отколкото да приобщите, а когато такова дете стигне до гимназията и вече е сменило 7-8 училища за 7 години пораженията са страшни. А от там до отпадане от училище и попадане в контингента на ДПС крачката е много малка.
http://chudesa.bg/bg/blog/item/206-invisible-disabilities.html?f … sghkXU-0Jbk6TkZYI

# 1
  • На върха на вълната
  • Мнения: 196
Винаги ми е било мъчно за тези деца, защото днешната младеж ги приема като нищожества и се създава една атмосфера, в която се обиждат и тормозят. Никой не е застрахован в живота си, но рядко го осъзнаваме. Още по-лошо е, че това поведение не е само при децата, а и при възрастните. Те също станаха част от онези повърхностни "хора", които не приобщават "различните". Скоро ми предстои кандидатстване и сериозно съм се насочила към работа с деца и най-вероятно ще запиша педагогика. Ще запиша не заради самата работа, а заради любовта ми към децата - различни или не. Никой не е виновен за положението си, а вместо да се помогне на такива деца и хора, те биват отцепвани и смачкани, защото са безсилни. Силно ме трогнахте и Ви пожелавам Вашето дете да бъде много щастливо и обичано, защото за щастие, намират се и такива, които приемат "различните" като съвсем нормални хора. На два пъти поставих "различни" в кавички, защото за мен те са абсолютно същите създания. Имат сърце и душа, което е най-важното в този живот. И никога не съм спирала да вярвам, че умеят да използват сърцето и душата си. Прегърнете детето си от мен!

# 2
  • Мнения: 4 407
Успех. В педагогиката трябва да отиват не хора, блазнещи се от държавната работа и голямата отпуска, а хора, които обичат децата. Всички деца, без значение дали са талантливи или посредствени.
В днешно време много се говори за толерантност и приобщаващо образование, но на практика толерантността липсва, а така няма как да се случи и приобщаването. И проблемът идва от възрастните, които се гордеят с постижението си да отглеждат "послушно" дете. Тези деца са комплексирани и избиват комплексите си като мачкат онези, които не са като тях. На отличника ще се подиграват, че е зубър, читанка, на детето с очила - за очилата, на пълното за пълнотата, на слабото за слабостта. За съжаление, те са обединени и в клас и често учителите застават на страната на насилниците, вместо на жертвата. Децата насилници, превръщат деца като моето в самоубийци или насилници, когато не издържат на тормоза. Или най-малкото в аутсайдери. А деца като моето са много повече човеци от тях. Но в днешно време това явно не е ценност. Мислех си, че времената на мутрите са отминали. Грешала съм.

# 3
  • Мнения: 39 523
Винаги ми е било мъчно за тези деца, защото днешната младеж ги приема като нищожества и се създава една атмосфера, в която се обиждат и тормозят...
Моите впечатления са обратните. Аз бях дете с очила, много добре помня какво беше през 80-те.
В днешно време децата са много по-толерантни. За съжаление има изключения, както в случая...

Mama Ru, възпитайте самочувствие в детето, тогава и отношението на останалите ще се промени. За съжаление хората са такива, но при правилен подход не успяват да смачкат потърпевшия.

# 4
  • Мнения: 22 664
В днешно време децата съвсем не са по-толерантни. Само са сменили методите за тормоз.

Мама Ру, вярно че човек не може вечно да бяга, но ако атмосферата е толкова травмираща детето, смяна на училището и едно начало на чисто дали не е добра идея? И разбира се, поощряване на самочувствието му, както НСЧ препоръча.

# 5
  • Мнения: 4 407
Няма да реши проблема, част от децата живеят в квартала и детето вече е нарочено. Няма да тръгна пак да сменям квартал, преди две години се местихме. Но те и в стария квартал не я приемаха, само, че тогава не й пукаше, че не играят с нея. Странното е, че като отидем в парка например лесно влиза в контакт и се заиграва със случайни деца, там няма проблем с приемането.
За смяна на училището - обмислям от пети клас, да. На този етап - не.
За самочувствието - не се получава. Тази година ходеше на частни уроци по рисуване. Взимам я след часовете в училище и тя сърдита на момчето, с което сядат на един чин и уж са приятели
 Присмял й се на рисунката. И никой - нито аз, нито учителят й по рисуване, нито дори отличната оценка от госпожата им не е достатъчно. Опитвам и все повтарям, че децата така избиват комплексите си, като виждат, че някой е направил нещо по-хубаво от тях и да го принизят, но не ми вярва. Явно за нея мнението на останалите деца е толкова важно, че измества мнението на възрастните. А и да я изместя няма гаранция, че в новия клас ще попадне на деца, които да я приемат такава каквато е.

# 6
  • Мнения: 22 664
Ако детето има дарба за рисуване, защо не пратиш някоя негова рисунка на конкурс? Да ѝ се вдигне самочувствието. Има много онлайн конкурси, не само в България. Дъщеря ми се занимава много активно с рисуване и все участва в разни конкурси. Мога да я питам за някой подходящ конкурс, ако мислиш че е добра идея.

