Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 5

  • 45 690
  • 739
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 4 997
Пристигам в групата за помощ. Моята кокона е на осем и половина. От скоро периодично има едни моменти,които ме побъркват. Характер ли започва да проявява, заявява ли се или на хоризонта се задава пубертет? Чувствителна към думи, инат се заражда или просто сега се проявява. Мисли се за голяма и става трудно да се говори с нея. Плашещо в,но такова е. Казвайте не е ли рано за пубертет. Дълго чакано дете, спокойно и отговорно и изведнъж от нищото прави драма и реве като за световно. Откачам.

# 346
  • София
  • Мнения: 6 145
То се започва 2-3 години по-рано с инцидентни такива заявки. После стават по-начесто в определени дни от месеца Wink Поне при моите двамата е така. Голямата започна към 9 годишна да се тръшка, на 12 и дойде цикълът чак.
Синът ми като момче, го прихванаха на 10-11 тези настроения, без да има никакви вторични полови белези все още.
Нали знаеш как малките деца стават нервни ако са уморени, гладни, спи им се. Е същото мрънкане ама без никаква причина. Самата тя в моменти на откровение казваше: "Не знам какво ми е. Уж нямам проблем, всичко е наред, но ми се плаче и всички ме дразнят". Това след като ми се е накрещяла без причина, после се е разревала и накрая изпитва чувство за вина и прегръщайки ме ми се обяснява в любов Joy

# 347
  • Мнения: 4 997
Ох, значи сме в антрето на пубертета. И ще става все по-весело. Ще трябва да бъдем много търпеливи.

# 348
  • София
  • Мнения: 6 145
Мравчица, при различни деца различни прояви. По-отворените деца, реагират по-буйно и революционно, по-сдържаните и срамежливи ги наляга вътрешна депресия и тежки мисли. Има време да се развихри щерка ти, ще я подкрепяш, ще се поскарваш когато се пробва да прекрачи границите.
За мен първи ясен признак са отпуснати рамене и досада в погледа, но не знам дали при спортни натури например се проявява.

# 349
  • Мнения: 4 997
Моето е много активно хлапе, танцува, плува. Адаптивна много и контактна. Рядко са ревовете за сега, пък ще видим.

# 350
  • София
  • Мнения: 6 145
Това са най-благоприятните спортове за пубертет, според мен. И водата и танците разтоварват емоционално, докато изтощават физически. Докато имате по-малко за учене, на тази възраст, като вкарате и едни екскурзии сред природата, може да мине неусетно.

# 351
  • Мнения: 1 092
Това са най-благоприятните спортове за пубертет, според мен. И водата и танците разтоварват емоционално, докато изтощават физически. Докато имате по-малко за учене, на тази възраст, като вкарате и едни екскурзии сред природата, може да мине неусетно.
Ех, че приятно пожелателно Simple Smile

# 352
  • Мнения: 4 997
Това са най-благоприятните спортове за пубертет, според мен. И водата и танците разтоварват емоционално, докато изтощават физически. Докато имате по-малко за учене, на тази възраст, като вкарате и едни екскурзии сред природата, може да мине неусетно.
Дано. Ние сме във Франция и мисля, че тук не натоварват толкова децата в училище, поне до 5-6 клас. После ще видим

# 353
  • София
  • Мнения: 2 835
Абе освен пубертет, си е и до характер. Моите дъщери са на почти 12 и 15. Различават се по характер доста. Но пък нито едната, нито другата имат тежки пубертетни прояви.
Ситуацията зависи и от начина на възпитание - по-либерално или по-строго. Още първите опити за тръшкане или отговаряне ги изкорених. Въпреки това се старая да съм в приятелски отношения с тях, да споделям интересите им. Което не означава, че ще позволя да ми се качат на главата.
Да, ама си мисля, дали уважителното им отношение е само резултат от моето възпитание или просто съм имала късмет с деца? Те от малки са такива. Аз не знам какво е тръшкане, дъги, истерии, никога не са имали такива прояви. Дали бих се справила, ако бяха различни...

