Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 6

Споменатите 6 дни годишно са нещо като 1% от времето. И аз не разбирам постоянно оставяне, но не прочетох някой да говори за това.

Тук се споменава. И го чета постоянно из форума от години как децата са все при баба и дядо, а мама и тате на почивка.

При живеещите в чужбина е ясно, че това няма как да стане и сме с децата си постоянно.
Имали сме моменти, в които 2 пъти годишно за 3-4 дни забягвахме нанякъде с мм сами, но това стана мираж в последните 7 години, защото сме още по-далече.
Тази година майка ми беше тук за месец и ние забегнахме с мм към дивото за 6 дни. Беше чудесно.

Здравейте, аз съм самотна майка
и с дъщеря ми сме като скачени съдове - където аз, там и тя. Един път съм я оставила на майка ми, беше на 4 години, защото с приятели отидохме в Сърбия "да се напием" за една вечер и на другия ден се прибрахме, но тя ми пили постоянно на главата, как така съм я оставила при баба й, а не съм я взела с мен. Сега ходим един път годишно някъде в чужбина и това е страхотно преживяване за нас. Почти на 12 години е аз не мога да си представя, да отида някъде без нея, въпреки че понякога ми се иска (тайно)😜

Сами на почивка (не в чужбина)
 родителите могат да отидат, докато детето е на лагер. Не е нужно да се оставя на баби, ако в това е проблемът
Моята миналата година беше на гости на приятелка за 9 дена на село. Накрая и двете много се бяхме затъжили една за друга. Не знам как  деца на нейната възраст, че и по-малки,  ходят за по месец на езикови лагери в чужбина.
Иначе на лагери за по седмица ходи всяко лято без проблем.

Ще ви пратя моите баби и дядовци да им го обясните, защото аз от години обяснявам колко добре ще е за внуците им да са на лагер в БГ, но срещам яростна съпротива... Българските ни ваканции също са във формата"мама е органичен придатък на децата"

Свикнала да ми ахкат възмутено на мизерните 6 дни (ок, моите са в чужбина) в които си позволявам да остана без тях веднъж годишно. Най-възмутени обикновено са тези мои мили дружки, които имат баби подръка и дори не могат да си представят какво е да си на гъза на географията с две дребни, докато съпругът ти е на другия край на света, а семейството в БГ.

Иначе пътувам сама с тях всяка година, личният ми рекорд е сама с 5 деца трансконтинентално, осигурени са им и семейните ваканции - локални и чужбински,  но разбира е, това не се брои, брои се факта, че съм поискала да остана за няколко дни на спокойствие, че да си чуя мислите

PS Децата ми нямат нужда от преуморена, изнервена майка.

Ходим навсякъде с детето. До сега /13 години/ веднъж сме си позволили да преспим една нощ на хижа без дете и два пъти е нощувала на гости на семейни приятели без нас. Избираме и развлеченията си в ежедневието (гости, концерт, разходка, ресторант) с това къде ще бъде интересно за тийна. Да не говорим за почивките - при избор на дестинация първото, с което се съобразяваме е да е място, подходящо за нея... Пътуваме и пътешестваме много малко по ред субективни и обективни причини. Но в редките ни пътешествия винаги сме избирали места, които искаме да й покажем, да споделим с нея, да я обогатим...
Аз съм на принципа, че времето лети много бързо, децата ни малко време са деца и са с нас и искам да се насладя на всяко време прекарано заедно ...
Но тази година сме в кандидатгимназиалната центрофуга - училище, курсове, уроци, тестове, пробни изпити, графици, проекти, спорт, рисуване, ангажименти и... вече започвам да си мечтая за седмица на СПА. Сам САМА!

По принцип пътуваме с децата, но се случва и без тях, макар и рядко. Три пъти за тези години- на рок концерт, на сватба само с голямото и един уикенд в планината на рожден ден на приятел.

Agent,
Това е много гадно. Винаги като пътуваме до България децата остават по 1 седмица при всяка двойка баба и дядо. Самите те искат (бабите и децата), защото се виждат на живо точно месец и половина лятото. Ние с мъжа ми се прибираме обратно и работим, после някой се връща да ги вземе. При нас финансово е неизгодно да си направим отделна дълга почивка без децата. 1 -2 уикенда през годината и толкова.

Агент, писах го по повод коментара горе на Юми, че децата се хвърляли на баби, а родителите по почивки
Вие като сте толкова далеко, бабите  искат сигурно да си видят внуците, а и вас.

Децата са винаги с нас, за 12г имаме три изключения.
Пътувала съм и само с голямата в чужбина когато беше на 10г, а сега скоро ще пътувам с двете деца пак извън БГ.

