Помните ли първите си пътувания в чужбина, особено на други континенти, където сблъсъка с чуждата култура е по- разтърсващ и често е наистина, както се казва - шок. Преживяването не беше просто "почивка', както го наричат много хора, не беше екскурзия, малко е да се нарече пътешествие. Беше си приключение, авантюра и многопластов спомен, оставащ за цял живот. Обаче вече не се получава. С натрупването на повече пътувания впечатлителността пада. Или пък вече отиваме твърде подготвени? Особено при самостоятелно организираните пътуванияя, но и съвсем не само - оглеждаме всичко в интернет - хотели, курорти, градове, маршрути, забележителности. Гледаме ги на снимки, видео, четем разкази, мнения, плюсове и минуси, гедаме влогове, блогове, инстаграм.... Както вече двама души срещам да се изразяват - толкова много сме ги виждали и знаем за тези места, че направо няма нужда да ходим. Отдавна се отегчих да слушам и чета хорски разкази, отдавна предпочитам да ги изжиявам, вместо да гледам чуждите снимки и да слушам възхищенията им. Дори започнах да се опитвам да не се информирам за предстоящи дестинации, обаче колко да не се информирам, като то изскача отвсякъде искам или не. Пък и често местата си ги знам от години, гледала съм за тях предавания по Нешънъл джеографик, излизали са ми снимки на близки и далечни познати във Фейсбук, продължават да ми излизат реклами на агенции в целия интернет - няма спасение. Според вас възможно ли е някак да се рестартирам(е) (не зная дали и други имат като мен подобни размисли) някак си и отново да бъдем така впечатлени и развълнувани, както през 2005г. за първи път видя Египет - млада, невежа, неопитна и блажено незнаеща. Целия ми дотогавашен мироглед стана на пух и прах, израснах изведнъж с една глава нагоре и ми се отвори апетит, с който да погълна поне един цял свят, даже не стигаше. А сега, при последното ми далечно пътуване, най- силното усещане, с което се върнах беше умората от дългите полети и мисълта, че поне 5-6 месеца не искам да ходя никъде. Ако някой има същите вълнения като мен, или няма - искате ли да си поговорим тук за тези неща?
- Публикувана: 7 окт. 2019, 12:16 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2020, 00:28 ч.
Впечатляват ли ви новите дестинации?
Засега не съм излизала от Европа, но се чувствам точно така из западната й част.
Всеки град има горе долу "голяма катедрала / стар град със замък / модерна част".
По сантиментални за ММ причини меденият ни месец беше в Прага. Еми.. Не ме изненада особено колкото и да е прекрасна.
Всеки град има горе долу "голяма катедрала / стар град със замък / модерна част".
По сантиментални за ММ причини меденият ни месец беше в Прага. Еми.. Не ме изненада особено колкото и да е прекрасна.
И аз се чувствам по съшият начин. Тази година посетихме Прага и останахме доста разочаровани. Както написа Яренце, всеки град има горе долу "голяма катедрала / стар град със замък / модерна част". А тълпите от хора толкова ме отблъснаха, че едва ли ще стъпя пак там.
Решила съм следващите екскурзии да са посветени на природни забележителности и се надявам това да върне желанието ми за повече пътувания. Фиордите в Норвегия, Северното сияние в Исландия, Пътят на великаните в Ирландия и т.н.
Решила съм следващите екскурзии да са посветени на природни забележителности и се надявам това да върне желанието ми за повече пътувания. Фиордите в Норвегия, Северното сияние в Исландия, Пътят на великаните в Ирландия и т.н.
В Европа имам много малък опит, макар чак изненади не мисля, че могат да ми се случат, но все още ми е сравнително по- непозната територия. Но ние сме си европейци, макар да правим голяма разлика между "тях" и "нас", условно, като цяло модела тук е европейски и особен културен шок не мисля, че е възможен, дори човек никога да не е пътувал. И все пак, сигурно ако си много млад и невидял е друго.
Иначе и извън Европа всеки град е с голяма катедрала (джамия, будистки храм) и/или дворец с/без крепостна стена, модерна част с високи сгради. Извън големите градове сякаш е по- интересно. Да, аз май трябва за известно време да спра с градския туризъм, може това да се окаже грешката ми от последните години.
Иначе и извън Европа всеки град е с голяма катедрала (джамия, будистки храм) и/или дворец с/без крепостна стена, модерна част с високи сгради. Извън големите градове сякаш е по- интересно. Да, аз май трябва за известно време да спра с градския туризъм, може това да се окаже грешката ми от последните години.
Сутринта това исках да постна, но дребосъчка ме призова. 😀
Темата е интересна и за мен.
Ясно е, че няма как да спрем развитието на интернет, нито промяната във възрастта между миналия век и сега (надявам се си даваш сметка, че всичко се възприема по различен начин на 20 и на 40+, изобщо намалява до изчезване това sense of wonder).
Не знам как се боря с досадата. Може би - избягвам популярните дестинации, освен ако дъщеря ми не настоява за тях и не искам да й покажа нещо важно с образователна цел.
Със сигурност избягвам четенето на твърде много и твърде обстойни пътеписи и инструкции за местата, оставям си елемент на неизвестност. Не ползвам gps и смартфон, само карта.
И накрая, по отношение на Европа (а и на големите туристически дестинации по принцип) вината не е само у нас и натрупването на личен опит. За последните десетилетия пътуването стана много по-лесно, много по-масово и много по-достъпно, така че и самите места и подстъпът към тях са се променили. За мен най-важното в едно пътуване е да избегна тълпите (обичам спокойствието и съзерцанието), да ям вкусна храна и поне за малко да се потопя в местната атмосфера и дух. Като цяло, интересува ме повече периферията, отколкото топ 10 забележителности, дори в масовки като Прага и Рим тя винаги може да донесе нещо интересно.
Дългите полети ме изморяват ужасно. Привличат ме отдалечените в културен смисъл места (не географски, защото рядко пътувам на други континенти или екзотични места) - планинско село в Босна или Албания, забит някъде в Егейско море остров с 200 души население.
Ясно е, че няма как да спрем развитието на интернет, нито промяната във възрастта между миналия век и сега (надявам се си даваш сметка, че всичко се възприема по различен начин на 20 и на 40+, изобщо намалява до изчезване това sense of wonder).
Не знам как се боря с досадата. Може би - избягвам популярните дестинации, освен ако дъщеря ми не настоява за тях и не искам да й покажа нещо важно с образователна цел.
Със сигурност избягвам четенето на твърде много и твърде обстойни пътеписи и инструкции за местата, оставям си елемент на неизвестност. Не ползвам gps и смартфон, само карта.
И накрая, по отношение на Европа (а и на големите туристически дестинации по принцип) вината не е само у нас и натрупването на личен опит. За последните десетилетия пътуването стана много по-лесно, много по-масово и много по-достъпно, така че и самите места и подстъпът към тях са се променили. За мен най-важното в едно пътуване е да избегна тълпите (обичам спокойствието и съзерцанието), да ям вкусна храна и поне за малко да се потопя в местната атмосфера и дух. Като цяло, интересува ме повече периферията, отколкото топ 10 забележителности, дори в масовки като Прага и Рим тя винаги може да донесе нещо интересно.
Дългите полети ме изморяват ужасно. Привличат ме отдалечените в културен смисъл места (не географски, защото рядко пътувам на други континенти или екзотични места) - планинско село в Босна или Албания, забит някъде в Егейско море остров с 200 души население.
Нещо като влюбването в гимназиална и студентска възраст - до уши. На 42 вече не става, казваш, Параход? Сигурно е точно така. Макар, че преди 40 години, представи си, в онзи информационен недоимък, дето за да научиш някакъв прост факт трябваше да разгърнеш хартиената енциклопедия на съседите, защото вие нямате, не всеки успяваше да си купи, пък по телевизията научнопопулярните предавания бяха голяма рядкост и с доста ограничена информативност, едни бледи кадри, гледаш и нищо не виждаш, та даже и на 60г. ако ти се е случило да имаш възможност да видиш на живо нещо като Египет би те разтърсило из основи. Но вече не са онези времена. То даже 2005г. нямахме интернет вкъщи, ходих в зала да прочета нещо. Написах "Египет" в гугъл и излизаше статията в Уикипедия. Видях знамето и една малка карта на страната. Горе-долу с такава подготовка тръгнах.
За мен отегчението и леката скука се отнасят само за европейските дестинации. Малко ми поомръзна да гледам сгради, музеи, градове...Нещо като да видиш Париж за първи път на 16 год., в началото на 90-те, когато не си виждал нищо подобно и след това да го видиш в няколко последователни командировки след 20 години. Усещането е съвсем, ама абсолютно различно.
Но за екзотичните места и далечните дестинации нищо такова не усещам, може би защото по-рядко ми се случва да пътувам надалеч. А и колкото и да чета и гледам клипчета, като отида намясто има доста неща, които не са както съм си ги представяла - както в положителен, така и в отрицателен смисъл. С една дума многото информация не ми пречи на възприятията и уау усещанията
Аз съм такъв тип турист, който обича да има контрол над нещата и да е подготвен. Обичам дългите планирания. За мен те са поне 1/3 от удоволствието. И много се радвам, че има интернет и всякакви средства за наблюдение и комуникация.
Пина, ще ми е интересно да разкажеш къде пътува и не те впечатли мястото, на което беше. И това само на многото предварителна информация ли се дължеше или самото място не е особено впечатляващо?
Но за екзотичните места и далечните дестинации нищо такова не усещам, може би защото по-рядко ми се случва да пътувам надалеч. А и колкото и да чета и гледам клипчета, като отида намясто има доста неща, които не са както съм си ги представяла - както в положителен, така и в отрицателен смисъл. С една дума многото информация не ми пречи на възприятията и уау усещанията
Аз съм такъв тип турист, който обича да има контрол над нещата и да е подготвен. Обичам дългите планирания. За мен те са поне 1/3 от удоволствието. И много се радвам, че има интернет и всякакви средства за наблюдение и комуникация.Пина, ще ми е интересно да разкажеш къде пътува и не те впечатли мястото, на което беше. И това само на многото предварителна информация ли се дължеше или самото място не е особено впечатляващо?
Интересна тема с много хубави разсъждения.
Европейските столици по начало си ме отегчават и ги избягвам ако ще самолетния билет 1 лв.да струва.Мръсни, пренаселени.Не си падам по музеи, да се редя на опашки с часове да посетя банални сгради с вход 20 евро минимум.
Едно е ясно-възрастта си оказва влияние за възприятията.
Баба ми казва "Нищо вече не ме очудва".
Авторката просто може да избягва да ходи по отъпканите пътеки и да открива свои.
Преди няколко лета посетихме едно островче, където по стечение на обстоятелствата бяхме много далеч от столицата и от големите градове, до болка познати само от картинки и снимки.
Толкова добре си прекарахме.Откривахме нови плажове всеки ден само по карта, все още не нападнати от инстаграм,хаш тагове и известност.
Европейските столици по начало си ме отегчават и ги избягвам ако ще самолетния билет 1 лв.да струва.Мръсни, пренаселени.Не си падам по музеи, да се редя на опашки с часове да посетя банални сгради с вход 20 евро минимум.
Едно е ясно-възрастта си оказва влияние за възприятията.
Баба ми казва "Нищо вече не ме очудва".
Авторката просто може да избягва да ходи по отъпканите пътеки и да открива свои.
Преди няколко лета посетихме едно островче, където по стечение на обстоятелствата бяхме много далеч от столицата и от големите градове, до болка познати само от картинки и снимки.
Толкова добре си прекарахме.Откривахме нови плажове всеки ден само по карта, все още не нападнати от инстаграм,хаш тагове и известност.
И аз при вас.
Силно отегчена от Европа. Не мога да кажа,че съм я обиколила цялата ( къде самоорганизирано,къде командировки), но хайде малко повече от половината и навсякъде ми е едно и също. Просто вече спрях на разглеждам дестинации в нея.
Екзотични острови- била съм само на два, като имам по стечения на обстоятелствата приятели филипинци и при тях се чувствах много добре. Бих се върнала там. Дългите полети не ми пречат, успявам да спя на всякакви места и във всякакви пози. Даже ми харесва и да летя, да вися по летища, да тичам между терминалите за да не изпусна прекачване, да наблюдавам хората. По летищата има и много мъка и много радост в очите на околните хора.
Чудя се на едни други дестинации- Монголия, Узбекистан от този тип. Проблема ми е,че когато са лични пътувания просто сърце не ми дава да ида без детето, а на него там грам няма да му допадне. Иска ми се една обиколка на Щатите с кола, но това е много средства и време,които на този етап нямам.
Силно отегчена от Европа. Не мога да кажа,че съм я обиколила цялата ( къде самоорганизирано,къде командировки), но хайде малко повече от половината и навсякъде ми е едно и също. Просто вече спрях на разглеждам дестинации в нея.
Екзотични острови- била съм само на два, като имам по стечения на обстоятелствата приятели филипинци и при тях се чувствах много добре. Бих се върнала там. Дългите полети не ми пречат, успявам да спя на всякакви места и във всякакви пози. Даже ми харесва и да летя, да вися по летища, да тичам между терминалите за да не изпусна прекачване, да наблюдавам хората. По летищата има и много мъка и много радост в очите на околните хора.
Чудя се на едни други дестинации- Монголия, Узбекистан от този тип. Проблема ми е,че когато са лични пътувания просто сърце не ми дава да ида без детето, а на него там грам няма да му допадне. Иска ми се една обиколка на Щатите с кола, но това е много средства и време,които на този етап нямам.
След 15тина азиатски държави тръгнахме за Япония с по-малко подготовка(аз де - мъжът ми няма как да подмине техническата част) и определено бях изненадана и възторгната.
