Работа, CV-та, HR-и, съвети - 67

И според мен е така. Особено ако не си супер ценен кадър все още или по принцип.
Моето усещане е.. добро? : )
На работодателите не им пука за служителите особено, няма защо да имаш лоялност към работодател, който три години не ти е вдигнал заплатата, а ти се стараеш и учиш неща, примерно. Ако намериш по- добро заплащане, е напълно оправдани да се местиш.

Точно така си е. Казват си - защо да му давам повече пари, като и за тези си върши работата.
Сещат се, като тръгнеш да напускаш, ама късно е либе за китка!!!

Благодаря за мненията🤩
И аз стигнах до същия извод🙄
Най-накрая си оформих СВ-то, да е в тон със съвремието ни, че то беше доста старо. Реших да го направя една страница. Включих само нещата, които имат отношение към длъжността, която търся. Така де, кой чете 2 страници, пък и няма да го интересуват някой работи дето съм учила и работила.
За анкетата, отбелязах последното, защото трудовия ми живот почна точно с това, което завърших, ама нещата се промениха🤩

Аз на времето щях да сменям настоящата си работа, защото на няколко места ми предлагаха с над 30% повече. Работата обаче си харесвам, колегите, прекия ми началник, а бе всичко е 6. Ходих с много тъжна физиономия да кажа на прекия си началник, че мисля да напускам. Той ме пита за причината. Казах я, каза да му дам време до края на работния ден да види какво може да направи, но и на двамата ни беше ясно, че 30% няма как. А реално, като почвах, ми даде това, което поисках. После си имах и регулярни увеличения от по 5-6%. Таа така де успя да пребори към 25% увеличение и останах. Следващия път каза, като искам повече, да ходя да го питам и той ще се погрижи . Върнах се май месец след майчинство, преди два месеца ми вдигнаха заплатата с още 20%. Много зависи директния ти мениджър какво смята за теб и колко разчита на теб. Програмист съм и аз.

Читавите програмисти са кът. Затова.

Прави ми впечатление, че където има програмисти, има много екстри. Което само по себе си го одобрявам, но има и други професии, където си напрягаш мозъка и е тежко.

То не е важно само дали си напрягаш мозъка, а и дали си с търсена професия. А пък ако този шеф вземе нов програмист на нейно място, новият няма да е толкова продуктивен доста време докато навлезе в нещата, колкото и читав да е.

Напълно вярно. Освен, ако не намериш фирма, която всяка година ти вдига заплатата 5%-10%,

Лични въпроси на интервю не бива да се задават, аз живея в страна, където това е забранено със закон. Интервюиращите, естествено не смеят да ги зададат, а канддатите, знаейки правата си, никога не отговарят, или казват само "Това е личен въпрос  и не е предмет на интервю за работа."

Как се виждате след 5 години? Какво пречи  без клишета да отговориш. Този въпрос цели да види, дали тази позиция може да бъде полезна на кандидата да изпълни целите си. Може да отговориш искрено, или неискрено. Дали лъжеш или не, има си някои неща, по които интервюиращиат може да прецени, според мен по "езика на тялото".  Така, че никой въпрос не е излишен. Това е процедура за назначаване и тя има въпроси.  Тук сякаш всеки роптае против процедурата, а какво друго предлага. Всеки ден HR да измисля интересни въпроси, ами, те трябва да си наемат цял екип, който да им измисли, с оглед голямия брой кандидати. А шашнатите кандидати, и без това в стрес от интервюто, няма да имат никаква насока накъде ще тръгне разговора ли?

Въпросът за любимото животно, или с какво животно се отъждествяваш,  е психологически.

Въпросът за заплатата пък въобще не трябва да ви е неприятен. Това фирмата какво си е намислила си е отделен въпрос, тук те искат да чуят ти как ще се продадеш. Не се изказвайте без проучвания на заплатите във фирмата, или в др. фирми със сходни позиции. Трябва да нацелите техния интервал, което никак не е лесно.  И то да се продадете за максималното, което дават. А понякога, ако добре се мотивирате, има шансове и да мръднат малко предварително определените си граници.

За програмистите - по-лесно е да се продадеш на конкурентна фирма, а не да чакаш да ти вдигнат заплатата. И после обратно пак в старата, още един път да си дойдеш, вече с многократно по-голяма заплата, в сравнение старите ти колеги.

Като зомбирани сте. "Да се продадеш", "хоризонти за развитие", "hr ftw". Хайде, стига с тия клишета. Много ясно, че хората роптаят, отиваш да работиш, в 80% от случаите има още 10 като теб, които могат да вършат твоята работа, щото специалните и незаменимите са само по форумите, реалността е друга. Знам, че всеки иска да е специална снежинка, ама не е. Което не значи, че не си върши добре работата, просто и друг може да му я върши. Важи и за програмистите. Няма чак такъв глад. Има си хора, които разбират и местата се заемат.
Театралните изпълнения на мен лично ми тежат. Не спасявате/спасяваме света. Нито сме реинкарнация на Мария Кюри и цялото това продаване (brainwash?), обяснения кооолко си специален и кооолко е специална фирмата, която ще ти дава хляба, са ми прекалени. Отиваш, работиш, вдигаш левъл, дават ти пари, ядеш, гледаш си семейството и пак наново. Нищо романтично няма.

