Самотна майка на възраст... Имам ли шанс?

Днес водих разговор с майка ми по случай 40 годишния ми рожден ден, който идва. Тя каза - идват най-хубавите години от живота! За нея най-щастливи, силни, здрави и успешни са тези след 39-40. Така че, ако с това мога да съм ти полезна, горе главата и се опитай да погледнеш на света така!

Трябва ти време . Никоя не е перфектна , имаш още много живот . Важно е , че децата са живи и здрави .

Явно очакваш друг да ти дава щастие, вместо да си го даваш сама. Защо си решила, че без мъж не си пълноценен човек? Какво означава "Какъв мъж би ме погледнал?"?!? Нещо има ли ти, че си задаваш такъв абсурден въпрос? Не можеш да предложиш първа младост, красота  и тяло. Добре, никой не е идеален. Защо не зададеш въпроса мъжът срещу теб какво може да ти предложи?

Далеч съм от годините и опита ти, но това, което ми идва е, че имаш възможност да се фокусираш върху децата и работата си, върху приятелите си, забавления. И мисля, че неизбежно ще срещнеш някой, стига да не се фокусираш върху това. Опитът е показал, че няма значение как изглеждаш - за всеки влак си има пътници.
Освен това, съм на 100% съгласна с това, което е написала get_real - предстоят ти най-хубавите години!

Много си е хубава тази възраст. Ще го разбереш обаче след някоя и друга година. Иначе какво толкова е станало? Хората се развеждат в днешно време много често.

Не се фиксирай върху идеята за нов мъж в живота си. В момента все още не си излекувала болката, нанесена ти от предишния мъж и в това състояние има голям риск да попаднеш на използвач, който също да ти причини голяма болка, или дори да попаднеш на свестен мъж, връзката ви да бъде разрушена именно от неразрешените конфликти вътре в теб. Първо трябва да се научиш да цениш самата себе си. Ти си личност със своите положителни качества, нямаш само отрицателни такива. Възрастта ти далеч не е преклонна, а физическото измерение на красотата не е единственото, което би накарало мъжете да се вгледат в теб. Срещай се с хора, забавлявай се, показвай  вътрешната си красота. Фокусирай се върху децата ти и теб самата. В момента те също преживяват тази раздяла по техен си начин и е много възможно (дори да не дават външна изява на чувствата си) вътрешно да страдат. Опитайте се да започнете отначало с открит разговор за това как се чувства всеки от вас в ситуацията. Бъдете си опора. Излизайте заедно. Създайте си традиция - например семейни разходки или почерпки в определен ден от седмицата, кино, други забавления. Нещо, което харесва и на трима ви.
Горе главата и не се отчайвай! Всеки край е ново начало. Нека бъде начало на нещо красиво и вълнуващо за теб и децата!

Естествено, че не е илюзия идеята, че ще срещнеш друг мъж, който да си струва. Когато се събрах с втория ми мъж, бях на 40 с дъщеря на 5 и син на 18.

Какъв мъж би те погледнал? Ми, такъв какъвто ти си в състояние да привлечеш.

В съвременния свят жена на 40 е в разцвета на силите си и не бива да се разглежда като престаряла за други връзки и житейски възможности.
Ако отсега имате мисленето на грохнала старица, няма как да привлечете когото и да е. Първо преживейте раздялата, явно не е по ваша инициатива и тогава се огледайте за други връзки. Семейство имате - това са децата. Младостта и красотата са резултат от вътрешното усещане, а не от наличието на мъж. Не твърдя, че на 40 сме като на 20, но не сме и престарели баби.

то ако нямаш шанс нещата тръгват на зле.

Какво ти е толкова смешно, Бонго?

