АкоНо на 19 не се адаптираш лесно, представям си на 30 или 40... Всъщност с годините човек става все по-малко гъвкав.
- Публикувана: 5 ноем. 2019, 10:53 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2019, 23:44 ч.
Мразя приятеля на майка си
Обратни впечатления имам. Синът ми е сам в Германия и не иска да се връща тук, нито иска познатото. Казва, че там е истинския живот. Също е на 19.
Самите германки са готини като характер и външност, поне тези, които съм срещал аз.
Икономика - чудо, стандарт - топ.
Нормално е да не иска да се завръща в този див комунизъм и чалгарки тук.
Ако живеят с някой, който ги критикува през по-голямата част от времето, вероятно щяха да споделят други неща.
...
...
Пълнолетните хора е редно да живеят сами, докато създадат свое семейство. Особено, когато са студенти и работят. Така никой не ги критикува и имат възможност да живеят както им харесва, без да пречат на никого.
Ясно е, че с годините човек трупа опит, познания, разширява мироглед. Всъщност не всички, но да кажем в общия случай. Проблемът е, че ентусиазмът, чистият интерес и откритостта към другите намаляват с натрнатрупването на опит - защо ли. От там и способността и/или желанието за адаптация. 
Та наистина както каза G&B, просто има хора които никога не се адаптират, характер. Но човек трябва да познава лимитите си и да действа според тях. В случая шансът е да отиде да живее със свои връстници, като истински студент. Така може и комплексите му да минат малко.
Та наистина както каза G&B, просто има хора които никога не се адаптират, характер. Но човек трябва да познава лимитите си и да действа според тях. В случая шансът е да отиде да живее със свои връстници, като истински студент. Така може и комплексите му да минат малко. 
Леле, все едно чета мислите на голямото ми дете. Същата история, но е на 15. 1 към 1 от ноктите, до намилането и "бързото" поставяне на колан. Все някой му пили, мрънка, намила. Все е невинен...ох...
Ако не му "намилам" ще заспи докато яде. Инициатива за неща, които трябва да се свършат, но не го кефят - 0. От известно време съм взела мерки, че мъж ще става, дано помогнат, че чета и ме хваща страх. Хайде той е на 15, ама на 19...не е гут.
Тъй, сега по темата: младеж, напускай кораба майка. Време ти е да се справяш сам и живота.
Ако не му "намилам" ще заспи докато яде. Инициатива за неща, които трябва да се свършат, но не го кефят - 0. От известно време съм взела мерки, че мъж ще става, дано помогнат, че чета и ме хваща страх.
Хайде той е на 15, ама на 19...не е гут.Тъй, сега по темата: младеж, напускай кораба майка. Време ти е да се справяш сам и живота.
Ясно е, че с годините човек трупа опит, познания, разширява мироглед. Всъщност не всички, но да кажем в общия случай. Проблемът е, че ентусиазмът, чистият интерес и откритостта към другите намаляват с натрнатрупването на опит - защо ли. От там и способността и/или желанието за адаптация. Та наистина както каза G&B, просто има хора които никога не се адаптират, характер. Но човек трябва да познава лимитите си и да действа според тях. В случая шансът е да отиде да живее със свои връстници, като истински студент. Така може и комплексите му да минат малко.
Та наистина както каза G&B, просто има хора които никога не се адаптират, характер. Но човек трябва да познава лимитите си и да действа според тях. В случая шансът е да отиде да живее със свои връстници, като истински студент. Така може и комплексите му да минат малко.Не вярвам хората на съвремието да разсъждават така. Всичко се промени.
Моят потенциал за адаптация се разшири с годините и с броя на местата/хората, които съм опознала. Във форума също. Това, че споря, не означава, че не "виждам" през чуждата гледна точка.
MeMyselfI , нашият автор не е получил никога така жадуваната валидация за правилност, ако ме разбираш. Все той е крив, недостатъчен и некадърен и излишен. Това му е комплексът. А не гласът или носът.
Хората на съвремието? 
Вярно, че съм по-близо до 40, отколкото до 30, ама чак толкова антична не мислех че съм. Извинявай, не се сдържах... Това са си мои наблюдения и честно казано досега някой да се адаптира по-лесно на 40, отколкото на 20 не съм виждала. Иначе това ми е третия град в който живея продължително без родния ми, доста време и пътувах доста по работа, та някакви впечатления съм натрупала. Ама знам ли, може сегашните 20 годишни изведнъж да са престанали лесно да свикват с нови места, хора, правила. Ако е така, кофти за тях.
Вярно, че съм по-близо до 40, отколкото до 30, ама чак толкова антична не мислех че съм. Извинявай, не се сдържах... Това са си мои наблюдения и честно казано досега някой да се адаптира по-лесно на 40, отколкото на 20 не съм виждала. Иначе това ми е третия град в който живея продължително без родния ми, доста време и пътувах доста по работа, та някакви впечатления съм натрупала. Ама знам ли, може сегашните 20 годишни изведнъж да са престанали лесно да свикват с нови места, хора, правила. Ако е така, кофти за тях.
