Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Искам дете , осиновяване или приемно семейство

  • 4 673
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2
Здравейте мили хора,

На 26 години съм и за втори път губя детето си, а този път на финалната права в 9-ти месец. Болката е неописуема.. Всичко вкъщи е готово- легълцето, количката и всички дребни и не чак толкова нещица. Явно не ми е писано да си имам мое детенце. Започнах да премислям вариант за осиновяване или за приемно семейство.

Сигурна съм, че с мъжа ми ще си го обичаме и гледаме страшно много... щом не се получава при мен, по-добре е да спасим някоя душичка, която някой не желае или е изоставил. С разказването на историята тук, в никакъв случай не търся съжаление е или нещо подобно, благодаря Ви за разбирането...

# 1
  • София
  • Мнения: 19 476
Ади, много съжалявам за това, през което сте преминали. Вярвам че рано или късно, "доброто писмо" ще дойде и при вас Simple Smile

    ДОБРИТЕ ПИСМА

    Толкова радост извика
    писмото с добри новини!
    Гледам клеймото на плика
    и пътя му смятам във дни.

    Мисля си: значи, когато
    бях вчера така натъжен,
    листчето, с радост богато,
    е вече летяло към мен.

    Значи, така ни се струва
    понякога черен светът.
    Хора, недейте тъгува –
    добрите писма са на път!

    Валери Петров

# 2
  • Мнения: 2 486
Adi, ако сте приемно семейство, рано или късно ще трябва да се разделите с детенцето, когато дойдат осиновители. Ако можеш да преживееш това, е похвално намерението ви, би било чудесно да се грижите за някоя малка душица. Не се очайвай, има много родители, преживели няколко загуби, които успяват да си родят живо и здраво детенце.

Може да проверите какви са условията за приемно семейство, да си поговорите със социалните какво очаквате и те какво искат насреща.

# 3
  • Мнения: 3 398
Дай си малко време да се успокоиш и да премислиш нещата. Много си млада, а и репродуктивната медицина е много напреднала в последните години.

# 4
  • Rock 'n Roll Land
  • Мнения: 4 043
Толкова много съжалявам, напълно разбирам болката ти и страдам заедно с теб!
Аз мисля, че намеренията ти са чудесни, но подкрепям Весела в това, че приемните родители в крайна сметка се разделят с дечицата, които гледат и това може да не ти подейства добре. В такъв случай е по-добре да пристъпите към осиновяване.
Съгласна съм и с твърдението, че има много родители, минали през същото, които все пак имат собствени деца. Не се отказвайте! Знам колко боли, страхът е огромен, но вярвам, че си заслужава, така както нищо друго в този свят!

# 5
  • Мнения: 315
Колкото и време да си дадете, то е добре решението да е взето и от двама ви. Друго важно - би било добре да работите по справяне с болката ви от загубата. Детето, което ще дойде във вашия дом (ако решите да станете приемни родители или осиновите), също е преживяло загуби и психическото ви здраве ще бъде от огромно значение за адаптацията, както на детето, така и вашата.
Лично аз бях изпаднала в дупка след последния отрицателен тест и решението за осиновяване ме "изправи на крака", но това не беше достатъчно. До самото осиновяване имах време, в което се научих да не се правя на силна, а да говоря за болката си и това страшно много ми помогна да преработя доста неща.

Осиновяването и приемната грижа са много различни неща.
Приемната грижа е временна грижа, при която детето се отглежда в семейна среда докато бъде реинтегрирано в биологичното си семейство, осиновено или до навършването му на 18 г. Приемните родители не са законни родители на детето и би следвало да го подготвят за връщането му в БС, осиновяването или живота му след навършване на 18 години.
Осиновяването е за цял живот и не можеш да се откажеш, когато си решиш. Детето наследява родителите си. След осиновяване детето ще е твое с разликата, че няма да си го родила ти.
Процедурите за кандидат-осиновителите и примните родители се различават, но мисля не много. За повече информация бихте могли да се обърнете към социалните работници от отдел Закрила на детето по района ви на местоживеене.Те ще ви разяснят по-подробно каква е разликата в самата процедура, както и какви ще са ви правата и задълженията, в зависимост от това какво изберете да бъдете. Аз мога да споделя опит при осиновяването, както процедурно, така и като преживявания.

