Бебе, мъж и свекърва

  • 4 350
  • 73
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Тъкмо бях тръгнала да търся психиатър в района и попаднах на форума, та реших да споделя проблема си с още много хора тук, току виж се освестя и без психиатри.
Не знам откъде да започна... може би с това, че никога не съм се разбирала със свекърва си. Просто сме крайно различни хора, за нея мъжът е Бог и трябва да се отнасяме с него като с такъв. Мъжът не трябва да се изморява, трябва да спи, трябва да ходи в офиса, ако може и там да не се измаря, да дойде вкъщи и да му е сготвено и изчистено. Съдбата на жената е друга... Такива размисли винаги са ме вдъхновявали по един особен начин. Патриархално семейство, но не съвсем, защото съвременната жена трябва и на работа да ходи, та и повече пари да изкарва. Пари, пари пари, това е най-важното.
Натоварваше ме, затова си намирах причина да не идвам с мъжа ми като си ходеше, или пък ходех, но гледах да се разсейвам с друго, не с разсъжденията и психоанализата на която ме подлагаше.
Не мога с едно изречение да опиша различията ни, само ще кажа, че не ме намираше подходяща за нейния син.
Аз съм много горд човек за сметка на това, обичам да разчитам на себе си, не обичам да търся помощ от този и онзи, просто трябва да съм или болна или много отчаяна за да звъня на приятели, познати, да идват да ми помагат. Това е другото ни различие. При тях се вика другаря Георги Арабаджиев, чийто син е ел. инженер, тъй като крушката не свети (примерно).
Родих преди няколко месеца. Докато бях бременна, свивахме семейното гнездо, правихме основен ремонт на къща, родилите знаят какво е да си бременна, а гнездото да не е подготвено (говоря за изкъртени стени, без настилки подови, да не говорим за мебели...изпадах в тих ужас) Спяхме в стаята където имаше стени и настилки, съответно всичките ни вещи бяха също там - в 14 квадратни метра. Тогава осъзнах колко много си прилича моят мъж с майка си. Все чакахме тоз и онзи да дойде да направи нещо.  Аз не карах много лека бременност, имах кървене, всеки месец тичахме до болницата. Отделно стресът не ми влияеше никак добре. Но пък намерих моето призвание, можех да сглобявам по-дребните неща, както и да боядисвам. Чувствах се добре като го правех. Сглобяването за мен е нещо като сглобяване на едромащабен пъзел. Интересно един вид. Много други неща не можех обаче да правя с корема. Непрекъснато имах контракции, ядосвах се, че не мога да го свърша сама и трябва да чакам мъжа ми, който разбираш ли чака приятеля на неговата майка да дойде да го свърши.
 Още тогава започнах да размишлявам по въпроса това ли е човекът наистина с който искам да прекарам живота си? (Преди да ме осъдите, че не съм мислила, като съм се омъжила, ще ви кажа, че не ми е правило впечатление това. Дори се радвах, че познава толкова хора и често имахме различни хора на гости.)
Седми, осми, девети... месец от бременността бяха критични за връзката ни. Превърнах се в един изрод, който ссмо се оплакваше, че му е лошо, филмираше се, че бебето не мърда дни наред и сещате се, онова непрекъснато дуднене, че нищо не е готово. Къде за Бога ще сложим бебето ако родя утре...
Е горе долу оправихме нещата с много нерви от двете страни. Родих, до последния ден сглобявахме мебели.
Прибрахме се вкъщи, свекървата беше дошла да ни помага. Толкова я беше страх от бебето, че е толкова малко, че нищо не правеше общо взето освен да ми обяснява колко лошо е това и онова. Изнервях се още повече, като си тръгна се успокоих, стана ми приятно, радвах се, че съм майка. Бях много щастлива.
Тя започна да идва доста често на гости, да ми обяснява колко пъти на ден трябва да чистя и как. Трудно изтърпявах дните, в които беше тук.
За съжаление тя се разболя, тъй като живее сама, мъжът ми я взе тук. Бях доста либерална, нямаше какво да се направи. Само че дните станаха месеци, а може би ще станат и години. Сега живеем под един покрив. Изключително много недоспиване ми се събра, гледам да не занимавам мъжа ми, защото и той е изморен, само я води по доктори, много се натоварвам физически и психически.
По цял ден сме заедно, непрекъснато ми се натяква, как бебето е слабо, не го храня достатъчно, как сина и е изморен, а аз още не мога да ида да си направя профилактичните прегледи след раждането. Положението е тежко, не знам следродилна депресия ли е това, но вече търся помощ, защото и аз ще се разболея. Някой живее ли с болни свекърви/ тъщи и как се справя?

# 1
  • София
  • Мнения: 7 989
Проблемът е бил тлеещ огън, който се е превърнал в пожар. Съвременният мъж/жена стига дотам, докъдето му се позволи. Вече не робуваме на патриархални модели, където жената чака мъжа си с пантофите в уста.
Ако жилището е общо, можеш най-учтиво да помолиш мъжа си да наеме друго жилище или болногледач, за да не съжителствате заедно с бабата. Аз съм за поддръжката на родителите, стига това да не се вмени като задължение на страната, която няма нищо общо. Не си за психиатър, а за отделна квартира. И трябва да предприемеш по-твърда позиция по въпроса. Бабата не чакай да се промени като поведение и разбиране. Мъжът е този, който следва да реши проблема.

# 2
  • София
  • Мнения: 12 006
Вземала си си кофти мъж и мамин п*тьо. Той не намира ли за ненормално, майка му, вместо да е благодарна, че сте й дали покрив и адекватни грижи, да дудне и да мрънка и да те изнервя? Той въобще наясно лие, че майка му ти лази по нервите и те обижда (колко си некадърна) или това става докато е на работа и не рабира за случките? Как реагира?

