Замира ли институцията брак?

Alexa1991, от твоето мнение излиза, че като си готова да родиш дете на някой мъж то ще бъдеш готова и да сключиш брак с него?


В това дух на мисли - аз се шегувам (ама има доста истина), че две деца и обща ипотека са по-здрава връзка от брака.

хаха с мъжа минахме стъпката с ипотеката,сега опитваме за дете и вече работата е бетон казваш

Сега си здрава и права, и работиш.
Дано да е все така и с увеличаващи се доходи.
Ама, утре може всичко да се промени изведнъж.
И да разбереш, че сам човек, гол и бос, е за никъде.....

Аз съм за брака. Имам брак и дете. Мисля, че напоследък отново се завръща брака. През последните години найстина имаше доста по-малко на брой сключени бракове, но напоследък поне от това, което виждам аз не е така, а точно обратното. Относно финансовите въпроси и аз съм за това жената да помисли за всички възможни варианти в брака и да подсигури себе си и децата си. Ето например нашия случай. Мъжът ми придоби къщата, в която живеем и стягаме заедно преди да сключим брак. Аз придобих апартамент на морето отново преди да сключим брак. Да, обаче в къщата мислим да живеем за в бъдеще , стягаме я заедно, а апартамента даваме под наем и имаме планове за в бъдеще да го продадем и да закупим с парите друго жилище, например в някой от курортите. В такъв случай, след като закупим новото жилище, мъжът ми ще има право на 50 % от него, къщата обаче си остава придобита от него преди брака и аз право на 50% от нея нямам. И да ок, ако мъжа ми не се ожени повторно и няма други деца, накрая всичко ще остане за нашето дете, но ако той сключи втори брак и има други деца, моето дете ще дели с тях и то имущества, които са си били лично мой, защото мъжът ми няма абсолютно никаква заслуга за придобиването на моя имот. Дори сделките за апартамента се платиха от моите близки (тогава още бях студентка), а за къщата платихме сделката и още куп документи, тъй като имаше разни проблеми двамата (вече работехме и живеехме заедно). Така че аз няма да съм будала да допусна подобно нещо. За пример за такъв случай имам собствения ми баща. До 7г възраст имах прекрасно семейство, майка ми и баща ми се разбираха прекрасно, всичко изглеждаше супер, изведнъж баща ми му прещраква нещо, завърта му главата млада ученичка още в 12ти клас, хваща си я за любовница, не иска да я зареже и нашите се развеждат. След което баща ми и до ден днешен е женен за новата изгора и има от нея още две деца. До преди две години той дори не се интересуваше аз жива ли съм, умряла ли съм и какво се случва с мен. От скоро реши да ме търси отново, но в най-трудните си години аз нямах баща до себе си. Така че мислете, хората се променят, подсигурете преди всичко собствените си деца, не мислете само от романтична гледна точка, защото в днешно време за съжаление живота е много суров. И накрая най-лошото е, че от прекалената романтика на майка им, страдат децата.

Тей де, ама в родния правен мир има Закон за задълженията и договорите и съм силно затруднена да категоризирам евентуален такъв, освен ако не прехвърлят правото за собственост за всяка вещ по отделно на на един от двамата.
Брачен договор без брак няма как.

Не, аз исках да кажа, че лично аз бих се омъжила само за мъж, за когото съм сигурна, че не иска / не са му важни деца. + че трябва да ми е спечелил и доверието във всички други аспекти, а аз съм доста стриктна с ''шит тестовете'', та не знам човешко същество може ли да ги мине. Като цяло гледам да не се мина и да не може никой да ме използва по никакъв начин, било то емоционално, физически, психически или финансово, та лично аз трудно бих се навила на брак, освен с някакъв невероятен екземпляр, но пък иначе се радвам на другите хора, които сключват и смятам, че е хубава традиция.

Според мен просто не си срещнала все още "твоя човек",дето така ще ти замае главата и няма да се впише в нито едно правило ,които си измисляш

Защо просто не запишете имота на името на детето. 

В моя род това се е случвало и без развод, и след 50-годишен щастлив уж брак. Тук бракът и документите нямат нищо общо.

Глупава идея. Защото няма да могат да разполагат с имота, това първо. Второ - ами ако имат второ дете и за него няма апартамент? Трето - децата са много симпатични на 3-5 години, ама на 18 може да се окаже, че не искат детето да разполага с апартамент, който и да продаде и да изпие парите.

Плюс това, че при нужда този имот да бъде продаден, става мега тегаво. А всичко се случва.
Имот се приписва, ако е един от многото и не те бърка дали ще можеш да разполагаш с него изцяло, дали след 18 г. можеш да преживееш детото да го продаде или нещо от рода.

Виж аз нямам деца, може и явно не ви разбирам, но би ли ми обяснила какво ще помогне на детето ми-  2 стола, масата и телевизора, които съм взела от баща му. Не е ли по-важно присъствието на бащата в живота му.

2 стола и маса не помагат, ама един апартамент си е един апартамент. Ако ще и гарсониера.

Ако мислиш, че като оставиш телевизора, присъствието на бащата е гарантирано...
Ситуацията не е или-или, оставянето на залог не означава грижа след раздялата\развода.

Всъщност ще могат,  те  са му родители.    Има си вратички в закона и за разполагането и за второ дете.  Еми   за третото, вече те ще са си виновни, да са го възпитали по-добре.