Приятелят ми го е страх да си има бебе!

  • 6 055
  • 128
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Скрит текст:
Ами не знам, за мен е по-лесно сега, докато има ентусиазъм, да го роди и да го изгледа, вместо да чака зрял-презрял татко, дето ще подава чинно сапунчето и ще сменя точно 50% от памперсите, по спецификации на ССФ:) даже си мисля, че на 30+ може малко да се е отдалечила от ентусиазма и нещата да стават по-тегаво.
Франзоаз, за мен "бебетата" са фаза
Скрит текст:
със специфични задачи. Виж децата вече - те са друго нещо, дългогодишен проект. Това, че не се е включвал с бебета, за мен е едно нищо. Във форума обаче се преекспонира и се дават присъди. Та така, може едно нещо да не е най-идеалното и за пример, но може да работи, да мине и замине. Няма нужда всичко да е куул и точ в точ по стандарти. Да, има някакъв култ към супер-ангажираните с малки бебенца бащи, ама не на мен тия - това е най-лесният период, то си лежи, ти го обслужваш. След това има още 10 тона работа по децата.

Изобщо какво значи "готов"? Той е мъж, може никога да не изпита ентусиазъм по "бебенца". Дори някои жени не го изпитват това. Бебето не е атестат, то е сбор от доста прозаични задачи и после става дете, с други задачи, някои по-интересни.

Впрочем повечето жени се справят сами, през деня те са с бебето, бащата е на работа. И има няколко часа вечер примерно, макар че може и тях да ги няма, защото някои бебета в 6 вечерта вече са сложени за нощен сън.
А за мен бебетата са личности, от деня на раждането си.И имат нужда от двамата си родители, пак от ден първи.
Та, до края, във всяка фаза на живота си.
Разбирам различията ни.
Просто не внушавай на всяка новоизлюпена мама колко е нормално бащата да отсъства от живота на детето си, само за да заглушаваш собственото си недоволство.
пак: не знам дали е така реално, но така звучиш....

# 46
  • Мнения: 162
Трил, не съм визирала Вас. По-скоро ме ядоса и мен коментара на Фри.
Защо толкова категорично се раздават съвети според възрастта?
Има хора и на 40 за нищо не са готови - не само за деца.Има и такива на 20 - готови за деца и сватби и какво ли още не. Сериозността на човек не е само до годините опит. И изобщо не означава,че 25-годишния татко няма да си погледне детето, а 40-годишния няма да спре да го дондурка.

Младостта и неопитността прозира от всяка твоя дума.
Лошо няма, и аз бях така на тази възраст. 10 год. по-късно мнението ми е точно обратното.
Не става въпрос за възраст, а за опит и основни житейски прозрения, които НЕ настъпват на 23, а много по-късно.
Съгласна съм, че не съм си взела дозата житейски прозрения все още.
Не смятам, че през форума някой би могъл да ме прецени - но щом успяхте, браво.
Познавам много хора на 33 - с повече житейски уроци и опит от мен, но с по-малко мозък в глава, че да ги усвоят.
Понякога годините не отговарят на опитността. Ясно ми е, че на 33 ще мисля много по-разумно, отколкото сега.
Просто не мога и не искам да разбера кому е нужно да озрява чак до 35, за да реши,че е готов и иска деца.

# 47
  • Мнения: 30 802
"А за мен бебетата са личности, от деня на раждането си..."

Хахаха:) е малко се прекалява със сантименталното отношение. И викаш - завършени личности, и трябва всички други да си изоставят живота и да се врътнат на пета около акащата в памперс велика личност? Точно пък малките бебета имат нужда от ядене и смяна на памперси и от мама. Спят през повечето време, комуникацията идва по-късно, в началото не знаят на коя земя са.

Бащата пак си присъства, но схемата е - бащата подкрепя майката, прави неща за нея; майката прави неща за бебето. Ама то сега стандартът е висок, трябва мъжът да има същата чувствителност като жената.

И да, може сама да си изкъпеш бебето, без да излееш кофа сълзи как си "самотна майка" и как детето е лишено от бащино присъствие, щото не е подал сапунчето и не се е хилил като тиква с овче умиление над "личността". Представи си, сама си къпех бебетата, колко невероятно. Направо една каторга беше това, аз- горката, изоставена, с бебе цели 3 килограма и няма кой да ми асистира да го изкъпя.

