Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 авг. 2019, 16:19 ч.

Детенце от ромски произход

  • 4 003
  • 101
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте,
Пиша с молба за съвет и евентуално реални наблюдения от хора, изминали пътя, по който мисля и аз да поема. От две години съм в регистрите за осиновяване и както знаете чакането е голямо. Нека внеса едно уточнение, - сама съм и имам огромно желание да имам дете, да го отгледам, възпитам и изуча, да вложа цялата си любов и грижи. Сега имам предложение за детенце, което толкова ме грабна при срещата, че не ми излиза от ума. Има естествено наколко но-та, които искам да изчистя преди да взема окончателно решение. Първото е произходът му - ромски, но няма никакви белези и черти на етноса. В този смисъл искам съвет или реални наблюдения от осиновили подобни дечица. В каква степен и до колко се изменя малката душичка през годините и възможно ли е тези белези да се проявят на по-късен етап-детенцето сега е на 1 год.момиченце. Другото, което много ме смути, изчитайки доста коментари и форуми е в каква степен генът би се проявил през годините. Честно казано смятах, че всичко е въпрос на възпитание, подход и среда, но от всичко което изчетох, генът май е по-силен. Притесни ме и фактът, че детенцето се отглежда в приемно семейство /първоначално много се зарадвях/, но от ромски произход, т.е. то и до момента се отглежда така да се каже в средата си.
Наистина моля, ако някой има, да сподели опита и наблюденията си, било то лични и на свои близки, за да подпомогне решението ми, защото това е решение за цял живот, което не се взима лесно и не бива да бъде импулсивно и необмислено.
Аз в никакъв случай не мразя или не изпитвам лоши чувства към този етнос, напротив и през годините съм имала познати роми. Притеснението ми за самото детенце как ще се чувства  и как ще се отнасят околните към него, защото днешните деца са много жестоки!
Предварително благодаря

Последна редакция: пн, 05 авг 2019, 16:21 от bubanka

# 1
  • Мнения: 714
Е, те, другите деца как ще разберат, че Вашето дете е от ромски произход?
Ако се замислите, ромчетата, които виждате на улицата как ги разпознавате, че са ромчета. По физическите им белези или по държанието, обличането, говоренето, хигиената? И те на какво са плод?

# 2
  • Мнения: 22 740
Много от ромчетата се разпознават по физическите им белези, да. В класа на дъщеря ми имаше момче от ромски произход. Осиновителите му бяха лекар и адвокат. Това не пречеше на няколко келеша да тормозят детето, викайки му "мангал" и подобни.

# 3
  • Мнения: 14 308
Много неприятно за детето, все пак никой не си избира произхода.
Но да, съгласна съм, че чертите им си личат и гените имат значение. С добро възпитание и образование обаче всичко това е маловажно пред възможността да имате детенце, което да обичате и то да ви обича. Peace Heart Eyes
Успех, каквото и да решите. Heart Eyes

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Чертите си личат, но не винаги.
И да, гените имат огромно значение; а вие откъде знаете какви точно са гените на конкретното дете?

# 5
  • Варна
  • Мнения: 19 200
Абе, не знам колко е маловажно... Нали преди година писаха медиите за ромче, осиновено в Италия. Май там беше. На пълнолетна възраст хукнал обратно тук да издирва родителите си и последно четох, че зарязал всичко постигнато там и си живее тук с катуна. Може и друго развитие да има, не съм попадала на новини по случая.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/btv-reporterite-sreshta-s-mama-chast-1.html

# 6
  • Мнения: 391
Средата и възпитанието на едно дете имат най-голямо значение според мен.
Детето още е малко, ще се променя доста. Може да стане по-мургаво, да. Други черти какви имат ромите? Аз веднага си мисля за дълги коси тип метла, халки на ушите, шарени анцузи. Друго?
Или само защото детето е циганче означава, че се е родило крадец, наглвц, убиец и тн?
Като говорите за гени повече бих се притеснявала за наследствени болести  и тн. 😉
Това дете ще израстне в обществото ни. Ще търпи подигравки предполагам. Децата се подиграват за какви ли не неща! (При мен беше - баща ти е дебел!) Но вие готова ли сте да му осигурите дом, семейна атмосфера, да го дарите с любов? Да му покажете и да го научите как да обича, да се обича. Как да бъде добър човек? Помислете си защо осиновявате детенце? Защото и мургавото и беличкото ще ви обичат по един и същи начин. Въпроса е какви са вашите мотиви?
Искрено ви завиждам за възможността да си осиновите детенце, надявам се каквото и решение да вземете да бъде най-доброто и за двете ви!

# 7
  • На върха на вълната
  • Мнения: 196
Независимо от всичко, осинови го, защото ти искаш. За такава крачка най-важно е силното желание, а всичко друго ще се пренареди според отношението към него и средата, в която ще расте. Дори да не бъде твое дете, който и да си го вземе, ако ще има моменти на подигравки, няма начин да се избегнат. То дори да е българче, американче или италианче - все ще се намери за какво да му се подиграват. Може да е за говор, за телосложение, за акне през пубертета. Притесняват те гените и дали ще има маниерите на ромите? Ами то вече и българчетата постъпват като тях - правят бебета на 15, приемат наркотици, лъжат родителите си, бият се. Етносът е без значение, когато детето тръгне по грешния път или попадне в лоша компания.
Каквото и решение да вземеш - пожелавам ти успех и много щастливи мигове! ❤

# 8
  • Мнения: 4 643
Здравей. Имам познати ромчета и осиновени, и такива, които са отглеждани в средата си. Познавах две близначки, които до 10-11-годишна възраст никога не бихте предположили, че са ромчета - абсолютно бели, със славянски черти, светлоруса коса и светли очи. Будни, любознателни, ученолюбиви. През пубертета вече малко се промениха физически, но така или иначе, въпреки, че косите потъмняха (което се случва с доста руси деца) и тенът също, но така или иначе не си личеше "циганското". С училището обаче го закъсаха в гимназията - за това вече влияние оказа семейната среда. Познавам и ромче, отглеждано в семейството си, което не живееше като роми, възпитано, ученолюбиво, отличник в добро училище, завърши университет и стана докторант на БАН. Тук също средата и възпитанието оказаха влияние - въпреки, че майката беше със седми клас, с подкрепата на цялото семейство към момчето имаше изисквания за добър външен вид, научени уроци, написани домашни, добро поведение... Цяло село им се подиграваха, че отглеждали "женчо".
Имам познати с осиновено ромче, на което си му личи. Случвало се е да му се подиграват за произхода ( в детската градина!), но това се случва и да не е осиновено едно дете, ако е различно по някакъв признак.
Аз се страхувах от този момент, също съм сама и изключих ромският произход. Децата ми и двамата са с български произход. Момиченцето ми обаче има доста лошо генетично наследство и да имаме проблеми. Заедно се борим. Тя е със смесено специфично разстройство (дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия) и това е причина да бъде отхвърляна на площадката и в клас/ училище или за това, че има обучителни затруднения. Наричана е глупава, смеят й се, че не знае или не разбира "лесни" неща. Синът ми уж има "добро" наследство и за сега няма признаци за проблеми, но е само на пет години и все още нищо не е сигурно.
Решението си е ваше, детото също ще си е ваше. Но като цяло щом сега не виждате чертите, няма да ги видите. Няма да ги видят и околните.

Последна редакция: пн, 05 авг 2019, 21:58 от Mama Ru

# 9
  • Мнения: 4 643
Осиновител съм и като такава контактувам с доста осиновители, съответно част от тях (немалко) имат деца от ромски или смесен произход. На някои им личи доста (чисто физически), на някои не много, а на някои - хич. Всички са на възраст под 10-11 години и не мога да кажа за в бъдеще как ще се развият. В никого обаче не съм забелязала в поведението "ромското". Тези, които са ученици вече, учат в добри училища и на този етап се справят добре. Усмихнати, спокойни, слънчеви деца с домашно възпитание. Не мога да кажа нищо лошо за тези, които познавам лично и доколкото съм общувала с тях.
За здравословни и обучителни проблеми значение имат наследственост, тютюнопушене, алкохол, наркотици по време на бременност, начин на хранене, прием на лекарства и т.н. Тук етническият произход също няма голяма роля, тъй като и децата от български произход (част от тях) са от бедни семейства със същите проблеми като ромите. И точно тези проблеми стават по-сериозна причина за отхвърляне на детето от връстниците, отколкото външните етнически белези. Ако майката не коментира етническия произход на детето си, останалите може само да предполагат, но няма откъде да знаят със сигурност.
Има хора, осиновили деца с видими черти на ромският етност, които после се оплакват от дискриминация. Доколко обаче точно етносът е причината в това или други проблеми (например обучителни, които често водят и до поведенчески) е трудно да се каже отстрани.
Ако нямате против произхода и наистина искате детето, да, това е вашето дете. Но, вземете ли решение да го осиновите, разтворете сърцето си за него такова, каквото е. Произходът му никога, абсолютно никога, не трябва да излиза на преден план в съзнанието Ви. Забравете за него, приемете го и никога не гледайте на детето като на ромче. Щом Вие сте българка и детето расте в българска среда то ще се самоосъзнае като българче и ще се развие като такова.

Последна редакция: пн, 05 авг 2019, 23:14 от Mama Ru

# 10
  • Мнения: 391
Съжалявам, че съм доста преднамерена, но веднага ми изникна една история отразена от Карбовски.
Ромче, осиновено от американско семейство в Америка от бебе като става към 17,18 изнасилва и двете си сестрички, които са биологични деца на осиновителите.
Тоест осиновили са го не заради проблем, а от хуманност и желание да осигурят добър живот на изоставена невинна душичка от 3тия свят(какъвто сме ние за тях).
Е, връщат го погнусени обратно в България.
Но ето, че това се превръща в чудесно научно обяснение за силата на гените и кръвта преди възпитанието и средата...
Във всеки случай предполагам е различно, има ученолюбиви и трудолюбиви деца и хора от този етнос.Но за мен е голям риск.
Успех каквото и да решите.

# 11
  • Мнения: 1 239
Как точно става запознанството с кандидат-осиновителя? Социалните служби ли преценяват кое дете за кой е подходящо?
И тези социални сигурно нямат очи, за да видят кой е най-отчаян, за да го запознаят първо с ромче?

Реалният опит ще излезе наяве когато станат децата възрастни. Но каква полза тогава?

# 12
  • Мнения: 3
Благодаря от сърце на всички, които се включха с подкрепа и съвети. Именно от това се нуждаех - от личен споделен опит и наблюдения. Истината е, че детето наистина ме плени от пръв поглед и най-интересното, заради което и повдигнах темата тук е, че то няма никакви ромски черти на този етап и затова се запитах дали те биха се проявили на по-късен, а това само хора с опит могат да ми кажат. То светло и много сладко - чаровница бих казала - със  светло кестенява къдравка косичка, тъмни, но пъстри очички и доста светла кожа - дори по-светла от моята след тена от морето. А информацията, която имам за биологичната майка е, че е с ромски произход, за бащата нищо.
Аз наистина съм готова да дам цялата си любов, обич и грижи на това малко същество - да го възпитам и направя стойностен човек, но наистина ме притеснява факта за гените и заложеното в него като генетичен материал. Представям си различни ситуации като тази описана с осиновеното в Италия ромче, което предпочете "събратята си" и се завърна тук или пък склонностите за по-леко поведение и начини за лесно изкарване на пари и от друга страна, ако започнат да се проявяват типичните външни белези и то се измени как ще се адаптира, ка ще приема подигравките, как това ще се отрази на психиката му, предвид факта, че трябва да отстоява позиция и поради факта, че е осиновено и без баща, защото смятам, че то трябва да знае това. Също ме смущава и факта, че то и в момента се отглежда в ромско семейство - как ли и този факт ще окаже своето влияние. Въпросите са много, разсъжденията и съмненията също, но желанието огромно.