Иначе първото ми пътуване беше в 4 клас до Унгария и дори помня трите унгарски думи, които научих тогава. Помня и с какво бях облечена през повечето време.
Иначе първото ми пътуване беше в 4 клас до Унгария и дори помня трите унгарски думи, които научих тогава. Помня и с какво бях облечена през повечето време.
И мен не ме впечатляват особено европейските градове, наистина е еднотипно, макар и да не съм била на мнооого места. Въпреки, че това лято посетих Венеция за първи път.. еми да ви кажа хареса ми и то много, не знам кое точно, дали самата атмосфера или нещо друго, не мога да определя, но определно града си има дух.
Иначе наистина някой каза, че толкова неща виждаш в интернет за различните курорти- че все едно си бил там.
Не знам как е при вас, но аз някак си нямам желание да отида на някоя според мен "комерсиална" дестинация -Дубай, Бали, Тайланд. Не знам защо.
Много обичам да летя, но дългите полети също ме уморяват. Не бих си го причинила за една седмица на Малдиви или Сейшели...
За Щатите обаче според мен си заслужава
Първа съм на гейта
Иначе наистина някой каза, че толкова неща виждаш в интернет за различните курорти- че все едно си бил там.
Не знам как е при вас, но аз някак си нямам желание да отида на някоя според мен "комерсиална" дестинация -Дубай, Бали, Тайланд. Не знам защо.
Много обичам да летя, но дългите полети също ме уморяват. Не бих си го причинила за една седмица на Малдиви или Сейшели...
За Щатите обаче според мен си заслужава
Първа съм на гейта 
Помня първите си пътувания .Много се вълнувах и имах големи очаквания.Бях ученичка и първата ми ексурзия беше до Русия-Москва и С.Петербург.Тогава реших,че ще си избера професия свързана с пътуване.
Три пъти до екзотични острови-първите два пъти удоволствието беше невероятно,обаче третия път бях нахапана от някакво отровно насекомо и едва не умрях от алергичен шок.
Та с екзотичните острови съм приключила.
Втори път на друг континент-
САЩ -Флорида-много различно, много интересно за мен.
Ако имах възможност бих обиколила цялата страна.
В Канада -улучихме най-студеното време.Да,беше страхотно,обаче аз не понасям студ.И се прибрах болна ,още преди да ми изтече визата.
Сега вече много внимавам, като си избирам дестинациите.
Европа-обиколила съм цяла Европа,защото работата ми беше свързана с пътуване.Имам си любими местенца,където се връщам с удоволствие.
И аз като Simpatiuch4e проявявам интерес към по-различни дестинации-Грузия,Армения,Казахстан,Узбекистан,Монголия,Индия,Непал,
Бутан.
Или Южна Америка-Перу,Чили,Боливия.
Не съм от този тип туристи,които могат 10 дни да лежат на плажа.
Когато отивам някъде знам точно какво искам да видя.Интересувам се от исторически и природни забележителности.Искам да видя как живеят хората.
Три пъти до екзотични острови-първите два пъти удоволствието беше невероятно,обаче третия път бях нахапана от някакво отровно насекомо и едва не умрях от алергичен шок.
Та с екзотичните острови съм приключила.
Втори път на друг континент-
САЩ -Флорида-много различно, много интересно за мен.
Ако имах възможност бих обиколила цялата страна.
В Канада -улучихме най-студеното време.Да,беше страхотно,обаче аз не понасям студ.И се прибрах болна ,още преди да ми изтече визата.
Сега вече много внимавам, като си избирам дестинациите.
Европа-обиколила съм цяла Европа,защото работата ми беше свързана с пътуване.Имам си любими местенца,където се връщам с удоволствие.
И аз като Simpatiuch4e проявявам интерес към по-различни дестинации-Грузия,Армения,Казахстан,Узбекистан,Монголия,Индия,Непал,
Бутан.
Или Южна Америка-Перу,Чили,Боливия.
Не съм от този тип туристи,които могат 10 дни да лежат на плажа.
Когато отивам някъде знам точно какво искам да видя.Интересувам се от исторически и природни забележителности.Искам да видя как живеят хората.
Пина, ще ми е интересно да разкажеш къде пътува и не те впечатли мястото, на което беше. И това само на многото предварителна информация ли се дължеше или самото място не е особено впечатляващо?
Рио де Жанейро
Пина,
не мога да кажа, че това ми е чак верую на пътуванията, но покрай твоите разсъждения се сетих за една мисъл на Хенри Милър, която много ми допада -
"По-важно е да откриеш някаква църква в непознат град, за която никой нищо не е чувал, отколкото да идеш в Рим и да се чувстваш длъжен да посетиш Сикстинската капела заедно с още двеста хиляди туристи, които крещят в ушите ти."
не мога да кажа, че това ми е чак верую на пътуванията, но покрай твоите разсъждения се сетих за една мисъл на Хенри Милър, която много ми допада -
"По-важно е да откриеш някаква църква в непознат град, за която никой нищо не е чувал, отколкото да идеш в Рим и да се чувстваш длъжен да посетиш Сикстинската капела заедно с още двеста хиляди туристи, които крещят в ушите ти."
Аз пък обичам дълги полети 😆 и да ям самолетна храна също, и на децата изяждам. И на уиз сандвичите мога да ям, и на луфтханза вафлите 😆
Дори и най-баналните места, като Бали, си имат скрити перли, които не са много туристически и много си заслужават. А Индонезия е цяла вселена. Преди да тръгна натам и да започна да проучвам, не знаех доста неща. Бали не е Индонезия. Там са Комодо, Западна Папуа Нова Гвинея, Борнео, Сулавеси и още 17000 о-ва, всеки от които различен, с различна религия, абсолютно различни хора, различни характерни неща. Варани, орангутани, папуаси, вулкани, сини пламъци, какво ли няма там... За масовата публика обаче Индонезия е Бали. Ми ако нямаше толкова информация в нета и не се бях заровила в нея и аз щях да си мисля, че Индонезия представлява няколко курорта а ла Слънчака на Бали.
Всичко това го казвам, защото за мен предварителната информация е много, много важна. Вътрешни полети, различни авиокомпании, местни водачи и екскурзии, всичко това трябва да се проучи в нета. Не знам какво сме правили преди да има интернет Май сме били доста ограничени и сме вярвали само на туристическите агенции и това, което те предлагат.
Пина, в този смисъл Бразилия не е само Рио. Има амазонски джунгли, много природни феномени като Национален парк Lençóis Maranhenses, плажове и островчета, водопади, които могат да се проучат предварително, както и маршрутите до тях и да се посетят. Но естествено много важни са очакванията и когато те се разминат с реалността, разочарованието е голямо.
Може би ще учудя много хора, но за мен Португалия беше разочарование, защото имах нереално големи очаквания и бях чувала само суперлативи за нея. Е, не всичко де. И много хубави места има.
Всичко това го казвам, защото за мен предварителната информация е много, много важна. Вътрешни полети, различни авиокомпании, местни водачи и екскурзии, всичко това трябва да се проучи в нета. Не знам какво сме правили преди да има интернет
Май сме били доста ограничени и сме вярвали само на туристическите агенции и това, което те предлагат.Пина, в този смисъл Бразилия не е само Рио. Има амазонски джунгли, много природни феномени като Национален парк Lençóis Maranhenses, плажове и островчета, водопади, които могат да се проучат предварително, както и маршрутите до тях и да се посетят. Но естествено много важни са очакванията и когато те се разминат с реалността, разочарованието е голямо.
Може би ще учудя много хора, но за мен Португалия беше разочарование, защото имах нереално големи очаквания и бях чувала само суперлативи за нея. Е, не всичко де.
И много хубави места има. 
Има един тв канал, все още недокоснат от комерсиалното, без реклами, дават научно-популярни филми, вярно, повтарят ги едни и същи, но го гледам главно заради паузите между тях. В паузите, както и между 00:00 и 06:00ч, дават красиви гледки от далечни диви дестинации. Понякога надписват кои са, друг път - не. Точно такива места си мечтая да обиколя!
Мечтая си да посетя Непал, базовия лагер на Еверест, Кейптаун, най-северните части на Европа, Сибир, Австралия, някой остров. Европейските градове и мен не ме впечатляват. Все едно и също.
Мечтая си да посетя Непал, базовия лагер на Еверест, Кейптаун, най-северните части на Европа, Сибир, Австралия, някой остров. Европейските градове и мен не ме впечатляват. Все едно и също.
Аз пък харесвам този цитат на Хенри Милър: "Посоката никога не е място, а нов начин да видим нещата" (One's destination is never a place, but a new way of seeing things).
В този смисъл аз никога не съм била втрещявана при посещение в чужда държава. Дори на места, на които съм ходила няколко пъти, ако ми е харесала атмосферата пак бих отишла. По принцип не ме влекат екзотики, Европа, САЩ и с някои условности Латинска Америка (не съм била) са моите дестинации. Дори в Израел не ми се ходи.
В този смисъл аз никога не съм била втрещявана при посещение в чужда държава. Дори на места, на които съм ходила няколко пъти, ако ми е харесала атмосферата пак бих отишла. По принцип не ме влекат екзотики, Европа, САЩ и с някои условности Латинска Америка (не съм била) са моите дестинации. Дори в Израел не ми се ходи.
Скрит текст:
Помните ли първите си пътувания в чужбина, особено на други континенти, където сблъсъка с чуждата култура е по- разтърсващ и често е наистина, както се казва - шок. Преживяването не беше просто "почивка', както го наричат много хора, не беше екскурзия, малко е да се нарече пътешествие. Беше си приключение, авантюра и многопластов спомен, оставащ за цял живот. Обаче вече не се получава. С натрупването на повече пътувания впечатлителността пада. Или пък вече отиваме твърде подготвени? Особено при самостоятелно организираните пътуванияя, но и съвсем не само - оглеждаме всичко в интернет - хотели, курорти, градове, маршрути, забележителности. Гледаме ги на снимки, видео, четем разкази, мнения, плюсове и минуси, гедаме влогове, блогове, инстаграм.... Както вече двама души срещам да се изразяват - толкова много сме ги виждали и знаем за тези места, че направо няма нужда да ходим. Отдавна се отегчих да слушам и чета хорски разкази, отдавна предпочитам да ги изжиявам, вместо да гледам чуждите снимки и да слушам възхищенията им. Дори започнах да се опитвам да не се информирам за предстоящи дестинации, обаче колко да не се информирам, като то изскача отвсякъде искам или не. Пък и често местата си ги знам от години, гледала съм за тях предавания по Нешънъл джеографик, излизали са ми снимки на близки и далечни познати във Фейсбук, продължават да ми излизат реклами на агенции в целия интернет - няма спасение. Според вас възможно ли е някак да се рестартирам(е) (не зная дали и други имат като мен подобни размисли) някак си и отново да бъдем така впечатлени и развълнувани, както през 2005г. за първи път видя Египет - млада, невежа, неопитна и блажено незнаеща. Целия ми дотогавашен мироглед стана на пух и прах, израснах изведнъж с една глава нагоре и ми се отвори апетит, с който да погълна поне един цял свят, даже не стигаше. А сега, при последното ми далечно пътуване, най- силното усещане, с което се върнах беше умората от дългите полети и мисълта, че поне 5-6 месеца не искам да ходя никъде. Ако някой има същите вълнения като мен, или няма - искате ли да си поговорим тук за тези неща?
Първа "чужбина" беше Италия с Рим. И до ден днешен след не помня колко пъти ходене в тази държава и почти покрита територия, ако пропусна година без Италия чувствам, че нещо ми липсва. Отдавна са обходени топ местата. И въпреки това на някои потретвам. Просто ми е приятно да се връщам, въпреки туристите. Да си седна на стълбите със сладолед в ръка и да наблюдавам тълпата. А иначе основно вече са малки села и природа. Предпоследния път в Италия скипнахме цял ден програма и с мъжа ми изкараме няколко часа с аперол в ръка и разговор в една забутана тратория, гледайки зелените хълмове и кипарисите до хоризонта.
Европа не може да ми омръзне никога. Достатъчно цивилизация и изкуство има, които да продължавам да изследвам. И в същия момент можеш да се изгубиш насред провинцията буквално. А пък най-безразлична съм се чувствала към тълпата в капелата на Сан Северо в Неапол. Вцепенена е точната дума.
Докато преди години организирах всичко до последния детайл. Сега гледам техническата част да е уредена, програмата да е само скицирана. Пък каквото стане. Преди дълги и наситени пътувания не ме изморяваха и отегчаваха. Сега си намерих максимума дни и гледам да не го превишавам. След това се получава пренасищане.
А най-мразя да стягам и разопаковам багажа.
Екзотични дестинации ме интересуват дотолкова доколкото съответстват на моите интереси. Само защото нещо е рядко и трудно достижимо, изобщо не е причина да искам да го видя. При последното ни пътуване най-ценно ми беше общуването с местните и "разбирането" на тяхната философия за живота. Изключително зареждащо преживяване, дори бих казала, че тяхната толкова различна философия спомогна да променя нещо у себе си и да предприема крачки, които при други обстоятелства не бих предприела и бих продължила с компромисите.
Следващи дестинации са ни Япония и САЩ. И двете с детето ни. Най-приятно ми е да гледам света през нейните очи. Понякога не и пука от неща, които нас ни възхищават. А друг път открива красота, там където ние сме престанали да я виждаме. И преоткриваме, чрез нея.
Та според мен когато си пренаситен и "изморен" от пътуване трябва малка почивка и обръщане на посоката. Освежаващо е.
Нека внеса уточнение - "умора от пътуване" не означава, че не ти се ходи някъде. Означава физическа умора от лангъркане с пътно превозно средство, полети и висене по летища. Последното ни пътуване беше изпитание за физиката и психиката - не съм си представяла, че румънските авиолинии могат да пуснат в "обръщение" такива каруц-самолети, с каквито ни извозваха...