# 3
  • Мнения: 2 643
Добре де, колко точно е болна? Аз мисля, че е добра идея да ходиш при родителите си всеки уикенд, и да ги оставяш да се оправят двамката вкъщи с мъжа ти докато той почива. А ти да си разведриш мозъка. Как реши, че си за психиатър? Защото аз не виждам такава нужда. Освен това си сложи ключ в стаята, която живееш през повечето време на денонощието, и си стой там с детето. Твоята свекърва има много общо с моята. И на мен ми се наложи да изтърпя подобни неща покрай двете раждания, при това нападана и от свекър в допълнение. Един метод да ти шушна, който ми действаше добре: слагам МР3 то в джоба и слушалките в ушите и слушам любимата си музика, която доста ми повдига и оправя настроението. Така и домашните задължения стават по-приятни, а свекървата да си дудне без умора на стените. Само техните деца се изморяват. Всички други са от желязо. Че ми държаха сметка, че не работя докато кърмя и харча парите на мъжа ми Simple Smile Аз се съгласявах, ще ги харча разбира се, кой друг да ги харчи, нали светът така е устроен, мъжа да носи хляба а жената да се грижи за децата, ... уф от неадекватни

# 4
  • Мнения: X
И от какво за бога е болна тази жена, та месеци наред трябва да се лекува, чак и години щели да станат?!? След като може сама да се обслужва, разбирай да се облича, къпе, готви, нищо не пречи да си живее у тях, а синът пак да я води по доктори. И извинявай, че го казвам, но основният ти проблем е с мъжа ти - той е трябвало да сложи граници пред мама си и да покаже, че семейството му сега сте ти и детето и никой няма право да ви се бърка, а също е трябвало недвусмислено да покаже, че трява да се отнасят с уважение към теб - неговата жена. Значи ти можеш да будуват по цели нощи, да обслужваш бебе, да преживяваш хормонално буря, да оставяш на заден план себе си, когато ти и бебето сте най-важни, защото с него сте скачени съдове и то усеща емоциите ти и няма как то да е добре ако ти не си; и въпреки това мъжът ти е позволил на маминка да ти скача на главата, че чак и до психиатър да те докара?!? Ти какво, да не си слугинче или Малката булка? И противно на това, което казваш е имало очеизваждащи индикации какъв е милото, но си си затваряла очите - още тогава не те е защитил пред свека и не е прекъснал в зародиш всеки опит за претенция от нея към теб. Освен това на него фабричните му настройки са зададени от тази жена и е било вероятно и той да не е по-различен. Добре е да поискаш подкрепа от родители, близки, въобще хора, които са на твоя страна, за да се разсейваш на първо време. А когато бебето поотрасне може би е добре с мъжа ти да направите хубава преоценка на връзката си.

# 5
  • Мнения: 8
Че е болна, болна е, не ме обижда, може би затова се и изнервям толкова. Всичко са само намеци, намеци. Тънки въпроси, учителската зададени. Винаги е контра на всичко, абе на мен ми действа като енергиен вампир. Чувствам се зле около нея. По принцип съм адски емпатична, в момента дори се чувствам гузно, защото нищо не изпитвам. Буцата е непрекъснато в гърлото ми. Няма как да вземем квартира, тъй като къщата има пристройка, където сме я настанили.

# 6
  • Мнения: X
А по по-важният въпрос, а именно отношението на мъжа ти и с какви очи позволява да те правят на луда калинка няма ли да кажеш нещо?

# 7
  • Мнения: 6 147
По принцип много е лесно /сигурно/ на думи да изнесеш свекървата на квартира и да й наемеш болногледач 24 часа в денонощието, пък после да мрънкаш че доходите не достигат, щото ако не живеят в Хасково, а в София разхода е космически.
Като цяло и хормоналният дисбаланс спомага за това, че дори обърнат празен лист хартия да те изнервя като нищо друго досега със или без свекърва на хоризонта.

# 8
  • София
  • Мнения: 24 839

Ако жилището е общо, можеш най-учтиво да помолиш мъжа си да наеме друго жилище или болногледач, за да не съжителствате заедно с бабата. Аз съм за поддръжката на родителите, стига това да не се вмени като задължение на страната, която няма нищо общо. Не си за психиатър, а за отделна квартира. И трябва да предприемеш по-твърда позиция по въпроса. Бабата не чакай да се промени като поведение и разбиране. Мъжът е този, който следва да реши проблема.

Без извинение, в учтивата молба мъжът ѝ да наеме отделно жилище с болногледач, ще влизат ли съвети как да се спечелят едни пари за цялата тази галимация? newsm78
Щото, страната, която няма нищо общо, не се е похвалила със съпруг-милионер или поне, мениджър от високо ниво в международна компания.
Иначе, съветът ти ще прозвучи като откровена подигравка и насъскване на жената, която и без това е с опънати нерви.

Авторката, щом е в отделна пристройка, трябва да обърнеш внимание на собствената си настройка и да се вземеш в ръце- не може да подлудяваш само от факта, че тя съществува и я виждаш около себе си.
Казваш, че си емпатична по принцип, а тя те натоварва. Ами, дистанцирай се "учителската"- с нейните похвати и това е. Нея няма да я промениш, но ще я откажеш да се върти около теб.

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 10:49 от absurT

# 9
  • София
  • Мнения: 12 006
А по по-важният въпрос, а именно отношението на мъжа ти и с какви очи позволява да те правят на луда калинка няма ли да кажеш нещо?
И аз питах как реагира мъжът в каринката, ама отговор - ТЦ!

Това е поредната тема, на поредната мрънкаща, която не отговаря на зададените въпроси, сакън да не се каже черно на бяло, че мъжът й не я има за нищо и е сложил маминка на пиедестал. Дори няма да питам защо след като къщата има пристройка, в която свека е настанена, тя по цял ден стои около майката и бебето и й дудне.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 36 587
Явно засега ще съжителствате заедно, нямаш избор. След като има пристройка значи вие живеете в основната част. Ами всеки да си знае вратата. Не виждам защо нейното присъствие в пристройката трябва да означава, че от зори до мрак тя е във вашата част на жилището. Сутрин мъжа ти като замине на работа удряш ключа на вратата и всеки си седи в неговата къща, това е. Граници трябва да се сложат, щом на мъжа ти не му стиска да го направи, ще трябва ти да поемеш удара. С малко бебе да се чувстваш зле в собствения си дом... Не става така.

# 11
  • Мнения: 31 594
Цитат
(Преди да ме осъдите, че не съм мислила, като съм се омъжила, ще ви кажа, че не ми е правило впечатление това.

Не те съдя, но ще ти кажа, че като цяло сами сме отговорни за съдбата си.
Интелигентна жена ми се струваш и не доумявам как си се събрала с такъв мързел, че и майка му търпиш.
След като не ти е правило впечатление това, че само ти работиш в дома и сега не би трябвало да ти прави.
Би трябвало не с нас да водиш разговор, а с мъжа си и че след като е мъж е по-силен. Това значи да върши повече неща.
Безумно е бременна жена да хвърчи, а мъжа да лежи.
Би трябвало още в началото да си видяла какъв готованец си взела. И да се замислиш след като е получил малоумно възпитание, че няма как заради едната бременност да се промени.
Та или продължаваш да носиш 2 дини под една мишница или си оправяш живота сама. Ти можеш, а той ... е мама ще му намери някоя друга наивница.

