Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ноем. 2019, 16:27 ч.

Как да му помогнем?

  • 3 634
  • 126
  •   1
Отговори
  • Мнения: 76
Здравейте!
Ще ви разкажа набързо случая на моя позната.
Тя е малко над 30 год., омъжена, с дете на 3 год.
Проблемът е, че всички, които я познаваме се притесняваме за развитието на детето. Всъщност притеснително е нейното поведение. Както казах детето е на 3, момче, което не говори, ходи с памперс и биберон и все още яде единствено пасирана храна. Майка му не го води на детски площадки, не го среща с деца, не му позволява да бяга, винаги е вързан в количката, защото според нея е ужасно палав!
 
Когато ги срещна по улицата, детето крещи от количката и се опитва да слезе, изглежда много нервно и неспокойно. В пътите които съм опитвала да и обясня, че детето има нужда от свобода, да тича, да играе, да пада, тя отговаря, че докато не се “кротне” ще е така-затворен вкъщи пред телевизора.

Няколко пъти ми е споменавала, че детето май е аутист и се притеснявала. Зададох и въпрос, след като има и най-малкото притеснение, защо не го заведе на лекар, а тя отговаря с “мхм, хаха малко ме е страх, затова”

Според мен проблемът е в нея, а не в детето. То е в такава възраст, в която кипи от енергия, но за съжаление най-голямото му забавление е вкъщи пред тв.
Много ме е жал за детето, защото тя му спира развитието и това ще си даде отражение.
Мога да разкажа хиляди случки например как не му е давала да върви до 1год и 7 м, защото когато проходил на 1 г паднал лошо. Как го е захранила след 1 год, защото имал сополи няколко месеца, как вечер го буди по 2 пъти да го преоблече, защото е потен, тъй като спи с няколко ката дрехи.
Дайте ми съвет как да помогна на детето? Бащата изцяло се доверява на майката.

# 1
  • София
  • Мнения: 7 377
Моят съвет е да оставите хората да си гледат децата както искат.

# 2
  • Мнения: 76
Моят съвет е да оставите хората да си гледат децата както искат.
Това е големият проблем на обществото ни!

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Моят съвет е да оставите хората да си гледат децата както искат.
+1. И то съвсем не защото така, както е описано, трябва да се гледа дете - просто трябва да остане и занапред без всякакво значение мнението на Сульо за това, как Пульо трябва да си гледа детето и какви недопустимо непоправими и ужасно големи вреди му нанася, като не го гледа по правилния според Сульо начин. Отделен въпрос дали описаното е точно.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 822
Истанбулската конвенция харесва това Grinning

Сега, сериозно, не мисля, че нещо кой знае какво може да направите, освен да говорите и говорите.
Ок, ще се обадите на социалните и какво? Детето е гледано, хранено, а дали ще ходи по площадки или не е личен избор на родителя. Дали ще се вози в количка до 5-годишна възраст - също.
Така че - разговори и пак разговори!

# 5
  • Мнения: 76
Сериозно ли никой не вижда проблем в това?!
Едно дете е малтретирано психически, аз съм пряк свидетел и за вас това е нормално?! Всеки да си гледа детето както иска, но когато ни се натрапват с тези лудости, аз трябва да си затворя очите ли?
Не искам да звъня на социални, макар че съм убедена, че много скоро някой друг ще го направи, вече имат няколко подхвърляния, идеята ми беше да се опитам да им помогна.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Кой ви се натрапва?

И аз малтретирам моите деца, като не им позволявам разни неща по своя собствена преценка.

# 7
  • Мнения: 76
Кой ви се натрапва?

И аз малтретирам моите деца, като не им позволявам разни неща по своя собствена преценка.

Не им позволявате да ядат, когато са гладни, или да излизат от вкъщи во веки? Да ги биете, когато плачат, защото искат да играят с децата?

# 8
  • София
  • Мнения: 4 684
Нека заведе детето на лекар,щом изглежда,че е аутист,а да не си затваря очите,защото ако е така колкото повече време минава без помощ,толкова по-лошо.Убедете я в това,за другото не знам какво да ви кажа-всеки сам решава как да гледа и възпитава децата си.И аз на моето не му давам да яде сладко след обяд,да седи дълго пред телевизора,да си ляга късно,за което той протестира,но така е правилно.Случвало се е и от ядене да го огранича,т.к.беше станал видимо дебел и личната лекарка ми се скара защо съм го оставила да се ошишка,а всъщност напълня от едно лекарство...

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Сега - това дете гладно ли го държат, вовеки ли няма да излиза - дори ако в бъдеще иска, бият ли го за плач и колко често?
"Вовеки" значи "завинаги"; а и дори към момента се говори за разходки с количка.

Освен за редовен сериозен бой и недохранване, за каквито в първия пост не пишеше, пак не смятам, че някой има право да се меси на родителите.

# 10
  • София
  • Мнения: 7 377
Започна да украсява авторката.

# 11
  • Мнения: 8 762
Моят съвет е да оставите хората да си гледат децата както искат.
Това е големият проблем на обществото ни!

Проблемът е във вас за съжаление , а не в обществото. Вие така можете да искате да наложите своите виждания за това как всички ние си поддържаме домовете или как трябва да са ни отношенията със съпрузите и хората.
Предполагам сте сравнително млада и още имате леко изкривени разбирания за това, до къде нещо може , от къде вече  не. Докато няма третиране на физическо ниво, насилие и прочие майката е в правото си да прави с детето каквото иска . (  Примерно Никой  не забранява на родителите вегани да подлагат на веганство детето си). Светът е шарен и той не се върти според вашите очаквания.
Научете се че вашата истина си е ваша а тази на другите хора си е тяхна. И недейте борави така лесно с думата аутист.  Ето на мен примерно ми неприятно че вие така лесно я използвате  без да знаете абсолютно нищо по въпроса. Но аз не апелирам към хората да ви вразумят защото ставате смешна опирайки се на подобни предположения , а аз мога да ви упрекна защото имам лични опит, знания  и наблюдения .

Що се касае до това дали е права майката според вас или общоприето, общоприетото е много размито. За съжаление е възможно някои от действията на родителите да се отразяват отрицателно на детето, но това също е много мъглива ситуация. Докатоне стане доказуем факт е просто ваше предположение. Дръжте го за себе си.

# 12
  • Мнения: 76
Сега - това дете гладно ли го държат, вовеки ли няма да излиза - дори ако в бъдеще иска, бият ли го за плач и колко често?
Яде тогава, когато майка му каже, независимо дали иска или не. Не излиза никъде, освен до магазин и то само и единствено в количката. Под бой няма предвид ритници в корема, а шамари, поне аз това съм виждала. Шамари защото детето се опитва да слезе от количката...

# 13
  • Мнения: 14 649
Не бих се месила за гледането на чуждо дете, освен ако родителите не са ми много, много близки.
Дори за децата на брата на мъжа ми не давам мнение или коментари. Всеки си има виждания за възпитание.
Бейби б, Вие както каква давате мнение за детето, т.е. каква е връзката ви с въпросната жена?

# 14
  • Мнения: 76
Моят съвет е да оставите хората да си гледат децата както искат.
Това е големият проблем на обществото ни!

Проблемът е във вас за съжаление , а не в обществото. Вие така можете да искате да наложите своите виждания за това как всички ние си поддържаме домовете или как трябва да са ни отношенията със съпрузите и хората.
Предполагам сте сравнително млада и още имате леко изкривени разбирания за това, до къде нещо може , от къде вече  не. Докато няма третиране на физическо ниво, насилие и прочие майката е в правото си да прави с детето каквото иска . (  Примерно Никой  не забранява на родителите вегани да подлагат на веганство детето си). Светът е шарен и той не се върти според вашите очаквания.
Научете се че вашата истина си е ваша а тази на другите хора си е тяхна. И недейте борави така лесно с думата аутист.  Ето на мен примерно ми неприятно че вие така лесно я използвате  без да знаете абсолютно нищо по въпроса. Но аз не апелирам към хората да ви вразумят защото ставате смешна опирайки се на подобни предположения , а аз мога да ви упрекна защото имам лични опит, знания  и наблюдения .

Що се касае до това дали е права майката според вас или общоприето, общоприетото е много размито. За съжаление е възможно някои от действията на родителите да се отразяват отрицателно на детето, но това също е много мъглива ситуация. Докатоне стане доказуем факт е просто ваше предположение. Дръжте го за себе си.