# 13
  • Мнения: 391
Представите на момчето, осиновено в Италия за роднините му според мен са дооста романтични. И за това се е върнал.
Детето е на около година, за това време ромските му родители са го хранили, къпали и са си играли с него вероятно. На годинка колко пък ромски черти да е прихванало?
И стига с тия гени. Онзи известен кардиолог, не му знам името, първото нещо като го споменеш пред някой е да ти кажат, че е циганин. Е, и? Нима не е спасил много човешки животи, нима няма дом, семейство, приятели?
Аз бих се замислила преди да осиновя българче, ако трябва да съм честна. Защото какви ли са били родителите му, че да го оставят?
Имаме едно комшийско семейство - българи - жената, на около 40, почти всяка година е бременна. Живеят в ужасни условия, майката изглежда леко мръднала. А децата и са прекрасно изглеждащи българчета. Наскоро пак беше бременна - вече не е. За пред съседите било аборт. А бебето сега е в някой дом. И сега си мисля, ами ако са толкова страшни гените, то това дете сигурно би могло д има някакви ментални проблеми в бъдеще.
Друг случай имам пред себе си - образовано, стабилно българско семейство са си осиновили детенце на 4 или 5 годинки. Детето е с по-тъмна кожа и до там. А говорат за него с такова обожание! Пък колко било схватливо, пък колко било прекрасно и тн. И това са хора, които работят с деца(понякога и проблемни) и знаят какво говорят. Тоест не хвалят просто гарджето. 😉

# 14
  • Мнения: 4 643
Доколкото си спомням историята на онзи младеж от Италия, осиновителите са загубили дете. Там обаче не видях изградена връзка. Ако те не са го приели такъв, какъвто е, ако е трябвало да замести починалият им син и не е успял, това е огромен товар за едно дете и не предполага близост освен това младежът е имал образователни / обучителни трудности. Независимо от произхода си, децата с обучителни трудности има не малка доза вероятност да развият и поведенчески проблеми заради трудностите и рано да отпаднат от училище. Тук е и въпрос на характер. Моето дете също е склонно да се откаже при първата трудност. Първи клас беше яка борба, с една дума ад, докато се научи да срича, да пише, за смятане още не можем да говорим... От там и оплаквания за поведение. Това е от графата "невидими увреждания" - не се виждат с просто око - човекът вижда, чува, върви, но увреждането я факт и оказва влияние на качеството на живот.  И ако в Италия има по-романтична представлява за ромите и техният начин на живот, ето ви и предпоставките да иска да избяга от чуждата му среда (осиновителите) и да намери корените си и "своите".
Таня111, обаче е права:
 - 50% от децата в регистрите са от ромски произход,
- около 45-48% от всички деца в регистъра имат заболявания или увреждания,
- около 75% от децата в регистъра са на възраст 10-18 години.
Ха сега се опитайте да пресметнете колко здрави деца от неромски произход и на възраст до 3 години има в регистъра. Смятайте на база 2000 за по-лесно пресмятане. Кандидат осиновителите, чакащи за дете са около 1500. Смятайте колко време се чака и дали е реално да се дочака.
Хъмпти-Дъмпти, известният кардиолог от ромски произход е професор Александър Чирков, който е женен за германка! А тръгва от Лом, ако не греша. И не е осиновен, а е от прогресивно ромско семейство, а най-голяма роля изиграва чичо му, който насърчава и ранното му развитие.
Мариана М. , сега цялата процедура ли да Ви обяснявам? Във всяка област има комисия, която никога не вижда лично кандидатите. Разглеждат се досиета на хора от цялата страна. Всеки заявява какво дете би искал/ не иска. Това се нарича "профил". Та ако семейство Варна искат дете до 2 години, здраво, без значение на пол и произход ( примерен профил) като им дойде редът в Хасково и ако в момента се търсят родители на Хасан, на 18 месеца, здрав, от турски произход, то те ще бъдат определени за най-подходящи осиновяване на Хасан и ще бъдат уведомени с писмо, както и кога да се явят на среща. На срещата социален работник, който няма нищо общо с въпросната комисия ще ги запознае с информацията, която имат, ще им покаже снимка на Хасан и ще ги попита дали искат да го видят. ...
Пак казвам, личен опит/ наблюдения не е  изгледана история по тв или прочетена в интернет. С нападките си и крайната си нетолерантност ще откажете авторката от детето. Вие ще заспите доволни в дома си, а децата ви ще спят щастливо в детската стая до вашата. Авторката - ще заспива самичка я дома си. Вие ще имате пълни семейства, тя ще е сама.
Реалността е такава, че все повече осиновители стават родители на деца от ромски или смесен произход. Българчета, здрави и необременени са голяма рядкост.Говоря от личен опит и наблюдения. Аз направих компромис със здраве, други правят компромис с етност. Всеки сам преценява за себе си и живее с решенията си. Осиновяването отдавна не е пазар, избор няма.

Последна редакция: пн, 05 авг 2019, 23:11 от Mama Ru

# 15
  • Мнения: X
Марияна, никъде не стана ясно какъв е опитът ви с осиновено дете от ромски произход или опитът ви в отглеждането на деца.

# 16
  • Мнения: 4 643
Анонимен, ако си от темата на чакащите, добре дошъл.

# 17
  • Мнения: 1 239
И вашият опит също не е ясен.
Държите ли да го споделите?
Или предпочитате да изкоментираме какво са  направили две деца на "батко" си, че да ги изнасили?

# 18
  • Мнения: 4 643
Марияна, може да се коментира събитие, за което се знаят/ познават фактите. Тази новина с изнасилените сестрички както писах съм я срещала в леко различен вариант преди доста години, но не в официален източник, а разпространявана във форум и то точно при обсъждане на тема за осиновяване на деца от ромски произход. Затова и не я приемам за реална, за да я обсъждам.
И ако е истина, замислете се, че детето щеше да бъде изведено от семейството и съдено. То на 17-18 не е и дете съвсем. За съжаление съм чувала от българка, че биологичният й брат е правил опити за блудствени действия с нея. Не съм я питала за подробности, естествено. Мисълта ми е, че това е ужасно престъпление, което не остава ненаказано, освен ако не е премълчано.  Но тогава няма и как да го изгонят потресени към България (че той вече няма гражданство, как ще дойде тук така?) и ще разтръбят по интернет, вместо да се обърнат към американската полиция, все пак живеят в Америка и са нейни граждани.

# 19
  • Мнения: 415
Айде сега   , изнасилил ги е , защото е от ромски произход- глупости на търкалета.

Сега по темата,  преди години бях гледала предаване за деца от ромски произход осиновени мисля в Швеция.  Не говореха български,бяха  много интелигентни  и помня , че свиреха на някакви инструменти.  В същото това предаване показаха и дете , което е останало в дома . Разликата беше огромна .
Според мен битието определя съзнанието. 

Speranza33 послушай сърцето си.

# 20
  • Мнения: 1 239
Наказано?
А тези,  които са го довели при децата си, в дома си? Те дали ще имат миг спокойствие?  Или и те са се изживяли като мисионери с цената на кошмара на децата си.

# 21
  • Мнения: 4 643
Марияна М., Вие познавате американското семейство или въпросният младеж? Извинете, но ако той е взет като бебе и отгледан там (реално чужденците не осиновяват здрави бебета и изобщо бебета от България,  ама хайде да не Ви обяснява всичко тук, темата е за друго) и извърши престъпление чия е вината? В кого е грешката? В гените или в средата?
Ами, ако Вашето биологично дете един ден превърти и извърши ужасно престъпление чия ще е вината - на гените, които Вие сте му предала, на тези от бащата, на семейството ви и начина, по който сте го отгледали?
Откъде сте сигурна, ме тази история изобщо е истинска?

# 22
  • Мнения: 1 239
И трите.
Затова и не избираме за бащи/майки на децата си хора със или от семейства с: психични проблеми, алкохолици и наркомани, лежали за тежки престъпления и всякакви други видове отклонения. Повечето хора поне избягват. Другите вярват, в каквото им харесва.

# 23
  • Мнения: 14 308
Хора от всякакъв произход може да станат престъпници, гаранции няма, дори и за собственото ти дете. Гледаме ги, възпитаваме ги и се надяваме на най-доброто.
Авторката сама ще вземе решение. Хубаво е да прочете различни гледни точки.

# 24
  • Мнения: 22 740
Скрит текст:
Доколкото си спомням историята на онзи младеж от Италия, осиновителите са загубили дете. Там обаче не видях изградена връзка. Ако те не са го приели такъв, какъвто е, ако е трябвало да замести починалият им син и не е успял, това е огромен товар за едно дете и не предполага близост освен това младежът е имал образователни / обучителни трудности. Независимо от произхода си, децата с обучителни трудности има не малка доза вероятност да развият и поведенчески проблеми заради трудностите и рано да отпаднат от училище. Тук е и въпрос на характер. Моето дете също е склонно да се откаже при първата трудност. Първи клас беше яка борба, с една дума ад, докато се научи да срича, да пише, за смятане още не можем да говорим... От там и оплаквания за поведение. Това е от графата "невидими увреждания" - не се виждат с просто око - човекът вижда, чува, върви, но увреждането я факт и оказва влияние на качеството на живот.  И ако в Италия има по-романтична представлява за ромите и техният начин на живот, ето ви и предпоставките да иска да избяга от чуждата му среда (осиновителите) и да намери корените си и "своите".
Таня111, обаче е права:
 - 50% от децата в регистрите са от ромски произход,
- около 45-48% от всички деца в регистъра имат заболявания или увреждания,
- около 75% от децата в регистъра са на възраст 10-18 години.
Ха сега се опитайте да пресметнете колко здрави деца от неромски произход и на възраст до 3 години има в регистъра. Смятайте на база 2000 за по-лесно пресмятане. Кандидат осиновителите, чакащи за дете са около 1500. Смятайте колко време се чака и дали е реално да се дочака.
Хъмпти-Дъмпти, известният кардиолог от ромски произход е професор Александър Чирков, който е женен за германка! А тръгва от Лом, ако не греша. И не е осиновен, а е от прогресивно ромско семейство, а най-голяма роля изиграва чичо му, който насърчава и ранното му развитие.
Мариана М. , сега цялата процедура ли да Ви обяснявам? Във всяка област има комисия, която никога не вижда лично кандидатите. Разглеждат се досиета на хора от цялата страна. Всеки заявява какво дете би искал/ не иска. Това се нарича "профил". Та ако семейство Варна искат дете до 2 години, здраво, без значение на пол и произход ( примерен профил) като им дойде редът в Хасково и ако в момента се търсят родители на Хасан, на 18 месеца, здрав, от турски произход, то те ще бъдат определени за най-подходящи осиновяване на Хасан и ще бъдат уведомени с писмо, както и кога да се явят на среща. На срещата социален работник, който няма нищо общо с въпросната комисия ще ги запознае с информацията, която имат, ще им покаже снимка на Хасан и ще ги попита дали искат да го видят. ...
Пак казвам, личен опит/ наблюдения не е  изгледана история по тв или прочетена в интернет. С нападките си и крайната си нетолерантност ще откажете авторката от детето. Вие ще заспите доволни в дома си, а децата ви ще спят щастливо в детската стая до вашата. Авторката - ще заспива самичка я дома си. Вие ще имате пълни семейства, тя ще е сама.
Реалността е такава, че все повече осиновители стават родители на деца от ромски или смесен произход. Българчета, здрави и необременени са голяма рядкост.Говоря от личен опит и наблюдения. Аз направих компромис със здраве, други правят компромис с етност. Всеки сам преценява за себе си и живее с решенията си. Осиновяването отдавна не е пазар, избор няма.
Прекрасен пост, Мама Ру. И от форумното ми "познанство" с теб, бих казала, че си прекрасна и изключително всеотдайна майка на двете си деца. Но в поста ти съм болднала едни редове, с които категорично не съм съгласна по една много проста причина- дете не се осиновява, за да запълни нечии липси и самота. Категорично не.