# 12
  • Мнения: 2 643
Няма ли тази свекърва и други деца, не е ли възможно и те да я взимат да я гледат наравно с вас?

# 13
  • Мнения: 6 147
Би трябвало още в началото да си видяла какъв готованец си взела. И да се замислиш след като е получил малоумно възпитание, че няма как заради едната бременност да се промени.
За да оцениш жениха - опознай семейството му. Обаче наивнитета, че той, нали, не е като майка си, различен е .. само й е дете.
Ей това жените сме ужасни егоистки, особено пък като се появи първото дете. Свекървата е зъл демон, дишащ общия въздух /не я е срам/, ама собствените майки са добре дошли винаги. Те не пречат на мъжа, хич даже.

# 14
  • Мнения: 21
Ако  е на легло и не може да се обслужва сама.т.е. ,наложащо е да живеете заедно- когато направи намек -питаш директно какво има предвид и  си казваш каквото мислиш ти. Когато се научиш да заявяваш позицията си пред нея, ще спре да те дразни толкова. Сигурно ти е много трудно да гледаш и бебе, и болна свекърва. Ако свекърва ти няма други деца,  наемете някой да ви помага. Не виждам как  се гледат заедно и бебе , и болен човек? И не разбирам какви са тия ремонти по 3-4 месеца. Мебели се сглобяват за 2 дни.

# 15
  • Варна
  • Мнения: 36 587
Аз не мисля, че е на легло жената. Ако е така, няма да може чисто физически да присъства в тяхната част на къщата, което не би довело до настоящото дразнене на авторката. Според мен си се движи и се обслужва бабата, но сигурно е живяла в някое затънтено село без лекари, а сега се налага често да посещава такива и затова е при тях, в град някакъв.

# 16
  • Мнения: 6 147
Когато се научиш да заявяваш позицията си пред нея, ще спре да те дразни толкова.
Стига де, и после от какво ще се оплаква? По-добре свекървата отколкото бебето или мъжа.

# 17
  • Мнения: 21
Аз не мисля, че е на легло жената. Ако е така, няма да може чисто физически да присъства в тяхната част на къщата, което не би довело до настоящото дразнене на авторката. Според мен си се движи и се обслужва бабата, но сигурно е живяла в някое затънтено село без лекари, а сега се налага често да посещава такива и затова е при тях, в град някакъв.

Ако е така и не е на легло, не виждам защо трябва свекървата да живее при младите с месеци. Поседяла е известно време, ако се е оправила може спокойно да ги остави. Но на мен ми се струва, че жената е по- болна и се нуждае от грижи. При всички случаи авторката много ще си помогне, ако се научи да изразява мнението си пред нея. Ако не таеше всичко в себе си, положението нямаше да е толкова нетърпимо.

# 18
  • Мнения: 19 822
Мъжът е модел на майка си.
И честно казано и двамата са ужасно натоварващи.
И, да, с такива хора не се живее лесно – винаги те знаят, те са прави, те да кажат как става, кое как да бъде.
Щом казваш, че сте в къща и ви е отнел доста време ремонта, сега тепърва да се местиш, с малко бебе на ръце, не е реалистично.
Свекървата не ми се струва чак така възрастна, може би трябва да опиташ да я насочиш към нейно някакво занимание (ти я познаваш, знаеш какво харесва), за да я увлече с време и д аняма време да ти стои на главата и да дава акъли. Клюки с приятелки, съседки, ако харесва сериали, филми, дърпай ѝ ги на лаптоп, компютър, таблет и ѝ предлага да гледа; плетки, гоблени; кратки пътувания; книги; народни песни и/или танци.
Мъжът е типичен чорбаджи – жената всичко, той изморен от ходенето на работа. С него ще ти е по-сложно да го промениш, да не казвам невъзможно. Ако си по-решителен характер можеш да се опиташ с директни разговори какво не ти харесва в семейството ви. Ако ли не, единствено чрез нагаждане от твоя страна и така нареченият подход "на подлъгването" да го въвлечеш да ти помага с нещичко, да е по-мил и да пипне нещо "женско". Да ти осигури повече пространство от майка си, което не го виждам – той си я приема като мама си е мама и му е добре да е около него, да не говорим, че имат еднакъв начин на мислене – да те мачкат, за да може "на мама момчето да е добре".

Не те съветвам да си биеш шута, но лично аз, с подобни хора не бих живяла и бих намерила начин да живея сама с детето. Обикновено такива майка-син са си като двойка, ама без секса. Болнава работа. Имам едни съседи –  така свекървата раздели на дърти години сина си и снаха си. Дойде да живее при тях, че жилището било нейно. Започна да дава нареждания на сина си кое как да е в дома, той взе да я слуша, че мама си е мама. И жената изтрая така 6-7 години, имат голям син, опитва, мълча. И накрая си събра багажа и си тръгна. И сега онзи си живее с мама – мъж на 60 години. Синът им в чужбина, има свое семейство там.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 2 031
Авторката, концентрирай се върху грижата за бебето и собственото си здраве. Намеците ги пропускай покрай ушите си, от тях не боли.
Или пък използвай моментите, напр. аз като имах свекърва и ми казваше, че някъде трябвало да се изчисти по не знам си какъв начин я молех учтиво да ми покаже начинът. Тя запретваме ръкави и с усмивка ми викаше " ето така" вършейки работа. След това я насочвах в другата стая да изчисти по нейния начин и накрая ни лъсваше цялата къща. По същия начин процедирах с прането и готвенето. Но аз съм човек който няма против друг да му върши домакинските задължения и драго сърце преотстъпвам тези дейности. Затова когато жената ни  гостуваше използвах времето докато тя се вихри вкъщи да излизам с приятелки, да чета книги или да играя на компютър. Хубаво е човек като се прибере вечерта да има топла вечеря и да му е чистичко. В един момент се усети свекървата, но и казах, че го прави за синът си, пък и нали все някого трябва да ми покаже как се вършат тези домакински работи.Blush

# 20
  • София
  • Мнения: 12 006
За снахата със свека в пристройката, както и за всички снахи - да си сложат на входната врата от външната страна таква брава за свекърви:
Скрит текст:
Признавам, копнах картинката от друга тема от форума.