Но това става дума за пренос от точка до точка.
Посетените места нямат нищо общо с това -винаги, ама винаги може нещо да те изненада някъде и да те накара да го запомниш. Втрещих се от мизерията / по наши стандарти/ на Мадагаскар и се размазах от лемурите и растенията там.
Но това става дума за пренос от точка до точка.
Посетените места нямат нищо общо с това -винаги, ама винаги може нещо да те изненада някъде и да те накара да го запомниш. Втрещих се от мизерията / по наши стандарти/ на Мадагаскар и се размазах от лемурите и растенията там.
Понякога високите очаквания, базирани на чужди преживявания или мнение могат да изиграят лоша шега.
Общо взето, вече много рядко се доверявам на чуждо мнение.
Преди години не послушах съветници и се забутахме в едно село до Евора в Португалия. Ами това място го помня и до ден днешен, заедно с едни плажове на запад. И корковите дъбове покрай, които пътувахме стотици километри. Португалия ни е едно от най-хубавите и интимни пътувания само с мъжа ми. Дотолкова, че той настоява догодина да пропуснем морето в Гърция и да се върнем с детето в Португалия. А това за него е немислимо по принцип.
Аз пък имам периоди когато просто не ми се ходи никъде.
Общо взето, вече много рядко се доверявам на чуждо мнение.
Преди години не послушах съветници и се забутахме в едно село до Евора в Португалия. Ами това място го помня и до ден днешен, заедно с едни плажове на запад. И корковите дъбове покрай, които пътувахме стотици километри. Португалия ни е едно от най-хубавите и интимни пътувания само с мъжа ми. Дотолкова, че той настоява догодина да пропуснем морето в Гърция и да се върнем с детето в Португалия. А това за него е немислимо по принцип.
Аз пък имам периоди когато просто не ми се ходи никъде.
Така е, много са. Туристите от криузърите прекарват там 5-6 часа, а тези които вървят по стандартния маршршут с Игуасу и Буенос Айрес прекарват там 2 дни. Чела съм разкази от такива, някои смятаха, че Копакабана е центъра на Рио, а всъщност центъра е на 10-тина км. Впрочем, когато аз бях там нямаше никакви туристи, дори хотела беше пълен с бразилци. За Рио може да се каже много, но основното при мен беше, че ми се стори много обикновено, скучно и безсмислено пътуване. Нямаше фанфари и фойерверки в преносния, но и в прекия смисъл (все пак това е Рио). При мен най-, най- вълнуващите преживявания бяха Египет и Тайланд. Китай много по- слабо, освен Шанхай, където усетих онова сърцебиене, което чакам. Дори Япония, не знам защо, ми беше постна. Нея я оцених когато се върнах и всъщност това е едно от най- интересните ми пътувания, но после, не и докато бях там, като изключим две дзен градини, където я имаше тръпката. Тунис ми беше блед, макар че все пак ми хареса, дори бих се върнала.
Е, Рио не е за всеки, а пък 7 дена са му много и без друго
Според жена ми Рио и Истанбул са най-красивите градове на света. на някой друг друго му харесва... Рио трябва да го гледаш отгоре от планината, иначе е съвсем друго място. А за фанфари и фойерверки се ходи на определени дати, няма всеки ден
Относно впечатленията - аз първия път като отидох да работя в Италия получих културен шок. После като се върнах в България още веднъж...
Сега един обикновен голям град в Бразилия със гетата и по-пипнатия център си ми изглежда точно като София когато си идвам...
Според жена ми Рио и Истанбул са най-красивите градове на света. на някой друг друго му харесва... Рио трябва да го гледаш отгоре от планината, иначе е съвсем друго място. А за фанфари и фойерверки се ходи на определени дати, няма всеки ден
Относно впечатленията - аз първия път като отидох да работя в Италия получих културен шок. После като се върнах в България още веднъж...
Сега един обикновен голям град в Бразилия със гетата и по-пипнатия център си ми изглежда точно като София когато си идвам...
Може би в това е проблемът при Пина, че вижда едно по снимките в нета, а действителността е друга. В смисъл в нета повечето снимки са лустросани, без тълпи, с подсилени цветове, а реалността е друга.
https://www.boredpanda.com/travel-expectations-vs-reality/?utm_s … _campaign=organic
№6 е баш Рио.
При мен ефектът от ПиПи беше като от тези снимки.
https://www.boredpanda.com/travel-expectations-vs-reality/?utm_s … _campaign=organic
№6 е баш Рио.
При мен ефектът от ПиПи беше като от тези снимки.
Аз пък обичам дълги полети 😆 и да ям самолетна храна също, и на децата изяждам. И на уиз сандвичите мога да ям, и на луфтханза вафлите 😆
Пи-Пи си е точно като на снимките, аз и там не сварих тълпи. №6 отговаря на действителността не е лустросана, но поглед от този ъгъл е много за малко, защото не съм птица 
Проблема може би е само в мен, че не ги изживявам нещата като преди. Не е до снимки. Дори за Рио четох доста преди да тръгна, че е кофти място. Знаех.
Проблема може би е само в мен, че не ги изживявам нещата като преди. Не е до снимки. Дори за Рио четох доста преди да тръгна, че е кофти място. Знаех. Може би в това е проблемът при Пина, че вижда едно по снимките в нета, а действителността е друга. В смисъл в нета повечето снимки са лустросани, без тълпи, с подсилени цветове, а реалността е друга.
https://www.boredpanda.com/travel-expectations-vs-reality/?utm_s … _campaign=organic
№6 е баш Рио.
При мен ефектът от ПиПи беше като от тези снимки.
https://www.boredpanda.com/travel-expectations-vs-reality/?utm_s … _campaign=organic
№6 е баш Рио.
При мен ефектът от ПиПи беше като от тези снимки.
А, снимката там е от концерт. Примерно безплатен концерт на U2 на Копакабана, 2 милиона души. Нормално изобщо не е така.
А като първата снимка и аз имам, правена лично. Ама не е по обед, сутрин рано. От покрива на хотела.
Не мога да не се включа защото и мен ме вълнува същия въпрос.И аз също усещам че изгубвам интерс към пътуванията и вече не е същото преживяване както първите пътувания.
Както казва една колежка-всичко омръзва,в тази връзка дори пътуванията.Решението за мен е -почивка от пътувания за известно време,никакво подробно запознаване и четене предварително.Оставяш се тепърва да откриваш и опознаваш.Човек по природа е изследовател,откривател.Иска да открие и опознае непознатотоЗатова никакво висене в интернет за ровене на информация.Аз вече нямам и нерви да го правя.Изтощително е.
Другата формула за мен е за рестартиране на тръпката -споннтаните пътувания ,решаваш и заминаваш.Без предварителна подготовка,хотели и т.н.
Както казва една колежка-всичко омръзва,в тази връзка дори пътуванията.Решението за мен е -почивка от пътувания за известно време,никакво подробно запознаване и четене предварително.Оставяш се тепърва да откриваш и опознаваш.Човек по природа е изследовател,откривател.Иска да открие и опознае непознатотоЗатова никакво висене в интернет за ровене на информация.Аз вече нямам и нерви да го правя.Изтощително е.
Другата формула за мен е за рестартиране на тръпката -споннтаните пътувания ,решаваш и заминаваш.Без предварителна подготовка,хотели и т.н.
Аз явно не видях всички снимки, но съм гледала и друг път такива сравнителни. На Копакабана е някакво събитие, да, с тълпата. Не знам колко точно хора има в летния сезон и в почини дни, но през тяхната есен, беше 30 градуса, за нас е лято - на Копакабана имаше общо 20 човека на този огромен плаж, беше си направо пуст. И Пи-Пи беше празничко, аз бях със скоростна лодка и явно изпреварихме тълпите с около час. И Китайската стена циркулира една снимка от някакъв маратон на Бадалин, а нас ни заведоха в друга част, нямаше събитие и пак беше празничко. По- соро съм имала късмет в това отношение и не съм попадала на ужасяващи тълпи, освен на ди Треви в Рим, май. При мен определно не е в това проблема. Аз и не държа да бъде напълно изпразнено за мен. Двайсет човека не са ми проблем.
Според мен това усещане идва с годините и е необратим процес. Отделно, че днес всички пътуват много повече и нещата се пренасищат по един или друг начин.
Аз също така се усещам Pina, а едно време можех от днес за утре да тръгна за място Х .
Все по малко обичам и да летя и големите тълпи хора ме уморяват.
Ако ми се ходи на лятна почивка тип море мога да седя на плажа и басейна поне 5 дена, тогава имам изискване хотела да е на плажа да е хубав и да АИ за да ми удобно с детето. Държа да има детски басейн и да е отопляван през студените месеци, ако се налага ( например в периода Ноември/Април) .
От няколко дни се замислих за Япония, но много много далече и с малко дете не знам дали е добра идея. Ходи ми се и в Бостън и в Нова Зеландия, отдавна обаче се пренаситих и сега съм по избирателна и внимателна не пътувам навсякъде и на всяка цена както едно време.
Зодия Стрелец съм
Аз също така се усещам Pina, а едно време можех от днес за утре да тръгна за място Х .
Все по малко обичам и да летя и големите тълпи хора ме уморяват.
Ако ми се ходи на лятна почивка тип море мога да седя на плажа и басейна поне 5 дена, тогава имам изискване хотела да е на плажа да е хубав и да АИ за да ми удобно с детето. Държа да има детски басейн и да е отопляван през студените месеци, ако се налага ( например в периода Ноември/Април) .
От няколко дни се замислих за Япония, но много много далече и с малко дете не знам дали е добра идея. Ходи ми се и в Бостън и в Нова Зеландия, отдавна обаче се пренаситих и сега съм по избирателна и внимателна не пътувам навсякъде и на всяка цена както едно време.
Зодия Стрелец съм
….
Европа не може да ми омръзне никога. Достатъчно цивилизация и изкуство има, които да продължавам да изследвам. И в същия момент можеш да се изгубиш насред провинцията буквално. А пък най-безразлична съм се чувствала към тълпата в капелата на Сан Северо в Неапол. Вцепенена е точната дума.
….
Та според мен когато си пренаситен и "изморен" от пътуване трябва малка почивка и обръщане на посоката. Освежаващо е.
Европа не може да ми омръзне никога. Достатъчно цивилизация и изкуство има, които да продължавам да изследвам. И в същия момент можеш да се изгубиш насред провинцията буквално. А пък най-безразлична съм се чувствала към тълпата в капелата на Сан Северо в Неапол. Вцепенена е точната дума.
….
Та според мен когато си пренаситен и "изморен" от пътуване трябва малка почивка и обръщане на посоката. Освежаващо е.
Напълно споделям това: Европа е и нашето място- доста сме пообиколили и още мнооого остава.
Противоречиви чувства ме обхванаха след второто ни пътуване до Швейцария - трепетна възхита от природата / особено Тичино/и силно разочарование от хората / особено в Юра или Ур/….
Обичам потапянето в автентичната атмосфера на всякъде, да се докосна до местни хора ….дори да се опитам да променя разбиранията им за хората и по-точно - истинските туристи от БГ, ако изобщо знаят нещо/ то много често е свързано със снизходителна усмивка или както директно ме попитаха едни фламандски белгийци- пенсионери - "Не сте ли от Русия, българите са доста по-различни от вас" и недвусмислено показаха лицето/. Но в едно малко селце в Ур, ни гледаха като нагли натрапници , колонизатори, бежанци или и аз не знам какви- но хиляди пъти предпочитах да ни мислят за рашъни, черни българи или каквото и да е , само не и да ни заобикалят отдалеч с неприкрита неприязън.
Уморих се да давам нови шансове на тази дестинация, чудя се дали да се върна за трети път там, само за да видя и Женева, Монтрьо …дали ще са същите и там хората или сблъсъкът с рето - романският бит в Ур е бил изключение?
Последните почивки/ турове, които организирам са с местни водачи. Не ме интересуват туристическите дестинации, тръпката, поне за мен,е да си част от локалния живот, локална храна, забавления.
Първо пътуване като дете - Източна Германия. Баща ми ни скъса от ходене, но и научихме много нови неща... ексотични имам много, но ако трябва да определя къде...един вулкан на Мауи, хот спрингс в Коста Рика, един манастир в Корея, едно огромно поле в Доминикана, един плаж пак в Мауи ( изненадващо се оказахме заобиколени от огромни костенурки и плувахме с тях).
Първо пътуване като дете - Източна Германия. Баща ми ни скъса от ходене, но и научихме много нови неща... ексотични имам много, но ако трябва да определя къде...един вулкан на Мауи, хот спрингс в Коста Рика, един манастир в Корея, едно огромно поле в Доминикана, един плаж пак в Мауи ( изненадващо се оказахме заобиколени от огромни костенурки и плувахме с тях).
Европа не може да ми омръзне никога!!!
може би не трябва да се държите като типични туристи при пътуванията и да отмятате забележителностите в картата...
идея е да съчетаете пътуването с любимото хоби - участие в маратон, гледане на някакво спортно състезание/ игра, туристически преход пеша или на колело... аз живея в Германия и тук пътувания с цел някаква спортна активност са много разпространени...
Миналия уикенд имахме 4 почивни дни и бяхме с приятели в Италия на ветроходство, а моя колежка на рафтинг някъде из австрийските алпи
аз например се интересувам от хубави вина и вкусна храна... много често кратките пътувания в европа са ми, за да посетя даден мишлен ресторант или винарна.. няма такава наслада за душата от това да съм в Шампаня, в едно забутано за повечето селце ( le mesnil sur oger) и да пия шампанското на Круг от същата област... ако има познавачи сред вас, да не ме разберете погрешно - не съм била, за жалост, във винарната на Круг... на такива места няма тълпи от руснаци или азиатци!