# 7
  • Мнения: 4 407
За съжаление нейната дарба е бягането на средни разстояния. Казвам за съжаление, защото детето не може да се занимава системно с еднообразни дейности като тренировка по лека атлетика и не вижда смисъл да участва в състезания. Просто не го разбира.
В рисуването не е талант. И там доста изоставаше, но сега напредва с частните уроци. Ще ги продължим. Много се разстройва, ако се сблъска с трудност или не й се получи както са й показали. Характерче си е особено, но точно това обмислям - да я преместя с рисуване в училището по изкуствата от пети клас, а след това в професионална паралелка - рекламен или графичен дизайн.
Ходи на салса. Харесва й, не й омръзна. Имаше и две публични изяви. Ще продължи и там. Мисля и на спортна гимнастика да я запиша - много е гъвкава и обича да се катери и да играе по лостове и катерушки. Мисля, че ще се справи и няма да й е еднообразно.
На пръв поглед си е нормално дете. Малко по-дребничка, по-чиста и наивна на фона на другите. И понеже заради дислексията не разбира всичко, страда и социалното поведение. Копира това, което вижда от другите, но някак си не й се получава. А децата усещат различното и го отбягват. За това трябва работа вкъщи и от учителите. Толерантността и съпричастността се възпитават. Всички не могат да са отличници или шампиони, но всеки е ценен сам по себе си. Трудно е, защото детето се депресира и отчайва, че не успява да се справи с материала като останалите. И се чувства глупава, явно са й го казвали.
Работя с гимназисти. За съжаление виждам резултатите от пренебрегването и  от прехвърлянето от училище в училище, когато дойдат при нас. При повечето колеги явно липсва и желание да вникнат в същността на проблема и да направят усилие да помогнат. Децата с образователна затруднения не са желани като цяло, защото изискват усилие от страна на учителите. А когато това рефлектира върху поведението им става лесно и прогонването им. Въртележката се завърта. Има и положителни примери на приемане, на те май са рядкост.

# 8
  • Майничка
  • Мнения: 7 218
Mama Ru, почти всичко, което описваш за детето ти, ми припомни първите класове на голямата ми щерка. Само дето тогава и през ум не ми беше минало да търся диагноза, различна от "сапък" и "заплес", доста по-късно чух за дислексия и дискалкулия.
Скрит текст:
Тогава позицията ми беше "каквото-такова, няма да я връщаме", но в социален план прилагах какви ли не стратегии, така че да не се чувства изолирана и подценена. Не че съм я поставяла в центъра на вниманието, но винаги съм се старала да анимирам някакви дейности с група деца, част от които да е тя - дали ще е лов на сладкиши за Хелоуин, строене на къщички от кашони в кварталната градинка, изработване на материали за коледен базар, подготовка на костююми за карнавал, рисуване на тениски и т.н.. В процеса съм обръщала повече внимание на децата, които се справят най-добре, но съм оформяла някаква помощна група около дъщеря ми, която е имала функция на "завеждащ снабдяване". От типа "идете с Х. до нас да вземете  брокат, че забравих", "купих ви сладки, но ги забравих горе, качете се с Х. да ги свалите".
Някой търси книга, филм - "имаме ги, кажи в училище на Х. да ми припомни, че аз много забравям". Като цяло, да се създаде ненатрапчиво усещане, че около нея е "интересно", без да се поставя в пряка конкуренция с по-лидерски настроени деца.

Отделно гледах винаги да съм в час с интересите на хлапетата и дори една идея пред тях - от Бен Тен и Уинкс, през нарастващите във вода гадинки, до флуоресцентните връзки за обувки, оцветяващите косата спрейчета и всякакви продукти тип "На тъмно" и "Метълшоп", съответно тя да е информирана (без да ги получава) и да може да ги коментира.

В предучилищна и ранна училищна възраст 80% от самочувствието, усещането за стабилност и интересите идват от семейството. В прогимназията вече не е така, тогава групата влияе повече, затова родителите следва да не пропускат началния етап.

При нас диагностиката съвпадна донякъде с началото на пубертета и девойката реагира много бурно срещу нея, всякакви помощни техники трябваше да бъдат пробутвани много йезуитски, но когато стигна до фазата на директната конфронтация, пое точно в посоката, която бяхме подготвили -  готик, метъл, алтернативи, ЛАРП и оттам, вече напълно самостоятелно, в посока доброволчество. Това й създаде една прекрасна среда, в която се движи и днес и реално самочувствие, което компенсира недотам високите постижения в учението (е, все пак взе изпити по висша математика, статистика и техническо чертане, няма да кажа с колко  Laughing).
Да обясняваш ти на съучениците й каква е диагнозата и на какво се дължат функционалните й затруднения е безсмислено, лично за мен. Ако детето е в състояние да го обясни адекватно и интересно, би хванало повече дикиш, но това едва ли е възможно, на този етап. Най-добре би било учителят да се погрижи за хармонизирането й в класа, но и това не винаги става, за съжаление. Твоят полезен ход е да "разметеш" максимално територията за безпрепятствано развитие и в рамките на възможностите ти, да й осигуриш оптимални социални контакти.