# 21
  • София
  • Мнения: 971
Авторке ти май още не си и обяснила с висок тон на тази жена, че мнението си може да го използва за тоалетна хартия. Май засега само я слушаш и не смееш да и се противопоставиш на наглото вмешателство....  Пък и щом си свикнала всичко да вършиш сама, нямаш нужда от тези двамата.... Тъй като и моята свекърва е същата, а аз не обичам непоискани съвети, особено нейните, директно предизвиквам скандал и после не си говорим с месеци. Simple Smile)) Но признавам, че в началото и аз търпях и преглъщах, докато разбера що за птица е тази жена.... Просто не трябва да ти пука. Тя, ако има възможност ще те изяде с парцалите. Така че стани по-чепата и ти. Simple Smile

# 22
  • Мнения: 8
Благодаря ви момичета за коментарите, наистина не очаквах толкова хора да се включат! За хормоните ми е ясно, че играят голяма роля, особено коментарът за обърнатия празен лист хартия ми хареса! За партньора ми, колкото пъти му обясня какво ме дразни в майка му, той отива при нея и и казва да спре да си дава мнението. Тя се натъжава и започва да плаче, да ми се извинява, че ситуацията е станала такава, че не е искала. В следващия момент същото нещо се повтаря, а той реално и аз не виждам какво повече може да направи. Или поне съм в такава дупка, че не се сещам?Готвя и за нея(на специална диета е), гледам ревящо бебе, реално стана ревящо откакто аз се изнервих така. Неизлечимо болна е, наскоро го разбрахме всички, тъжно е, знам. Обслужва се доколкото може да ходи до тоалетна, взима тежки болкоуспокояващи с много странични ефекти оказващи влияние върху психиката. Това е и оправданието на мъжа ми, тя е на еди какви си хапчета, не се филмирай. Не се филмирай, но май ще мина и аз на хапчета, защото аз с едни прости думи не се филмирай не мога да спра. Особено като знам, че и преди болестта беше същата.
Някой каза, че съм поредната мрънкаща, че мъжът ми не ми обръща внимание и свекървата ми е болна и дудне, но не разбрах къде е проблемът в мрънкането тук? Ако всичко се решаваше с развод, то всички да сме разведени или пък неомъжени или разбира се в най-добрия случай страшно предвидливи и за всичко помислили. За съжаление не съм от последните...  аз си се водех по любовта, разбираш ли... Споделих тук, не знам доколко беше правилно, но доста ми олекна:) Просто исках да излея мъката си, че съм в много голяма дупка, нещо което не ми се беше случвало скоро. Недоспиването и умората помсгат доста. Но това не променя факта, че има още един човек в къщата.

Floren, хареса ми много твоята стратегия:)

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 17:39 от ThinkTwice

# 23
  • Мнения: 8 796
Разбрахме какво е на свекървата. Има ли разсейки обаче? Защото моята свекърва я оперираха преди 2 години и сега е напълно здрава, няма никакви остатъци и се съвзе.
При твоята свеки е възможно нещата да вземат лошия обрат.
При такива случаи се стига до едно положение, в което въпросът стои аз или тя.Този момент още не  е дошъл при вас.Предстои и тогава ще стане наистина страшно.
 Какво мислиш за момента, когато свекървата може да остане трайно на легло и някой трябва да я обслужва по 24 часа? Да служа болезнените й викове? Да я вдига по няколко пъти на ден и да сменя памперси. Кой ще бъде този човек? Ти ли, авторке, или ще плащате на някого? Или ще я дадете в хоспис? Това са ти истинските проблеми и те предстоят евентуално. Мрънкаш за все още не дотам съществени проблеми.
Следи как се развива състоянието на свеки и още отсега взимайте решение как ще действате. Защото мъжете в такива случаи най-често бият отбой и оставят жена си да се оправя.
Ако оцелееш след такова нещо, няма да си годна да отгледаш читаво дете. Психиката ти ще замине.
Мисли за важните неща!

Скрит текст:
Под нас живеят баба и дядо на около 80 години. Бабата е като свекито, дето го обсъждаме. От една година е на легло, не могат да открият още от какво се схвана, но я боли кръста и не може да се движи.Дядката я гледа. Чуваме викането й денонощно.Айде, бе, айде, бе, само това вика по 24 часа. Дядото каза, че го викала да я завие, да я отвие, да отвори прозореца, да го затвори и т.н. Денонощно. Мисля, че той ще я изпревари.

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 18:14 от Ън

# 24
  • Мнения: 3 250
С ако майка й се разболее и нея ли няма да я гледа, защото после няма да е читава да отгледа дете със здрава психика?
Авторке, ти си жива и здрава, мъжът и детето ви също. Само това само по себе си е повече от това, което много хора имат. Свекървата очевидно не е добре. Нека си дудне. Пускай го покрай ушите си.
Възрастните хора са така, болните и те. Животът може да те срещне с далеч по-неприятни неща.

# 25
  • София
  • Мнения: 12 006
Аз не разбрах защо свека е по цял ден на главата ти ThinkTwice, че да ти намира кусури и да каканиже? Нали била в отделна пристройка? Що чини при вас с бебето?

# 26
  • Мнения: 8
Аз не разбрах защо свека е по цял ден на главата ти ThinkTwice, че да ти намира кусури и да каканиже? Нали била в отделна пристройка? Що чини при вас с бебето?

Защото авторката не и е казала да си ходи, защото е много добра, разбираш ли и затова беше тръгнала на психиатър.
Колкото до развитието на заболяването, постоянно мисля за това какво следва. Искрено се надявам лечението да и помогне.

# 27
  • Мнения: X
Сериозно ли се очаква авторката да тръшне вратата и заключи под носа на свекървата? Определено съм ЗА твърдата позиция, но чак такава проява на твърдост ми идва в повече.
Свекървата след лечението според мен трябва да си отиде в собствения дом, където има връстнички и приятелки. Дотогава проучи за пенсионерски клуб наоколо. Или други старци в квартала, да има с кого да общува за техните си проблеми. Тази къща надали е съвсем в полето.
Даването на акъл го пресечи директно и ясно. Ако иска да помогне, остави я да го свърши тя.
Винаги имай едно наум, че го прави от добра мисъл, за да не се самонавиваш в другата крайност - че иска да те скапе.
Търси си занимание извън къщата или кани приятелки, за да не оставаш сама с нея.

Сравнението мойта-твойта майка винаги ми е било смешно. Естествено, че моята майка си е моя майка, отношението ми не е като към всяка баба от нейния набор и видът ресурс, който влагам за нея, е друг и друго количество. Свекървата не е моя майка, ако синът й не иска да я гледа.... кофти мъж съм избрала.

# 28
  • София
  • Мнения: 12 006
Аз не разбрах защо свека е по цял ден на главата ти ThinkTwice, че да ти намира кусури и да каканиже? Нали била в отделна пристройка? Що чини при вас с бебето?

