Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 авг. 2019, 16:19 ч.

Детенце от ромски произход

  • 5 302
  • 122
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
Малко са тези като теб, Натали. По мои наблюдения има много хора, които са прости и това не се повлиява от това в колко голям град живеят, колко пари имат или в полко страни по света са били.

Уиш, жалко, че родителите не са се намесили в отношението към детето им. Момчетата имат нужда от момчешка среда.

# 91
  • Мнения: 2 695
За трудния път съм съгласна с теб. Не казвам да не се стъпва на него, а само хубавичко да се премисли всичко, преди стъпването, че едно дете не е шега работа.

Абсолютно не е шега работа. Имам позната, която работи в сферата на осиновяванията. От нея знам, че има много родители-осиновители, които осиновяват детенце и след време решават, че детето не отговаря на очакванията им и го разсиновяват. Представяте ли си това каква травма е?
Стъпката за осиновяване е много важна и трябва да е добре обмислена. Не всеки може да я направи. Ако не си готов да осиновиш чуждо дете, дете от различен социален статус, циганче, защото 90% от изоставените деца са точно циганчета - то тогава просто недей.

# 92
  • Мнения: X
NoMe ❄️, не е нужно да имаш такива познати, за да научиш. Не е тайна, че такива неща се случват. Както се случват проблеми и в биологичните семейства. Има теми за разсиновяванията, дано и тази не отиде в тяхната посока.

Крайно време е да се разбере, че стъпката към това да станеш родител изобщо е много сериозна. И независимо дали забременяваш от първия път или се бориш с години, докато имаш свое дете, или осиновяваш, това е отговорност и трябва да е добре обмислено действие. Не шега.
Никой няма към биологичните родители изискванията, на които трябва да отговарят кандидат-осиновителите. Никой не ги следи как се грижат за децата си и не пише доклади в продължение на две години. Те не минават през всичката тая бюрократщина и тежки процедури.
Но и те носят отговорност. В това отношение не може да се прави разлика между видовете родителство.

Пиша горното, защото постоянно се подчертава колко е отговорно и колко обмислено трябва да бъде осиновяването. Също толкова отговорно и обмислено трябва да е и биологичното родителство.
При осиновяването просто се добавят още предизвикателства и рискове.

Не е за всеки. И това е естествено.
Но авторката не пита това.
Според мен тя е готова да осинови детето, но се притеснява от последствията, до които хорските предразсъдъци могат да доведат.
Мисля, че вече доста отговори и мнения получи и вярвам, че ще вземе най-правилното за нея и детето решение.

# 93
  • Мнения: X
Сперанза да си каже ще го взима ли детето или няма да го взима. Да се знае.

# 94
  • Мнения: X
Често въобще не се стига до обиди, а директно отхвърляне.
Така детето не може да проумее защо останалите деца не искат да играят с него.
И никой не може да ги накара насила, по същият начин, по който никой не може да накара родителите да харесват циганите.

# 95
  • Мнения: 4 774
Директното отхвърляне го има и за друго. Моята щерка е така в класа си. Бяло, русо българче е, но виждат, че е различна - не разбира, трудно учи, по-трудно е комуникацията/ социалното общуване и я отхвърлят. А тя не разбира защо. За "различните" светът е гадно място, поне нашия си бг свят, където децата с напомпано самочувствие вместо на съпричастност е взаимопомощ се учат да мачкат, отхвърлят, тормозят, да гледат отвисоко на различните от тях.

# 96
  • Мнения: X
Търси й по друг начин да си намери групичка от приятели.


Има много филми, предавания и книги, които вдъхват кураж на децата, които са различни и това ги прави красиви. Например Теорията на големия взрив, поредицата на Марвел, филми и сериали за вампири, Хари Потър.

# 97
  • Мнения: X
Аз говоря за деца, които живеят на една улица.
В игрите няма обучителни затруднения.
Ами не играят с "детенцето от ромски произход".