Оприличавам се на хомо сапиенс и толкова.  "Психологически" подобен въпрос може да донесе информация само на някоя самозабравила се пикла. Много е повърхностен, за да се говори за профил.

Несериозно е на интервю за работа да се задава въпрос, на кое животно се оприличаваш. Има далеч по-сериозни начини за съставяне на паихологичен портрет и то, за нуждите на съответната работа, а не "по принцип".
Въпросът, къде се виждаш след 5-10-20-100 години е нож с две остриета, както и изобщо проблема с кариерното развитие. От една страна може да се тълкува позитивно, но от друга някое комплексирано шефче, пардон, мениджърче, може да не се зарадва особено на нечии амбиции, особено и ако застрашават неговата позиция.

Какви интересни въпроси? Това да не е театър? Иска се да се задават конкретни, не интересни въпроси. Просто да можеш да представиш спокойно какво можеш да правиш, какво си правил и да разбереш какво те първа се очаква да правиш, ако те назначат. Не ми звучи сложно.
Аз не се оприличавам с никое животно. Звучи ми абсурдно изобщо да се оприличавам с животно. Това какво говори за мен "психологически"? //Просто чувам в главата си нечий тънък гласец: "Липса на въображение, нежелание да кооперира за провеждане на интервюто, трудно се сработва в екип..." и прочие клишета, които в моя случай, например, биха били точно обратното на реалността. Да не говорим, че сигурно 85-90% от HR-ите са минали покрай психология и психиатрия, че да се чувстват уверени в изграждането на психопрофил на човек и то с такива измислени въпроси.
ОК, ок: игуана. Да опитаме така. Ако се оприличавам с игуана по-подходяща ли съм за офисен администратор (примерно), отколкото, ако се оприличавам с пума? А с червенобуза костенурка?

"Липса на въображение, нежелание да кооперира за провеждане на интервюто, трудно се сработва в екип"

С глас се хилих. Мен са ме питали кой и как ме е "менажирал". В акъла ми прозвуча като "тази е wild card, няма да ни слуша, нищо че сме келеменца на по 30 и само локуми разтягаме"

В интерес на обективността, не са ме питали никога за животни, цветове и зодии. За такава неадекватност само съм чела. Може положението да не е толкова плачевно.

The Catcher in the Rye има право. Дори чувам да се говори, че тази схема на заучени въпроси и отговори „мижи да те лъжа“,  започва да отживява. Предполагам се е изтъркала вече и води до никъде. Новата тенденция е добре забравената стара, а именно да се държиш естествено.

И мен не са ме питали за животни и цветове, но имам приятелка, която са й задавали пълния спектър въпроси заедно със зодиите и какъв чай обичала да пие. Не я взеха, сигурно е била риби, а те са си търсели корпоративно чудовище скорпион. Все пак и аз мисля, че е изключение, просто ми стана супер смешно каква филмарщина настава..., но от друга страна сякаш разбирам. Ако си нает на такава длъжност в някоя голяма компания с много народ и постоянен човекопоток, сигурно развиваш някакъв комплекс ала Тери Пратчетовото "Разпознавам хората само по ръкостискането" от не помня коя книжка и започваш да се виждаш като младия Шерлок Холмс, който задава 2-3 точни въпроса и веднага разрешава случая с помощта на дедукция. "Обича зеленото! Еко нагласи, природен тип, ще иска да ходи на планина, няма да идва отпочинал след уикенда на работа, next!"
Сигурна съм, че ако някой искрено иска точно, ама точно тази работа отива на интервюто с някакъв груб списък с "правилните отговори", за да звучи добре. Примерно... "Обичам светлите нюанси на бежовото и сивото, помагат ми да се концентрирам по-добре" и "Оприличавам се на лъвица, готова да се бори със зъби и нокти за своя прайд (а.к.а компанията)"... но накрая от това не печели никой, защото цялото интервю се превръща в постановка, а така и не можеш да видиш истинския човек зад опитите му да се нагоди, и да измисли работно приемливи отговори на странни въпроси.

С МП скоро си говорихме за това кое всъщност натежава при интервюта за работа след като се види, че като умения криво ляво ставаш. Според него е до тембъра на гласа, стойката и да звучиш самоуверен, да си усмихнат (но не нахилен като след 2 чашки коняк) и да излъчваш спокойствие, също да зададеш някой и друг въпрос за предпочитане не само по условията на работа, но и за самата работа.

Когато интервюто се води така, че да се задават адекватни въпроси на тема работа и опит, без нелепи психо портрети, е удоволствие да присъстваш. Аз съм земен, практичен човек и обичам да говоря за работа с хора, които си разбират от занаята - дори накрая да не ме вземат, оставам с много добро впечатление.

Когато обаче някоя пикла ейчарка ме заразпитва стандартните малоумни ейчарски въпросчета, вдигам кръвно и ставам зла. Питали са ме за животно, даже в първия момент не схванах и реакцията ми беше "Е не може да сте толкова тъпи, вероятно аз нещо не разбирам въпроса или съм недочула". Да, ама не.