Защото авторката не и е казала да си ходи, защото е много добра, разбираш ли и затова беше тръгнала на психиатър.
Колкото до развитието на заболяването, постоянно мисля за това какво следва. Искрено се надявам лечението да и помогне.
Ами значи може да си решиш проблема, но ти е по-важно да целуваш на свекърва си г.. отлкото да си гледаш детето и то да е спокойно. Много странно да поставяш здравето на свекърва си, пред здравето на детето си и пред собственото такова. Това бебе има нужда от майка си, а не от психясала, нервна жена, която не знае на кой свят е и то от свекино дуднене и която се чуди на кой психиятър да отиде, защото не можела да каже на свекърва си, че я натоварва и изнервя и да не я пуска в къщата. Достатъчно е, че сте я взели при вас, разкарвате я по лекари и се грижите за нея. Редно е и за детето си да помислиш. То с какво е виновно, че майка му е мека Мария, та да търпи такива нерви?
Сериозно ли се очаква авторката да тръшне вратата и заключи под носа на свекървата?
След като мъжа няма топки да сложи границите и позволява жена му, прясна родилка, да си мисли за психиятър, следва другия родител да си погрижи за това бебе - в случея е майка му (авторката). По цял ден, ежедневен тормоз и каканижене, защото е много трудно да си отстояваш мнението??? Ами да си я търпи тогава, да си пие хапчетата предписани от лекар (АД), ама жалкото е, че съсипва и нервната система на едно невинно дете.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 2 031
ThinkTwice,  аз това което го написах се отнасяше за здрав човек докато при теб ситуацията е различна. Мога само да съчувствам, т.к. е ужас да гледаш новородено и в същото време да обръщаш внимание и грижа зна болен възрастен. Бих посъветвала да натовариш максимално мъжът си по грижата около майка му, а ти да се концентрираш около детето, т.к. то е важното и разчита на адекватна майка, а не сбъгясала се такава. И отново казвам пропускай тези приказки/ намеци покрай ушите си, нека си говори жената, ти не можеш да я промениш, тя просто си е такава.

# 30
  • София
  • Мнения: 12 006
Да, то отстрани е много лесно да кажеш "пускай си го покрай ушите, тя си е такава". Това само който не го е преживял може да го каже. Вместо да се вземе в ръце и да действа в посока да осигури комфорт и здраве на бебето си, а бабата пак ще е гледана и обгрижена.

# 31
  • Мнения: 31 594
Че е болна, болна е, не ме обижда, може би затова се и изнервям толкова. Всичко са само намеци, намеци. Тънки въпроси, учителската зададени. Винаги е контра на всичко, абе на мен ми действа като енергиен вампир. Чувствам се зле около нея. По принцип съм адски емпатична, в момента дори се чувствам гузно, защото нищо не изпитвам. Буцата е непрекъснато в гърлото ми. Няма как да вземем квартира, тъй като къщата има пристройка, където сме я настанили.

Значи някой като е болен има право да лази по нервите на хората?
Ами не е така. Просто я поставя на мястото и. Казваш и да си затваря устата и това е.
Не да мрънкаш на мъжа си, а на нея.
Не като се издразниш да чакаш мъжа си да му дуднеш. А ще дуднеш на нея, в момента в който каже нещо не на място.
И да си седи в пристройката и да не ти досажда. Така и кажи. Само за важни неща ще си говорите. Казваш и, че имаш дете за гледане и да не те занимава.

# 32
  • Мнения: X
Значи, точно ще реши трайно проблема жената, като затръшне вратата под носа на свекървата и й се зъби. Особено с патриархално възпитан мъж.

# 33
  • София
  • Мнения: 12 006
Значи, точно ще реши трайно проблема жената, като затръшне вратата под носа на свекървата и й се зъби. Особено с патриархално възпитан мъж.
А ти как предлагаш да си реши проблема?
Да стиска зъби, да търпи, да събира гняв и бяс в себе си, които рано или късно ще излязат на яве и ще се отразят в/у отношението й я към детето, я към мъжа или към двама. По-добре ли е  да си разбива семейството и да внася тревоги и напрежение в собственото си семейство, да пие АД и да ходи по психиатри, понеже свекървата, вместо да оцени какво правят за нея и как я носят на ръце, търси по цял ден за какво да се заяде и къде да удари под кръста момичето, чиито хормони още не са се наместили и е още по-уязвима от към нападки, щот на бабата й е скучно и иска да си прави веселото?
Дай ти решение на проблема, ама реално решение, не глупости от сорта на "не й се връзвай".

# 34
  • Мнения: 6 147
Ужасявам се от начина ви на мислене за болен от РАК човек! Молете се да не застига никой от близките ви, било то и свекървата.

# 35
  • Мнения: 574
В тази пристройка има ли всичко необходимо или се налага да идва у вас?

Бих й казала директно, че ме натоварва и имам нужда от спокойствие, да се занимава с нещо друго.
Тя и да оздравее, има опасност да си остане там, така че започвай да поставяш граници.

# 36
  • Мнения: 607
Те пък всички свекърви еднакви........... и аз си слушам редовно песента- децата слаби , ненаучили , мъжа изморен и гладен ахахахахах, смешно ми е, но сега на 40, на 28 години, като бях ми се ревеше , сега не ми пука.

# 37
  • София
  • Мнения: 24 839

Ами значи може да си решиш проблема, но ти е по-важно да целуваш на свекърва си г.. отлкото да си гледаш детето и то да е спокойно. Много странно да поставяш здравето на свекърва си, пред здравето на детето си и пред собственото такова.

Едно само не бива да забравяш- ракът не хваща по ред, а когото му падне. Утре може да е тъщата или снахата......или ти самата.
За мен, постът ти е гнусен и не бих могла да се погледна в огледалото, ако съм си позволила дори да го помисля това.

# 38
  • Майничка
  • Мнения: 12 576
ThinkTwice, според мен, оптималното решение би било да намерите компания, към която свекърва ти да пренасочи по-голямата част от комуникацията си и която да й създаде някакви положителни емоции. Това би могла да е някоя комшийка на нейната възраст (доколкото разбрах, тя не е живяла във вашия град) или жена, на която да плащате за 2-3 часа грижи (а реално - закомпания).
Ако е на "ти" с компютрите, може да й разкриеш прелестите на bg-mamma  Laughing, дори с риск да прочетеш тема в духа на "Помогнете, отивам си, как да оставя синчето и внучето на снахата, която не е стока".