Не ме разбрахте правилно!
Искам да им помогна, защото виждам, че детето страда, майката постоянно се оплаква, казва, че с него не издържала вече, не можела да се справи, защото е буен..
Аз никъде не съм твърдяла, че детето е аутист, това са думи на майката.

# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Аз не одобрявам шамари по причина, че искало да слезе от количката, но не бих сигнализирала социалните само за това.
Цялото останало малтретиране го прилагам и аз на моите деца, по-специално на две от тях, които не могат да говорят. Едното е по-голямо от сина на тази жена, другото е по-малко, едното не говори поради аутизъм, другото поради ниска възраст. Третото от децата ми, средното по възраст, казва кога му се яде и кога му се излиза, та постигаме някакъв консенсус, което не значи, че винаги излизаме и винаги на девойката и давам точно каквото и се яде. Малтретирам, та пушек се вдига.

Нищо не можеш да направиш, освен да и обясняваш къде греши и как да постъпи, ако изобщо иска съвет. И огромна драма не виждам. А детето ще порасне и едва ли ще е винаги вързано в количката.

Последна редакция: вт, 12 ное 2019, 17:12 от Магдена

# 16
  • Мнения: 76
Аз не одобрявам шамари по причина, че искало да слезе от количката, но не бих сигнализирала социалните само за това.
Цялото останало малтретиране го прилагам и аз на моите деца, по-специално на две от тях, които не могат да говорят. Едното е по-голямо от сина на тази жена, другото е по-малко. Третото от децата ми, средното по възраст, казва кога му се яде и кога му се излиза, та постигаме някакъв консенсус, което не значи, че винаги излизаме и винаги на девойката и давам точно каквото и се яде. Малтретирам, та пушек се вдига.
Не бих сигнализирала социалните, защото тук не е България и определено ще има последствия. Тя е майка, аз съм сигурна, че обича детето си, тя търси помощ от приятели, осъзнава къде греши, но не прави нищо, за да се опита да промени нещата.
Естествено, че едно дете трябва да има контрол и да се ограничава в някои неща, но тук не става въпрос за това.

Благодаря ви за мненията! Може би аз се бъркам там, където не ми е работа. Просто не искам да стоя безучастна. Не казвам, че трябва едно дете да се гледа по строго определени правила, или, че моят модел е най-правилен, напротив!
Искаше ми се Да получа съвет как бих могла да помогна, как да я убедя да го закара на лекар, след като има подобни опасения.

Последна редакция: вт, 12 ное 2019, 17:42 от Не се сърди, човече

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Ако не е някое куку, сама би трябвало да се усети. По-късно, ако не сега.
И отново - ако не е пълно куку или злонамерена към сина си, което не вярвам, не мисля, че има нещо страшно за детето.

# 18
  • Мнения: 76
Ако не е някое куку, сама би трябвало да се усети. По-късно, ако не сега.
И отново - ако не е пълно куку или злонамерена към сина си, което не вярвам, не мисля, че има нещо страшно за детето.

Не мисля, че е злонамерена към него, но определено си мисля, че има психически проблеми

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Е, тук не знам. Може би разговор с нейните близки?
Много е сложно в такъв случай, но пак зависи доколко застрашава истински, ама наистина истински, развитието на детето. Дотук не звучи да е така.
При "психически проблеми" (неясно какви и колко сериозни при това) вече отстрани съвсем не може да се даде съвет. Зависи също и в коя държава сте и какви последици би имало сигнализирането на разни органи.

# 20
  • Мнения: 76
Е, тук не знам. Може би разговор с нейните близки?
Много е сложно в такъв случай, но пак зависи доколко застрашава истински, ама наистина истински, развитието на детето. Дотук не звучи да е така.
При "психически проблеми" (неясно какви и колко сериозни при това) вече отстрани съвсем не може да се даде съвет. Зависи също и в коя държава сте и какви последици би имало сигнализирането на разни органи.

Не знам доколко, но роднините й многократно са настоявали да им даде детето да се грижат те за него.
Прочетох какво съм написала, наистина звуча като онези майки по площадките, които винаги са прави. В никакъв случай не съм от тях, напротив! Винаги се допитвам и обменям опит. Но случаят наистина ме притеснява.
Чувствам се ужасно да гледам дете, което третират като инвалид. Най интересното е, че майката говори само за това: “здравейте, това е Х, той е на 3, не може да говори и яде само пасирана храна. Иска да играе с деца и да върви, но аз не му давам хаха”
Тя се оплаква, тя уж търси решение на проблема, но отхвърля всеки опит за помощ

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Не знам, честно казано. Сложно е, ако е така. Не знам какъв съвет ще ти дадат другите, но е деликатно, а отстрани (когато не си от семейството) - още повече.

# 22
  • Мнения: 39 922
Ако имаше нещо притеснително в развитието или се пропускаха контролните прегледи, педиатърът на детето досега да е подал сигнал.

Моят съвет е да се обърнете направо към компетентните органи, ако наистина смятате, че в опасност, но не и да се занимавате директно с нея. Най-много да се уплаши и да се премести или да се крие от вас.

# 23
  • Мнения: 2 787
Baby b, описанието на детето от първия пост съвпада на 75 % с това, което беше детето ми на 3 години. На 3 години синът ми все още беше с памперс през цялото време, заспиваше с биберон и се возеше в количката винаги, когато трябваше да отидем на разстояние, по-голямо от 500 метра от дома ни. Всичко това изумяваше роднините и приятелите ни в България. Говореше, но нищо не му се разбираше. Единствената разлика с описанието беше, че детето ходеше на градина.

Единственото, за което взех конкретни мерки, беше говоренето - консултации с лекари, обследвания и терапия при логопед.

С днешна дата детето е на седем години, втори клас и е едно здраво и лъчезарно дете. Има си своите особености, но не са свързани с памперси, биберони и колички. Признавам си, че контролирам какво яде и кога яде според разбиранията ми за здравословно хранене и отношението на детето към храненето.

Казваш, че жената живее в чужбина. Ние също живеем в чужбина и в нашата чужбина е абсолютно допустимо дете на 3 години да е с памперс, биберон и в количка. Никой не прави драми от това. Синът ми махна памперса на 3,4 години - просто една сутрин се събуди и отиди в тоалетната. На 3,8 години се отказа от биберона - една вечер не го поиска. Горе-долу на същата възраст спряхме да ползваме и количката, въпреки че при по-продължителни ходения ми липсваше.

Ако твоята приятелка не те е питала за съвет или помощ, не се бъркай. Аз имам приятелки, за които знам, че реагират доста остро на съвети и съответно съм много предпазлива дори когато ме питат нещо. С други мога свободно да споделя притесненията си, но като цяло избягвам да се занимавам с чуждите деца.

# 24
  • Мнения: 76
Скрит текст:
Baby b, описанието на детето от първия пост съвпада на 75 % с това, което беше детето ми на 3 години. На 3 години синът ми все още беше с памперс през цялото време, заспиваше с биберон и се возеше в количката винаги, когато трябваше да отидем на разстояние, по-голямо от 500 метра от дома ни. Всичко това изумяваше роднините и приятелите ни в България. Говореше, но нищо не му се разбираше. Единствената разлика с описанието беше, че детето ходеше на градина.

Единственото, за което взех конкретни мерки, беше говоренето - консултации с лекари, обследвания и терапия при логопед.

С днешна дата детето е на седем години, втори клас и е едно здраво и лъчезарно дете. Има си своите особености, но не са свързани с памперси, биберони и колички. Признавам си, че контролирам какво яде и кога яде според разбиранията ми за здравословно хранене и отношението на детето към храненето.

Казваш, че жената живее в чужбина. Ние също живеем в чужбина и в нашата чужбина е абсолютно допустимо дете на 3 години да е с памперс, биберон и в количка. Никой не прави драми от това. Синът ми махна памперса на 3,4 години - просто една сутрин се събуди и отиди в тоалетната. На 3,8 години се отказа от биберона - една вечер не го поиска. Горе-долу на същата възраст спряхме да ползваме и количката, въпреки че при по-продължителни ходения ми липсваше.

Ако твоята приятелка не те е питала за съвет или помощ, не се бъркай. Аз имам приятелки, за които знам, че реагират доста остро на съвети и съответно съм много предпазлива дори когато ме питат нещо. С други мога свободно да споделя притесненията си, но като цяло избягвам да се занимавам с чуждите деца.

 
Драмата не е в памперса, количката или биберона!
Детето е вързано в тази количка, то крещи, плаче, тръшка се, защото иска да слезе от нея, за да играе, но това никога не се е случвало...