# 98
  • Мнения: 4 774
Не е съвсем така. Дислексията дава отражение на комуникацията и социалните умения и детето започва да не се вписва в средата на връстниците си. То не разбира тях, те не разбират него. И съответно остава изолирано. И на площадката е същото. Интересното е, че дъщеря ми често успява да се заиграе със случайни деца в парка, после ги търси. Обикновено това да момчета или малко по-малки от нея момиченца. Понякога децата от  една улица/ една площадка/ една група в детската градина попадат и в един клас в училище, т.е имаме една и съща среда. Моето дете има извънкласни занимания и приятелчета от там или от друго място, но това не значи, че не страда от изолация и подигравки в клас. А там се прекарва много време.
Мисълта ми е, че не само различната кожа е повод/ причина за отхвърляне. И проблемът не е в "различното" дете, а в "нормалните" - онези, които гледат с високомерие на останалите, които уж не са като тях.
Знаете ли какъв е резултатът от това отхвърляне на дъщеря ми в клас и подигравките? Детето започва да копира тяхното поведение - да сочи и да се присмива, на някой, който е различен или да се опитва да важничи и да доминира над някой, който за нея е удобен. Говорим за това как се чувства тя, когато с нея се държаха по този начин и , че щом на нея й е гадно и на другите им е гадно, когато тя сочи, коментира на висок глас и да се смее, че не трябва да се държи с другите така, както на нея й е неприятно. Но тя казва "Щом с мен се държат така и аз ще го правя".

# 99
  • Мнения: X
Малко различна гледна точка, но аз също не съм си играла с децата от квартала, пък нищо ми няма Innocent.
Оказа се, че масовата култура на съседските деца не е била по вкуса на родителите ми и те са предпочели да имам по-малко приятелчета, но качествени.

Не знам как е по другите градове, но тук има много места, където са събрани деца от смесени бракове, от други раси, от различни религии. В такава среда има повече приемане, защото детето с цвят не е единствено и то вижда от малко, че децата са деца.

Класика в цикъла на насилието е нараненият да наранява. Децата жертви избират една от две стратегии за оцеляване. Или да се превърнат в жертвата или в насилника. Може би като й даваш съветите, които ние всички разбираме, тя не ги разбира така, Мама Ру. Вместо мъдри съвети, тя чува, че искаш тя да е жертва, да няма глас, че искаш да й отнемеш инструментът за защита от насилници, а тя се защитава и защитава правото си на съществуване по единствения начин, който е видяла, че работи: като напада и тя. Има и други начини да се защити. Научи я и на тях.

Колкото до дислексията има и известни хора, които се оправят прекрасно в живота въпреки това.  Например принц Хари от Великобритания  са го мислили за глупав дълги години, а той просто вижда света по по-различен начин.

Последна редакция: пт, 16 авг 2019, 21:09 от Анонимен

# 100
  • Мнения: 4 774
Анонимен, в клас, в училище тя е жертвата. Там е склонна да нападне физически и става виновната. Т.е подиграят й се и тя отреагира като удари.
Но другото поведение - да се опита да се представи за нещо повече от другия го виждам спрямо приятелче, което е малко по-малко, или срещу непознати хора. Пример в Трявна тези дни. Вървим по улицата и виждаме реклама - картонено човече и бъчва. Единият крак на човечето е счупен (липсва). Тя го сочи с пръст и се смее високо и насилствено - "Той няма крак. Той няма крак." Минаваме край клошар - сочи и вика на висок глас - "Вижте, вижте го/ я...."
Това не го е научила вкъщи, значи го пренася от училище.

# 101
  • Мнения: X
Яворов е писал: С враг врагувам, с благ благувам. Може би това, което й предстои да научи е да се държи с различните хора по различен начин. Със съученичките може да я научиш да се защитава с думи. Подготви й контра  подигравки и я подкрепяй да се чувства способна да отстои себе си,  да се защити и да победи без да се забравя в играта на лошо. Тя пак ще си е добро момиче дори и да се държи лошо с лошите хора. Санда Бълок имаше две комедии, в които се разглежда именно темата за неприемането: Мис таен агент, но е за деца над 13г.

# 102
  • Мнения: 12
Има естествено наколко но-та, които искам да изчистя преди да взема окончателно решение. Първото е произходът му - ромски, но няма никакви белези и черти на етноса. В този смисъл искам съвет или реални наблюдения от осиновили подобни дечица. В каква степен и до колко се изменя малката душичка през годините и възможно ли е тези белези да се проявят на по-късен етап-детенцето сега е на 1 год.момиченце.

Кой знае какви драматични промени няма да има. Ако сега не ти прилича на ромче, вероятно и после няма да ти прилича на ромче. Не знам как другояче да отговоря. Моите деца си останаха със същия тен, цвят на коса и очи, каквито си бяха, дори и малката, която видях за първи път на годинка и три месеца. Предполагам, че това е същината на въпроса ти?


