Чувството на вина

  • 4 391
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 5 882
Абе не казвам, че задължително си финансово зависима... нямам представа и не става дума точно за това.
Баща ти може да смята, че излишно си се жертвала като млада за мъжа си... и може така да вижда нещата
Може да смята, че имаш много повече потенциал и си пропуснала възможности ? А може и да е истина  Stuck Out Tongue Winking Eye
Ядосва се за стари неща, тюхка се, вкарва се във филми.... абе човек на години вече... затова тъй казах...
И да не е прав, по -добре не се карай с него, поне според мен... Confused Дори само защото няма да ти е чисто и спокойно пред теб си, пак няма смисъл...

# 31
  • Мнения: 1 517
Абе не казвам, че задължително си финансово зависима... нямам представа и не става дума точно за това.
Баща ти може да смята, че излишно си се жертвала като млада за мъжа си... и може така да вижда нещата
Може да смята, че имаш много повече потенциал и си пропуснала възможности ? А може и да е истина  Stuck Out Tongue Winking Eye
Ядосва се за стари неща, тюхка се, вкарва се във филми.... абе човек на години вече... затова тъй казах...
И да не е прав, по -добре не се карай с него, поне според мен... Confused Дори само защото няма да ти е чисто и спокойно пред теб си, пак няма смисъл...

О, я стига сълзливи истории, ма той си е такъв, онакъв, като е така, ще си носи последствията. От много преглъщане този да не се обиди, онзи да не вдигне кръвно, накрая ние сме тия със скъсаните нерви, разтреперени и с кръвно. Баста!

# 32
  • София
  • Мнения: 5 882
Викаш , по - добре да се изпокарат да се гътне стария човек. Но да си носи последствията
Браво , добър съвет !
Само да те светна, че последствията в случая са само за авторката , тя затова пише тук...

# 33
  • Мнения: 7 168
Wooden, представа нямаш от това, което преживява авторката. Дано не ти се случва. Иначе защо последиците да са за нея? Тя си е жива и здрава. Родителите, остарявайки, се променят много, за лошо, разбира се. Нуждаят се от някакви граници при контактите, иначе става неоправляемо положението.

# 34
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторке, не си вменявай вина- време е било да сложиш отношенията ви на равни начала.
Да спреш да  се чувстваш подчинена, която търси одобрението на шефа.
А, той да си мисли, че си безобидната, готова винаги да му изтърпи простотиите и пак да го приема....

# 35
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Реагирах импулсивно, за първи път през живота ми се разтрепериха ръцете и докато се усетих какво казах те вече си събираха багажа.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.

Никой, който ми каже такива неща, няма да е добре дошъл в дома ми и няма да бъде между хората, с които си говоря. Знам, че връзката с родителите е по-особена връзка, но мисля, че много си изтърпяла и затова явно ти се е събрало в повече. Аз бих прекратила разговора също като тебе и бих казала нищо от рода на това, че никой няма право да ми говори такива неща, още пповече, без изобщо да познава семейството ми (така е на практика май), но съзнавам, че това вероятно щеше да предизвика скандал и не съм сигурна, че щеше да е по-доброто решение. Явно ти е дошъл момента да поставиш здравословни лични граници. Не се чувствай виновна, изтърпяла си много повече, отколкото е трябвало. Можело е да поставиш границите много по-отдавна, но също така е възможно с това поставяне на граници да беше изгубила връзката с баща си още тогава, той явно не е свикнал да му се противопоставят. Той не се отнася добре с тебе, затова ти се отнеси добре със себе си - не се укорявай за това, че си имала такава реакция на тези думи, които нямат нищо общо с бащински думи. Може би е добре да поговориш с майка си и да се извиниш за това, че си им посочила вратата, но да потвърдиш, че такива неща няма да слушаш в собствения си дом (в смисъл, че ако си в чужд дом, имаш избор да напуснеш). Приготви се оттук нататък да поддържаш връзка с майка си основно - освен ако не си готова да се върнеш назад и да слушаш неговите простотии отново...

