Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 60
Здравейте, не знам дали има друга такава тема, ако модераторите преценят, нека я преместят, или изтрият!
Искам да споделя моята история с целта да събера малко повече мнения как е било при Вас и в същото време да излея душата си (нали казват, че като споделиш, малко или много ти олеква на душата).
Та... с приятеля ми сме заедно от три години и половина, миналата година си закупихме жилище, което е на двамата. Устроихме си живота като цяло. Аз съм на 25, а той на 26. И двамата работим, като той е работохолик, за него работата е много важна, работи и вечер от вкъщи доста често. От известно време ме гони мисълта, че щом стигнахме до момента да имаме общо жилище, да се разбираме перфектно и всичко да е нормално, е време вече да се замислим за следващата стъпка - да си имаме бебе! Да, ама не! Него май го е страх... постоянно отлага напред във времето - минава ми с номера от сорта на - хайде следващия месец, хайде лятото, хайде другия път! А все си мисля, че това и не става понякога от раз, може да трябват и години! Отделно, че и неговите и моите родители постоянно правят едни тънки намеци, че е време да обзаведем вече и детската стая... И на мен започва да ми става малко болна тема, въпреки, че не съм в напреднала възраст!
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!

# 1
  • Мнения: 2 503
Стряскащо е за мъжете, да. Хубаво е, че си поела инициативата, предполагам, че като го премисли известно време и ще се съгласи. Не го пришпорвай, просто тактично напомни следващия месец преди очакваната овулация Simple Smile
Често се случва да се забременее скоро след започване с опитите, не се настройвай, че ще чакате с години да се случи.
Забавлявайте се Simple Smile

# 2
  • Мнения: 40 539
Не, въобще не бях настоятелна. Инициативата беше негова.

Не ти трябват чести разговори, а ясен и директен - защо не иска, точна причина. Как вижда бъдещето ви заедно, какви са представите му за живота.
Всеки да сподели неговите представи и ако се различават коренно, да не си губите времето.
Почти 4 г. и съвместен живот не е малко.

П.П. Не излизай с приказките, че ще отнеме години, колко ще е трудно и т.н.

# 3
  • Мнения: 60
Не, въобще не бях настоятелна. Инициативата беше негова.

Не ти трябват чести разговори, а ясен и директен - защо не иска, точна причина. Как вижда бъдещето ви заедно, какви са представите му за живота.
Всеки да сподели неговите представи и ако се различават коренно, да не си губите времето.
Почти 4 г. и съвместен живот не е малко.

П.П. Не излизай с приказките, че ще отнеме години, колко ще е трудно и т.н.

Здравей и благодаря за съветите! Той не е казвал, че не иска дете, просто винаги го отлага. Аз по принцип трудно се доверявам на хората и щом съм преценила, че можем да предприемем стъпката за общо жилище, значи съм го усетила като моя човек. Предполагам, че и той мисли по същия начин. Последно ми каза, че можем да пробваме лятото, което ми звучи малко абсурдно. И разбира се, бих изчакала, просто ме е страх да не ми каже тогава, че иска да го отложи с още. Предполагам, че всичко това се дължи на напрежение в работата и някакви мисли, че като има дете, няма да може да полага същите усилия в работата си както досега.

# 4
  • София
  • Мнения: 16 913
Скрит текст:
Здравейте, не знам дали има друга такава тема, ако модераторите преценят, нека я преместят, или изтрият!
Искам да споделя моята история с целта да събера малко повече мнения как е било при Вас и в същото време да излея душата си (нали казват, че като споделиш, малко или много ти олеква на душата).
Та... с приятеля ми сме заедно от три години и половина, миналата година си закупихме жилище, което е на двамата. Устроихме си живота като цяло. Аз съм на 25, а той на 26. И двамата работим, като той е работохолик, за него работата е много важна, работи и вечер от вкъщи доста често. От известно време ме гони мисълта, че щом стигнахме до момента да имаме общо жилище, да се разбираме перфектно и всичко да е нормално, е време вече да се замислим за следващата стъпка - да си имаме бебе! Да, ама не! Него май го е страх... постоянно отлага напред във времето - минава ми с номера от сорта на - хайде следващия месец, хайде лятото, хайде другия път! А все си мисля, че това и не става понякога от раз, може да трябват и години! Отделно, че и неговите и моите родители постоянно правят едни тънки намеци, че е време да обзаведем вече и детската стая... И на мен започва да ми става малко болна тема, въпреки, че не съм в напреднала възраст!
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!
Мъжът ми настояваше за дете, аз се дърпах в продължение на няколко години. Нямах конкретна причина, просто не исках дете, харесвах живота си такъв какъвто беше.

