При така описаната ситуация, освен да пожелая на авторката много сили и кураж. Ще й трябват....Свекърва й нито ще си тръгне, нито ще се промени.
- Публикувана: 9 ноем. 2019, 09:07 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2019, 20:34 ч.
Бебе, мъж и свекърва
evenceе, кое наричате капризи? Умора, недоспиване, стрес, нерви? Аз толкова скапана не съм била през целия си живот. "не го пожелавам било то и свекървата"? Нали не мислите, че някой би пожелал такова нещо на някого с когото не се е разбирал? Или пък някой иска да е в моето положение?
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!
Наистина ситуацията е трудна с болен човек и малко бебе.Опитай се тактично да ограничиш контактите.дадоха се добри предложения да и намериш занимание.Ако има финансова възможност,намери някоя жена за компаньон по не два дни в седмицата.Опитай да включиш повече мъжа си ,да се занимава с нея.
evenceе, кое наричате капризи? Умора, недоспиване, стрес, нерви? Аз толкова скапана не съм била през целия си живот. "не го пожелавам било то и свекървата"? Нали не мислите, че някой би пожелал такова нещо на някого с когото не се е разбирал? Или пък някой иска да е в моето положение?
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!
Делегирай повече задължения на мъжа си.
Не може да гледаш дете и болен човек.
Или той да почне да помага в къщната работа и да полага грижи за собствената си майка или да намери жена, а ти да си гледаш детето.
О, защо, аз пък си го пожелавам. Само, ако можеха да се връщат хора от отвъдното. Щях да си мрънкам на воля.
Вървиш върху въглени и не го осъзнаваш!
А умората, стреса и нервите всички сме ги минали с раждането, не си единствената.
Вървиш върху въглени и не го осъзнаваш!
А умората, стреса и нервите всички сме ги минали с раждането, не си единствената.
Пожелавате си да гледате болен човек и бебе? Съжалявам за загубата ви, но вашият случай е бил различен.
Ще разбереш думите ми след време.
evenceе, кое наричате капризи? Умора, недоспиване, стрес, нерви? Аз толкова скапана не съм била през целия си живот. "не го пожелавам било то и свекървата"? Нали не мислите, че някой би пожелал такова нещо на някого с когото не се е разбирал? Или пък някой иска да е в моето положение?
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!
Може да е тривиално, но нито си първата майка на бебе, нито ще си последната! Не те знам на колко години си, но живееш в 21-ви век и никой не те кара да ходиш на нивата да кОпаш с бебето на гръб, нито да готвиш за цялата рода и да им подгъзваш.
Да, има недоспиване, има умора, но не виждам защо се филмираш и изживяваш като мъченица?
Нормално положение- здраво ти е бебето, здрава си и ти, затова спри да се окайваш!
Ясно, не понасяш свекърва си, но сигурно и тя не е във възторг от вечно намусената ти физиономия и неслучайно реве от обида, че каквото и да каже, го приемаш на "въпреки".
Сама си казваш- нито те обижда, нито ти прави явни забележки, нито се кара с теб. Това, че си позволява нещо да каже за златното яйце не значи, че те мисли за негодна да се справиш, а може да ѝ се иска да си чуе гласа, защото хем има болки, хем няма с кого две думи да си каже.
Малко да си озаптиш егоизма и да си извадиш главата на светло, само ще ти е от полза- ще схванеш колко бели са твоите кахъри пред нейните. пък и човещинка като проявиш, може да се почувстваш доволна от себе си.
Така е, Бианка, егоизмът е жесток, но докато не те застигне необратимото. Такива "аз не бих, аз ще, аз съм различна" са просто приказки на вятъра.
Авторката, пак ти казвам не е времето сега да се извисяваш. Аз съм сигурно единствената в темата, която е била в твоите обувки или по-точно ти си в моите. Няма да е лошо да се вслушаш.