Една позната бе казала "Разводът е една малка смърт!" За съжаление мисля, че е права. Миналото е назад. Животът, такъв какъвто ти е бил вече няма да се върне. Потъжи, потъгувай и смело напред

ЗАЩОТО

Животът не е да си нечий придатък. Мисля, че толкова си потънала в живота, който си водила, че живота е решил че трябва по трудния начин да те побутне да се развиваш. Младост, тяло, визия били изчезнали ... хайде де! Ти си вече зряло момиче, знаеш, че един мъж се спечелва с разговори, хубав секс, добра кухня, изслушване, разбиране, забавления и обич и всичко което си натрупала с годините и можеш да предложиш. Самата визия е важна само за собственото ни самочувствие. За всеки влак си има пътници. Въобще не се подценявай, че нямаш какво да предложиш. Напротив - имаш МНОГО какво да дадеш на мъжа до себе си.

По един или друг начин доста приятелки покрай мен останаха сами на тази възраст - и разведени, и вдовици и зарязани ... Трудно бе, но честно да ти кажа живота им е много по-интересен от моя. Някак сякаш се събудиха и макар пак да се грижат за децата си отлично успяват да излизат, да се забавляват, да ходят по срещи, да намерят много нови приятели. И ДА, имат доста ухажори /и женени и сами/.

Едната сега чака бебе /44 г./ от мъжа с когото се събра - това е общо 4 им дете.
Друга категорично реши, че не иска сериозна връзка и иска да живее и да сменя гаджета.
Трета си живее с децата и има приятел, с когото се виждат когато имат желание.

Та не изпадам в подробности случайно - просто ти казвам, че има живот след развода! Развод, и живота продължава! Даже доста забавен и хубав живот! Само трябва да спреш да мислиш какво си загубила, а да се концентрираш върху свободата, която си спечелила.    

Вземи се в ръце.Отиди на фризьор,поглези се с нови дрехи,влез във форма...особено като не се чувстваш добре.Децата са с теб и те обичат-това е най-важното!Здрави сте!
Това не е бил твоя мъж,дори и да се върне вече работите няма да са същите.И аз се тормозих така,за едно гадже/бивш годеник/ преди няколко години, буквално бях стнанала жалка с моленето си и опитите за събиране.Той си тръгна от днес за утре абсолютно без никаква релна причина.После разбрах,ще причината е била една мадама в неговото село🤣Това беше най-хубавото нещо,което е правил.. наистина.Просто се стегни,погрижи се за себе си и излизай по-често с приятели .Децата ти с големи и ще се оправят една нощ без теб.

А стига бе... защо да не сме млади и красиви на 40? Познавам лично две много красиви жени, които са на по 50.

Е, хубава работа, как сама, нали си с децата. Прав му път на мекотелото.
Съгласна съм с горните мнения, как беше- 40- те са новите 20.
Аз съм на 42, как звучи само, и се забавлявам.
Ще претръпнеш, още ти е прясно, но гледай да е по- бързо, че ей го, лятото се изтъркулило и няма да имаш време за коктейлчета под някоя сянка. Тя компанията сама ще те намери.

Шансове имаш колкото искаш, въпроса е ти да си повярваш, че можеш да продължиш напред. Излизай, направи нещо за себе си, усмихвай се, дори да не ти се усмихва в началото. И ще видиш как постепенно нещата ще започнат да се наместват. И не се оставяй битовизмите да те смачкват. Забрави за "той трябваше да направи това, аз не знам как, защо не е тук, защо ни разби живота..." Можеш да се справиш с всичко, жена си. А когато затвориш вратата след бившия ти в себе си, ще се появи и новия човек в живота ти. И да не те е страх, че на 40 няма ухажори, понякога са повече и от на 20, ще видиш. Така че смело напред и децата да виждат една силна майка, защото сега и за тях това е важно.

Радвай се на свободата си и направи живота си по-хубав и по-интересен отпреди. Имам приятелка, на 40 остана вдовица, много и беше трудно в началото, въпреки че мъжът и непрекъснато я подценяваше и подтискане. Сега не заменя свободата си за нищо и изобщо не иска да се обвързва. А на една жена и личи, когато се харесва и има самочувствие, ако ти самата не се харесваш и си в депресия, как да те харесат другите?! Впрочем, аз самата захвърлих комплексите и се заобичах след 40-те. И имаш семейство - децата си, но те ще пораснат и ще излетят, затова не се вторачвай само в тях, а си позволявай и да се поглезиш - излизай с приятелки, забавлявай се и ще видиш, че нещата ще се наредят. Бившият ти изобщо не заслужава да страдаш заради него.

