Има ли място за всички на площадката

нали майка му е до него? тя трябва да му дава пример/обяснява/не или позволява. същото е и с досаждането.

Недопустимо, но се случва. И реално не е чак толкова ужасяващо. Не може да се изтрие всяка доза агресия, дори между децата е донякъде здравословно да има позволено ниво на заплашване. Иначе става малко нечовешко. Както казах, не е идеално, но не е и някакъв страшен грях.

Ако детето ми тръгне да гони други с пръчка и нарочно да ги плаши - това ми е недопустимо. Но да направи 2-3 жеста - ще се направя на незабелязала. Особено ако моето дете си е играло там първо, а другото навлезе в неговото пространство.

Някои майчета са твърде чувствителни.

Аз пък съм против споделянето на играчки.
Синът ми е научен да не пипа чуждите както и да не дава своите. Но и ние не ходим с торбата с играчки , което си е масово явление. В началото няколко пъти излезе с камионче , ами взеха му я от ръцете и я счупиха в земята със злоба. От тогава не нося нищо.
Както и не ходим с тротинетката или колело на площадки, дали сме не малки суми за тези неща , за да са качествени и не бих искала някой да му ги счупи, освен самия той . Не им е мястото там, та ходим на някой стадион или в парка да си кара .
Като цяло ми е недопустимо на детска площадка да има превозни средства каквито и да са те.

Всичко е фаза и се израства с порастването на детето ( от опита  ми с трите). Това най-общо.
По принцип спазвам правилото, да не се намесвам много на площадките, когато "общува" с другите деца , то детската площадка е умален модел  на обществото. Трябва сами да се "оправят". Утре мама няма да е до тях. Колкото повече "видят", включително и лоши примери, ще са повече подготвени за живота.
Е сега, ако има супер невъзпитани деца и застрашаващи други деца, дори да не са моите, правя забележка на децата и още как. Не на майките им. За тях спасение няма, ако гледат и си траят.
Но на децата все някой трябва да им каже, че така не се прави. Любезно , но с твърд тон.

Попадали сме на дивачета, майките някъде се криеха из парка, явно си ги знаят. Онези налитат с пръчки на всички, две близначета, момчета, около 5 -6годишни. Такова пък чудо веднъж ни се случи. Карах се с тях, но нямаше смисъл, направо си тръгнахме. Нахални и невъзпитани бяха до безкрай. Търсеха бой и конфронтация. Все едно са расли в гората. Жал ми стана за тях накрая, проблемни деца с луди родители явно.

Моето е на 1.5г. и го водя само на малките площадки-0-3 г. На големите е ясно, че играят големи деца и не е безопасно. Само не знам какво правят големи деца на малките площадки, на много места люлките и съораженията са вече начупени..Площадките, като цяло, са ми супер противни, но около нас няма паркове/стадиони, където са го занеса да поиграе. Забелязвам голяма агресия от по-големите към по-малките деца, то се стискат златните играчки, някакъв ужас е.

и моите деца са научени да не пипат чужди вещи и никога не са го правили, дори и като бебета. за мен това е недопустимо. както те не пипат, така и на мен не ми е приятно да се пипат и взимат мои вещи.
иначе какво се получи с моя...подариха му голяма кола. ясно е, че не може да се кара на много оживени места /не казвам площадки, защото не ходим, а и там е абсурд/. та изкарахме колата на отдалечена алея в голям парк. веднага го накачулиха някакви деца, едното беше бая малко и даже му откачи предното стъкло. реакция от родители - никаква. ами как да не дразни човек. сега той дори не иска да я вадим, защото не може да кара на спокойствие.

Аз пък смятам, че играчките са за игра и щом са изнесени навън е нормално да будят детското любопитство. И понеже знам, че има родители и деца, на които това не им е приятно, съм научила сина си да не пипа чужди играчки, или ако нещо му е чак толкова интересно- да попита.
Той винаги споделя своето, даже взима по няколко играчки да раздава на децата да играят. Никога не сме имали проблем с това. А неща, които са скъпи, било като цена или сантимент- просто не се изнасят.

Аз все още не разбирам защо са нужни играчки на площадката, може би ми е малко детето и още не ми е ясно, ама пресен пример :
Вчера с едно наборче се занимават кога заедно, кога поотделно по площадката.. включва се 3 годишен батко, който също пребивава мирно и кротко на площадката и всичко супер. Пристига наборче, пак на към г 1,3 година, с такова за търкаляне, топка, балон и н-брой ентъртеймънт по количката. Съответно 3 броя деца се скупчват и дърпат и реват кой за каквото намери. Еми що е нужно, не знам. Та развалихме играта с много рев от всички и съответно всички си тръгнаха предсрочно

Аз вадя една количка само, ако сме сами на площадката.

Аз не мога да спра моето бебе да не пипа чужди играчки - то не е робот, а на обноски ще се учим с времето. Достатъчно е да знае, че не е наша, може да вземе, но да я върне след като види играчката. На площадките всичко е общо (така разсъждавам аз, щом си свалил играчки, те са за ползване). За мен е по-неприемливо недаването. Например дъщеря ми се приближава до камионетката и майката я взима и носи настрани при бащата, който бута бебе в количка, докато по-голямото им дете НЕ си играе в момента с гореспоменатата камионетка. Но хора всякакви, поемам дълбоко въздух и ангажирам вниманието й с друго. Повече, всъщност най-много, ме дразнят постоянно ядящите по-големи (а в последно време и все по-малки), но това е друга тема. На площадките между другото надписите са от 3 до 12 и 0 до 3 С ПРИДРУЖИТЕЛ.

