Аз намирам разлика м/у "се почувства жена" и се "почувства момиче". Мома съм се осъзнала сигурно още в детската градина. Красива съм се почувствала с навлизането в пубертета; с роклите, грима и т н. "Жена" да се почувствам вероятно ще успея ако родя дете/деца.
- Публикувана: 9 дек. 2019, 22:52 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2019, 18:09 ч.
Кога и какво Ви накара да се почувствате жена, за първи път?
майка/баща не се чувстваш поради факта, че си се "възпроизвел", а след годините грижи/внимание/плач/притеснение и тн, когато видиш, че си създал едно малко човече, готово да покори света. Та, каква е разликата м/у мома/момък и мъж/ жена(едва ли е просто във финансовата независимост от наличието на работа- мечта).
Когато родят, жените не се ли чувстват всъщност като майки?
В тоя момент по-скоро се чувстваме като бити.
Аз пък - като започнах работа. Тогава си дадох сметка, че съм съвсем възрастна сред възрастни. Това по линията дете / възрастен. Отговорът по принцип би трябвало да е "с навършване на пълнолетие", ама айде.
А в контекста на женствеността не мога да отговоря, понеже за другите не знам, но аз никога не съм се колебала относно пола си, а философската разлика между индивид, чувстващ се жена, и индивид от женски пол, чувстващ се нещо друго на 25 (30, 40...) някак си не я виждам.
А в контекста на женствеността не мога да отговоря, понеже за другите не знам, но аз никога не съм се колебала относно пола си, а философската разлика между индивид, чувстващ се жена, и индивид от женски пол, чувстващ се нещо друго на 25 (30, 40...) някак си не я виждам.
За първи път-не помня, но всеки път, когато общувам с един конкретен мъж, се чувствам истинска жена. Заради кавалерското отношение, отварянето на вратата и задържането и винаги, заради възхищението в погледа, заради цялостното поведение, което позволява да се чувстваш обгрижена и заради дискретното анонсиране, че е на разположение при всякакви обстоятелства и аз и моят комфорт са приоритет.
Аз се сещам за различни аспекти на това да си жена. По принцип не ми е много приятно да съм "слаба". Това значи, че съм в някаква ситуация или място, където съм лишена от автономност и ресурси. Сетих се за женските офис клубове - място за отдих, доработване, контакти, с дизайн, който е насочен към жените, за да им е комфортно.
В тоя смисъл, сещам се за легендата за жените от Котел, които искали да носят дълги поли и да не се калят. Та вместо да си подкъсят полите, накарали мъжете да им напрвят калдъръм.
Сега, ясно е, че кавалерство е да те пренасят през локви, или да те носят на носилка. Но си е яко да имаш автономия и средата да не ти е дискомфортна.
В тоя смисъл, сещам се за легендата за жените от Котел, които искали да носят дълги поли и да не се калят. Та вместо да си подкъсят полите, накарали мъжете да им напрвят калдъръм.
Сега, ясно е, че кавалерство е да те пренасят през локви, или да те носят на носилка. Но си е яко да имаш автономия и средата да не ти е дискомфортна.
Когато родят, жените не се ли чувстват всъщност като майки?
В тоя момент по-скоро се чувстваме като бити.
Малко бой си ял.