Последна редакция: вт, 12 ное 2019, 18:02 от Не се сърди, човече

# 25
  • Terra incognita
  • Мнения: 4 457
Убедете майката да отиде на психолог.

# 26
  • Мнения: 2 073
Не изчетох всички мнение, та въпросът ми е какво мисли бащата на детето? С него говорили ли сте?

Аз имам позната, която хранеше детето си до 4 годишна възраст само с пюрета. Обеда на детето обичайно беше 2 ягоди +  половин банан. А за следобедна "закуска" фреш от портокал... Детето беше на строга диета, въпреки че беше с размери на едногодишно, просто, защото майката се страхуваше да не надебелее.. Не пускаше детето дълго време на ясла и детска, защото там сервират "лоша" храна. Накрая склони да го пусне, но си го прибираше преди обяда, за да не яде там случайно нещо, различно от ягодките и малинките... Като резултат, детето е с анемия и почна да припада постоянно. Сега е силно притеснена и му разрешава да яде месо...

Ако майката сама не се осъзнае, не знам кой би успял да я "светне" Всяка майка си мисли, че прави най-доброто за детето си...

# 27
  • Мнения: 2 561
Майката е за психолог..даже психиатър!
Поведението ѝ не е нормално, това си е тормоз над детето както и да го погледнеш. Ужасно ми е мъчно за деца с такива родители..

# 28
  • Мнения: 23 092
Убедете майката да отиде на психолог.
Това е най-смисленият съвет в темата. Явно майката има проблем и това рефлектира върху детето. Тя се мъчи, мъчи и него.

# 29
  • Мнения: 8 426
Maйката няма да отиде на психолог и всеки, който я праща там вероятно ще бъде игнориран завинаги.

Според мен децата НЕ СА собственост на родителите и ако те не се справят като такива /като в посочени в темата/ обществото трябва да се погрижи за тях по най-добрия начин. Това с "немесенето" при издевателство над беззащитно дете не го разбирам. Ясно е, че всеки има мнение какво е редно и какво не и за това има институции, които могат да преценят дали всичко е наред в отглеждането на детето.

Ако детето ходи на градина - мога да приема, че за авторката остава само да говори и говори с майката. В крайна сметка се надяваме от градината или педиатъра да уведомят нужните институции /приемаме, че са професионалисти и ще видят даже по-добре проблема/. Но ако не ходи на градина трябва да се търси ефективен начин да му се помогне. 

# 30
  • Мнения: 23 092

Според мен децата НЕ СА собственост на родителите и ако те не се справят като такива /като в посочени в темата/ обществото трябва да се погрижи за тях по най-добрия начин.
Но не са и собственост на обществото. Всъщност, най-лошото би било децата да са собственост на обществото. А границата къде е допустима намесата е повече от тънка.

# 31
  • Мнения: 76
The Дорис, не, детето не ходи на градина. Предполагам, че ако ходеше щеше да има някаква намеса от институциите.
А може би ако детето започне да посещава детска градина нещата ще се променят в положителна посока както за него, така и за майката...

# 32
  • Мнения: 8 426

Според мен децата НЕ СА собственост на родителите и ако те не се справят като такива /като в посочени в темата/ обществото трябва да се погрижи за тях по най-добрия начин.
Но не са и собственост на обществото. Всъщност, най-лошото би било децата да са собственост на обществото. А границата къде е допустима намесата е повече от тънка.

Не са собственост на обществото, а негова отговорност.
Физически родители могат да станат и луди, садисти, психопати, крайно безотговорни, психически нестабилни и незрели хора и т.н. Недопустимо е обществото да остави децата да са техни жертви, само защото са им родители.
Границата наистина е тънка, но намесата е задължителна.

# 33
  • София
  • Мнения: 5 217
Доколкото правилно разбирам, жената има мъж и роднини. Ако някой трябва да предприеме конкретни действия, това са те.
Ако самата майка поиска съвет, тогава можете да си кажете мнението, дори с риск да прекратите отношенията.

# 34
  • София
  • Мнения: 2 783
Авторката откъде има толкова преки наблюдения над семейството? Близка ли е или просто с майката все се засичат по магазините и затова впечатленията й са ограничени до определени ситуации и думите на майката (придружени със смях, както са цитирани, може да означават всичко)?

# 35
  • Мнения: 2 597
Защо не искаш да се обадиш на социалните? Защото щяло наистин а да има оследсрвиия?..ами нали това искаш... да се помогне на детето. Ако майката е с психически проблеми може да го дадат на роднините и, които го искат. Аз бих се обадила на социалните. ТовА е моят съвет: реагирай, не си трай.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 193
Авторката, според мен говорете с роднините на майката, ако майката се съмнява, че му има нещо на детето се опитайте да я убедите да го заведе на лекар.
Ако детето ходи на градина от детската градина го обследва екип и ако се налага с него работят специалисти, работя в детска градина и на социалните сме сигнализирали при проблеми, но не виждам от тях някакви съществени реакции, попълват си документациите, правят проверка и до там.
Напоследък доста често се случва майките да са с психични проблеми и това не е за пренебрегване, защото се отразява на детето, преки наблюдения Confused

# 37
  • Мнения: 26
Майката е явно доста проста и мързелива. Освен всеки път да и "наливате акъл" друго от ваша страна май не може да се направи. Обяснете и че всички деца са буйни, че нейн дълг е да тича подир него, че е абсурдно да не го пуска да играе, защото това е основното занимание на едно дете в тази възраст. Абсурдно е да ходи с памперс и да яде само пюре. Кажете и го, всеки път и го казвайте и то не с намеци, а директно - жената е глупава и едва ли ще разбере от намек. Дайте и за пример другите деца и отношението на майките им към тях...

# 38
  • Мнения: 2 049
Може би първо трябва да разберете истинската причина да подхожда така към детето. Може би то вече е с диагноза аутизъм и с държанието си е провокирало някакво насилие над него и така майката го предпазва без да дава обяснения на взеки който срещне. Ако искате да помогнете можете да предложите семеен излет на който да сте сред природата, но само двете семейства без тълпи от хора както е в градските паркове. Може би ограничава храненето заради здравословни проблеми, но не иска да споделя за тях и затова така през смях подхвърля някакви реплики. Със сигурност не знаете каква е причината. Може да има рядко заболяване при което всяка минимална инфекция би съсипала детето и така тя ограничава възможностите да контактува с болни хора без да го лиши от излизане навън. Ако имате възможност и наистина искате да помогнете попитайте бащата дали с нещо можете да им помогнете. Предложете помощ без да давате ваш модел на отглеждане, защото наистина няма как да сте сигурна че това което виждате, не е провокирано от сериозен здравословен проблем.

# 39
  • Мнения: 23 092

Не са собственост на обществото, а негова отговорност.
Физически родители могат да станат и луди, садисти, психопати, крайно безотговорни, психически нестабилни и незрели хора и т.н. Недопустимо е обществото да остави децата да са техни жертви, само защото са им родители.
Границата наистина е тънка, но намесата е задължителна.
Болднатото е самата истина, но за тази цел, обществото или негови овластени представители трябва да докажат, че децата са жертви на родителите си. Не Пенка и Гинка да го преценява, а компетентните институции. И да, вярно е, че децата са отговорност на обществото, но слава Богу, те са отговорност първо на своите родители и едва след това на обществото. Обратното би било пагубно.

# 40
  • Мнения: 392
Най - вероятно жената си го е диагностицирала за аутизъм, просто не ви дава обяснения, имаш ли представа как се разхожда сред хора, 3 годишен хиперактивен аутист. Дано не разбереш. Просто решението е само в количката или в планината на радходка сами.

# 41
  • Мнения: 76
beo, аз никога не съм я разпитвала, нито пък съм и давала съвети преди тя самата да започне да се оплаква. Според мен /не съм специалист/ но на детето му няма нищо. Нормално е да е изнервено и ревящО  при положение, че не му позволяват да играе и да си изразходва енергията. Тя има опасения, че е аутист, дори не съм сигурна, че го мисли сериозно, защото го казва с усмивка.
И какво означава, че тя сама си го е диагностицирала?! В кой век живеем? Когато човек има подобни опасения - отива на лекар. Това ми звучи още по-страшно и налудничево, сам да даваш диагнози и да бездействаш!
Надявам се на детето нищо да му няма

Последна редакция: ср, 13 ное 2019, 19:41 от Baby b

# 42
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 182
Имам приятелка с дете аутист и на мен детето си ми изглежда нормално. По-див и буен е от моя син, но нищо потресаващо...
Обаче от 3 различни места е диагностициран като аутист.

