Здравейте! Чувствали ли сте се някога не на място с човека до вас? Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас? Аз съм в подобен период в момента и се зачудих защо така се получава. Иначе си имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа. Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни, но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно. С удоволствие ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря. Аз съм човек на изкуството, творя музика, занимавам се с поезия, рисувам и свиря, докато половинката ми, макар и много пъти да е била мое вдъхновение, е сякаш от друга много далечна планета - въобще не оценя тези неща, инак няма против да ги правя. Понякога пък имам чувството, че сме един за друг, за конкретни теми мислим и се държим еднакво, смехът заедно е най-сладкият миг за мен, сякаш нещо си играе с нас и в един момент си мислим, че сме идеални един за друг, а в следващия сме толкова далечни. Не сме го споделяли, но го усещаме и сме си решили някак, че това е нашият чар, макар и самотен, макар и тъжен, макар и на моменти красив.
- Публикувана: 15 септ. 2019, 17:44 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2019, 13:44 ч.
До колко е важно за вас в една връзка да се чувствате щастливи?
Изключително ми е важно.
Конкретно за другия въпрос, подреждаме си личните хобита и интереси по начин, по който не засягат общото ни свободно време.
Конкретно за другия въпрос, подреждаме си личните хобита и интереси по начин, по който не засягат общото ни свободно време.
Скрит текст:
Мъж или жена сте ?Здравейте! Чувствали ли сте се някога не на място с човека до вас? Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас? Аз съм в подобен период в момента и се зачудих защо така се получава. Иначе си имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа. Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни, но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно. С удоволствие ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря. Аз съм човек на изкуството, творя музика, занимавам се с поезия, рисувам и свиря, докато половинката ми, макар и много пъти да е била мое вдъхновение, е сякаш от друга много далечна планета - въобще не оценя тези неща, инак няма против да ги правя. Понякога пък имам чувството, че сме един за друг, за конкретни теми мислим и се държим еднакво, смехът заедно е най-сладкият миг за мен, сякаш нещо си играе с нас и в един момент си мислим, че сме идеални един за друг, а в следващия сме толкова далечни. Не сме го споделяли, но го усещаме и сме си решили някак, че това е нашият чар, макар и самотен, макар и тъжен, макар и на моменти красив.
Аз не разбрах вие щастлив ли сте с човека до вас или питате другите дали са щастливи ?
Аз съм впечатлена. Рядко някой е по всички изкуства - и музика, и стихове, и рисуване. Явно сте много творческа личност. Няма значение, че партньорът е по-прозаичен - за баланс. Щастието не се измерва с времето заедно. Чували ли сте, че любовта е да гледате не един в друг, а да гледате заедно в една посока.
Върховете е добре всеки да си ги покорява сам. Ако искаш и очакваш от другия да ти отделя цялото си свободно време, не се чувстваш щастлива, задето това не се случва, то може би е добре да се преориентираш към друг тип личност.
Както се описваш - обсебваща си, въпреки хобитата и интересите, които имаш.
Както се описваш - обсебваща си, въпреки хобитата и интересите, които имаш.
Здравейте! Чувствали ли сте се някога не на място с човека до вас? Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас? Аз съм в подобен период в момента и се зачудих защо така се получава. Иначе си имам хобита, но с тях се занимавам само когато половинката ми я няма, а не когато се върна от работа. Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни, но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно. С удоволствие ще отделя време и за нови върхове, стига да имам с кого да ги покоря. Аз съм човек на изкуството, творя музика, занимавам се с поезия, рисувам и свиря, докато половинката ми, макар и много пъти да е била мое вдъхновение, е сякаш от друга много далечна планета - въобще не оценя тези неща, инак няма против да ги правя. Понякога пък имам чувството, че сме един за друг, за конкретни теми мислим и се държим еднакво, смехът заедно е най-сладкият миг за мен, сякаш нещо си играе с нас и в един момент си мислим, че сме идеални един за друг, а в следващия сме толкова далечни. Не сме го споделяли, но го усещаме и сме си решили някак, че това е нашият чар, макар и самотен, макар и тъжен, макар и на моменти красив.
П.П. Напълно съм съгласна с Дренка.
Аз не разбрах въпросната половинка дали се занимава с хобитата си всеки ден след работа. Ако е така, да, проблем е. Ако е инцидентно, не виждам защо трябва авторката да се терзае.
А това
звучи сякаш нея я е яд, че той може да се чувства добре сам. За мен лично е изключително важно да имам някакво свое лично време и пространство. И то не се ограничава само по време, когато другия го няма. Понякога просто имам нужда от глътка въздух, дори и в негово присъствие. Ако такива моменти са както казах инцидентни, не виждам нищо нередно.
И това никак не ми хареса.
За мен не е нормално обсебването на цялото свободно време на единия от другия. Май и партньорът в случая е от тази порода.
А това
Моменти, в които ви е било самотно например, докато той/тя се занимава с хоби и си прекарва времето правейки и чувствайки се добре без вас?
звучи сякаш нея я е яд, че той може да се чувства добре сам. За мен лично е изключително важно да имам някакво свое лично време и пространство. И то не се ограничава само по време, когато другия го няма. Понякога просто имам нужда от глътка въздух, дори и в негово присъствие. Ако такива моменти са както казах инцидентни, не виждам нищо нередно.
И това никак не ми хареса.
но емоционалността е в пъти повече при мен и винаги търся близост, любов, почивам си в компанията на половинката и искам всяка една част от това, което ме е впечатлило, трогнало, вдъхновило или докоснало да го споделим заедно.
За мен не е нормално обсебването на цялото свободно време на единия от другия. Май и партньорът в случая е от тази порода.
Ама тя жената изглежда, че е приела ситуацията такава, каквато е.
Но не, трябва да се пишат токсични неща, че е обсебваща. И като цяло винаги да се солят питащите максимално.
Но не, трябва да се пишат токсични неща, че е обсебваща. И като цяло винаги да се солят питащите максимално.
Благодаря Ви! И аз за съжаление наблюдавам, че масово хората тук правят заключения и лепят етикети светкавично. Не зная на базата на какво се определи, че обсебвам, при положение, че казах следното '' Страхувам се да не задуша взаимоотношенията ни" и "Не сме го споделяли"-тоест не сме говорили изобщо на тази тема, не сме имали никакви скандали на тази тема, никой не е ограничавал другия за нищо. Явно на някои хора разбиранията им за обсебващо поведение са загадъчни.