Не се справяме с по-големите деца. Площадките са за всички. Ако не се чувстваш ОК там, спокойно си тръгвате. Никой не е длъжен да се съобразява нон стоп с детето ти.
Пиша това защото видях, че имаш пост в който коментираш действие на друга майка и как тя не е била достатъчно рязка с детето си. Методите на възпитание са нейни и дали са добри или не дотам  не влизат особено много в твоята работа.
Децата не са зверове както ти ги представяш. Да...викат , крещят и тичат но те са просто деца.
На 1,3 месеца детето не се заиграва с други деца. Няма тази необходимост. Почти до 2- 2,5 децата играят едно до друго. Чак след тази възраст започват да се опитват да играят заедно. А много по-късно започва истинската игра между децата.
Ако считаш ,че може да играе с по-големи деца си далеч от истината. Едно дете на 1,5 години може да бъде забавлявано от по-големи но не и да играе с тях.
Правилно е постъпило детето на 5 години. Ясно и категорично е определило границите. А е и било любезно. Дете на 5 няма нужда до определя дали твоето е бебе и разбира или не разбира. Ти си тази която трябва да реагира в случая и да обясни/покаже на твоето дете да не пипа количката.

Не бих се вживявала в глупости. На 1,5 години пазех моето на площадката да не го отнесе някой, на 3 години пазех другите от моето да не ги отнесе с колелото. Така ,че нищо фатално не се случва. Гледай си детето и не очаквай някой да ти е длъжен с нещо.

Съгласна съм с това мнение, честно казано и на мен самата не ми е приятно да досаждам на хората , но тя все ходи и ме дърпа към някоя скамейка. Гледам да я отклонявам и да я занимая с нещо друго и не съм я спирала толкова настоятелно , защото искам да е общителна , а ако и забраня да ходи при хората някак си може да има обратен ефект.

По принцип съм съгласна и аз бях (и донякъде все още съм), много против изнасянето на играчки. Ама дъщеря ми е вече на 4 и иска. Всички други са с играчки няма как да ѝ кажа, че само тя не може да има. Но сме се разбрали, че играчки, които не иска да дели с другите не се изнасят или се скриват щом дойдат други деца. Също и никога не дърпа чуждите. По принцип я насърчвам да дава и го прави, но ако грубо ѝ ги издръпват от ръцете ѝ казвам да не дава защото детето явно не е научено как да си поиска (това при деца над 3 години, от бебета не очаквам такова съобразяване).

Не, играчките не са общи щом са изкарани на площадката. Разберете го най-сетне. Има деца с любими играчки, които са навсякъде с тях и не желаят да ги оставят вкъщи или в мама и си обикалят с тях. Това не ги прави автоматично общи. Общи са само съораженията по площадката.

Ох и играчките са голяма драма по площадките. Те и телефоните ви не са "златни", но едва ли ще ви е приятно да го дадете на всеки, който дойде и поиска да "си поиграе" на него.
Не разбирам защо е нормално, когато едно малко дете поиска да вземе играчка на по-голямо, голямото да е длъжно да му я даде, но ако по-голямо поиска от по-малко е едва ли не възмутително. Децата са си деца и могат да се впечатлят от всякакви играчки, независимо дали са бебешки или не. Да, на едно по-голямо дете може по-лесно да те разбере, когато му обясниш, че малкото иска просто само да му види и поиграе малко с играчката, след което ще му я върне, от колкото същото обяснение на по-малкото. Но, дори голямото да го разбере, може да няма желание да си даде играчката точно на това дете, независимо дали е малко или голямо.
Смятам, че когато децата си изнасят играчките, трябва да са готови да ги споделят с останалите, но не са длъжни да ги споделят с всички. Не са длъжни да играят с всички. Не уча детето ми да е приятел с всички, а с онези деца с които му е приятно да прекарва времето си. Мисля, че да научиш детето си да споделя с другите е много хубаво, защото така и другите ще споделят с него. За децата е много хубаво да си разменят играчките, колелетата, топките и др. Има деца, които дразнят другите нарочно, чупят им играчките и други подобни, е тогава му обяснявам, че това поведение не е хубаво и не искам той да се държи така, да си пази нещата от тях, за да не му ги счупят, да не играе с тези деца, с които само се бият и дразнят. Комуникацията по площадките е идеално средство да научиш детето си кое е добро, кое лошо, да се съобразява с останалите, но и да пази личното си пространство.

Защо я отклоняваш? Хората са социални същества. Нищо лошо няма детето да е любопитно, общително и да търси компанията на други деца. Най-нормалното нещо. Вкиснати лелки и криви деца, дето не искат никой да ги закача, да си седят затворени вкъщи и да си живеят като скотове. Навън има хора и о, чудо и бебета даже.

__MM’s, напротив. Детето трябва да е наясно, че щом една играчка е изнесена на площадката то е нромално и естествено другите деца да проявят интерес към нея и да искат да я видят. По-големите би трябвало да знаят къде са границите, да питат и да се съобразяват, но деца между 1 и 3 години няма как да разберат това. Затова "безценните" играчки по-добре да седят вкъщи. Много ми е смешно когато майки пазят играчките на децата си повече от самото дете, сакън някой да не пипне скъпоценното камионче