Мое близко приятелско семейство е пред развод след раждането на втората им дъщеря. Уж беше за добро, то едно дете винаги е за добро, обаче май не се получава точно така. Бащата се прибира всеки ден късно, другото с проблеми в училище, майката вечно с малката, тя пък една ревла. Едно напрежение се носи като тъмен облак около тях. Още по-трудно става около годинката и по- нагоре. Особено, ако жената все гледа да угоди на всички /мъжът прави големи циркове/ и все е виновна тя. Май няма да ги бъде.
- Публикувана: 27 ноем. 2019, 14:43 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 21:19 ч.
Как се промениха отношенията ви с половинката, когато бебето дойде?
Промениха се и то доста и то не в положителен план. Но не заради самото дете, а просто раждането му и вече година и половина след това съвпаднаха с периоди на много проблеми. Синът ми е много лесен за гледане, яде много, спи непробудно през нощта, просто другите неща оказват голямо влияние при нас. Мъжът ми го гледа наравно с мен, мога да му оставя и за седмица и знам, че ще е обгрижен от-до. При нас проблема е, че няма на кой да го оставим и за 5 мин., така е, откакто се е родил. Бабите са ни в чужбина и двете, гледаме го абсолютно и само сами. Излизаме по отделно понякога, но аз искам да изляза с него, да отидем да хапнем на спокойствие, да напазаруваме. Аз се промених много, откакто съм по майчинство, в момента съм в дупка от много време, това ежедневие и рутина ме смазват. Физически също не съм същата, просто положението е много тягостно, отделно и финансово не сме добре. Нямам търпение напролет малкия да тръгне на ясла, аз да тръгна на работа и да си поема въздух.
Може да ползваш детегледачка ( непостоянна ) . Веднъж на две седмица, веднъж на месец за няколко часа само , за да може да имате малко време за себе си , със сигурност ще си заслужава , ако ще спаси отношенията
Мое близко приятелско семейство е пред развод след раждането на втората им дъщеря. Уж беше за добро, то едно дете винаги е за добро, обаче май не се получава точно така.
Sisi, не можем да си позволим финансово детегледачка, мислела съм и това.
За това и казах да е непостоянна. Позната преди време ( точно поради финансови причини ) търси много. Накрая намери пенсионирана акушерка , ако не се лъжа 20лв и плащаха да могат да отидат на вечеря двамата поне на две седмица. Ноо има и други фактори, мои наблюдения са , че рядко майките се съгласяват на детегледачка дори и за час
Аз също не можех да си представя чужд човек.. с моят мъж сме на опити все още за бебе и често коментираме точно тази тема ... след бебето. Неговото мнение е , че е много по полезно " чужд човек " за помощ на който това му е работата. Баби и прочие глезят и развалят дисциплината , а с детегледачка ... все едно учителка . Примерно цирка на масата няма да го има , ако чужд човек каже яж . Аз не знам за себе си все още. Приятели чужденци ги ползват много , твърдят , че са доволни . Тук все още не познавам някой да сподели опит
Като тръгнеш по площадките, ще видиш много детегледачки и баби и ще имаш материал за сравнение. В друга тема писах, че около нас, който може да си позволи, наема детегледачка - жена, на която това й е работата, и има опит с различни деца в днешно време и нещата още са й пресни, а не се налага да си припомня какво е било преди десетилетия.
Детегледачката поне няма да ти дава акъли, можеш да я отсвириш по всяко време, ако нещо не ти харесва.
Абе трудно е, определено, особено първите години. Има жени, като родят и забиват мъжа в девета глуха, детето е център на всичко за тях. Аз съм на мнение, че първо са родителите и те са по-важни, защото, ако те не са добре, няма да могат да се грижат за детето адекватно.
Моите мъже ги обичам еднакво силно, не мога да кажа кой ми е по-важен.