# 9
  • Мнения: 22 664
Гаргамела, респект! Направила си страхотно нещо за детето си!

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 15 035

Mama Ru, ти си един от най-прекрасните, положителни и силни хора, които познавам. Сигурна съм, че дъщеря ти, получила възпитание от теб, гледала твоя прием, ще бъде чудесен и добър човек - дори и никога да не стане атомен физик. Ужасно ми е мъчно, че я обиждат.  Hug Hug

# 11
  • пак там
  • Мнения: 1 693
Аййй! Написах, тръгнах да коригирам, и ми го изтри! И сега пак някой педантичен мод ще ме заплаши с бан. Или направо ще ме отвее...

Та мисълта ми беше следната. В началото на 80-те имахме практика в училище да помагаме на изоставащите другарчета - слагаха ги до отличниците и ги редуваха. В смисъл - тази седмица седиш до Анчето, другата - до Данчето, а третата - при Гошко.

Помагаше и на двете страни. От една страна - отличниците се учеха на съпричастност. От друга - изоставащото другарче ставаше законна част от глутницата, пардон, колектива - в стил "може да е малко криво, ама си е наш`то". А детето добиваше самочуствие.

Може би да го предложите на класната? Като вариант...

# 12
  • Добрич
  • Мнения: 4 052
Според мен въпросът трябва да се постави директно на родителската среща. Намерете съмишлениците сред другите родители, предварително говорете с тях.

 В класа на дъщеря ми имаше момченце със СОП, което се оказа, че е редовно тормозено от другите момчета. По инициатива на част от родителите направихме извънредна родителска среща. Освен класната и психологът присъстваше. Показахме категорично, че няма да търпим такова отношение. Уговорихме се ако момчетата опитат отново да го тормозят, момичетата веднага да го защитят. Родителите на момчетата също се изказаха против. Последваха разговори и срещи  с педагогическия съветник и с психолога на целия клас и на виновните момчета индивидуално и групово. В час на класа са разигравали различни ситуации и са вземали отношение по тях.
 Предприехме комплексни мерки и тормозът беше преустановен. Не играеха с него, но поне и не го тормозеха. Родителската среща беше по наша инициатива, не на родителите на детето със СОП, но беше само началото. Така, че моят съвет е да опитате да привлечете съмишленици сред другите ридители и да поставите официално въпроса.

Последна редакция: ср, 11 сеп 2019, 14:13 от Вела

# 13
  • Мнения: 2 101
Mama Ru моето дете е в клас с интегративни деца. Гледам децата не правят разлика с кого играят и се приемат отлично каквито са . В зависимост от играта и ситуацията се групират подходящо.
Аз намирам не децата проблемни. Аз намирам обаяе родителите мног опроблемни. Те са в състояние да развалят игрите и системата, която децата са си изработили инстиктивно и да натворят големи тъпотии, като се опитват да си наложат идеите , представите и да принудят деца да правят нещо, което не е естествено за тях.

Защо дадено дете не играе в дадена ига? Не защото другите не го искат, а защото просто играта двустранно не е за него. В този случай вместо да му кажат я виж другите там играят нещо интересно ли ти е да се включиш към тях , то тези родители настояват това дете д ае прието и да играе именно тази игра и обвиняват участващите в несъпричастност.
Това е доста глупаво.
Не всеки играе всяка игра. И аз не работя с моторната резачка на мъжа ми. Ама не защото той не ми я дава ...

# 14
  • София
  • Мнения: 4 147
Ох,колко болна ми е темата с приобщаването на децата...Моят син е аутист,от тези дето много говорят и много знаят,но само в определени области.При общуване с възрастни няма проблеми,но с децата-там е много трудно,защото той им задава няколко въпроса и след като получи отговорите вече няма какво да си кажат и до там...В първи клас имах една ужасна случка,която ще помня цял живот-Слави(така го наричаме на галено) бе нарекъл едно дете дебело(момченцето наистина е дебело и понеже синът ми не разбираше защо е обидно му го бе казал),съответно дойде една разгневена майка и ми каза, че синът ми е луд,без дори изобщо да знае за какво става на въпрос(родителите знаеха, че в класа има дете със СОП и дотам).В началото и учителката му го отхвърляше,но лека полека го прие.Децата от класа също започнаха да гледат с добро око на него,особено  след две случки-при първата скочи срещу едно дете ,което беше най-агресивното в класа,за да защити едно друго, а при втората на едно контролно само той изкара 6 от целия клас и това явно доста го издигна в очите на другите деца.Всячески се опитваме с баща му да го накараме да се чувства добре,благодарение на прекрасната ресурсна учителка не изоставя с учебния материал,ходи на тренировки по таекундо-там е любимец на всички ,и се надявам някой ден вече да не правят разлика между него и останалите деца.Трудно е,но не и невъзможно.

Общи условия

Активация на акаунт