Хората на съвремието? Вярно, че съм по-близо до 40, отколкото до 30, ама чак толкова антична не мислех че съм. Извинявай, не се сдържах... Това са си мои наблюдения и честно казано досега някой да се адаптира по-лесно на 40, отколкото на 20 не съм виждала. Иначе това ми е третия град в който живея продължително без родния ми, доста време и пътувах доста по работа, та някакви впечатления съм натрупала. Ама знам ли, може сегашните 20 годишни изведнъж да са престанали лесно да свикват с нови места, хора, правила. Ако е така, кофти за тях.
Вярно, че съм по-близо до 40, отколкото до 30, ама чак толкова антична не мислех че съм. Извинявай, не се сдържах... Това са си мои наблюдения и честно казано досега някой да се адаптира по-лесно на 40, отколкото на 20 не съм виждала. Иначе това ми е третия град в който живея продължително без родния ми, доста време и пътувах доста по работа, та някакви впечатления съм натрупала. Ама знам ли, може сегашните 20 годишни изведнъж да са престанали лесно да свикват с нови места, хора, правила. Ако е така, кофти за тях.И аз съм на близо 40 и затова пиша тук, защото не можеш да ме убедиш, че на 20 съм се адаптирала по-лесно. Казвам ти, че няма такова нещо. Потенциалът за адаптация се разширява с отварянето на нови възможности. А хората от съвремието не са като нас едно време, та можеш да сравниш.
То и няма логика на 40 да си по-затворена неадаптивна, но щом казваш...
Моят потенциал за адаптация се разшири с годините и с броя на местата/хората, които съм опознала. Във форума също. Това, че споря, не означава, че не "виждам" през чуждата гледна точка.
MeMyselfI , нашият автор не е получил никога така жадуваната валидация за правилност, ако ме разбираш. Все той е крив, недостатъчен и некадърен и излишен. Това му е комплексът. А не гласът или носът.
MeMyselfI , нашият автор не е получил никога така жадуваната валидация за правилност, ако ме разбираш. Все той е крив, недостатъчен и некадърен и излишен. Това му е комплексът. А не гласът или носът.
При мен себеприемането изцяло и възможностите за адаптация се увеличиха с годинките. Може би към 30тата вече се приемах, без "забележки". Тъй да се каже заобичах се каквато съм, без да ми дреме дали и на кого ще се харесам. За адаптацията е същото, иска си опит, време. Поне при мен е така.
Колкото до валидацията за правилност, не е само това. Старшно много млади момчета се лутат. Тези момчета са контролирани през целия си живот, вероятно отгледани и обгрижвани само от жени. Капризите им са присъщи на дете, но не и на мъж. Не знаят и не могат да се справят сами със себе си и желанията си. Не могат и отговорност за постъпка да носят, защото я прехърлят. Правят го несъзнателно, тъй като така са гледани....мога да пиша до утре.
Не случайно сравних с моето 15 годишно. За мен 19 годишен мъж, да се държи като дете не е ОК. Защото тез 4-5 години разлика не са малко.
Та съвета си е само един: късай връзката и се опитай сам.
Дефинирай 'съвремие', че ми стана любопитно. За мен съвремието е това, което се случва в момента, аз поне в миналото не живея, не знам за останалите хора. Още не съм стигнала момента да гледам назад с носталгия, пу пу да не се и случв скоро. 
Иначе приемам, че може ти да си изключение, но определено ще си първата която виждам да се адаптира с по-голям ентусиазъм сега, отколкото в студентските си години.
Аз под адаптиране разбирам това, което е записано вв речниците:
В биологията – приспособяване на организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата.
Не виждам как това може да зависи от възможностите, които имаш.
А автора просто го мързи за мен, съжалявам. Не са само комплексите, липсва и желание за промяна. Срещала съм подобни мрънкащи индивиди и от двата пола на по-крехка възраст, никой не се подобри с годините. Даже май става по-зле положението, но вече си щадя нервите и не изслушвам подобни непродуктивни мрънкания, освен ако не идват от най-близките ми.
Иначе приемам, че може ти да си изключение, но определено ще си първата която виждам да се адаптира с по-голям ентусиазъм сега, отколкото в студентските си години.
Аз под адаптиране разбирам това, което е записано вв речниците:
В биологията – приспособяване на организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата.
Не виждам как това може да зависи от възможностите, които имаш.
А автора просто го мързи за мен, съжалявам. Не са само комплексите, липсва и желание за промяна. Срещала съм подобни мрънкащи индивиди и от двата пола на по-крехка възраст, никой не се подобри с годините. Даже май става по-зле положението, но вече си щадя нервите и не изслушвам подобни непродуктивни мрънкания, освен ако не идват от най-близките ми.
Ти говориш за свръхпротекция - когато на детето не е позволявано да прави неща, с които може да се справи и самО. Сигурно има и такъв проблем, но той е наслоен върху друг - липса на грижа на една по-малка възраст. Така или иначе, авторът има нужда от психолог. В Англия няма да я получи, затова най-добре да се върне тук.
Какви връзки да скъса, като той няма никакви връзки?! Отгледан от баба! Той няма какво да къса, защото никога не е създадено.
Nelig, може да съм първата, но не вярвам. Аз се адаптирам и променям с всеки нов човек, появил се в живота ми. АбсурТ е обратното.
Какви връзки да скъса, като той няма никакви връзки?! Отгледан от баба! Той няма какво да къса, защото никога не е създадено.
Nelig, може да съм първата, но не вярвам. Аз се адаптирам и променям с всеки нов човек, появил се в живота ми. АбсурТ е обратното.