# 48
  • Мнения: 3 089
Сирен, само едно се чудя. Така както на майката и са мили всички тези моменти, на бащата не са ли? Защо той трябва да се лиши от къпане на бебе? И не трябва да подава сапунче, но може направо да го изкъпе, да го приспи, да си поиграят, да погукат... И не казвам, че трябва всичко да е 50/50, но може от време на време. Това не е ли нормална комуникация - баща - бебе. Ок ли е бащата да обърне внимание за първи път когато детето е на година + и то да се разплаче, защото това все едно е чужд човек.

# 49
  • Мнения: 30 802
Ами не знам, няма такова нещо като "бащата", всеки човек е различна личност. Някои се умиляват, други не толкова. Не бих сложила строги правила в тая работа - има много вариации на нормалното, с които семейството си работи отлично.

То е все едно да очакваш всяка жена примерно да се умилява от кърмене - ми не е така. Съответно и бащата има право да не иска някои задачи и неща. И това в никакъв случай не го прави лош баща.

Относно къпането - бебетата си имат режим. Тоест или трябва таткото да се връща у дома с мръсна газ, за да спази режима, или мама да чака таткото, та да изкъпе бебето, макар че отдавна е минал часът и горкото е умряло за сън.

Освен това има огромна разлика между "участва от време на време" и "плесва с ръце и става втора мама", без инструкции и усилия майката да го въвлече. Да, има такива бащи, но не мисля, че другият вид са някакви чудовища.

И гарантирано, не плачат от бащата, ами сами вече откриват какво интересно нещо си имат и му се качват на главата. Със сигурност няма да го усещат като чужд човек. Напротив, бащата дава друго, една специфична полярност, точно защото е леко непознат, но все пак познат. Ами това е, не бих сдухвала младите нераждали с някакви идеали. Важно е да го измислят при тях как ще работи.

# 50
  • Мнения: X
Сирен, само едно се чудя. Така както на майката и са мили всички тези моменти, на бащата не са ли? Защо той трябва да се лиши от къпане на бебе? И не трябва да подава сапунче, но може направо да го изкъпе, да го приспи, да си поиграят, да погукат... И не казвам, че трябва всичко да е 50/50, но може от време на време. Това не е ли нормална комуникация - баща - бебе. Ок ли е бащата да обърне внимание за първи път когато детето е на година + и то да се разплаче, защото това все едно е чужд човек.
Точно това имах предвид....
Някои бащи, непознаващи децата си като бебета, никога и не успяват да изградят здрава връзка с тях.
Такива, които са успели, аз все още не съм срещала...ама знам ли, може и да има някъде по света.

Скрит текст:
Ами не знам, няма такова нещо като "бащата", всеки човек е различна личност. Някои се умиляват, други не толкова. Не бих сложила строги правила в тая работа - има много вариации на нормалното, с които семейството си работи отлично.

То е все едно да очакваш всяка жена примерно да се умилява от кърмене - ми не е така. Съответно и бащата има право да не иска някои задачи и неща. И това в никакъв случай не го прави лош баща.

Относно къпането - бебетата си имат режим. Тоест или трябва таткото да се връща у дома с мръсна газ, за да спази режима, или мама да чака таткото, та да изкъпе бебето, макар че отдавна е минал часът и горкото е умряло за сън.

Скрит текст:
Освен това има огромна разлика между "участва от време на време" и "плесва с ръце и става втора мама", без инструкции и усилия майката да го въвлече. Да, има такива бащи, но не мисля, че другият вид са някакви чудовища.

И гарантирано, не плачат от бащата, ами сами вече откриват какво интересно нещо си имат и му се качват на главата. Със сигурност няма да го усещат като чужд човек. Напротив, бащата дава друго, една специфична полярност, точно защото е леко непознат, но все пак познат. Ами това е, не бих сдухвала младите нераждали с някакви идеали. Важно е да го измислят при тях как ще работи.
Бебетата се къпят обикновено преди нощния сън, значи около 21-22 часа.Е, каква мръсна газ, като отдавна таткото би трябвало да си е в къщи, при семейството?Освен ако не работи на смени....
Колко професии налагат мъжа да работи ежедневно до 21-22 часа?

# 51
  • Мнения: 30 802
Франсоаз, идва ми да ти кажа едно OK, Boomer!

Бащи, които не изграждат връзка с децата - за това има доста по-фундаментални причини. По принцип поколенията мъже, които ти познаваш, са една идейка по-различни от сегашните, най-малкото в казарма са ходили. Имат по-твърд характер, повече изградени модели.