Абсолютно естествено е за мъжа ти майка му да е начело в момента, не бебето, още повече пък ти. Природа е това, не може да се бориш срещу нея. Когато тя си отиде лека полека ще си възвърнеш позицията, освен ако не направиш грешните стъпки сега.
Авторката, пак ти казвам не е времето сега да се извисяваш. Аз съм сигурно единствената в темата, която е била в твоите обувки или по-точно ти си в моите. Няма да е лошо да се вслушаш.
Абсолютно естествено е за мъжа ти майка му да е начело в момента, не бебето, още повече пък ти. Природа е това, не може да се бориш срещу нея. Когато тя си отиде лека полека ще си възвърнеш позицията, освен ако не направиш грешните стъпки сега.
Разбирам сериозността на положението и не е като да не правя нищо, напротив. За съжаление и в моя живот има тежки загуби. Само не разбрах откъде идва гневът ви към мен? Егоизмът в това, че не се чувствам добре и търся помощ ли се изразява?
Не, егоизмът ти се изразява в това, че си здрава и права, а си решила, че няколкото изречения на ден, които жената обелва, са ти непоносими и тичаш да се оплакваш на сина ѝ, който да я овиква, а тя да реве.
Много интересно, какво толкова правиш, за да подобриш климата вкъщи, освен да се цупиш и насъскваш мъжа си?
Проблемът ти е, че си изчакала нещата да напреднат много като случване – знаела си, че чакаш дете, за което трябва да се грижиш. Знаела си, че мъжът ти не е от най-емпатичните помагачи и подкрепа за теб в бита, семейството, за детето. Знаела си, че не сте си дупе и гащи със свекървата.
За да не попадаш в ситуацията, в която си сега, е трябвало да поставиш ясни граници още в началото – на мъжа си, на свекървата. На него да покажеш и убедиш, че желаеш и силите ти ще са насочени към бебето и да ти помага. На нея, че имаш собствено мнение и нагласа как да боравиш със семейния си живот.
А ти си поемала всичко мълчаливо. Дори казваш, че в момента готвиш и специално меню за нея. Аз те разбирам – сама едва ли успяваш да огрееш и бебчо, и къщата чистене, готвене, и свекървата, и мъжа си дето е все изморен (жив да го ожалиш).
Вече ситуацията с болестта и нагласите на мъжа ти са много напреднали. Има и бебе намесено и няма мърдане.
Остава ти единствено да вкараш мъжа в картинката и да го накараш или той да се включи активно поне с грижите към майка си, ако не за бебчето, или да наеме жена, която да ѝ помага.
За да не попадаш в ситуацията, в която си сега, е трябвало да поставиш ясни граници още в началото – на мъжа си, на свекървата. На него да покажеш и убедиш, че желаеш и силите ти ще са насочени към бебето и да ти помага. На нея, че имаш собствено мнение и нагласа как да боравиш със семейния си живот.
А ти си поемала всичко мълчаливо. Дори казваш, че в момента готвиш и специално меню за нея. Аз те разбирам – сама едва ли успяваш да огрееш и бебчо, и къщата чистене, готвене, и свекървата, и мъжа си дето е все изморен (жив да го ожалиш).
Вече ситуацията с болестта и нагласите на мъжа ти са много напреднали. Има и бебе намесено и няма мърдане.
Остава ти единствено да вкараш мъжа в картинката и да го накараш или той да се включи активно поне с грижите към майка си, ако не за бебчето, или да наеме жена, която да ѝ помага.
Разбирам сериозността на положението и не е като да не правя нищо, напротив. За съжаление и в моя живот има тежки загуби. Само не разбрах откъде идва гневът ви към мен? Егоизмът в това, че не се чувствам добре и търся помощ ли се изразява?
Ние ли да дойдем да ти помогнем?
Мъж нямаш ли?
Или той е там за украса.
Тия неща дето ги пишеш защо не си ги говориш с него?
Препоръчани теми