Разговаряйте и виж дали имате допирни точки по въпроса. Ако ти каже, че със сигурност иска дете, прецени дали можеш да му вярваш.

# 5
  • София
  • Мнения: 10 926
Предполагам, че и той мисли по същия начин.
Грешно предполагаш

# 6
  • Мнения: 40 539
Затова казвам, директно да посочи причина.
Ако е работата, това няма да се промени. Тя винаги ще е над семейството. Хора от този тип не се променят.

# 7
  • Мнения: 484
И за да не е изцяло темата за разказ как се оплаквам, искам да ви попитам вие как решихте да си имате бебе? И вие ли бяхте по-настоятелни или дойде от самосебе си? Трябва ли да го изчакам да бъде готов, или ако не го “натисна” т.е. да му говоря по-често, че вече е време, то никога няма да бъде готов? Или пък ако бъда по-настоятелна ще го отблъсна изцяло от това мое желание...
Благодаря за отделеното време!

Аз, аз... намилах като латерна - Искам бебе, искам бебе... Доста по-малко време сме били заедно от вас тогава, на повече години, но да кажем, че се познаваме от деца. Всичко мога да му изплескам, камо ли дали искам бебе и кога и да очаквам и ясен отговор.

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 685
Аз мисля, че щом като е решил да отлага, всякакви опити за обяснителни разговори са обречени и само биха натегнали атмосферата. Мисли си каквото искаш за него, но не  го пришпорвай. По- добре му показвай, че не ти пука, казвай, че нямаш зор още, , че по- добре е "когато дойде -тогава ще е най- добре", и може би през няколко безгрижни дни, когато само си почивате, нещата ще се случат . Когато на мъж му се заговори за женитба или за дете, той сигурно вижда от всяка лампа провесено въже за бесене.

# 9
  • Мнения: 60
Сега отчитам грешка в себе си. Когато аз плахо го питам кога смята да започнем с опитите за бебе и той ми каже по-натам и аз спирам с разговора. Може би защото цял живот съм такава - мълча си и приемам. Ето затова имам и проблеми не само в семейния живот, а и в работата!
А има и друго - всички около нас са доста по-големи и също нямат деца. Брат ми е на 30 и дори не иска да чуе за дете. Имат си бизнес и него това го устройва. Моите колежки са по 32 и също нямат деца, неговите колеги са в същото положение. Може би взима пример от тях...
Но като цяло ще приема съветите ви и ще говоря с него малко по-сериозно като ще настоявам отговор на въпроса защо не сега.

# 10
  • София
  • Мнения: 16 913
Този театър е много... елементарен. Какво пречи да разговаряте открито?

# 11
  • Мнения: 1 607
Здравей ! Не знам как бих ти помогнала с това, което ще кажа но.. Моят мъж постоянно ми говори да имаме бебе от 1-2 години, аз също много искам, дори съм сигурна, че ще се справя с отглеждането.. НО ако знаеш какъв страх изпитвам, тъпото е че и аз не знам от какво по- точно. Може би самата мисъл, че ще съм бременна и че ще имаме човече в живота ни.. не знам и аз, но много ме е страх и все отлагам колкото мога, но годинките минават..

# 12
  • Мнения: 60
Здравей ! Не знам как бих ти помогнала с това, което ще кажа но.. Моят мъж постоянно ми говори да имаме бебе от 1-2 години, аз също много искам, дори съм сигурна, че ще се справя с отглеждането.. НО ако знаеш какъв страх изпитвам, тъпото е че и аз не знам от какво по- точно. Може би самата мисъл, че ще съм бременна и че ще имаме човече в живота ни.. не знам и аз, но много ме е страх и все отлагам колкото мога, но годинките минават..