Хващам се за думата "собствени", която се ползва от много хора, не само тук и бих искала да споделя мнението си за нея, без да измествам темата. Независимо дали раждаме или осиновяваме децата си, те не стават наша собственост, а стават наши деца, които са дошли в семейството по различен начин. Представете си едно биологично и едно осиновено дете в едно и също семейство. Безумно е да кажеш на едното - ти си ми собствено, а на другото - ти не си.

# 6
  • Мнения: 27 679
Не бързай да се отчайваш. Много си млада и имаш големи шансове за твое биологично дете. Майка ми е имала пет неуспешни бременности и точно като теб е губела бебетата на финалната права. Аз съм резултат от шестата. А от времето на моето раждане преди 48 години досега медицината е напреднала много.

# 7
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 2 556
Ще кажа и аз мнение.
Имам едно биологично дете, от първа бременност. Заченах трудно - 2 години ми отне. Бях на 25 години. Тя се роди с тежка сърдечна малформация. На 4м. я оперираха и вече е здрава, но въпреки това аз не се навих да пробваме за второ биологично дете. Не искам и да си представям какво е да загубиш бременност... Не го и пожелавам на никого, макар че на теб ти се е случило и то не веднъж.
Заедно с партньорът ми взехме информираното решение да си осиновим второто ни дете, и това също вече е факт. Синът ни е с нас от около месец.
Каквото и да решиш, авторке, най-важното е да го направиш обмислено, информирано и със сърце. Без значение от пътя, по който едно дете идва в живота ти, грижите, проблемите, мъките и радостите са факт. С тях идват и любовта и привързаността, и всичко хубаво, което носи на човек отглеждането на едно дете.

Ако имаш психика и сила да преодолееш пътят на лечението, на причините довели до печалните обстоятелства - направи го! Ако не - осиновете - този път е доста трънлив, бавен и е свързан с купища документи, висене, неочаквани обрати, много чакане и надяване, че всеки позвънял ти непознат номер е от някое ДСП за детенце.... Но и той си струва.

Относно приемното семейство - не ти го препоръчвам. Сама съм мислила да проуча този вариант. Не е за мен - не си представям как ще взема бебенце на дни от родилният дом и след половин или една година грижи и любов, ще го предам на осиновителите му... Не бих могла и да гледам на това като на работа за пари - не! Видях го и в очите на приемната майка на моят син - боли и сякаш някой откъсва и отнася част от теб. Хем умът и рационалната част от човека казват - Да! Хем сърцето и емоционалната част плачат и казват - Не!

Дълго стана, но това е от мен! Успех!!!

# 8
  • Мнения: 106
Здравейте и от мен! Осиновител съм!Аз взех решение за осиновяване много лесно, но при мен факторите бяха други: останах сама, на възраст, която според мен не си струва или поне ще е по-трудно износване на дете, забременяване, разни инвитро процедури, а и не бих се справила с болка и разочарование от неуспех! Избрах може би по-лесния вариант за мен!Наясно бях обаче, че детето дали родено от мен или осиновено мога да обичам еднакво, т.е аз зная че ще мога да го обичам.Вие сте млада и можете да вземете и друго решение.Искам ,обаче да Ви напиша мнението си не като осиновител, а като майка на дете взето от приемно семейство.Нашите приемни родители са прекрасни хора, до днес поддържам връзка за да знае детето ми някога от къде тръгва неговото съществуване докато стигне до мен.Та , нашите приемни родители понесоха много трудно раздялата, въпреки, че и те имаха вече две осиновени деца.Най-много го болеше дядото, те не му разрешиха да дойде на предаването на детето - един път заради мен и второ за да не страда той.Знаех , че ги боли, стараеха се да се крият, тайно се обръщаха за да не видя сълзите им.Ако мислите, че можете да понесете тази раздяла...?!След взимането на дъщеря ми взеха още едно детенце да гледат, и него го осиновиха бързо - след второто дете се отказаха.Жената сподели, че много я боли от раздялата и не може да живее така.Радваха се, че децата са добре и най - големите им страхове бяха, че ако ако вземат друго детенце и осиновителите прекъснат контакт с тях , ще се побъркат, че няма да го виждат и знаят дали е добре.