# 25
  • Мнения: 4 643
Малко за гените какво наследяваме от родителите си:
http://roditel.bg/kakvo-naslediavame-ot-bashtite-i-kakvo-ot-maik … MrPF8-MEMmT5Rg--8
Марияна М. Баба ми е сирак от малка. Братята й не са престъпници - крадци/ убийци, но не са и добри хора - присвояват нейната част от наследството, превръщат я в слугинче и всячески се опитват да я уморят. Аз как точно бих могла да избегна да предам на децата си неизвестните гени от прародителите си и как биха се развили те, ако имах биологично дете? Ми никак, точно. Не знаем какво дреме в самите нас, защото не всичко се знае. Много често във семействата се премълчават неудобните факти за нещо/ някого.
Хитлер е бил художник. А е извършил най-голямото престъпление срещу човечеството. В друга среда и в друго време той можеш да стане учител по рисуване да речем и толкова.
Психопатите се раждат от нормални родители и дете с "нормални" гени може да стане престъпник, ако расте в такава среда и така го възпитават или ако е подложено на системен тормоз.

Уиш, много те харесвам и уважавам, но ситуацията е такава с децата за осиновяване, че човек или прави известни компромиси или остава без дете. Можеш ли да си представиш живота си без дете? Аз моя - не. Авторката също. Тук не говорим за импулси на благотворителност - имаме прекрасно семейство, две умни и красиви деца, дай да си вземем едно бедно сираче да го спасим като му предоставим дом, любов и възможности. Между другото точно някои такива семейства имат проблеми с осиновените си деца и самите те почват да обвиняват околните, че дискриминират детето им по произход. А децата им всъщност имат проблеми, които водят до това отхвърляне. Моето като не е с ромски произход да не мислиш, че е добре прието навсякъде и от всички? Невидимите увреждания не се виждат с просто око, но се усещат, че нещо "не е съвсем наред" с детето и стават повод то да бъде отбягвано, нагрубявано и т.н. Същевременно деца от ромски произход без обучителни затруднения и поведенчески проблеми се интегрират добре и са добре приети. Много зависи и от нагласите в мястото, където живее авторката на темата. Има региони където осиновяването на дете от видимо различен произход няма да доведе до отхвърляне, защото хората са свикнали да живеят смесено и не им прави впечатление. Има и места с крайна нетърпимост между етносите и там едва ли ще се приеме добре да осиновиш такова дете.
Ние не избираме какви гени да наследи детето от нас, така като и при осиновяването няма как да знаем поне 50% от гените на детето. Просто защото повечето деца са с неизвестен баща. Например майка, която забременява в Германия/ Холандия и т.н идва тук да роди и оставя бебето. Произходът на майката е ясен, но тя може да заяви какъвто си иска и социалните записват това, което тя каже. А за бащата може да каже всичко, дори, че някой принц. Няма как да го проверят нали? Това означава ли, че не трябва да осиновим тази деца, защото 90% са деца с неизвестен баща? Трябва ли ние да останем без деца, заради това, че не знаем какви точно гени носи детето, които ни предлагат? Ами тогава да правят генетична карта на всяко дете за осиновяване.
Не знам дали ще те изненадам, но има българки, които пият, пушат, проституират, крадат, може и да убият (не е задължително да е преди раждането на детето), може да имат дислексия в тежка форма, да са от маргинализирано семейство, да отключат в бъдеще психично заболяване. Виж за това последното социалните по места често си го спестяват като информация, с което не съм съвсем съгласна. Но може и това още да не се е случило. Като цяло всичко е до късмет.

Последна редакция: вт, 06 авг 2019, 08:06 от Mama Ru

# 26
  • Колибите
  • Мнения: 326
Здравейте, аз съм мама-осиновителка на дете от ромски произход. Неговите гени и черти са такива, каквито са. Знам ли, може и някой Джанго Райнхард да излезе от нея, а да не дава Господ, Цветелин Кънчев.
Понеже имам наблюдения върху собствената си личност и физика, мога да кажа, че като автентична българка имам смесица от вероятно много гени в генотипа и фенотипа си. Принципно моите родители смятаха, че от мен ще излезе най-малкото генерален мениджър, управител на английска фирма или директор на Текезе. Нищо не успях да реализирам от техните мечти.
Та ако смятате, че детето ви е длъжно да бъде такова, онакова или Мис Вселена, откажете се.
Пожелавам ви всичко най-хубаво и да бъдете много щастлива!

# 27
  • Мнения: X
Моето лично мнение е ако вземете детенцето да му покажете от рано неромантичната реалност на бита на хората от произхода й, но естествено без осъждане кой е добър и кой не. Да покажете и хубавата реалност на интегрираните роми в Андалусия. Също така може да я насърчете да прави нещо, което да я свързва с корена й - да номадства, да танцува, да пее, но й дайте и вие корен. Нещо, което да иска да вземе от вас като начин на живот.

Ако майката или неизвестният баща са с недоказани психични проблеми, а в България 90% са такива, то детето може да ги е наследило, а може и да не е. Някои неща са хазарт в живота и е до късмет.

При някои ромчета с времето потъмнява малко кожата. При други пък обратното - изсветлява. Ако сега ги няма типичните черти, по-скоро и после няма да ги има. 90% от българите няма и да заподозрат, че има и ромски произход или е осиновено едно дете, ако не им кажете. "В някои отношения прилича много на баща си" затваря много неуместно любопитни хора.

Една майка от Америка се омъжила повторно като било малко детенцето й и всеки ден намирала по какво си приличат с вторият й мъж. След 20 години детето разбрало, че си има друг баща биологично, но за нея таткото й е един и той е този, с който е израснала. Една осиновена гъркиня отишла да се запознае с родната си майка. Като видяла, че е ромка и се отказала.

# 28
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819
Speranza,

Заповядай при нас в подфорума за осиновители. Мисля, че Mama Ru и Анонимен са ти дали доста изчерпателни отговори на питането ти, но ако имаш други въпроси относно осиновяването, в подфорума има и много други хора, които биха ти дали полезен съвет.
Относно това как би се променило конкретното дете, никой не може да ти каже и да ти даде гаранция, но така е и със собствените биологични деца.
Междудругото, на курса за кандидат-осиновители, който посетихме, беше засегната и тази тема. За съжаление явно не всички водещи подобни курсове, се стараят да обхванат възможно най-много въпроси, които вълнуват осиновителите. Все пак, щом детето те е грабнало на мига и е докоснало сърцето ти, мисля, че няма да ти е трудно да вземеш решение и скоро ще забравиш за всички тези терзания, свързани с етноса.

# 29
  • Мнения: 22 740
Можеш ли да си представиш живота си без дете? Аз моя - не.
За компромисите съм напълно съгласна с теб. Неизбежни са и дори желателни в някакви разумни граници. Но на зададения от теб въпрос няма как да отговоря коректно, защото аз вече имам деца и да си представя живота без тях, би означавало да си представя да ги загубя, което е много различно от това да нямам деца и да си представя да продължа живота си по този начин. Между другото, моя приятелка от гимназията е разведена, без деца, но е изключително лъчезарен човек, който води съвсем пълноценен живот- живее си с настоящия мъж, има си работа, която обича.

Мисълта ми беше, че при осиновяване водещият аргумент трябва да са интересите на детето, а не желанията на осиновителите.

# 30
  • Мнения: 4 643
Уиш, има семейства, в които се създава / осиновява дете, защото:
- така е прието
- да има кой да наследи имот/ бизнес/ пари
- да има кой да ни гледа на стари години
Има семейства, които създават дете, защото се обичат и искат да видят себе си продължени в това дете.
Има хора, които не могат да имат деца (обикновено единия от двойката), но искат да осмислят живота си като станат родители, защото каквото и да правим в този живот, колкото и добре да го живеем, когато у дома е тихо и подредено, не защото ние така сме избрали, липсата на дете боли. Оставя една празнина у нас. Осиновяването е среща на двама/ трима души, които се опитват да запълнят тази празнина. От една страна е семейството, което иска, но не може по независещи от тях причини да има дете, от друга - дете, което има нужда да бъде обичано, гушкано, превързвано, утешавано, обгрижено, да му се даде възможност за развитие, за осъществяване на потенциала... Да бъде нечие дете. А хората имат нуждата и желанието да бъдат нечии родители.
Понякога всичко е още по-трудно, защото времето минава, а човек не среща подходящия партньор, с когото да създаде семейство и да има дете. Понякога партньорът, който може да има биологични деца не желае "чуждо" дете. И в един момент си взема шапката и се събира с жена, която да му роди "негово" дете, а бившата му партньорка остава сама в празния си и тих дом, с увредено здраве от опити инвитро, източени финанси и без перспектива за нещо по-добро. Боли, Уиш, ужасно боли да искаш да имаш нещо и да не можеш по независещи от теб обстоятелства. И тогава не остава само това - да осиновим дете. Е тогава се изправяме пред жестоката истина - неизвестни гени, хора с нисък социален статус и без образование стават родители и изоставят децата си. Децата да от малцинствен произход, децата са с обременености или заболявания, децата са преживели насилие или неглижиране, децата имат изоставяне в развитието си заради изоставянето... От тези деца стават Хора, Човеци, когато от нежелани и непотребни станат желани, обичани, обгрижена, нужни на някого. И да, децата правят дома ни пълен и осмислят живота ни, придават му нова цел и нова посока.
А желанието да имаме дете е дълбоко вкоренен инстинкт за продължаване на вида, рода, семейството, човека като биологична единица. Този инстинкт да бэдиш майка/ родител, да се видиш продължен във времето и когато теб няма да те има на тази земя, съхранен в спомените на деца и внуци не изчезва с факта, че не можеш да родиш. На много малко жени има липсва този инстинкт наистина. Рано или късно той се пробужда у почти всички. Пътешествия и партита, професионални успехи и световна слава не могат да запълнят тази празнота от липсата на дете.

Последна редакция: вт, 06 авг 2019, 09:28 от Mama Ru

# 31
  • Мнения: 22 740
Децата да от малцинствен произход, децата са с обременености или заболявания, децата са преживели насилие или неглижиране, децата имат изоставяне в развитието си заради изоставянето... От тези деца стават Хора, Човеци, когато от нежелани и непотребни станат желани, обичани, обгрижена, нужни на някого. И да, децата правят дома ни пълен и осмислят живота ни, придават му нова цел и нова посока.
Напълно съм съгласна с това. Огромно предизвикателство е осиновяването на дете и много внимателно трябва да се подхожда, защото ако човек е надценил възможностите си да бъде адекватен любящ родител, последиците най-вече за детето са страшни.

# 32
  • Колибите
  • Мнения: 326
…...
Напълно съм съгласна с това. Огромно предизвикателство е осиновяването на дете и много внимателно трябва да се подхожда, защото ако човек е надценил възможностите си да бъде адекватен любящ родител, последиците най-вече за детето са страшни.