Аз също скоро ще навърша 40, а отглеждам детето си сама вече повече от 10 години (то и преди развода не беше кой знае колко по-различно, де 😂).
За мен решението беше да се фокусирам върху собствената си пълноценност и създаването на една мирна атмосфера във взаимоотшенията с бившия ми съпруг, за да може в крайна сметка детето да получи най-доброто и от двама ни, всеки според потенциала му, разбира се.
Би могла да помислиш върху подходящите начини да се самоподкрепиш в подобен труден момент и да осъзнаеш, че това наистина е само период, който все някога ще отмине. Не пропилявай ценни години в опити да променяш хората или света около теб, понеже е невъзможно . Полезният ход в случая е да си дадеш сметка, че единственото, върху което всъщност имаш контрол, е собствената ти реакция спрямо всичко, което ти се случва.
За мен е безполезно да си задаваш въпроси от типа “Имам ли шанс?”, пък “Кой ще ме погледне?”, пък “Ще имам ли нова връзка” и т.н - всичко това е в сферата на догадките и на практика никой, ама абсолютно никой не може да предвиди как ще се развие бъдещето. Баналното клише, че сме господари само на днешния ден, важи с пълна сила 😊. И е толкова освобождаващо! Насочи усилията си към него: “Какво да направя, за да се почувствам добре ДНЕС, как да си помогна ДНЕС?”. И то да зависи единствено от мен, а не от бившия, потенциалния бъдещ или от несъществуващия ми партньор 😊.
А след това веднага пристъпвай към действие, макар и да е нужно известно усилие, особено в началото. Само реалните действия са пътят към емоционалното ти излекуване. Анализите защо и как се е стигнало до тук нямат никакъв смисъл - приеми, че се намираш в отправната точка на настоящето, условията са такива и от теб зависи да се погрижиш единствено за тези, върху които имаш контрол.
От сърце ти желая успех и един ведър ДНЕС 🍀😊!

Знам, че сега ще ме разкостите от критика и може би не трябва да го признавам... Но не знам как да изляза от дупката. След много разговори с мъжа ми, стана ясно, че връщане назад няма. Той е намерил нов шанс за щастие и не иска да го изпуска, разбирам го. Проблемът е обаче, че аз незнайно защо съм си втълпила, че именно той е моето щастие и терзанията ми са огромни. Знам, че е адски глупаво, безумно направо. Не знам чувства ли са, навик ли е, какво е. Осъзнавам как изглежда отстрани, но имам тотална липса на контрол на това, което чувствам. Искам да забравя тези години на семеен живот и да започна начисто, но просто не виждам как ще се случи. Нямам никакво желание за нищо, нито да се виждам с хора, нито да говоря, омръзна ми всички да казват "всичко си зависи от тебе"... И да зависи, не знам и не искам да правя нищо. Знам, че една нова любов в живота ми би могла да ми даде смисъл, но проблемът е, че не искам да търся и намирам такава. Искам си моя мъж, макар той ясно да ми показа, че е приключил с мен и продължил с друга. И аз искам да продължа с някой друг, но самата мисъл да допусна друг мъж до себе си, и душевно, и физически, ме отвращава. Буквално. Не искам даже да поглеждам други мъже. Насила си инсталирах Тиндър днес, с идеята поне да поразгледам и посвикна с мисълта, че има и други мъже. Ами кво да ви кажа, всички са ми гнусни, пошли... Доповръща  ми се и го изтрих. Знам, че ще кажете че ми е рано още за нова връзка. Но как да изтрия мисълта за мъжа ми и да започна нов живот, как... Насила трябва да направя нещо, защото желание нямам за нищо. Така заслепена от мисълта за него не съм била дори и когато сме били влюбени гаджета. Не мога да осъзная и приема мисълта, че всичко е свършило завинаги. Как се изтриват едни 15 години семеен живот? Дупка, една черна дупка съм. Не очаквам да направите чудо и да ми вдъхнете желание за живот, защото нямам такова. Просто изливам чувствата си, с надежда да си помогна. И благодаря на дамата, която ми писа, беше наистина полезно за мен, да получа такава подкрепа.

