Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Приятелят ми го е страх да си има бебе!

  • 5 353
  • 128
  •   1
Отговори
# 75
  • France
  • Мнения: 3 779
При мен ММ беше инициаторът. Но после ми призна, че не очаквал, че ще е толкова трудно. Има две по-големи сестри и си мислел, че преувеличават. А те дори минимизирали.
Ако мога да ти дам съвет : нека да не ти става фикс идея. Да имаш дете е невероятен момент, който обаче ти преобръща живота с хастара на горе. И няма връщане назад. Деца се правят от раз, нужна е една яйцеклетка и един сперматозоид. Нямаш нужда от години тренировки. Радвай се, че приятелят ти си харесва работата. Това му позволява да печели добре само на 26 години, а на теб да имаш нужната стабилност за да си мислиш вече за деца. Остави го да порасне малко в професията му, а ти се порадвай на този хубав и лек период в живота ти. После ще ти липсва.
Колкото до Сталион, още не мога да реша дали е за страшките или за смешките.

# 76
  • Мнения: 178
Alexa, демек що сме родили без брак ли? Ами, представи си, че някои жени могат да искат дете, ама да не искат да се омъжват.
Въпросът беше към тези, които държат на брака, очевидно, а те са доста по-голям процент. Ако и двамата не искате брак, а дете, ок. Една потребителка беше написала, че приятелят й искал дете много, ама тя си била чакала пръстена първо...е wtf, не е ли малко обидно?

# 77
  • Мнения: 42 533
Тези дето се хвалите как мъжът ви искал дете, преди да ви предложи брак, не се ли съмнявахте, че просто иска някоя да му роди, дете, без да сте конкретно вие и ако не се съмнявахте, защо? Satisfied
Бракът е отделен въпрос. За някои мъже и жени той няма връзка с децата. Както имат днес брак, утре развод и вече го няма. Детето е нещо друго, то е завинаги и няма значение дали те са заедно или не. Тези, които имат разминаване и по този въпрос, значи имат 2 неща за решаване, но както се вижда, не винаги са свъразни.

Уточнявам, че не съм лично засегната, мъжът ми повдигна въпроса за дете 2 г. след сватбата.
...не се ли чувстват после всякаш са накарали мъжете си насила.
Вероятно същия въпрос си задават и те за тези, при които инициативата е от мъжете. Не се ли чувстват жените насилени?
Това кой е повдигнал пръв въпроса няма особено значение за мен, никой не е заставен с пистолет в главата да решава, така че и в двата случая не виждам насилие.
Ето например мъжът на авторката - да каже какво иска е най-доброто, което може да направи, за да са наясно и двамата с връзката си. А не - лятото, есента и пролетта. Какво ще се случи през тези 2 месеца? Ако има причина, ок. Да сподели.

# 78
  • Blondeville
  • Мнения: 2 423
Потребителката съм аз с пръстена, що не цитирате поне директно, като толкава wtf ви се е сторило мнението ми?

Ще разясня, понеже явно не всеки чете с разбиране - още от момента, в който заживяхме заедно, почти веднага след началото на връзката ни, той каза, че е готов за деца с мен, защото е срещнал жената, с която иска да бъде. Аз обаче имах колебания, понеже е по-млад от мен, понеже още исках да поработя и тн. Не ме е натискал, разпитвал, не е настоявал и тн, просто каза, че е готов. И двамата сме говорили, че искаме първо брак, после деца, и в тази връзка беше и коментарът ми за пръстена, очевидно придружен с нужната ирония (подсказка емотиконата). Когато двама души са се намерили, честно казано е без значение, дали детето или подписът ще са първи. При нас имаше единомислие по въпроса, така че първо беше сватбата. Тоест годеж, сватба, бебе, като на сватбата (о, шок! даже бях в начална бременност) 😁

Alexa, демек що сме родили без брак ли? Ами, представи си, че някои жени могат да искат дете, ама да не искат да се омъжват.
Въпросът беше към тези, които държат на брака, очевидно, а те са доста по-голям процент. Ако и двамата не искате брак, а дете, ок. Една потребителка беше написала, че приятелят й искал дете много, ама тя си била чакала пръстена първо...е wtf, не е ли малко обидно?

# 79
  • Мнения: 2 365
Ако един мъж иска да се грижи за жена и дете, ще го прави и без брак и обратно и 100 подписа да сложи, ако не го е грижа за мен, нямат значение. Измъкването от втората ситуация е по лесно без брак. А брак винаги може да се сключи и след и преди дете. Просто има жени, които винаги са искали да са булки, да имат тържество и т.н. Разбира се, няма лошо да настояват за брак.

# 80
  • Мнения: X
Просто не мога и не искам да разбера кому е нужно да озрява чак до 35, за да реши,че е готов и иска деца.
На 32 съм много по-спокойна, по-разбираща, с много по-подходяща за гледане на дете работа, отколкото като бях на 26. Другото, което ми е в плюс - не съм склонна да си затварям очите за глупости, само и само да има мъж и да тръсна 1-2-3 деца. Третото - приоритет ми е на мен и близките ми да ни е добре и да не пречим на другите, а другите какво ще кажат няма как да е фактор, защото те си дрънкат, но не вършат нищо дейно в моя полза.
Разликата е много осезаема.

# 81
  • Мнения: 161
Всеки има право на избор кога какво да прави в живота си - дали на 25, дали на 35.
Едни хора предпочитат в 20те си години да градят кариера, а към 30те семейство. Други пък обратно. Няма правило.

ПС: И 23-годишните млади и неопитни имат право да си изразяват мненията. Всеки е минал през тази възраст. Ама кой кога е узрял е трудно да се установи.
Ще ви разочаровам- ама не всяка жена предпочита да ражда след 30.