Извинете, вие мама-осиновителка ли сте, или социална? За протокола питам.Simple Smile

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Не знам защо, ама хората като мислят за гени, и непременно ги делят тея гени по народност.
Аз съм на мнение, че гените, вроденото, имат влияние, не по-малко от възпитанието и средата, но определено не мисля, че народностите (етносите или квото там) при хората са като видовете и породите при животните - зайците са гальовни, кучетата са верни, а измежду тях породите са такива и такива, котките са онакива... Мисля също, че конкретно циганията при циганите се дължи в по-голяма степен на възпитание и среда и в по-малка на вродени в характера им причини, както и бих предположила, че може би има по-голяма вероятност (вероятност, не сигурност) родителите на изоставено българче да са природно кофти като хора, отколкото тези на изоставено циганче. Именно защото при циганите и средата играе роля за създаването на настройка за по-лесно изоставяне на поредното бебе, докато в българска среда днес рядко се изоставят нежелани деца.
Ако авторката е харесала детето, ама наистина да го е харесала, по-скоро бих я подкрепила да каже "да". Както за дете от всякакъв друг произход.
Но разбира се, гаранция никога няма за нищо.

Последна редакция: вт, 06 авг 2019, 10:47 от Магдена

# 34
  • Мнения: 248
Здравейте! Аз съм майка, която е осиновила детето си, срещам се и с много семейства с осиновени деца.
Физическите белези едва ли има човек, който може да ви каже дали ще се проявят или не и в каква степен. По отношение на гените - те имат голямо значение за предразположеностите, които носи всеки индивид. Дали и по какъв начин ще се проявят тези предразположености зависи от средата, в която живее всеки човек, от възпитанието и от всичко заобикалящо го.
Преди да осиновите, на първо място вие следва да сте наясно със себе си дали имате поблем с този етнос или не, какво ви притеснява и бихте ли преодолели това притеснение или не. От там насетне, смятам че ако вие нямате проблем с нещо, то и хората няма да го възприемат като такова. Мисля, че до голяма степен от нас родителите зависи по какъв начин хората ще възприемат децата ни. Аз съм чувала какви ли не изказвания, въпроси и коментари, от които съдя че повечето хора не го правят с цел да обидят, но не разбират осиновяването или пък вътрешно в себе си имат огромни съпротиви. Други пък са с най-добри намерения, но от не познаване на темата правят безумни изказвания. Разбира се има и такива, които дори не прикриват съпротивите си, но не винаги е задължително да комуникираме с такива.
Децата могат да обиждат за всичко, така че детето ви дали ще е осиновено или не, дали ще е бяло или черно, слабо или дебело, или пък ще има нещо друго, все ще се намери за какво да го обидят. Тук е нашата роля, да му покажем, че няма от какво да се срамува и да му помогнем да намери начин да се справя с обидите, като ги игнорира, отбягва или пък нещо друго. Със сигурност и то ще си намери за какво да обижда другите. Пример с моето дете - нарече един от племенниците ми циганин. Аз бях потресена, защото това по никакъв начин не се прави в нашето семейство, но предполагам, че го е чул от някой, който го е ползвал именно с цел обида към този етнос. Освен това племенника ми е бял, рус и със сини очи. Доста си поговорих с сина ни - и му задавах въпроси, от чиито отговори сам да си направи изводи за някои неща. Обяснявах му и за различните етноси и че във всички има добри и лоши хора. Когато обаче него го обидят, го успокоявам и се опитвам да го науча да не обръща внимание на нещата, които го обиждат и не може да промени. Не е лесно, но със сигурност усеща подкрепата ни.
Познавам деца от различен произход - осиновени и билогични. И от двете групи деца има такива, на които се възхищавам, а на други не, независимо от произхода им. Любовта, грижите, възпитанието и ценностите, които предаваме на децата си, са най-важното нещо. Всичко това ги изгражда като личности и създава връзка помежду ни. От това колко здрава е тази връзка, зависи дали когато порастнат децата ни, ще търсят втори родители или ще търсят произхода си. Въпреки, че се е случвало детето ни (на 5г.) да ни каже, че не иска ние да сме му родители, ще не ние обича и други подобни, че мисля имаме здрава връзка помежду си. С него говорим открито по темата осиновяване и не мога да си представя, че един ден няма да потърси биолгичните си роднини.

PS
Често ни казва, че много ни обича и че "лелите" (социалните) са му избрали точните родители. Това винаги ни го е казвал в трудни моменти - например, когато е бил много болен.

# 35
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819
Speranza, прочетох, че от си от две години е в регистрите.
През тези две години имаше ли предложения за други деца, или това ти е първото?
Относно цвят на очи, тен на кожата, нещата могат да се променят доста с времето. Наше близко дете се роди беличко и синеоко, а в момента си е смугличко и тъмнооко. Но какво от това? Аз мисля, че ако му дадеш шанс на това дете и го заобичаш, след време колкото и да потъмнеят кожата или косата му, ще ти е абсолютно все едно, защото това ще си е твоето дете. Ако си мислиш като порасне по какви пътища би тръгнало и какво би се случило в бъдеще, това значи с нищо да не се захващаш никога. Дори и свое биологично дете да имаш, пак би се притеснявала за куп неща, свързани с него. Относно подигравките: винаги се намира за какво да му се подиграят на едно дете другите деца: кой пълен, кой слаб, кой с очила... От някои неща можеш да го защитиш, но има други, от които малко по малко ще се научи само да се защитава.
Ти беше ли изключила ромския произход от критериите си? Ако не си, значи все пак си допускала тази възможност. Виж, ако имаш непреодолима неприязън и неизкореними предразсъдъци към всякакви роми , тогава по-добре е да не прибързваш с решението си, защото ако ти остане фикс идея, че детето носи ромски гени, малко или много ще му предадеш този негативизъм и на него. Но в такъв случай е трябвало да посочиш ясно, че не желаеш да осиновиш такова дете. Мои познати категорично не искаха дете от ромски произход: тъмно, светло, ромче да не е. И в крайна сметка си намериха тяхното.

# 36
  • Мнения: 4 643
Алба роса, + 1000

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Дете се осиновява по същата причина, по която се ражда собствено биологично дете. И най-сериозната част от тази причина обикновено е "да имам дете". Дори не толкова "да увенчая с това любовта си към Х" и прочие романтики, макар че и те се усещат от хората като мотив и тласък към решението; освен това има жени, които раждат желани деца от донор или от кого да е, и това също е съвсем нормално и естествено. Не виждам никаква причина да търсим разлики в мотивацията за имане на биологично и на осиновено дете. Ако може да се говори за пълна къща, заспиване сам (или само с партньор) и пр. във връзка с имане на рождени деца - а то понякога  се говори и по този начин, - значи трябва да може и във връзка с осиновяване и това не е нещо лошо само по себе си.
Вероятно има хора, които към осиновено дете се отнасят различно, отколкото биха се отнасяли към свое рождено дете, но това не е точно същият въпрос като този за пълната къща и самотата.

Последна редакция: вт, 06 авг 2019, 11:18 от Магдена

# 38
  • Мнения: X
И аз да се наместя тук... Ще ме познаете по цвета...
От снощи чета темата, но не успявам да пиша, защото всички бяха вкъщи.
За протокола - двете ни деца са осиновени. И двете не са изцяло от български произход.

Няма да се опитвам да давам съвети, защото и аз имам своите страхове, като всеки човек. Сигурно нямаше да ги имам, ако децата бяха наши биологични. А дали точно тогава нямаше да излязат някакви проблеми? Дали знам всичко за гените ми? А за тези на ММ? И дори да знам всичко, кой може да ми гарантира, че нещо няма да се обърка?
Та, страх ме е. Страх ме е за здравето им, страх ме е дали ще сме живи и здрави да ги отгледаме, страх ме е, че вероятно ще дойде момент да гледам и възрастни хора, паралелно с все още малки деца. А не съм много млада, нито в перфектно здраве. Страх ме е дали ще можем да ги възпитаме добре, страх ме е дали ще съумеем да им представим истината по правилния начин и какво ще последва. Страх ме е...
А ако ги бях родила, кой точно от тези страхове щеше да отпадне? Един-два, може би, но основните остават. Или част от тях биха липсвали, защото си мислим, че знаем. Но само си мислим.

Обаче... когато синът ни ни прегърне, а малката ни погледне така, сякаш сме нейното всичко... когато виждам, че те са щастливи деца и растат в нормална обстановка и получават обич и топлина... и когато си помисля какво би било за тях... и за нас, ако не бяхме направили компромиси... разбирам, че всичко си струва. И само се моля да сме здрави. Всички!

Авторке, наистина човек има нужда от съвети, но...
Много е важно кой ти дава съвет. Това първо. Човек, която не е бил в нашата ситуация трудно ще разбере какво е.
Второ, въпреки всички съвети, най-важното е какво чувстваш и мислиш ти. Защото ти ще гледаш това дете, ти ще живееш с него, ти ще го прегръщаш и ще сресваш косичката му. Ти ще го гледаш как расте и ще плачеш от радост, от болка, от страх, от яд и безсилие дори понякога. Най-накрая, дай Боже, ти ще се радваш на постигнатото от детето ти (и от теб) и ти ще го видиш реализиран човек. Никой от нас, още по-малко от тези с опита от телевизията, няма да е там, за да го види. Но ти ще си. И ще си щастлива, вярвам.
Трето... и много важно... Заповядай в темата на чакащите. Въпреки заглавието, в нея пишем и дочакалите. Там ще получиш повече и по-адекватна помощ и подкрепа, независимо какво ще решиш.

Желая ти късмет!

Връщам се да чета... Чудесно е, че се появиха още хора, които са минали по пътя.



# 39
  • Мнения: 14 308
Няма да се опитвам да давам съвети, защото и аз имам своите страхове, като всеки човек. Сигурно нямаше да ги имам, ако децата бяха наши биологични. А дали точно тогава нямаше да излязат някакви проблеми? Дали знам всичко за гените ми? А за тези на ММ? И дори да знам всичко, кой може да ми гарантира, че нещо няма да се обърка?
Та, страх ме е. Страх ме е за здравето им, страх ме е дали ще сме живи и здрави да ги отгледаме, страх ме е, че вероятно ще дойде момент да гледам и възрастни хора, паралелно с все още малки деца. А не съм много млада, нито в перфектно здраве. Страх ме е дали ще можем да ги възпитаме добре, страх ме е дали ще съумеем да им представим истината по правилния начин и какво ще последва. Страх ме е...

Поздравления за решението да осиновите две дечица, които да имат дом и семейство. Любовта е най-важното от всичко...и здравето, разбира се.

Погледни цитата - всички имаме тези страхове, независимо дали децата са родни, осиновени, на 1 или на 51 г.
Точно това е да си родител. Притесненията нямат край. Обаче живеем с надеждата за добро бъдеще за всички. Никой не знае какъв ще е утрешният ден.... Peace

# 40
  • Мнения: 22 740
Извинете, вие мама-осиновителка ли сте, или социална? За протокола питам.Simple Smile
Участник в темата и майка на две деца, чиито интереси поставям на първо място, пред моите неначесани красти, съм. За протокола не ми дреме.

# 41
  • Мнения: X
Малко се романтизира осиновяването и се забравя, че да износиш едно дете не е лесна работа особено ако си с трудна бременност. Не е едно и също да родиш и да осиновиш дете. Ти може и в двата случая да го искаш, но в единия има по-голям шанс детето да е расло в теб с хубави мисли и хубава храна, без бира, водка, кока кола, КФС, цигари, дискотеки, наркотици и т.н. отколкото в другия. Едното идва до 9 месеца, а другото когато тогава. Едното идва за радост на околните, а другото с история и тайни, които имат нужда от уважение. Така, че не е едно и също.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Особено кока-колата и КФС са много важни. Wink
Никой в темата не е казал, че раждане и осиновяване е едно и също, и не ми е ясно какво иде да рече този пост. Аз лично казах, а мисля, че и МамаРу също, че мотивът за осиновяването обикновено е същият като за раждането.

