Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 19
Здравейте,
Момченцето ми скоро навърши 3 и от няколко седмици тръгна на детска градина. На ясла не е ходил. Първият ден беше много труден, въпреки че говорихме отдавна за това. Така и очаквах да бъде. От вторият ден нататък имаше напредък. Казват ми, че там играе, хапва, рядко спи(досега 2 или 3 пъти), присеща се за мен и мрънка. Сутрин винаги плаче, когато го оставям и в момента, в който влезе в групата чувам че се успокоява. Гледам да бъда много положителна, говоря му колко е хубаво там, колко приятелчета ще намери, как ще си играят. Но съм и много притеснена вътрешно, старая се да го прикрия обаче. Виждам, че той наистина тъгува, когато го взема се започва постоянно питане дали ще ходи пак, дали ще го взема. Сутрин е най-трудно, мрънка, а като влезем в градината се разплаква. Когато го взема също се разтройва почти винаги. А преди няколко дни се разболя и сега сме си вкъщи поне още няколко дни и се чудя как да постъпя, защото усещам, че ще бъде много трудно следващото отиване на градината. Според вас редно ли е известно време да го вземам на обяд или не? Още не е свикнал и се тревожа, че се стресира и дали постъпвам правилно. Когато говоря с госпожите, казват че като цяло е добре, но често мрънка за мен, чака ме да дойда, иначе хапва там, което донякъде ме успокоява. Моля ви за съвети.

# 1
  • Мнения: 1 465
По написаното нищо трудно не виждам в адаптация, съвсем нормално си е. Прекалено много го мислиш, няма никакви индикации да е стресирано дете.
Дъщеря ми също не ходи на ясла, а и тръгна на градина половин година по-късно. Вече е втора група, но сутрин си мрънка, понякога се разплаква, увисва ми се на крака и т.н. и съвсем не е единичен случай, гледайки и други деца със същите номера. Следобед пък не иска да си тръгва, играе й се още. Ходи с удоволствие вече, но сутрешните циркове не ги забравя.
Ще направиш голяма грешка, ако го свикнеш с обедно взимане.

# 2
  • Мнения: 152
Моята дъшеря е на 3,9 месеца.В момента е първа група като до сега е ходила около 20-тина дни с прекъсвания.При нас обаче е някакъв ад,детето отива и се връща с рев-от вчера се принудихме да я прибираме на обяд.Категорично отказва да спи там на обяд,ситуациата е много тегава.Скоро ще започваме ресурсно подпомагане-надявам се да да има ефект.

# 3
  • Мнения: 19
По написаното нищо трудно не виждам в адаптация, съвсем нормално си е. Прекалено много го мислиш, няма никакви индикации да е стресирано дете.
Дъщеря ми също не ходи на ясла, а и тръгна на градина половин година по-късно. Вече е втора група, но сутрин си мрънка, понякога се разплаква, увисва ми се на крака и т.н. и съвсем не е единичен случай, гледайки и други деца със същите номера. Следобед пък не иска да си тръгва, играе й се още. Ходи с удоволствие вече, но сутрешните циркове не ги забравя.
Ще направиш голяма грешка, ако го свикнеш с обедно взимане.
Нощем се буди с плач, казвайки пе не иска да ходи, понякога се успокоява много трудно. Предполагам, че и ъова е нормално. Там често странял от децата и сядал някъде самичък. А ако случайно закъснея да го взема след като са станали, а той не спи изобщо последните две седмици, почвал да плаче. Отстрани сигурно изглежда нормално, но понеже аз си го познавам и виждам, че го изживява. Затова пуснах темата.

# 4
  • Мнения: 8
Според мен трябва повече да го разпитваш какво го тревожи и защо не иска да ходи.Моята дъщеря също не иска да ходи ,но я разпитвам и обяснявам, защо е хубаво и забавно ,ще научи нови игри ,в повечето случай децата не искат да ходят заради правилата в детската.Доколкото е възможно не бива да го наказваш или да отнемаш нещо, защото може да предпочете наказанието,казвай му че след детска ще ходите на място което иска,ще му сготвиш любимата храна,аз така успях,макар че сутринта пак не искаше да ходи,но като видя децата спря да плаче.Успех

# 5
  • Мнения: 4 070
До тук нормално се развиват нещата. Малки са още, бебета са. Но един път като си изградят навика, че всеки ден ще ходят там, както всеки ден отиват на парка, например, вече не се притеснявате толкова.
Ако детето до преди боледуване е оставало цял ден, аз бих го оставила отново цял ден след боледуването. Или поне първия ден да го взема на обяд, но втория вече цял ден.
Хубаво е че яде, моето и това не правеше в първа група. Само на хляб и ябълка. Постепенно ще се наредят нещата, до НГ тържеството ще видиш как всичко се оправя.
Моя влезе в скута на госпожата с юмруци през вратата в първа група (втори ден), а във втора група не можех да го прибера от градината - не ще да си тръгва. Simple Smile
Госпожите и лелите ако са точни, няма да се притеснявате, малко време ви трябва и на двете страни, да превърнете градината в още една рутина.

