Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

  • 27 231
  • 749
  •   2
Отговори
# 285
  • Мнения: 2 341
Ех, Тита, така е. Мъката в очите на близките е едно от най-тежките неща, с които трябва да заживееш. Сега ти предстои нелек период и вероятно ще си поплакваш често и ще се питаш защо...
Аз не можех да плача. Откакто чух хистологичния резултат сякаш се вкамених. Не можех и още не мога да изразявам страховете и негативните си емоции, за повечето хора съм щастливка, ако съдят по това, което излъчвам и по пренареждането на живота ми и как нещата, които преди ми бяха трудни, сега ги правя с лекота между другото. Но те не знаят, че това е защото като минаваш през нещо така сериозно, има два пътя - или да впрегнеш целия си жизнен потенциал, или да рухнеш. Не знаят колко искам да мога да се нарева и да рева поне една седмица. Не само заради страха,  за всичко, което ме разтърси, а не можах да плача през последните две години. Е, понякога за минути може да забърша някоя сълза тайно в кофти момент, но не мога да му дръна нормален човешки рев.
Но знай, че колкото и да е гадно, колкото и безнадеждно да звучи думата рак  - не, не е съвсем така. Сега, като се сблъска с болестта, ще бъдеш непршятно изненадана колко много хора имат тази диагноза, но пък и ще разбереш как живеят съвсем нормално и дори по-добре от преди нея.
Тук момичетата с основно с рак на гърдата, затова предимно аз ти отговарям, защото при мен беше засегнат десен яйчник. И аз като теб нямах никакви симптоми освен тежест, но последните 2-3 месеца. Цикълът ми си беше на 28-29 дни и веднъж годишно ходех на профилактични прегледи.
Малко драматично го описах, отпуснах се, но знай, че това ще мине! Не е присъда! Ще мине и пак ще си си Ти.

Последна редакция: нд, 17 ное 2019, 13:27 от unabella

# 286
  • Мнения: 83
Тинтири,много си хубава.И аз не го виждам това лилавото,но пък нали знаем.За вълните да ви кажа сега откакто се захлади нещата се успокоиха малко,но през лятото беше страшно.

# 287
  • Мнения: 2 341
Тита, ако ти се пише за това - какво е написано на епикпизата? Има ли буквички с цифри - TNM, някъде има ли G ? Да го разконспипираме. Махнаха всичко нали? Химията ти може би няма да ти смъкне косата (не се радвай още).   Ако четеш назад в темите, ще видиш, че като минеш процедурите се връщаш къв живота с пълна сила. Аз например сега мисля как да отслабна без да ходя озверяла от глад, щото обичам да ям и да пия, а след хистеректомията взех да се окръглям на места дето преди бях неокръглена. Мисля на какъв банкет да отида, къде да пътувам (и пътувам) и какво вино да пия вечер. Спортувам, танцувам, уча...И това не е, защото съм се вкопчила в живота като за последно, а защото сега ми е по-лесно да намирам време и вдъхновение и енергия, наред със задълженията за семейството. Близките и те се успокояват и всичко е по старому само дето се следиш. Та, дяволът не е толкова черен!