# 43
  • Колибите
  • Мнения: 326
За протокола не ми дреме.

Както сте забелязала любезно, на мен още по-малко.

# 44
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819
Whishmaster, така както сте го написала, излиза, че осиновяването е някакъв акт на начесване на сърбежи, което написано в раздела за осиновители, звучи някак обидно.
Малко е трудно човек, който не се е захващал с осиновяване да придобие точна представа как именно се стига до подобно решение и какво следва от това. Но може би, ако попрочетете някоя-друга тема тук, ще Ви стане ясно, че това не са неща, които се случват от днес за утре, че процесът на осъзнаване, решаване и случване е бавен и мъчителен. Авторката на темата е чакала две години, за да се стигне до предложението на въпросното дете. Колко още години са минали в надежди да се случат нещата по естествен начин, само тя си знае. Много от нас тук са минали по пътя и на арт процедурите: една, две, три...повече. И така си минават едно десетина години в очакване, размисли - ще се случи ли, няма ли, подходящ ли съм, не съм ли...искам ли го наистина, не го ли искам.
Пишейки това съвсем нямам предвид, че едва ли не, човек, който е имал щастието да има родни деца, няма право да се изказва по въпроса. Просто ме подразни думичката "начесване". Нея бих употребила за далеч по-мимолетни щения. Много хора се отказват по средата на пътя да имат дете, след като иначе не може. Дотолкова им стигат силите и надеждите. Понякога ги напускат и половинките им, търсейки по-лесни варианти за...."начесването". Всъщност вчера научих за случай на раздяла между родителите и след осиновяване, което потвърждава мнението ти, че осиновяването не е лесен и е много отговорен акт. Какъвто всъщност е и отглеждането на всяко едно дете, независимо дали осиновено или щастливо родено. Това, че еди-коя си жена си била добре и сама и без деца, сигурно е вярно, но в крайна сметка тя си се знае какво й е. Едва ли ще тръгне да се оплаква навред и се опитва да е щастлива  с това, което има. Съвсем отделно е вече дали изобщо иска чак толкова деца. Но жената, която зададе въпроса, за да стигне дотук, едва ли е стигнала до това решение лекомислено. Разбирам, че просто я е страх да не сгреши, както ни е страх всички, които проявяваме наченки на някакъв здрав разум.

# 45
  • Мнения: X
По-нагоре се сравнява осиновяването с начесване на краста... или така ми се струва?! Защото, ако е така, е повече от грозно. Жалко, но не учудващо е, че подобно изказване е направено от жена, при това майка.


Малко се романтизира осиновяването и се забравя, че да износиш едно дете не е лесна работа особено ако си с трудна бременност. Не е едно и също да родиш и да осиновиш дете. Ти може и в двата случая да го искаш, но в единия има по-голям шанс детето да е расло в теб с хубави мисли и хубава храна, без бира, водка, кока кола, КФС, цигари, дискотеки, наркотици и т.н. отколкото в другия. Едното идва до 9 месеца, а другото когато тогава. Едното идва за радост на околните, а другото с история и тайни, които имат нужда от уважение. Така, че не е едно и също.

Анонимен, кой и къде казва, че износването и раждането са лесна работа? Какво предлагате да се прави с децата, които са расли в корема на биологичните си майки с не толкова положителни мисли и при не толкова здравословно поведение? И кой Ви излъга, че осиновените деца НЕ носят радост на околните?
Грешите и за това, че осиновеното идва "когато-тогава". Пътят е много дълъг и тежък. Не само заради системата, защото влизането в нея е последната отсечка от пътя.
В едно сте прав/а - не е едно и също. Разликите всеки разбира посвоему.

# 46
  • Мнения: 22 740
Whishmaster, така както сте го написала, излиза, че осиновяването е някакъв акт на начесване на сърбежи, което написано в раздела за осиновители, звучи някак обидно.

Ни най-малкото. Ако някой тълкува написаното от мен по този начин, греши.

# 47
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819
В такъв случай се извинявам. Затова написах, че "звучи", тъй като по-добрата част от мен вярваше, че е възможно и недоразумение.

# 48
  • Мнения: 22 740
Няма проблем Алба.  Peace Аз по-назад писах кое намирам за най-сериозен и заслужаващ размисъл проблем.
Огромно предизвикателство е осиновяването на дете и много внимателно трябва да се подхожда, защото ако човек е надценил възможностите си да бъде адекватен любящ родител, последиците най-вече за детето са страшни.
Приоритет трябва да са децата, а не нашите желания. Ако авторката на темата е способна да постави това дете, което толкова е харесала, като приоритет и счита, че е способна да се справи с проблемите от престоя в институция, както и с последващите проблеми като стигматизиране на осиновените деца и децата с ромски произход, да не се колебае. Но ако няма сили да се справи с тези предизвикателства, да помисли дали няма да извади очи вместо да изпише вежди.

# 49
  • София
  • Мнения: 19 886
Разбира се, че приоритет са децата. Именно заради това се избират родители за детето, а не дете за родителите.

# 50
  • Мнения: 2 218
Замислих се отново какво прави сина ми мой син..
Това че съм го гледала вече 20+ години.
Ако сега се яви някой и ми каже, че в родилното е станала грешка и са ми сменили бебето... Дали ще се откажа от сина си - категорично не, той е мой син завинаги. Дали ще искам да видя другото дете, което е биологично мое, не съм много сигурна .... вероятно да, но другият си е мой син завинаги.

# 51
  • Мнения: 102
Здравейте.Прочетох всичко ,и грозните коментари,и на незапознатите с такава дилема-също!Жалкото в случая е,че хора,неминали по този път си позволяват да дават съвети,нищо незнаещи,нищо нечувстващи,нооо всезнайковци.От такива полза няма да имате!! Само да кажа за гените,на незапознатите и философстващите- генетично се наследява тен,цвят на очи,коса.Учените са установили,че талант също се наследява генетично.Наследяват се генетично болести.Интересно е,че също до известна степен учените са открили,че ината също може би се наследява генетично-не е висок процента,обаче!,Генетично НЕ се става убиец,проститутка или крадец!Доказано пак от учените ,а не на пазара от една жена казала.....,както прочетох някои смешни разсъждения.Детето няма да върти кючек генетично,ако не се е научило.До тук с генетичното онаследяване.
Пиша като Майка!Майка на осиновено от мен с ромски произход,дете.Иначе казано-циганче!Осинових дъщеря си на годинка,не я харесах,здрава,добре гледана от 9тия ден от приемно семейство.Доста мислих-аз съм българка с дядовци от македонско и преселци в Балкана от незнайно от къде-каква съм значи-високо извисена личност ли?С какво моя генетично неустановен корен е по-добър от този,на това бебе?!Човек трябва трезво да разсъждава-или имаш дете или стоиш сам!С времето идва обичта,,-при мен стана на третия месец.Тогава разбрах,че обичам това малко човече.Поглеждайки я,аз не виждам ромския произход,а моята красива дъщеря.Тя е прекрасна,гушлива,любимка на приятели и госпожите в цялата детска градина,!И да, ще я обиждат,но аз ще съм до нея,да я защитавам от дребни душици като някои от Вас,изказали се елементарно.Такива биха я обидили,дори да беше руса и бяла-такива,намират на всеки за какво да се подиграят.Незная как се обича родено дете,но аз я обичам  толкова на колкото съм способна!Само още нещо-съседката ми е циганка,в момента дъщеря й учи трети курс за адвокат-колко от Вас могат да се похвалят с такива деца българчета.Нека всеки да е щастлив със своите си разбирания и ако може да помогне ако не-просто да си мълчи.Успех и здраве на всички!

# 52
  • Мнения: 1 239
Това си в ваше решение. Обмислено, което е най-важно.
Има много адвокати и значителна част от тях са българи.  Значи много деца българчета могат да се похвалят с това постижение.
И защо да си мълчим? Защото не ви харесва?
Сега ако можем да върнем назад времето и ви бяха срещнали с дете -българче?

# 53
  • Мнения: 102
Разбира се че много деца българи са адвокати!Подчертавам,че среда,начин на живот и възпитание са важните фактори,а не ген!Няма добър и лош ген при отделните раси,нации и общности!Кой ген е по-добър , на човек от Перу или от Гватемала?-без да съпоставяме икономическо развитие или географски характеристики.Това е!

# 54
  • Мнения: 102
От тази позиция и това време,бих взела пак моята дъщеря.Тя ми беше първо предложение.Имах и второ,не отидох да я видя само се обадих по телефона да кажа,че вече са ми предложили детенце.Не попитах нищо за другото,обадих се за да могат по-бързо да я предложат на друго семейство и да не протакват във времето.Аз за разлика от много чакащи бях наясно какви деца се предлагат,бях изчела всичко в темите и повярвайте,взимането на решение не е никак лесно.Човек трябва да е наясно още преди да подаде документите с какво може да се справи,какво може да преглътне или приеме.Единствените ми претенции са били да е здраво момиче.Беше грозно патенце,сега е красиво момиче,и като в приказката за всяка майка:най красивото.Кой какво си мисли е останало много отдавна,някъде далеч.През нощта съм я усещала да сяда,навежда се и ме целува.Тогава плача тихо,да не ме чуе-плача,че можех да я откажа и да не разберех колко много я обичам.

# 55
  • Мнения: X
Значи много деца българчета могат да се похвалят с това постижение.
Не децата да се похвалят сами, а майките им да се похвалят, че са отгледали достоен човек, както би написала сперанза.

И защо да си мълчим? Защото не ви харесва?
ДПП го написа защо. Защото се превръща темата в сеир и има нещо там написано в интернет, значи е вярно. Сперанза пита осиновителите за опит, а не феновете на експерт по всичко от темите за семейни отношения.

Особено кока-колата и КФС са много важни. Wink
Не е за това темата, но подсладители  като в колата и трансмазнините от бързи закуски водят до по-ниски вербални умения на детето, по-ниски способности за запомняне, по-ниски показатели на тестовете за интелигентност, както и куп емоционални проблеми.

Никой в темата не е казал, че раждане и осиновяване е едно и също, и не ми е ясно какво иде да рече този пост.
В съвсем различна посока го написах този пост. Няколко поста в темата твърдят, че и да ти е родно детето пак може да излезе кофти човек. Да, ама аз не съм съгласна с това. Семейната среда те прави добър човек или кофти човек. Родните деца са по-често желани, искани, чакани, и след това обгрижвани с любов. По-малко са тези с лоша среда от раждането.

Изоставените деца не са изоставени от хубаво и те са 100% от нехубава среда. Това не ги прави по-малко хора, по-малко заслужаващи или бъдещи кофти хора. В хубава среда и те имат шанса да са адвокати метафорично казано, така че аргументът "ти и да си го родиш пак няма гаранция" не е много верен, защото е важно как си го отгледаш.

И кой Ви излъга, че осиновените деца НЕ носят радост на околните?
Това са ваши предположения какво мисля аз, а не мои мисли или думи.