# 9
  • Мнения: 2
Много благодаря на всички за споделените мнения и съвети! Режих, ще спася изоставено слънчице и ще го обичам страшно много.. Остана само да се намерим ❤

# 10
  • Мнения: 315
Много благодаря на всички за споделените мнения и съвети! Режих, ще спася изоставено слънчице и ще го обичам страшно много.. Остана само да се намерим ❤

Мненията тук, срещите със социалните работници по време на процедурата, обучението за кандидат-оисновители или приемни родители, както и срещи с хора минали по този път много ще ви помогнат да научите повече за децата останали без родители по една или друга причина, да отговорите на много от въпросите си, да се научите да разбирате и приемате емоциите и страховете на бъдещото ви дете, както и вашите. Всичко това крачка по крачка ще ви доближава един към друг, стига да си го позволите и приемете.

# 11
  • Мнения: 96
Отглеждането на приемно дете не винаги е временна грижа. По закон ако то е вписано в регистъра за осиновяване, вие сте първите, на които ще бъде предложено да го осиновите, дори и да се появят други осиновители,тъй като приемното семейство е с предимство. Моя съвет е да станете приемни родители и да си определите профила на дете, за което искате да се грижите. След което да го погледате и вече ако сте сигурни, че това е вашето дете да си подадете документи за вписване като осиновители. Наистина хората са казали, че всичко е до късмет, но ставайки направо осиновители ще ви предложат два пъти деца и ако откажете ще ви заличът, а вие само от една среща трудно ще прецените дали предложеното ви дете е вашето. Едно е от пръв поглед и друго е да го погледате известно време, за да видите дали ще си паснете. И все пак каквото и да решите ви пожелавам успех, а най-вече и да имате свое собствено Simple Smile

# 12
  • Мнения: 27 679
Някак идеята за "тестване" на детето ми звучи крайно нередно и неморално. Какво значи "дали ще си паснете"? Това да не е домашен любимец, който гледаш известно време и, ако не спре да опикава дивана, се отървавате от него? Как намирате за допустимо подобно отношение към дете?

# 13
  • Мнения: 96
Има всякакви хора.. Един ден им скимва, че детето е твърде палаво и не могат да се справят с него или нещо друго не им харесва и понеже вече е осиновено и не искат да стигат до разсиновяване започватда го малтретират. Това ли според вас е най-доброто? Или да поживеят с него и то и те да създадът емоционална връзка и да се опознаят и тогава да се случат нещата. Нещо много грешно ме разбрахте и тръгнахте супер агресивно.. пф
И да.. някак приемната грижа България е точно това, което казвате за домашния любимец..

# 14
  • Мнения: 27 679
Съжалявам, ако съм прозвучала агресивно, Пипи. Не съм имала такава цел. От отговора виждам, че и ти мислиш за най-добрия интерес на детето. Но все пак, идеята за trial period, приложена към дете, не ми допада никак. Нередно е.

# 15
  • Мнения: 2 486
Неприятно е да се говори така, но има много случаи, в които осиновители се "разочароват" от детето. Има и много случаи, в които семейства нямат деца, осиновяват, после се появява биологично дете и започва различното отношение. Не че е правило, не съдя хората, но съм виждала и такива случаи.

# 16
  • Мнения: 27 679
Самата истина е това, да. Затова осиновителството не е за всеки. Твърде голяма е отговорността, а не всеки е способен да обича безусловно дете, което не е биологично негово. Сто пъти трябва да се мери преди да се реже.