Последна редакция: нд, 17 ное 2019, 15:11 от unabella

# 288
  • Мнения: 384
Чета ви и си мисля как сигурно всеки ден някой разбира за тази диагноза..как всеки различно изразява емоциите си и се справя с всички загуби, как благодари и за това което му е дала.
Тита съгласна съм с теб за това с близките. Най ми е тежко съжелението в очите им, грижата и от факта че имам нужда от нея.
Поставиха ми порта...беше много трудна и продължителна процедура. При мен явно всичко е така..все е трудно не става от раз..каквото може да се обърка, обърква се. Освен това настинах и отложихме пак вливката за 25.. Чакането..убива ме вътрешно. Пак бях безпомощна в къщи, сама, а другите си живеят живота. Имам чувството, че съм в някъв затвор и не знам как да избягам от него. Тея дни не пиша, защото много ама много съм се депресирала. За жалост видях последствията от рака, ако се откажеш от терапията..Уплаших се..наистина. Започнах да си втълпявам как химията колкото и да е тежка ще е моето спасение..
Кофти ми е и за гаджето, много се напряга с мен, стои с мен когато не е на работа и се вкисва. А аз искам да излиза да разпуска..той не. Това най ме боли, че все едно и него дърпам в моя затвор и не знам заслужавам ли си тази жертва. Знам че е временно това, казвали сте ми хиляди пъти, че минава и после живееш на ново, но за разлика от Бела, аз се късам да рева а не искам. Сдържам се пред хората, ама като съм сама...
Оффф много е...
Черни мисли ме налягат, крайни такива, а не искам..
Време ми е май за антидепресанти.. О и най ме подтиска като ми кажат близки "Леле колко си силна, аз на твое място нямаше да издържа" и аз се усмихвам..и знам че не съм силна ако бях щях да минавам като влак през това,а не ревейки.. Поне така мисля..така си представям да съм силна.

# 289
  • Варна
  • Мнения: 373
Тита, ако ти се пише за това - какво е написано на епикпизата? Има ли буквички с цифри - TNM, някъде има ли G ? Да го разконспипираме. Махнаха всичко нали? Химията ти може би няма да ти смъкне косата (не се радвай още).   Ако четеш назад в темите, ще видиш, че като минеш процедурите се връщаш къв живота с пълна сила. Аз например сега мисля как да отслабна без да ходя озверяла от глад, щото обичам да ям и да пия, а след хистеректомията взех да се окръглям на места дето преди бях неокръглена. Мисля на какъв банкет да отида, къде да пътувам (и пътувам) и какво вино да пия вечер. Спортувам, танцувам, уча...И това не е, защото съм се вкопчила в живота като за последно, а защото сега ми е по-лесно да намирам време и вдъхновение и енергия, наред със задълженията за семейството. Близките и те се успокояват и всичко е по старому само дето се следиш. Та, дяволът не е толкова черен!

Диагнозата ми е: Ca оварии билатералес Т2b N0 M0 G3.

# 290
  • Мнения: 2 341
Няма толкова силен човек, че да не изживее истински шок, чувайки диагнозата. Няма такъв, който да не го е страх.. Може да има, но само, ако е луд. А всеки реагира по своему. Един реве до припадък, друг се затваря и се държи като невменяем като не реве...
Тони, като се депресираш - пиши! За гаджето не мисли сега, сега ти си важна и имаш мисия - да оцелееш и после да се рестартираш! Той, ако е човек - ще минете заедно през това и ще закрепите връзката си.
Всеки минал през това знае защо не обича думите - Ти си силна, ти си герой! А аз не обичах да ми казват - "Много добре изглеждаш", щото ми звучеше все едно очакват да изглеждам умираща...Ама като се замислиш - какво друго да ти кажат хората, просто ние сме чувствителни.

# 291
  • Мнения: 384
Даа знам, че няма какво да кажат, те искат да те уверят че всичко е наред, че нищо не се е променило..ама се е мамка му, всичко се променя и ние самите и от вътре и от вън.
Не се чувствам важна, безполезна се чувствам, че не ставам за нищо и преди рака не съм била кой знае кво. Посредсвен човек, обикновен, а сега още повече. Може и депресията да говори, ама чувствам все едно не си струвам усилията, на близките, на лекарите и вашите също..да ми отговяряте и четете тъпотиите. Да се хабят лекарства за мен..абе в яка дупка съм май май..
Извинявайте, че ви натоварвам..