# 36
  • Мнения: 107
Човек да ти отвърти  два шамара че камък да му падне от сърце 😁сега сериозно а причините?Гризе те вината но си права от своя страна за това са и родители да се месят като показват по този начин своята загриженост

Последна редакция: пт, 27 дек 2019, 20:57 от Tegavatasoika

# 37
  • Мнения: 10 251
Не знам дали само в Бг е така, но тук се счита, че до пенсия трябва да слушаш и да се съобразяваш с родителите си и да няма положение те да не са прави. Моите ги няма вече, мъчно ми е за тях, но и се сещам колко пъти са ми натяквали за какво ли не, колко празници са развалили ей така. Както каза една приятелка, завършила психология "Ти не можеш да простиш на себе си, че си се оставила да те манипулират за някои неща, не на тях". Каквото и да направиш, ще ти е криво. Аз цял живот не можах да заслужа едно "Браво" от тяхна страна, все имаше някое петно на слънцето. Не за друго, а за да не са възгордея, а да напирам да се усъвършенствам. Пълни глупости! По празниците хем ми е мъчно, хем се сещам и за тези неща, става ми мъчно и за себе си.

# 38
  • София
  • Мнения: 17 591

Децата дължат уважение на родителите си.
Идва, обаче, един момент, в който обратното започва да важи също, при това в равна степен.
Щом те не са в състояние да демонстрират уважение към теб - или поне елементарно възпитание - докато са в твоя дом... как да ти кажа, едва ли биха имали основание да очакват различно отношение.

# 39
  • Мнения: X
Реагирах импулсивно, за първи път през живота ми се разтрепериха ръцете и докато се усетих какво казах те вече си събираха багажа.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Предисторията с мъжа ми:
С него сме от 2003 година запознахме се като студенти, към настоящия момент имаме 2 деца. През 2003 година когато се събрахме всичко беше идеално, само след година той се оказа без средства и тогава решихме аз да му помогна той да завърши, т.к. специалността му е по- високо платена, а след това той да помогне на мен. Така и направихме, аз влюбена-загубена прекъснах и започнах 2-ра работа, че да  избутаме мъжа ми. Завърши той и започна работа, парите от стажът му стигаха колкото за цигарите. След като му мина стажа започна да получава по- нормални пари и тогава аз напуснах едната работа. След година израстна още малко в йерархията и аз се върнах в университета. Впоследствие и завърших. Към настоящия момент той е достигнал върха в сферата си и съответно получава адекватно възнаграждение за позицията си и отговорността която носи. Моят доход е по- скромен от неговия, с конкретни цифри не желая да боравя.

В случая ме изразни това, че се правят някакви умазаключения и се отправят назидателно без да се познава живота, миналото, бита на конкретните хора. + това, че родителите ми не познават мъжът ми, т к. общуват 2 пъти в годината за по 5 дни с него. Но те няма и как да го познават, защото още от началото не го харесаха и не му дадоха шанс да се опознаят, пък аз спрях да им споделям за него, т.к. винаги правеха физиономии когато заговорех за него.

Общо взето е това, селска идилия, панаири.
Познават го, дори да го виждат веднъж годишно за 5 минути.... Аз мога да ти кажа какъв е даден човек след запознанство и две разменени реплики. А кой крив, кой прав, не се наемам да съдя...

# 40
  • Варна
  • Мнения: 2 025
След като очевидно те не са прави за упреците си, остава въпросът, все пак защо се чувстваш виновна.
Предполагам, според вътрешното ти чувство, чак пък изгонване е било прекалена реакция.
Ако аз бих се чувствала така, бих се извинила по телефона за изгонването, но бих добавила, че са ме изкарали от нерви с несправедливи упреци. И бих казала, че ако мислят да правят сцени у нас, по-добре да си говорим по телефона, за да не стават децата и мъжът ми свидетели на грозни скандали.

Заради майка си се чувствам виновна, на нея ще и се трие сол на главата. Спрямо баща си отдавна съм изстинала, но заради майка ми години наред му търпях репликите, изцепките, отношението. Рано или късно щеше да се стигне до подобна ситуация, количеството търпение се изчерпва в един момент. Пък и когато аз съм на прицел както и да е, но когато са засегнати мъжа ми или децата тогава вече е друга работа.
За извинение е все още рано, прекалено прясна е случката. Трябва да мине време.

# 41
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Заради майка си се чувствам виновна, на нея ще и се трие сол на главата. Спрямо баща си отдавна съм изстинала, но заради майка ми години наред му търпях репликите, изцепките, отношението.
Разбирам те напълно, и у нас е имало подобна ситуация. Осъзнах, че майка ми страда от подобно отношение, защото е избрала да бъде в такава връзка, с всичките й последствия. Баща ми също можеше да изрече ужасни думи, когато е гневен, предимно срещу мен, защото аз бях бунтар. С времето разбрах, че всеки има избор. Тя е била умиротворителката вкъщи, за сметка на собственото й равновесие и здраве... за себе си избрах друго. Да се чувстваш виновна заради майка си означава да се чувстваш виновна заради нейния избор. Неполезна реакция, защото няма какво да промениш в ситуацията. Права си, иска се време най-напред, всичко друго е после.

# 42
  • Мнения: 2 166
Отношенията с определени типове хора са отровни. Трудно е, когато са собствените ни родители. Но граници рано или късно трябва да се поставят. Защото вече тровят не само твоята психика, но и тази на децата ти. Няма как да не чувстваш вина, защото явно си разумен и рационален човек. Опитай се да си повтаряш, че границите са доброто за децата ти. В крайна сметка, човек трябва да се обърне и към собственото си семейство, онова, което е създал, и да се погрижи за него.

# 43
  • Мнения: 6 166
Заради майка си се чувствам виновна, на нея ще и се трие сол на главата. Спрямо баща си отдавна съм изстинала, но заради майка ми години наред му търпях репликите, изцепките, отношението. Рано или късно щеше да се стигне до подобна ситуация, количеството търпение се изчерпва в един момент. Пък и когато аз съм на прицел както и да е, но когато са засегнати мъжа ми или децата тогава вече е друга работа.
За извинение е все още рано, прекалено прясна е случката. Трябва да мине време.

Те трябва да ти се извинят, не ти на тях. Като искат да обиждат- да се гледат в огледалото и да си се обиждат тях.
Ти майка ти няма какво да я защитаваш, предпазваш или да обираш ти нападките. Тя ако няма уста да се защити, не е твоя работа ти да я защитаваш.

Емоционалните насилници изкривяват ситуацията така, че да накарат жертвата на тормоз да вярва, че не техният тормоз е проблемът, а реакцията им на защита от тормоза. <- Ето затова си треперила и си се чувствала виновна. Баща ти си е тръгнал, за да те накара да се чувстваш виновна за това, че не желаеш да търпиш да те тормози и да тормози и мъжът ти и децата ти.

# 44
  • Мнения: 11 437
Никой не избира родителите си. Ти каква ще си след 30 години, каква баба, как смяташ?
От негова гледна точка може да си има основание за някои неща, ядосвал се е с годините, сега е остарял, дрънка глупости, е? Отгледал те е. Дали  е било "песен" като са те гледали. След 1-2 години може да го няма , примерно ( да е жив и здрав човека де) Какво , ще си доволна че си му казала истината?
И така да е, едва ли той ще разбере. И какъв е смисъла? Гледай да не се карате. По -добре не го кани, като го знаеш че ще се скарате.


Авторката със сигурност не е простакеса. Подобни изцепки, като тези на баща ѝ, идват от интелект и възпитание, и едни други неща и не старостта е виновна. Само не разбирам защо се опитваш да я изкараш неблагодарна, че видиш ли, били я гледали.
А допускаш ли, че ако не беше го поиканила, човекът още повече щеше да "изпуши" ( с него-зле, без него-още повече). Не ѝ е лесно на авторката, ама правилно е постъпила. Да бъдат така добри родителите ѝ  и да не си навират носовете където не им е работа. Като не харесват зетя, защо идват в къщата му?

Общи условия

Активация на акаунт