Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 2 776
Основният проблем си самата ти - намери начин да си повярваш, да си вдигнеш самочувствието. Може да смениш града, работата, да посещаваш курсове или спортни групи, развий хоби или втора работа. Това с психо-терапевтите може и да свърши работа, но вече се навъдиха толкова самозванци, че само пари се дават и резултати никакви.
Но съжителството с този само ще ти пречи, каквото да предприемеш или да не предприемеш, няма да го промениш, дори и да те "заобича" отново, все по-зле ще става.
Сега се и сетих за обещанието, което сте си дали - това са глупости и той си те обработва както си иска. Защо той се държи като г§з, а иска човешко отношение насреща - ей това не разбирам аз.

# 31
  • Мнения: 9 748
Значи, то си тръгваш след обиди и унижения, той ти звъни като луд, защото усеща че губи жертвата си и така ще си развали кефа който това психарско поведение му създава. И какво се случва? Вместо той да се моли и извинява ти му обещава че повече няма да правиш така. Сякаш виновната си ти, а не той.
Виждаш ли как е смазал достойнството ти, виждаш ли че е съсипа самочувствието ти.
Къде ти е себеуважението.

# 32
  • Насред хаоса
  • Мнения: 4 355
Веднъж след луд скандал за няма нищо и много обиди, си взех част от багажа и отидох при майка ми за около 5 дни. Скъса се да ми звъни и пише, да се обяснява, да се извинява, да се ядосва и оправдава, търси ме много. Върнах се и му дадох дума, че няма да се изоставяме един друг пак по такъв начин, зад гърба му да си събера чантите и да изчезна.
Разбира се. Само че това, което не си разбрала, е, че тези действия не са били породени от обич и липса, а от чист егоизъм - на въпросния му е избягало нещото, върху което може да си помпа самочувствието и егото, като го мачка, тормози и овиква за каквото му скимне. Такива по друг начин не могат да се почувстват значими и велики. Колко време ще отнеме да намери друга такава, а и дали, не е сигурно, та е предпочел да си надене другата маска и да върне сигурното. И както сама си видяла, след това бързичко е надянал старата кожа.
Този е психонасилник - потърси материали и информация за такива и ще видиш колко много неща от поведението му ще съвпаднат с написаното.
А най-напред потърси начини да промениш себе си, защото освен първоначалната липса на самочувствие у теб този така те е смачкал, че смяташ, че за всичко си виновна ти. Не си.

# 33
  • Мнения: 9


Върнах се и му дадох дума, че няма да се изоставяме един друг пак по такъв начин, зад гърба му да си събера чантите и да изчезна.


Е защо?

Ми, защото съм наивна, отчаяна романтичка и си мисля, че каквото и решение да се вземе за една връзка, трябва да се поговори и вземе от двамата.

# 34
  • Мнения: 8 324
Писах ти на лични, сега като прочетох на вентилатор мненията в темата, гледам, подобни неща са писани.
Баща ми е нещо подобно, не обижда с псувни, а с ирония, сарказъм и подигравки, но си е буквално на всяка дума и срещу всички, не само срещу тези, с които живее, ми целия свят му е крив. Ужасно е, то не може да се говори с него, камо ли да се прекарат 5 минути или ... 5 часа? Ти как издържаш изобщо? Какво правите като отидете на почивка например, той нали и там мрънкоти и плюе по вся и всьо?

А по повод 'изоставянето' по този начин - момиче, няма друг начин за раздяла, винаги е този. Има тук там изключения, които изстиват едновременно и когато единият поиска раздяла, другият облекчено си отдъхва, но са си наистина изключения. Обичайно единият си събира багажа докато другия го няма, 'зад гърба му' и до там.

# 35
  • Мнения: 217
Наистина ли не виждаш очевадното - на челото му е написано С ЧЕРВЕНИ букви "енергиен вампир"?

# 36
  • Мнения: 9
Писах ти на лични, сега като прочетох на вентилатор мненията в темата, гледам, подобни неща са писани.
Баща ми е нещо подобно, не обижда с псувни, а с ирония, сарказъм и подигравки, но си е буквално на всяка дума и срещу всички, не само срещу тези, с които живее, ми целия свят му е крив. Ужасно е, то не може да се говори с него, камо ли да се прекарат 5 минути или ... 5 часа? Ти как издържаш изобщо? Какво правите като отидете на почивка например, той нали и там мрънкоти и плюе по вся и всьо?

А по повод 'изоставянето' по този начин - момиче, няма друг начин за раздяла, винаги е този. Има тук там изключения, които изстиват едновременно и когато единият поиска раздяла, другият облекчено си отдъхва, но са си наистина изключения. Обичайно единият си събира багажа докато другия го няма, 'зад гърба му' и до там.

Ми, горе-долу да. Преди не беше така, обаче в последно време нищо не може да го зарадва и развесели. Нещастен е, че нямаме компания и през повечето време навсякъде само двамата, приятелите му все по-рядко го търсят (беше ми казано, че това е моя вина, защото съм смотан човек, отблъсквам хората или се излагам, каквото и да кажа, че не мога да общувам нормално и затова вече не го търсят, защото аз съм с него и той за тях е "оня със смотаната приятелка")

Та, понеже сме все двамата навсякъде (е, има и изключения, ама почти) доста често стигаме и до темата с мрънкането. Някакси не намираме за какво да общуваме, и той си залита към неговата любима тема да недоволства. Не помня кога е казал нещо хубаво за каквото и да е, камо ли пък за мен. То си е и моя вина, донякъде, защото просто не мога да намеря за какво да говоря, не знам как нормално да общувам и да повдигна тема за разговор. В повечето пъти се случва да задавам въпроси "харесва ли ти, какво искаш и тн" и той пък се ядосва, че питам, вместо да предложа решение.

# 37
  • София
  • Мнения: 19 511
Авторке, хайде да ти припомня това, което си писала- не е бил "такъв" предишните години, а "от известно време" е станал...
Ами, сядай с листа и молива и пиши. В едната графа- бил е такъв и такъв. В другата- сега е такъв и такъв.
И оставяш романтиката и наивността да си починат, докато трезвата мисъл и чувството за самосъхранение си свършат работата.
На 30 трябва вече да знаеш какво искаш и че никой не се променя, а само се прикрива, за да отговори на представата на другия за себе си, докато е влюбен.

# 38
  • Мнения: 9 801
Ами, не е бил такъв, същия си е бил. Класически насилник и жертва, ама по-класически няма накъде.

Та, понеже сме все двамата навсякъде (е, има и изключения, ама почти) доста често стигаме и до темата с мрънкането. Някакси не намираме за какво да общуваме, и той си залита към неговата любима тема да недоволства. Не помня кога е казал нещо хубаво за каквото и да е, камо ли пък за мен. То си е и моя вина, донякъде, защото просто не мога да намеря за какво да говоря, не знам как нормално да общувам и да повдигна тема за разговор. В повечето пъти се случва да задавам въпроси "харесва ли ти, какво искаш и тн" и той пък се ядосва, че питам, вместо да предложа решение.

Да де, да...
Нищо ти няма, ТИ си си наред, ТОЙ е тормозител и психически насилник.

Без психолог май няма да минеш, авторке.

# 39
  • Насред хаоса
  • Мнения: 4 355

Ми, горе-долу да. Преди не беше така, обаче в последно време нищо не може да го зарадва и развесели. Нещастен е, че нямаме компания и през повечето време навсякъде само двамата, приятелите му все по-рядко го търсят (беше ми казано, че това е моя вина, защото съм смотан човек, отблъсквам хората или се излагам, каквото и да кажа, че не мога да общувам нормално и затова вече не го търсят, защото аз съм с него и той за тях е "оня със смотаната приятелка")

Та, понеже сме все двамата навсякъде (е, има и изключения, ама почти) доста често стигаме и до темата с мрънкането. Някакси не намираме за какво да общуваме, и той си залита към неговата любима тема да недоволства. Не помня кога е казал нещо хубаво за каквото и да е, камо ли пък за мен. То си е и моя вина, донякъде, защото просто не мога да намеря за какво да говоря, не знам как нормално да общувам и да повдигна тема за разговор. В повечето пъти се случва да задавам въпроси "харесва ли ти, какво искаш и тн" и той пък се ядосва, че питам, вместо да предложа решение.
Отде знаеш, че казаното от него е наистина вярно и че приятелите му не са почнали да го отритват именно заради неговото поведение? Ами си приела за чиста монета казаното от някакъв нарцис, който е използвал поредния инструмент да ти настъпи никаквото самочувствие?
Престани сама да повтаряш, че имаш вина за едно или друго. Всички в някои моменти не знаем за какво да говорим, как да започнем разговор или друго. Тоя е направо ходещо определение за нарцис и психотерорист.
И разбери едно - човек се приема такъв, какъвто е. Не е работа на друг, освен на родителите да възпитават и препрограмират характери. Важи за него, защото няма да се промени. Важи и за теб, за да разбереш, че никой не може да иска от теб да се променяш. А такива като тоя изобщо и не искат да се променяш, те искат да си имат някого, когото да тормозят, за да се чувстват велики.
Ако в един момент намериш как да повдигаш тема за разговор, тоя ще ти каже, че или темата не струва, или що не го оставиш на мира. Та така.

# 40
  • Мнения: 7 577
Е как издържаш да сте си двамата при неговото поведение? Човек преки роднини подобни не може да изтрае...на крива ракета космоса й крив. Очаквам да почне и да те побийва скоро, ей така, за проба колко търпиш.

# 41
  • Мнения: 331
И моят бивш мъж ми говореше така (на това отгоре имаше и физически насилие). Буквално същите неща. Че съм смотана, че другите жени как изглеждали, а пък аз ... Каквото и да кажех, ми отговаряше "Престани с детските си простотии". Все аз трябваше да отгатвам настроенията му, желанията му, какво му се прави, къде му се ходи. Като оставях на него, бях неинициативна. Като го питах, ми се казваше "Ти сама едно нещо не можеш ли да решиш?" Като не го питах, а решавах, естествено, не беше ОК. И така, от повече от 10 години е бивш. И слава Богу !

# 42
  • Мнения: 9 748
А дали наистина не можеш да намериш тема за разговор или подсъзнателно избягва, защото знаеш че отново ще последват обиди, че каквото и да кажеш, за каквото и да заговори все ще си сгрешила пред него.

# 43
  • Мнения: 14 383
Регистрирах се само, за да пусна тази тема и после да следя вашите мнения, ако има такива.
Скрит текст:
Ако имате въпроси, ще отговарям. Първо ще ви дам информация, за да не прикривам нещо и да не се изкарвам някаква жертва.

С мъжа ми живеем на семейни начала, заедно сме от 4 год. Аз съм почти на 30, той на 35. На мен не ми е първата дълга връзка, на него му е. Нямаме деца.

Малко информация за себе си да дам - висше образование, работя. Нямам много хобита или интереси. Израснах в спорно семейство, не съм получила никакво възпитание, личен пример и подкрепа от родители или роднини. Израснах неглижирана и без внимание, затова не се научих да общувам нормално с хората, нямам особено високо самочувствие, нямам приятели (само познати и то малко), нямам много хобита и интереси, не умея да се боря за себе си и за нещо, което считам за важно. Аз съм донякъде плах човек, който ще подмине, вместо да влезе в конфликт, не умея да си защитавам мнението. Не съм се грижила за някого досега, малко съм егоист, не умея да разбирам и подкрепям хората (мен никога не са ме разбирали и подкрепяли досега и не знам как се прави). Нямам в живота си нищо уредено, нямам имот или жилище. Не съм особено добре дошла в родния си град, нищо че директно никога не ми е казвано.

Мъжът ми - образован, работи. Многостранни интереси и хобита. Спортува. Доста приятели и познати. Добър човек, с много силно изострено усещане за справедливост. Готов на всичко, за да защити някой беззащитен. Израснал в сравнително сплотено семейство с много конфликти между майка и баща, но майка му е много силна личност и винаги е дърпала семейството напред, за сметка на несериозния баща, който ги е вкарвал в проблеми. Близки отношения с роднини и приятели, доколкото е възможно.

Запознахме се на работа и почнахме да излизаме скоро след това. От начало аз откровено си играех с него, няколко пъти за глупости му казвах, че се разделяме и скоро след това си променях мнението. Общувах и с други мъже. Беше много трудно, но след редица разгорещени разговори, тези неща ги изгладихме и останахме заедно. Живеем заедно в момента.

Същината на проблема: от известно време насам той много често ме обижда (ненормална, неадекватна, неспособна, глупава, луда, псувал ме е многократно). Избухва за супер дребни неща. Не се извинява и не проявява никакво съжаление. Непрекъснато е нервен, няма нещо, за което не се е оплакал. Единствените теми на разговор последните година-две са за колко е скапана държавата, града и хората. Как няма нормални и адекватни хора. Колко е мръсен въздуха. Колко бездомни кучета има. Как общината не се интересува да подобри градската среда. Колко престъпност и корупция има. Колко са смотани колегите му (всеки, който взима по-голяма заплата, е некадърник). Колко са смотани моите колеги и моята работа. Колко са смотани родителите ми (е, това си е истина). С часове може да води полемика на такива теми. То вече не говорим за нищо друго. 90% от времето се оплаква от всичко и всеки. Не можем да говорим за нищо нормално или хубаво вече.

Обвинява ме за почти всичко, което не се е случило, както иска той. От дребно до голямо. Не помага особено много в домакинството. Обижда и псува, когато му се опълча за нещо. Много пъти съм му казвала, че ми е писнало от обиди и негативизъм и че не можем от сутрин до вечер да се оплакваме от света. Разбира го, че не е редно, но промяна - никаква.

Обвинява ме, че нямам приятели и никога не мога да организирам нищо приятно и забавно, за да се отпуснем. Което е така, ако трябва да съм честна. И на мен ми е болно, че нямам близки хора, освен него, но на 30 год не е лесно ей така просто да си намеря приятелки. Никой не седи мен да чака да ми стане приятел, хората си имат работа и задължения. Не, че не съм пробвала, но повечето ми отказват дори и за едно кафе.

Уикендите и почивките предимно той ги организира, а ако аз се опитам да организирам нещо или да запазя почивка / хотел някъде света ще обърне, за да ми обясни колко е смотана идеята ми и колко съм смотана аз и за нищо не ставам и винаги всичко провалям.

Превърнал се е в човек, който е перманентно нещастен и нищо не го радва. Съответно на мен ми е вече изключително болно от всичкото това отношение и нямам желание за нищо, нито за работа, нито за развлечение. Никъде не ми се ходи и нищо не ми се прави. Искам само да стоя вкъщи на дивана и да зяпам тв, за да ме разсейва от това колко съм безпомощна да направя човека до мен щастлив. Тежко ми е, че не съм харесвана, не съм уважавана и мисля, че положението граничи с неспасяемо.

Той пък колкото повече вижда липсата ми на амбиция и желание за каквото и да е, се настървява все повече. През ден са ни скандалите за това колко съм смотана, мързелива, неспособна. Как ме търпяли на работа такава, трябвало да ме уволнят, той ако ми бил шеф, щял да ме разкара отдавна. За нищо не съм ставала, елементарни неща не мога да свърша. Много истории и примери мога да дам, конкретни, ама стана дълъг поста, а и не знам дали искам да се разпознае, ако случайно чете тук (силно се съмнявам, ама все пак).

Пробвала съм психотерапевти (сама, той не иска - директно ми го е казал), не са ми помогнали. Не знам какъв съвет искам от вас. Ако ви е скучно в работния ден, прочетете, помислете и ми кажете какво мислите по темата. Отчаяна съм.

От снощи не съм му обелила и дума, защото съм му обидена за постоянното мрънкане, че нищо не организирам уикендите, постоянното недоволство и подвикване за брутални дреболии. Мисля да не му говоря още дълго време, но честно, ме е страх, защото скоро пак ще стане уикенд и няма да имаме планове. Изпитвам ужас от уикенди и почивки, защото трябва да направя планове и
ако не са перфектни, ми се разказва играта от мрънкане и скандали.
Нали не мислиш, че от "днес" нататък можеш да станеш перфектна за него?
Какво мисля по темата?
Че "мачът отдавна е свирен".Край, финито.
Дай си месец да свикнеш с идеята за раздяла и си тръгни.

# 44
  • Мнения: 27 225
Оф, едно време излязох на две срещи с един такъв изтупан типаж. Всичко му перфектно, даже и младо докторче, може да си представиш. Та тоя човек а приори държеше приятелките му да са "интересни" и дори си имаше строга дефиниция за това. Да знаят вървежните кафета и хотели по курортите, да се обличат по най-новата мода. Просто си представих как това създание ми търси кусури и ми хаби енергията. На втора среща ми се подигра, че не знам заведение Х в Пловдив и намекна, че съм залюхана. Трета нямаше.

Та така, явно има хора, дето държат на имидж и определени роли за тия около тях. Да им играят театро един вид. И като не играят, се мусят като тригодишни.

Общи условия

Активация на акаунт