# 6
  • Мнения: 39 307
За мен не е нормално да се буди нощем с плач и да се моли...

Дъщеря ми също не е ходила на ясла, тръгна на градина на 3 г., искаше да ходи, не е плакала нито веднъж. Затова смятам, че всичко е до дете и трябва да се реагира спрямо конкретното. Ако бях видяла, че има проблем, не намирам причина да се насилват нещата, освен ако не сме принудени финансово.

# 7
  • Мнения: 1 465
Наблегни на това, че отива там да си играе с децата, а не че ти трябва да ходиш на работа и да се разделите, че няма кой да го гледа вкъщи и ще бързаш да го вземеш, например. За мен е грешка да им се обещава каквото и да е, само и само да стоят там. Говори му, че ще научи много нови неща, не е ли ентусиазиран. Показвай му какво са направили през деня, хвали го, аплодирай ... Нормално е в началото да стои и да играе сам, но щом влезе в групичките всичко ще се нареди. Разпитвай го как се казват децата, кой му е приятел, какви играчки има и с какво си играе. Кани ли другите деца да играят с него, а защо не и т.н. Когато си е вкъщи му говори, че децата го чакат, за да се чувства желан там. Не му ли липсват и на него и прочее. Учителките не помагат много в това естество, така че разговора трябва да идва от теб. Просто стратегията ти да е изградена основно на адаптирането му в колектива и всяко едно колебание от твоя страна му влияе. Относно спането пак по същия начин - другите деца спят ли ... а ти защо не, нали си уморен, прави това което и другите.
Недоволството от градината е обикновено в правилата - хранене под час, спане. Досега са били на свободен режим, но там всичко е начертано и трябва да се спазва. Като изгради приятелства и свикне с режима ще му много по-лесно, ще започне да ходи с желание, знаейки че децата го чакат там.
Това направих аз, защото и при нас бе идентично положението. Минах през грешните стратегии и стигнах до тази, че дори и госпожите се учудиха как бързо свикна. Всяка майка си познава най-добре детето и трябва да види какво работи и да "копае" в тази посока, а не да се връща назад.

Последна редакция: чт, 17 окт 2019, 12:14 от evencee

# 8
  • Мнения: 4 070
В първа група социализация няма. Няма смисъл да се говори за приятелчета. Но пък можете да говорите какво наблюдавате. Аз моя така го насърчавах. "Малеее, виж, еди кой си пак реве. Абе защо реве това дете пак? Бива ли да реве така? Такава хубава градина, с толкова много играчки, пък той реве... Вместо да се радва, че цял ден ще може да си играе тука с играчките..." И детето ми се замисляше, аджеба защо реве, като няма за какво, дефакто стигаше до заключението, че и той няма за какво да реве. Реването на другите деца и това че той не реве в същия момент, му беше стимул да не реши да зареве.
В първа група още се учат да не се напикават и да комуникират с учителките и лелите, от приятелствата са далече. Моя дечко много обича да се заговаря с възрастни хора и това смятам, че му помогна в адаптацията в градината. Веднъж завърже ли връзка с учителките и лелите, ще се почувства сигурно детето.
Имаше едно момче, всяка сутрин ревеше и не искаше да пусне майка си. И ние от страни го коментирахме, как може всяка сутрин да реве, че няма нищо толкова страшно в тая градина. Понеже децата усещат когато и родителите им се притесняват, съм се намесвала в коридора, да ги окуражавам с един такъв учуден неутрален тон. Майката я усещам, че е напрегната и заговарям детето, хем да го разсея, хем да помогна на майката, хем да дам пример на моето дете, че ако някой реве, трябва да му се помогне, да му се каже "няма страшно" и така в един момент моето взе да казва на ревящите "няма страшно".

# 9
  • Варна
  • Мнения: 18 801
Ако сте в един район с някои от децата в групата, защо не пробвате почивните дни да ги водите някъде заедно? Така бързо ще се сприятелят и ще започнат да си играят заедно, а детето ще тръгне с желание на градина, защото там ще си вижда приятелчетата от игрите. Ако има рд скоро, може да поканите някои деца. Така се напасват едно с друго. Моята дъщеря сега е първи клас, но миналата седмица бяхме на рд на едно от градинските деца, видя си там половината група, голяма радост беше.

Общи условия

Активация на акаунт