Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ноем. 2019, 16:27 ч.

Как да му помогнем?

  • 3 290
  • 126
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 428
Аз как виждам нещата /доколкото мога/. Жената се чувства ужасно несигурна в новата обстановка в чужбина. Първото, което тя предпазва, е детето й. Как - като не го пуска да се нарани. Трябва да се работи с майката. Детето е малко, като тръгне на градина, ще навакса бързо.
Те от колко време са там?
И ако не е тайна, къде е това?

На Англия ми прилича. Там си возят децата в колички и до 4г. /и заради големи разстояния в големите градове/, и памперси носят до 3 - 4г., и биберонът не е чак толкова непонятен. Виж, за храната англичаните и пюрета дават, но и много бързо ги минават на обща храна, пасирано до 3г. - не. Шамарите обаче не се толерират особено и ми е чудно как няма подаден сигнал.

# 121
  • Мнения: 1 492
Е как биберонът не е непонятен на 3 години?!? Верно ли? Ми то как да говори това дете.
Бутат им едни лъжици по количките, децата ще скъсат коланите от бяс. Знам за какво говориш.
Нищо повече не можеш да направиш. И аз съм същият месия спасител.

# 122
  • Мнения: 1 082
Изчетох отговорите донякъде. Ще дам на авторката една друга гледна точка. Майка съм на момиченце с аутизъм, на 4 г. и половина - не говори, все още е с памперс, яде твърда храна във всякаква консистенция, но има много деца с нейната диагноза, които заради сензорни проблеми не искат да опитат нищо друго освен гладко пасирано пюре. На пръв поглед изглежда като всички останали деца - много е сладка, играе, не е агресивна, но почти нищо не разбира и психичната й възраст е около година и половина. Повечето майки на площадката, дори тези които ни виждат всеки ден, не се досещат, че има проблем. Аз също не го тръбя, просто не ми се обсъжда темата с незапознати хора и не ми се слушат неадекватните им мнения и съвети. Но вертоятно и те биха си помислили, че заради моята небрежност детето е с памперс (ако знаеха това), крещи и е нервно. Сигурна ли сте, че момченцето, за което говорите вече няма диагноза и не ходи на терапия? Моето ходи 4 пъти в седмицата, но никой на площадката не знае. Едва ли една майка, просто така, би подхвърлила, че детето й има аутизъм. Приемането на диагнозата е едно от най-трудните неща. Ако наистина ситуацията е такава, има обяснение и за вързването в количката. Моето дете е сравнително спокойно, но също съм постоянно нащрек. Във всеки един момент може да се втурне в непозната посока и ако се разсеям само за секунда може да не успея да го настигна или да го изгубя от поглед. След като спряхме да ползваме количка, бабите вече не смеят да я извеждат навън, защото само и аз и баща й можем да я надбягаме. Но ако има опасна улица наблизо? Повечето деца с аутизъм нямат чувство за самосъхранение, отскубват се от ръка и изскачат на пътното платно. Ако майката е имала една-две такива ситуации, нормално е вече да се страхува. Разбира се, може и детето да е в норма, а майката да го ограничава, както мислите вие. Но ако не сте сигурна, не предприемайте никакви действия, защото може да навредите, вместо да помогнете. Не ми се мисли какво се случва с едно такова дете в институция, че дори и в приемно семейство. Съжалявам, ако някой се почувства засегнат, но наблюденията ми са, че да се бъркат в чуждия живот и да раздават съвети обичат хора, които нямат собствени проблеми. Защото, когато си имаш съвсем реален проблем разбираш, че животът е многолик и не можеш да раздаваш присъди от собствената си камбанария. Интересно ми е колко от майките, който призовават да се сезират социалните, имат дете с аутизъм, ДЦП или синдром?