Това, което виждаш за кратък период от време не е пълната картина.

Аз много рядко се бъркам и отсъждам кой какво и как прави и то точно покрай нея. Изглежда едно, а всъщност е съвсем друго.

Ако искаш да помогнеш: изслушвай я без да я съдиш, ако ти поиска помощ, помогни колкото можеш.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 2 220
Хора, не е казано, че трябва да се викат социалните или да се изкарва майката проблемна, но ако описаното е вярно, то е добре авторката да поговори с познатата си! Да ѝ обясни защо като го спира от движение му преди на психическото развитие, защо е добре да не го навлича. Просто разговор. Не е нужно да се алармират разни служби. Така описано, не ми изглежда дете в риск, но е добре да ѝ се дадат някои съвети. Никой не се ражда научен, и майките се раждаме с раждането на децата си и грешим понякога.

Понякога за кучета са по-загрижени някои хора, отколкото за човек.

# 44
  • Мнения: 968
Горкото дете!
Не съм чела всички коментари. Предполагам повечето осъждат теб, за това че  се “месиш” в живота на другите, а не е твоя работа. Първоначално и на мен ми мина тази мисъл, но като прочетох...
Стана ми много мъчно за детенцето.
Емоционално нестабилни хора, не трябва да отглеждат деца.
Да не би майката да страда от депресия?
Честно казано, не знам как бих постъпила на ваше място. Според мен, не е редно да се мълчи. Детето има нужда от помощ. Най-вероятно и майката.

# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 6 824
Емоционално нестабилни хора, не трябва да отглеждат деца.
Както писах и в първото си мнение - умрем, като чуем мнението на разни ора какви хора може и какви - не трябва да отглеждат деца. Добре, че не зависи от разните ора.
Не е във връзка с конкретния случай.

# 46
  • Мнения: 108
Както и предполагах,преди да прочета коментарите,повечето хора нападат авторката. А до колкото аз виждам,тя просто иска да помогне на детето. И напълно разбирам.
Аз имам приятелка,която според мен има много грешен подход при отглеждането на децата си( на 8 и на 1 години), няма да навлизам в подробности,но тъй като ми е близка, няколко пъти съм намеквала за неща,които са неправилни,но тя веднага се засяга. В този случай по-доброто е да поговориш с някой роднина и да се надяваш някой да предприеме нещо и по някакъв начин да покаже на майката къде греши. В случая с моята приятелка,този човек е бабата,която всякак се опитва да промени начина на отглеждане на внуците си,но за съжаление майка им не намира грешка в поведението си,а на бащата просто му е все едно.
Да се сигнализират органи,мисля че е твърде крайна и ненужна мярка. За съжаление остава само да наблюдавате отстрани или както казах,да се опитате да поговорите с някой друг от семейството. Искрено се надявам детенцето да е здраво, а останалото дано се оправи.

# 47
  • Мнения: 968


Не им позволявате да ядат, когато са гладни, или да излизат от вкъщи во веки? Да ги биете, когато плачат, защото искат да играят с децата?
[/quote]
Майката бие детето? Това ли да разбирам от коментара ви? Вие била ли сте свидетел на това?

# 48
  • Мнения: 76
Mamanorge, не знам дали го бие, под бой имах предвид шамари. Да виждала съм я да му удря шамари няколко пъти

# 49
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 182
В живота е пълно с хора, които искат да ти помогнат, ама ти сгомнясват живота. 🙄

Границата е тънка, особено ако картинката не е пълна.

# 50
  • Мнения: 968
Mamanorge, не знам дали го бие, под бой имах предвид шамари. Да виждала съм я да му удря шамари няколко пъти
Бой/шамари, все тая. Все физическо насилие.

# 51
  • Мнения: 14 649

Аз имам приятелка,която според мен има много грешен подход при отглеждането на децата си( на 8 и на 1 години), няма да навлизам в подробности,но тъй като ми е близка, няколко пъти съм намеквала за неща,които са неправилни,но тя веднага се засяга.

Как точно определи кое е правилно и кое не?
За твоите деца - да, но за чуждите, извинявай!

# 52
  • Мнения: 2 073
Е, много е относително това как е правилно да се гледа дете. Неправилни са побоища, гладуване и някакви подобни.
Например моя приятелка не дава на детето си да яде нищо, освен кухнята, за да не яде боклуци като бисквити и солети. Тя не одобрява, че аз давам някоя друга бисквита. Аз пък не съм съгласна, че е чак пък такава драма да се даде и да кара детето да яде под час и да не може една солетка да си хапне. Така че...

# 53
  • Мнения: 23 092

Аз имам приятелка,която според мен има много грешен подход при отглеждането на децата си( на 8 и на 1 години), няма да навлизам в подробности,но тъй като ми е близка, няколко пъти съм намеквала за неща,които са неправилни,но тя веднага се засяга.

Как точно определи кое е правилно и кое не?
За твоите деца - да, но за чуждите, извинявай!
Е, как е определила? Като кучето, което гледало месаря и решило, че и то е станало месар.

# 54
  • Мнения: 108

Аз имам приятелка,която според мен има много грешен подход при отглеждането на децата си( на 8 и на 1 години), няма да навлизам в подробности,но тъй като ми е близка, няколко пъти съм намеквала за неща,които са неправилни,но тя веднага се засяга.

Как точно определи кое е правилно и кое не?
За твоите деца - да, но за чуждите, извинявай!
Нали затова съм написала "според мен", извинявайте.

# 55
  • Мнения: 2 787
Аз пък не съм съгласна, че е чак пък такава драма да се даде и да кара детето да яде под час и да не може една солетка да си хапне. Така че...

Най-обичам маминки, които дават на детето ми бисквити, солети и сокчета, без дори да го познават. Въпреки че детето не иска, те пак му бутат в ръцете - момченце било, щяло да му стане нещо! Ама хич не се замислят, че детето може пък да е алергично или пък да не може да преработва захари. И че точно една бисквитка може да го изпрати в спешното.

# 56
  • Мнения: 14 649

Аз имам приятелка,която според мен има много грешен подход при отглеждането на децата си( на 8 и на 1 години), няма да навлизам в подробности,но тъй като ми е близка, няколко пъти съм намеквала за неща,които са неправилни,но тя веднага се засяга.

Как точно определи кое е правилно и кое не?
За твоите деца - да, но за чуждите, извинявай!
Нали затова съм написала "според мен", извинявайте.

Щом е  според теб,  запази си мнението за възпитанието на твоите деца.
Много обичам съвети на килограм,  особено за чуждия живот.

Нединка, за твоето,  да, съгласна съм да отказваш да му даваш храна,  която не му понася, но не и да порицаваш друга майка, ако не я забранява.

# 57
  • Мнения: 2 073
Аз пък не съм съгласна, че е чак пък такава драма да се даде и да кара детето да яде под час и да не може една солетка да си хапне. Така че...

Най-обичам маминки, които дават на детето ми бисквити, солети и сокчета, без дори да го познават. Въпреки че детето не иска, те пак му бутат в ръцете - момченце било, щяло да му стане нещо! Ама хич не се замислят, че детето може пък да е алергично или пък да не може да преработва захари. И че точно една бисквитка може да го изпрати в спешното.
Ок

# 58
  • Мнения: 2 787
Натали, изобщо не порицавам. Изрично съм написала ‘детето МИ’. Казвам, че не съм съгласна някой да дава нещо за ядене на детето ми. Всеки има право да храни децата си и себе си с каквото иска. Нямам проблеми с чипса, солетите, бисквитите и всичко останало стига да не се предлагат на детето ми. Или поне да ме попитат дали могат да му дадат. И ако се предлагат и то каже ‘не’, да не му се тикат насила в устата или да му се обяснява колко били вкусни и как щял да порасне голям.

# 59
  • София
  • Мнения: 22 469
Аз имах драма с една приятелка, защото давах на детето МИ да яде навън. А тя на нейните - уж не. Уж било по-здравословно. Оказа се, че не може да си позволи да им купува нещо навън. А, сега, няколко години по-късно те са доста по-пълни от моето.

По казуса - наистина престанете да съдите другите и си гледайте в собстената паничка.
Другите хора си имат други причини да правят някои неща по друг начин.

# 60
  • Мнения: 14 649
Нединка, това казвам и аз - всеки да си гледа собственото дете, а не като авторката да се опитва да дава акъл за чуждите.