Ооо, ама аз съм фен на оставянето при бабите, ако децата искат. Голямата обича да ходи за някой уикенд при майка ми или при свекърва ми, защото тогава се събира с братовчедите си (по 2 бр. от всяка страна) и пада купон. Лятото също ходи и с едната, и с другата на вилите и много се забавлява. Септември едвам се прибра и то защото не искаше да пропусне раждането на сестра си. И наистина няколко часа след като се върна, ми изтекоха водите

И на мен понякога ми се иска да ходят при баби, но няма.
Дъщеря ми беше ходила сама при баба си преди 2г. Баба ѝ звъня на РД и рече "да си хване някое гадже от тук, че да идва по-често"
Всяко лято казва, че иска да ходи на море с приятелката си, сами. На нейната приятелка обаче не ѝ разрешават "самостоятелно море". С мама и тати на море в най-хубаво Миналата година успяхме да напаснем почивките и двете девойки успяха да се засекат на морето за 2-3 дена.
Не идва с нас само когато не иска.

Ние пък редовно оставяме детето за цялата лятна ваканция при баба си и дядо си "на село" (то е град, но имаме къща в планината и прекарват лятото там).
Иначе на почивките е винаги с нас. Водила съм я и извън България. Тази година пак по женски ще ходим до Тунис.
Иска ми се да имам повече време и за себе си, защото през цялото време всичката енергия, време и усилия са за нея.

Моите са три девойки, като каките в момента са на 13,5 г, а малката скоро ще направи 11.
До три години на малката са били постоянно с нас, тъй като и трите бяха кърмачета. От там нататък лятото за 2-3 седмици ги оставяме на Добрич при баба и дядо.
През останалото време сме заедно с тях и на почивки и тук и в Гърция или някъде другаде в Европа.
Миналата година за пръв път организирахме почивка с мъжът ми само за нас двамата за две седмици, при което бабата и дядото бяха в София да ги гледат, тъй като беше през учебно време. Не бяха особено доволни, но го приеха, обещали сме евентуално след някоя и друга година да отидем отново до  Тайланд този път с тях.
Проблем напоследък се очертава, че едната близначка не обича изобщо да обикаля и предпочита ако може да не идва, но когато е семейна почивка няма как да я оставим сама вкъщи, затова и се налага да е с нас, при което може да развали настроението на всички за съжаление.
За това лято мъжът ми е планирал обиколка на източна европа с кола за две седмици при което отсега съм настръхнала как ще се получи с Ваня. Тя категорично отказва да дойде с нас, но пък не иска и на село при баба и дядо, а е напълно изключено да остане сама вкъщи. Преди две седмици  например отказа да дойде с нас до вилата на 30 км от вкъщи и след това на разходка около Панчарево и бяхме само с другите две, а тя си остава в апартамента.

За бабите и гледането на деца - аз съм баба и живеем в една кооперация с дъщерите ми на различни етажи.Гледам децата на моите деца само когато те нямат възможност и когато поискат това.Малката щерка тръгна  на работа и при двете си деца преди да и е изтекло майчинството.Големия ни остави на 9 м,а малката - на 6.Въртележката беше голяма защото и ние работим.Така,че ги гледаше кой когато е свободен.По график.Не са ходили на ДЯ.Тръгнаха на ДГ,след това на у-ще и продължихме по същия начин само ,че вече водехме и взимахме четиримата / с тези на голямата дъщеря/.График кой кога ще ги взима и води.Когато родителите са заети ние с дядото сме на линия.На почивка ходят с родителите си и с нас.Никога пред никой от нас не е стоял въпросът КОЙ трябва да гледа децата.Системата е проста - гледат си ги родителите и когато са на работа ние поемаме задачките по гледането.Същото е и с почивките.До сега само един единствен път малката дъщеря отидоха на почивка в Турция сами със зетя и като се върнаха заявиха,че по-интересно и забавно им  е с децата.Никога не са ни спирали да водим децата на почивки,екскурзии.Ето и сега отиваме с големия на състезание в Гърция за три дни.Сенсея поиска да го пуснем сам,но ние с дедито решихме,че ще отидем с тях.Родителите нямат нищо против инициативата ни.Следващия месец е на Балканско първенство в Сърбия и ние отново сме с него.Така,че две в едно - хем на състезание придружители,хем на разходка .Никой никого не принуждава или не забранява и си се чувстваме всички добре.Особено децата .Така,че не лишавайте родителите си от удоволствието да са с децата ви и не се притеснявайте,че отивате на почивка сами.