Замира ли институцията брак?

"Исках да се оженя, ама нямах желание"
За мен бракът няма стойност, да не кажа, че гледам на него крайно скептично. Никога не съм мислила, че ще бъда нечия съпруга, обща фамилия и т.н. Не знам дали "институцията" замира, женят си се хората.
Кофти ми се струва само, ако в самата двойка има неразбирателство по въпроса.

Според мен пък от цялата редичка видимо лъскава е само русата отдясно и точно тя е българка. Въпрос на вкус.
----
Изобщо не твърдя, че българите се обличат по-кичозно от циганите, говоря за конкретната рокля и конкретната снимка. Даже вероятно ми е направило впечатление, защото точно от Софка бих очаквала повече лъскавини.

Всъщност аз за физиономиите им говорех, не за дрехите.

Аааа, ми сигани са си. Единият е младоженецът, а другият според мен е синът на Софка, дето после тя живя с полубрат му.

Това за "истинското семейство" ми е любимо!
Имах една "приятелка",която обичаше да ме поправя винаги.Ако кажех "мъжът ми",тя веднага опонираше,че не ми бил мъж,ако не сме женени...Чудя се какъв ли е тогава??Не ми е съпруг,ама си е мъж от всякъде,за сега,че знае ли човек в това несигурно многополово време
Или като заговорех за нас като Семейство,тя казваше,че не сме семейство,щом не сме женени и с различни фамилии.
И всичко това от момиче,което спретна набързо сватба само защото техните бяха твърде косервативни,а тя взе,че забременя от едно момче,с което се беше виждала 3 пъти и който 5 пари не даваше за нея тогава.
Сега са си заедно,защото и двамата са расли и научени,че ожениш ли се-край! Но на мен ми се струва много странно да получавам оценки за моята връзка от подобен човек.
И те така...не сте семейство,ако не сте женени,да знаете


HighSpeed, къде се загуби,не те засичам често напоследък

Брачният договор е за тези, които имат брак. Затова е брачен.

А по темата - потресающо беше мнението, че три деца без брак е толкова безумна постъпка, че по-удобно било да се заживее с жена.
А всъщност може и да е вярно, защото нищо неудобно няма в съжителството с жена, освен евентуално лесбийския секс, ако не си лесбийка, разбира се. Доста по-неудобно се живее с деца и бракът ама ни най-малко не намалява неудобствата.

Имам три деца без брак, юрист съм по професия и човек, който ми заяви, че съм незащитена поради липсата на брак, може само да ме разсмее.
Иначе бих сключила брак, защото обичам нещата документално да са такива, каквито са реално. Половинката не желае брак и последното нещо, което бих направила, е да настоявам и да се моля за изпросен брак. Разбира се, съвсем наясно съм, че в днешно време разводът е не само разпространен, но и лесен, сравнително евтин и ни най-малко не зависи от желанието на страната, която иска бракът да се запази, а незащитеността в случаи като моя е само в главите на някои.    Не говоря, разбира се, за случай, когато жената няма доходи и поради липсата на брак не придобива дори имущество СИО (съпружеска имуществена общност). Макар че и там е възможен брак без СИО, това се уговаря при сключването, а хората упорито се вторачват в брака, не в общото имущество.

Колкото до прословутия, често срещан форумен довод "ти си непожелана, липсата на брак е знак, че той няма сериозни намерения към теб (а само, нали, за развлечение си прави деца, да има)" - сигурно е така в някои случаи, но жалко, че не можем да четем мисли, за да разберем също и колко мъже - за мъже се говори обикновено, когато се обсъжда този въпрос - сключват брак именно защото са наясно, че той в днешно време съвсем не обвързва до живот.

Вервам, тук таме

Vervam, ти ми уби всякакви мечти, фантазии и илюзии 😁, по-точно твоята приятелка.
Всъщност и на мен ми е подмятано, че не сме семейство, ама не, защото не сме женени, а защото нямаме дете. Когато дошло, ще бъдем „истинско”.

Напълно съм съгласна със stanislavchen. Когато се събирате с някого в ДОБРО и ЗЛО трябва да погледнете глобално на живота и да вземете решение, което удовлетворява мечтите, плановете и рисковете в него. Познавам хора в различни ситуации - разведени, съжителстват с друг на семейни начала дълги години. Купуват си жилище с ипотека, единият получи инсулт и "жена му", която се грижеше за него с месеци нито можеше да получи информация в болницата, нито да вземе решение за лечение, в последствие за погребение, никакви документи не можеше да извади, няма право на вдовишка пенсия, няма право на никаква социална помощ... изплащат жилището заедно делят от хляба си, а го наследи бифшата му жена като попечител на детето му, което нямаше 18г. и като съсобственик на общото жилище от първия брак. За тези, които ги е "страх" да влязат в брак, за да не ги използват и да им вземат половината от материални облаги, които евентуално ще придобият по време на брака си има режим на разделност. Дори за всички смятам, че е по-подходящ, защото е по-гъвкав. Реално за всяка голяма покупка ще може да се взима решение дали да бъде "записана" на единия, на другия или и на двамата. Като купувате жилище и живеете на семейни начала нали този, който плаща го записва на свое име? Същото може да бъде направено при разделен режим в брака. Ако изплащате заедно ипотеката, нормално да е и на двамата, само, че разликата е ,че ако се случи нещо с другия не дай си боже поне ще се наследите един друг.Ако имате общо дете-добре, ами представете си една трайна нетрудоспособност на единия...и кредит за 20 години. Оставате с инвалид и малко дете в апартамент, който не можете да изплащате, ако човека е с "акъла" си можете с нотариус да действате, да рефинансирате, продавата, купувате по-скромно жилище и т.н...ами ако човека почине или е в кома? Оставате на улицата с болката и малкото си дете. Причини като 'ще трябва да си сменя личната карта", "не ми се дават пари за бракоразводен адвокат" са ми меко казано несериозни. Човек не тръгва с негативна нагласа към живота си с някого и ако от сега допускаш развод или,че ще ти вземат парите не се жениш-това със сигурност не е човека за теб. В една връзка е много важно доверието. Тези, които говорят за сигурност, какво имат предвид под сигурност? Гаранции няма никакви в живота. Хората се събират и разделят и мога да ви кажа, че нито брак, нито деца, нито жилища ги спират да го правят. Най-важното е всеки да е независим и във всеки един момент да може да "излезе" от неудовлетворяваща или токсична връзка, без значение дали е подплатена с подпис или не. Ако искате да прекарате живота си с човека до вас погледнете по-далече от носа и егото си, обмислете внимателно вашата ситуация и не забравяйте,че бракът е един договор между двама души, които се предполага, че ще имат общ живот, материални и социални и битови ситуации, които са облекчени от към процедура за съпруга. Когато сключвате договор не го правите на сляпо, не го правите заради "мода", нито заради "купона", нито заради "какво ще кажат хората". Прави се ,за да се подсигури човека до вас при риск и да могат съпрузите да взимат решения заедно за общите неща.

Искам да кажа, че при сключен брак може да не се променя фамилията. В този случай НЕ се сменят документи.

Захарничка, не го е наследила бившата му жена. Ама ни най-малко. Наследило го е детето му. Другата половина си е на бившата жена. А ако изплащам заедно с някого ипотечен заем, мисля, че е по-практично не да очаквам да го наследя (ако дотогава имотът е налице), а да придобия собственост още сега. За вдовишката пенсия е така. За погребенията нямам представа, но предполагам, че всеки близък, който желае, може да уреди погребение, няма нужда да е наследник. Решение за лечение при човек в кома се взима от лекарите, не от бившите съпруги, настоящите съпруги или децата. Иначе представяш ли си настоящ/а съпруг/а, който/която не обича и не желае доброто на мъжа си/жена си, какви може да ги натвори? Или то такива няма?

Не виждам особена причина брак да не се слючва, извън тия ресторантски свирни и тържества, които съм гледала и ме ужасяват истински. Предпочитам само подпис. Купон по-може.

Наследило го е детето му-това е така, но попечител е бившата жена. Детето му наследява 2 имота- един,закупен от майка му и баща му и един,закупен от баща му и новата му жена. Излиза,че ако искаш да започнеш ново семейство и да разграничиш възможностите бившата и настоящата ти жена да делят имущество или да взимат решения къде и как да бъдеш погребан или лекуван,следва да се "Опариш" отново като се ожениш. Казвам го, защото вече има доста "модерни семейства", които имат деца от различни бракове, както и хора, разведени, съжителствали с някого дълги години и изгонени на улицата от внуците на починалия от предишни бракове. Ситуациите са различни в болниците и при състоянието на болните, но повярвайте ми, през доста болници минах последните 5 години за мое съжаление и през бая погребения, навсякъде ме потаха вие каква сте на болния/починалия. Честно казано винаги съм била позитивна и съм тръгвала с "лека"нагласа , но когато преминеш през житейски ситуации, които никога, ама никога не си допускал ,че ще ти се случат и са абсолютно извън всякаква твоя власт почваш да мислиш как да предпазиш себе си и най-близките ти , ако изпадне някой от тях в лош период или злополука.

Аз лично съм се информирала за негативите от липсата на брак. Накратко са липсата от наследяване на съпрузите, но е налично наследяване при децата, неполучаване на наследствена пенсия, невъзможност за получаване на медицинска информация и вземане на решения за лечение в извънредна ситуация, особено важи за случаи в чужбина, нямаш право на мнение при решение какво да се случи с тленни останки, невъзможност от правото да не свидетелстваш срещу партньора си, мисля, че имаше и нещо свързано с посещения в затвор. Също отпадат и всички обезщетения и помощи в случай на смърт от държавата, работодател, застраховател. Все са неща, които рядко се случват, в българската действителност са често преодолими, поради неспазване на правилата(досега не са ни отказвали сведения в болница например), но много неприятни, ако се случи нещо в чужбина. Има и варианти за преодоляване на част от тях, например ние имаме насрещни застраховки живот в полза на партньора в размер малко над 50000 евро. Нищо не може да замени обичания  човек в такива крайни случаи, но е някаква помощ и донякъде компенсира сумите от потенциална наследствена пенсия, които в България са мизерни и се изплащат, ако изобщо и другия партньор достигне определена възраст. Та, важно е разбирателство да има и да, за един независим човек брачната защита не е непременно необходима. Разбира се, когато има и деца от други партньори и бивши съпрузи е малко по- сложно, но пак е възможно да се уреди.

Това за ипотеката е абсурдно.Ние с мъжа взехме наскоро ипотека и...недай боже да се случи нещо с някой...другия получава цялото жилище и съответно си го и доизплаща сам.
Това е защото кредита е на мое име,а той е съдлъжник.В нотариалния акт сме вписани по същия начин.
Че на кой друг биха могли да го препишат,ако няма деца?На баща му и майка му?
p.s. дори да не е уредено документално,винаги може да се направи едно наследство.