Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 ян. 2019, 00:45 ч.

Да се оплачем... 2019

  • 345 679
  • 35 190
  •   37
Отговори
# 34 440
  • София
  • Мнения: 164
Моята сага продължава... Освен карантината в детската градина, сутринта ми се обажда детегледачката, че е болна и няма да идва сигурно до края на седмицата... Със скандал накарах ММ да си остане днес вкъщи, за да мога да дойда на работа, но май това ще ми е за тази седмица. Уж съм намерила 100 варианта, за да не ми се случват такива неща - градина, детегледачка... Ама явно каръка си е карък и това е...

# 34 441
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 1 606
Моята сага продължава... Освен карантината в детската градина, сутринта ми се обажда детегледачката, че е болна и няма да идва сигурно до края на седмицата... Със скандал накарах ММ да си остане днес вкъщи, за да мога да дойда на работа, но май това ще ми е за тази седмица. Уж съм намерила 100 варианта, за да не ми се случват такива неща - градина, детегледачка... Ама явно каръка си е карък и това е...

Детегледачка не мога да си позволя, миналата година "опукахме" 40 дни болничен за гледане на дете, още 10 дни неплатен, за моя травма, не можех да се движа, и накрая на годината карах двустранна пневмония "на крак".  Мъжа ми трудно може да остане, защото е в командировки, график седмица или две напред... Просто докато са малки и боледуват много, е ужасно трудно. Ние не може и на баби и дяди да разчитаме.

# 34 442
  • Куциндрел
  • Мнения: 21 751
Какъвито и варианти да правиш, все в един момент се налага и ти да отсъстваш, за да гледаш детето.

# 34 443
  • Мнения: 3 525
Ами завистта и отчуждението не е задължително да са показни. В много случаи се и усещат. Но много често има изтървани фрази, коментари, физиономии, които говорят красноречиво. Не казвам, че някой трябва да е супер ентусиазиран по някакъв повод,  но добронамереността се усеща, прикритата (или не) злоба-също!

# 34 444
  • София
  • Мнения: 164
И ние не можем да разчитаме на баби и дядовци. Яд ме е, че правя всичко възможно, за да не изгубя градена с години кариера и репутация, а накрая заради струпани накуп случайности така ще стане...

О, аз остъствам и то не малко, но не може постоянно.

# 34 445
  • Куциндрел
  • Мнения: 21 751
И ние не можем да разчитаме на баби и дядовци. Яд ме е, че правя всичко възможно, за да не изгубя градена с години кариера и репутация, а накрая заради струпани накуп случайности така ще стане...
И как една седмица болничен ще ти съсипе кариерата?  newsm78
Все пак повечето пъти някой друг гледа детето докато си на работа.

# 34 446
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 1 606
Какъвито и варианти да правиш, все в един момент се налага и ти да отсъстваш, за да гледаш детето.

Осъствам, водя го с мен, когато не е много зле, но не и за градината, добре, че съм "стар кадър", и имам някакви позиции във фирмата в която работя... Има много фирми, в които предполагам биха си ме пратили да си го гледам за постоянно вкъщи Sad

# 34 447
  • в сърцето на едно ангелче
  • Мнения: 2 146
Чувствам се точно така,както се  чувствах в чужбина първите месеци...Страшно самотна и объркана съм.Липсва ми дори мижавият ми социален живот от преди,защото сега нямам никакъв.Почти не излизам,а като изляза ходя като торба-без грим,влача едни дънки и едно яке и до там..Влизам в яка дупка Sad

# 34 448
  • Куциндрел
  • Мнения: 21 751
Какъвито и варианти да правиш, все в един момент се налага и ти да отсъстваш, за да гледаш детето.

Осъствам, водя го с мен, когато не е много зле, но не и за градината, добре, че съм "стар кадър", и имам някакви позиции във фирмата в която работя... Има много фирми, в които предполагам биха си ме пратили да си го гледам за постоянно вкъщи Sad
Коментарът ми не беше към теб точно.
В нашата фирма също е така.

# 34 449
  • София
  • Мнения: 164
И ние не можем да разчитаме на баби и дядовци. Яд ме е, че правя всичко възможно, за да не изгубя градена с години кариера и репутация, а накрая заради струпани накуп случайности така ще стане...
И как една седмица болничен ще ти съсипе кариерата?  newsm78
Все пак повечето пъти някой друг гледа детето докато си на работа.

Не е една седмица. При адаптация на детето отсъствах две седмици. Всеки път когато го върнат болен оставам аз вкъщи без да съм предупредила да това, защото не винаги детегледачката може да дойде в същият ден. Когато тя се разболее също аз си оставам вкъщи. Ако беше една седмица дума нямаше да обеля, а и от януари искат да ми дават нова и по-отговорна позиция, а не съм сигурна дали ще се справя, ако отсъствам толкова.

# 34 450
  • Euskal Herria
  • Мнения: 17 040
Относно карантината - няма ли практика в градината неконтактните деца да ходят в друга група, докато премине карантината?
В нашата така сме практикували - медицинската сестра изготвя списък кой е бил контактен, кой - не или пък е преболедувал. И дава разпореждания дали дадено дете да се приеме в групата или да бъде насочено в друга.

