Имам чувството, че супруга ми само гледа да ме натоварва, когато на него нещо не му е сгодно било на работа. Прибира се и все ще намери с какво да се заяде. Не се държи вече мило с мен и даже понякога не ме забелязва. Вие какво бихте направили? Разговор много трудно се води с него.
- Публикувана: 19 дек. 2019, 00:42 ч.
- Последно мнение: 10 май 2020, 17:23 ч.
Липсва ми обич
благодаря
Ако нямате деца, излизай малко преди да се прибере или просто не бързай да се прибираш веднага след работа и се връщай към 22:00-23:00. Ако те пита защо те няма, му кажи, че му даваш възможност да се отърси от негативните емоции от работата и най-вече защото му "пречиш и го натоварваш." 
Ако имате деца е по-сложно...
Ако имате деца е по-сложно... Имам чувството, че супруга ми само гледа да ме натоварва, когато на него нещо не му е сгодно било на работа. Прибира се и все ще намери с какво да се заяде. Не се държи вече мило с мен и даже понякога не ме забелязва. Вие какво бихте направили? Разговор много трудно се води с него.
Ако има поне 2-3 мозъчни гънки, ще се светне "къде е ключа от бараката" и ще влезе в пътя.
Ако ли не, не знам.....
От колко време сте заедно?
Напук не стават нещата.
Казваш му, че след като заспи детето искаш да говорите. Категорично.
Казваш му как се чувстваш, нормално и спокойно. Ако не поддава на диалог и започне да ти обяснява, че ти е скучно и много филми гледаш, че той е изморен и всичко прави за вас, пък ти неблагодарна - чак тогава сменяваш плочата и започва да ревеш ежеминутно, че си изтощена и на предела.
Казваш му, че след като заспи детето искаш да говорите. Категорично.
Казваш му как се чувстваш, нормално и спокойно. Ако не поддава на диалог и започне да ти обяснява, че ти е скучно и много филми гледаш, че той е изморен и всичко прави за вас, пък ти неблагодарна - чак тогава сменяваш плочата и започва да ревеш ежеминутно, че си изтощена и на предела.
От 9 години и имаме детенце на 1 годинка. Затова и нещата са малко по-сложни. Дразни ме факта, че вече съм нищо за него и по един груб начин ме пренебрегва.
Макар че, всичко е пак въпрос на лична преценка.
Пишеш, не поддава на разговор....
Аз лично, не бих могла с месеци/години, да живея в подобна отровна атмосфера.Правя няколко опита да изясним нещата-кой какво/къде го сърби/боли и защо се държи като задник.Ако няма ефект-например нормален разговор, обяснение защо ме третира като боклук, искам или не, почвам с неговите камъни по неговата глава.
Нека лично да изпита какво е да е все той кривия, невидимия, лошия....ако "влезе в твоите обувки", току виж му светнало, че подобно отношение хич не е приятно.
Хора, които изначално са способни на такова поведение, не "влизат в обувките" на другия.
Аз не съм оптимист, сори.
Аз не съм оптимист, сори.
Хора, които изначално са способни на такова поведение, не "влизат в обувките" на другия.
Аз не съм оптимист, сори.
Аз не съм оптимист, сори.
Но имат дете.Преди да се откаже и да си тръгне, поне да опита....такъв го е взела, такъв го търпи, още 1-2-3 месеца едва ли ще я убият.
Пък като види, че оправия няма, винаги може да го зареже....
Хора, които изначално са способни на такова поведение, не "влизат в обувките" на другия.
Съгласна съм !
Според мен, ако и авторката покаже подобно поведение като него, тогава от връзката нищо няма да остане.
Важно е дали той е бил такъв и преди и повечето отговорности са изострили тези му черти, или е такъв от скоро. Ако е от скоро, тогава има някаква причина. Трябва да разбереш каква е, за да можеш да промениш нещо. Но ако винаги е бил такъв, то тогава едва ли нещо може да направиш.
Но когато децата са малки, за майките е трудно, защото са изолирани вкъщи и се вкопчват в мъжете си. Когато се върнем на работа, имаме си свой социален кръг и живот, и мъжът почва да гледа на нас с други очи. Но това е дълга тема.
Важно е дали той е бил такъв и преди и повечето отговорности са изострили тези му черти, или е такъв от скоро. Ако е от скоро, тогава има някаква причина. Трябва да разбереш каква е, за да можеш да промениш нещо. Но ако винаги е бил такъв, то тогава едва ли нещо може да направиш.
Но когато децата са малки, за майките е трудно, защото са изолирани вкъщи и се вкопчват в мъжете си. Когато се върнем на работа, имаме си свой социален кръг и живот, и мъжът почва да гледа на нас с други очи. Но това е дълга тема.
До Авторката- Има доста неща,които не си уточнила..Отскоро ли се държи така,или по принцип е такъв, с по труден характер? Интимни ли сте? Грижи ли се за детето? Излизате ли заедно?
Но, все пак не мисля,че ще се трогне , ако адресираш същото поведение,даже ще му е идеално....Защото от прочетеното, мисля че е доста апатичен към теб..Това е много болезнено и агонистично за човека отсреща, и те разбирам..Питай направо,дали има друга ..
Но, все пак не мисля,че ще се трогне , ако адресираш същото поведение,даже ще му е идеално....Защото от прочетеното, мисля че е доста апатичен към теб..Това е много болезнено и агонистично за човека отсреща, и те разбирам..Питай направо,дали има друга ..