Здравей и от мен и се радвам, че се включи в темата! Мисля, че по-скоро аз мога да ти помогна с това, че има хора като мен, които си мечтаят приятелят им да иска, чак и да ги кара да си имат бебче! Това трябва изключително много да те радва и да се замислиш, че в това най-вероятно няма нищо страшно. Не знам на колко години си, но щом от 1-2 години вече се обсъжда тази тема, може би е хубаво вече да се впуснете в това приключение. Аз не мога да ти кажа от личен опит, но мога да ти кажа, че със сигурност това е най-хубавото чувство в живота и си заслужава да го изживееш!
Успех от мен Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 607
Знам, че е така ама този необясним страх.. Иначе много ти благодаря, аз също ти желая успех Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 4 652
Много ви е рано да имате бебе на по 25-26 години. Влез в някоя тема тук за бременни или за майки с малки бебета, ще ти се изправи косата... Мнооого е тежко, цял ден няма кой да им помага, и до тоалетната не могат да идат. Това готвене, чистене,... никакъв шанс, невъзможно било... И като се върне вечерта таткото - гърч и на него та да му е за урок, че се е съгласил с желанието на девойката.

# 15
  • София
  • Мнения: 16 913
Ако таткото е татко, значи му се полага да си гледа детето. Ако не е искал да гледа дете, да не е ставал родител.

# 16
  • Мнения: 39
Разбирам приятеля ти. Аз бях тази, която все отлагаше. Мисля, че ме беше страх от промяната. Моментът все не ми се струваше подходящ. Все нещо трябваше да се свърши... И аз като приятеля ти съм работохолик. Накрая мъжът ми ми каза: "Моментът никога няма да е подходящ." И се замислих... чаках да приключа текущия проект, после щеше нов да започне и аз пак да чакам... И се впуснах в приключението. Съветът ми е да поговорите открито за причината за отказа без натякване и намилане. Ако не е готов още не го притискайте. Крачката между искам дете ( някога в бъдещето ) и искам дете ( сега ) може да ви изглежда малка, но не е.

# 17
  • Мнения: 159
С моята половинка заживяхме заедно след 4тата година от нашата връзка, в мое наследствено жилище. Като опитите ни за детенце продължиха година (поради здравословни причини в мен и него - имахме нужа от лечение), декември 2018 се роди нашия малък бандит. Като цяло още преди да заживеем заедно и двамата искахме дете. Виж... Ако говорим за това да ми предложи брак, все чака човека подходящ момент 😂😂 и последния път в яда си му казах, че сама ще си купя пръстен 😂😂

# 18
  • Мнения: 681
Имате моята благословия, много е важно да се раждат българчета, но и заради пустият егоизъм ще си изчезнем като нация. Минимум 3 деца искам от вас, това е щастие умножени х 3 !

Случаят ти е много лесен за решаване, ако сега родиш първото бебче до 30-32 спокойно вече може да си имате 3 деца и пълна къща от щастие. Ще си във най-силните си години с най-много енергия и по-лесно ще може да се справиш.

Няма какво да го чакаш да се накуми, па да му дойде кефа, така може да си чакаш и 10 години.
Решението е просто, спираш всякакви предпазни средства и засичаш на календара, кои са дните на овулация и точно тогава и си приготвяш най-хубавото и секси бельо, правиш всички онези въздействащи на мъжа нещица още през деня, да го жегнеш и като дойде момента, ще се раздадеш на макс, да го направиш да не знае къде се намира и той дори няма да има сила да прекъсне и да не свърши там където трябва.

След това стискаш палци, палиш свещ, може да погалиш заешко краче ако имаш (трябва да е ляво обаче), хвърляне на сол през рамо и още много други ритуали (може да провериш в гугъл) !
Разбира се ти ще му кажеш, че пиеш противозачатъчни, аз това забравих, тази благородна лъжа е важна !

След това си го действаш по-график и ако всичко е наред ще се получи, понякога става много бързо. Обаче си мисля и друго, май най-хубавите деца се раждат, когато и секса е от най-хубавите, а не просто нещо протоколно, след тежък работен ден. Та вземи го накрай да отидете някъде на почивка, да спре да мисли само за тая работа, разбира се пак ще планираш датата според дните на овулация.