Последна редакция: ср, 07 авг 2019, 06:14 от Анонимен

# 56
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819
Имат  по-голям шанс - да, но пак няма гаранция, че едно дете, което си го гледал като писано яйце, ще стане човек, с който можеш да се гордееш. Всъщност явно доста родители очакват именно това, а накрая се оказва, че просто трябва да приемат децата си такива, каквито са.
Жив пример, който е пред очите ми. Баща ми и чичо ми - отгледани от едни и същи родители. Разлика между двамата - от небето до земята. Вторият още се чудят на кой се е метнал такъв. Няма да го описвам в детайли,  но най-общо казано - много кофти тип и извратеняк. Той от кого се е "учил" да стане такъв? Та него дори са го обгрижвали и са му треперели много повече баба и дядо, тъй като първото им дете е починало от коремен тиф и много са се страхували да не изгубят и чичо ми. Баща ми защо не е като него?
Уж гените на едни и същи родители, едно и също възпитание, а резултатът абсолютно различен. В конкретния случай, допускам, че  приятелската среда е изиграла роля, но доколкото знам, те от деца са коренно различни като поведение. Не пиша това, за да потвърждавам или опровергавам някоя от тезите тук. Просто според мен понякога няма логично обяснение защо един характер се изгражда като такъв.

# 57
  • Мнения: 22 740
Има логично обяснение и то е, че човешкият характер е сложна система и се иагражда в резултат на въздействието на множество фактори. А когато си взаимодействат множество фактори, нараства възможността за усложнения и отклонения от линейте модели. Гените са важен фактор, но само един от факторите. Възпитанието, също. И те се смесват в сложния коктейл от фактори.

# 58
  • Колибите
  • Мнения: 326

Родните деца са по-често желани, искани, чакани, и след това обгрижвани с любов…………….


Ако знаете само колко желани, искани, чакани и сънувани са нашите осиновени деца, толкова чакани и толкова искани...Аз не знам дали давам достатъчно любов на дъщеря ми. Но тя ми дава целия свят и целия ми живот.

# 59
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819
Розмариня, аз мисля, че разбрах какво има предвид Анонимен. Предполагам, че тя или той говори за биологичните родители на осиновените деца. Да, те от нас са или ще са силно желани, след като са или ще бъдат осиновени, но очевидно от биологичните си родители не са (били) желани.

# 60
  • Колибите
  • Мнения: 326

Скрит текст:
Розмариня, аз мисля, че разбрах какво има предвид Анонимен. Предполагам, че тя или той говори за биологичните родители на осиновените деца. Да, те от нас са или ще са силно желани, след като са или ще бъдат осиновени, но очевидно от биологичните си родители не са (били) желани.

Да, вярно, това се има предвид.

# 61
  • Мнения: X
Да, де, само че немалка част от осиновените деца реално не са живели с родителите, които не са ги искали. Каква е разликата, в отглеждането, когато детето е попаднало на съвсем невръстна възраст при осиновител/и/, а преди това са били в приемна грижа или дом?

Анонимен, в едно изречение, като противовес едно на друго, пишете, че "Едното идва за радост на околните, а другото с история и тайни..." Ако не сте изказали мислите си ясно и съм се подвела, извинявайте.

# 62
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Генетично кючек не се наследява, убиец или проститутка вероятно също се става точно по наследство, обаче качества, склонности на ума и характера се наследяват и още как. И дори не е задължително да са били проявени по същия начин при родителите. Говоря за склонности, улесняващи или затрудняващи усвояването на едно или друго поведение, в това число мързел, жестокост, нечестност или пък обратното - работливост, доброта, почтеност и пр. Всичко това далеч не е само възпитание и пример в семейна среда, иначе щеше да бъде много лесно, а знаем, че никак не е.
Далеч съм от мисълта, че дадени вродени качества са характерни само за циганите или за всички цигани (същото важи и за всяка друга народност). Говоря конкретно за твърдението, че по принцип се наследявали само външен вид, айде, от нас да мине, и талантите, и нищо друго. Според мен то е категорично невярно и никога "учените", които и да са те, не са твърдели подобно нещо.
Не че това е важното в темата.

Алба роса, "гените на едни и същи родители" не значи едни и същи гени при двама братя.

Последна редакция: ср, 07 авг 2019, 12:26 от Магдена

# 63
  • Мнения: X
Анонимен, в едно изречение, като противовес едно на друго, пишете, че "Едното идва за радост на околните, а другото с история и тайни..." Ако не сте изказали мислите си ясно и съм се подвела, извинявайте.[/color]
Flowers Blossom Говорех за самото начало. Нали детето, което си е харесала авторката е на около годинка. Появиха се коментари, че то и да си го родиш детето може да е еди какво си и това е подвеждащо. Поне в началото ще има период на странности. След време може да се появят поведенчески трудности, които да идват от ранната детска травма.

Това е нещо, над което да се обърне внимание възможно най-рано и да не идва като гръм от ясно небе. Може и също да се появи и някакъв талант. Това, че родителите на детето не са били развити, не значи непременно нещо лошо. При правилните условия и среда като нищо да стане от детето някой гений.

Ще ми е интересно да сподели какво е приемното семейство, че има и роми, които просто са родени за гушкане на дечица.

Баща ми и чичо ми - отгледани от едни и същи родители. Разлика между двамата - от небето до земята. Та него дори са го обгрижвали и са му треперели много повече баба и дядо, тъй като първото им дете е починало от коремен тиф и много са се страхували да не изгубят и чичо ми. Баща ми защо не е като него?

Мога да предположа защо. Дете, което идва след починало дете обикновено взима и името на починалото. На него се гледа като на дете, което трябва да изпълни съдбата на другото, което си е тръгнало. Това е много тежка съдба. Такова дете или се бунтува или не може да си намери място в живота, защото не знае кое е. Самите му родители виждат в него някой друг.

Има много литература на тази тема, но общо казано най-лесния начин да си отгледаш дете с антисоциално разтройство на личността (нарцис, социопат, психопат) е да му угаждаш всячеси, да няма никакви последствия при лоши постъпки, вместо поемане на отговорност да се търси извинение за липсата на такава, и да му/ й казваш колко е велик/а и как той/тя е винаги прав/а. Също помага в това да се появи много силна реактивна привързаност е да не виждаш в детето това, което е то, а да виждаш това, което ти искаш то да бъде.

Последна редакция: ср, 07 авг 2019, 14:11 от Анонимен

# 64
  • Мнения: 102
Доста материал изчетох за генетичното наследство-  има и в интернет публикации.Всеки интересуващ се може да го прочете, поне за обща култура.Не е само хайде от мен да мине и таланта.Осведомете се, преди да говорите, почетете , нищо че може генетично да нямаме любов към книгите.Жалко,че генетично не се наследява кючека, искаше ми се танцуващо момиченце.Убиец и проститутка е дори глупаво да се присъжда като генетично наследство, няма такава "клетка" в спиралата на ДНК.Нечестност е въпрос на възпитание- категорично.Ако дадени родители не са научили детето да им се доверява, да си признава грешните стъпки без страх, а с разбиране от страна на родителите, то това дете ще продължи и като голям човек.Всеки интересуващ се нека попрочете повече, че ми омръзна се коментира нещо без покритие.

# 65
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Какво съвпадение - доста съм чела и аз за гените и наследствеността. Не като специалист, разбира се, но отдалеч личи, че в темата специалист няма. По-леко с "учените са доказали" и "осведомете се". Как пък не сме се сетили ние, невежите, да прочетем и да се осведомим.  Laughing
Но темата не е за това така или иначе.

# 66
  • Мнения: 4 643
Гените са отговорни за:
- физиката и външния ни вид
- здравето, в т.ч и психическото. Най-големият страх на всички осиновители от неизвестните гени е за възможни психични заболявания и тяхното унаследяване
- талантите
- зависимостите. Децата на зависимите хора има по-голяма доза вероятност също да развият зависимост.
- интелектуални дефицити или обучителни затруднения. Не е задължително да се наследят, но вероятността да се проявят в дете на такъв родителите е по-голяма от дете на здрав родител.
Всичко останало е въпрос на среда и подкрепа.

# 67
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Добре, значи разликата между бащата и чичото в горния пример и в сигурно милионите примери на деца с различни характери и личностни качества, расли в едно семейство - било биологични братя и сестри, или не - се дължи на различната среда и подкрепа. Wink

# 68
  • Мнения: 4 643
Понякога, да, в едно семейство има различна подкрепа за различните деца. Виждала съм такова делене на децата.
Децата наследяват и различна комбинация от гени от родителите си. Може никой да не наследи "дефектния " ген, но може и 2 от 2 деца да се родят болни/ с увреждане. Генетична лотария си е всеки път. В детските ми години край нас имаше семейство българи, за което чувах, че бащата честичко си пийва. Не бяха особено образовани или интигентни, макар че и нямаха видими дефицити. Най-голямото дете беше слаба ученичка, която не завърши гимназия. Второто дете беше със степен на интелектуален дефицит, не контролираше и газовите си резервоари и беше насочен към помощно училище. Третото дете беше най-инттелегентното. Четвъртото и петото също са били с дефицити, заради които са насочени към помощно училище. На двете най-малките видимо до 4-5 годишна възраст нищо не им личеше. Не знам и за какъв точно дефицит или проблем става въпрос. Единственото, което тогава правеше впечатление е, че не говорят граматически правилно за възрастта си, но пък и семейството не говореше чак толкова правилно.
Та да, имаме:
-  генетична лотария
- фактори като зависимости/ злоупотреби и непълноценно хранене по време на бременността, понякога и недоносеност
- среда
- характер
Всичко е един микс от горното. С две думи - руска рулетка. Стреляме и каквото, такова.

# 69
  • Пловдив
  • Мнения: 6 488
Цитат на: MamaRu
Децата наследяват и различна комбинация от гени от родителите си.
Разбира се, нали и аз това казвам. Но тази различна комбинация определя не само болести, таланти, зависимости и външен вид. Всичко определя, за всичко има значение. Без това да значи, че средата и възпитанието нямат голямо значение също (и, естествено, значително по-голямо, отколкото при външния вид, макар че и там някои неща зависят от начина на живот в детството и изобщо).
Противопоставих се по-горе на твърдението на потребителката, че личностните качества не се определяли и-зоб-що от гените, та чак и учените го били доказали това. Не е вярно.

# 70
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 819

Алба роса, "гените на едни и същи родители" не значи едни и същи гени при двама братя.
Да, съгласна съм.
Скрит текст:
Вероятно единият е наследил едни гени на някого в рода, а другият - на друг. Но мисълта ми беше, че всеки може би има в рода си и хора, които не харесва особено и не може да бъде сигурен биологичното му дете от кой какво ще вземе точно и дали пак няма да има проблеми във възпитанието.
Една дама по-напред беше написала нещо много интересно за децата, които се раждат след починали деца и за товара, който носят. Може би го има и този момент при този наш роднина, макар че името на починалото дете е дадено не на него, а на баща ми. Самото починало дете е било твърде малко, за да имат някакви очаквания какви ще са следващите деца. Но...както и да е. Замисляла съм се често какво пък нося аз, наследено и от същите тези гени на чичо ми и колкото да не го харесвам, намирам разни сходства. Доста ме е плашила мисълта, че някое от децата ми може да прилича на него по характер.
Но да не разводнявам темата с размисли за моите роднини. Гледам да не се тормозя излишно с притеснения за произхода на детето, защото във всички ситуации, все можеш да се хванеш за нещо, което не е съвсем наред.
На курса, на който бяхме, имаше една жена, чийто партньор е германец. Те например нямаха никакво притеснение от това, че детето може да е от ромския етнос и изобщо не са го изключили в заявлението си. Далеч повече се притесняваха от възможни психически проблеми.
Водещите на курса казаха, че според техните наблюдения, по-често се оказва, че ромските деца са по-здрави, независимо, че БМ може да не е водила никак здравословен начин на живот.