# 82
  • Мнения: X
Е, и? И аз не съм родила. И няма да кажа на бялото черно - изключително съм доволна от този факт, въпреки че си се представям в роля на майка от 20 години, а в същото време реално съм стара мома.
Смятам, че проблемът в 2019 не е кога предпочита една жена да роди, а дали и какви компромиси е склонна да направи в името на майчинството - с мъжа, с образованието, с работата, с детето и най-вече със себе си. Най-малкото не е като да има примерно безкрайно множество свободни мъже, годни за брак и бащинство, вървящи с чудесни роднини, добра заплата, собствено, подходящо за 4 човека, жилище, и желаещи да се оженят и обебят срочно.

# 83
  • Варна
  • Мнения: 838
Защо това трябва да я разочарова?
Странно. Нали всеки споделя ЗА НЕГО как е.
Никой, на никого не иска да каже, дали да ражда, или не.
Няма аз да й гледам децата.

Просто имаше питане, какво било по-различното в различните възрасти, като усещане и мислене. Според мен също, разликата е голяма.
Това и споделихме.

# 84
  • Мнения: X
Аз изобщо не бих се разочаровала ако някой иска да стане родител с партньора си и на 20 години, аз самата родих на 20, не че се гордея с това, нито пък съжалявам. Разказа ми се играта де, студентка, млада съпруга, домакиня, бебе, родители, истории....
В предишния си пост писах, че на двойката им е рано за деца, не защото са млади. А защото не са стигнали все още до етап, в който искат едно и също нещо. А като човек иска дете, трябва да си даде сметка за много неща - защо точно го иска -  от любов? или от скука? или защото "така трябва" или защото "ми е е време"?, защото старите ни опяват, или роднините ни клюкарят? или приятелката ми си има бебе и е много горда, а аз ѝ завиждам.... ? защо сега, ако не сега - кога точно? може ли да се грижат с партньора добре за детето, има ли условия да расте то здраво спокойно и щастливо и т.н. Много е лесна и бременността, и раждането, въпреки че тук по темите някои се тръшкат направо комично за глупости. После е трудното. Много е лесно и да тропнеш с краче и да поставяш условия. Темата е толкова огромна и съвети от рода на ултиматуми или-или са погрешни. Всеки случай е различен. Но има и много класически повторения. Например единия партньор иска да "върже" другия с дете - едно или повече. И се оказва, че вързаният е някой друг, а страда най-много детето. Последствията са кофти... Да продължавам ли...

# 85
  • Мнения: 161
Дами, прави сте. Не съм писала в предишните си постове относно въпроса на авторката, а общо като цяло за самите бременности и подходящата възраст. Всяка жена си се усеща в различен период, различна възраст. Не мога да упрекна нито 20-годишните, нито 30-годишните.Според мен опита идва с децата. Децата също учат, както казват някои.
Лично аз не съм готова за тази стъпка все още. Говорех хипотетично, че не е грешно дори и младите да раждат.

Относно авторката- щом задава този въпрос - не са готови. Не може да принуди партньора си. Не става така. По-добре е да изчака, отколкото после да се обтегнат нещата между тях, заради малкото човече.
Но понякога човек не се чувства никога готов. Дали заради страх, дали заради външни фактори. Иска се и леко побутване.

# 86
  • Мнения: X
Иска се и леко побутване.
Само че побутването не е панацея, реално при много малко хора работи. На повечето побутващи просто много им се иска да стане на тяхната и въобще не забелязват другия човек.

И между другото, никога не съм го вярвала това за готовността. Готов си в какъв смисъл? Вчера ти е щукнало, онзи ден са ти вдигнали заплатата, от 2 години фантазираш по въпроса? Това е физиология, все едно да ти е нужна готовност на духа да вечеряш в 19ч.

# 87
  • Мнения: 161
Иска се и леко побутване.
Само че побутването не е панацея, реално при много малко хора работи. На повечето побутващи просто много им се иска да стане на тяхната и въобще не забелязват другия човек.

И между другото, никога не съм го вярвала това за готовността. Готов си в какъв смисъл? Вчера ти е щукнало, онзи ден са ти вдигнали заплатата, от 2 години фантазираш по въпроса? Това е физиология, все едно да ти е нужна готовност на духа да вечеряш в 19ч.
Как да отговоря на този въпрос като никога не съм била готова?
Не се ли предполага и двамата във връзката да имат такива желания?
Относно финансите - няма как да не се разполага с тях. Детето е скъпо “удоволствие”, доколкото съм чувала.

# 88
  • Мнения: 30 802
И между другото, никога не съм го вярвала това за готовността. Готов си в какъв смисъл?

В смисъл да не изпитваш див екзистенциален ужас и погнуса от идеята, че ще се размножиш:)

Малко като във филма Девет Месеца с Хю Грант.

При мен преди първата бременност имаше някакво усещане, че не е време, така до около 26 и половина. Макар че и тогава беше една идейка рано, но беше първият прозорец, в който не ми изглеждаше невероятно неприятна идеята. Иначе и при мъже, и жени, има едно такова усещане, че няма ресурс. Абе като животните в зоопарка, дето не искат да се бъцкат, щото усещат, че нещо не е наред.

# 89
  • Мнения: X
В смисъл да не изпитваш див екзистенциален ужас и погнуса от идеята, че ще се размножишSimple Smile
Много уважавам цивилизацията, но това е едно от идиотските й влияния. Просто е егати оксиморона. Разбирам да не си сигурна в половинката или да не ти стигат парите за хляб, ама ужас заради ужаса, я стига.

Общи условия

Активация на акаунт