# 61
  • София
  • Мнения: 1 365
горкото детенце
от поста не разбрах, детето има ли джи-пи, ходят ли на консултации
би трябвало лекарят да разбере, ако детето изостава психомоторно, пък и това, че майката явно има нужда от психологична подкрепа
това, с ненамесването в личния живот....наскоро имаше случай в който семейство държеше трите си дъщери затворени вкъщи, без да ходят научилище и без да излизат навън...дядото, който се опита да спаси внучките си, беше убит от дъщеря си и от зет си.....най-голямата беше на 17г и не беше излизала в "големия, лош свят"
понякога навременната намеса би могла да спаси живот или най-малкото да предотврати големи трагедии

# 62
  • Мнения: 23 092

понякога навременната намеса би могла да спаси живот или най-малкото да предотврати големи трагедии
Права си, но тази намеса трябва да се случва само от компетентни, оторизирани институции, които действат в съответствие с ясно определени норми. В противен случай, ако Пенка и Генка тръгнат да се месят, ще стане мазало.

# 63
  • Мнения: 968
А, как става намесата на компетентни лица и органи, като за майката и бащата да си шамарят детето явно е ок, и проблем не виждат?
Baby b, насилието над децата не трябва да се толерира.
Защо в прав текст не кажете на майката, че ако не спре с това, може да има проблем, пък тя да го разбира , както иска. И без това пишеш, че държанието към детето прави впечатление не на един човек, около тях.
Кой както иска и с каквото иска да си храни детето, но не е нормално 3 годишно дете да седи вързано в количката, защото е много палаво, да бъде държано вкъщи “докато се научи, как да се държи”, и да се шамари.

# 64
  • Terra incognita
  • Мнения: 4 457
И при храненето има крайности, тогава също трябва да има намеса. Колко деца починаха, или са с тежки анемии и усложнения, заради строги режими, веганство и прочее?

# 65
  • Мнения: 76
Последно ми каза, че ще запишат детето на градина. Предполагам, че след това ще има разговори и посещения от социален работник, но по-важното е, че детето най-накрая ще излезе от вкъщи

# 66
  • Мнения: 23 092
А, как става намесата на компетентни лица и органи,
Обикновено, правилата за тази намеса са ясно написани в съответните закони и подзаконови актове. Следователно, интересуващият се може да ги прочете и да действа съобразно предписанията им.

# 67
  • Мнения: 968
А, как става намесата на компетентни лица и органи,
Обикновено, правилата за тази намеса са ясно написани в съответните закони и подзаконови актове. Следователно, интересуващият се може да ги прочете и да действа съобразно предписанията им.
Това, което имах предвид е, че няма как родителите да получат помощ от където ѝ да било, ако отричат че има проблем и не искат да споделят, и да потърсят помощ. Било то с лекар, Педиатър, психолог, социален работник и т.н.
Авторката написа, че бащата изцяло подкрепя методите за възпитание на майката.

# 68
  • Мнения: 2 049
Някой от вас има ли реална представа от гледането на дете с аутизъм или въобще дете със здравословни проблеми.
Не може да съдите без да знаете какво е истинското положение при това дете.
Най-обичам хора при които живота върви стандартно да си мислят, че всичко им е ясно и че трябва да се месят във всичко което е различно от техните разбирания за нормалност и да спасяват деца.
Ако това дете е с аутизъм бедна ви е фантазията в какви ситуации може да се окажат детето и близките му. Всъщност това, което на вас ви е странно и си мислите, че е тормоз може да е единствения начин детето да бъде контролирано така, че да не нарани друго дете, себе си или да не предизвика агресия към себе си. При такова дете рязането на нокти може да е истинско изпитание и за детето и за майката, а вие даже и майката диагностицирахте. След като не сте в близкото обкръжение на детето и семейството му не си мислете, че ще направите добро, когато с намесата си може много да навредите.

# 69
  • Мнения: 76
Рори72, ако детето има здравословен проблем, повярвайте ми, че и родителите не го знаят. Аз смея да твърдя, че съм много деликатен човек, не се бъркам ей така в чуждите работи.
Както казах живеем в чужбина. Майката и бащата на детето не говорят езика и това е оправданието да не заведат детето на лекар, нищо че хиляди пъти сме им предлагали помощта си.

# 70
  • Мнения: 2 049
Байби защо си мислиш, че всички родители с голям кеф развяват диагнозите на децата си. Никой не обича непознати или малко познати хора, дори деликатно и добронамерено да му бърка с пръст в раните.
Пример с мен ще дам. Вече имах две инсеминации зад гърба си, когато на доброжелателите обяснявах, че пия кортикостероиди заради алергии и отлагаме бебеправенето за друг период. Детето ми има диагноза в спектъра и дори в училището не съм я обявила, защото се справихме с дефицитите, които касаят участието в училищния живот.

# 71
  • Мнения: 76
Говоря, защото съм сигурна, че детето няма диагноза! Никога дори не ми е хрумвало, че на детето му има нещо, въпреки истериите му. Никога не съм питала или разпитвала майката. Тя сама започва разговор за “проблемното”си дете. Тя говори само за това, независимо пред кой, няма значение дали вижда даден човек за пръв път. Именно за това си спечели гнева на много хора. Детето крещи, плаче и се тръшка в количката, а тя с усмивка казва “ето вижте го, като ненормален се държи, само бера срамотиите с него, как да го пусна да си играе?!”

# 72
  • София
  • Мнения: 2 783
Пред кои толкова много хора говори майката, след като не говори езика и не се събира с хора?

# 73
  • Мнения: 76
Пред мои приятелки, когато мине през парка или кафето където обикновено се събираме

# 74
  • София
  • Мнения: 22 469
След като си в чужбина, ти познаваш институциите и знаеш реда, защо си дошла тук да ни питаш какво да правиш?
Ако си решила да ги докладваш - докладвай ги.
Ако смяташ, че не е редно, че може би ще им навредиш - недей.
Приеми нещата такива, каквито са, дай си сметка какви ще са последствията, ако се намесиш и накрая престани да се занимаваш с това.

# 75
  • Мнения: 2 049
Няма значение какво казва майката пред чужди хора. Щом си в чужбина вероятно знаеш, че твой сигнал може да доведе до отнемане на детето. Това ще съсипе няколко живота дори и впоследствие да се докаже, че сигнала е бил неоснователен. Можеш ли да носиш такава отговорност за цял живот?
Като не харесваш тази жена не общувай с нея.

# 76
  • Мнения: 76
Хайде прочети коментарите ми и тогава пак давай мнения, става ли?

# 77
  • Мнения: 2 049
Не става. Пуснала си тема, имам мнение и го пиша.

# 78
  • Мнения: 76
Кое не става? Да се и информираш, преди да дадеш мнение ли?

# 79
  • Мнения: 23 092
Това, което имах предвид е, че няма как родителите да получат помощ от където ѝ да било, ако отричат че има проблем и не искат да споделят, и да потърсят помощ. Било то с лекар, Педиатър, психолог, социален работник и т.н.
Авторката написа, че бащата изцяло подкрепя методите за възпитание на майката.
За болднатото, да, вярно е, че ако родителите отричат, че има проблем и не търсят помощ, е много трудно да получат такава. Но, те все пак не живеят изолирани. Имат съседи, колеги, роднини, които, ако са искрено загрижени, могат да сигнализират съответните институции. Лошото е, че работещите в тези институции би трябвало да са компетентни, а в повечето случаи са жива трагедия.

Хайде прочети коментарите ми и тогава пак давай мнения, става ли?
Хайде ти включи поне за минута на мисловен процес. Става ли? И вземи прочети поста на Рори по-внимателно.

И спри да си тикаш носа, където не ти е работата. Била деликатен човек. Я не ме разсмивай. Освен да клюкариш майката във форума, с какво всъщност си ѝ помогнала? Когато човек иска да помогне, не плямпа на селския мегдан, а намира начин да действа.

# 80
  • Мнения: 9
Привет , моят племеник е с аутизъм . Сестра ми живее в Англия от  7 год. . На детето поставиха тази диагноза когато беше на 2 год. Не знам , не мисля че това дете за което пише авторката е с аутизъм  , съдейки поведението на племенника ми . Според мен “Baby b” майката е податлива , настоявай още да го заведете на лекар тя ще се пречупи..

# 81
  • Мнения: 23 092
А според мен, самата майка се нуждае от помощ. Не зная дали страда от депресия или друго, но определено не е добре и това рефлектира върху детето.

# 82
  • Мнения: 14 649
Кое не става? Да се и информираш, преди да дадеш мнение ли?

Това важи най-вече за Вас преди да се бъркате в чужди работи!

Като каква точно се явявате на майката? ....или просто позната от улицата?

# 83
  • София
  • Мнения: 1 365
не виждам защо се нахвърляте върху авторката
момичето търси съвет и си сверява "часовника", не е хукнала да алармира социалните, което е могла да стори
като се случи сакатлък с дете, всички почват друга песен-как всички са бляли, и са си гледали в своята паница, как никой не ни е чул, ни е видял, ни разбрал...
след дъжд качулка....обикновено
колко деца и майките им станаха жертва на подобно берзаличие и безхаберие
така че по-добре момичето да търси съвет тук...
хубаво е че детето ще тръгне на градина, там поне ще забележат ако има нещо...
горкото мъниче

# 84
  • Мнения: 968
Baby b, това дете не ходи ли на косултации при лекар?
Щом ще започва градина, там нещата ще лъснат. Възпитателите наблюдават децата. Това че е стресирано, нервно и че го шамарят,  няма да обягне на персонала.

Последна редакция: нд, 17 ное 2019, 14:50 от mamanorge

# 85
  • Мнения: 76
От година някъде не е ходило на лекар. А в детската градина съм убедена, че родителите ще си имат неприятности със социалните. Целта ми беше да и помогна да реши проблема, а не да бездейства и да се налага намеса.
А що се отнася до това коя съм, за да се меся, ще кажа само, че съм единствения човек тук на който родителите на детето могат да разчитат.

# 86
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 182
Стига с това сверяване на часовника!
Само по виждане за малко навън и няколко изречения от майката, няма как да се прецени ситуацията, камо ли във форум да се даде адекватно мнение.

Аз знам какво е да имаш дете аутист: на близка приятелка синът й е аутист и с моето дете бяха заедно в ясла, та от съвсем малък го познавам и знам колко е трудно.
Също знам, че ако родителите отричат, няма как да се направи нещо.

И какво значи “ще си има проблеми със социалните”?
Те не получават заплата, за да правят проблеми, а да преценяват дали детето е в риск и да вземат мерки.

# 87
  • София
  • Мнения: 7 377
Изобщо не е сигурно, че майката шамари детето. Това се появи по-късно в разказите на авторката. Сигурно в желанието и да и се каже, че тя е правата.

# 88
  • Мнения: 76
Така е, прави сте! Скучая и реших да драсна някой ред, измислям си истории, украсявам, само и само да бъде на моята. Аз съм съвършена майка, всички останали не струвате! Децата трябва да си ги гледате така, както Аз считам за правилно, в противен случай сте некъдърни и немърливи..

Едно е да не съм съгласна с това, че някой е захранил детето си със сок на 3 м, или пък му пуска детски от 5 м възраст, съвсем друго е това, което съм описала. Но както и да е, гледайте си само вашите деца и си затваряйте очите за всичко случващо се извън вашето семейство, защото рискувате  някоя мама да ви сметне за такава, каквато не сте Wink

П.п това е анонимен форум, в който някой си споделя дадена история. Никой не знае дали е истина или лъжа, само може да се гадае. Така че нека се придържаме към това, което е написано, защото почнем ли да гадаем, темата се измества и се получава един махленски спор, абсолютно излишен. Приемете написаното за истина, не гадайте и не предполагайте, ако можете да дадете съвет добре, ако ли не-не пишете глупости
Хайде със здраве!

Последна редакция: нд, 17 ное 2019, 17:07 от Baby b

# 89
  • Мнения: 23 092
И, като джафкаш в един анонимен форум, с какво помагаш на детето или на майката? ОК, видно е, че и детето, и майката се нуждаят от помощ и подкрепа. С какво писаниците ти тук им помагат? Поговори ли с близките ѝ, за да обсъдите дали и как можете да помогнете? Потърси ли съвет от лекар, психолог, социални работници за помощ? Като си толкова загрижена, действай, а недей само да цъкаш с език като бабичка от пейката пред блока

# 90
  • София
  • Мнения: 2 783
Каква е целта на темата?
Вслуша ли се в някой от съветите и направи ли нещо?
Или пропуснахме дружно да оплюем лошата майка?

# 91
  • Мнения: 76
Да, говорила съм със съпруга й! Клати глава и до там. Както казах това не е България! Не бих си простила заради мен да и вземат детето! Ако виждах, че тя го прави с ясната цел да му навреди-ОК, но това далеч не е така.  
Съветите тук са - “нека всеки да си гледа детето, както сметне за добре!” Или “обади се на социалните”
Това не е опция за мен. Искаше ми се съвет, как да процедирам с майката, как да и въздействам и как да я убедя да го закара на лекар.

П.п моя приятелка, майка на 12 годишно момиче, които живеят тук от 8 год.се прибра преди месец в Бг, защото социалните почнаха да я разследват. Причината беше, че майка на нейна съученичка е подала сигнал, че детето остава само вкъщи м/у 16.30-18.30 ч...

# 92
  • Мнения: 23 092
Искаше ми се съвет, как да процедирам с майката, как да и въздействам и как да я убедя да го закара на лекар.
За начало я убеди тя да отиде на лекар. Очевидно жената страда от някаква свръхтревожност. Каква и защо лекар може да прецени. Докато тя не се успокои, няма да стане по-адекватна спрямо детето.

# 93
  • София
  • Мнения: 22 469
И аз мисля така. Как да Й помогнеш? Насочи я към подходящ специалист там..

# 94
  • София
  • Мнения: 38 990
Не се бъркай там, където не ти е работа. Със сигурност детето се води на консултации и т.н., а педиатърът или ЛЛ  могат да преценят какво е състоянието на детето и майката. Ако виждат нещо нередно, със сигурност ще подадат сигнал. Дори детето да има диагноза, не е длъжна да я казва на никого.

# 95
  • Мнения: 76
Детето не ходи на лекар от малко повече от година...

# 96
  • София
  • Мнения: 38 990
Кажи, какво очакваш от тази тема?

# 97
  • Мнения: 2 049
Ако не си съсед, родственик, лекар, детегледачка или учителка на детето нямаш обективен поглед върху грижите които се полагат за него, здравословното му състояние и тормозено ли е според законовите критерии за тормоз, а не твоите критерии. Ако нямаш такава връзка със семейството от къде имаш информация кога детето е било на лекар и всъщност това че не е било от година не означава ли че е здраво и добре гледано дете. На мен такъв интерес към семейство, което познаваш от срещите в парка и на детската площадка не ми звучи деликатно и добронамерено.

# 98
  • Мнения: 76
Andariel, 5 хил.лв/брой

Рори72, знам, че не е било на лекар, защото ходя с тях за превод навсякъде.
А относно законовите критерии за тормоз в  България и тук са съвсем различни. Тук както казах вече, могат да ти вземат детето, защото е самичко 2 часа на ден, а в бг, ако няма средна телесна повреда, няма и проблем.
На теб какво ти изглежда, от изводите, които си вадиш от 7 езера, са си твой проблем, аз казвам едно, ти ми говориш съвсем друго. Ако ги познавах от детската площадка, нямаше да пиша тази тема Wink
Какви детски площадки, какво 5 лв? Заболяха ме пръстите да пиша, че детето не е стъпвало на детска площадка и това е основния проблем

# 99
  • София
  • Мнения: 38 990
Благодаря за отговора, както се казва! Значи темата ти е с абсолючто клюкарска цел и хич не ти дреме ни за детето, ни за майката. Човек, който отговаря инфантилно като теб на простия въпрос какво очаква от темата, която е пуснал, определено не е загрижен.

# 100
  • Мнения: 76
Мисля, че точно един или два коментара преди твоя, съм отговорила какво очаквам. Преди това поне още 2-3 пъти съм го написала. Четете бе хора!

# 101
  • София
  • Мнения: 38 990
Значи не пречи да го формулираш точно и ясно. От предишните ти постове оставам с впечатление, че търсиш тук тласък да се обадиш на социалните, но не ти стиска, защото ще се наложи да носиш отговорност за постъпката си. Тласкаш темата в тази посока през цялото време и даваш още и още изненадващи подробности. Освен ако не е някаква пързалка.

# 102
  • Мнения: 14 649
Ти нямаш ли си дете/ца, че се занимаваш с чуждото? Има си родители, лекари, които да се занимават с неговото развитие и състояние!
Ако някой се обади, че ТИ не си гледаш добре детето, а?

Биела го и не го пускала от количката...Дали е точно така, обаче не се знае. Може ти да го виждаш така, но да не е баш....

Като искаш да сигнализираш, никой не може да те спре, но ще живееш с избора си, какъвто и да е той!

# 103
  • Мнения: 76
Natali_, много ми е сложно и изморително да се обяснявам на хора, които грам не полагат усилия да прочетат какво съм написала! Как да ти отговоря на глупостите, които пишеш?! Като кон с капаци си, едно си баба знае, едно си баба бае!

# 104
  • София
  • Мнения: 1 365
според мен можеш да посъветваш съвсем приятелски майката-
в крайна сметка детето расте, не може дълго време да не го води на лекар, на консултации-при първо такова посещение ще се забележи изоставането във психомоторното развитие, асоциалното поведение на майката и на детето, липсата на навици, дефицити/ако има такива у детето/.
Не може цял живот да избягва консултации и контакт с други хора и деца
накрая някой недобронамерен съсед ще подаде сигнал, и както описваш там ситуацията, ще си навлекат неприятности
така, че по-добре отсега да взема мерки, или да потърси помощ, щом не се справя сама/може самата тя да им следродилна депресия, която в друга страна съвсем да се задълбочи от липсата на приятели и помощ/
може би така тя ще се стресне и ще потърси помощ, преди да е станало късно
съвсем приятелски я посъветвай   

# 105
  • Мнения: 14 649
Natali_, много ми е сложно и изморително да се обяснявам на хора, които грам не полагат усилия да прочетат какво съм написала! Как да ти отговоря на глупостите, които пишеш?! Като кон с капаци си, едно си баба знае, едно си баба бае!

Като ти е толкова сложно и изморително, не пускай теми във форума.
Дошла си тук, за да получиш одобрение да сигнализираш социалните. Не знаем дали това, което описваш е наистина така. И аз не харесвам, че съседското дете от 3-годишно играе на компютърни игри, но си е работа на родителите му.
Ти явно имаш много свободно време, за да се кахъриш за чуждото дете. Явно не си му никаква роднина. Просто поредната клюкарка от квартала. Като си толкова загрижена, сигнализирай, никой не те спира. Обаче всяко действие си има последици.

# 106
  • Мнения: 76
Каква сигнализация, бе човек?! Няколко пъти казах, че не искам и няма да го направя, че това не е опция за мен! Защо се опитваш да ми препишеш някакви думи и действия?
Къде видя да искам одобрение, за да пусна сигнал на социалните???

# 107
  • София
  • Мнения: 22 469
Аз се сещам за какво става дума. Хората, които помагат на други хора в чужбина придобиват едно родителско отношение към тях.
С мен стана така в Гърция. Два седмици ме водеха насам-натам да подписвам документи, превеждаха ми. Аз им плащам. В един момент те започнаха да се държат с мен като шефове и все едно аз съм ученичка. Ми не съм! Аз съм жена, имам семейство и т.н.
Вдигнахме си багажа и си тръгнахме.
Направо бяха потресени как така сме тръгнали без тяхно разрешение!

# 108
  • Мнения: 76
Free Agent, това си е лично Ваша драма, не знам защо я споделяте в тази тема. Много съжалявам, че сте се чувствали така, но не знам как да Ви помогна, освен да създадете нова тема и всички тук ще се включим с по някой и друг ред.

# 109
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 182
Каква сигнализация, бе човек?! Няколко пъти казах, че не искам и няма да го направя, че това не е опция за мен! Защо се опитваш да ми препишеш някакви думи и действия?
Къде видя да искам одобрение, за да пусна сигнал на социалните???

1. Не правиш нищо, не е твоя работа
2. Говориш с майката или други членове от семейството
3. Сигнализираш органите

Това са ти опциите. След като си минала т. 2, имаш опции 1 и 3.
След като 3 не е опция за теб, остава 1.

При вариант 2, можеш съвсем неутрално да й споделиш какво те притеснява и да и обясниш евентуалните последици. Без емоции, без осъждане. Само информираш, ако смяташ, че тя не е наясно със законите и уредбите.

# 110
  • Мнения: 14 649
Каква сигнализация, бе човек?! Няколко пъти казах, че не искам и няма да го направя, че това не е опция за мен! Защо се опитваш да ми препишеш някакви думи и действия?
Къде видя да искам одобрение, за да пусна сигнал на социалните???

И какво точно искаш освен да убедиш майката да се лекува? Тя е възрастен човек с мъж и роднини и не е твоя работа нито тя, нито детето ѝ, нито семейството ѝ.
Нищо не ти приписвам, ти се опитваш да ни убедиш колко "лоша и безотговорна" майка е въпросната. Като си толкова загрижена, действай!

Да пратя ли една майка от площадката да се прегледа, понеже нарича детето си "кекав, идиот, смотан", защото е паднало и си е омазало новите дрехи? Или друга, която не дава на детето си да яде, понеже е дебело и трябва да е на диета? ....за кое всъщност, че в момента не му дава да яде или, че е допуснала да надебелее?!?

ПС: Това, че ми говориш на "бе" е много красноречиво.

ППС:
Free Agent, това си е лично Ваша драма, не знам защо я споделяте в тази тема. Много съжалявам, че сте се чувствали така, но не знам как да Ви помогна, освен да създадете нова тема и всички тук ще се включим с по някой и друг ред.

Брей, и забрани вече налагаш за писане!!!! Направо бан сложи за неудобните .....!!!!

# 111
  • Мнения: 76
Natali_, явно е, че няма да се разберем с теб, не защото ме критикуваш, а защото изобщо не си правиш труда да влезеш в адекватен диалог!
Игнорирам всеки твой следващ коментар от сега нататък!

# 112
  • София
  • Мнения: 22 469
Free Agent, това си е лично Ваша драма, не знам защо я споделяте в тази тема. Много съжалявам, че сте се чувствали така, но не знам как да Ви помогна, освен да създадете нова тема и всички тук ще се включим с по някой и друг ред.
Аз нямам драма. Приключих набързо.
Ти се отнасяш като майка към въпросната приятелка. Обаче не си!

# 113
  • Мнения: 76
По-скоро се опитвам да бъда съвестен гражданин! Майка съм само и единствено на моето дете!

# 114
  • Мнения: 23 092
И в какво се изразява твоята гражданска съвест? В клюкарене във форума? Какво конкретно си направила, за да помогнеш на тази жена и на детето ѝ?

# 115
  • Мнения: 14 649
Natali_, явно е, че няма да се разберем с теб, не защото ме критикуваш, а защото изобщо не си правиш труда да влезеш в адекватен диалог!
Игнорирам всеки твой следващ коментар от сега нататък!

М да, понеже не ти стиска да се аргументираш, а и няма с какво!

# 116
  • Мнения: 76
Наистина, не знам какво изобщо очаквах от един “клюкарник” пълен с майки героини, които не виждат по далеч от новите обувки на съседското дете. Така е в България...за съжаление.
Благодаря на всички, които ме разбраха и ми дадоха съвет, на останалите пожелавам никога да не стават свидетели на нещо подобно, а ако случайно станат, да не си затварят очите, а да намерят най-правилния начин да помогнат

# 117
  • Мнения: 2 049
Запиши час за детски психолог, плати таксата, дай й информация за кога има записан час и че сметката е платена и остави жената да реши дали ще се възползва от помощтта ти без после да питаш нея или в кабинета водила ли е детето или не се е възползвала. По същия начин запиши и плати сеанс за майката за психотерапевт и я информирай за тази възможност, отново без да търсиш обратна връзка относно това ходила ли е.

# 118
  • София
  • Мнения: 22 469
Аз как виждам нещата /доколкото мога/. Жената се чувства ужасно несигурна в новата обстановка в чужбина. Първото, което тя предпазва, е детето й. Как - като не го пуска да се нарани. Трябва да се работи с майката. Детето е малко, като тръгне на градина, ще навакса бързо.
Те от колко време са там?
И ако не е тайна, къде е това?

# 119
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 182
Наистина, не знам какво изобщо очаквах от един “клюкарник” пълен с майки героини, които не виждат по далеч от новите обувки на съседското дете. Така е в България...за съжаление.

в България всички пасат трева, в чужбина всички са бели и добри и имат съвест. Whistling
доста граници прекрачваш, затова и никой не ти вярва, че си безкористна.


и не, не съм в Бг, първото нещо, което научих в чужбина, е да не си вра гагата в чуждите работи  Wink
и аз ходя да превеждам, ама съвети давам, само ако са ме питали!!!

# 120
  • Мнения: 475
Аз как виждам нещата /доколкото мога/. Жената се чувства ужасно несигурна в новата обстановка в чужбина. Първото, което тя предпазва, е детето й. Как - като не го пуска да се нарани. Трябва да се работи с майката. Детето е малко, като тръгне на градина, ще навакса бързо.
Те от колко време са там?
И ако не е тайна, къде е това?

На Англия ми прилича. Там си возят децата в колички и до 4г. /и заради големи разстояния в големите градове/, и памперси носят до 3 - 4г., и биберонът не е чак толкова непонятен. Виж, за храната англичаните и пюрета дават, но и много бързо ги минават на обща храна, пасирано до 3г. - не. Шамарите обаче не се толерират особено и ми е чудно как няма подаден сигнал.

# 121
  • Мнения: 1 855
Е как биберонът не е непонятен на 3 години?!? Верно ли? Ми то как да говори това дете.
Бутат им едни лъжици по количките, децата ще скъсат коланите от бяс. Знам за какво говориш.
Нищо повече не можеш да направиш. И аз съм същият месия спасител.

# 122
  • Мнения: 1 098
Изчетох отговорите донякъде. Ще дам на авторката една друга гледна точка. Майка съм на момиченце с аутизъм, на 4 г. и половина - не говори, все още е с памперс, яде твърда храна във всякаква консистенция, но има много деца с нейната диагноза, които заради сензорни проблеми не искат да опитат нищо друго освен гладко пасирано пюре. На пръв поглед изглежда като всички останали деца - много е сладка, играе, не е агресивна, но почти нищо не разбира и психичната й възраст е около година и половина. Повечето майки на площадката, дори тези които ни виждат всеки ден, не се досещат, че има проблем. Аз също не го тръбя, просто не ми се обсъжда темата с незапознати хора и не ми се слушат неадекватните им мнения и съвети. Но вертоятно и те биха си помислили, че заради моята небрежност детето е с памперс (ако знаеха това), крещи и е нервно. Сигурна ли сте, че момченцето, за което говорите вече няма диагноза и не ходи на терапия? Моето ходи 4 пъти в седмицата, но никой на площадката не знае. Едва ли една майка, просто така, би подхвърлила, че детето й има аутизъм. Приемането на диагнозата е едно от най-трудните неща. Ако наистина ситуацията е такава, има обяснение и за вързването в количката. Моето дете е сравнително спокойно, но също съм постоянно нащрек. Във всеки един момент може да се втурне в непозната посока и ако се разсеям само за секунда може да не успея да го настигна или да го изгубя от поглед. След като спряхме да ползваме количка, бабите вече не смеят да я извеждат навън, защото само и аз и баща й можем да я надбягаме. Но ако има опасна улица наблизо? Повечето деца с аутизъм нямат чувство за самосъхранение, отскубват се от ръка и изскачат на пътното платно. Ако майката е имала една-две такива ситуации, нормално е вече да се страхува. Разбира се, може и детето да е в норма, а майката да го ограничава, както мислите вие. Но ако не сте сигурна, не предприемайте никакви действия, защото може да навредите, вместо да помогнете. Не ми се мисли какво се случва с едно такова дете в институция, че дори и в приемно семейство. Съжалявам, ако някой се почувства засегнат, но наблюденията ми са, че да се бъркат в чуждия живот и да раздават съвети обичат хора, които нямат собствени проблеми. Защото, когато си имаш съвсем реален проблем разбираш, че животът е многолик и не можеш да раздаваш присъди от собствената си камбанария. Интересно ми е колко от майките, който призовават да се сезират социалните, имат дете с аутизъм, ДЦП или синдром?

Последна редакция: пт, 22 ное 2019, 10:33 от ice_sparky

# 123
  • Мнения: 2 049
Изчетох отговорите донякъде. Ще дам на авторката една друга гледна точка. Майка съм на момиченце с аутизъм, на 4 г. и половина - не говори, все още е с памперс, яде твърда храна във всякаква консистенция, но има много деца с нейната диагноза, които заради сензорни проблеми не искат да опитат нищо друго освен гладко пасирано пюре. На пръв поглед изглежда като всички останали деца - много е сладка, играе, не е агресивна, но почти нищо не разбира и психичната й възраст е около година и половина. Повечето майки на площадката, дори тези които ни виждат всеки ден, не се досещат, че има проблем. Аз също не го тръбя, просто не ми се обсъжда темата с незапознати хора и не ми се слушат неадекватните им мнения и съвети. Но вертоятно и те биха си помислили, че заради моята небрежност детето е с памперс (ако знаеха това), крещи и е нервно. Сигурна ли сте, че момченцето, за което говорите вече няма диагноза и не ходи на терапия? Моето ходи 4 пъти в седмицата, но никой на площадката не знае. Едва ли една майка, просто така, би подхвърлила, че детето й има аутизъм. Приемането на диагнозата е едно от най-трудните неща. Ако наистина ситуацията е такава, има обяснение и за вързването в количката. Моето дете е сравнително спокойно, но също съм постоянно нащрек. Във всеки един момент може да се втурне в непозната посока и ако се разсеям само за секунда може да не успея да го настигна или да го изгубя от поглед. След като спряхме да ползваме количка, бабите вече не смеят да я извеждат навън, защото само и аз и баща й можем да я надбягаме. Но ако има опасна улица наблизо? Повечето деца с аутизъм нямат чувство за самосъхранение, отскубват се от ръка и изскачат на пътното платно. Ако майката е имала една-две такива ситуации, нормално е вече да се страхува. Разбира се, може и детето да е в норма, а майката да го ограничава, както мислите вие. Но ако не сте сигурна, не предприемайте никакви действия, защото може да навредите, вместо да помогнете. Не ми се мисли какво се случва с едно такова дете в институция, че дори и в приемно семейство. Съжалявам, ако някой се почувства засегнат, но наблюденията ми са, че да се бъркат в чуждия живот и да раздават съвети обичат хора, които нямат собствени проблеми. Защото, когато си имаш съвсем реален проблем разбираш, че животът е многолик и не можеш да раздаваш присъди от собствената си камбанария. Интересно ми е колко от майките, който призовават да се сезират социалните, имат дете с аутизъм, ДЦП или синдром?

+1000

Обаче авторката не иска да чете мнения на хора с деца с проблеми, които показват че може да има и друг поглед върху това което вижда, описала е в темата и си мисли, че й е ясно. Според авторката няма вероятност детето да е с аутизъм или друг здравословен проблем.

# 124
  • Мнения: 76
Рори72, хайде да не говориш от мое име. Казах, че според мен на детето му няма нищо. Също, че съм сигурна, че ако на малкия му има нещо, то майка му не знае, защото не го е водила на лекар от повече от 1 година

# 125
  • Мнения: 1 098
Рори72, хайде да не говориш от мое име. Казах, че според мен на детето му няма нищо. Също, че съм сигурна, че ако на малкия му има нещо, то майка му не знае, защото не го е водила на лекар от повече от 1 година
Baby b, сигурна ли си, че майката ти споделя всичко? Как мислиш изглежда едно дете с аутизъм на 3 г.? Физически - като всички останали. В поведението също няма нищо чак толкова необичайно (стереотипите, агресията и автоагресията обикновено се появяват по-късно), просто изостава с развитието. Дете с биберон, което яде пасирана храна и не контролира тазовите си резервоари или не разбира защо е необходимо това напълно покрива тази картина. Другото, което ме навежда на мисълта, че има проблем е факта, че винаги, когато ги срещнеш детето крещи и се опитва да се измъкне. Едно дете в норма, дори да не му харесва, че е вързано в количката, с времето би се примирило и би се държало спокойно. Откъде си сигурна, че иска да играе с другите деца - обръща ли им внимание? А на теб обръща ли внимание, когато разговаряш с майка му, забелязва ли те? Говори ли? За това никой не може да му попречи, освен в случай, че не е чувало човешка реч. Не искам да поставям диагнози от преразказ, само ти давам насоки на какво да обърнеш внимание. Не можеш да бъдеш сигурна в преценката си, освен ако не си се сблъсквала с аутизма от първо лице.
Според мен единственото, което можеш да направиш е да окуражиш майката да заведе детето на логопед, ако не говори. Той ще забележи, ако има проблем, от него майката по-лесно ще приеме съвет, а и ще започне терапия, ако има нужда. Лекар ( в случая психиатър) може би й се струва твърде стресиращо.

# 126
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 182
Спарки, майката не го води никъде, защото явно не говори езика, щом Бейби ходи с нея да превежда....
Затова и тя пита как да помогне, но аз не виждам начин. Ако има проблем (аутизъм), не виждам как ще правят терапия без език... то и с родителите се работи, не само с детето 🙄

Общи условия

Активация на акаунт