# 71
  • Мнения: X

Водещите на курса казаха, че според техните наблюдения, по-често се оказва, че ромските деца са по-здрави, независимо, че БМ може да не е водила никак здравословен начин на живот.


Скрит текст:
Те щото българките, които раждат и оставят деца са самата здравословност... 9 месеца са на фрешове и чиста храна, режим и хигиена...

Като се замисли човек, колко и какви са българите, които биха оставили децата си?
При ромите обикновено причините са повече икономически. Което не значи, че спазват някаква "дисциплина" по време на бременността, естествено.
Нормално е сред ромските деца да има по-голям % изоставени здрави, отколкото сред тези от български произход.
Отдавна историите за студентката и преподавателя и за "децата на любовта" са в миналото. В днешно време не е проблем жената и сама да отгледа детето си - нито е невъзможно финансово, нито ще я сочат с пръст. Ако пък детето е нежелано, една интелигентна жена просто няма да го задържи. Та, затова и рядко има деца с български произход.
Аз познавам косвено  една българка, която изостави няколко деца... Е, момичето е със сериозни проблеми, ментални... което обяснява и действията и.

# 72
  • Мнения: 4 643
Историите за студентките и ученичките все още ги има, макар и доста по-рядко. Без финансовата и физическата подкрепа на родителите си те не биха могли да отгледат бебето. Социалното майчинство е едва 100 лв. Ако момичето няма 12 месеца стаж зад гърба си, а при ученички и студентки няма как да го има. И ако не са казали на време вкъщи за белята може и да пропуснат сроковете за аборт и тогава остава единствен изход да го родят и изоставят. При непълнолетните решението се взема и от неприятно сюрпризираните родители. Та за едно 16-годишно да си играе на семейство без подкрепата на мама и татко няма как колкото и да му се иска на детето. Друга категория/ група са хора, които са бедни и не виждат изход да се справят. Не много отдавна имаше тема, в която бъдещата майка питаше къде има дом да си остави бебето, за отглеждане докато си стъпят с мъжа й на краката. Пак казвам - рядко наистина. За съжаление в приемни семейства и в системата попадат и деца като на многодетното семейство от Русе. Най-малкото им дете години се отглеждаше в приемно семейство. Ако беше спазена буквата на закона това дете отдавна трябваше да е в системата за осиновяване и да бъде осиновено.
Предвид начина на живот на ромите, там естественият подбор действа все още с пълна сила и е нормално да оцеляват и да се размножават децата със силни жени, т.е най-здравите и приспособимите. Има наблюдение, че ромските деца попаднали в системата на ДМСГ се приспособяват по-добре и с по-малко щети преживяват изоставянето за разлика от българчетата, за които едно попадане в системата (например на 2-3 годишна ) възраст след два-три месеца вече може да е пагубно за психическото развитие на детето. Поне това съм срещала и това изтъкнаха и на курса.
Всеки си има своите ограничения и възможности за компромиси, защото при осиновяване се налага да се направят компромиси, неизбежно е. Всеки си знае в какво семейство и среда ще отглежда детето си, на каква подкрепа ще разчита по пътя на родителстването.
Аз имах ограничения за произход предвид средата, в която ще отглеждам детето и подкрепата, която бих получила от близките си. В началото майка ми, с която съжителстваме и която единствена ми помага в ежедневието, държеше да е българче и здраво. Аз направих огромен компромис със здравето. Един ден, няколко месеца, след като детето беше у дома тя каза: "по-добре здраво циганче, отколкото болно българче". Към днешна дата имам две деца от български произход (поне по документи, ясно, че няма как да видим всички биологични роднини)- едно абсолютно здраво на 5години и едно с увреждане на 9 години. Избори, избори... Произходът не гарантира здраве, нито интелигентност. Но бъдещето на децата ни зависи от нас.

# 73
  • Мнения: X
Има как да видиш от какво са направени децата. В ДНК тестовете ромският етнос излиза като Южна Азия, турския като Мала Азия, българския като Балканци. Повечето ми познати, чисти българи, се оказаха с гръцко потекло Smile

# 74
  • Мнения: 4 643
От чисто любопитство бих направила и на тях, и на себе си. Много ме гложди, че малкият е копие на мен и особено на покойния ми баща, а щерката силно прилича на майка ми. И в двата рода има неизвестни разклонения, а в нашето семейство има и нещо загадъчно около произхода на едната ми баба. Само че къде и колко струват тези тестове?

# 75
  • Мнения: 1 239
И как се разчитат? Особено балканската мешана скара.

# 76
  • Мнения: X
Мама ру, два са сайтовете - ансестри.ком и фамилитриидна.ком. Първият е по-евтин. Вторият има и допълнителни тестове, които допълнително те определят какъв си. Като са готови резултатите ти казват какви са регионите, от които произлизаш с проценти и ти дават и списък от базата им данни с евентуални твои роднини като в този списък ти показват до колко сте близки роднини, т.е. до каква степен споделяте едно и също днк.

# 77
  • Мнения: 80
Сперанса33 , личи си че си се влюбила в детето от пръв поглед . Това не се случва на всеки осиновител . Имаш голям късмет . Аз осинових детето си ,когато беше на 5 месеца .Беше любов от пръв поглед . Казаха ми ,че майка е ромка , а бащата неизвестен . Детето е бяло , русо и със сиво-сини очи . Аз и до сега не вярвам , че е ромче . В момента е на 6 годинки .Само  косичката и малко потъмня . Божа работа е как ще се промени с времето .Важното е , че тя е моето дете и аз я обичам такава каквато е . Ромче , или не . И само да кажа , че не исках ромче , но  като я видях  веднага я обикнах и стана моето дете . Успех и послушай сърцето си ! 

# 78
  • Мнения: 22 740
Данита14, аз все пак бих добавила към твоята препоръка авторката да послуша сърцето си, да се вслуша и внимателно в разума. Най-вече, дали ще има силите да се справи в предизвикателството. Какво имам предвид? През последните две години наблюдавам мои съседи, чиято дъшеря осинови едно момченце, което вече е на 4 години. Не зная дали детето е от ромски произход- не личи, а е мноооого красиво дете. Обаче, първото предизвикателство е отношението на околните. Отвратително е. Задължителни са репликите:"Щом е от дом, значи е цигане", "Абе, има си увреждания, щом е от дом" и подобни бисери, които са на всяка крачка. Но това е най-малкото предизвикателство. По-сериозно е друго. Малкият е много лъчезарен и общителен, но майката се оплаква, че той не може да изгради емоционална привързаност нито към нея, нито към никой, т.е. той се радва на всички, но не се привързва към никой. Ето тук е голямото предизвикателство- травмата от двете години престой в институцията. Дали авторката ще се справи с нея. Виждам и колко е трудно на съседката ми осиновителка, но и колко много обича момченцето. Затова, не мога да кажа на авторката нито "да", нито "не", а само хубавичко да помисли дали е по силите ѝ да се справи. Ако да, значи да.

# 79
  • Мнения: X
За всяка година в институция трябват 2 години на адаптация. За да се привърже към тях това момче, то трябва да има причина да се привърже към тях - да е обичано истински, да се чувства сигурно, да се забавлява заедно с тях, да не му се налагат чужди очаквания какъв да е и какъв да не е и най-вече - като подхвърлят злобни нападки околните да се вземат мерки моментално, а не да се мълчи от кумува срама или криворазбрано благоприличие.

Дори и съседското ви семейство да изглеждат ненормални ако защитят честта на детето със скандал, долни нападки и махленско поведение, това може да се окаже добра постъпка в очите на детето. То ще види, че мама и тати са на негова страна и то не трябва да се чувства сам самично на света,  не трябва да се прави и доказва постоянно, за да си заслужи да не го нападат и може да се чувства защитено.

А относно бисерите на околните - такива изказвания не само издават осиновителската тайна на детето, но и причиняват емоционална вреда,  което по чл. 145 ал. 1 от НК води до лишаване от свобода за 1 година. Дали ако съседите ви не ограмотят такива многознайковци  за последствията от злобни квалификации към осиновено дете няма да се променят нещата на секундата, а?

Последна редакция: ср, 14 авг 2019, 10:12 от Анонимен

# 80
  • Мнения: X
Детето, за което говори авторката на темата първо не е в дом и второ, е на 1 година.

Ако ще плащаме "данък" на околните, най-добре е да останем сами... О, не, тогава пък ще сме пак в устите им, но с "тая пък - ни дете, ни котЕ... цял живот само за себе си се грижи".

Уиш, не знам къде живееш, но очевидно обкръжението ти или поне обкръжението на хората, за които говориш, е от ограничени и тесногръди, при това с куцащо възпитание, индивиди.

Когато разхождаме децата си с вдигнати глави, когато самите ние покажем, че произходът им не ни притеснява, тогава и отношението на околните е по-различно. Когато се свиваме от страх да не помислят/забележат/кажат едикаквоси, им даваме безкрайно поле за действие.
А мисленето на някои никога няма да се промени. За тях самите понятия "осиновен" и "осиновител" са срамна дамга, защото са непонятни. Защото тези хора никога не биха дали обич и дом на "чуждо" дете.
Но той животът е учител. Никой, никога и от нищо не е застрахован.

Последна редакция: ср, 14 авг 2019, 12:23 от Анонимен

# 81
  • Мнения: 22 740
Уиш, не знам къде живееш, но очевидно обкръжението ти или поне обкръжението на хората, за които говориш, е от ограничени и тесногръди, при това с куцащо възпитание, индивиди.
Това е успокояваща мисъл, но аз се боя, че основната маса хора, независимо къде живеят, са точно както ги наричаш "ограничени и тесногръди, при това с куцащо възпитание, индивиди."

Някъде по-назад бях писала за осиновения съученик на дъщеря ми, който е наричан от повечето деца "мангал". Това, в добро столично училище. Все тая къде е.

# 82
  • Мнения: X
И?
Единствения повод, по който може един човек да бъде обиждан, е произходът му?

Бяла българка съм. Толкова обиди съм понесла през живота си заради други неща... Докато сама не се научих да изграждам стена пред обидите, те ме засягаха. Отдавна вече не.

За да не се заблуждаваме с успокоителни, според теб,, мисли, какво трябва да направим? Да не осиновяваме дете, защото някой ще каже това и онова? Да чакаме идеалното русо и синеоко ангелче? После, като се появят проблемите, да се успокояваме с произхода му?
Лесно е, когато имаш собствени деца, да мислиш така. Когато животът те е поставил в ситуация да избираш никога да не бъдеш родител или да станеш осиновител, бързичко разбираш, че трябва да направиш доста компромиси. А после установяваш, че има смисъл от тях.
Точно "добрите (не само столични) училища" пък са пълни с лекенца, мамини и таткови готованковци, които биха обидили за всичко. По тая логика всички, неотговарящи на техния, за съжаление покриващ се със съвременния, идеал за външен вид, облекло, притежавани вещи и пр. трябва да се гръмнат, мей би?!

Искрено се надявам съученикът на дъщеря ти да е съумял да им "скочи на фасона" на чистокръвните българчета.


Скрит текст:
То пък ще кажеш кой знае каква аристократична жилка имаме всичките...
Таман се чудех дали тая вена на крака ми нормално е синя или от кръвта ми е в тоя цвят.

# 83
  • Мнения: 22 740
Не, разбира се, че цветът на кожата не е единствен повод за обиди, но при осиновените деца го има и този риск. И той трябва да се вземе предвид. А момчето, за съжаление, не е справило с тормозителите си. Движеше главно с момичетата, защото те не го обиждаха. Сложно е, като цяло.

