Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 60
Здравейте, не знам дали има друга такава тема, ако модераторите преценят, нека я преместят, или изтрият!
Искам да споделя моята история с целта да събера малко повече мнения как е било при Вас и в същото време да излея душата си (нали казват, че като споделиш, малко или много ти олеква на душата).
Та... с приятеля ми сме заедно от три години и половина, миналата година си закупихме жилище, което е на двамата. Устроихме си живота като цяло. Аз съм на 25, а той на 26. И двамата работим, като той е работохолик, за него работата е много важна, работи и вечер от вкъщи доста често. От известно време ме гони мисълта, че щом стигнахме до момента да имаме общо жилище, да се разбираме перфектно и всичко да е нормално, е време вече да се замислим за следващата стъпка - да си имаме бебе! Да, ама не! Него май го е страх... постоянно отлага напред във времето - минава ми с номера от сорта на - хайде следващия месец, хайде лятото, хайде другия път! А все си мисля, че това и не става понякога от раз, може да трябват и години! Отделно, че и неговите и моите родители постоянно правят едни тънки намеци, че е време да обзаведем вече и детската стая... И на мен започва да ми става малко болна тема, въпреки, че не съм в напреднала възраст!
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!

# 1
  • Мнения: 2 503
Стряскащо е за мъжете, да. Хубаво е, че си поела инициативата, предполагам, че като го премисли известно време и ще се съгласи. Не го пришпорвай, просто тактично напомни следващия месец преди очакваната овулация Simple Smile
Често се случва да се забременее скоро след започване с опитите, не се настройвай, че ще чакате с години да се случи.
Забавлявайте се Simple Smile

# 2
  • Мнения: 40 496
Не, въобще не бях настоятелна. Инициативата беше негова.

Не ти трябват чести разговори, а ясен и директен - защо не иска, точна причина. Как вижда бъдещето ви заедно, какви са представите му за живота.
Всеки да сподели неговите представи и ако се различават коренно, да не си губите времето.
Почти 4 г. и съвместен живот не е малко.

П.П. Не излизай с приказките, че ще отнеме години, колко ще е трудно и т.н.

# 3
  • Мнения: 60
Не, въобще не бях настоятелна. Инициативата беше негова.

Не ти трябват чести разговори, а ясен и директен - защо не иска, точна причина. Как вижда бъдещето ви заедно, какви са представите му за живота.
Всеки да сподели неговите представи и ако се различават коренно, да не си губите времето.
Почти 4 г. и съвместен живот не е малко.

П.П. Не излизай с приказките, че ще отнеме години, колко ще е трудно и т.н.

Здравей и благодаря за съветите! Той не е казвал, че не иска дете, просто винаги го отлага. Аз по принцип трудно се доверявам на хората и щом съм преценила, че можем да предприемем стъпката за общо жилище, значи съм го усетила като моя човек. Предполагам, че и той мисли по същия начин. Последно ми каза, че можем да пробваме лятото, което ми звучи малко абсурдно. И разбира се, бих изчакала, просто ме е страх да не ми каже тогава, че иска да го отложи с още. Предполагам, че всичко това се дължи на напрежение в работата и някакви мисли, че като има дете, няма да може да полага същите усилия в работата си както досега.

# 4
  • София
  • Мнения: 16 844
Скрит текст:
Здравейте, не знам дали има друга такава тема, ако модераторите преценят, нека я преместят, или изтрият!
Искам да споделя моята история с целта да събера малко повече мнения как е било при Вас и в същото време да излея душата си (нали казват, че като споделиш, малко или много ти олеква на душата).
Та... с приятеля ми сме заедно от три години и половина, миналата година си закупихме жилище, което е на двамата. Устроихме си живота като цяло. Аз съм на 25, а той на 26. И двамата работим, като той е работохолик, за него работата е много важна, работи и вечер от вкъщи доста често. От известно време ме гони мисълта, че щом стигнахме до момента да имаме общо жилище, да се разбираме перфектно и всичко да е нормално, е време вече да се замислим за следващата стъпка - да си имаме бебе! Да, ама не! Него май го е страх... постоянно отлага напред във времето - минава ми с номера от сорта на - хайде следващия месец, хайде лятото, хайде другия път! А все си мисля, че това и не става понякога от раз, може да трябват и години! Отделно, че и неговите и моите родители постоянно правят едни тънки намеци, че е време да обзаведем вече и детската стая... И на мен започва да ми става малко болна тема, въпреки, че не съм в напреднала възраст!
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!
Мъжът ми настояваше за дете, аз се дърпах в продължение на няколко години. Нямах конкретна причина, просто не исках дете, харесвах живота си такъв какъвто беше.

