Аз не можех да плача. Откакто чух хистологичния резултат сякаш се вкамених. Не можех и още не мога да изразявам страховете и негативните си емоции, за повечето хора съм щастливка, ако съдят по това, което излъчвам и по пренареждането на живота ми и как нещата, които преди ми бяха трудни, сега ги правя с лекота между другото. Но те не знаят, че това е защото като минаваш през нещо така сериозно, има два пътя - или да впрегнеш целия си жизнен потенциал, или да рухнеш. Не знаят колко искам да мога да се нарева и да рева поне една седмица. Не само заради страха, за всичко, което ме разтърси, а не можах да плача през последните две години. Е, понякога за минути може да забърша някоя сълза тайно в кофти момент, но не мога да му дръна нормален човешки рев.
Но знай, че колкото и да е гадно, колкото и безнадеждно да звучи думата рак - не, не е съвсем така. Сега, като се сблъска с болестта, ще бъдеш непршятно изненадана колко много хора имат тази диагноза, но пък и ще разбереш как живеят съвсем нормално и дори по-добре от преди нея.
Тук момичетата с основно с рак на гърдата, затова предимно аз ти отговарям, защото при мен беше засегнат десен яйчник. И аз като теб нямах никакви симптоми освен тежест, но последните 2-3 месеца. Цикълът ми си беше на 28-29 дни и веднъж годишно ходех на профилактични прегледи.
Малко драматично го описах, отпуснах се, но знай, че това ще мине! Не е присъда! Ще мине и пак ще си си Ти.