може би не трябва да се държите като типични туристи при пътуванията и да отмятате забележителностите в картата...
идея е да съчетаете пътуването с любимото хоби - участие в маратон, гледане на някакво спортно състезание/ игра, туристически преход пеша или на колело... аз живея в Германия и тук пътувания с цел някаква спортна активност са много разпространени...
Миналия уикенд имахме 4 почивни дни и бяхме с приятели в Италия на ветроходство, а моя колежка на рафтинг някъде из австрийските алпи
аз например се интересувам от хубави вина и вкусна храна... много често кратките пътувания в европа са ми, за да посетя даден мишлен ресторант или винарна.. няма такава наслада за душата от това да съм в Шампаня, в едно забутано за повечето селце ( le mesnil sur oger) и да пия шампанското на Круг от същата област... ако има познавачи сред вас, да не ме разберете погрешно - не съм била, за жалост, във винарната на Круг... на такива места няма тълпи от руснаци или азиатци!
Хареса ми Азия, по точно Непал, Индия..... и също Латинска Америка, няколко места, даже Карибите да "скачаме" от остров на остров, защото уж са малки и близки, но са супер различни, в зависимост каква колония са били, оттам езика, нравите, културата. Последно ми хареса Мароко, също Азърбайджан, това последните години. Що е извън Европа е друго. Добре е да се пътува, но още по-добре е да се върнеш у дома. Любимият ми лаф, "Никое място на света не си струва, ако няма с кого да го споделиш". И така си е.
Нека внеса уточнение - "умора от пътуване" не означава, че не ти се ходи някъде. Означава физическа умора от лангъркане с пътно превозно средство, полети и висене по летища. Последното ни пътуване беше изпитание за физиката и психиката - не съм си представяла, че румънските авиолинии могат да пуснат в "обръщение" такива каруц-самолети, с каквито ни извозваха...
Но това става дума за пренос от точка до точка.
Посетените места нямат нищо общо с това -винаги, ама винаги може нещо да те изненада някъде и да те накара да го запомниш. Втрещих се от мизерията / по наши стандарти/ на Мадагаскар и се размазах от лемурите и растенията там.
Но това става дума за пренос от точка до точка.
Посетените места нямат нищо общо с това -винаги, ама винаги може нещо да те изненада някъде и да те накара да го запомниш. Втрещих се от мизерията / по наши стандарти/ на Мадагаскар и се размазах от лемурите и растенията там.
та питам, защото детето ни е на 9 год и не знам дали няма да е опасно за него?
Ами не знам дали е така и за младото поколение .
Големият ми син беше преди година и половина на обиколка из няколко азиатски държави с приятели. Докато бяха в Токио около месец всеки за определен период реши да прави нещо сам, после във Филипините мисля, след пъряит или вотрият остров пак се бяха разделили и няколко седмици обикаляли всеки за себе си, преди да се съберат отново. По неговите думи е супер популярно и на различните острови се е срещнал с хора от различни места също пътуващи сами. Догодина планират САЩ доколкото разбрах и пак искат и заедно да обикалят и сами.
Следя и в Инстаграм една мацка пътува сама с микробуса си.
Аз лично не бих пътувала сама, искам да имам приятелка или семейството с мен.
Големият ми син беше преди година и половина на обиколка из няколко азиатски държави с приятели. Докато бяха в Токио около месец всеки за определен период реши да прави нещо сам, после във Филипините мисля, след пъряит или вотрият остров пак се бяха разделили и няколко седмици обикаляли всеки за себе си, преди да се съберат отново. По неговите думи е супер популярно и на различните острови се е срещнал с хора от различни места също пътуващи сами. Догодина планират САЩ доколкото разбрах и пак искат и заедно да обикалят и сами.
Следя и в Инстаграм една мацка пътува сама с микробуса си.
Аз лично не бих пътувала сама, искам да имам приятелка или семейството с мен.
Обичам пътуването, но забелязвам, че май последните години започва да ми омръзва. Живеем в централна Европа и всяка година правим 4-5 хилядни преходи с колата да се приберем да БГ, обикаляме много и там и тук. С удоволствие посещаваме и близки, интересни за нас места. Много обичам да пътувам в немската провинция покрай Рейн и Некар има много приятни селца. Ходим ей така, просто да се разходим на различно място, естествено да видим и популярни дестинации.
Помня колко впечатлени бяхме първият път когато пътувахме в чужбина, Атина, силно развълнувани бяхме всички, но не бяхме видели централна Европа, когато това се случи и при следващо ходене там направо ни се струваше сякаш сме си на село. Моето място е Европа, обичам да я обикаляме, обичам преходите през Алпите, много любими с прекрасни гледки, да поспрем на някой Land Zeit да похапнем и пием по нещо, да починем от пътуването.
Вече почти не ми се пътува, като се приберем в БГ ми се иска да си стоя на село, по двора и просто да си чопля нещо в градината, май остарявам.
Забелязвам, че децата вече почти не се впечатляват от новите дестинации, обичат да пътуват, но май поизчезна първоначалния ентусиазъм.
Мечта ми остава източна Азия.
Помня колко впечатлени бяхме първият път когато пътувахме в чужбина, Атина, силно развълнувани бяхме всички, но не бяхме видели централна Европа, когато това се случи и при следващо ходене там направо ни се струваше сякаш сме си на село. Моето място е Европа, обичам да я обикаляме, обичам преходите през Алпите, много любими с прекрасни гледки, да поспрем на някой Land Zeit да похапнем и пием по нещо, да починем от пътуването.
Вече почти не ми се пътува, като се приберем в БГ ми се иска да си стоя на село, по двора и просто да си чопля нещо в градината, май остарявам.
Забелязвам, че децата вече почти не се впечатляват от новите дестинации, обичат да пътуват, но май поизчезна първоначалния ентусиазъм.
Мечта ми остава източна Азия.
Благодаря за тази прекрасна тема! Не съм излизала извън Европа, но мечтая и се надявам и това да стане. Мисля, че от време на време всеки се нуждае от доза културен или някакъв друг вид шок и рестарт, от предизвикателство.
За мен лично, просто почивка или екскурзия не е достатъчно. Трябва да има приключение.
Мечтая да посетя Бутан, Австралия, Нова Зеландия, да посетя вулканите на о-вите Ява и Хавай, както и тези в Африка и дори и по-близката ни Италия.
За мен лично, просто почивка или екскурзия не е достатъчно. Трябва да има приключение.
Мечтая да посетя Бутан, Австралия, Нова Зеландия, да посетя вулканите на о-вите Ява и Хавай, както и тези в Африка и дори и по-близката ни Италия.
Винаги ме впечатляват новите дестинации. Обичам да пътувам със самолет не се уморявам от дълги полети (с изключение на последния). Всичко ми харесва. Моята подготовка не е по снимки и пътеписи, а по скоро логистична и основни неща за правене. Разликата с това какво ми беше интересно в началото, когато тръгнахме да пътуваме, и сега е, че вече предпочитам природа пред градове. В Европа винаги ми харесва, но ходим за уикенди тук и там, все е хубаво. На някои места, макар и в Европа, последно бяхме на Азорските острови, има толкова за гледане, и правене и е толкова уникално, но ако човек обича преходи, да се наслаждава на природни красоти. Азия не ме влече толкова, харесвам Япония, Сингапур, там ще се върнем, но в Камбоджа, Тайланд, Виетнам, само за малко и кратко. Австралия и Нова Зеландия ми беше мечта, осъществих я и бях впечатлена и още съм. От Аржентина нищо не очаквах, но страшно ни хареса и пак ще ходим, отделно Игуасу е нещо, което не може да не изуми човек. Всичко е въпрос на нагласа и усещане. Не мисля, че ще се преситя да пътувам, напротив. Сега имам 4 месечна дупка от пътуване и съм болна направо 🤣🤣🤣. Но, факт е, където и да ходим, хубаво ни е преди заминаване, хубаво ни е и при връщане. Аз лично съм благодарна, че съм имала възможност да видя толкова много неща, престъпление е да не им се наслади човек. И, да, преди да ида в Сидни и като бях малка мислех, че Сидни е най - красивият град в света. От сегашната ми камбанария това си е Рим. Но не съм се разочаровала, просто човек с времето променя приоритетите си. Всичко явно е до човек, когато става въпрос за усещанията.
Ох, аз пък всеки път, където и да ходя, попивам от енергията на града и се чувствам развълнувана, откъсвам се от действителността, сякаш времето спира. А пътувам много, обиколила съм доста свят и континенти.
Изобщо не съм съгласна с определението, че всеки град има катедрала, замък, стар град или там какво беше.
Аз обаче определям себе си като откривател, човек на изкуството, жаден за живот и нови знания и може би заради това където и да отида откривам съкровища, дори в България. Всеки нов посетен град за мен е нова вселена
А Прага..., моля ви - Прага е мястото от приказките. Е там се чувствах като принцеса
Изобщо не съм съгласна с определението, че всеки град има катедрала, замък, стар град или там какво беше.
Аз обаче определям себе си като откривател, човек на изкуството, жаден за живот и нови знания и може би заради това където и да отида откривам съкровища, дори в България. Всеки нов посетен град за мен е нова вселена
А Прага..., моля ви - Прага е мястото от приказките. Е там се чувствах като принцеса
Първото ми пътуване в чужбина беше до Виена. Ходихме с приятелка през май, бях невероятно впечатлена от градините, от хората, седнали на тревата, метрото...
И досега ми е любим град, сигурно съм ходила поне десет пъти, напоследък за по-малко дни, да хапнем ребърца в еврейския квартал или до реката
Най-дългото ми пътуване беше до Сидни, Австралия през Виена и Банкок. Бях за един месец и се влюбих в австралийския начин на живот, спокойствието, подреденото ежедневие. Никъде другаде не съм срещала майка с количка, две или три още малки деца до нея и тази майка да е спокойна, усмихната, наслаждаваща се на живота. Бях на гости при близки и в къщата до нас имаше семейство с 5 деца, родени през около две години. От другата страна бяха с 4 деца, но казаха, че има време за още....
Впечатли ме контраста между жилищните квартали и Ситито. Жилищните квартали - къщи с преден и заден двор, чудесни тротоари и поне по 3-4 парка в квартал. И всеки парк с тоалетна с топла вода и тоалетна хартия, барбекю на газ за обществено ползване /и всеки си го почиства след употреба/. И никакви ресторанти, кафета, магазини. Впечатли ме, че сутрин рано в парковете тичаха хора по над 60 години, облечени в светли дрехи, усмихнатата дама, която срещнах в парка с красива рокля до коляно и се оказа, че е на 90 години, когато се заговорихме..
Впечатли ме как децата от малки тренират по няколко спорта и задължително плуват. /А мъжете им.....никъде не съм срещала толкова високи и красиви и добре сложени е то и жените им бяха над 175 см.повечето/.
Толкова е различно отношението на хората към децата им...Ходих на репетиция на 6 годишната дъщеря на приятелката ми по балет. Е, упражнението беше малките мишлета изправени на пръсти да минат по диагонал на стаята. И след всяко дете учителката весело казваше - добро момиче, чудесно, прекрасно, ръкопляскаха. Накрая най-добрите трябва да получат стикери, залепени на триката им. Излишно е да казвам, че абсолютно всяко дете получи стикер. И всяко от тях радостно заяви на майка си, че е супер.
Или като ходихме да плува, какичката учителка стоеше в басейна с неопрен и групата беше от 3 деца. Когато едното момченце взе да я пръска, тя не се скара....просто се засмя и го напръска и тя. Басейна се намираше в огромна едноетажна сграда, в която имаше още поне 7-8 други басейни, река с обратно течение. И прекрасни картофки за чакащите като нас. Най-многа ми хареса, че около детските басейни имаше пейки, където да седиш и гледаш как учат детето ти да плува.
Мога да пиша с часове за всичко, което ми хареса и различното там Ако не беше толкова далече, сигурно бих ходила по-често.
И досега ми е любим град, сигурно съм ходила поне десет пъти, напоследък за по-малко дни, да хапнем ребърца в еврейския квартал или до реката
Най-дългото ми пътуване беше до Сидни, Австралия през Виена и Банкок. Бях за един месец и се влюбих в австралийския начин на живот, спокойствието, подреденото ежедневие. Никъде другаде не съм срещала майка с количка, две или три още малки деца до нея и тази майка да е спокойна, усмихната, наслаждаваща се на живота. Бях на гости при близки и в къщата до нас имаше семейство с 5 деца, родени през около две години. От другата страна бяха с 4 деца, но казаха, че има време за още....
Впечатли ме контраста между жилищните квартали и Ситито. Жилищните квартали - къщи с преден и заден двор, чудесни тротоари и поне по 3-4 парка в квартал. И всеки парк с тоалетна с топла вода и тоалетна хартия, барбекю на газ за обществено ползване /и всеки си го почиства след употреба/. И никакви ресторанти, кафета, магазини. Впечатли ме, че сутрин рано в парковете тичаха хора по над 60 години, облечени в светли дрехи, усмихнатата дама, която срещнах в парка с красива рокля до коляно и се оказа, че е на 90 години, когато се заговорихме..
Впечатли ме как децата от малки тренират по няколко спорта и задължително плуват. /А мъжете им.....никъде не съм срещала толкова високи и красиви и добре сложени
е то и жените им бяха над 175 см.повечето/.Толкова е различно отношението на хората към децата им...Ходих на репетиция на 6 годишната дъщеря на приятелката ми по балет. Е, упражнението беше малките мишлета изправени на пръсти да минат по диагонал на стаята. И след всяко дете учителката весело казваше - добро момиче, чудесно, прекрасно, ръкопляскаха. Накрая най-добрите трябва да получат стикери, залепени на триката им. Излишно е да казвам, че абсолютно всяко дете получи стикер. И всяко от тях радостно заяви на майка си, че е супер.
Или като ходихме да плува, какичката учителка стоеше в басейна с неопрен и групата беше от 3 деца. Когато едното момченце взе да я пръска, тя не се скара....просто се засмя и го напръска и тя. Басейна се намираше в огромна едноетажна сграда, в която имаше още поне 7-8 други басейни, река с обратно течение. И прекрасни картофки за чакащите като нас. Най-многа ми хареса, че около детските басейни имаше пейки, където да седиш и гледаш как учат детето ти да плува.
Мога да пиша с часове за всичко, което ми хареса и различното там
Ако не беше толкова далече, сигурно бих ходила по-често. 
На 46 години не съм загубила ни най-малко желението да пътувам, нито вълнението преди тръгване, нито възхищението по време на екскурзия, нито тъгата, когато се връщам. Мога да пътувам и в багажник на кола, ако някой ми свирне.
Чета пътеписи, гледам снимки, но това не намалява очарованието на местата, които посещавам или искам да посетя.
Градовете никога не са ми еднакви и дори в най-популярните дестинации се чувствам добре.
Мога да живея пътувайки, но за съжаление не съм си избрала такава професия.
Чета пътеписи, гледам снимки, но това не намалява очарованието на местата, които посещавам или искам да посетя.
Градовете никога не са ми еднакви и дори в най-популярните дестинации се чувствам добре.
Мога да живея пътувайки, но за съжаление не съм си избрала такава професия.
Пътувам достатъчно и от много време. И наистина понякога се улавям, че не съм онова момиче, което оставаше очаровано от всичко и навсякъде. Понякога си казвам "стоп за следващите 6 месеца..." И после нещо ме плесва по главата и... пак ми се пътува, пак ми се плануват разни пътешествия, пак започвам да дебна за оферти (или просто, за по-бюджетни опции за "някъде").
Но, тази година се изумих от себе си, когато вместо поредната доза "чужбина", избрах лежерно отпускане на нашето черноморие... Та, изводът ми е - както ти диктува вътрешното усещане, така действай.
Понякога има насищане на емоции, поради което редувам континентите (причината, че все още нямам златно членство от някоя авиокомпания
Също - вече не ходя и не "гоня" голяма част от must to do, а си правим собствени произволни интерпретации.
Друго- опитвам се да правя повече "шантави" неща. Спокойно мога да изпусна някой храм, за сметка на обикалянето по шосетата с мотопедка и шляенето из някой пазар.
Зарежи "задължителните" забележителности, а се наслади на емоциите и изживяванията. Между другото, когато след екскурзия разговаряме със син ни, той винаги помни щуротиите, които сме правили, разните активности, а не грандиозните храмове или сгради. Та, послушай детето в себе си
И грабвай, което пожелаеш. Запознавай се и се смей с нови хора. Опитвай различни ястия. И задължително прави нещо, което не би си позволила иначе
пп- В Европа ходя рядко. Когато бях млада я "изръчках" и реших, че ще ѝ се отдам отново, когато остарея и натрупам опит и познания по изкуство, архитектура и история
Но, тази година се изумих от себе си, когато вместо поредната доза "чужбина", избрах лежерно отпускане на нашето черноморие... Та, изводът ми е - както ти диктува вътрешното усещане, така действай.
Понякога има насищане на емоции, поради което редувам континентите (причината, че все още нямам златно членство от някоя авиокомпания
Също - вече не ходя и не "гоня" голяма част от must to do, а си правим собствени произволни интерпретации.
Друго- опитвам се да правя повече "шантави" неща. Спокойно мога да изпусна някой храм, за сметка на обикалянето по шосетата с мотопедка и шляенето из някой пазар.
Зарежи "задължителните" забележителности, а се наслади на емоциите и изживяванията. Между другото, когато след екскурзия разговаряме със син ни, той винаги помни щуротиите, които сме правили, разните активности, а не грандиозните храмове или сгради. Та, послушай детето в себе си
И грабвай, което пожелаеш. Запознавай се и се смей с нови хора. Опитвай различни ястия. И задължително прави нещо, което не би си позволила иначе
пп- В Европа ходя рядко. Когато бях млада я "изръчках" и реших, че ще ѝ се отдам отново, когато остарея и натрупам опит и познания по изкуство, архитектура и история
bubkab , описвайки Австралия все едно описа Канада, повечето неща важат и за там.
Не ми омръзва пътуването и продължавам да се впечатлявам, но много ми омръзна организацията, изморяват ме дългите полети.
Отделно се и замислям вече заслужават ли си всички похарчени пари по трипове.
Не ми омръзва пътуването и продължавам да се впечатлявам, но много ми омръзна организацията, изморяват ме дългите полети.
Отделно се и замислям вече заслужават ли си всички похарчени пари по трипове.
Като дрога е пътуването. (Дори и из България.)
За първи път от България като излязох, посетих Лондон. Бях като "паднала от Марс". Културен шок отвсякъде. Летища, шопинг сенртове, обществени тоалетни, уреденост, подреденост, красота, интернационалност, народ, моди... И разбира се, невероятна атмосфера, четена по книгите и гледана по филмите. Бе, не бях виждала такъв свят.
Сега не се впечатлявам така от нова дестинация, но винаги се чувствам добре и винаги има какво да ме вдъхнови. От Европа не съм излизала, обаче, и мисля, че като нищо ще изживея втори културен шок, ако посетя места извън нея, които ми се иска.
За първи път от България като излязох, посетих Лондон. Бях като "паднала от Марс". Културен шок отвсякъде. Летища, шопинг сенртове, обществени тоалетни, уреденост, подреденост, красота, интернационалност, народ, моди... И разбира се, невероятна атмосфера, четена по книгите и гледана по филмите. Бе, не бях виждала такъв свят.
Сега не се впечатлявам така от нова дестинация, но винаги се чувствам добре и винаги има какво да ме вдъхнови. От Европа не съм излизала, обаче, и мисля, че като нищо ще изживея втори културен шок, ако посетя места извън нея, които ми се иска.
Всичко ме впечатлява, още не ми е омръзнало да пътувам, всяко пътуване е като глътка свеж въздух, дори и из България да е. Обещах на ММ, че малко ще поспрем с пътуванията, че през последната година и половина не сме се спрели, а имаме някои неща за довършване по къщата. Но тайничко се оглеждам за нови дестинации около Великден. Тъй де, дотогава има цели шест месеца...
При всеки често пътуващ има някакво пренасищане и намаляващ ефект WOW. То си е нормално - колкото повече места видиш, толкова повече очакваш от следващото място.
Засега ние сме на етапа да търсим места с по-малко туристи(трудна работа) и да редуваме дестинациите откъм това, което ще видим.
Европа винаги е добра идея за уикенд - така виждаш нещо ново, попиваш нови миризми и вкусове и докато ти омръзне се прибираш. Мисля най-различното място в Европа на което сме били е Исландия - никак не мога да я сравня с друго подобно.
Засега ние сме на етапа да търсим места с по-малко туристи(трудна работа) и да редуваме дестинациите откъм това, което ще видим.
Европа винаги е добра идея за уикенд - така виждаш нещо ново, попиваш нови миризми и вкусове и докато ти омръзне се прибираш. Мисля най-различното място в Европа на което сме били е Исландия - никак не мога да я сравня с друго подобно.
Впечатлявам се и шок ... От всичко по - малко. Първото ми излизане извън Европа е Мароко. Там изпитах от всичко по- много, но запазих невероятни спомени. Навсякъде все още се впечатлявам от места, но и сблъсквам с култура ефекта LOL .Обожавам да пътувам, дано все така имам възможност
Всеки човек има различни критерии. За мен от всичко по много означава да се потопя в атмосферата на местото. Което, пак за мен, изключва организирана почивка. Но пък вкл детайлно проучване, връзка с локални агенции, гидове, др.
Например на мен в Египет ми направиха впечатление кирпичените пирамиди, не туристическа дестинация, малко познати...., но приятелка египетка успя да ни организира посещението. Бяхме само ние и водача ( оказа се , че работи в локалният музей и освен исторически факти ни разказа и доста местни легенди)
Например на мен в Египет ми направиха впечатление кирпичените пирамиди, не туристическа дестинация, малко познати...., но приятелка египетка успя да ни организира посещението. Бяхме само ние и водача ( оказа се , че работи в локалният музей и освен исторически факти ни разказа и доста местни легенди)
Обичам да пътувам, макар да нямам възможност да го правя често. За мен това е времето в което се откъсвам от рутината и ежедневието, времето в което сме само ние двамата с половинката (рядко пътуваме с приятели, а от другата година се надявам да включим и бебка), времето в което пробвам нови неща (летене с балон, гмуркане...), виждам нови места, хора, обичаи. Светът е толкова шарен. Да, може би цялата тази информация, която ни залива отнема нещо, но въпреки това на живо не е същото като да го видиш на снимка или по телевизията, усещането е друго.
От местата на които съм била до сега фаворити са ми Охрид и Албания. В Охрид отседнахме в семеен хотел в центъра на старата част. Собственикът беше много готин и отзивчив, разказа много интересни неща, които няма да ги чуеш от екскурзовод. Градът е много чист и подреден, голяма част от средновековните сгради са реставрирани (друг е въпроса колко автентично са реставрирани).
Албания е място, което не е опорочено от комерсиалния туризъм. Много чисто и автентично място. Хубавото на Албания (поне за мен )е че можеш да пътуваш дълго време и да не видиш постройка или човек (само от време на време стадо с овце и овчар на мотор). Дори и около забележителностите им няма много сергии.
Сега плануваме екскурзия до Плитвишките езера в Хърватия и пещерата Постойна в Словения.
Мечта ми са Израел, Санкт Петербург и Армения.
От местата на които съм била до сега фаворити са ми Охрид и Албания. В Охрид отседнахме в семеен хотел в центъра на старата част. Собственикът беше много готин и отзивчив, разказа много интересни неща, които няма да ги чуеш от екскурзовод. Градът е много чист и подреден, голяма част от средновековните сгради са реставрирани (друг е въпроса колко автентично са реставрирани).
Албания е място, което не е опорочено от комерсиалния туризъм. Много чисто и автентично място. Хубавото на Албания (поне за мен )е че можеш да пътуваш дълго време и да не видиш постройка или човек (само от време на време стадо с овце и овчар на мотор). Дори и около забележителностите им няма много сергии.
Сега плануваме екскурзия до Плитвишките езера в Хърватия и пещерата Постойна в Словения.
Мечта ми са Израел, Санкт Петербург и Армения.
Албания е място, което не е опорочено от комерсиалния туризъм. Много чисто и автентично място.
Албания е място, което не е опорочено от комерсиалния туризъм. Много чисто и автентично място.
Там където бяхме ние беше чисто в смисъл че нямаше боклуци по улиците, плажовете, морето, заведенията...
Най-мръсното място на което съм била беше Неапол - там буквално газиш в боклук.
Много интересна тема - поздравления за авторката!
Почти на 50 съм и вече усещам по-явно умората и липсата на вълнение и възторг. Но явно не е само от възрастта. Пренаситих се на забележителности в Европа, Азия ме ужасява, екзотика (природна) - може би, предстои ми Америка и лееееееко се вълнувам.
Вече почти винаги пътуваме по начин, който включва/позволява почивка. Обожавам круизи, но напоследък гледам предимно по-дълги с повече морски дни. Местата, където отсядаме вече много подбирам - стана ми супер важен комфорта.
Дългите полети са уморителни, но до Сингапур бих летяла всеки месец.
Нещо се стискам за Австралия и Нова Зеландия, че там трябва по-голям бюджет...
Вълнувам се, когато давам съвети и разказвам за място, на което отива сина ми, а ние вече сме били.
И аз искам отново сладката тръпка от нова дестинация!
Почти на 50 съм и вече усещам по-явно умората и липсата на вълнение и възторг. Но явно не е само от възрастта. Пренаситих се на забележителности в Европа, Азия ме ужасява, екзотика (природна) - може би, предстои ми Америка и лееееееко се вълнувам.
Вече почти винаги пътуваме по начин, който включва/позволява почивка. Обожавам круизи, но напоследък гледам предимно по-дълги с повече морски дни. Местата, където отсядаме вече много подбирам - стана ми супер важен комфорта.
Дългите полети са уморителни, но до Сингапур бих летяла всеки месец.
Нещо се стискам за Австралия и Нова Зеландия, че там трябва по-голям бюджет...
Вълнувам се, когато давам съвети и разказвам за място, на което отива сина ми, а ние вече сме били.
И аз искам отново сладката тръпка от нова дестинация!
Много хубава тема!
Чета я и отбелязвам колко различен тип хора сме. "Разни хора, разни идеали", е казал поета.
Нашето семейство не харесва типичния туризъм. През големи градове минаваме за ден, за да идем в планината, до езеро или нещо яко, свързано с природата.
Обикаляли сме доста, но най-разтърсващото ни пътуване беше до Сардиния. И мен, и мъж ми буквално ни преобрази представите за пътуване, като само седмица след това бяхме до Киев и нито за миг не се трогнах от нещо
.
В Сардиния не бяхме на традиционна почивка, а на сървайвър приключение, което сами си организирахме - 5 дни по централно източното крайбрежие на Тиренско море. Там е изключително диво, заради релефа - недостъпни откъм сушата плажове, не маркирани пътеки, липса на питейна вода... за изумрудената морска вода и причудливите скални образувания нямам думи...
Наистина много впечатляващо!
А тъй като на този остров транспорта не е добре организиран, имахме възможност да пътуваме с автобус, влак, да обиколим доста градчета във вътрешността на острова. Сблъсъкът с бита и културата на обикновените сардинци, кухнята, виното...
Препоръчвам Сардиния за търсачите на приключения, не само с плажовете и!
Чета с голямо любопитство писанията Ви и търся следващата дестинация, която да ме смае!
Чета я и отбелязвам колко различен тип хора сме. "Разни хора, разни идеали", е казал поета
.Нашето семейство не харесва типичния туризъм. През големи градове минаваме за ден, за да идем в планината, до езеро или нещо яко, свързано с природата.
Обикаляли сме доста, но най-разтърсващото ни пътуване беше до Сардиния. И мен, и мъж ми буквално ни преобрази представите за пътуване, като само седмица след това бяхме до Киев и нито за миг не се трогнах от нещо
.В Сардиния не бяхме на традиционна почивка, а на сървайвър приключение, което сами си организирахме - 5 дни по централно източното крайбрежие на Тиренско море. Там е изключително диво, заради релефа - недостъпни откъм сушата плажове, не маркирани пътеки, липса на питейна вода... за изумрудената морска вода и причудливите скални образувания нямам думи...
Наистина много впечатляващо!
А тъй като на този остров транспорта не е добре организиран, имахме възможност да пътуваме с автобус, влак, да обиколим доста градчета във вътрешността на острова. Сблъсъкът с бита и културата на обикновените сардинци, кухнята, виното...
Препоръчвам Сардиния за търсачите на приключения, не само с плажовете и!
Чета с голямо любопитство писанията Ви и търся следващата дестинация, която да ме смае!
Прекрасна тема, изчетох я на един дъх 
Първото ми пътуване беше преди точно три години- предколеден Лондон , не броя Солун и Крайова преди това.
Та да се върна на Лондон, беше незабравимо преживяване, първи полет, приказна коледна украса, светлини. Толкова много се впечатлих от всичко, че с нетърпение зачаках следващото пътуване. Беше до Германия, не е моето място. Но виж Австрия, Халщат, много красива природа, едни приказни гледки, останах без дъх. С удоволствие бих се върнала някой ден.
Друга моя любимка е Испания и по-точно Андалусия. Сега ми предстои пътуване до Барселона, което чакам с нетърпение и се надявам всичко да е наред, че там малко май не е за посещение сега, че полета е януари, дано да е хубаво и времето
Италия също ми хареса, заплюла съм си Южна Италия като следващо посещение, Сицилия също имам мерак за нея.
Като цяло съм фен на топлите дестинации, плажове, палми, жега. На север единствено съм била в Холандия, но не в Амстердам за съжаление.
Първо пътуване извън Европа- Йордания , миналия януари. Мнооого се впечатлих от Петра, от пустинята и от Мъртво море. Много ми хареса и затова наскоро посетих Израел, който също много ми хареса и с удоволствие бих се върнала.
Мечтая за Малдивите, Сейнт Мартин, Мартиника и Гваделупа, Шри Ланка и Непал. От Европа- голям мерак имам за Колмар и Страсбург, Португалия Сардиния, Мадейра.
не мисля, че някога ще ми омръзне, обожавам самолети, летища, чакане, подготовка преди пътуването като от някои места си тръгвам със сълзи в очите.
В България не обичам да пътувам Нищо тук не е в състояние да ме впечатли. Все пак имам любими места и тук и това са Мелник и Сандански.
Първото ми пътуване беше преди точно три години- предколеден Лондон , не броя Солун и Крайова преди това.
Та да се върна на Лондон, беше незабравимо преживяване, първи полет, приказна коледна украса, светлини. Толкова много се впечатлих от всичко, че с нетърпение зачаках следващото пътуване. Беше до Германия, не е моето място. Но виж Австрия, Халщат, много красива природа, едни приказни гледки, останах без дъх. С удоволствие бих се върнала някой ден. Друга моя любимка е Испания и по-точно Андалусия. Сега ми предстои пътуване до Барселона, което чакам с нетърпение и се надявам всичко да е наред, че там малко май не е за посещение сега, че полета е януари, дано да е хубаво и времето
Италия също ми хареса, заплюла съм си Южна Италия като следващо посещение, Сицилия също имам мерак за нея.
Като цяло съм фен на топлите дестинации, плажове, палми, жега. На север единствено съм била в Холандия, но не в Амстердам за съжаление.
Първо пътуване извън Европа- Йордания , миналия януари. Мнооого се впечатлих от Петра, от пустинята и от Мъртво море. Много ми хареса и затова наскоро посетих Израел, който също много ми хареса и с удоволствие бих се върнала.
Мечтая за Малдивите, Сейнт Мартин, Мартиника и Гваделупа, Шри Ланка и Непал. От Европа- голям мерак имам за Колмар и Страсбург, Португалия Сардиния, Мадейра.
не мисля, че някога ще ми омръзне, обожавам самолети, летища, чакане, подготовка преди пътуването като от някои места си тръгвам със сълзи в очите.
В България не обичам да пътувам
Нищо тук не е в състояние да ме впечатли. Все пак имам любими места и тук и това са Мелник и Сандански.
Прекрасна тема, изчетох я на един дъх
В България не обичам да пътувам Нищо тук не е в състояние да ме впечатли. Все пак имам любими места и тук и това са Мелник и Сандански.
В България не обичам да пътувам
Нищо тук не е в състояние да ме впечатли. Все пак имам любими места и тук и това са Мелник и Сандански. Друго любимо място е Родопа планина-Лещен, Ковачевица, Долен, Градище, яз.Доспат-приказка без край.
Обиколила съм къде ли не по света и трябва да ви кажа,че и тук, в България, има красоти неземни! Просто отидете и ги вижте!
Странджа е много скучна планина, може би само около морето става красива.
Родопите - същата работа. Въпрос на личен вкус е все пак, както и пренасищане на сетивата с гледките от дестинацията.
Велико Търново е красиво, поне така го помня. Няма да забравя разходката из майски люляци, някъде из скалните манастири по поречието на Русенски Лом. Но сега ме влече повече из южните пейзажи и маслинови горички
Родопите - същата работа. Въпрос на личен вкус е все пак, както и пренасищане на сетивата с гледките от дестинацията.
Велико Търново е красиво, поне така го помня. Няма да забравя разходката из майски люляци, някъде из скалните манастири по поречието на Русенски Лом. Но сега ме влече повече из южните пейзажи и маслинови горички
В Родопите е такава красота, никога не мога да им се наситя, а съм обиколила съвсем малка част от тях. Такива гледки има, че душата ми пее. Стара планина я обичам открай време, там съм обикаляла повече. Ахтопол, Синеморец са ми любими. В България има страшно много красиви места, зависи кой с какви очи ги гледа.
Родопа е красива, уютна и с много криволичещи пътища, по които понякога може да не срещнеш друга кола. Особено ми хареса около язовир Въча. Това място все едно не е в България с тези плаващи къщички и хълмове около самия язовир.
Все още се впечатлява като отида на ново място, дори и в Европа. А в Италия, дори и за 10ти път, пак ще ми хареса. Пасва ми културата, природата, храната, разнообразната история на тази държава. Сигурно бих живяла един ден там.
Началото на тази година попътувах все на различни дестинации и някак се наситих, но след неколкомесечна почивка пак ми се доходи някъде. При мен взимането на почивка (къде наложителна, къде по мое желание) ми действа мотивиращо след време на следващи дестинации.
Все още се впечатлява като отида на ново място, дори и в Европа. А в Италия, дори и за 10ти път, пак ще ми хареса. Пасва ми културата, природата, храната, разнообразната история на тази държава. Сигурно бих живяла един ден там.
Началото на тази година попътувах все на различни дестинации и някак се наситих, но след неколкомесечна почивка пак ми се доходи някъде. При мен взимането на почивка (къде наложителна, къде по мое желание) ми действа мотивиращо след време на следващи дестинации.
Природата на Родопите, а на и други места в България е главозамайващо красива, обаче рядко човек среща добро обслужване и гостоприемство, да не говорим за прилична храна, та с годините минаваме повече на дейтрипове около големите градове. Добре че в младежките си години, когато не ми пукаше толкова за тия неща, пообиколих де що има
В Сардиния не съм била, но съм чувала за красивите им морски гледки.
На мен ми хареса живописността на Португалия, южното крайбрежие, в района на Албуфейра. На запад от Фаро започват високи скали и малки пясъчни плажове, а в посока Атлантика става още по-красиво. Бих отишла някой ден пак дотам да доразгледам, бяхме с децата и видяхме само малка част.
На мен ми хареса живописността на Португалия, южното крайбрежие, в района на Албуфейра. На запад от Фаро започват високи скали и малки пясъчни плажове, а в посока Атлантика става още по-красиво. Бих отишла някой ден пак дотам да доразгледам, бяхме с децата и видяхме само малка част.
Скучно е за тези, които са се нагледали. И не мога понякога да разбера защо някои хвалят красотите на Родопа. Празни села, диви места. Вярно е, че старите хора са много гостоприемни и има вкусни ястия в традицията на региона. Но аз на такива места не искам да бъда повече от 2-3 дни.
Затова са и новите дестинации, за да не ни омръзва.
Затова са и новите дестинации, за да не ни омръзва.
Скучно е за тези, които са се нагледали. И не мога понякога да разбера защо някои хвалят красотите на Родопа. Празни села, диви места. Вярно е, че старите хора са много гостоприемни и има вкусни ястия в традицията на региона. Но аз на такива места не искам да бъда повече от 2-3 дни.
Затова са и новите дестинации, за да не ни омръзва.
Затова са и новите дестинации, за да не ни омръзва.
Родопите са най-хубавата българска планина, но да, трябва да си ходил много пъти, да си разгледал, не само Пампорово + 1 село и да имаш очи. Прекрасна , мека планина. С не много високи върхове и хубави хълмове и форми. По - гостоприемна е от другите и не е толкоз "люта". Има чудесни гледки и прекрасни села. Пещери също. Забележителности много. Смолян е чудесен град, Триград с пещерата. Ягодина с пещерата. Връх Снежанка и пистите за зимата. Рожен с обсерваторията също е хубаво да се види. с.Мугла, с.Гела, с.Широка Лъка и мн.други. Да не говорим за Батак и Доспат, какви гледки и красоти около водните им басейни. Много харесвам и гр.Златоград, където реставрираха стария център и е прекрасно. А Перперикон в Източни Родопи? Има много да се види там. Чудесна българска планина.
Аз, като пътувала доста по Света категорично мога да кажа, че Родопа планина е много по - стара , стойностна и интересна от куп тъпи и прехвалени атракции в чужбина, на които само някаква градска легенда и реклама им вдига рейтинга и туристите се избиват да ги посещават. Ние имаме истинска история, предания и забележителности, които с малко реклама биха били 100 пъти по интересни за туристите, но нейсе.
Сами не познаваме собствената си родина. Нито я ценим много.
Аз, като пътувала доста по Света категорично мога да кажа, че Родопа планина е много по - стара , стойностна и интересна от куп тъпи и прехвалени атракции в чужбина, на които само някаква градска легенда и реклама им вдига рейтинга и туристите се избиват да ги посещават. Ние имаме истинска история, предания и забележителности, които с малко реклама биха били 100 пъти по интересни за туристите, но нейсе.
Сами не познаваме собствената си родина. Нито я ценим много.
Ако искате отворете тема Родопи.
Нали за пътуване на нови места говорим или не?
Пак да кажа, ние не познаваме собствената си родина, та си е нова дестинация почти всяко кътче от нея?
тема за Родопите вече има
Мнението на жена ми (не е българка) е, че България е много по-интересна от доста европейски страни като забележителности, история, липса на тълпи и такси за всичко... Естествено няма никаква инфраструктура и обслужването понякога е отвратително, но кой каквото търси
Мнението на жена ми (не е българка) е, че България е много по-интересна от доста европейски страни като забележителности, история, липса на тълпи и такси за всичко... Естествено няма никаква инфраструктура и обслужването понякога е отвратително, но кой каквото търси
И на мен ми се струва, че няма смисъл темата да се обръща в "за и против туризма в България", но също толкова интересно е и да пишат в нея хора, които пътуват от 2-3 години... естествено, че ще ги впечатляват новите дестинации, те за тях всички са нови!
Та да си караме по форумному - всичко отива в офтопик рано или късно, по-скоро рано
Та да си караме по форумному - всичко отива в офтопик рано или късно, по-скоро рано
В този смисъл, ще пробвам да я възродя с конкретен въпрос:
Коя непопулярна дестинация ви впечатли и разтърси най-най?
Аз търся така: отварям google earth и почвам да сновя
Но предпочитам наготово, ако споделите.
Коя непопулярна дестинация ви впечатли и разтърси най-най?
Аз търся така: отварям google earth и почвам да сновя
Но предпочитам наготово
, ако споделите.Грузия
Посетихме Грузия в края на септември 2018 г,времето беше много приятно.Пътувахме с автобус до Истанбул и от там със самолет до Тбилиси .Наехме си страхотен апартамент за 160 лв. за 5 нощувки . Всички екскурзии и обиколки организирах сама . Древна история,прекрасни храмове ,страхотна архитектура /стара и съвременна/,кухнята е невероятна,да не говорим за вината .Евтино е ,не знам до кога ще е така,че бързо се променят. А най-много ме впечатлиха хората ,отдавна сме забравили колко истински ,естествени и непревзети от съвременната суета могат да бъдат.Много ни се радваха ,като разберат ,че сме българи .С удоволствие пак бих отишла .
В този смисъл, ще пробвам да я възродя с конкретен въпрос:
Коя непопулярна дестинация ви впечатли и разтърси най-най?
Аз търся така: отварям google earth и почвам да сновя
Но предпочитам наготово, ако споделите.
Коя непопулярна дестинация ви впечатли и разтърси най-най?
Аз търся така: отварям google earth и почвам да сновя
Но предпочитам наготово
, ако споделите.
Последно ми хареса Албания.
Хубави плажове
и този
Истинска храна на прилични цени
и макар и планински -много добри пътища
освен това има много интересни градове-бивши български територии
Има какво да се желае, защото сега прохождат в туризма, но като цяло са много приятна изненада за мен
Хубави плажове
и този
Истинска храна на прилични цени
и макар и планински -много добри пътища
освен това има много интересни градове-бивши български територии
Има какво да се желае, защото сега прохождат в туризма, но като цяло са много приятна изненада за мен
Не може да ме отегчи пътуването, макар че съм обиколила доста места. Тайната е, че пътувам винаги с някаква цел, която си е само моя. Пътувала съм до места описани в книги, които са променили нещо в мен, докоснали са ме (например, плажът на Зорба). Пътувала съм заради картина, която ме е впечатлила (на Ван Гог), заради музея на Пикасо, заради родно място на любим поет, заради концерт на една група от 90те, пак в родното им място, заради светлинно шоу, заради коледна украса. Определено пътувам и заради храна и напитки, на страхотни кулинарни и винени дестинации като Бордо, Сан Себастиан, Истанбул и т.н. И заради исторически места, които по определен начин са ме формирали и т.н. Изобщо, дано да ми стигне живота да видя и опитам всичко, което ми е на сърце......
Не може да ме отегчи пътуването, макар че съм обиколила доста места. Тайната е, че пътувам винаги с някаква цел, която си е само моя. Пътувала съм до места описани в книги, които са променили нещо в мен, докоснали са ме (например, плажът на Зорба). Пътувала съм заради картина, която ме е впечатлила (на Ван Гог), заради музея на Пикасо, заради родно място на любим поет, заради концерт на една група от 90те, пак в родното им място, заради светлинно шоу, заради коледна украса. Определено пътувам и заради храна и напитки, на страхотни кулинарни и винени дестинации като Бордо, Сан Себастиан, Истанбул и т.н. И заради исторически места, които по определен начин са ме формирали и т.н. Изобщо, дано да ми стигне живота да видя и опитам всичко, което ми е на сърце......
Иначе напълно подкрепям- всяко пътуване ме докосва, до сега винаги съм срещала добри хора по пътя и научих децата си че пътуването те прави жив и активен.
Мен ужасно много ме впечатли и хареса района на Андите - Салта, Аржентина, и околностите. Красива природа, любезни хора, хубава храна. Бих отишла пак с удоволствие, за съжаление имам други планове за следващото ходене в Аржентина. А за Грузия още ме е яд, че изпуснахме полетите на уиз, всички, които бяха, са впечатлени.
Мен ужасно много ме впечатли и хареса района на Андите - Салта, Аржентина, и околностите. Красива природа, любезни хора, хубава храна. Бих отишла пак с удоволствие, за съжаление имам други планове за следващото ходене в Аржентина. А за Грузия още ме е яд, че изпуснахме полетите на уиз, всички, които бяха, са впечатлени.
Някъде писала ли си повече за него да прочета?
Жалко, че няма тема Южна Америка. .
Виждам, че се е изместила темата от първоначално зададената, обаче аз вече няколко дни (откакто четох първите постове) размишлявам върху този проблем - за пренасищането, за (не)впечатляването, за рутината... Затова искам и да си напиша, каквото ми се върти в главата, дано не ви отегча.
Пътувала съм пренебрежимо малко спрямо повечето потребители тук, а първото ми излизане от Европа тепърва предстои догодина, но няма да е нещо нечувано, а семейна почивка на море в Турция. Въпреки скромния си опит обаче, успявам да се подготвя за различните пътувания сравнително добре. Преди три години, като част от подарък, успешно подготвих план за екскурзия - ден по ден, улица по улица, обект по обект - за град Рим (след като преди това го бях посетила), а после и за Милано - където все още не съм ходила, но ако отида, с радост ще си следвам програмата. И двата плана между другото ги има из форума, ако някой проявява интерес.
Тази пролет бяхме четиримата в Сицилия - също с предварителна програма, набелязани цели, неизменно с пътеводителя. Видяхме много красиви, неповторими неща. Разглеждах съвсем наскоро снимките и ми стана хубаво при спомена за местата и преживяванията. Но може би някъде там, а после и при един семеен уикенд в България, усетих нещо ...тъпо. Разбирате ли, докато съм там, на заветната дестинация.
Големият ми син много ясно, макар и грубо и невярно, го формулира, докато разглеждахме експозициите в Националния исторически музей: "Какво да гледам, всичко е фалшиво, пластмаса е". Отлично разбирам, че не е така. При това аз от дете нося любопитство към историята, археологията, артефактите. Обаче, колкото и да се карах на детето заради тези думи, докато бях в археологическия музей на Сиракуза и аз си задавах въпроса "ама това истинско ли е?". Сякаш тази близост, достъпност на древния обект, какъвто и да е той, го правят ...обикновен. И изтриват всякакво предишно вълнение, очарование, мистичност, ако щете, зародили се с идеята, че ще го видя.
Със сигурност голяма роля върху променените емоции при пътуването оказва фактът, че сега пътуваме и с децата, а не само двамата с благоверния. Но дори и да сме без тях, пак някакси логистичната част при пътуването заема все по-сериозен дял в подготовката. Явно сме остарели? Дори и за това предстоящо пътуване в Турция в крайна сметка решихме да сме със самолет, през туроператор, без никаква ангажираност от наша страна. Аз прокраднах идеята да пътуваме с кола, да разгледаме няколко дни Истанбул, после друго... И като изброихме всички моменти, които трябва да покрием, за да се осъществи по този начин, просто се отказахме. Преди пет години дали пак щяхме да се откажем? Прагматични ли сме станали? Или просто мързеливи?
Мисля много и за съвременните технологии. Как с модерните 3d принтери, материали и техники може да се пресъздаде всичко и да се подмени. Кое е реалното тогава? Кое е стойностното? В Казанлъшката гробница, като влезеш, в нея ли си или не си в нея?
Гледам по телевизията предавания на FineLiving, където показват най-разнообразни дестинации, често в Карибския залив и Централна Америка, но не само. И си мисля, как ли ще се чувствам, ако сега съм там. Ето, там също слънцето изгрява и залязва, птиците летят, а хората ходят по земята, не е чак толкова невиждано, нали? И какво всъщност значи екзотично? Чета и една наша българска блогърка, има много пътувания и из Европа, и из други части на света. Ето, един нормален човек отива там, на супер звучащото и изглеждащо място, и продължава да си е същият, поне отстрани.
Не казвам, че не искам да пътувам, напротив. С голямо удоволствие бих съставила програма за където и да е. Снимам с ентусиазъм и разказвам после, и се вълнувам. Връщам се обогатена по някакъв начин. Обаче аз тази година навърших 30 и вече се прокрадва някакво чувство, което наричам "тъпо", защото дори сама не мога да го определя точно. А "обогатяването" е все по-малко след всяка покорена дестинация.
Големият син иска екскурзия до Египет, която в момента не бихме могли да си позволим, нито да проведем, защото малкият е още много малък за такива преходи. И както той иска, така и на мен си ми е детска мечта, която някога се надявам, ще се сбъдне. Обаче, честно ви казвам, просто го виждам там, пред древните храмове и ценните находки, как изтърсва: "Всичко е фалшиво, пластмасово е". И някак и аз усещам , че в крайна сметка не сме излетели в космоса, а всичко си е земно, нормално, просто.
Може би това е проблемът - достъпността на пътуванията ни е пренаситила и приемаме всичко за даденост.
И ще завърша с това, къде мен ме отведе google earth преди няколко седмици пак в една късна вечер - в Казахстан. Първо по някакви ужасяващо изглеждащи от сателита селища, а след това - когато отворих чисто информативно програмата на една екскурзия до там - и в новата, и в старата им столица. Ако някой търси нещо различно и не толкова популярно, може да провери Казахстан като възможност.
Пътувала съм пренебрежимо малко спрямо повечето потребители тук, а първото ми излизане от Европа тепърва предстои догодина, но няма да е нещо нечувано, а семейна почивка на море в Турция. Въпреки скромния си опит обаче, успявам да се подготвя за различните пътувания сравнително добре. Преди три години, като част от подарък, успешно подготвих план за екскурзия - ден по ден, улица по улица, обект по обект - за град Рим (след като преди това го бях посетила), а после и за Милано - където все още не съм ходила, но ако отида, с радост ще си следвам програмата. И двата плана между другото ги има из форума, ако някой проявява интерес.
Тази пролет бяхме четиримата в Сицилия - също с предварителна програма, набелязани цели, неизменно с пътеводителя. Видяхме много красиви, неповторими неща. Разглеждах съвсем наскоро снимките и ми стана хубаво при спомена за местата и преживяванията. Но може би някъде там, а после и при един семеен уикенд в България, усетих нещо ...тъпо. Разбирате ли, докато съм там, на заветната дестинация.
Големият ми син много ясно, макар и грубо и невярно, го формулира, докато разглеждахме експозициите в Националния исторически музей: "Какво да гледам, всичко е фалшиво, пластмаса е". Отлично разбирам, че не е така. При това аз от дете нося любопитство към историята, археологията, артефактите. Обаче, колкото и да се карах на детето заради тези думи, докато бях в археологическия музей на Сиракуза и аз си задавах въпроса "ама това истинско ли е?". Сякаш тази близост, достъпност на древния обект, какъвто и да е той, го правят ...обикновен. И изтриват всякакво предишно вълнение, очарование, мистичност, ако щете, зародили се с идеята, че ще го видя.
Със сигурност голяма роля върху променените емоции при пътуването оказва фактът, че сега пътуваме и с децата, а не само двамата с благоверния. Но дори и да сме без тях, пак някакси логистичната част при пътуването заема все по-сериозен дял в подготовката. Явно сме остарели? Дори и за това предстоящо пътуване в Турция в крайна сметка решихме да сме със самолет, през туроператор, без никаква ангажираност от наша страна. Аз прокраднах идеята да пътуваме с кола, да разгледаме няколко дни Истанбул, после друго... И като изброихме всички моменти, които трябва да покрием, за да се осъществи по този начин, просто се отказахме. Преди пет години дали пак щяхме да се откажем? Прагматични ли сме станали? Или просто мързеливи?
Мисля много и за съвременните технологии. Как с модерните 3d принтери, материали и техники може да се пресъздаде всичко и да се подмени. Кое е реалното тогава? Кое е стойностното? В Казанлъшката гробница, като влезеш, в нея ли си или не си в нея?
Гледам по телевизията предавания на FineLiving, където показват най-разнообразни дестинации, често в Карибския залив и Централна Америка, но не само. И си мисля, как ли ще се чувствам, ако сега съм там. Ето, там също слънцето изгрява и залязва, птиците летят, а хората ходят по земята, не е чак толкова невиждано, нали? И какво всъщност значи екзотично? Чета и една наша българска блогърка, има много пътувания и из Европа, и из други части на света. Ето, един нормален човек отива там, на супер звучащото и изглеждащо място, и продължава да си е същият, поне отстрани.
Не казвам, че не искам да пътувам, напротив. С голямо удоволствие бих съставила програма за където и да е. Снимам с ентусиазъм и разказвам после, и се вълнувам. Връщам се обогатена по някакъв начин. Обаче аз тази година навърших 30 и вече се прокрадва някакво чувство, което наричам "тъпо", защото дори сама не мога да го определя точно. А "обогатяването" е все по-малко след всяка покорена дестинация.
Големият син иска екскурзия до Египет, която в момента не бихме могли да си позволим, нито да проведем, защото малкият е още много малък за такива преходи. И както той иска, така и на мен си ми е детска мечта, която някога се надявам, ще се сбъдне. Обаче, честно ви казвам, просто го виждам там, пред древните храмове и ценните находки, как изтърсва: "Всичко е фалшиво, пластмасово е". И някак и аз усещам , че в крайна сметка не сме излетели в космоса, а всичко си е земно, нормално, просто.
Може би това е проблемът - достъпността на пътуванията ни е пренаситила и приемаме всичко за даденост.
И ще завърша с това, къде мен ме отведе google earth преди няколко седмици пак в една късна вечер - в Казахстан. Първо по някакви ужасяващо изглеждащи от сателита селища, а след това - когато отворих чисто информативно програмата на една екскурзия до там - и в новата, и в старата им столица. Ако някой търси нещо различно и не толкова популярно, може да провери Казахстан като възможност.
Pyjamka, много хубаво написано!
Аз искам да ви споделя как решихме да празнуваме РД на детето: Вече е на 13, но от 6-7 години правим пътешествие зад граница по повода, като задължително го свързваме с нещо запомнящо.
Например маршрут за катерене (те обикновено имат имена), който носи нейното име. Заведохме я да го изкачи на РД в Хърватска.
Това разбира се е свързано с предварителна организация. Така че информацията и технологиите в този смисъл са от полза, пък от нас зависи колко ще им позволим да се намесят в пътуването.
Наистина тръгване без план и с деца е трудно, макар и да е много, много яко!
Аз искам да ви споделя как решихме да празнуваме РД на детето: Вече е на 13, но от 6-7 години правим пътешествие зад граница по повода, като задължително го свързваме с нещо запомнящо.
Например маршрут за катерене (те обикновено имат имена), който носи нейното име. Заведохме я да го изкачи на РД в Хърватска.
Това разбира се е свързано с предварителна организация. Така че информацията и технологиите в този смисъл са от полза, пък от нас зависи колко ще им позволим да се намесят в пътуването.
Наистина тръгване без план и с деца е трудно, макар и да е много, много яко!
Египет има много недостатъци. Той не е лесносмиалемо място и на много хора, особено българи, не се харесва. Но точно той не е никак пластмасов и фалшив. Той е болезнено реален и разтърсващ, една от причините често да бъде нехаресан. Така, че Пижамка точно това не бива да ви притеснява за там.
Аз току що се върнах от Виетнам и Камбоджа и ................ о, да! Излекувана съм! Точо от нещо такова имах нужда, обичам!
Аз току що се върнах от Виетнам и Камбоджа и ................ о, да! Излекувана съм! Точо от нещо такова имах нужда, обичам!
Впечатляват ме. Дестинацията за мен не е само сгради, архитектура, музей , плажове, хотели.... Впечатляват ме миризми, цветове, хората и самата тълпа- различа в разлините краища на света, поведението и отношението на хората; Понякога след време си спомням най-ярко именно тези неща;
Заслужава си. БА е много интересен град, много подобен на Европа и в същото време много артистичен. Но си мисля, че 2 седмици само за града е прекалено много, може да отскочите до Игуасу и другаде
По принцип ми се иска за две седмици, за да го разгледам максимално подробно, като мисля да от скоча с ферибота до Уругвай. Имам чувството, че седмица ще ми е малко, а и парите за път не са малко... Знам ли... Имам година да го мисля... Благодаря за коментара.
2 седмици - ако си на гости на роднини..)
Иначе - поне Патагония или Игуасу
Иначе - поне Патагония или Игуасу
Ох, де да имах там роднини... Но вероятно с кола под наем може да се мръдне някъде в близост до Буенос Айрес, тъй като за Игуасу ще трябва отново със самолет, но пък може да го обмисля. Благодаря!
В Буенос Айрес Няма какво да се прави повече от 2 - 3 дни (освен да се яде, забавлява и пие, но то е пред скоби). Може да се иде до Тигре и да, ДО Уругвай за един ден. Миналата година бях, за 8-9 дни бяхме и в БА, и на Игуасу (задължително идете), та и до Андите - Салта (горещо препоръчвам). Аз в Буенос Айрес мога да поседя 2-3-4 дни, но например мъжа ми не видя нищо (извън храната, ама тя навсякъде в Аржентина е топ), което да оправдае и 1 ден седенето в столицата. Та, не се излагайте. Няма истински забележителности, има дух, има някои неща, които да се видят, но... Достатъчно. От там палете самолета и до Игуасу. Патагония също е прекрасна, ама ако ще ходите след март не става, за това може да видите и Салта, страхотни са Андите.
В Буенос Айрес Няма какво да се прави повече от 2 - 3 дни (освен да се яде, забавлява и пие, но то е пред скоби). Може да се иде до Тигре и да, ДО Уругвай за един ден. Миналата година бях, за 8-9 дни бяхме и в БА, и на Игуасу (задължително идете), та и до Андите - Салта (горещо препоръчвам). Аз в Буенос Айрес мога да поседя 2-3-4 дни, но например мъжа ми не видя нищо (извън храната, ама тя навсякъде в Аржентина е топ), което да оправдае и 1 ден седенето в столицата. Та, не се излагайте. Няма истински забележителности, има дух, има някои неща, които да се видят, но... Достатъчно. От там палете самолета и до Игуасу. Патагония също е прекрасна, ама ако ще ходите след март не става, за това може да видите и Салта, страхотни са Андите.
Много, много ти благодаря!
Офф... Ще си променяте ли плановете за тази година?
Аз много се сдухах с този вирус. Не заради дестинации, а заради летищата. Няма много "дръпнати" там където ходим, но....прекачванията и престоите....
По това време вече буквах за лято и есен, ама сега....
За да съм по темата - карибски круиз замислях и ЮАР.
Аз много се сдухах с този вирус. Не заради дестинации, а заради летищата. Няма много "дръпнати" там където ходим, но....прекачванията и престоите....
По това време вече буквах за лято и есен, ама сега....
За да съм по темата - карибски круиз замислях и ЮАР.
Салта от фуникуляра, плюс Андите в дневен трип от Салта, снимките със слънцето и снега са от един ден 😀
Снимки на Игуасу няма да слагам, защото е по-популярно. До спите в Пуерто Игуасу, ще се изненадате и от хубавите цени на хотелчетата. (ние спахме за 40 Евро в уникални къщички със супер закуска). И, суоер безопасно е и там, а за Андите да не говорим. Неописуемо в.
Aз ходих в Рио по време на зика-истерията, в сърцето на "заразата". Е, не ме ухапа комар, оцелях. И на Пукет бях малко след цунамито и след птичия грип, ядох пилешко. Това са глупости.... луда крава, SARS, свински грип, африканска чума по прасетата.... нямат край. Мине се не мине и настане истерия по някой нов вирус.
Ох, ами впечатляват ме! Такъв апетит ми се е отворил през последните години, а отпуска не стига, пък и финансите не са неизчерпаеми 😔
Последните годин се опитваме да правим по 2 пътувания на година: едно ниско бюджетно и едно екзотично...далечно...
Пътуваме изключително самостоятелно и по моя организация. Аз съм човека с плановете и детайлните проучвания, а за всички около мен всичко е ново и непознато 😀 На за мен проучването е част от тръпката, обичам да чета много, да се подготвя, да си създам представа и после да нямам търпение да осъществя планираното и да го видя на живо.
Миналата година кратката дестинация беше Барселона пролетта и част от източното крайбрежие на САЩ+ Ниарага септември след Labour day.
Предната година правихме Пекин+Шанхай и Египет (единственото организирано) и едно бързо и импровизирано Милано
2017 направихме за месец цялто източно крайбрежие на САЩ+ цялото западно и Вегас и Гранд каньон. А кратките ни бяха в Италия. Това едномесечното американско е единственото, което ми натежа....1 месец ни дойде твърди изморително.
Имам още толково много мечтани дестинации... Ветнам+Камбоджа, Япония, Перу....но за сега ще почакат.
За тази година вече планирах 10 дни в Мароко около Великден и все още мисля какво да планирам за есента....и едни круизи ме съблазняват 😀, особенно от САЩ до Европа!Твърде много изкушения ме дебнат. За сега май само разни Бали, Малдиви и т.н май не ме блазнят
Последните годин се опитваме да правим по 2 пътувания на година: едно ниско бюджетно и едно екзотично...далечно...
Пътуваме изключително самостоятелно и по моя организация. Аз съм човека с плановете и детайлните проучвания, а за всички около мен всичко е ново и непознато 😀 На за мен проучването е част от тръпката, обичам да чета много, да се подготвя, да си създам представа и после да нямам търпение да осъществя планираното и да го видя на живо.
Миналата година кратката дестинация беше Барселона пролетта и част от източното крайбрежие на САЩ+ Ниарага септември след Labour day.
Предната година правихме Пекин+Шанхай и Египет (единственото организирано) и едно бързо и импровизирано Милано
2017 направихме за месец цялто източно крайбрежие на САЩ+ цялото западно и Вегас и Гранд каньон. А кратките ни бяха в Италия. Това едномесечното американско е единственото, което ми натежа....1 месец ни дойде твърди изморително.
Имам още толково много мечтани дестинации... Ветнам+Камбоджа, Япония, Перу....но за сега ще почакат.
За тази година вече планирах 10 дни в Мароко около Великден и все още мисля какво да планирам за есента....и едни круизи ме съблазняват 😀, особенно от САЩ до Европа!Твърде много изкушения ме дебнат. За сега май само разни Бали, Малдиви и т.н май не ме блазнят
САЩ и на мен са ми мечта - но поне за месец. Ей така - бавно и полека.... От изток до запад. С отпуската някак си ще се оправя, но с визите.... Трябва да се закараме до София с ММ. Обмислям го, че са ми пречка и за круизите от Флорида и Пуерто Рико.
Иначе за 1 месец САЩ ни дойде изморително. Ние правихме 2 седмици от Ню Йорк с кола надолу чак до Кий Уест, после летяхме Маями -Сан Диего и от там пак с кола Сон Диего -LA -навътре към Вегас ( подихме на концерт на J Lo там😀)-Хувър Дем, каньони и Сан Франциско. На това пътуване ходихме само двамата с ММ. Сега септемри повторихме част от източното крайбрежие за да заведем детето, но този път се спуснахме от Бостън до Вашингтон и от там към Канада и обратно Ню Йорк. Някой ден планираме да повторим доста по-разширена версия на каньоните и националните паркове на запад, защото се влюбихме в този регион.
Aз ходих в Рио по време на зика-истерията, в сърцето на "заразата". Е, не ме ухапа комар, оцелях
Ако не си била бременна не се брои за постижение, защото зика е опасен само за плода. Всъщност не знам в България какво да говорили за зика.
А и сърцето на заразата не беше Рио, а североизтока - Пернамбуко.
На мен ми предстои Бергамо за ден с приятелка, която никога не е пътувала, но се е притеснила заради вируса...може и да се откаже.
Мен не ме влече нищо извън Европа, може би ме е страх, знам ли...
Мен не ме влече нищо извън Европа, може би ме е страх, знам ли...
Сериозно ли, само тя се е притеснила?
Серизно ли някой сериозно се притеснява?
Да,сериозно се притеснявам от положението в Италия,ММ е не много далеч от Милано.За сега съм "замразила" всякакви мечти за пътувания.
Да,сериозно се притеснявам от положението в Италия,ММ е не много далеч от Милано.За сега съм "замразила" всякакви мечти за пътувания.
Мен не ме впечатлиха Амстердам, Виена и Прага. Амсетрдам ми е мрачен с тази архитектура на голи тухлички и облачно време, предполагам Стокхолм е по-красив, поне на снимки го намирам за по-хубав, може би най-хубавата северна столица!
А за Виена, след Братислава, където има поне 3 моста на Дунав, които са "уау" и приятна промената за разходки, очаквах и тя да има такива. Реално Дунав тече някъде извън баш центъра и мостовете им с нищо не блестят. Имат нещо като канал и плаж, но в Братислава променадата при Eurovea беше на крачки от стария град, друго е като атмосфера.
Въобще Австрия е доста стерилна, Унгария от границата с Австрия и Братислава до Балатон повече ми допадна - по-зелено, не така сиво, хората бяха по-топли. Не остана време за Будапеща обаче...
А за Виена, след Братислава, където има поне 3 моста на Дунав, които са "уау" и приятна промената за разходки, очаквах и тя да има такива. Реално Дунав тече някъде извън баш центъра и мостовете им с нищо не блестят. Имат нещо като канал и плаж, но в Братислава променадата при Eurovea беше на крачки от стария град, друго е като атмосфера.
Въобще Австрия е доста стерилна, Унгария от границата с Австрия и Братислава до Балатон повече ми допадна - по-зелено, не така сиво, хората бяха по-топли. Не остана време за Будапеща обаче...
Две в едно, е какво не разбра? Виена и Прага са ми супер прехвалени, САЩ, Канада, Турция и Гърция, Испания - също. Любимите ми места в Европа са Южна Италия, Мадейра, Хърватия и от там нататък все нетипични дестинации като Швеция, Финландия, Унгария, Полша, Грузия, Армения, разни малки китни градчета в Бавария и някои градове в Украйна и Румъния.
С изключение на изброените Европа не ме влече, макар че и тези са си достатъчни за мнооого пътувания напред, та не ме притеснява. В Испания се шокирах от строежите и хотелите им по бреговете - същата работа като при нас - някакви хотелчета наблъскани като блокове, Южна Италия повече ме грабна, а и езикът е по-красив за мен. Като хора и в двете по-приятните са на юг... в Унгария например хората са по-топли от тези от Мадрид и Милано например! От испаноезичните ми харесват Аржентина, Мексико, Венецуела, Колумбия най-вече, но почти всички други също.
Извън Европа си мечтая да посетя Индия, Южна Корея, Япония, Австралия и Латинска Америка. Може и Индонезия и Тайланд. Африка не ме привлича. За мен не само природата и архитектура са важни, но да харесвам и културата и дори звученето на езика поне малко, затова Турция, Гърция и всички арабски, както и повечето Англо езични са ми супер анти.
С изключение на изброените Европа не ме влече, макар че и тези са си достатъчни за мнооого пътувания напред, та не ме притеснява.
В Испания се шокирах от строежите и хотелите им по бреговете - същата работа като при нас - някакви хотелчета наблъскани като блокове, Южна Италия повече ме грабна, а и езикът е по-красив за мен. Като хора и в двете по-приятните са на юг... в Унгария например хората са по-топли от тези от Мадрид и Милано например! От испаноезичните ми харесват Аржентина, Мексико, Венецуела, Колумбия най-вече, но почти всички други също.Извън Европа си мечтая да посетя Индия, Южна Корея, Япония, Австралия и Латинска Америка. Може и Индонезия и Тайланд. Африка не ме привлича. За мен не само природата и архитектура са важни, но да харесвам и културата и дори звученето на езика поне малко, затова Турция, Гърция и всички арабски, както и повечето Англо езични са ми супер анти.
Тази Laschantemi май никъде не е ходила. Като й чета коментарите, вероятно впечатлението е само от лустросани кадри в нета. Още като сравниш Братислава с Виена и заключиш в полза на първата, означава, че не си бил на двете места. А следващият объркан пост направо ме застреля с коментари. Девойко, ти въобще стъпвала ли си някъде извън село?
Самодива, не скачаме просто както Параход най точно се изказа темата за места лично посетени.
Писаниците на lashantemi са от типа какво си прочел и разгледал в Гугъл с лека доза надменност относно местата, които евентуално е посетила.
Все едно аз да започна да споделям впечатления от Ургвай защото да кажем имам много добра приятелка уругвайка, но факта че аз никога не съм била там няма значение.
Писаниците на lashantemi са от типа какво си прочел и разгледал в Гугъл с лека доза надменност относно местата, които евентуално е посетила.
Все едно аз да започна да споделям впечатления от Ургвай защото да кажем имам много добра приятелка уругвайка, но факта че аз никога не съм била там няма значение.