Всичко зависи от състоянието й, ако е на крака и що-годе в кондиция, инициирай й някаква занимавка, да прави родословно дърво, за родова памет на внуците, да записва на диктофон спомени, игри от детството й (кажи й, че е проект на познато дете, напиши въпросите, ако трябва), да направи тефтер с любимите рецепти на мъжа ти... такива работи.
По принцип, синът й би следвало да го помисли, но първо, мъжете не са толкова по емпатията, второ, те имат навика да се фокусират само върху едно нещо и ако в случая това е свекърва ти да не ти дудне, та да не му дуднеш и ти или обратното, едва ли ще се занимава да огледа проблема от всички страни.

# 39
  • София
  • Мнения: 12 006

Ами значи може да си решиш проблема, но ти е по-важно да целуваш на свекърва си г.. отлкото да си гледаш детето и то да е спокойно. Много странно да поставяш здравето на свекърва си, пред здравето на детето си и пред собственото такова.

Едно само не бива да забравяш- ракът не хваща по ред, а когото му падне. Утре може да е тъщата или снахата......или ти самата.
За мен, постът ти е гнусен и не бих могла да се погледна в огледалото, ако съм си позволила дори да го помисля това.
И от теб не видях предложение за адекватно решение на проблема? Щом за теб е гнусно да поставиш здравето на детето си пред прищевките на свекървата - ок. За болестта й са се погрижили до колко прочетох и продължават да полагат усилия и грижи, но това дава ли право на свекървата да докарва момичето до пОмисли за психиатър, да е с постоянно изнервено и ревящо бебе и изнервена майка на бебето? Никъде не съм писала да спрат да й помагат, а само да й се ограничи ежеминутния контакт с майката и бебето. Твоето предложение какво е?

# 40
  • Мнения: 18 524
Аз не бих могла да гледам възрастен човек на легло. Ако трябва ще се побъркам от работа, за да плащам на някого, но не и да го правя самата аз. Ако имам бебе или малко дете - съвсем...

# 41
  • Мнения: X
Алоу, я по-спокойно! Прочети ми предишното мнение и разсъждавай малко. Ти я тикаш във война майка+син срещу снахата - ако за теб това е решението, много кофти.
Точно пък аз никога няма да дам съвет да стои, да търпи и да не се връзва. Това не значи да постъпва по възможно най-бруталния и неуважителен начин. Има много голяма разлика между това да си отстояваш позицията и това да се държиш като гъз, само щото можеш.

# 42
  • София
  • Мнения: 12 006
Алоу, я по-спокойно! Прочети ми предишното мнение и разсъждавай малко. Ти я тикаш във война майка+син срещу снахата - ако за теб това е решението, много кофти.
Точно пък аз никога няма да дам съвет да стои, да търпи и да не се връзва. Това не значи да постъпва по възможно най-бруталния и неуважителен начин. Има много голяма разлика между това да си отстояваш позицията и това да се държиш като гъз, само щото можеш.
"Алоу" ще подвикваш като говориш с приятелките си на село. Не е цивилизовано обръщение. Та по темата - какво казваш е твоето предложение за отстояване на позицията на авторката? Конкретно?

# 43
  • Мнения: 6 147
Конкретно авторката е най-добре да си зарови дълбоко главата, а не тепърва да я надига. Освен, ако не иска да загуби мъжа си и сама да си отглежда златното яйце. По-неподходящ момент за каквито и да е капризи няма от този!

# 44
  • Мнения: X
А ти тоя тон ще го държиш на лапетата у вас. Няма да се повтарям, писах какво предлагам. Щом те мързи да четеш, а бързаш да се звериш, че и мненията бъркаш - ясна си.

# 45
  • Мнения: X
При така описаната ситуация, освен да пожелая на авторката много сили и кураж. Ще й трябват....Свекърва й нито ще си тръгне, нито ще се промени.

# 46
  • Мнения: 8
evenceе, кое наричате капризи? Умора, недоспиване, стрес, нерви? Аз толкова скапана не съм била през целия си живот. "не го пожелавам било то и свекървата"? Нали не мислите, че някой би пожелал такова нещо на някого с когото не се е разбирал? Или пък някой иска да е в моето положение?
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!

Последна редакция: нд, 10 ное 2019, 17:37 от ThinkTwice

# 47
  • Мнения: 2 039
Наистина ситуацията е трудна с болен човек и малко бебе.Опитай се тактично да ограничиш контактите.дадоха се добри предложения да и намериш занимание.Ако има финансова възможност,намери някоя жена за компаньон по не два дни в седмицата.Опитай да включиш повече мъжа си ,да се занимава с нея.

# 48
  • Мнения: 6 147
О, защо, аз пък си го пожелавам. Само, ако можеха да се връщат хора от отвъдното. Щях да си мрънкам на воля.
Вървиш върху въглени и не го осъзнаваш!
А умората, стреса и нервите всички сме ги минали с раждането, не си единствената.

# 49
  • Мнения: 31 594
evenceе, кое наричате капризи? Умора, недоспиване, стрес, нерви? Аз толкова скапана не съм била през целия си живот. "не го пожелавам било то и свекървата"? Нали не мислите, че някой би пожелал такова нещо на някого с когото не се е разбирал? Или пък някой иска да е в моето положение?
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!

Делегирай повече задължения на мъжа си.
Не може да гледаш дете и болен човек.
Или той да почне да помага в къщната работа и да полага грижи за собствената си майка или да намери жена, а ти да си гледаш детето.

# 50
  • Мнения: 8
О, защо, аз пък си го пожелавам. Само, ако можеха да се връщат хора от отвъдното. Щях да си мрънкам на воля.
Вървиш върху въглени и не го осъзнаваш!
А умората, стреса и нервите всички сме ги минали с раждането, не си единствената.
Пожелавате си да гледате болен човек и бебе? Съжалявам за загубата ви, но вашият случай е бил различен.

# 51
  • Мнения: 6 147
Пожелавате си да гледате болен човек и бебе? Съжалявам за загубата ви, но вашият случай е бил различен.
Нищо различно няма, освен че беше собствената ми майка. Но и чуждата бих гледала, няма вечност, особено като си обречен.
Ще разбереш думите ми след време.

# 52
  • Мнения: 18 524
evenceе, просто не всички са като теб и това е нормално да е така. Няма как да сме еднакви - приеми го. Никой не е задължително лош човек, само защото не иска да постъпи като теб.

