Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 авг. 2019, 12:02 ч.

Плаша се от майка ми ПОМОЩ

  • 5 175
  • 50
  •   1
Отговори
# 45
  • Sofia
  • Мнения: 15 122
Чувствам се много гадно,че ще споделя това тук,но вече не издържам.
Вече съм самостоятелна.Майка ми обаче продължава да иска да и огаждам Нон стоп скандали ми прави.С родителите си се държи адски зле.Скандална личност е и където е дошла с мен ме е изложила.
Само тя била права.Трови нервите на родителите си,а те хората цял живот са ни помалаги.Запазих час за психолог ама не отиде.Вечно намира проблеми в мен.Била съм бавна,била съм слаба,била съм егоист.Когато преди години кормувах изяде ме.Тогава струваше 500 лева.Не знам сега колко струва,но ме изяде.Към края инструктора не ме викаше много често да карам и тя ме изяде.”Кво ти стана с курса,колко ти тъпа,кога ще караш пак,така не се дават пари,кво знаеш ти?Нищо не знаеш,ама иначе курс ще завърши”.Искам да кажа,че нито веднъж тя не ме беше видяла как карам.За нея никога аз не бях достатъчно добра.На изпита ме скъсаха,защото майка ми не спираше да ме тормози всеки ден как нищо не съм знаела и накрая се провалих от страх.Краката ми трепериха,кръвното ми падна и при тръгването ми на светофар колата изгасна.
Отидох да уча.Идваше и не питаше дали е удобно изобщо.Имаше моменти в който години наред не почваше работа.Занимаваше се с приятелки,те пък и напълниха главата с глупости,гледачки и всеки път щом идваше в нас ми се казваше какво ми предстои.То не беше катастрофа,то не беше смяна на работа и годеж.Единственото,което позна беше,че приятелката ми е била истинска змия.Но стреса,който майка ми ми нанасяше беше на ниво.Не ми позволявяше да имам приятели(от мъжки пол).Аз съм си имала гадже,как така...Щом момче ми е приятел или той трябва да има чувства към мен или аз към него.Само да кажа,че момчето,с което бях приятелка се ожени за една позната и вече чакат дете.Никога не е имало нищо между мен и него просто ми беше истински приятел,с който се наложи да прекратим отношения,защото майка ми ме изтормози.
И сега продължава да ми се бърка.Била съм се разделила с приятелят си,идвала да живее при мен.Не мога хора.Като се сетя колко шамари съм изяла,колко ми е крещяла без да съм била виновна,а просто защото и е криво...Не мога да го понеса отново.
Вие как бихте реагирали?Чувствам се гадно,защото ми е майка,а мисля по този начин,но просто тя не ме разбира изобщо.


Обърни внимание на правописа. И на пунктуацията. И на изказа. Научи се да излагаш правилно, последователно и без излишни повторения мислите си. Това положително ще ти помогне да си ги изясниш... Да обвиняваш майка си за провала на изпита по кормуване е доста абсурдно. Както и в липсата на приятели (вкл. от мъжки пол) - особено п0ри положение, че не живеете заедно. Определянето на приятелката като "змия" не допринася никак за общата картина.
И определено нищо от изброеното не би следвало да води до уплаха.
Подозирам, че основното, за което майка ти Е виновна е, че не ти е обръщала достатъчно внимание в училоище.

# 46
  • Мнения: 55
Чувствам се много гадно,че ще споделя това тук,но вече не издържам.
Вече съм самостоятелна.Майка ми обаче продължава да иска да и огаждам Нон стоп скандали ми прави.С родителите си се държи адски зле.Скандална личност е и където е дошла с мен ме е изложила.
Само тя била права.Трови нервите на родителите си,а те хората цял живот са ни помалаги.Запазих час за психолог ама не отиде.Вечно намира проблеми в мен.Била съм бавна,била съм слаба,била съм егоист.Когато преди години кормувах изяде ме.Тогава струваше 500 лева.Не знам сега колко струва,но ме изяде.Към края инструктора не ме викаше много често да карам и тя ме изяде.”Кво ти стана с курса,колко ти тъпа,кога ще караш пак,така не се дават пари,кво знаеш ти?Нищо не знаеш,ама иначе курс ще завърши”.Искам да кажа,че нито веднъж тя не ме беше видяла как карам.За нея никога аз не бях достатъчно добра.На изпита ме скъсаха,защото майка ми не спираше да ме тормози всеки ден как нищо не съм знаела и накрая се провалих от страх.Краката ми трепериха,кръвното ми падна и при тръгването ми на светофар колата изгасна.
Отидох да уча.Идваше и не питаше дали е удобно изобщо.Имаше моменти в който години наред не почваше работа.Занимаваше се с приятелки,те пък и напълниха главата с глупости,гледачки и всеки път щом идваше в нас ми се казваше какво ми предстои.То не беше катастрофа,то не беше смяна на работа и годеж.Единственото,което позна беше,че приятелката ми е била истинска змия.Но стреса,който майка ми ми нанасяше беше на ниво.Не ми позволявяше да имам приятели(от мъжки пол).Аз съм си имала гадже,как така...Щом момче ми е приятел или той трябва да има чувства към мен или аз към него.Само да кажа,че момчето,с което бях приятелка се ожени за една позната и вече чакат дете.Никога не е имало нищо между мен и него просто ми беше истински приятел,с който се наложи да прекратим отношения,защото майка ми ме изтормози.
И сега продължава да ми се бърка.Била съм се разделила с приятелят си,идвала да живее при мен.Не мога хора.Като се сетя колко шамари съм изяла,колко ми е крещяла без да съм била виновна,а просто защото и е криво...Не мога да го понеса отново.
Вие как бихте реагирали?Чувствам се гадно,защото ми е майка,а мисля по този начин,но просто тя не ме разбира изобщо.