След това като разбереш, че си бременна, си планираш когато точно ще му кажеш и правиш една скрита камера да му снимаш реакция и ще сме много щастливи ако ни я покажеш. Smile
Сигурно ще е много епично и реакцията му, но повярвай после ще е много щастлив !

Желая ти успех, пиши после как се развиват нещата ! Flowers Four Leaf Clover

# 19
  • Мнения: 1 696

Сигурно ще е много епично и реакцията му, но повярвай после ще е много щастлив !


Ако вземе пък, че не е много щастлив, понеже са го излъгали, измамили и то човекът, който уж ще му е опора в живота, си дай адреса, мацката на теб да ти донесе ултразвука и ти да гледаш българчето, да го храниш, да му сменяш памперсите и да изкарваш пари за него. Така де, важно е българчета да се раждат, нали?
Или викаш ти само на приказки си голям.

# 20
  • Мнения: 681

Сигурно ще е много епично и реакцията му, но повярвай после ще е много щастлив !


Ако вземе пък, че не е много щастлив, понеже са го излъгали, измамили и то човекът, който уж ще му е опора в живота, си дай адреса, мацката на теб да ти донесе ултразвука и ти да гледаш българчето, да го храниш, да му сменяш памперсите и да изкарваш пари за него. Така де, важно е българчета да се раждат, нали?
Или викаш ти само на приказки си голям.
И на сърце и на приказки съм голям, да ми се обади ако вземе, че остане сама с дете и ако е готова да има поне още две. Ще си ги гледам и нея и децата много добре.

Не виждам никакви проблеми във връзката, никой няма да я остави. То сигурно няма още десетки милиони случаи на двойки с непланирано забременяване (дори такива без собствени жилище и които не са финасово стабилни) и хората си ги гледат децата и са щастливи.

Двойката от темата няма никакви пречки да си имат вече дете. Вие кво искате да роди на 40 ли и на 60 да има абитуриенти ?

Действай момиче, той ще е много щастлив, нищо че се дърпа, да станеш баща или майка е страхотно чувство.
Това днешните мъже са големи лигльовци. Не бил готов милия, все едно той ще ражда и кърми. Rolling Eyes

# 21
  • Варна
  • Мнения: 833
Сигурно ще е много епично и реакцията му, но повярвай после ще е много щастлив !
Ако вземе пък, че не е много щастлив, понеже са го излъгали, измамили и то човекът, който уж ще му е опора в живота, си дай адреса, мацката на теб да ти донесе ултразвука и ти да гледаш българчето, да го храниш, да му сменяш памперсите и да изкарваш пари за него. Така де, важно е българчета да се раждат, нали?
Или викаш ти само на приказки си голям.
ГолямА. Голяма е на приказки, да.
Лелята, която ги плещи тези глупости, често се олива.
(Без да отчита момента, че някой по-млад и наивен може и да им се върже.)

Сталонче, душко, ти колко деца роди, кърми и отглеждаш в момента (че все не става ясно; но пък знаеш, колко било страхотно чувството - и да си баща, и майка)?

А, и да знаеш - не на всяка леля й се получава да се прави на мъж във форума;)
Нужно е мааалко повече от ник "Жребеца", лъвски аватар и тържествено заявление в началото на всеки пост - "Внимание, следва мъжко мнение!"
Ще ме умориш от смях вече.

# 22
  • Мнения: 2 058
Разбирам половинката Ви. Неслучайно отговарям по това време на денонощието - обичайно в тези часове приключвам с работата.
При мен има и здравословни причини да не забременявам, но и преди тях все отлагах - една магистратура, втора, тази цел, следващата. Изпитвам истински ужас от идеята да стопирам кариерата си точно в този момент за година примерно. На 29 съм и знам, че скоро ще се наложи да потисна тези чувства, но все пак ме е страх.

# 23
  • Мнения: 11 317
Съветът ти мацката да забременее по този начин обаче не е много добър. Това става, ако без много да се разправят спрат предпазните средства и оставят нещата на природата. Което е моя съвет в случая.