# 53
  • София
  • Мнения: 24 839
evenceе, кое наричате капризи? Умора, недоспиване, стрес, нерви? Аз толкова скапана не съм била през целия си живот. "не го пожелавам било то и свекървата"? Нали не мислите, че някой би пожелал такова нещо на някого с когото не се е разбирал? Или пък някой иска да е в моето положение?
А главата така си я зарових, че не мога да се отровя вече цялата няколко месеца. Не ви го пожелавам!

Може да е тривиално, но нито си първата майка на бебе, нито ще си последната! Не те знам на колко години си, но живееш в 21-ви век и никой не те кара да ходиш на нивата да кОпаш с бебето на гръб, нито да готвиш за цялата рода и да им подгъзваш.
Да, има недоспиване, има умора, но не виждам защо се филмираш и изживяваш като мъченица?
Нормално положение- здраво ти е бебето, здрава си и ти, затова спри да се окайваш!
Ясно, не понасяш свекърва си, но сигурно и тя не е във възторг от вечно намусената ти физиономия и неслучайно реве от обида, че каквото и да каже, го приемаш на "въпреки".

Сама си казваш- нито те обижда, нито ти прави явни забележки, нито се кара с теб. Това, че си позволява нещо да каже за златното яйце не значи, че те мисли за негодна да се справиш, а може да ѝ се иска да си чуе гласа, защото хем има болки, хем няма с кого две думи да си каже.
Малко да си озаптиш егоизма и да си извадиш главата на светло, само ще ти е от полза- ще схванеш колко бели са твоите кахъри пред нейните. пък и човещинка като проявиш, може да се почувстваш доволна от себе си.

# 54
  • Мнения: 6 147
Така е, Бианка, егоизмът е жесток, но докато не те застигне необратимото. Такива "аз не бих, аз ще, аз съм различна" са просто приказки на вятъра.
Авторката, пак ти казвам не е времето сега да се извисяваш. Аз съм сигурно единствената в темата, която е била в твоите обувки или по-точно ти си в моите. Няма да е лошо да се вслушаш.
Абсолютно естествено е за мъжа ти майка му да е начело в момента, не бебето, още повече пък ти. Природа е това, не може да се бориш срещу нея. Когато тя си отиде лека полека ще си възвърнеш позицията, освен ако не направиш грешните стъпки сега.

# 55
  • Мнения: 8
Разбирам сериозността на положението и не е като да не правя нищо, напротив. За съжаление и в моя живот има тежки загуби. Само не разбрах откъде идва гневът ви към мен? Егоизмът в това, че не се чувствам добре и търся помощ ли се изразява?

# 56
  • София
  • Мнения: 24 839
Разбирам сериозността на положението и не е като да не правя нищо, напротив. За съжаление и в моя живот има тежки загуби. Само не разбрах откъде идва гневът ви към мен? Егоизмът в това, че не се чувствам добре и търся помощ ли се изразява?

Не, егоизмът ти се изразява в това, че си здрава и права, а си решила, че няколкото изречения на ден, които жената обелва, са ти непоносими и тичаш да се оплакваш на сина ѝ, който да я овиква, а тя да реве.
Много интересно, какво толкова правиш, за да подобриш климата вкъщи, освен да се цупиш и насъскваш мъжа си?

# 57
  • Мнения: 19 822
Проблемът ти е, че си изчакала нещата да напреднат много като случване – знаела си, че чакаш дете, за което трябва да се грижиш. Знаела си, че мъжът ти не е от най-емпатичните помагачи и подкрепа за теб в бита, семейството, за детето. Знаела си, че не сте си дупе и гащи със свекървата.

За да не попадаш в ситуацията, в която си сега, е трябвало да поставиш ясни граници още в началото – на мъжа си, на свекървата. На него да покажеш и убедиш, че желаеш и силите ти ще са насочени към бебето и да ти помага. На нея, че имаш собствено мнение и нагласа как да боравиш със семейния си живот.
А ти си поемала всичко мълчаливо. Дори казваш, че в момента готвиш и специално меню за нея. Аз те разбирам – сама едва ли успяваш да огрееш и бебчо, и къщата чистене, готвене, и свекървата, и мъжа си дето е все изморен (жив да го ожалиш).
Вече ситуацията с болестта и нагласите на мъжа ти са много напреднали. Има и бебе намесено и няма мърдане.
Остава ти единствено да вкараш мъжа в картинката и да го накараш или той да се включи активно поне с грижите към майка си, ако не за бебчето, или да наеме жена, която да ѝ помага.

# 58
  • Мнения: 6 147
Не, не разбираш сериозността на положението. По-късно ще го осъзнаеш, но късно.
Гняв към теб нямам, симпатизирам ти. Тежко е, трудно е, но такъв е живота. Стискаш зъби и минаваш през огъня.

# 59
  • Мнения: 31 594
Разбирам сериозността на положението и не е като да не правя нищо, напротив. За съжаление и в моя живот има тежки загуби. Само не разбрах откъде идва гневът ви към мен? Егоизмът в това, че не се чувствам добре и търся помощ ли се изразява?

Ние ли да дойдем да ти помогнем?
Мъж нямаш ли?
Или той е там за украса.
Тия неща дето ги пишеш защо не си ги говориш с него?

# 60
  • Мнения: 6 147
На мъжът й ада му се стоварил отгоре и въобще не знае на кой свят се намира. Само до нейните мрънканици му е. Вместо да му влезе в положението, тя налива още повече масло в огъня и ако очаква да излезе суха от това ...
Позволявай на жената да вижда бебето често. Каквото и да говори да ти излиза от другото ухо, но не ограничавай контактите.

# 61
  • Мнения: X
Много силно впечатление ми направи патриархалната картинка на вечно умореният мъж. Не съм убедена, че му е първа грижа майка му. Човекът ходи да си бачка, пък жената да се оправя с бебето и свекито, каква й е работата, и без това е по цял ден вкъщи.
На свекървата трябва да й се намери занимание, жената със сигурност се размазва от скука и безпомощност точно както и авторката. Въобще не смятам, че две жени с двойна разлика във възрастта са най-добра компания една за друга, без значение снаха-свекърва, майка-дъщеря или две комшийки се падат.
Той хубаво е прибрал майка си в колибката, съгласна съм, че е някаква помощ, но реално участието на мъжа приключва дотук и с возенето до лекаря. Забавляването и наглеждането е оставено на съпругата, която си има грижи по кърмаче, не е легнала с книжка на диванчето и да избира салон за маникюра. Айде да вземе и синът малко да положи усилия, ама реални. Щото неговата помощ се върши и от такси/ГТ и БДЖ/Ивкони.

