Не мога да се справя

ами случва ми се и на мен
като тръгна на ясла имаше по-малки от нея и тя копираше абсолютно всичко. Имах чувството, че не е на 2.8, а на 1 и се връща в развитието си. И сега си има моменти когато икса нещо започва да хленчи, мрънка и т.н. Тази сутрин пак ни направи номер. Събудила се, отвори си вратата и чака, ние с баща й сме в хола и я чакаме. И поедно време рев, писъци "татииииии, пишка ми се", върви по коридора към банята, стиска се, плаче и мокри теракота. После идва по голо дупе и казва "напишкаш си пижамата".
при нас рева не е нон стоп, но като е уморена и кисела си реве за щяло и нещяло

Ох, много има да се пише по тази тема. Нашата си е направо глезена и виновници са баща и и брат и, аз съм невинна. И обикновено съм лошата. Но не мога да търпя ревове, мрънкания и подобни. За да съм кратка, ако ревне за нещо - не го получава! Казвам и защо не го получава/ако ще и чаша с вода да е, каквото и да е!/, също така, че ако след като се успокои ми повтори искането си с нормален глас, спокоен както говоря аз, ще го получи. Всичко това без да се карам, обръщам се и си върша моята си работа. От тук нататък - ако продължи да реве и казвам, че знае какво трябва да направи, че не ми е приятно и няма да стоя с нея в една стая докато прави така. И излизам от стаята... В повечето случаи обаче и все по-често, тя наистина спира с хленченето си и нещата приключват. Ох, не знам, предполагам при всяко дете подхода е различен.
Аз и друг път съм писала, Сиси много държи да сме приятелки и това много ми помага в такива ситуации. Опасността да не съм и 'пиятелка' доста я притеснява...

да не е ревност от бебето?
Аз постъпвам с Елина точно като Флаш....просто когато реве нищо не получава и точка.

Ако искаш мога да ти дам телефоните на две детски психоложки, за които чувам, че са добри....

Доколкото разбирам от лентичките имате две деца с разлика около 3 години. Още преди да видя лентичките, докато четях заподозрях това,което аз преживях с дъщеря си когато се роди бебето. Това беше ревност,изразена като агресия,но не към бебето, а към мен. Дъщеря ми ме докарваше до състояние да треперя цялата от яд! Ясно си спомням следния случай: сготвила съм й любимото ядене,защото е злояда,нагласих и покривката,сипах и водичка и тя заяви, че няма да яде, защото столът и няма пръчка,на която да си сложи краката...
С времето това отмина,бебето порасна и играят често или му се ядосва,но към мен не е агресивна. Важна роля изигра нейно тежко боледуване-не пожелавам никому такова сближаване, при което аз бях неотлъчно до нея и така тя разбра,че е моето най-скъпо същество,въпреки братчето...
Ако това е проблема и ако искаш пиши ми на лични,за да продължим разговора - ще ми бъде приятно да обменя опит...

Gercho, виждам че имате бебенце. Възможно е дъщеричката ти по този начин да показва ревността си и да търси повече внимание от ваша страна....
   

Ей, с Реза и Мечтица сме писали почти по едно и също време все сходни неща....

Моята пък въобще не я притеснява. Сама ми заявява че няма да ми бъде приятелка щом не съм и угодила. И друг лаф, който предполагам е научила от детската градина, че ще отиде в друга къща, при друга майка или още по-лошо - че ще се убие. първия път като го чух направо онемях.

При нас вомера с неполучаването не върви, защото тя в повебето случай реве безпричинно. А когато почна да и говоря със строг глас колко лошо е това, тя започво още по-силно с мноооого жалък глас : "не ми се карай мамоооо"
Ще ти бъда благодарна за координатите на психоложката - телефон или адрес на който приема.

Възможно е Туфи, но мислех че сме го преодоляли момента с ревността. Мисля че и обръщам достатъчно внимание - играя с нея, рисуваме заедно. Когато тя е в къщи гледам да не се въртя само около бебето, а се опитвам и нея да я включвам в заниманията скъпане преобличане и т.н. Дано да израсте и да отмине този период, защото много ми е мъчно да гледам едно винаги сърдито и нещастно дете.

лелееее....спомням си като малка и аз имах подобни мисли.
представях си как ще умра и всички ще плачат и ще им е много мъчно и горко ще съжаляват!!!
Имаш ли възможност да излизате само двете понякога...да правите неща двете заедно....? Елина като изпадне в такава ревнива фаза забелязвам, че винаги помага, ако дадем бебето на тати или го оставим само да поплаче (къса ми се сърцето) и започнем да правим нещо двете и аз все и казвам как е мъничкото, сладко коте на мама....или нещо от сорта

ааа....писали сме едновременно....явно си опитала всичко
ето ти координатите

Rumi Milusheva - tel. 952 38 40/ 319 vatreshen
Harieta Manolova - tel. 923 03 75

дано успееш да намериш път към нея и да има само усмивки!!!

  ами все едно аз съм го писала, само годините са 7!
Правя като Флаш, ама се намират и 'помощници'   .
Малки деца - малки проблеми, големи деца...е - вие си го знаете натам!