# 17
  • Мнения: 96
Съгласна съм с вас. Да не говорим, че когато осиновителите си избират профила на детето, т.е искат определен произход,години и т.н, не им се предлага и им изтича срока на документите защото имали големи ”претенции”. А има и случаи, в които искат здраво дете, но в много ниска възраст и когато то порасне започват да се забелязват или физически или психически проблеми. Вярно е, че трудно може да се определи едно бебе в какво психическо състояние е,но ако се вземе предвид състоянието на биологичните му родители.. може да се прогнозира. Самият факт,че новородено е отделено от майката,  може да даде отражение на цялостното му развитие.
Не налагам мнението си,но в главата ми се въртят всякакви варианти.

# 18
  • Мнения: 315
Pipi_91, моля да споделите мнението ви на какво се базира - личен опит или от слухове? От къде знаете, че след 2 отказа ви заличават от регистрите? Защото познавам семейства, които са осиновили детето си при трето и четвърто предложение и си личи, че се обичат безкрайно много. Познавам и семейства, които преди да изтекат 2-те години след вписването им, са подновили документите си и малко след това са осиновили. Познавам и семейства, които са чакали повече от 4 години преди да осиновят, както и такива които са чакали само 4 месеца преди да се срещнат с детето си.
Познавам приемни семейства, които се грижат безупречно за приемните си деца, както и такива, на които аз никога не бих поверила детето си. 

Случаи всякакви - както в приемните семейства, така и в осиновителските. Има доста негативни случаи и в биологичните семейства, но що се касае за лошо отношение, някак те не са на фокус и за тях се говори, че не стават за родители. А мнението за първите, се основава на това че не са създадени от тях, което е безумно. И всичко е заради предразсъдъците ни без да се замисляме, че и при първите би могло да е заради липса на родителски капацитет.

Това, което предлагате и според мен също е крайно не морално и в никакъв случай не мога да кажа, че е в най-добрия интерес на детето. Изначално замисъла на приемната грижа е временна мярка за закрила с цел детето да бъде отглеждано в семейна среда преди да бъде реинтегрирано в билогичното си семейство, осиновено или до навършване на 18 години, ако не се случи нищо от предишните две. В тази връзка ПР би следвало да подготвят детето за това, което му предстои или би могло да му предстои. Ако някой стане приемен родител, за да се пробва, за какво точно ще подготвя детето? Как ще учи детето да го нарича? Ами ако го учи, че са му майка и татко и в един момент решат, че не могат да се "напаснат" какво следва за детето? Как то ще преживее всичко това? Или пък докато решат какво искат да правят с това дете, то бъде предложено за осиновяване на друго семейство и чак тогава осъзнаят, че това е тяхното дете и пожелаят да го осиновят? Защото обикновено осъзнаваме какво имаме, тогава когато го загубим или сме застрашени да го загубим? Колко животи ще объркат тогава?

# 19
  • Мнения: 1
Здравейте вмъквам се в темата за малко инфо
На сестра ми детето е вземено преди време от социалните и настанено в приемно семейство
Детето е редовно посещавано от баба му до като спряха да и го дават да го вижда и преди малко мъж и жена се тропнаха в нас с некви декларация да ги попълним за да ги вземел некой от нас
Аз им поискаха да ми дадат една декларация да ида до адвокат или некой др компетентно лице което знае законите
И тогава да е попълня отказаха ми
Аз отказах да попълня че на тази рекламация най от горе пише
(Декларирам че давам съгласието си)
И на долу попълваш имената си ЕГН и на детето също
Нямах възможност да е снимам че не ги прибраха бързо
Искам да знам имат ли право на адрес да ти носят такива важни документи и дали не искаха да ни прекарат да вземат детето окончателно

# 20
  • Мнения: 96
Това най-вероятно са декларации за даване на съгласие от родителя за осиновяване на детето/децата или декларации за желанието на близки и роднини да си ги гледат, като освен попълването им, соц. работници трябва да проучат и възможността, тоест доходи, жилищни условия, капацитет и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт