Сбъдване на мечта или дълг?

Зависи на каква възраст е дилемата, както и пола...
ако съм жена на 40, без деца, може би второто - дом, семейство, деца...
Иначе най правилно е, да следваш мечтите си.

Семейството дълг ли се води?

Не се сетих за друга подходяща дума, но спрямо роднини, които постоянно питат не се ли омъжи, а деца? И ти уреждат срещи с техни приятели/познати, го възприемам точно като дълг.

Ако аз трябва да вземам решението, зависи от много неща - на колко години съм, мога ли да си го позволя (финансово, психически, времево и т.н.), има ли кой да ме издържа, докато уча и т.н. Няма как да получите отговор, който да е валиден за всяка ситуация, за всяка специалност и за всеки човек.

Имам спестявания, които могат да покрият следването ми, ще стигнат и за храна и сметки, но целта на тези спестявания беше друга, свързана със закупуване на имот. Точно заради това се колебая дали мечтата наистина трябва да бъде последвана или трябва да послушам разума си и да закупя въпросния имот, да създам семейство и да приема,че не винаги мечтите трябва да се постигат.

Малко ми се струва несериозно да създаваш семейство и евентуално деца, защото някой друг го очаква от теб. Имаш спестени пари и смелост да захвърлиш всичко, пък те е страх да се опълчиш на роднините?

Инвестирай парите, другото ще си дойде на място. Пак ще имаш време да учиш, да ходиш по срещи и т.н. Ама спестени пари се инвестират.

Естествено, че трябва да сбъднеш мечтата си, вместо да изплащаш един чувал тухли цял живот. Ти нямаш окови, а сама искаш да си ги поставяш. Пари се изкарват, но времето назад не можеш да върнеш.

Зависи от възрастта.

И какво искаш да учиш. Защото ако е ПР в ЮЗУ не си струва. 😁

След като имаш спестявания, които да инвестираш в образованието и все още нямаш семейство, то последвай мечтата си и въобще не се чуди! После става много по-трудно. Какво като си купиш имота, а след това цял живот работиш нещо, което не искаш и съжаляваш, че не си се възползвала от шанса? А след като вече имаш деца, тепърва да учиш не е много лесно, особено тежки и сериозни специалности, които се учат само редовно.
Пак зависи на колко години си и колко перспективно е това, с което искаш да се занимаваш.
Аз например чак на 24-25 реших, че искам да уча медицина. Ама късно. Към онзи момент нямах финансите, после родих. Сега, на 29 няма как да си позволя да уча толкова години редовно и да не работя. А и съм с малко дете. Така че аз се примирих, че не всички мечти се сбъдват, но ако ми беше дошъл акъла по-рано със сигурност щях да последвам сърцето си...

Аз моите роднини съм ги научила да не питат такива неща. Личния живот си е моя работа и не търпя някой да ми казва "айде кога ще се жениш и кога ще имаш деца". Достатъчно е веднъж да насоля и стоплят.
Считам такива въпроси за нетактични, груба намеса в личното ми пространство.
Също така не търпя да ми се уреждат срещи.
Такива нетактични въпроси са ми задавани и от колежки. Поставям ги на място. По начин, който не търпи повторно задаване. Имало е случаи да не стоплят и продължават да питат защо не съм се омъжила досега. Казвам, че не мисля за редно да и споделям целия си личен и интимен свят за да ме разбере.
Ако си с нагласа, че е дълг, винаги може да намериш някой да те забремени и да направите опит за семейство. Само че вероятността да ти се провали "семейството" е голяма.
Ама по-хубаво е ако искаш семейство да ти е цел и мечта, а не дълг, не нещо неприятно.
По-добре инвестирай в образованието си. За да имаш стабилност и утре като тръгваш да създаваш семейство да си достатъчно осигурена.
Ако купиш имот и тръгнеш да си играеш на семейство, имаш ли гаранция, че ще намериш подходящ човек? Защото може да го купиш и после 10 години да не случиш на човек. И ще си седиш в къщичката ей така.
Също така е напълно възможно да съчетаеш семейство с учене.
Когато бях в университета имаше доста жени с деца. Имаше и 2 бременни.
Ако имаш сериозна връзка в момента не виждам причина да не учиш.

Въпросът е супер общ и няма как човек да ти даде точен отговор, ако не споделиш повече информация. На колко години си? С какво се занимаваш, какво си завършила? Каква специалност искаш да учиш? Има ли реална реализация по съответната специалност? Защо искаш да учиш това? В кой град живееш? Инвестицията на спестяванията в имот ще ти даде ли финансова сигурност или независимост (ако примерно живееш при вашите). На колко години би ти се искало да имаш семейство и деца? Имаш ли партньор до себе си?

Дай отговори на тези въпроси и ще можем да ти дадем реален съвет, а не баналности без никакво покритие.

Съгласна съм с Esmeralda23.
Аз също съм била пред такава дилема и това което мога да ти кажа е, че най-важното е дали можеш да се реализираш след като завършиш и дали наистина можеш да работиш тази работа, за която искаш да учиш.
Аз под натиска на семейството си завърших финанси и сега скачам от едно работно място на друго р. място, защото хората в тази сфера са масово груби, прости и страшно невъзпитани, интриганти, а аз съм чувствителна, бавна в работата си, но прецизна, което явно за бързият "селски" ум (99.99% от колежките ми са винаги от провинцията, не ме нападайте писнало ми е от тези хора от личен опит го казвам преди не ги мразех) е голям недостатък. Съжалявам хиляди пъти, че учих финанси, а платих 5000 за магистратурата ми в УНСС.

Учи и работи само това което можеш, а не прави това което ти казват роднините, защото ако аз бях послушала себе си, сега нямаше да ходя на работа със свито сърце, да чувствам истинска мъка всеки ден и да съм страшно унила и депресирана. А съм и на възраст, в която вече е късно да сменя професията си. Излишно е да ти казвам, че доходите ми са мизерни и едвам връзвам двата края. А за купуване на апартамент (понеже нямам, нищо че съм родена и израстнала в София (тук вече това ще зарадва някого) ) , не мога дори да си помисля.
Бъди самостоятелна, изчакай твоят човек, ако е сериозен заедно ще си купите апартамент. Ако след като си завършиш образованието успееш да се реализираш парите няма да са ти проблем за апартамент. Просто прецени можеш ли да се реализираш и има ли смисъл да влагаш пари в образование, защото масово бивши мой колежки вместо да учат си купуваха, коли, дрешки, ходеха по екскурзии и си караха кефа и сега са си доста по добре от мен и доста по-щастливи. Няма твърда формула за живота. Трябва да слушаш само себе си.
Успех ти пожелавам, наистина.