Тук във форума има много момичета, мъжът на които си е бил камшика във втория месец, или веднага след раждането на детето, така че не може да се разчита, че ще се зарадва на непредвидена изненада. Момчето е много младо, на 26 не знам има ли още мъже да стават бащи. По скоро сега му е времето да бачка яко, за да си поставя основи, което той и прави.

# 24
  • Мнения: 30 802
Изчакайте една година. Бебето не е задължителна стъпка, която идва след стъпки А, Б и В. Следва точно това решение да е гъвкаво.

Съвсем добре разбирам страха да имаш бебе - на 25 мен ме беше тотално страх. И не е вярно, че ако на 26 си работохолик, то винаги ще е така. Точно на 26 си няколко години след завършване, още тече ориентиране, доказване. И да, детето може да попречи да се потопиш, това е много пъти говорено в тоя форум. На 26 е точно времето да работиш и вечер, и уикендите, за да не се налага да правиш същото на 36.

Особено ако работата е специфична - трябва да се потопи, няма алтернатива. Сега е времето.

Още сте много млади, наистина дори да изчакате, имате време за 3 деца. Но не чакайте 10 години чак - има варианти по средата.

Но му уважи страха и не го натискай с патриотични дивотии за българчета. Уважи му неговия живот, обговорете очакванията и страховете. Бебенце, ама яко пие сили, не е просто така между другото.

# 25
  • Варна
  • Мнения: 833
Според мен сте много млади, за да се забиваш отсега с такива мисли. Опитай да не влизаш във филма "Ако не стане после отведнъж" и т.н.

Виждам, че мненията на околните много ти влияят. И се чувстваш длъжна да оправдаеш очакванията на роднини, познати, форум.
 Не, не си длъжна да си подреждаш живота според някакъв общоприет списък: мъж - апартамент - деца - пенсия - спокойно мога да си умра (изпълнила предназначението си).

Имай предвид, че и да надделееш в борбата за бебе над мъжа ти, после не можеш да му се сърдиш и да пускаш теми от рода на "Той изглежда дистанциран и не участва в отглеждането на детето. Защо така?"
(Особено ако послушаш гениалните съвети да забременееш на своя глава.)

Иначе, да - трябва да говорите конкретно по въпроса, щом за теб е важно, но не си представям, как мъж на 26 години би могъл да ти каже някакви по-точни срокове - кога ще е готов. Затова и се държи така сега. Едва ли е, за да те мотае.
Скрит текст:
Сталонче, душко! Усмихна ме!
Ама хич не ти се отдава профилирането;)

Да, не съм първа младост - точно 40 навърших през изминалата година. Но всичко останало ти е пак - клише до клишето, към клише води.

Супер позитивен човек съм. Само че с годините, сякаш все по-ниско пада границата на моята търпимост към глупостта и посредствеността.

А, да! Ще ти споделя (под секрет:) - има хора, които се чувстват самодостатъчни. Които нямат нужда да търсят "половинката си" (такова животно и няма) или "мъжка ласка", за да се почувстват цели личности. Пожелавам ти да стигнеш някой ден до това ниво (ама надали).

И, гледам, пак избягваш конкретни отговори на съвсем конкретни въпроси, криейки се зад лични нападки;)

Сега се сетих, че е по-добре все пак, да си жена (за теб е по-добре. За щастие, не е мой проблем, какво точно си ти;)

Ако си мъж, обаче... Бррр... Гадост!
Срещала съм такива "мъже" - лели в мъжки тела. Видни познавачи на женската душа и психика (според тях;)
Като роботи повтарят заучени клишета, сигурни - че това искат да чуят жените. Толкова емпатия, тооолкова разбиране - чрез които се опитват да се впишат в различни групи от хора. Мимикриращи навлеци (или иначе казано - фурнаджийски лопати:)

Грозно става, когато се случи да се поразмести симпатично-емпатичната маска;)
При теб, това беше моментът, когато изтърси, че гейовете били психари, с чиито отклонения - само в мюсюлманските държави знаели как да се "справят ефективно"!  Евалата!
(Не че нещо, но мъж (хетеро), който няма проблеми със собствената сексуалност (и ориентация) - няма проблем и с чуждите такива;)
Нито смята за нормално, да се измъчват и убиват хора, само защото са гейове.
Да знаеш само;)

Лошо няма!
Цунки - мунки, гушки - мушки! И много сърчица!