# 62
  • Мнения: 8
Благодаря ви за коментарите, помогнахте ми да осъзная, че писането във форумите не дава пълен облик на нещата и картинката ще бъде дорисувана от всеки по различен начин. Намусени физиономии, дуднене" на мъжа и какви ли не неща, които не са в нашата картинка, а в чуждото въображение.
На въпросите какво търся тук и каква помощ искаш от нас не можах да си отговоря. Благодаря още веднъж на всеки, който отдели от времето си, да прочете, помисли и даде съвет!

# 63
  • Мнения: 18 524
Как пък няма една нормална история, като заживеят две поколения заедно... Вярно, нямам опит, но това е най-големия ми страх. Дано и дъщерите ми прихванат от него.

# 64
  • Мнения: 6 147
Ох, Гал, много си далече и ти от същността.
Спирам да се морим щом няма смисъл. Успех!

# 65
  • Мнения: 31 594
Благодаря ви за коментарите, помогнахте ми да осъзная, че писането във форумите не дава пълен облик на нещата и картинката ще бъде дорисувана от всеки по различен начин. Намусени физиономии, дуднене" на мъжа и какви ли не неща, които не са в нашата картинка, а в чуждото въображение.
На въпросите какво търся тук и каква помощ искаш от нас не можах да си отговоря. Благодаря още веднъж на всеки, който отдели от времето си, да прочете, помисли и даде съвет!

Още в първия си пост написа, че мъжа ти е възпитан да не прави нищо, че всичко е работа на жената.
Такъв си го взела. Видяла си го, опознала си го, събрали сте се,забременил те. Доброволно. Сама всичко си вършила. И сега продължаваш.
А сега мрънкаш. Не разбирам драмата. Ти сама си се съгласила 2 дини под мишница да носиш.
Аз  като имам проблем с Пенка, не отивам при Стоянка. Говоря с Пенка.
Ако имаш търкания със свекървата - ще ги решаваш на място с нея, веднагически.

# 66
  • Варна
  • Мнения: 36 587
Много интересно, ако детето беше на три години и ходеше на градина, а авторката на работа, как ли тогава щяха да се наредят нещата за през деня в дома, в който щеше да присъства само свекървата, по цял ден сама? Кой щеше да й готви и угажда?

# 67
  • София
  • Мнения: 24 839
Бианка, не мога да разбера що за страхове са това, или по-скоро, що за лиготии?
Жената живее в пристройката до къщата, за бога!
Това, че идва да види детето, не означава, че от сутрин до вечер виси на главата на снахата.
И съвсем не е била това мечтата на живот- да се лепне за сина си. Както виждаме, живеела си е в друг град, а заради болестта се е наложило да бъде наблизо. Не у тях, а наблизо.
Не знам как хора, минали 40, продължават да се мислят за безсмъртни и не успяват да си представят, че утре могат да се озоват от другата страна?

# 68
  • Мнения: X
Ох, Гал, много си далече и ти от същността.
На кое същността, бе, слънце?
Аз тоя мъж не прочетох да комуникира с майка си, да я изслушва, да я обслужва и да прави каквото и да е, което съветвате да прави авторката. Ма тая жена е майка на съпруга, не на съпругата.
Ти, ако си толкова загрижена за болната си майка, няма ли след работа да седнеш да я питаш как е, що е, денят как й е минал, нещо боли ли я, от нещо има ли нужда? Или като палнеш колата до чичо доктор, че да спестите от билетче за градския, значи допринасяш достатъчно - редуцираш транспортните разходи?
Аз съм съгласна с тебе за нуждите на свекървата, не съм съгласна само снахата да ги поема, само защото не ходи на работа. Нали сме 21 век. Една жена да обгрижва трима не се е случвало на село преди 100 години, а тогава от работа са били пощадени само лежащоболните, тъй че и примерът с копането с бебе на гърба също не беше съвсем релевантен.
Пък за мъжа, е*ем ти и умората. Всички тук работим и знаем какво е.

Последна редакция: нд, 10 ное 2019, 19:02 от Анонимен

# 69
  • Варна
  • Мнения: 36 587
Прибрахме се вкъщи, свекървата беше дошла да ни помага. Толкова я беше страх от бебето, че е толкова малко, че нищо не правеше общо взето освен да ми обяснява колко лошо е това и онова. Изнервях се още повече, като си тръгна се успокоих, стана ми приятно, радвах се, че съм майка. Бях много щастлива.
Тя започна да идва доста често на гости, да ми обяснява колко пъти на ден трябва да чистя и как. Трудно изтърпявах дните, в които беше тук.

По цял ден сме заедно, непрекъснато ми се натяква, как бебето е слабо, не го храня достатъчно, как сина и е изморен, а аз още не мога да ида да си направя профилактичните прегледи след раждането.

Абсурт, тука други неща пише. Още отначало не са били добре отношенията и свека се е бъркала. След заживяването заедно е станало още по-зле. Живее в пристройката ама май не идва само от време на време да види бебето. Май май баш от сутрин до вечер виси на главата на снахата.

Авторке, я кажи как ти протича един обикновен ден? И след това, ако е възможно кажи това, което попитах назад, в случай, че детето е на градина, а ти на работа, кой ще я гледа?

# 70
  • Мнения: X
Авторке, я кажи как ти протича един обикновен ден?
Мисля, че по-релевантният въпрос е какво прави мъжът й, когато се прибере от работа, и уикендите. За момента остава в сферата на догадките предишното ми мнение - че си почесва пакета, оставя благоразумно всички женски грижи на жените и съветва към пропускане покрай ушите за неша, които въобще не е и чул. Но доколкото съм чела СО и слушала истории, и от личен опит - такова поведение в тази ситуация не са само догадки.

# 71
  • Мнения: 6 147
Ами, Гал, защото така го обрисуваш че все едно не рак, ами грип има жената. Нищо особено. Води я на доктор само и е тип-топ. А просто не знаеш за какъв ступор, разкарване тук, там и онам, операции, болници и какво ли още не е в действителност.

# 72
  • Мнения: X
Въобще не обрисувам рака толкова неглиже, нито авторката го е обрисувала така. Ама и не е описала мъжът й да си дава особено зор.

С едно изречение - на свекървата трябва да й намерят приятна компания, подходяща за възрастта и мисленето й; мъжът трябва да поеме повече задължения вкъщи. Всичко друго е временно решение и натрупване на напрежение.
А на авторката наистина не смятам, че й помага нито намилане колко е болна свекървата, нито насъскването младата да се репчи на старата. Трябва да се следва някаква златна среда на поведение, люшкането в крайности нищо добро не води.

# 73
  • Мнения: 35 954
Ключ по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт