Развеждам се,моля за съвет!

и при развод по вина пак ще има регламентирано време да вижда детето си, както и присъдена издръжка.
доказването на вина в повечето случаи е оплюване на другия, дори и не всичко да е истина. адвоката най-добре ще ти каже какво ще правите. съдията ще прецени.

Аз не бих си причинила развод по искам ред с доказване на вина. Това е за хора със силно его, които имат нужда да доказват нещо на някого. Както и да се разведете, все ще сте разведени, на никой не му пука с вина или без вина. Най-евтиния вариант е по взаимно съгласие, като се разберете за издръжка, имоти, свиждане на детето и всеки по пътя си. Другото е стрес и болка.

за да прекратиш развода по взаимно съгласие, е достатъчно просто да не се явиш в съда, когато е насрочено разглеждането на делото ви.

Повярвай ми - не ти трябва развод по вина. Няма никакъв смисъл от него. Единственото, което ще стане е да се точи дълго време и накрая пак нищо. Споразумейте се за издръжката и за времето, в което ще я вижда и това е. Много по-леко и безболезнено ще бъде основно за теб.

Относно излизанията и пиянските му изцепки - ти това не можеш да го контролираш, защото, макар и да сте все още женени на хартия, реално не сте и той има право да прави през свободното си време каквото поиска. И те съветвам да спреш да разчиташ на него за всичко - купувания на лекарства и т.н., когато бебето е болно, защото той няма да бъде на твое разположение постоянно - от опит ти го казвам. Той ще си бъде свободен електрон, както става в почти всички случаи. А пък, когато си намери нова жена съвсем няма да има време да тича за всяко нещо. Свиквай от сега да се оправяш сама - гледай основно да ти дава редовно издръжката и това е. Не очаквай също и редовно да си спазва графиците за взимане на детето - с времето все по-рядно ще го прави щом още от сега е тръгнал да се радва на живота. Повярвай ми - в началото на раздялата всички се кълнат как ще си гледат децата, няма да ги оставят, ще дават пари за всичко необходимо и т.н., обаче с времето тези неща не се спазват. Затова гледай да си уредиш хубава издръжка за детето /до колкото това е възможно/, карай го кротко пред него, за да подпише споразумението и това е. Че, ако седнете да се съдите накрая ще увиснеш, като повечето майки с едни 100 лв. на месец и ще се чудиш после как да се оправяш

Момичета благодаря Ви за споделеното мнение! Чета и не си обяснявам вашия начин на мислене...какво означава  на никой не му пука с вина или без? Ами на мен ми пука,това остава за цял живот, пука ми за мнението на родителите ми,на роднините и близките ми хора,пука ми един ден и на детето ми как ще бъдат представени нещата, защото от сега ми се говори,че един ден щял да и каже,че аз съм искала да се разведа и съм я отделила от баща и...пука ми и аз съм човек,това не е "силно его",не е и начин да "оплюя някой".Имам достойнство, имам чест! Изобщо не ме бърка колко време ще продължи, ако ще и години да е. Защо вечно трябва да се мълчи и да се ближат газовете на бившите,щото да дават 200,а не 150 издръжка...аз не съм очаквала той да купи лекарствата, не съм разчитала на помощ от него,обадих  му се за да мога да докажа ,че няма отговорност ,а само претенции ! Винаги сама съм се оправяла,както и сега.Издръжка се дължи на дете според нуждите му и според това дължащия колко може да дава,няма да съм от майките взимащи 100 лв.Относно излизанията му грам не ме вълнуват, аз също не съм човек,който ще се затвори в къщи,с това исках да кажа колко му е отговорността към детето и че това дете е чакано години ,а е едва на няколко месеца ,а той вече явно му се нарадва. Или аз не съм обяснила добре или просто повечето жени предпочитат да нямат мнение и да продължават да бъдат мачкани,че ние може и на 500 лв издръжка да се споразумеем,само и само аз да разпиша,а не той,защото точно той е със усрания гъз и след 3 месеца да води дело да я намали..Едва ли може повече болка да ми причини такова дело,то вече няма накъде

Виж сега, момичетата много добре са те посъветвали. Също така - ако ще те обвинява, че ти си искала да се развеждаШ - тогава делото по вина се завежда от теб, нали си наясно, че ще има по-голямо основание да го казва. Също така в момента минималният размер на издръжка е 140 лв., няма как да си от “тия, дето взимат 100 лв.
Въобще, струва ми се, че подхождаш емоционално, а не рационално и не си си направила проучване и ясен план какво искаш.
Прочети пак поста на лейди Касиопея, помисли и реши точно какво искаш.
Имай предвид, че неявяване автоматично прекратява делото по взаимно съгласие. Но и на място, ако сте се разбрали предварително с него, можете да промените някои от условията.
П.П. така моя приятелка смени малко режима за свиждане и вдигнаха издръжката на самото дело, беше дребно доуточнение, но може да се направи на място.

Ще ти причини късане на нерви такова второ дело и още как. Това дете ще порасте /дай боже в спокойна атмосфера и не при изнервена майка/, ще му обясниш, когато това е възможно как стоят нещата. Сама пишеш: "не съм разчитала на помощ от него,обадих  му се за да мога да докажа ,че няма отговорност ,а само претенции". С такива доказвания до никъде няма да го докараш. По-добре запазете някакви нормални, доколкото е възможно, отношения, все пак той е бащата на това дете, заради самото дете. Лош, добър, ти си го избрала за такъв и не е нужно след време детето да бъде настройвано срещу него, ти и той сте неговите майка и баща. Винаги е по-добре да има някакъв компромисен мир между вас, а не вражда. А това, че близки и не толкова щели не знам си какво да  кажат или помислят.....на хората устата не можеш да затвориш, каквото и да направиш, винаги ще има нещо казано/помислено. Гледай да осигуриш спокойствие за детето и за себе си, не е нужно допълнително да нажежаваш атмосферата между вас двамата с бащата. Случило се е, може и да е за добро, няма как да знаеш. Млада си, ще срещнеш и ти подходящия човек, има време и ти го пожелавам.

Не мога да разбера защо си мислиш, че това решение някой ще го чете? Ще си го носиш да го показваш на роднините чия е вината ли? То това се вижда, не е нужно някой да го прочете. А ако той се държи както казваш детето само ще си изгради мнение. И БНД лееше сълзи и сополи как не му давам децата, което си беше чиста лъжа, но те пораснаха. Разбират и говорят, сами обясняват той колко ги търси и колко се интересува от тях. Връзка родител-дете там почти няма. А семейството ми твърдо застана на моя страна без да се интересува от вина. Щом аз го искам и ще съм по-добре така, те са зад мен. На никой не му дреме кой се е осрал, на никой.

Представите ти за това как протичат разводите по вина в България, както и какви са след това взаимоотношенията между бившите съпрузи са изкривени - най-вероятно са изградени на базата на това, което си гледала по филмите, което няма нищо общо с нашата действителност. Съветвам те, ако имаш близки приятелки, които са преминали през това, да поговориш с тях, за да ти стане ясно какво точно да очакваш, а то няма нищо общо с това, което си написала. Сега ще се опитам да ти обясна нещата максимално ясно и се надявам да го разбереш

1. Разводът по вина искаш да го започнеш ти. Това допълнително ще озлоби и ще настрои срещу теб съпруга ти. Развода по вина се точи с години и в крайна сметка в решението на съда ще пише "Развод по вина на......" И с това се изчерпва всичко

2. Детето ти е много малко. Докато стане на възраст, в която ще иска отговори, баща му най-вероятно вече ще е женен втори път, ще има ново семейство и деца, и това какво ще си помисли дъщеря му ще му е последна грижа.

3. Ако ще да обърнеш света, в крайна сметка той винаги ще каже на детето си, че вината за това да сте разведени е твоя. Без значение какво ще пише в решението на съда. Ти, разбира се ще твърдиш същото.

4. В България няма такова нещо, като "Бащата да свиква, че има отговорности, а не само претенции." Тук нещата са такива и с времето ще видиш, че за все по-малко неща ще можеш да разчиташ на него. Да не говорим, че като ти го върне няколко пъти настроено срещу теб, самата ти няма да искаш да прекарва чак толкова много време с баща си

5. За това, че издръжката се дължи на дете според нуждите му - това пък съвсем не е вярно. Съдът определя някаква сума, която по закон може да се определи на база месечния доход на бащата и това е. А вярвай ми нуждите на детето ти сега нямат нищо общо с нуждите му, когато тръгне на детска градина, а пък да не говорим, като стане ученичка. Тогава направо ще ти хвръкне шапката от разходи за курсове, тренировки, лагери, дрехи и т.н. И тогава ще разбереш, че издръжката хич не е за подценяване. И дори да го съдиш за увеличаване на издръжката, то тя ще бъде увеличена с 20 - 50 лв., най-много 100 /даже не вярвам да са толкова/, защото самите доходи на мъжа ти не са високи.

6. Относно роднините ти - те са твои родители и ще приемат това, което ти им кажеш. Ако им кажеш, че виновния е той - те ще повярват. Неговите родители също ще вярват на него. И никой няма да се интересува от това, което ще пише в решението на съда

7. Болката, която ще ти причини дело за развод по взаимно съгласие е невъзможно да се сравни с тази, която ще ти причини делото по вина. Там ще е едно вадене на кирливи ризи, обвинения и упреци на всяко дело, докато накрая няма да можете да се гледате. И това ще е с години.

Когато тръгнах да се развеждам една моя колежа с два развода зад гърба си ми даде следния съвет - не бързай с развода. Сега и двамата сте афектирани, ще заведеш дело за вина, което ще се точи с години и накрая нищо няма да спечелиш. Изчакай няколко месеца, година дори и ще видиш как накрая ще се разделите по взаимно съгласие, без драми и разправии, и ще успеете да запазите максимално добри отношения помежду си. Послушах я и разбрах колко права е била. Всичко мина само с едно заседание и приключи. Е, отношенията ни не са добри, но са нормални, защото не се хвърлихме с главата напред да се плюем един друг с години по съдилищата.

п.п. Повярвай ми, всичкото това ти го пиша от личен опит и за твое добро. В България законите са такива, че по никакъв начин не подсигуряват жената. Просто й дават детето и това е - от там нататък ние трябва да си трошим главите и да се чудим кое по-напред да направим - да осигурим добър стандарт на живот на детето ни ли, да го възпитаваме ли, да го гледаме, когато е болно ли и т.н. А отговорността на бащите се свежда до това да платят издръжката и от време на време, когато на тях им е удобно, да вземат детето за малко - да хапнат по пица, да се разходят и да му се обясни колко е лоша майка му. Това е реалността, затова е добре да бъдеш максимално подготвена за нея.

Успех ти желая. Насреща съм, ако мога да ти помогна с нещо

Много агресивно подхождаш, авторке, към дадените добри съвети и мнения. Ние сме минали по този път, а ти си в началото му. Разведох се по взаимно желание, въпреки, че и при мен не беше съвсем по желание. Това е за мен интелигентно и достойно. Не се обичаме вече, но да си развяваме мръсното бельо, айде, няма нужда. Междудругото, ако търсиш вина, не е изключено накрая да бъде по твоя.

Момичета,благодаря Ви ! Докато Ви четох сега си поплаках и просто се видях отстрани как изглеждам...като ужасен човек,искащ да причини лошо на друг човек,а аз не съм такава ...Болката и обидата кара човек да прави неща, които иначе не би направил и помислил дори. Аз съм отгледана само от баща си,тъй като майка ми е починала ,когато съм била на 5 годинки,толкова любов и всеотдайност видях от него, цял живот се и лишавал да има за нас(имам още 1 сестра) ,мислела съм си ,че всички бащи трябва да са като него ,искала съм бащата на моето дете да е като него,така както аз сега се стремя да бъда майката, която съм искала да имам...нооо истината е много по-различна и грозна. Бог е съдник, не аз ...доволна съм и благодарна ,че писах тук,това ми помогна  да се помиря със себе си. Всеки има своя път ,който трябва да извърви,а дали ще бъде добър човек решава сам! Благодаря Ви отново, желая Ви здраве и щастие!

vili7878, аз в никакъв случай не те възприех като ужасен човек, тръгнал да причинява зло. Разбираеми са обидата и болката в такъв момент, просто се опитахме да ти кажем, че това, което си намислила не е добър вариант и ще рикошира върху теб в крайна сметка.

Аз също не те възприех като лош, а като объркан и емоционално реагиращ човек.

Дори за секунда не съм си помисляла, че си лош човек. Всяко нещо, което ти написах го написах само и единствено, за да предпазя теб занапред. И знаеш ли какво ще ти кажа - не знам на колко години си, но запомни едно - всеки край е ново начало. Човек никога не знае какво го чака зад ъгъла

Скъпа майче, не мога да ти дам съвет относно развод, не е в компетенцията ми.
Просто искам да ти кажа, че не си ужасен, а по-скоро прекрасен човек. Не мога да помогна, но искам от сърце да ти пожелая скоро всичко това да бъде зад гърба ти и да си спомняш за него като далечен, смътен спомен. Бъдете здрави ти, детето, баща ти и сестра ти! Достатъчни си сте, повярвай! Наслаждавай се на детето и обичай себе си! Интелигентна жена си, вкопчи се в живота и живей на макс! Не се задълбочавай, не хаби енергия и време в неща и хора, които могат да помрачат щастието ти! 🍀

Никой не те е възприел като лош човек, опитваме се да те предпазим от действия, за които после сама ще съжаляваш. Ако трябва промени споразумението, така че да извлечеш максимална полза. След като вината е негова, ще е склонен на отстъпки. Съветвам те да го убедиш за декларация, че детето може да излиза с теб в чужбина и да му извадите паспорт. Това на по-късен етап може да се окаже трудно.
Няма да ти е лесно, но нещата ще се подредят. Ще те боли, ще плачеш, ще страдаш..., но с времето всичко ще отмине.

А да, декларацията за напускане на страната - забравих за нея. Ако тръгнеш с рогата напред да водиш дела, накрая е много вероятно да не ти даде декларация - съгласие за напускане на страната и детето няма да може да излиза извън България, докато не навърши 18 години. И в даден момент ще трябва и за това да му се молиш. БНД например до преди две години ми даваше срочни декларации - всеки път нова за всяко излизане. Голяма мъка беше всеки път, когато трябваше да пътуваме. Накрая, след 8 години молби се съгласи да си разменим по една безсрочна.
Затова карай кротичко, лекичко - да подпише споразумението, после при нотариуса за една безсрочна декларация и си гледай детето, и живота.

Подкрепям последното с две ръце!
Без безсрочна декларация да не излизате от тоя развод.
Аз сглупих навремето, изобщо не знаех дори, и после години наред не получих такава изобщо...

В краен случай ще го кара на "Опознай родината, за да я обикнеш" (като мене някога).

Вили, набор 1978 ли си?

Разведена съм от 2013 година.

Разводът беше по моя вина, само че се разведохме ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, почти без пари, без адвокат, за около месец време, напълно приятелски.

Ако можеш да си спестиш развода по вина, направи го обезателно.

Ако не можеш да се разбереш с мъжа си и имаш основание за развод с вина, заведи такъв. Няма значение колко ще се точи. Аз заведох иск с вина и не съжалявам. Разби семейството, трябваше да си плати. Имах роднини, имах приятели, направи ме на глупачка и го накарах да си плати с развод с иск за вина. Всички разбраха какъв е и ме подкрепиха. Съдът присъди, че вината за разстройване на брака е негова, да заплати всичко като разходи. Изобщо не съм се колебала дали да е с вина или без. Взаимно съгласие - и дума не можеше да става, комуникация няма с такъв човек.
Разбира се, че децата един ден могат да прочетат всичко по такова дело, защото ще чуят две версии - на услужливите роднини на така наречения баща и моята версия.
Все пак, ако можеш да се разбереш с него и имате някаква комуникация, наистина е добре взаимно съгласие.
Важното е да продължиш напред, а не да губиш време в съдебни битки. Тогава наистина разбираш от какъв човек си се отървала. Така се случи с мен. Моето е особено чувство за справедливост, каквато в крайна сметка се постигна

Има как да се докаже една жена: да направи кариера и пари, да си отглежда децата с достойнство, да има истински приятели, да срещне и остане с истинската любов и т.н. Не бих си хабила силите да се развеждам, доказвайки вина. Също и на никого не дължа обяснения. И не на последно място, спокойно мога да си контактувам с бившия ми мъж, когато се налага, защото не сме се намразили.

A как се доказва вина , когато в семейството няма насилие или изневяра? Ако  мъжа не иска раздаля/развод , не защото обича жената, защото така му е удобно (някой да му прислугва) и заради децата , които иска , но знае , че не може да се грижи за тях.

И на мен ми е любопитно. Около мен има доста примери на развеждащи се, в които мъжът отлага развода по чисто негови си съображения, повечето от които нямат нищо общо с прислугването и децата. Ако жената е на зор и той не иска да се развежда, какво правим?

няма не искам, няма недей...
ще се разведем.
развод ще има. 

Ех, Бонго

И как точно го накара да си плати??? Извинявай, но това е безумно изказване от разумен човек.
В нашият случай се разведохме заради мен и децата ми го знаят без да го пише в решението. Обяснила съм защо е трябвало. Вече са достатъчно големи за да осъзнават неадекватното поведение на баща си. Никой не говори пред тях за вина и причини, но те сами си създават мнение и то нямаше да е по-различно ако в решението пише друго, а не по взаимно съгласие.

Развесели ме.

А мен не. Не виждам нищо смешно в поста на Торнадо.

Както и да е. Аз също писах по-горе. Разведена съм по моя вина де факто, но на документи си е по взаимно съгласие. Лесно, бързо, без драми, без адвокати, без пари, без трошене на нерви, без изкарване на другия по-черен и от дявола. Всеки, който може да си спести нерви, пари и драми, да го направи, а да не търси вина и кой прав, кой крив. По това как се развеждат, може да се съди много за това какви личности са хората.

Момичета,
Вчера моят адвокат изпрати молбата и изготвено от нея споразумение за развод на бащата.

В следствие той ме засипа с всевъзможни мейли и съобщения по няколко приложения.
Днес получих дълъг и подробен мейл с закани.

Основният му проблем е че сам тълкува споразумението и приема, че искам да му отнема родителските права.
Има ли основание да вярва, че някой ще му даде децата?

Задай си правилно въпроса Ще му даваш ли децата или не? Ако не, да си търси адвокат. Ако да - да търси споразумение с теб за режима на виждане.

Какво пише в споразумението по този въпрос?

Родителските права се предоставят за упражняване на майката.

Бащата има право на лични отношения с децата, по график.

Ами перфектно си е споразумението значи. Той какво иска от теб - да му дадеш правата ли? Това е лудост - дори и да се съдите най-вероятно няма да ги получи. Освен, ако не успее да те изкара пред съда наркоманка, алкохоличка или някаква мизерница, която няма възможност да си гледа децата. Само дето ще се мъкнете по съдилища с години.
Всички мъже са така - голям зор за родителски права, все едно наистина ще си гледат децата по-добре от майка им. А, като се появи новата любима много бързо започват да му пречат.
Не се давай и си дръж на твоето

Само се пеняви. Което е нормално - засегнала си егото му. Има една такава фаза на себедоказване и надлъгване с цел да се чувства по-малко прецакан. Ще му мине. Ако можеш да се държиш дипломатично и без драми ще мине и по-бързо, а и за децата би било по-добре. Ти преценяваш.

Само чета и си мълча.
Той заплашва, заканва се и тонове други простотии се изписват.
А преди всичко ми се иска да запазим добрия тон. Много пъти съм предлагала вариант, да седнем и да преговорим раздяла, по начин угоден и за двамата и най-вече за децата.

За справка отглеждам двете деца сама от понеделник до петък. От години работи в София.
Здрави, прави, хубави деца.

Уффф... Аман... Дано миряса по-бързо

Това е период - ще му мине. Всички са така в началото. Ти само си трай и си дръж на своето. Гледай да си спокойна и нещата да си вървят. Не се поддавай на провокациите му

Ще пуснем молба по исков ред.
След всичко изписано от него, за сега споразумение не е възможно.
Ще се надявам на такова в хода на делото.

Пожелавам ти го

И аз също!
Голяма и топла прегръдка от мен.

Здравейте,
Към днешна дата сме разведени по взаимно съгласие.
Но от момента на получаване на молбата, до датата на делото и най-вече след това бащата упражнява изключителен вербален тормоз към мен.
Да му дам пътна карта за живота на децата, как съм щяла да ги проваля, така както аз самата съм провал.
Ежедневни e-mail-и за закуска и на заспиване.
Квалификации, анализи, но най-трудно мога да преглътна реалните заплахи, които ми отправи преди броени дни.
Защото аз трябва да изпълнявам това което ми казва, иначе...

Днес смятам да пусна жалба до прокуратурата.
Ще съм благодарна на споделен опит в такава ситуация.

...
Щом имате в писмен вид, ще е една идея по-лесно..
Кураж !

Браво за намерението, дано вече сте го направила! Личен опит нямам, но мога да споделя този на моя много близка приятелка. Тя беше подала жалба до полицията. В рамките на един ден се задействаха, кварталният намери мъжа й, поговори с него и той се кротна. Но всяка история,  разбира се, е различна. Във всеки случай е много важно да не се вкарвате в неговите емоции, а със съзнание и чист ум да посрещате "стрелите". Иначе си забивате още няколко сама. Най-просто казано: старайте се да не му обръщате внимание, като в същото време осигурите и защитата си.

Пуснах жалба.
Бях на разпит в полицията. И него го привикаха.
Беше попарен. Отново куп епитети и определения.
Минахме и в банката, разделихме ипотечния кредит - да се изплаща солидарно от двамата. До момента се теглеше от неговата сметка като титуляр по кредита. И макар 1/2 от него да е 160 лв. му беше трън в задника, макар и да не плащаше ни издръжка, ни нищо.
Сега ще ми иска наем. Ми да иска.

Ако не сте договорили нищо по отношение жилището, по закон имаш право да го ползваш докато децата ти навършат 18 години. През това време следва той да плаща и ипотеката и издръжката.

Иначе браво за жалбата.

де го този закон ?

Мдам, няма го. Преди доста години, когато се развеждах, се спрягаше нещо такова. Извинявам се за подвеждането, ще помоля да изтрият поста.

достатъчно е да не се казва "по закон", а по решение на съда.