Последна редакция: вт, 14 яну 2020, 14:09 от Trill

# 26
  • Мнения: 16 129
Сега отчитам грешка в себе си. Когато аз плахо го питам кога смята да започнем с опитите за бебе и той ми каже по-натам и аз спирам с разговора.
Скрит текст:
Може би защото цял живот съм такава - мълча си и приемам. Ето затова имам и проблеми не само в семейния живот, а и в работата!
А има и друго - всички около нас са доста по-големи и също нямат деца. Брат ми е на 30 и дори не иска да чуе за дете. Имат си бизнес и него това го устройва. Моите колежки са по 32 и също нямат деца, неговите колеги са в същото положение. Може би взима пример от тях...
Но като цяло ще приема съветите ви и ще говоря с него малко по-сериозно като ще настоявам отговор на въпроса защо не сега.
Ами, не спирай....това не е като да го питаш "Мило, искаш ли боб за вечеря?", а той да изсумти "...абе, нещо не съм гладен сега!" и ти да го оставиш да си дреме там над работата.
Връзка, дом, брак, деца са СЕРИОЗНИ теми.Не оставяй друг да управлява живота и желанията ти.
Което не означава да се наложиш на всяка цена, за да "видиш ли, АЗ управлявам сама живота си!", а когато има някакъв важен и щекотлив проблем за решение, да имаш смелостта да го заявиш ясно и категорично.И да настояваш за точен отговор/обяснение защо той е против/не иска/не дава или каквото там мънка като отказ.
не иска брак-Защо? без увъртания
не иска дете-Защо? без увъртания
Защото той в момента просто те мотае.Напълно възможно е изобщо да НЕ иска дете.Но просто още не е готов да те пусне да си тръгнеш, затова и ти пълни главата с "мухи"....сигурна съм, че ако настояваш за отговор Защо точно през лятото почвате бебето, то той няма да има разумен отговор на това.

# 27
  • Мнения: 141
Много ви е рано да имате бебе на по 25-26 години. Влез в някоя тема тук за бременни или за майки с малки бебета, ще ти се изправи косата... Мнооого е тежко, цял ден няма кой да им помага, и до тоалетната не могат да идат. Това готвене, чистене,... никакъв шанс, невъзможно било... И като се върне вечерта таткото - гърч и на него та да му е за урок, че се е съгласил с желанието на девойката.

Ето това е проблема на българите " много ви е рано да имате деца", "мнооооого" било тежко. Как не ви е срам да говорите така. Все пак става въпрос за деца, кое е толкова тежко да отглеждаш дете, нормално е да полагаш грижи за нещо, което има нужда само и единствено от теб. Направо побеснявам като видя или чуя някой да казва колко е тежко и гадно да гледаш дете и го прави по задължение, а не по желание отвръщавам се от такива хора. А и на вас ако не ви харесва няма нужда да настроивате другите така.
Много се извинявам че влизам така в темата, но това ме вбеси и нямаше как да го подмина.
Само да вметна, че съм на 21 години и имам бебе на 9 месеца и не сме цигани, да ми е жива и здрава по-хубаво нещо от това не ми се е случвало. Съгласие не се е налагало понеже не е планирано бебе, но и за миг не съм си помисляла, че е грешка или, че ще е тежко. Вярно има моменти, в които нервите ти не издържат, но всичко минава за секунди щом погледнеш детето. Според мен действайте време за кариери ще имате и след детето.

# 28
  • София
  • Мнения: 16 913
Изказването е иронично, доколкото разбирам, но отврЪщението е важно...
А аз се отвращавам (с А) от тесногръдието.