# 292
  • Мнения: 2 341
От депресията е. Нормално.
Прави си химията на 25ти и на 7ми те искам с бодра стъпка на Софийската среща да те набия. 😉

# 293
  • Мнения: 384
От депресията е. Нормално.
Прави си химията на 25ти и на 7ми те искам с бодра стъпка на Софийската среща да те набия. 😉
Дай боже всичко да е ок и да мога да дойда, за да ме набиеш и да се стегна, че се мразя ква ревла съм станала..Искам си чувството за хумор, самоирония и дебилността си.. Confused

# 294
  • Мнения: 400
И аз мисля като Бела всеки реагира различно. И аз не съм плакала толкова бях зашеметена. Дори незнам дали дали съм го осъзнала напълно.
Потресена съм колко чести, сериозни заболявания и последици има върху половите половите органи.
Тони и Тита като започнете терапията нещата ще се регулират.
Защо да не заслушаваш грижи и внимание? Няма никаква гаранция за никой , че няма да се сблъска лично с това. Мислиш че трябва да си носител най-малко на нобелова награда ли? 

Моето момченче също е болно. От снощи е с повръщане. Бяхме задържали положението, но преди час пак повърна (не че имаше кой знае какво). Май ще ходим на дежурен лекар  като се наспи. Преди две години половина бяхме с ротавирус в окръжна болница и това преживяване не ми се повтаря отново. Уж правим каквото трябва ..... дано вече да даде резултат.

# 295
  • София
  • Мнения: 3 123
Тинтири, екстра си!Аз също започнах с лилавото на Елеа, но ми беше тъмно и сега съм с по-светъл и чевенеещ цвят.

Бела ,аз бях точно като теб .Но аз като цяло трудно изразявам емоции.

 Тони,горе главата.Не си безполезна и няма да бъдеш.Ако от нещо не си доволна в живота си ,той е пред теб - от теб зависи да го промениш.И да,нищо не е същото,но много неща се променят за добро,стига да се вгледаш в себе си ,да чуеш себе си и да поискаш да живееш заради себе си.
Не се шашкай толкова от химията ,минава и заминава.Моята последна химия беше края на юни и вече съм забравила всички негативи.За това пък приятелствата,които създадох по време на химията , си останаха и сега с усмивка си спомням за терапиите,защото си беше супер забавно (Е после 1 седмица ти е зле,но минава и си си пак ти).

 Ох,най-мразя да трябва да взимам решение за него.Взема ли го,се успокоявам и ми е леко ,но до тогава...
 Сега умувам,какво да правя- хистероскопия или да махам направо всичко.При кой лекар също .Чета плюсове и минуси.Умувам дали да е лапароскопска.
 Лейди,теб кой лекар те оперира?

# 296
  • Мнения: 2 341
От депресията е. Нормално.
Прави си химията на 25ти и на 7ми те искам с бодра стъпка на Софийската среща да те набия. 😉
Дай боже всичко да е ок и да мога да дойда, за да ме набиеш и да се стегна, че се мразя ква ревла съм станала..Искам си чувството за хумор, самоирония и дебилността си.. Confused

Ами ревиии. Я, се виж в огледалото колко си сладка като ревеш! 😅Ще дойдеш и ще кажеш, че не е толкова страшно. Хващам се на бас на една чаша вино. Само с косата може да е почнал проблема, но ти си подготвена предполагам.

Зори, имай предвид, че тази операция не е никак лека, възстанавяването е към 6 месеца, пълното.

Последна редакция: нд, 17 ное 2019, 17:59 от unabella

# 297
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 986
Ще ми кажете ли последно кога е срещата, защото аз разбрах да 17.12, а сега се говори за 7ми?

# 298
  • Мнения: 400
Ще ми кажете ли последно кога е срещата, защото аз разбрах да 17.12, а сега се говори за 7ми?

 Заведението е Механа Сиеста, София, ул. Позитано 8. Предлагам да направим срещата на 7.12 по обяд, за да можем да се видим и с unabella

# 299
  • Мнения: 2 341
Ще ми кажете ли последно кога е срещата, защото аз разбрах да 17.12, а сега се говори за 7ми?

https://m.bg-mamma.com/?topic=1101916

Тита, извинявай, питах те за характеристики на тумора, а нищо не писах повече. По това, дето пишеш - няма засегнати лимфни и възли и метастази.  Няма страшно.

Последна редакция: нд, 17 ное 2019, 17:59 от unabella

Общи условия

Активация на акаунт