# 34 451
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 1 606
Grivo
Като детето ми беше в процес на адаптация, и тръгна на ясла, изразходих платен отпуск от двете години майчинство, около 40 работни дни, това без почивните. Боледуваше много. Сега е почти на пет години, и някои вируси не го свалят толкова брутално, както преди, но като подсмръкне или се прокашля, и с баща му се изправяме на нокти.
Ceca , излезе, че ти репликирам, а не ми беше такава идеята Simple Smile

Последна редакция: вт, 03 дек 2019, 16:07 от Sunshine-rainbow-lollipop

# 34 452
  • Куциндрел
  • Мнения: 21 751
И ние не можем да разчитаме на баби и дядовци. Яд ме е, че правя всичко възможно, за да не изгубя градена с години кариера и репутация, а накрая заради струпани накуп случайности така ще стане...
И как една седмица болничен ще ти съсипе кариерата?  newsm78
Все пак повечето пъти някой друг гледа детето докато си на работа.

Не е една седмица. При адаптация на детето отсъствах две седмици. Всеки път когато го върнат болен оставам аз вкъщи без да съм предупредила да това, защото не винаги детегледачката може да дойде в същият ден. Когато тя се разболее също аз си оставам вкъщи. Ако беше една седмица дума нямаше да обеля, а и от януари искат да ми дават нова и по-отговорна позиция, а не съм сигурна дали ще се справя, ако отсъствам толкова.
Щом искат да ти дават по-отговорна позиция, значи са преценили, че ще можеш да се справиш и с тези ти инцидентни отсъствия. А такива винаги ще има. Понеже и аз ползвах детегледачка като детето беше на градина, то мога да ти кажа, че има изненадващи вдигания на Т в неделя вечер или повръщане по някое време вечерта през работната седмица. Тогава няма как още от следващия ден да дойде детегледачката.
Успокой се, приеми по-високата позиция и се уговори с мъжа ти да се сменяте. При нас вече е така - веднъж аз отсъствам, на следващия път - милото, защото все още има тези изненадващи вдигания на Т и т.н.

# 34 453
  • София
  • Мнения: 3 645
Добре де, как разбирате, че хората ви завиждат? И едните завиждали, и другите, и третите? Да не си внушавате?
Не знам, не съм го изпитвала това чувство нито към мен, нито от мен към друг. Един вид - никой не ми завижда.

Много лесно,по коментарите,които правят.Не всички завиждат,но масово хората не умеят да се радват на чуждото щастие.
За мен единствения човек,който се радва на щастието на другия,повече и от своето е майката към детето.Никой друг не го умее това така,както майката. Simple Smile
Иначе по въпроса ти- когато някой те попита нещо за жилището и след като му отговориш започва да вади негативи,и това се случи повече от веднъж...този човек определено не се радва за теб Simple Smile
Знаете,че нямам дете,вече отиват 4 години се мъчим,много болна тема ни е.
Когато първия ден бях в жилището направо летях от щастие.Чух се с въпросната приятелка,виках от радост,че съм си в свой дом!Отсреща получих ледено отношение.Реших да я подсетя,че и тя това е минала и колко е било хубаво.Питах я как са се чувствали първия ден в новия дом,на което получих отговор,че:" ами,ние бяхме сами първата вечер,хубаво беше,но когато дойдохме на следващия ден с децата вече къщата се изпълни някак.Друго си е да напълниш къщата с деца".
Е, извинете, но това е ужасно недосетливо,несъобразително и определено не мисля,че е случайно.
Усмихнах се,казах,че е така и да нацунка децата от мен.Но подмятанията продължиха и мисля,че приключихме с този човек.
Разбирах я 3 години,че има деца,че и е трудно,влизах в положение.Но това си е чисто заяждане вече,което не смятам да търпя.
Не веднъж и дваж ме удря умишлено в най-болното място.Казвала ми е в прав текст,че ние с мъжа ми не сме били семейство,щом нямаме деца...какво да ви кажа,злобата и завистта се усещат. Simple Smile

# 34 454
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 1 606
Добре де, как разбирате, че хората ви завиждат? И едните завиждали, и другите, и третите? Да не си внушавате?
Не знам, не съм го изпитвала това чувство нито към мен, нито от мен към друг. Един вид - никой не ми завижда.

Много лесно,по коментарите,които правят.Не всички завиждат,но масово хората не умеят да се радват на чуждото щастие.
За мен единствения човек,който се радва на щастието на другия,повече и от своето е майката към детето.Никой друг не го умее това така,както майката. Simple Smile
Иначе по въпроса ти- когато някой те попита нещо за жилището и след като му отговориш започва да вади негативи,и това се случи повече от веднъж...този човек определено не се радва за теб Simple Smile
Знаете,че нямам дете,вече отиват 4 години се мъчим,много болна тема ни е.
Когато първия ден бях в жилището направо летях от щастие.Чух се с въпросната приятелка,виках от радост,че съм си в свой дом!Отсреща получих ледено отношение.Реших да я подсетя,че и тя това е минала и колко е било хубаво.Питах я как са се чувствали първия ден в новия дом,на което получих отговор,че:" ами,ние бяхме сами първата вечер,хубаво беше,но когато дойдохме на следващия ден с децата вече къщата се изпълни някак.Друго си е да напълниш къщата с деца".
Е, извинете, но това е ужасно недосетливо,несъобразително и определено не мисля,че е случайно.
Усмихнах се,казах,че е така и да нацунка децата от мен.Но подмятанията продължиха и мисля,че приключихме с този човек.
Разбирах я 3 години,че има деца,че и е трудно,влизах в положение.Но това си е чисто заяждане вече,което не смятам да търпя.
Не веднъж и дваж ме удря умишлено в най-болното място.Казвала ми е в прав текст,че ние с мъжа ми не сме били семейство,щом нямаме деца...какво да ви кажа,злобата и завистта се усещат. Simple Smile

Ние имаме дете, живееем заедно от 15 години, но според някои хора не сме семейство, защото нямаме граждански брак. Угодия няма!

Общи условия

Активация на акаунт