Последна редакция: пт, 22 ное 2019, 10:33 от ice_sparky

# 123
  • Мнения: 1 955
Изчетох отговорите донякъде. Ще дам на авторката една друга гледна точка. Майка съм на момиченце с аутизъм, на 4 г. и половина - не говори, все още е с памперс, яде твърда храна във всякаква консистенция, но има много деца с нейната диагноза, които заради сензорни проблеми не искат да опитат нищо друго освен гладко пасирано пюре. На пръв поглед изглежда като всички останали деца - много е сладка, играе, не е агресивна, но почти нищо не разбира и психичната й възраст е около година и половина. Повечето майки на площадката, дори тези които ни виждат всеки ден, не се досещат, че има проблем. Аз също не го тръбя, просто не ми се обсъжда темата с незапознати хора и не ми се слушат неадекватните им мнения и съвети. Но вертоятно и те биха си помислили, че заради моята небрежност детето е с памперс (ако знаеха това), крещи и е нервно. Сигурна ли сте, че момченцето, за което говорите вече няма диагноза и не ходи на терапия? Моето ходи 4 пъти в седмицата, но никой на площадката не знае. Едва ли една майка, просто така, би подхвърлила, че детето й има аутизъм. Приемането на диагнозата е едно от най-трудните неща. Ако наистина ситуацията е такава, има обяснение и за вързването в количката. Моето дете е сравнително спокойно, но също съм постоянно нащрек. Във всеки един момент може да се втурне в непозната посока и ако се разсеям само за секунда може да не успея да го настигна или да го изгубя от поглед. След като спряхме да ползваме количка, бабите вече не смеят да я извеждат навън, защото само и аз и баща й можем да я надбягаме. Но ако има опасна улица наблизо? Повечето деца с аутизъм нямат чувство за самосъхранение, отскубват се от ръка и изскачат на пътното платно. Ако майката е имала една-две такива ситуации, нормално е вече да се страхува. Разбира се, може и детето да е в норма, а майката да го ограничава, както мислите вие. Но ако не сте сигурна, не предприемайте никакви действия, защото може да навредите, вместо да помогнете. Не ми се мисли какво се случва с едно такова дете в институция, че дори и в приемно семейство. Съжалявам, ако някой се почувства засегнат, но наблюденията ми са, че да се бъркат в чуждия живот и да раздават съвети обичат хора, които нямат собствени проблеми. Защото, когато си имаш съвсем реален проблем разбираш, че животът е многолик и не можеш да раздаваш присъди от собствената си камбанария. Интересно ми е колко от майките, който призовават да се сезират социалните, имат дете с аутизъм, ДЦП или синдром?

+1000

Обаче авторката не иска да чете мнения на хора с деца с проблеми, които показват че може да има и друг поглед върху това което вижда, описала е в темата и си мисли, че й е ясно. Според авторката няма вероятност детето да е с аутизъм или друг здравословен проблем.

# 124
  • Мнения: 66
Рори72, хайде да не говориш от мое име. Казах, че според мен на детето му няма нищо. Също, че съм сигурна, че ако на малкия му има нещо, то майка му не знае, защото не го е водила на лекар от повече от 1 година

# 125
  • Мнения: 1 082
Рори72, хайде да не говориш от мое име. Казах, че според мен на детето му няма нищо. Също, че съм сигурна, че ако на малкия му има нещо, то майка му не знае, защото не го е водила на лекар от повече от 1 година
Baby b, сигурна ли си, че майката ти споделя всичко? Как мислиш изглежда едно дете с аутизъм на 3 г.? Физически - като всички останали. В поведението също няма нищо чак толкова необичайно (стереотипите, агресията и автоагресията обикновено се появяват по-късно), просто изостава с развитието. Дете с биберон, което яде пасирана храна и не контролира тазовите си резервоари или не разбира защо е необходимо това напълно покрива тази картина. Другото, което ме навежда на мисълта, че има проблем е факта, че винаги, когато ги срещнеш детето крещи и се опитва да се измъкне. Едно дете в норма, дори да не му харесва, че е вързано в количката, с времето би се примирило и би се държало спокойно. Откъде си сигурна, че иска да играе с другите деца - обръща ли им внимание? А на теб обръща ли внимание, когато разговаряш с майка му, забелязва ли те? Говори ли? За това никой не може да му попречи, освен в случай, че не е чувало човешка реч. Не искам да поставям диагнози от преразказ, само ти давам насоки на какво да обърнеш внимание. Не можеш да бъдеш сигурна в преценката си, освен ако не си се сблъсквала с аутизма от първо лице.
Според мен единственото, което можеш да направиш е да окуражиш майката да заведе детето на логопед, ако не говори. Той ще забележи, ако има проблем, от него майката по-лесно ще приеме съвет, а и ще започне терапия, ако има нужда. Лекар ( в случая психиатър) може би й се струва твърде стресиращо.

# 126
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 058
Спарки, майката не го води никъде, защото явно не говори езика, щом Бейби ходи с нея да превежда....
Затова и тя пита как да помогне, но аз не виждам начин. Ако има проблем (аутизъм), не виждам как ще правят терапия без език... то и с родителите се работи, не само с детето 🙄

Общи условия

Активация на акаунт