Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 9
Регистрирах се само, за да пусна тази тема и после да следя вашите мнения, ако има такива. Ако имате въпроси, ще отговарям. Първо ще ви дам информация, за да не прикривам нещо и да не се изкарвам някаква жертва.

С мъжа ми живеем на семейни начала, заедно сме от 4 год. Аз съм почти на 30, той на 35. На мен не ми е първата дълга връзка, на него му е. Нямаме деца.

Малко информация за себе си да дам - висше образование, работя. Нямам много хобита или интереси. Израснах в спорно семейство, не съм получила никакво възпитание, личен пример и подкрепа от родители или роднини. Израснах неглижирана и без внимание, затова не се научих да общувам нормално с хората, нямам особено високо самочувствие, нямам приятели (само познати и то малко), нямам много хобита и интереси, не умея да се боря за себе си и за нещо, което считам за важно. Аз съм донякъде плах човек, който ще подмине, вместо да влезе в конфликт, не умея да си защитавам мнението. Не съм се грижила за някого досега, малко съм егоист, не умея да разбирам и подкрепям хората (мен никога не са ме разбирали и подкрепяли досега и не знам как се прави). Нямам в живота си нищо уредено, нямам имот или жилище. Не съм особено добре дошла в родния си град, нищо че директно никога не ми е казвано.

Мъжът ми - образован, работи. Многостранни интереси и хобита. Спортува. Доста приятели и познати. Добър човек, с много силно изострено усещане за справедливост. Готов на всичко, за да защити някой беззащитен. Израснал в сравнително сплотено семейство с много конфликти между майка и баща, но майка му е много силна личност и винаги е дърпала семейството напред, за сметка на несериозния баща, който ги е вкарвал в проблеми. Близки отношения с роднини и приятели, доколкото е възможно.

Запознахме се на работа и почнахме да излизаме скоро след това. От начало аз откровено си играех с него, няколко пъти за глупости му казвах, че се разделяме и скоро след това си променях мнението. Общувах и с други мъже. Беше много трудно, но след редица разгорещени разговори, тези неща ги изгладихме и останахме заедно. Живеем заедно в момента.

Същината на проблема: от известно време насам той много често ме обижда (ненормална, неадекватна, неспособна, глупава, луда, псувал ме е многократно). Избухва за супер дребни неща. Не се извинява и не проявява никакво съжаление. Непрекъснато е нервен, няма нещо, за което не се е оплакал. Единствените теми на разговор последните година-две са за колко е скапана държавата, града и хората. Как няма нормални и адекватни хора. Колко е мръсен въздуха. Колко бездомни кучета има. Как общината не се интересува да подобри градската среда. Колко престъпност и корупция има. Колко са смотани колегите му (всеки, който взима по-голяма заплата, е некадърник). Колко са смотани моите колеги и моята работа. Колко са смотани родителите ми (е, това си е истина). С часове може да води полемика на такива теми. То вече не говорим за нищо друго. 90% от времето се оплаква от всичко и всеки. Не можем да говорим за нищо нормално или хубаво вече.

Обвинява ме за почти всичко, което не се е случило, както иска той. От дребно до голямо. Не помага особено много в домакинството. Обижда и псува, когато му се опълча за нещо. Много пъти съм му казвала, че ми е писнало от обиди и негативизъм и че не можем от сутрин до вечер да се оплакваме от света. Разбира го, че не е редно, но промяна - никаква.

Обвинява ме, че нямам приятели и никога не мога да организирам нищо приятно и забавно, за да се отпуснем. Което е така, ако трябва да съм честна. И на мен ми е болно, че нямам близки хора, освен него, но на 30 год не е лесно ей така просто да си намеря приятелки. Никой не седи мен да чака да ми стане приятел, хората си имат работа и задължения. Не, че не съм пробвала, но повечето ми отказват дори и за едно кафе.

Уикендите и почивките предимно той ги организира, а ако аз се опитам да организирам нещо или да запазя почивка / хотел някъде света ще обърне, за да ми обясни колко е смотана идеята ми и колко съм смотана аз и за нищо не ставам и винаги всичко провалям.

Превърнал се е в човек, който е перманентно нещастен и нищо не го радва. Съответно на мен ми е вече изключително болно от всичкото това отношение и нямам желание за нищо, нито за работа, нито за развлечение. Никъде не ми се ходи и нищо не ми се прави. Искам само да стоя вкъщи на дивана и да зяпам тв, за да ме разсейва от това колко съм безпомощна да направя човека до мен щастлив. Тежко ми е, че не съм харесвана, не съм уважавана и мисля, че положението граничи с неспасяемо.

Той пък колкото повече вижда липсата ми на амбиция и желание за каквото и да е, се настървява все повече. През ден са ни скандалите за това колко съм смотана, мързелива, неспособна. Как ме търпяли на работа такава, трябвало да ме уволнят, той ако ми бил шеф, щял да ме разкара отдавна. За нищо не съм ставала, елементарни неща не мога да свърша. Много истории и примери мога да дам, конкретни, ама стана дълъг поста, а и не знам дали искам да се разпознае, ако случайно чете тук (силно се съмнявам, ама все пак).

Пробвала съм психотерапевти (сама, той не иска - директно ми го е казал), не са ми помогнали. Не знам какъв съвет искам от вас. Ако ви е скучно в работния ден, прочетете, помислете и ми кажете какво мислите по темата. Отчаяна съм.

От снощи не съм му обелила и дума, защото съм му обидена за постоянното мрънкане, че нищо не организирам уикендите, постоянното недоволство и подвикване за брутални дреболии. Мисля да не му говоря още дълго време, но честно, ме е страх, защото скоро пак ще стане уикенд и няма да имаме планове. Изпитвам ужас от уикенди и почивки, защото трябва да направя планове и ако не са перфектни, ми се разказва играта от мрънкане и скандали.

# 1
  • Мнения: 512
Не знам какво да кажа. Аз не бих търпяла вечно мрънкащ и недоволен мъж! Уж жените все мрънкали, а при вас нещо сте си разменили ролите. След като вижда, че ти не можеш да организираш нещо нека пък се заеме той!

# 2
  • Мнения: 3 925
Уау, ама ти как живееш в този стрес?

Класически мърморан и комплексар. Всичко и всички са му криви, само той ги разбира нещата, идеален е, заслужава повече. Simple Smile

Аз не бих му мислила много и бих организирала операция "сбогом". За 4 години щом се е превърнал в такава мрънкалка и е на 35 години, не ми се мисли след още 5 какво ще е. Бррр.

# 3
  • Мнения: 975
Човека си е намерил жена с ниско самочувствие и без подкрепа и е решил, че може да те мачка и тъпче и че вечно ще търпиш. В случая ще ти е по добре сама, отколкото зле придружена. На 30 години имаш достатъчно време да срещнеш свестен мъж. Психолозите няма да ти помогнат сега, защото ти живееш в нездравословна среда. Те ти казват нещо, но ти се прибираш и всичко си е същото.
Помисли ако родиш едно дете на този човек, как ще го гледаш, как той ще се отнася с него. Ще отгледаш същото нещастно дете, което един ден ще се превърне в комплексиран и вечно мрънкащ възрастен и това в най добрия случай.
Събирай багажа и да те няма. Този човек няма оправяне. Нищо чудно, че не е имал дълги връзки преди.

# 4
  • Мнения: 2 204
Как го търпиш такова чудо аз лично щях да си изнеса багажа още след седмица.Никой няма право да издевателства над партьора си по този начин независимо колко приятели има,какво семейство ,къде и какво работи и каква домакиня е .Като не му харесва да си намери някоя да му търпи отвратителния характер и поведение.
Бившия ми съпруг беше нещо подобно все нещо не ми харесваше ..познай кой след развода вече 10 г си стои сам.
Имаш право да бъдеш приемана и обичана каквато си със всичките си черти,навици,минало и тн и намери човек,който да го направи!

# 5
  • Мнения: 7 539
Къде е въпроса? За какво седиш при подобен мрънкалник? Че то всеки друг едва ли ще е толкова зле. Нима и дете си склонна да родиш след тези обиди?

# 6
  • Мнения: 9 606
Ти самата имаш страшно много комплекси. За съжаление, човека до теб ги е разбрал и вместо да ти помогне да ги преодолее ги използва за да ги засили и да те мачка. Изпитва удоволствие от това, кара го да се чувства велик, някакво патологично превъзходство.
Абсолютен вербален тормоз. Този човек е насилник.
Факта че нямаш приятели му дава увереност че без него не можеш, че само той ти е близък. Това подхранва още повече обсесията му. Той няма да спре, няма да престане. Ще съсипва психиката ти, здравето ти, ще мачка и без това ниското ти самочувствие. Докато те съсипе и обезличи съвсем.
Разкарай го докато е време,само това бих ти казала.

# 7
  • София
  • Мнения: 19 443
Регистрирах се само, за да пусна тази тема и после да следя вашите мнения, ако има такива. Ако имате въпроси, ще отговарям. Първо ще ви дам информация, за да не прикривам нещо и да не се изкарвам някаква жертва.

С мъжа ми живеем на семейни начала, заедно сме от 4 год. Аз съм почти на 30, той на 35. На мен не ми е първата дълга връзка, на него му е. Нямаме деца.

Малко информация за себе си да дам - висше образование, работя. Нямам много хобита или интереси. Израснах в спорно семейство, не съм получила никакво възпитание, личен пример и подкрепа от родители или роднини. Израснах неглижирана и без внимание, затова не се научих да общувам нормално с хората, нямам особено високо самочувствие, нямам приятели (само познати и то малко), нямам много хобита и интереси, не умея да се боря за себе си и за нещо, което считам за важно. Аз съм донякъде плах човек, който ще подмине, вместо да влезе в конфликт, не умея да си защитавам мнението. Не съм се грижила за някого досега, малко съм егоист, не умея да разбирам и подкрепям хората (мен никога не са ме разбирали и подкрепяли досега и не знам как се прави). Нямам в живота си нищо уредено, нямам имот или жилище. Не съм особено добре дошла в родния си град, нищо че директно никога не ми е казвано.

Мъжът ми - образован, работи. Многостранни интереси и хобита. Спортува. Доста приятели и познати. Добър човек, с много силно изострено усещане за справедливост. Готов на всичко, за да защити някой беззащитен. Израснал в сравнително сплотено семейство с много конфликти между майка и баща, но майка му е много силна личност и винаги е дърпала семейството напред, за сметка на несериозния баща, който ги е вкарвал в проблеми. Близки отношения с роднини и приятели, доколкото е възможно.

Запознахме се на работа и почнахме да излизаме скоро след това. От начало аз откровено си играех с него, няколко пъти за глупости му казвах, че се разделяме и скоро след това си променях мнението. Общувах и с други мъже. Беше много трудно, но след редица разгорещени разговори, тези неща ги изгладихме и останахме заедно. Живеем заедно в момента.

Същината на проблема: от известно време насам той много често ме обижда (ненормална, неадекватна, неспособна, глупава, луда, псувал ме е многократно). Избухва за супер дребни неща. Не се извинява и не проявява никакво съжаление. Непрекъснато е нервен, няма нещо, за което не се е оплакал. Единствените теми на разговор последните година-две са за колко е скапана държавата, града и хората. Как няма нормални и адекватни хора. Колко е мръсен въздуха. Колко бездомни кучета има. Как общината не се интересува да подобри градската среда. Колко престъпност и корупция има. Колко са смотани колегите му (всеки, който взима по-голяма заплата, е некадърник). Колко са смотани моите колеги и моята работа. Колко са смотани родителите ми (е, това си е истина). С часове може да води полемика на такива теми. То вече не говорим за нищо друго. 90% от времето се оплаква от всичко и всеки. Не можем да говорим за нищо нормално или хубаво вече.

Обвинява ме за почти всичко, което не се е случило, както иска той. От дребно до голямо. Не помага особено много в домакинството. Обижда и псува, когато му се опълча за нещо. Много пъти съм му казвала, че ми е писнало от обиди и негативизъм и че не можем от сутрин до вечер да се оплакваме от света. Разбира го, че не е редно, но промяна - никаква.

Обвинява ме, че нямам приятели и никога не мога да организирам нищо приятно и забавно, за да се отпуснем. Което е така, ако трябва да съм честна. И на мен ми е болно, че нямам близки хора, освен него, но на 30 год не е лесно ей така просто да си намеря приятелки. Никой не седи мен да чака да ми стане приятел, хората си имат работа и задължения. Не, че не съм пробвала, но повечето ми отказват дори и за едно кафе.

Уикендите и почивките предимно той ги организира, а ако аз се опитам да организирам нещо или да запазя почивка / хотел някъде света ще обърне, за да ми обясни колко е смотана идеята ми и колко съм смотана аз и за нищо не ставам и винаги всичко провалям.



Превърнал се е в човек, който е перманентно нещастен и нищо не го радва. Съответно на мен ми е вече изключително болно от всичкото това отношение и нямам желание за нищо, нито за работа, нито за развлечение. Никъде не ми се ходи и нищо не ми се прави. Искам само да стоя вкъщи на дивана и да зяпам тв, за да ме разсейва от това колко съм безпомощна да направя човека до мен щастлив. Тежко ми е, че не съм харесвана, не съм уважавана и мисля, че положението граничи с неспасяемо.

Той пък колкото повече вижда липсата ми на амбиция и желание за каквото и да е, се настървява все повече. През ден са ни скандалите за това колко съм смотана, мързелива, неспособна. Как ме търпяли на работа такава, трябвало да ме уволнят, той ако ми бил шеф, щял да ме разкара отдавна. За нищо не съм ставала, елементарни неща не мога да свърша. Много истории и примери мога да дам, конкретни, ама стана дълъг поста, а и не знам дали искам да се разпознае, ако случайно чете тук (силно се съмнявам, ама все пак).

Пробвала съм психотерапевти (сама, той не иска - директно ми го е казал), не са ми помогнали. Не знам какъв съвет искам от вас. Ако ви е скучно в работния ден, прочетете, помислете и ми кажете какво мислите по темата. Отчаяна съм.

От снощи не съм му обелила и дума, защото съм му обидена за постоянното мрънкане, че нищо не организирам уикендите, постоянното недоволство и подвикване за брутални дреболии. Мисля да не му говоря още дълго време, но честно, ме е страх, защото скоро пак ще стане уикенд и няма да имаме планове. Изпитвам ужас от уикенди и почивки, защото трябва да направя планове и ако не са перфектни, ми се разказва играта от мрънкане и скандали.

Ако не виждаш, че вече нямате работа един с друг, никой не може да ти помогне!
Хората на вашата възраст и "стаж" в живота на семейни начала, не се занимават с планиране на уикенди, а на деца.
И не се псуват за разтоварване.

# 8
  • Мнения: 9
Миналия уикенд (3те почивни дни) - аз съм на работа, преди 4 дни се бяхме върнали от пътуване в чужбина, освен това за капак бях паднала и си бях ударила коляното, та не ми беше много комфортно. Казах първо с нормален, после на висок тон, че не искам да пътуваме, а да си почивам, да работя вкъщи и да си лекувам коляноно. Не спря да мрънка, че сме останали в смотания град с мръсния въздух, а всички други хора пътуват и са на море.

Този уикенд (вчера) - пак съм на работа, но предложих след края на смяната да отидем до Пловдив на разходка, въздух и разнообразие. Не спря да мрънка, че искал да си почива вкъщи, а не да харчи пари за бензин и безсмислени разходки само двамата, без компания, в "тъпия" и "грозен" Пловдив с тъпия им Капана фест, където само боклуци продавали.

Не че нещо, ама угодия няма.

# 9
  • Мнения: 27 026
Ох, тия росни китки са ми познати. Чакай сега, божур ли беше, зюмбюл ли, трендафил ли...

А, не. Нарцис.

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 4 256
Ти самата имаш страшно много комплекси. За съжаление, човека до теб ги е разбрал и вместо да ти помогне да ги преодолее ги използва за да ги засили и да те мачка. Изпитва удоволствие от това, кара го да се чувства велик, някакво патологично превъзходство.
Абсолютен вербален тормоз. Този човек е насилник.
Факта че нямаш приятели му дава увереност че без него не можеш, че само той ти е близък. Това подхранва още повече обсесията му. Той няма да спре, няма да престане. Ще съсипва психиката ти, здравето ти, ще мачка и без това ниското ти самочувствие. Докато те съсипе и обезличи съвсем.
Разкарай го докато е време,само това бих ти казала.
Ето това прочети още няколко пъти, ако трябва, си го закачи някъде.
И първото, което трябва да разбереш, е, че никой, ама наистина никой няма правото да те третира по този начин, нито ти заслужаваш това. Тогава ще погледнеш с други очи на себе си и на нещата и ще се научиш да различаваш допустимо от недопустимо отношение, както и да не допускаш второто.

# 11
  • Мнения: 5 366
Хм...
Какво правиш наистина с този човек за мен е пълна загадка.

Отношенията ви са напълно изчерпани, като да сте заедно от 30 години. Пък то само от 4...

Такова чудо се търпи само при наличието на няколко деца и дългогодишен брак.  Даже и тогава не е много сигурно дали си струва да се търпи.

# 12
  • София
  • Мнения: 991
Този човек няма да се промени. Седни и си помисли такъв ли искаш да бъде живота ти? И ако отговорът е "не", освободи се от тази токсична връзка.

# 13
  • Мнения: 9
Ти самата имаш страшно много комплекси. За съжаление, човека до теб ги е разбрал и вместо да ти помогне да ги преодолее ги използва за да ги засили и да те мачка. Изпитва удоволствие от това, кара го да се чувства велик, някакво патологично превъзходство.
Абсолютен вербален тормоз. Този човек е насилник.
Факта че нямаш приятели му дава увереност че без него не можеш, че само той ти е близък. Това подхранва още повече обсесията му. Той няма да спре, няма да престане. Ще съсипва психиката ти, здравето ти, ще мачка и без това ниското ти самочувствие. Докато те съсипе и обезличи съвсем.
Разкарай го докато е време,само това бих ти казала.
Ето това прочети още няколко пъти, ако трябва, си го закачи някъде.
И първото, което трябва да разбереш, е, че никой, ама наистина никой няма правото да те третира по този начин, нито ти заслужаваш това. Тогава ще погледнеш с други очи на себе си и на нещата и ще се научиш да различаваш допустимо от недопустимо отношение, както и да не допускаш второто.

Добре, да кажем, че тъй като аз самата съм допуснала много грешки, имам много кусури, съм склонна да остана засега, но сериозно искам да променя обидите. С мрънкането мога да живея, никой не е идеален.

Какво бихте ме посъветвали да направя, като пак каже крива, обидна дума? Да му отвръщам - не мисля, че е възпитано. Да спра да му говоря? Да изляза и да не се прибера часове, докато твърдата му тиква не схване, че това не е допустимо? Какво бихте направили вие?

# 14
  • Мнения: 2 204
Бягай от него няма друг изход.Крив характер и садистично поведение не се променя а става по-зле с годините.
Днес е психически насилник утре и ще почне да ти посяга като те види вързана и с дете.

Общи условия

Активация на акаунт