Обърни внимание на правописа. И на пунктуацията. И на изказа. Научи се да излагаш правилно, последователно и без излишни повторения мислите си. Това положително ще ти помогне да си ги изясниш... Да обвиняваш майка си за провала на изпита по кормуване е доста абсурдно. Както и в липсата на приятели (вкл. от мъжки пол) - особено п0ри положение, че не живеете заедно. Определянето на приятелката като "змия" не допринася никак за общата картина.
И определено нищо от изброеното не би следвало да води до уплаха.
Подозирам, че основното, за което майка ти Е виновна е, че не ти е обръщала достатъчно внимание в училоище.

Ама пък ей такива като теб как ги обичам
... Grinning Тук се споделят проблеми.Не съм длъжна на никого!Вие също не сте ми длъжни!Като не ти харесва начина ми написане и какво ли още не-какво се занимаваш?Отивай да си чешеш езика другаде.....

# 47
  • Мнения: 16 049
Брей, че си отворена Simple Smile
Сега защо не вземеш този тон и не го приложиш върху майка си?  Laughing
Щом от майка си изяждаш бая критики, не би трябвало форумски такива от непознати да те притеснят.
Даже вместо да се цупиш, вземи се замисли малко.
Кати е права. Смешно е да обвиняваш майка си за провала на изпита. Носи си отговорност за твоите действия, дори и за страховете си и неспособността да се оправиш с тях.

# 48
  • Мнения: 13
Ти си тази, която трябва да сложи границата. Майка ти ще ти се меси, докато и позволяваш.
Примерно щом знаеш, че се оптива да контролира личния ти живот, защо и споделяш за него? Не е нужно да знае или познава приятелите ти (като не знае, как ще те притиска да не се виждаш с някого); не е нужно да познава и гаджето ти (може да я запознаеш чак някой ден, като се сгодиш). Не и давай отчет за живота си; чувай се и се виждай по-рядко с нея.
Това е единственият начин да ограничиш влиянието и. Тя никога няма да го направи сама. Няма да си каже: "О, моята дъщеря е голяма, дай да не и се меся в живота."
Но недей да се превръщаш в жертва. Да, майка ти е властна. Да, явно те е направила доста зависима от нея. Но тя е направила това, което е смятала за правилно. А сега ти можеш да избереш да пораснеш, да скъсаш синджира и да се научиш да контролираш ситуацията. Приеми това като един труден, но безценен урок, който трябва да научиш. (Всеки минава през този урок Simple Smile)
Успех Wink

Edit: Забравих да ти кажа, че това е бавен процес и ще ти е нужно да се въоръжиш с търпение и постоянство.

# 49
  • Мнения: 55
Радвам се,че отидох на психолог!
Опълчих се на майка ми,след дълъг спор просто ми писна...Заминавам за чужбина,и може би след години може отново да направя контакт с нея!Тези,които пишат,че само съм обвинявала майка си...-ДА.Тя е отговорна за действията си и за това как се чувствам.Психологът го потвърди.Разбира се тук няма как да напиша всичко,което негативно тя ми е причинила...За някой неща се сетих,чак когато психологът започна да ми задава въпроси...Много е лошо да нямаш родители,но е също толкова болезнено ако си психически осъкатен от родител!
Хубава вечер на всички!Благодаря за полезните съвети!

# 50
  • Мнения: 986
Ако заминаваш заради нея е тъпо. Трябва да прекратиш изцяло контакта си с нея. Само това. Толкова е просто.

Общи условия

Активация на акаунт