Аси, не се ядосвай. Аз съм разведена от повече години и никакви решения не взимам съвместно с бащата. Живи и здрави сме всички. Като не става - не става, не е края на света 
- Публикувана: 22 авг. 2019, 17:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2019, 20:03 ч.
Бившия взима самостоятелни решения за децата...
Но той не взима без теб, нали?
Разбира се, че взима. Двете по-малки деца са при мен и за тях аз се оправям с всичко, но големият ми син беше при него от 15 годишен и половин решение за него заедно не сме взимали. Да се самоубия ли? Не, животът продължава. Това са кофти последствия при някои разводи.
Когато се разделихме, големият е бил на 11, сега е на почти 19, дъщеря ми беше на 6 години, днес навършва 14 - времето си тече...не искам да чувам и виждам никакви решения аз вече, децата ще си пораснат и ще помагаме на вече големи хора скоро. Дори малкият ми син е вече на 9, а при раздялата беше бебе. Приела съм, че е имало да става това и така.
Когато се разделихме, големият е бил на 11, сега е на почти 19, дъщеря ми беше на 6 години, днес навършва 14 - времето си тече...не искам да чувам и виждам никакви решения аз вече, децата ще си пораснат и ще помагаме на вече големи хора скоро. Дори малкият ми син е вече на 9, а при раздялата беше бебе. Приела съм, че е имало да става това и така.
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права.
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права.
Извинете ме, ако ставам досадна. Просто исках да видя други гледни точки. И видях. Някои не ми харесаха, но и това са гледни точки. Нали за това писах
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права.
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права.
Не го знам Ежко къде и как се вихри, но в случая по темата съм съгласна с него. И с още две потребителки.
Аз хич нямаше да се правя на еманципирана, с памук щях да му вадя душата на бившия да "снася". Като не ме кефи Холандия, по- точно- непоисканото ми мнение за учене в чужбина, отписвам детето, прибира се, намразва ме. При малката- по същия начин действам, като не ме кефи това, което те са решили, прескачайки ме. И тя ме намразва.
Пак бнд ще е виновен.
Писах и преди- гледай си живота, помагайте на децата, прекалено се втренчваш.
Аз хич нямаше да се правя на еманципирана, с памук щях да му вадя душата на бившия да "снася". Като не ме кефи Холандия, по- точно- непоисканото ми мнение за учене в чужбина, отписвам детето, прибира се, намразва ме. При малката- по същия начин действам, като не ме кефи това, което те са решили, прескачайки ме. И тя ме намразва.
Пак бнд ще е виновен.
Писах и преди- гледай си живота, помагайте на децата, прекалено се втренчваш.
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права.
Как ги пишете тия глупости?
Не вярвам, че ми казвате, че според вас след като няма семейство - всеки може да прави с децата, каквото прецени без да уведомява другия родител...
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права. И въпреки това аз обсъждам важните неща с баща им. Може би е въпрос на възпитание. Или на друго. Не зная. Единственото, което мога да ви пожелая е да сте толкова хладнокръвни, ако някога изпаднете в подобна ситуация. Да, зная, че сега ще ми кажете, че не бихте го допуснали. И аз така мислех за себе си.
А що се отнася до "половинката"... Да, той е половинката, но не моята. А на децата.
Всичко хубаво.
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права. И въпреки това аз обсъждам важните неща с баща им. Може би е въпрос на възпитание. Или на друго. Не зная. Единственото, което мога да ви пожелая е да сте толкова хладнокръвни, ако някога изпаднете в подобна ситуация. Да, зная, че сега ще ми кажете, че не бихте го допуснали. И аз така мислех за себе си.
А що се отнася до "половинката"... Да, той е половинката, но не моята. А на децата.
Всичко хубаво.
Не може всеки да прави каквото иска с децата. Но дали бащата ще споделя или не зависи от него. Изненадана съм, че толкова години не сте успяли да откриете пътя един към друг и след като сте се разделили ти очакваш това да се случи.
Приемането на другия човек с всичките му кусури е пътя към половинките. Вие не сте успяли. Това което ти казвам е че е добре да приемеш някой нещата който са в полза на децата ти.
И не баща им не е тяхна половинка, доколкото разбрах той си има такава. Той е техен баща. И явно се опитва да прави най -доброто което може. От теб зависи ти дали ще го приемеш или не.
Принципно решенията се взимат от родителя, на когото са присъдени родителските права.
А защо сте подписали извънсъдебно споразумение, какво е наложило това? Питам, защото ми е малко странно, кого защитава това споразумение?