Да, когато мъжът вземе решението е по- тежко. Преживяла съм го, знам какво е. Но всичко минава, забравя се. Времето дава много възможности.

Нормално е да се чувстваш в дупка. Дай си време и си позволи да потъгуваш. Жив човек си, не машина. Но не се вкопчвай в идеята за бившия, само ще се закопаеш така. Почини си, поглези се. Ще се изненадаш, но с времето ще ти мине.

Потърси помощ от психотерапевт, ако можеш да си го позволиш. Много помага и не е срамно, дори напротив. В тази ситуация със сигурност е тежко, защото теб са те напуснали и ако не успяваш сама да откриеш ресурсите вътре в себе си, с които да си помогнеш, то един опитен психотерапевт може да ти даде подкрепа и да ти помогне да откриеш тези ресурси, да ти покаже как да ги използваш и да се почувстваш по-добре. Но ти трябва и време. Не става бързо като с магическа пръчка. Душата ти трябва да го преболедува.

Можеш да помислиш дали причината за сегашното ти състояние действително е силната любов към мъжа ти или всъщност става дума за страх. Страх от това, че си сама, че няма да те обичат, че не си достойна да те обичат, страх от неизвестното като цяло... Ако си дадеш време и възможност да осъзнаеш какво наистина се случва в теб, без да се насилваш прибързано да му слагаш етикети ("навик", "обич", "привързаност" и т.н.), ще изпиташ голяма доза облекчение. Имай предвид, че каквото и да изпитваш, то е НОРМАЛНО и напълно в реда на нещата.

Друг стереотип, който повечето от нас си втълпяват: "Непременно трябва да имам партньор до себе си във ВСЕКИ един етап от живота ми!". Ако погледнеш обективно, обаче, това е невъзможно - в един момент все някой от двамата остава сам, било то поради раздяла, болест, смърт или каквото там на човек му е писано. Така е устроен животът и просто твоят момент е дошъл сега поради конкретната причина, валидна за твоя случай. Което не означава, че си осъдена на страдание до края на дните си, нали  ? Сега опитай да намериш опорни точки в себе си, които ще те накарат да се почувстваш пълноценна БЕЗ мъж - здравето, любовта към децата ти, грижата за близките, твоите ценности, професията ти, някакви интереси/хобита/цели и т.н. Да речем, че съпруг вече нямаш. Вземи един лист и опиши подробно всичко, което ИМАШ  - ще видиш, че списъкът никак не е малък. А докато ти пишеше, някой се бореше за глътка въздух и това беше всичко, което му беше нужно... От колко неща всъщност наистина се нуждаем и за колко само си мислим, че са ни задължителни?

Не знаеш как да излезеш от дупката? Ами, не е и нужно  . Колкото повече се фокусираш върху това да заличиш на секундата всяка болка, която в момента изживяваш, толкова повече тя упорства и се задълбочава . "Дупката" трябва да бъде изживяна пълноценно, точно както и всяко събитие с обратен емоционален заряд, което ни носи радост, удовлетворение, вдъхновение и т.н. Иначе продължаваме да се връщаме към нея ден след ден, да ровичкаме в миналото и да се терзаем с въпроси: "Ама защо така се случи, ама защо на мен?" и подобни .