Последна редакция: вт, 15 окт 2019, 11:47 от Клер

# 354
  • Мнения: 18 268
И аз не толерирам неуважително отношение и истерии. Доста остро реагирам на всякакви опити за отговаряне, държане на тон/сметка или подобни. Но пък тодлърски тантруми съм преживяла безчет, та не е да съм попаднала изначално на хрисимо дете. Смятам, че емоционалната интелигентност също се възпитава. Има ми доверие и ми споделя много, почти не я ограничавам за излизане и социален живот, но и знае, че а̀ ми се е сопнала, а̀ си е останала вкъщи през уикенда.

# 355
  • Мнения: 225
Натоварването е основният проблем. Материалът не е толкова сложен(не знам как е по новата програма) у времеемък. Когато дъщеря ми беше по-малка, когато се прибереше от училище, излизахмена разходка или си почиваше половин час преди да започне да учи...

# 356
  • Мнения: 4 997
Детето ми е възпитано в респект и увжение. Но е станала много емоционална и чувствителна към някои неща. Някак си покрай гласувано и оправдано доверие, реши, че е голяма.Освен това е за първи път е влюбена. Може би аз съм, която трябва да свиквам, че детето расте

Последна редакция: вт, 15 окт 2019, 13:51 от mrav4ica

# 357
  • Мнения: 7 917
Вчера моята девойка ми обясняваше в трамвая супер емоционално какво и как не било честно в училище... докато се стигна до "в двора от другия клас еди кой си каза...", "не ми стигна времето, защото..", "пък в стола...", "пък госпожата..." казано с един груб скандалджийски тон... Слушах, слушах и мноооого спокойно (не знам откъде го вземам това спокойствие при разговори с нея!) й обясних, че няма право да ми се кара, че на нея нещо не й се е получило през деня... Много искам да я изслушам, но с този й тон, се изнервям и изключвам и просто не я чувам. Ако е уморена, да ми каже, ако е тъжна и ядосана също, но с този тон не желая да разговаряме. Ама много с леден тон говорех... Една баба така ме изгледа втрещена! А моята кифличка изсумтя, а 2 мин след това ми се сгуши и каза "Уморена съм Sad кажи какво ще хапнем и на какво ще си играем." Мъничка ми е още, но промените са в ход.

# 358
  • София
  • Мнения: 2 835
Детето ми е възпитано в респект. И увжение. Но е станала много емоционална и чувствителна към някои неща. Някак си покрай гласувано и оправдано доверие, реши, че е голяма.Освен това е за първи път е влюбена. Може би аз съм, която трябва да свиквам, че детето расте

Дали ще приемеш промените за нормални, решаваш ти. Всеки родител има своя предел на търпимост със съответните последици от това. Аз не мога да отсъдя, кой прав, кой крив. Мога да говоря за себе си. Имам си представа, кое в поведението на детето ми е редно и кое не. И не става въпрос само за възпитание в уважение. Става въпрос, както по-долу wild poppy е писала, за изграждане на емоционална интелигентност. Аз съм приела, че съм длъжна да помогна на децата си да преминат леко през процеса "пубертет" и по този начин да ги подготвя за факта, че светът не се върти около тях и че е добре да овлядавят прекомерната чувствителност. Най-важното, което съм приела за себе си и съм им го обяснила на тях е, че пубертетът е естествен процес през който минават всички. Той не оправдава по никакъв начин излизането извен определени рамки, нито пък означава, че всички останали автоматично  трябва да се съобразяват с него и да се примиряват с неприемливо поведение.

# 359
  • София
  • Мнения: 1 635
Още първите опити за тръшкане или отговаряне ги изкорених.

Как? И аз искам... Joy

Общи условия

Активация на акаунт