# 29
  • Мнения: 60

Ето това е проблема на българите " много ви е рано да имате деца", "мнооооого" било тежко. Как не ви е срам да говорите така. Все пак става въпрос за деца, кое е толкова тежко да отглеждаш дете, нормално е да полагаш грижи за нещо, което има нужда само и единствено от теб. Направо побеснявам като видя или чуя някой да казва колко е тежко и гадно да гледаш дете и го прави по задължение, а не по желание отвръщавам се от такива хора. А и на вас ако не ви харесва няма нужда да настроивате другите така.
Много се извинявам че влизам така в темата, но това ме вбеси и нямаше как да го подмина.
Само да вметна, че съм на 21 години и имам бебе на 9 месеца и не сме цигани, да ми е жива и здрава по-хубаво нещо от това не ми се е случвало. Съгласие не се е налагало понеже не е планирано бебе, но и за миг не съм си помисляла, че е грешка или, че ще е тежко. Вярно има моменти, в които нервите ти не издържат, но всичко минава за секунди щом погледнеш детето. Според мен действайте време за кариери ще имате и след детето.

То е ясно, че всеки си има мнение и че никой не може да ти го промени и затова не искам да споря. Но като цяло и аз мисля като теб, по-скоро си мисля, каква ще е разликата сега с това когато съм на 30+? Какво ще се промени тогава, че да ми е по-лесно. Мисля, че обстоятелствата ще бъдат абсолютно същите, нито ще се появи домашна помощница, нито моя ще започне да работи по-малко.

# 30
  • Мнения: 410
Мъж на 26 години в днешно време е далеч от възрастта да става баща. Забелязвам нещо странно напоследък. Много се пънат младите да заживеят заедно, женят се, апартаменти купуват, НО... не им е време за деца. И се получава една дупка от около 3-4 години, в които или единият иска, другия не, или и двамата не искат, което да кажем е ок, а има и други, които се разделят междувременно.
Не знам, намери си някакво занимание, учи, работи, пътувайте. На него няма да му се прииска скоро, а и те съветвам да не го насилваш. Явно не е от типа, който може да бъде изнуден или ти не си такава жена да го "излъжеш". (имам предвид да го убедиш, а не да направиш някоя шашма)


То е ясно, че всеки си има мнение и че никой не може да ти го промени и затова не искам да споря. Но като цяло и аз мисля като теб, по-скоро си мисля, каква ще е разликата сега с това когато съм на 30+? Какво ще се промени тогава, че да ми е по-лесно. Мисля, че обстоятелствата ще бъдат абсолютно същите, нито ще се появи домашна помощница, нито моя ще започне да работи по-малко.

Тук грешиш много.
По-добра професия, повече пари, повече майчинство, повече възможности. Повече осъзнатост, повече търпение към детето.
(това от личен опит като родила на 23 и 27, а сега съм на 33 и ги виждам нещата, ама късно е либе за китка. )

# 31
  • Мнения: 30 802
Ще ти кажа: на 30+ мъжът ти може да е дръпнал с работата, да работи нещо по-леко за по-малко пари и да усети кога може да скатае. На 26 да излизаш рано от работа е срамотия. На 30+ вече е норма. Иначе за жената е ясно, че е по-добре по-рано, по много причини. Но все още имаш година за спокоен размисъл.

Иначе не е зле да се роди преди 30, минава и заминава и вече ти е поизгледано, не на 32 да почваш тепърва с памперсите.

И другото нещо: В тоя форум сега ще ти пропагандират как таткото трябва да се включва от ден първи, да бди, абе да стане втора мама. Ако много искаш бебе и сега ти е моментът, другият вариант е да обговорите дали наистина ще го чакаш да се връща рано и да ти подава сапунчето за къпане, или ще се стегнеш и ще отръскаш едно новородено, както са правили милиони жени.

Изобщо, ако не си втълпиш, че трябва супер много да въвлечеш таткото - раждаш, изглеждаш го и си свиркаш. Ако чакаш нещата да станат по стандарта на ССФ, може да има да чакаш. Или да ти кажат да бягаш с 200 и да търсиш нов мъж с уклон да е втора мама, супер грижовен, веднага да плесне с ръце, да занемари работата и да научи наизуст всички марки мокри кърпи.

# 32
  • Мнения: 60
Ще ти кажа: на 30+ мъжът ти може да е дръпнал с работата, да работи нещо по-леко за по-малко пари и да усети кога може да скатае. На 26 да излизаш рано от работа е срамотия. На 30+ вече е норма. Иначе за жената е ясно, че е по-добре по-рано, по много причини. Но все още имаш година за спокоен размисъл.