Последно - представи си, че една част от теб е малкото момиченце, което тропа с краче и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, НА ВСЯКА ЦЕНА иска любимата си играчка (в случая - твоя съпруг) и не приема НИКАКВА ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ. И другата ти част - зрялата, подкрепящата, стабилната, която ще остави момиченцето да се тръшка в истерия, да плаче, да удря с юмручета, докато накрая излее всичко. И чак тогава ще може да му подаде ръка, да го прегърне, утеши и подкрепи. Вероятно вече ти се е случвало с твоите собствени деца  ? Идеята на сравнението е да знаем, че колкото и да сме наранени, страдащи или безутешни, в нас винаги я има и другата, разумна, здрава, възрастна страна, на която можем да се облегнем.

И накрая: нищо не бива (а и е невъзможно) да забравяш или изтриваш от 15 годишния си съвместен живот. Напълно излишно е да си хабиш енергията в опити да го направиш  . Освен ако не си Господ  . Или не се разболееш от Алцхаймер, не дай Боже!

Ако обичаш да четеш, препоръчвам ти тази книга:https://www.gnezdoto.bg/media/wysiwyg/book/robin_norwood/jenite_koito_obichat_tvyrde_mnogo.pdf

Ако не ти се чете целия ми чаршаф, кликвай директно на линка  ! И продължавай да споделяш  !

А защо не помислиш как да си щастлива без да търсиш друг мъж? Сякаш пълноценен живот и щастие може да имаш само ако си във връзка.

Повгледай се малко в себе си! Преоткрий се коя си, разбери как можеш да си астлива сама.

Написах една фраза - клише "Разводът е една малка смърт". Но клишето не е толкова клиширано, защто всъшност означава, че следват реакции както при смъртта на половинката. Има етапи и емоции, кото са характерни за случилото се - отрицание, осъзнаване, гняв, приемане ... Това, което изпитваш е част от отрицанието. Ще отмине! Мъчително е, за това говори със себе си, споделяй с приятелки. Бих ти препоръчала и констилации - опрелено ще те тласнат напред, но е силно емоционално и разтърсващо изживяване.

Здравей, Egeria,

Била съм в същата дупка, може и по-дълбочка даже преди 8 години и нещо паднах внезапно там. За разлика от теб децата ми бяха 3 - най-големия на 10 години, дъщеря на 5 и бебе на 7 месеца. Бях в тотален шок, грам не съм очаквала с малки деца такава изненада.. С две думи открих, че тогавашния ми мъж се среща с някаква по-млада жена. Този период доста ми е в мъгла. Най-изненадана бях да открия, че нейните родители горещо подкрепят връзката (явно бяха убедени, че бившият ми мъж е много богат:).

Спомням си обаче какво ме извади от дупката: Реших да си живея добре, каквото и да правят те двамата - това си е тяхна работа вече. Моята работа беше аз да съм добре, да си продължа нормално живота и да си гледам децата. Спрях всякакво самосъжаление и ровене в миналото. Ако минеше през акъла "ама те как може така, ами децата, как може да има такива хора" просто си казвах: "Майната им. Я да видим днес аз какво ще правя". Тръгнах на фитнес, отслабнах много, общо взето снимките ми от този период са едни от най-хубавите ми. Минеше ли ми мисъл за мъжа ми тогава - веднага спирах да мисля за това и почвах за нещо друго.  И си казвах: "Не ти е вече мъж, друга да му бере гайлето". Всеки ден правех нови неща, ходих на екскурзия и срещи с бивши съученици (не за свалки, приятелски напълно).

Разведох се на 39 години. Всички освен най-добрата ми приятелка ми обясниха, че вече край с мъжете Наистина за майтап на съдбата веднага обаче ми се появиха кандидати. По работа пък срещнах един мъж, с който много си допаднахме, излизахме на рок клуб и така. В момента сме женени от 5 години и имаме малко момиченце на 2 години и 8 месеца.

Ще ти мине - обещавам ти!! Само си дай време

При мен беше инат! Инат и пак инат!
Доста време ми отне да убедя себе си, че не си струва да живея нечий чужд живот!
Редактирам: Скучен и тъжен при това?! Не!

Ами, след като си мислиш, че качествен човек се привлича с младост, красота и перфектно тяло...бе, много правилно мислиш, дума да няма. Не си плеймейтка, дето си търси богат спонсор, а нормален човек, търсещ сродна душа, нали? С този начин на мислене трудно ще я привлечеш, но добрата новина е, че това можеш да го пронениш

Бях в депресия точно преди развода. Освен психическите, имах и чисто физически страдания, най-страшното от които беше, че се задушавах. Спях до детето си и не знаех дали на сутринта ще се събудя, за да го видя и да го целуна. Помогна ми консултация с психолог -една млада дама, която ми каза така : за да излезеш от дълбоката дупка, в която си трябва да спреш да копаеш надолу, защото ти не само, че копаеш надолу, ами хвърляш изкопаната пръст върху гърба си. Затова първо спри да копаеш. После си почини, огледай се и започни да си правиш малки стълбички, по които да се изкачиш нагоре. Не е лесно и не става бързо. Моят стимул да спра да копая беше това, че исках да има утре, да мога да целувам и прегръщам сина ми, да го видя пораснал. Развода мина. Сега съм на 40г. и се чувствам толкова спокойна, колкото никога досега. Разбрах, че имам всичко, от което имам нужда - здраво и прекрасно дете, имаме къде да живеем, имам работа и не мизерстваме. Нещо, което също ми помогна много е това, че се фокусирах върху отрицателните черти и прояви на другия човек - никакво идеализиране и превръщането му в смисъл на твоя живот. Научих се да не задържам никой насила, просто не можеш да го направиш. Научих се да се разделям с мъже - неизбежно е. Разбирам колко те е страх - и от неизвестното и от това как ще се справиш, но бъди сигурна, че ще успееш. Трябва да си наложиш мисълта, че си нужна на децата си. Другата ти алтернатива каква е ?  Дерзай, твоят път е напред, каквото било - било, погрижи се за бъдещето. Децата ти имат майка, с която да се гордеят.

Емоционалният шамар, който си получила е труден за преживяване, особено ако си вярвала безрезервно в ценностите на вашето семейство. НО... животът на 40 си е все така цветен, искащ и можещ за всеки, който пожелае да го има. Твоят нов мъж няма да ти почука на вратата вкъщи, за да се запознаете. Трябва да започнеш да правиш нещо за себе си... Просто започни отнякъде- диета за отслабване, нова прическа, шопинг терапия, запиши се на курс, който винаги си искала да посещаваш. Започни да мислиш за себе си като за свободна жена, която заслужава нова и пълноценна връзка. Говори свободно и без притеснение пред близки, колеги, познати, че си отворена за нови и интересни запознанства. Не се затваряй в себе си, защото това е пагубно за самочувствието и бъдещето ти. И търси сама нови запознанства- в сайтове за сериозни връзки, във фейсбук групи, запиши се в клуб за свободни хора на твоята възраст, на бързи срещи. Нямаш представа колко много хора търсят ново начало в живота си. Просто не се оставяй депресията да те смачка и унищожи. Аз останах сама с детето след кошмарен живот с баща му- пиянство, физическа агресия, краен психически тормоз... И аз бях в депресия- смачкана, ничия, слаба и отчаяна. Обаче въпреки всичко не спирах да търся подходящ мъж. Цяла книга мога да напиша за моите срещи, една от друга по-комични и неуспешни. Просто стани, изтупай прахта от себе си и смело погледни света- той ти принадлежи, момиче!

Не се фиксирай върху бившия си мъж или мечтата за семейство по принцип. За да може да имаш пълноценни отношения с друг човек трябва да разбереш, че твоето щастие не зависи от мъж или някакви други външни обстоятелства, зависи от теб. Опитай да се освободиш от комплекси, предразсъдъци, просто се успокой, усмихни се на живота и ще ти се усмихне и той. Имаш две деца, живи и здрави сте, заедно сте, на човек му е нужно толкова малко, за да се обича и да е щастлив, просто трябва да оцени това, което има и да му се радва. И това не зависи от мъжа, наличието или липсата му.
А иначе, подкрепям мненията, че 40+ е една прекрасна възраст 

коя възраст не е прекрасна ? 

Всяка, но както е видно авторката се тревожи от годините, на които е и не ги смята за прекрасни, затова е добре да й се отворят очите 

Ще мине и това, още ти е много рано. А възрастта ти е чудесна, дай си време.

Аз съм на 39 г и считам, че това е най-добрата възраст евър за мен. Децата не са толкова зависими от мен, професионалист съм, здрава за щастие, еми нищо друго не искам. Мъже бол, повярвай ми. Даже ергени. Сега дали стават за нещо освен за секс е друг въпрос, но ако си финансово самодостатъчна, един за секс е напълно достатъчен. Я да се усмихнеш. Това което напоследък много ме радва е че открих, как да си пускам зумба от телевизора, оказа се има връзка с интернет, но аз от шест години не съм гледала тв, та сега всяка вечер играя зумба, по добре не съм се чувствала.

На 40 се разведох и животът ми започна
Сякаш камък ми падна от раменете.
Сега съм на 42, с любящ, грижовен мъж до себе си, когото децата ми много обичат. Аз пък се сдобих с още две деца, които много обичам, нищо, че са големи магарета - не са вече деца. Наше общо дете нямаме и не можем да имаме, да си призная и вече не искам. Нямам енергия за бебета.
Сега е най-прекрасната част от живота ми - децата ни са на 25(не живее с нас) ,20,15 и 10 години. Можем да изпием по една бира след работа без "мамомамомамо". Ходим на ресторант, без да събарят и рушат. Включват се в домакинството, и в готвенето. Оставяме големия син да гледа малките, когато сме в чужбина. (баща им отказваше да извадим паспорти, сега уж кандиса заради вина, че напълно ще ги изостави и ще ходи да живее на 300 км оттук, защото на съпругата му не ѝ харесва да живее в нашата обща къща).
Мъжът ми им помага по математика и физика.
Единственото, което липсва вкъщи, е тишина
Аз имам време за почивка и за всичко.
Очаквах толкова трудни мигове след развода и толкова болка, а то - не съм осъзнавала от какво тегло се отървах.
Широко ми е около врата, защото сега не съм сама - но бях и знам, че може човек да се справи, стига да има най-ценното - вяра.
Така че горе главата

Когато мъжа ми си тръгна се чувствах навярно, като теб /на 37 съм/, но това беше само 2 седмици.
Аз как щях да живея сега? Как щях да спра да го обичам? Мен кой ще ме обича щом мъжа ми дори се отказа от мен? /това последното още си го мисля понякога/.
Консултирах се с психолог и не ми помогна. Едни от безсмислено дадените ми пари.
Как спрях да го обичам?
Принципно е трудно да продължиш да обичаш някого, който ти е причинил голямо страдание, но е факт, че го правим. Обаче се случи нещо допълнително. Знаейки, колко много страдам аз /все пак ме познава добре/ мъжа ми демонстрира не просто липсата си на каквито и да било чувства към мен, а отвратително поведение с едничката цел да ме нарани допълнително. Така в една вечер аз разбрах, че по-скоро се отвращавам от него и постъпките му и съответно вече не го обичам.
Инсталирах Тиндър, за да си говоря с някой. При теб всеки е по-лош и отвратителен от мъжа ти при мен вече беше обратно   - всеки беше по-добър най-малкото, защото не беше ми причинил болка.
За Тиндър, моите последващи драми и моите сегашни тревоги аз съм си писала в отделна тема. Тази тук не е за мен.
Още имам доста тежки дни и часове, но вече не съм влюбена в мъжа ми /бившия/ и вече поне понякога имам моменти с надежда, че мога да бъда харесвана и обичана от някой друг.

Да има шанс