Как се подготвят кадри за нуждите на пазара на труда?

Общото образование не е подготовка за пазара на труда. Специализираното такова - курсове, професионални гимназии и висши училища - подготвя работници и служители. За курсовете и ПГ общото мнение е негативно. В момента не се сещам за престижно училище, което да е различно от подготвителна школа за кандидат-студенти.
Не разбрах какъв е проблемът. Хората от векове пътуват в други държави да учат, има стипендии, има почасова работа, даже има задължителна лятна работа (не стаж!).

Ако детето е амбициозно, ако родителите са си на място, се намират начини, има и студентски заеми. Говоря за България, за чужбина, не всеки може да си позволи да вземе 100к и да ги изплати ей така.

Много отдавна не бях чела толкова добре формулирано, адекватно, смислено и обосновано мнение! Поздравления, казал си всичко, което искам да кажа и аз по въпроса.
Болна амбиция беше моята, Анди. Споменах за нея в другата тема. Понеже като всеки родител виждах къде са силните страни на сина ми го побутнах да учи езици, нещо, за което не съжалявам изобщо. Справи се отлично и оправда очакванията ми. Но понеже следваше една детска мечта от момента, в който тръгна в първи клас, та до самото завършване на средно образование, категорично реши, че ще кандидатства нещо, което ще му позволи да работи и да има професия, свързана с тази мечта. Какво ли не правих, какви ли не доводи и аргументи не му донесох от къде ли не, че в друга сфера /това, за което го побутнах, и още нещо/ ще е по-добре, не, не и не. Рече и отсече. А наистина имах големи амбиции, болни, здрави-имах ги. Точно както казва потребителят-моите амбиции. Чужди, не неговите.
Е, влезе от раз и завърши това, което искаше. Работи точно...почти година, и сам се отказа, основно заради ниско заплащане. Докато учеше също работеше по стажове, платени, и почти сам се издържаше. Сега работи нещо съвсем различно от това, което завърши, от мечтата.
Животът всъщност доказа, че съм била права, но той достигна до този извод едва сега, сам, помъдряп и "остарял" И сам се справи със ситуацията, след абитуриентския му бал аз не съм се месила и взимала участие в нито едно негово решение, оставих го сам да ги взима решенията и сам да се оправя в живота. И е щастлив,  не знам ако беше завършил това, което аз исках дали щеше да е така.

Проблема ли? Проблема е в това, че се налага да го направи! А може да не иска ...

Има разлика между това да се налага да ходи някъде, защото само там има специалност Х, и да не иска да ходи никъде поради някаква причина.
Или иска да учи, или не иска, нещо не разбирам за какво налагане става дума.

Винаги е от полза от малък град да отидеш в голям - разширява кръгозора, прави те адаптивен.

Тоест, медицината в Швеция се счита за хуманитарна наука, като историята и лингвистиката? Защото навсякъде по света за да кандидатстваш медицина се изисква да учиш биология, химия, физика, математика, тоест, гимназия с научен профил, а не хуманитарна гимназия. Интересно.

Абаджиева и в Швеция е така иска се природен профил с изброените от теб предмети.

И в България може да се учи профил биология и химия в хуманитарна гимназия. Синът ми завърши именно такава. После нямаше проблем на изпитите за медицина.

Не! Стана ясно, че съм съм допуснала грешка при писането. За медицина се изисква профил Naturvetenskapsprogrammet, точно означава Научен профил.

Тук можеш да видиш всички програми

https://www.gyantagningen.se/programguide/hogskoleforberedande-program.html

Ето и Научната програма
https://www.gyantagningen.se/programguide/hogskoleforberedande-program/na.html

Тук са професионалните профили
https://www.gyantagningen.se/programguide/yrkesprogram.html

Родителя, колкото и да иска не е безпристрастен към детето си. За него то е най-доброто и най-умното. Понякога, в желанието си да му помогне без да иска му вреди. В желанието си да види всички хубави черти в детето си и да ги развие, за да му помогне, понякога не доглежда негативните ( каквито има всеки един от нас ) а точно те са определящи за някой професии.
     Детето само трябва да реши какво иска, а родителя може да разпали любопитството му и по този начин да му даде повече възможности да погледне напред. Ситуацията е много динамична и това, че една актална професия е много търсена днес, не означава, че ще е търсена утре. Като пример в последните 20 години - юристи, дизайнери, PR,мениджъри,архитекти .... на практика тези които се реализираха са много малък процент. Останалите работят съвсем друго. Имам познат завършил право които сега работи като болногледач в Германия, а не е човек, който няма акъл в главата. Избора на професия е нещо лично за човека, това което го влече. Вярно е, че при нужда професията се сменя - срамня работа няма.
  Изискванията към дадено образование са национални. Капитан на кораб в България може да стане човек завършил университет в съответната морска специалност, но в Англия - специално училище, което не е университет. Всичко зависи от държавата в която се живее.

Аз не се заблуждавам, че детето ми е най-умното и гениално същество на света. Мисля, че доста обективно преценявам качествата й, както и недостатъците. Още не е съвсем ясно кое на къде ще се промени - все пак е малка, всичко се развива..
Обаче някои тук са доста смешни с хвалбите на великите отрочета и само техните универсистети и училища са най-значими по някакви измислени класации. Ще си говорим (дай Боже) след някоя и друга година. Имам подозрения за определени студенти, че няма да са напуснали детските си стаи.....

Бъдещ капитан на кораб в България може да излезе само човек учил във военноморското във Варна.
Дори и някой университет да има договорка с морския, квалификацията за първи помощник е само във Варна

Няма родител, който да е обективе относно  детето си и това е напълно нормално, защото е част от родителството.  Дори тестове да се използват, уж обектибни, пак не могат да измерят и да дадат обекривна оценка, защото мерят неща, които са до голяма степен въпрос на конвенция.  Ние говорим тук за мадценяване основно, защото ечпо-безопасно, но  никой нищо не казва за обратното - подценяване на качествата на децата и пренебрегване на възможностите. Ако може да се избира между две злини, то надценяването е за предпочитане - поне родителят е готов да се размърда и да вложи ресурси. Какво може да се очаква?

Аз съм прекалено критична към дъщеря ми - дори аз го усещам. Надявам се да не я повредя!