Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 авг. 2019, 15:12 ч.

Самотна майка на възраст... Имам ли шанс?

  • 3 630
  • 36
  •   1
Отговори
# 30
  • Бургас
  • Мнения: 6 255
Не се фиксирай върху бившия си мъж или мечтата за семейство по принцип. За да може да имаш пълноценни отношения с друг човек трябва да разбереш, че твоето щастие не зависи от мъж или някакви други външни обстоятелства, зависи от теб. Опитай да се освободиш от комплекси, предразсъдъци, просто се успокой, усмихни се на живота и ще ти се усмихне и той. Имаш две деца, живи и здрави сте, заедно сте, на човек му е нужно толкова малко, за да се обича и да е щастлив, просто трябва да оцени това, което има и да му се радва. И това не зависи от мъжа, наличието или липсата му.
А иначе, подкрепям мненията, че 40+ е една прекрасна възраст  Wink

# 31
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 4 056
коя възраст не е прекрасна ?  Laughing

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 6 255
коя възраст не е прекрасна ?  Laughing
Всяка, но както е видно авторката се тревожи от годините, на които е и не ги смята за прекрасни, затова е добре да й се отворят очите  Mr. Green

# 33
  • На черешата
  • Мнения: 8 384
Ще мине и това, още ти е много рано. А възрастта ти е чудесна, дай си време.

# 34
  • Мнения: 4 817
Аз съм на 39 г и считам, че това е най-добрата възраст евър за мен. Децата не са толкова зависими от мен, професионалист съм, здрава за щастие, еми нищо друго не искам. Мъже бол, повярвай ми. Даже ергени. Сега дали стават за нещо освен за секс е друг въпрос, но ако си финансово самодостатъчна, един за секс е напълно достатъчен. Я да се усмихнеш. Това което напоследък много ме радва е че открих, как да си пускам зумба от телевизора, оказа се има връзка с интернет, но аз от шест години не съм гледала тв, та сега всяка вечер играя зумба, по добре не съм се чувствала.

# 35
  • Мнения: 2 859
На 40 се разведох и животът ми започна Grinning
Сякаш камък ми падна от раменете.
Сега съм на 42, с любящ, грижовен мъж до себе си, когото децата ми много обичат. Аз пък се сдобих с още две деца, които много обичам, нищо, че са големи магарета - не са вече деца. Наше общо дете нямаме и не можем да имаме, да си призная и вече не искам. Нямам енергия за бебета.
Сега е най-прекрасната част от живота ми - децата ни са на 25(не живее с нас) ,20,15 и 10 години. Можем да изпием по една бира след работа без "мамомамомамо". Ходим на ресторант, без да събарят и рушат. Включват се в домакинството, и в готвенето. Оставяме големия син да гледа малките, когато сме в чужбина. (баща им отказваше да извадим паспорти, сега уж кандиса заради вина, че напълно ще ги изостави и ще ходи да живее на 300 км оттук, защото на съпругата му не ѝ харесва да живее в нашата обща къща).
Мъжът ми им помага по математика и физика.
Единственото, което липсва вкъщи, е тишина Joy
Аз имам време за почивка и за всичко.
Очаквах толкова трудни мигове след развода и толкова болка, а то - не съм осъзнавала от какво тегло се отървах.
Широко ми е около врата, защото сега не съм сама - но бях и знам, че може човек да се справи, стига да има най-ценното - вяра.
Така че горе главата Grinning

# 36
  • Пловдив
  • Мнения: 1 601
Когато мъжа ми си тръгна се чувствах навярно, като теб /на 37 съм/, но това беше само 2 седмици.
Аз как щях да живея сега? Как щях да спра да го обичам? Мен кой ще ме обича щом мъжа ми дори се отказа от мен? /това последното още си го мисля понякога/.
Консултирах се с психолог и не ми помогна. Едни от безсмислено дадените ми пари.
Как спрях да го обичам?
Принципно е трудно да продължиш да обичаш някого, който ти е причинил голямо страдание, но е факт, че го правим. Обаче се случи нещо допълнително. Знаейки, колко много страдам аз /все пак ме познава добре/ мъжа ми демонстрира не просто липсата си на каквито и да било чувства към мен, а отвратително поведение с едничката цел да ме нарани допълнително. Така в една вечер аз разбрах, че по-скоро се отвращавам от него и постъпките му и съответно вече не го обичам.
Инсталирах Тиндър, за да си говоря с някой. При теб всеки е по-лош и отвратителен от мъжа ти при мен вече беше обратно   - всеки беше по-добър най-малкото, защото не беше ми причинил болка.
За Тиндър, моите последващи драми и моите сегашни тревоги аз съм си писала в отделна тема. Тази тук не е за мен.
Още имам доста тежки дни и часове, но вече не съм влюбена в мъжа ми /бившия/ и вече поне понякога имам моменти с надежда, че мога да бъда харесвана и обичана от някой друг.

Общи условия

Активация на акаунт