Няма никаква гаранция, че ако жената натиска мъжа да се занимава с бебешките работи, то ще се изгради връзка. Мъжете, за които говориш, най-вероятно изобщо не са се интересували от деца, а като знам предишните поколения жени какви трикове са въртели, нищо чудно да е имало не толкова желана бременност. Оттам и бащата не е искал да се занимава ни с бебе, ни с дете. А и отношението към децата е било различно.

Ако жената не си усети мъжа, не му се довери; ако по рецепта на ССФ му застане на Ф и почне да го юрка да гука и да се умилява, ама от вратата след тежък работен ден - то каква връзка ще изгради? Айде остави го тоя мъж да дишне, довери се малко и може пък да станат нещата. Не по твоя начин (жените често искат всичко да е под контрол, осбено ако са по-сантиментални и леко нарцистични като Франсоаз), но може пак да е добър начин. Трудно е за жените нещата да не са по техния начин, знам:) всички искаме да ни слушкат и да козируват, но понякога не става така.

Цитат
Бебетата се къпят обикновено преди нощния сън, значи около 21-22 часа

Ми не, вечерните ритуали почват още към 5-6 часа, какви 22 часа за новородено! нощният сън се настройва да започне още в 6-7 вечерта. В повечето случаи с бебетата, докато таткото дойде, те вече са изкъпани, нахранени и спят; към 22 се разбуждат за хранене и пак заспиват.

Впрочем точно от това "и таткото да участва" произлизат сегашните модерни режими децата да висят до 11 вечерта, да заспиват по никое време и все да са кисели.

# 52
  • Мнения: 4
Много ви е рано да имате бебе на по 25-26 години. Влез в някоя тема тук за бременни или за майки с малки бебета, ще ти се изправи косата... Мнооого е тежко, цял ден няма кой да им помага, и до тоалетната не могат да идат. Това готвене, чистене,... никакъв шанс, невъзможно било... И като се върне вечерта таткото - гърч и на него та да му е за урок, че се е съгласил с желанието на девойката.

Ето това е проблема на българите " много ви е рано да имате деца", "мнооооого" било тежко. Как не ви е срам да говорите така. Все пак става въпрос за деца, кое е толкова тежко да отглеждаш дете, нормално е да полагаш грижи за нещо, което има нужда само и единствено от теб. Направо побеснявам като видя или чуя някой да казва колко е тежко и гадно да гледаш дете и го прави по задължение, а не по желание отвръщавам се от такива хора. А и на вас ако не ви харесва няма нужда да настроивате другите така.
Много се извинявам че влизам така в темата, но това ме вбеси и нямаше как да го подмина.
Само да вметна, че съм на 21 години и имам бебе на 9 месеца и не сме цигани, да ми е жива и здрава по-хубаво нещо от това не ми се е случвало. Съгласие не се е налагало понеже не е планирано бебе, но и за миг не съм си помисляла, че е грешка или, че ще е тежко. Вярно има моменти, в които нервите ти не издържат, но всичко минава за секунди щом погледнеш детето. Според мен действайте време за кариери ще имате и след детето.

Едно време българите са имали деца  още като навършат 18 години, но тогава е нямало предпазни средства и е нямало, как да се разминат без дете.
Лесно се отглежда дете, ако родителите могат да си позволят бавачка или има пенсионирани баби и дядовци.
Повечето хора си имат определен начин на живот и не искат да си развалят начина на живот.
Щом мъжът на авторката не иска сега деца означава, че не е готов да стане баща все още.

# 53
  • Мнения: 3 089
То едва ли има майка, която се умилява от смяна на памперс /може пък и да има, знам ли/, но има моменти - гукане, първи стъпки, думи, усмивка, игри, които правят ежедневието с бебето поносимо и дори приятно. Защо да лишавам таткото от тези моменти. И ако таткото няма 1-2 вечери свободни да изкъпе и да си поиграе с бебето преди лягане, то за каква връзка говорим, той си е направо непознат, особено ако излиза рано и се прибира късно.

Да не говорим, че повечето мъже имат и времето и възможностите, и не са чак толкова грохнали от работа, но просто не желаят да се занимават, защото е по лесно друг да изкъпе, нахрани, преобуе, приспи и т.н.

# 54
  • Мнения: 30 802
Истината е, че каквото и да прави таткото, в ранните години жената все още е основен родител и трябва да е психически подготвена.