Абе трудно е, определено, особено първите години. Има жени, като родят и забиват мъжа в девета глуха, детето е център на всичко за тях. Аз съм на мнение, че първо са родителите и те са по-важни, защото, ако те не са добре, няма да могат да се грижат за детето адекватно.
Моите мъже ги обичам еднакво силно, не мога да кажа кой ми е по-важен.
Нашето сега пък реве като тръгне единия да излиза, и за него и за мен - ако сме заедно и единият тръгне - рев. Абе... Чакам аз да стане на 3... 
Аз дочаках. Да, има разлика, да кажем, че манипулират малко по-хитро. Пример - баща му не иска да му надува повече балони и той идва при мен: "Мамо, ти харесваш ли лилави балони?" Казвам, че харесвам, при което той отива при баща си и му казва: "Мама иска да и надуеш един лилав балон"
. Да кажем, че и тръшканията са доста по-редки и от време на време мога да го убеждавам с логика, но по-скоро не. За ходенето на работа, зависи до колко детето боледува. Аз моите 40 дни болнични за гледане на дете съм ги използвала почти, при все че бащата също взима болнични и 2 дни в седмицата работи от вкъщи. Да кажем, че моето дете има здравословен проблем и почти всеки сопол води до респираторно усложение /за което вече е на терапия/. Но по мои впечатления децата масово и често боледуват в началните групи.
За мен детегледачката е отличен, прекрасен вариант. Винаги съм си гледала децата с гледачки докъм 3-4 годишната им възраст и това за мен са най-добре похарчените пари. Вкъщи след работа заварвам почистено, изпрано, подредено, а детето спокойно и доволно. Никой не ми прави забележки, не мрънка, не ми се заяжда за нищо. Само добри думи си разменяме и се чувстваме всички добре. За мен детегледачката е песен, за баби не мога да се изкажа.
И според мен това е най-добрият вариант. Само дето не ми е ясно кск се ползва почасово и само някой път напр.за да излезем с мъжа ми сами, при положение че детето няма да е свикнало с нея, ще е непознат човек... Нашето освен с мен и с баща си, с друг не е седяло без нас. И ние сме така - или излизаме заедно, или мъжът ми ме сменя да изляза сама. Но как да оставим детето изведнъж с непознат за него човек веднъж в седмицата... Ние така обмисляме да процедираме като тръгна на раб.пролетта, но не ми е мн.ясно как ще е...
И мен точно това ме смазва, но ме крепи че е период и ще мине. Но кое не е наред, щом казваш че мъжът ти го гледа наравно?... Все пак това е мн.важно
Скрит текст:
Промениха се и то доста и то не в положителен план. Но не заради самото дете, а просто раждането му и вече година и половина след това съвпаднаха с периоди на много проблеми. Синът ми е много лесен за гледане, яде много, спи непробудно през нощта, просто другите неща оказват голямо влияние при нас. Мъжът ми го гледа наравно с мен, мога да му оставя и за седмица и знам, че ще е обгрижен от-до. При нас проблема е, че няма на кой да го оставим и за 5 мин., така е, откакто се е родил. Бабите са ни в чужбина и двете, гледаме го абсолютно и само сами. Излизаме по отделно понякога, но аз искам да изляза с него, да отидем да хапнем на спокойствие, да напазаруваме. Аз се промених много, откакто съм по майчинство, в момента съм в дупка от много време, това ежедневие и рутина ме смазват. Физически също не съм същата, просто положението е много тягостно, отделно и финансово не сме добре. Нямам търпение напролет малкия да тръгне на ясла, аз да тръгна на работа и да си поема въздух.
... заварвам почистено, изпрано, подредено, а детето спокойно и доволно. ..
Това е комбинация от детегледачка и чистачка. Повечето не ми се навиха на такава схема, хем да гледат деца, хем и да свършат къщна работа. След детегледачката ми беше бомба паднала, тя само си играе с децата, нали...освен това не те ли е страх, че тя ще чисти нещо и няма да наглежда добре детето?