Да, обръщам и внимание-  рисуваме, играем на разни детски. Интересното е че тази агресия не е насочена само към мен, а и към съпруга ми, понякога и към бабите и дядовците

Gercho, много се успокоявам от това,че има и други подобни на мен случаи-много сме, силни сме!Прави ми впечатление, че това което пишеш е все едно си ми прочела мислите!
Аз много я мразех поговорката "малки деца-малки проблеми..."но започвам да се убеждавам, че е вярна. А как ми се искаше да е малки деца-големи радости, големи деца - още по-големи радости, което също е вярно де...
И моята дъщеря не държи да ми е приятелка, а аз много искам и често споделям с нея как се чувствам,за да изградим взаимни сърдечни отношения-за мен това е много важно.Ама дали ще стане и как ли

Не искам да те отчайвам, но си мисля, че майки и дъщери по-трудно стават приятелки. Майкте винаги са много критични към дъщерите си, а дъщерите търсят повече контакт с бащите си. Това са мой лични наблюдения. Не казвам, че е общовалидно. Аз също много искам да бъдем близки, но нещо все ми се изплъзва. Дано като поотрасне това се промени!

Герчо, сигурно е доста трудно с бебе и дъщеричка на почти четири.
Аз се разбирам доста добре с дъщеря ми и причината според мен е, че не прекарваме много време заедно, но през времето, през което съм с нея, мога "да устискам" да не се нервирам, да съм търпелива, обстоятелствена, забавна и интересна. Просто имам голям късмет, че и двете и баби са готови да я гледат винаги и с удоволствие, а и има ДГ... Преди когато я гледах по цял ден аз /до 3-годишна възраст/ си спомням, че съм я пердашила дори - просто не можех по цял ден да се държа като "перфектната" майка /не че сега съм, но се доближавам доста повече/ и тогава си спомням, че колкото по-се дразнех, толкова по-лоша ставаше тя..
Та съвета ми е, ако има баби готови да я гледат, давай я по-честичко.

Лекси давам я, всяка събота и неделя е някъде по баби. Понякога и през седмицата, когато е сополива и не е за градина. Даже започнах да си мисля дали пък не прекарва много време извън къщи. Не знам, може би пък наистина е някаква ревност от бебето. Надявам се да се с времето да го преодолеем.

Ох ,и ние  сме същите.Ревност ли е,характер ли?И аз не мога да си отговоря ,а при нас се появи и друг проблем,но не му е тук мястото.А ,иначе с братчето си се държи добре,доколкото може на тази възраст.Но нас ни побърква,особенно когато трябва да ходим някъде,започват едни уговорки.......Вчера не можах да вляза в Метро да разгледам играчките ,като се затръшка мама,та мама.Не е за разправяне.Дано да отмине с възрастта,макар че вече си мисля че няма свършване това.

Мен на последък са ми най-трудни за издържане "дивашките" изблици на обич - стиска ме, мачка ме, шляпа ми бузите и дупето.... Аз хем много се радвам, хем в един момент почвам да не издържам, ама не върви да му се карам на детето, нали от обич го прави...Само като каже "Мамичкооо"и ме хване за бузите и почне да ме клати главата на ляво на дясно побеснявам понякога.

Не зная каква гледка е дете на 2г,3м в проходилка, но зная какво е дете на 2г,8м в проходилка !!!! Както и знам каква гледка е дете на 2г, 8м. с биба.
ПРеживях целият този кошмр с Денис когато се роди бебето, та до скоро. Беше някакъв ад. Стигала съм до отчаяние. Плакала съм сама от ужас...
Постоянно тръшкане, рев за нищо, предмети летяха във всички посоки - постоянно някой рискуваше да бъде уцелен в десятката от летяща метална количка или пък дрънчеща китара...Както си играе и в един момент почва да крещи неистово, без причина , да се търкаля по земята и да рита с краци във въздуха..
Абе не ща да си спомням.
От няколко седмици се е укротил.  Не зная дали е трайно или пак ще има включване.
Истината е, че децата ревнуват неимоверно и че начина по който го показват е необясним за нас възрастните.
Трябва да се въоражим с търпение. Това е.

И при мен е така. Александър /3,5/ се държи по същия начин като Герчовата щерка и всичко друго описано, но най-трудно ми е да издържам лудите изблици на любов. Мята се по мене, хапе, стиска и прочие. Просто изтръпвам като си помисля как всеки път на корема ми му се разминава на косъм /бременна съм в края на петия м./
Интересното е, че когато бях бременна с Иван /на 10 м./, Сашко беше много по-разбран и търпелив, когато му обяснявах, че не мога да го вдигам нависоко и ще го гушкам от ниско. Сега обаче обясненията въобще не важат, сигурно защото вижда, че нося братчето му, което пълзи навсякъде, но още не може да ходи. И така освен Иванчовите девет кила дето влача непрекъснато, си имам още 16 отгоре дето или ми се мятат с дивашка сила, или правят всичко възможно, че да ги вдигна и пренеса нанякъде.
Абсолютно съм убедена, че всичко това освен ревност е и липса на достатъчно внимание от моя страна. Наслагва се и факторът, че скоро се преместихме в чужда страна и самата аз съвсем пощръклях.
Но най-ужасното от всичко е да усещам собствената си слабост, невъзможността да се справям с положението и тоталната липса на търпение. Всъщност всичко това си личи по децата - много вярвям в това, че те са нашето емоционално огледало.
Герчо, помисли си дали и ти не си се поизнервила и поизморила напоследък. Нормално е при две дечица с толкова малка разлика. Може би, ако се понапънеш и отделяш и мъничко време само за себе си, нещата ще се поуспокоят. Не че аз успявам да го направя, де.