Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 2 227
Неприятно е да се говори така, но има много случаи, в които осиновители се "разочароват" от детето. Има и много случаи, в които семейства нямат деца, осиновяват, после се появява биологично дете и започва различното отношение. Не че е правило, не съдя хората, но съм виждала и такива случаи.

# 16
  • Мнения: 22 507
Самата истина е това, да. Затова осиновителството не е за всеки. Твърде голяма е отговорността, а не всеки е способен да обича безусловно дете, което не е биологично негово. Сто пъти трябва да се мери преди да се реже.

# 17
  • Мнения: 20
Съгласна съм с вас. Да не говорим, че когато осиновителите си избират профила на детето, т.е искат определен произход,години и т.н, не им се предлага и им изтича срока на документите защото имали големи ”претенции”. А има и случаи, в които искат здраво дете, но в много ниска възраст и когато то порасне започват да се забелязват или физически или психически проблеми. Вярно е, че трудно може да се определи едно бебе в какво психическо състояние е,но ако се вземе предвид състоянието на биологичните му родители.. може да се прогнозира. Самият факт,че новородено е отделено от майката,  може да даде отражение на цялостното му развитие.
Не налагам мнението си,но в главата ми се въртят всякакви варианти.

# 18
  • Мнения: 240
Pipi_91, моля да споделите мнението ви на какво се базира - личен опит или от слухове? От къде знаете, че след 2 отказа ви заличават от регистрите? Защото познавам семейства, които са осиновили детето си при трето и четвърто предложение и си личи, че се обичат безкрайно много. Познавам и семейства, които преди да изтекат 2-те години след вписването им, са подновили документите си и малко след това са осиновили. Познавам и семейства, които са чакали повече от 4 години преди да осиновят, както и такива които са чакали само 4 месеца преди да се срещнат с детето си.
Познавам приемни семейства, които се грижат безупречно за приемните си деца, както и такива, на които аз никога не бих поверила детето си. 

Случаи всякакви - както в приемните семейства, така и в осиновителските. Има доста негативни случаи и в биологичните семейства, но що се касае за лошо отношение, някак те не са на фокус и за тях се говори, че не стават за родители. А мнението за първите, се основава на това че не са създадени от тях, което е безумно. И всичко е заради предразсъдъците ни без да се замисляме, че и при първите би могло да е заради липса на родителски капацитет.

Това, което предлагате и според мен също е крайно не морално и в никакъв случай не мога да кажа, че е в най-добрия интерес на детето. Изначално замисъла на приемната грижа е временна мярка за закрила с цел детето да бъде отглеждано в семейна среда преди да бъде реинтегрирано в билогичното си семейство, осиновено или до навършване на 18 години, ако не се случи нищо от предишните две. В тази връзка ПР би следвало да подготвят детето за това, което му предстои или би могло да му предстои. Ако някой стане приемен родител, за да се пробва, за какво точно ще подготвя детето? Как ще учи детето да го нарича? Ами ако го учи, че са му майка и татко и в един момент решат, че не могат да се "напаснат" какво следва за детето? Как то ще преживее всичко това? Или пък докато решат какво искат да правят с това дете, то бъде предложено за осиновяване на друго семейство и чак тогава осъзнаят, че това е тяхното дете и пожелаят да го осиновят? Защото обикновено осъзнаваме какво имаме, тогава когато го загубим или сме застрашени да го загубим? Колко животи ще объркат тогава?

Общи условия

Активация на акаунт