# 84
  • Мнения: X
Никога и никой не е твърдял, че е лесно. Целият път е труден.
Най-лесно е изобщо да не стъпваш на този път.

Като казах, че се надявам да им е "скочил на фасона" имах предвид да е продължил напред въпреки тях. Ясно е, че не е бил в компания с тези, които го обиждат. Не би и трябвало.

Осиновените деца са обиждани от другите понякога и просто защото са осиновени. Ако ще и да не са с ромски произход. Но от семейства, в които възпитанието е такова, няма как да очакваме толерантност. Децата не са виновни. Всичко идва от нас, възрастните.

# 85
  • Мнения: 22 740
Да, разбрах те за скачането на фасона, но детето си остана смачкано до края на 7 клас. Сега, с отиването в ново училище, поне има шанс за ново начало.

За трудния път съм съгласна с теб. Не казвам да не се стъпва на него, а само хубавичко да се премисли всичко, преди стъпването, че едно дете не е шега работа.

# 86
  • Мнения: 14 308
Чета и се чудя, кой нормален възрастен човек ще коментира или обижда друг човек или дете?!? Колко трябва да си пропаднал и да си се комплексирал, за да злорадстваш за цвета на кожата/очите/формата на носа/зъбите/теглото или каквото и да е у друг човек?!!?  newsm78

Аз пък много се радвам, когато видя или разбера за осиновени деца, възхищавам се на родителите, защото са решили да дадат обич и шанс на малката душица. Никой не си избира родителите. Вярно е, че има генетична предразположеност, но с правилно възпитание и насока, нещата може да са доста гладки и не толкова страшни.

# 87
  • Мнения: X
Уиш, стъпването на пътя на осиновяването означава поне на 60-70% осиновяване на дете от произход, различен от българския или с проблеми. Всеки интелигентен човек би трябвало да е наясно с този факт, когато влиза в системата.
Няма как да знаем кой и доколко е готов за това. Самите ние не сме наясно дали ще се справим с предстоящите предизвикателства. Но това е въпрос, който може да се постави и при биологичното родителство. Процентът на хората, които стават биологични родители, без да са готови и без да имат капацитет за това е доста голям, по мои наблюдения. Не по-малък от този при осиновителите.
Та, искрено се надявам, че авторката е готова за осиновяването, щом е стигнала до него. Нейните колебания бяха само относно произхода. А детето е сериозна работа, без значение от какъв етнос е.

Дано speranza33 скоро сподели как са се развили нещата при нея.

# 88
  • Мнения: 22 740
Чета и се чудя, кой нормален възрастен човек ще коментира или обижда друг човек или дете?!? Колко трябва да си пропаднал и да си се комплексирал, за да злорадстваш за цвета на кожата/очите/формата на носа/зъбите/теглото или каквото и да е у друг човек?!!?  newsm78
Не знам, Натали. Безкрайно съм изненадана да установя, че никак не са малко подобни хора.

# 89
  • Мнения: 14 308
Чета и се чудя, кой нормален възрастен човек ще коментира или обижда друг човек или дете?!? Колко трябва да си пропаднал и да си се комплексирал, за да злорадстваш за цвета на кожата/очите/формата на носа/зъбите/теглото или каквото и да е у друг човек?!!?  newsm78
Не знам, Натали. Безкрайно съм изненадана да установя, че никак не са малко подобни хора.

 Shocked  Комплексари разни!!! #Cussing out


Айде, деца, ако са, някак си е по-разбираемо, макар че и те не трябва да коментират такива неща.
Винаги съм казвала на сина ми - Хората сме различни. Едни са слаби, други пълни, едни са руси, други чернокоси и т.н. Различни сме и всеки е красив по своему. Не се коментират другите хора, защото може да се обидят, дори и да не влагаш нищо в изказването си.  Peace

# 90
  • Мнения: X
Малко са тези като теб, Натали. По мои наблюдения има много хора, които са прости и това не се повлиява от това в колко голям град живеят, колко пари имат или в полко страни по света са били.

Уиш, жалко, че родителите не са се намесили в отношението към детето им. Момчетата имат нужда от момчешка среда.

# 91
  • Мнения: 2 686
За трудния път съм съгласна с теб. Не казвам да не се стъпва на него, а само хубавичко да се премисли всичко, преди стъпването, че едно дете не е шега работа.

Абсолютно не е шега работа. Имам позната, която работи в сферата на осиновяванията. От нея знам, че има много родители-осиновители, които осиновяват детенце и след време решават, че детето не отговаря на очакванията им и го разсиновяват. Представяте ли си това каква травма е?
Стъпката за осиновяване е много важна и трябва да е добре обмислена. Не всеки може да я направи. Ако не си готов да осиновиш чуждо дете, дете от различен социален статус, циганче, защото 90% от изоставените деца са точно циганчета - то тогава просто недей.

# 92
  • Мнения: X
NoMe ❄️, не е нужно да имаш такива познати, за да научиш. Не е тайна, че такива неща се случват. Както се случват проблеми и в биологичните семейства. Има теми за разсиновяванията, дано и тази не отиде в тяхната посока.

Крайно време е да се разбере, че стъпката към това да станеш родител изобщо е много сериозна. И независимо дали забременяваш от първия път или се бориш с години, докато имаш свое дете, или осиновяваш, това е отговорност и трябва да е добре обмислено действие. Не шега.
Никой няма към биологичните родители изискванията, на които трябва да отговарят кандидат-осиновителите. Никой не ги следи как се грижат за децата си и не пише доклади в продължение на две години. Те не минават през всичката тая бюрократщина и тежки процедури.
Но и те носят отговорност. В това отношение не може да се прави разлика между видовете родителство.

Пиша горното, защото постоянно се подчертава колко е отговорно и колко обмислено трябва да бъде осиновяването. Също толкова отговорно и обмислено трябва да е и биологичното родителство.
При осиновяването просто се добавят още предизвикателства и рискове.

Не е за всеки. И това е естествено.
Но авторката не пита това.
Според мен тя е готова да осинови детето, но се притеснява от последствията, до които хорските предразсъдъци могат да доведат.
Мисля, че вече доста отговори и мнения получи и вярвам, че ще вземе най-правилното за нея и детето решение.

# 93
  • Мнения: X
Сперанза да си каже ще го взима ли детето или няма да го взима. Да се знае.

# 94
  • Мнения: X
Често въобще не се стига до обиди, а директно отхвърляне.
Така детето не може да проумее защо останалите деца не искат да играят с него.
И никой не може да ги накара насила, по същият начин, по който никой не може да накара родителите да харесват циганите.

# 95
  • Мнения: 4 643
Директното отхвърляне го има и за друго. Моята щерка е така в класа си. Бяло, русо българче е, но виждат, че е различна - не разбира, трудно учи, по-трудно е комуникацията/ социалното общуване и я отхвърлят. А тя не разбира защо. За "различните" светът е гадно място, поне нашия си бг свят, където децата с напомпано самочувствие вместо на съпричастност е взаимопомощ се учат да мачкат, отхвърлят, тормозят, да гледат отвисоко на различните от тях.

# 96
  • Мнения: X
Търси й по друг начин да си намери групичка от приятели.


Има много филми, предавания и книги, които вдъхват кураж на децата, които са различни и това ги прави красиви. Например Теорията на големия взрив, поредицата на Марвел, филми и сериали за вампири, Хари Потър.

# 97
  • Мнения: X
Аз говоря за деца, които живеят на една улица.
В игрите няма обучителни затруднения.
Ами не играят с "детенцето от ромски произход".

# 98
  • Мнения: 4 643
Не е съвсем така. Дислексията дава отражение на комуникацията и социалните умения и детето започва да не се вписва в средата на връстниците си. То не разбира тях, те не разбират него. И съответно остава изолирано. И на площадката е същото. Интересното е, че дъщеря ми често успява да се заиграе със случайни деца в парка, после ги търси. Обикновено това да момчета или малко по-малки от нея момиченца. Понякога децата от  една улица/ една площадка/ една група в детската градина попадат и в един клас в училище, т.е имаме една и съща среда. Моето дете има извънкласни занимания и приятелчета от там или от друго място, но това не значи, че не страда от изолация и подигравки в клас. А там се прекарва много време.
Мисълта ми е, че не само различната кожа е повод/ причина за отхвърляне. И проблемът не е в "различното" дете, а в "нормалните" - онези, които гледат с високомерие на останалите, които уж не са като тях.
Знаете ли какъв е резултатът от това отхвърляне на дъщеря ми в клас и подигравките? Детето започва да копира тяхното поведение - да сочи и да се присмива, на някой, който е различен или да се опитва да важничи и да доминира над някой, който за нея е удобен. Говорим за това как се чувства тя, когато с нея се държаха по този начин и , че щом на нея й е гадно и на другите им е гадно, когато тя сочи, коментира на висок глас и да се смее, че не трябва да се държи с другите така, както на нея й е неприятно. Но тя казва "Щом с мен се държат така и аз ще го правя".

# 99
  • Мнения: X
Малко различна гледна точка, но аз също не съм си играла с децата от квартала, пък нищо ми няма Innocent.
Оказа се, че масовата култура на съседските деца не е била по вкуса на родителите ми и те са предпочели да имам по-малко приятелчета, но качествени.

Не знам как е по другите градове, но тук има много места, където са събрани деца от смесени бракове, от други раси, от различни религии. В такава среда има повече приемане, защото детето с цвят не е единствено и то вижда от малко, че децата са деца.

Класика в цикъла на насилието е нараненият да наранява. Децата жертви избират една от две стратегии за оцеляване. Или да се превърнат в жертвата или в насилника. Може би като й даваш съветите, които ние всички разбираме, тя не ги разбира така, Мама Ру. Вместо мъдри съвети, тя чува, че искаш тя да е жертва, да няма глас, че искаш да й отнемеш инструментът за защита от насилници, а тя се защитава и защитава правото си на съществуване по единствения начин, който е видяла, че работи: като напада и тя. Има и други начини да се защити. Научи я и на тях.

Колкото до дислексията има и известни хора, които се оправят прекрасно в живота въпреки това.  Например принц Хари от Великобритания  са го мислили за глупав дълги години, а той просто вижда света по по-различен начин.

Последна редакция: пт, 16 авг 2019, 21:09 от Анонимен

# 100
  • Мнения: 4 643
Анонимен, в клас, в училище тя е жертвата. Там е склонна да нападне физически и става виновната. Т.е подиграят й се и тя отреагира като удари.
Но другото поведение - да се опита да се представи за нещо повече от другия го виждам спрямо приятелче, което е малко по-малко, или срещу непознати хора. Пример в Трявна тези дни. Вървим по улицата и виждаме реклама - картонено човече и бъчва. Единият крак на човечето е счупен (липсва). Тя го сочи с пръст и се смее високо и насилствено - "Той няма крак. Той няма крак." Минаваме край клошар - сочи и вика на висок глас - "Вижте, вижте го/ я...."
Това не го е научила вкъщи, значи го пренася от училище.

# 101
  • Мнения: X
Яворов е писал: С враг врагувам, с благ благувам. Може би това, което й предстои да научи е да се държи с различните хора по различен начин. Със съученичките може да я научиш да се защитава с думи. Подготви й контра  подигравки и я подкрепяй да се чувства способна да отстои себе си,  да се защити и да победи без да се забравя в играта на лошо. Тя пак ще си е добро момиче дори и да се държи лошо с лошите хора. Санда Бълок имаше две комедии, в които се разглежда именно темата за неприемането: Мис таен агент, но е за деца над 13г.

Общи условия

Активация на акаунт