Цитат
Другото, което много ме смути, изчитайки доста коментари и форуми е в каква степен генът би се проявил през годините. Честно казано смятах, че всичко е въпрос на възпитание, подход и среда, но от всичко което изчетох, генът май е по-силен.

Тук вече съвсем не разбирам какво имаш предвид. За жалост и двете ми деца, вместо да се обличат с китни фусти, да бият дайре и да мятат гюбеци, се увличат от съвсем други неща. Не го казвам с ирония. Навремето като по-прясна майка им купувах маса музикални инструменти, с надеждата "кръвта да заговори"... Нищо не заговори. Малката ходи от години на стрийт денс и хип хоп, толкоз. Голямата се срамува да танцува открай време и не обича особено. Семейно си пеем, но никоя не е Софи Маринова. В някои отношения са си нормални тийнове, с всички съпровождащи този период промени. В други отношения, всяка от тях е коренно различна - при едната раната от изоставянето е невероятно дълбока, при другата - не, почти отсъстваща.

И да, средата и възпитанието са невероятно определящи. Дотолкова, че току-що разбрали хора, че децата са осиновени, изпадат в шок. Смятат, че толкова си приличаме, че дори не им е хрумвало. А ние и трите се смеем, надали има трима души на света, които толкова да не си приличат! Но маниерите, жестовете, думите, принципите в живота, кой знае какво още, явно дава отпечатъка си и хората дори не забелязват видимите различия.

Цитат
Притеснението ми за самото детенце как ще се чувства  и как ще се отнасят околните към него, защото днешните деца са много жестоки!

Зависи. Казваш, че детето не прилича на ромче.
Докато бяхме в България имаше няколко инцидента с голямата ми дъщеря, която е по-матова, но тъй като има силно изразени азиатски черти, бяха я наричали японка, китайка. От децата навън тя пък научи думата "мангал" и се опита на няколко пъти да я употреби. С говорене се справя човек, няма друг начин.

Когато сме съвсем пресни майки или сме пред прага да станем такива, сякаш забравяме нещо много важно. Ние никога няма да можем да предпазим децата си от всички болки, рани и страдания. Можем да ги научим да се справят с тях и да знаят, че винаги сме до тях, не само, когато са наранени или добри и послушни, но и когато са ядосани, гневни, лоши и постъпват неправилно. Това е от което имат нужда. Не можем да променим целия свят, но можем да променим съдбата на точно това дете, което със или без ромски черти, е просто дете, нуждаещо се от семейство.

# 103
  • Пловдив
  • Мнения: 6 986
Скрит текст:
Цитат
За жалост и двете ми деца, вместо да се обличат с китни фусти, да бият дайре и да мятат гюбеци, се увличат от съвсем други неща. Не го казвам с ирония. Навремето като по-прясна майка им купувах маса музикални инструменти, с надеждата "кръвта да заговори"... Нищо не заговори.
Яко!
И като не заговориха фустите и инструментите, значи се оказа доказано, че гените нямат нищо общо с характера и нрава. И чак взехме и пръст да размахваме към другите, че били неосведомени и не четяли.
Не е отправено в никакъв случай към питащата и останалите, а единствено към тези, които разбрали-недоразбрали, поучават другите, простите и неосведомените. Извинявам се за офтопика.

# 104
  • Мнения: 12
Скрит текст:
Цитат
Яко!
И като не заговориха фустите и инструментите, значи се оказа доказано, че гените нямат нищо общо с характера и нрава. И чак взехме и пръст да размахваме към другите, че били неосведомени и не четяли.
Не е отправено в никакъв случай към питащата и останалите, а единствено към тези, които разбрали-недоразбрали, поучават другите, простите и неосведомените. Извинявам се за офтопика.

Явно дълго време ме е нямало, все по-трудно разбирам какво се има предвид в дадено мнение.
Поне аз нищо не размахвам.
Имам една 17 годишна, и една 13 годишна дъщеря, тоест, малко опит, нищо повече.
Произходът е най-малкият, ама най-малкият проблем, с който една майка ще се сблъсква през годините, дочакайте пубертета и пак ще си пишем. Wink

Но именно хакарктерът се повлиява значително от средата, не само от онаследените гени. Кое и колко преобладава, не мисля, че може да се каже категорично.

Общи условия

Активация на акаунт