Разговаряйте и виж дали имате допирни точки по въпроса. Ако ти каже, че със сигурност иска дете, прецени дали можеш да му вярваш.

# 5
  • София
  • Мнения: 10 796
Предполагам, че и той мисли по същия начин.
Грешно предполагаш

# 6
  • Мнения: 40 496
Затова казвам, директно да посочи причина.
Ако е работата, това няма да се промени. Тя винаги ще е над семейството. Хора от този тип не се променят.

# 7
  • Мнения: 484
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!

Аз, аз... намилах като латерна - Искам бебе, искам бебе... Доста по-малко време сме били заедно от вас тогава, на повече години, но да кажем, че се познаваме от деца. Всичко мога да му изплескам, камо ли дали искам бебе и кога и да очаквам и ясен отговор.

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 678
Аз мисля, че щом като е решил да отлага, всякакви опити за обяснителни разговори са обречени и само биха натегнали атмосферата. Мисли си каквото искаш за него, но не  го пришпорвай. По- добре му показвай, че не ти пука, казвай, че нямаш зор още, , че по- добре е "когато дойде -тогава ще е най- добре", и може би през няколко безгрижни дни, когато само си почивате, нещата ще се случат . Когато на мъж му се заговори за женитба или за дете, той сигурно вижда от всяка лампа провесено въже за бесене.

# 9
  • Мнения: 60
Сега отчитам грешка в себе си. Когато аз плахо го питам кога смята да започнем с опитите за бебе и той ми каже по-натам и аз спирам с разговора. Може би защото цял живот съм такава - мълча си и приемам. Ето затова имам и проблеми не само в семейния живот, а и в работата!
А има и друго - всички около нас са доста по-големи и също нямат деца. Брат ми е на 30 и дори не иска да чуе за дете. Имат си бизнес и него това го устройва. Моите колежки са по 32 и също нямат деца, неговите колеги са в същото положение. Може би взима пример от тях...
Но като цяло ще приема съветите ви и ще говоря с него малко по-сериозно като ще настоявам отговор на въпроса защо не сега.

# 10
  • София
  • Мнения: 16 844
Този театър е много... елементарен. Какво пречи да разговаряте открито?

# 11
  • Мнения: 1 581
Здравей ! Не знам как бих ти помогнала с това, което ще кажа но.. Моят мъж постоянно ми говори да имаме бебе от 1-2 години, аз също много искам, дори съм сигурна, че ще се справя с отглеждането.. НО ако знаеш какъв страх изпитвам, тъпото е че и аз не знам от какво по- точно. Може би самата мисъл, че ще съм бременна и че ще имаме човече в живота ни.. не знам и аз, но много ме е страх и все отлагам колкото мога, но годинките минават..

# 12
  • Мнения: 60
Здравей ! Не знам как бих ти помогнала с това, което ще кажа но.. Моят мъж постоянно ми говори да имаме бебе от 1-2 години, аз също много искам, дори съм сигурна, че ще се справя с отглеждането.. НО ако знаеш какъв страх изпитвам, тъпото е че и аз не знам от какво по- точно. Може би самата мисъл, че ще съм бременна и че ще имаме човече в живота ни.. не знам и аз, но много ме е страх и все отлагам колкото мога, но годинките минават..

Здравей и от мен и се радвам, че се включи в темата! Мисля, че по-скоро аз мога да ти помогна с това, че има хора като мен, които си мечтаят приятелят им да иска, чак и да ги кара да си имат бебче! Това трябва изключително много да те радва и да се замислиш, че в това най-вероятно няма нищо страшно. Не знам на колко години си, но щом от 1-2 години вече се обсъжда тази тема, може би е хубаво вече да се впуснете в това приключение. Аз не мога да ти кажа от личен опит, но мога да ти кажа, че със сигурност това е най-хубавото чувство в живота и си заслужава да го изживееш!
Успех от мен Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 581
Знам, че е така ама този необясним страх.. Иначе много ти благодаря, аз също ти желая успех Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 4 610
Много ви е рано да имате бебе на по 25-26 години. Влез в някоя тема тук за бременни или за майки с малки бебета, ще ти се изправи косата... Мнооого е тежко, цял ден няма кой да им помага, и до тоалетната не могат да идат. Това готвене, чистене,... никакъв шанс, невъзможно било... И като се върне вечерта таткото - гърч и на него та да му е за урок, че се е съгласил с желанието на девойката.

Общи условия

Активация на акаунт