# 55
  • Варна
  • Мнения: 838
На много мъже, не че не са им мили всички тези моменти, но и да искат - не могат да изпитат същите емоции като теб. Тялото ти прелива от хормони от бременността, раждането и кърменето.
Скрит текст:
Аз също не държах, да е с мен мъжът нон-стоп.
Сама си го къпех и се грижех за него от първия ден, както си бях със секцио, а бебето - недоносено.

Но, помня, че все пак в началото, когато се хранеше на три часа детето, бившият сам предложи да се редуваме със ставането (така или иначе, се цедях), взимаше го при себе си на спалнята през нощта (малкият имаше рефлукс), а аз ходех в другата стая да поспя; намираше и начин да се върне от работа - да го гледа, когато започнах шофьорски курсове и т.н.
Иначе щях да превъртя, ако трябваше съвсем "да не го закачам". А и него го беше страх, да не превъртя:)

Бащата на детето ми е от тези, дето не знаеше какво да прави с него (за игри говоря), докато не се "очовечи" малко бебето.
Но, гледам, има снимки, на които го е извеждал като бебе на разходка сам (за първи път на люлката и др.). Та не е бил съвсем отстранен.

(Ядосваше ме Много, че в началото повръщаше от насрани памперси. Имам снимка от първите месеци, на която съм с маска на лицето и гумени ръкавици, пред такъв памперс, значи и на мен не ми е било ароматно удоволствие. После и той започна да го прави със "защитното облекло")

Последна редакция: вт, 14 яну 2020, 12:33 от Trill

# 56
  • Мнения: X
Сирен, синовете ми са на 30 и 23 години, децата на роднини и приятели също, така че никак не говоря за мъже над 50-те....   Smiley  Имам чудесна представа и от "младото поколение" и как градят връзки.И помежду си, и с децата си.
Това със започване на нощния ритуал още в 17 часа следобед ще го пропусна....   Smiley  ама, изключая първите 2-3 месеца, след това около този час децата обикновено се събуждат от следобедния си сън.И да ги натиснеш веднага да ги приготвяш за нощния ...звучи малко тъпо.

# 57
  • France
  • Мнения: 12 106
Прав е приятелят ти да изпитва страх. То си е страшно. Радвайте се на живота без деца, толкова бързо отлита Cry после даже ще ви е трудно да си спомните какво и как е било преди.
На вашо място бих си дала 2, даже по-добре 3 години, със списък на всички хубави неща, които мога да направя без деца. Да посетя нови места, да пробвам нов спорт, да отида на фестивал. .. после няма да имате пари/време/сили и дори желание. Еееех, да бях на ваше място...

# 58
  • Мнения: 715
Имате време за деца. Според мен ти знаеш отговора защо той не иска дете сега. Работата му е интересна и иска да се отдаде на работата си. Това е човешко и нормално. След няколко години може и да му е омръзнала, да я върши рутинно и да е готов за дете. Може след няколко години ти да не искаш дете. Всичко може. Ако толкова искаш дете на момента, предложи му план как той ще е най - малко ощетен от появата на дете. Примерно увери го, че работата му няма да пострада, че връзката ви няма да пострада. Но! Дали ти ще си доволна от дистанциран татко, който мята едни пари и се занимава с интересната работа?

Винаги съм смятала, че тези, които искат дете всъщност не знаят какво искат. Само тези, които искат 2ро или 3то, само те знаят че наистина искат бременност и дете. Без дете почти всяка връзка може да е хармонична. С дете, които носи стрес и отговорност със себе си, не всеки издържа на темпото и връзката се скапва. Според мен изчакай още 1-2 години, намери си хоби и тогава повдигни въпроса за дете. Може и да си направиш тест. Вземи погледай едно детенце за 2-3 дена, най-добре за седмица и така ще придобиеш представа какво точно искаш. Това е ангажимент за около 20 години, нормално е 26 годишно момче да се дърпа от подобна перспектива.

# 59
  • Blondeville
  • Мнения: 2 843
Няма универсална формула, нито прибързването, нито твърде дългото отлагане са ок. Важното е да узреете и двамата за тази крачка, но и не да изчаквате твърде много, щом ти вече  искаш. Просто поговорете сериозно по темата.

Съпругът ме беше на 25 с първото ни дете, аз на 31 😁 Второто се роди след година и девет месеца, та купонът е пълен с породени. Но пък три години и малко след първото дете, вече си спим по цяла нощ, имаме си време за нас вечер, есента ще се връщам на работа. Мъжът ми искаше деца даже повече от мен, но аз си чаках пръстена 😁

Общи условия

Активация на акаунт