Иначе не е зле да се роди преди 30, минава и заминава и вече ти е поизгледано, не на 32 да почваш тепърва с памперсите.

И другото нещо: В тоя форум сега ще ти пропагандират как таткото трябва да се включва от ден първи, да бди, абе да стане втора мама. Ако много искаш бебе и сега ти е моментът, другият вариант е да обговорите дали наистина ще го чакаш да се връща рано и да ти подава сапунчето за къпане, или ще се стегнеш и ще отръскаш едно новородено, както са правили милиони жени.

Изобщо, ако не си втълпиш, че трябва супер много да въвлечеш таткото - раждаш, изглеждаш го и си свиркаш. Ако чакаш нещата да станат по стандарта на ССФ, може да има да чакаш. Или да ти кажат да бягаш с 200 и да търсиш нов мъж с уклон да е втора мама, супер грижовен, веднага да плесне с ръце, да занемари работата и да научи наизуст всички марки мокри кърпи.

По принцип си права, но при него нещата са различни. Той не работи единствено за да сме финансово стабилни. Работи и защото му е интересна работата и го прави щастлив. Е, за жалост това няма да се промени според мен. А и съм далеч от мисълта, че искам да го спирам от нещо, което му харесва. Още повече, че ми е пределно ясно, че неговата заплата е 4 пъти по-голяма от моята.
Не знам какво е да имаш дете, не знам колко отговорности са ти на главата, но определено знам, че ще дам всичко от себе си, защото знам, че и той не ги изкарва тия пари толкова лесно.

# 33
  • Мнения: 1 893
Е то моментът никога не е подходящ и винаги могат да се намерят извинения. Работи ми се, живее ми се, ходи ми се еди къде си. С дете животът не свършва, просто приоритетите стават други и се съобразяваш за всичко за известен период от време. Лично за мен си млада, аз не бих родила на 25, на всеки човек е различен. Родих на 32 първото си дете, мъжът ми беше на 25. Абсолютно осъзнато го направих тогава, преди това все се имах за млада и отлагах нарочно, просто не ми се влизаше в тая въртележка.
Щом ти го искаш, говори с него, това са сериозни неща, недей да отстъпваш толкова лесно-не само за това, а по принцип. Но по принцип имате достатъчно време.

# 34
  • Мнения: 30 802
Ами пробвайте с едно - това е едно дете, не е динозавър. Щото то истинският цирк и жонглиране започват при 2+ деца. С едно - и да се прибира късно, главно проблемът е психиката на жената и че се чувства малко оставена настрани, докато той прави нещо интересно. Но с подходяща настройка и това се преодолява, стига да не те навият във форума, че ще си "самотна майка", само щото таткото закъснява от работа.

С едно дете, колкото и да се чувстваш натоварена, минава и заминава.

Да, работата му е интересна, но с времето естествено ще почне да се отдръпва. Сега просто е в пика на навлизането в професията. Предполагам програмист някакъв. И впрочем много е добре, че е работохолик, а не "по живота", да излиза и да разпуска. Работата е до време, всички забавят темпото в един момент, ама тия, дето са по кефовете, не се спират.

С едно бебе ще се справите, дори да не ти цъфва на вратата в 5:00 следобед и ти да хукваш навън, оставяйки му вечерните часове. Освен това детето не е вечно новородено, гледа се активно много дълги години. Примерно в тоя форум яко ме ожалиха, че таткото не ми е помагал за второто и третото бебе до около годинката - ама питай сега дали не поема досадни разходки и доста други неща, когато вече са очовечени и те сами го търсят и му се качват на главата...

# 35
  • Мнения: 1 841
Според мен възрастта си е много добра за първо дете. Ако не е узрял, може и никога да не узрее.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 833
С едно - и да се прибира късно, главно проблемът е психиката на жената и че се чувства малко оставена настрани, докато той прави нещо интересно. Но с подходяща настройка и това се преодолява, стига да не те навият във форума, че ще си "самотна майка", само щото таткото закъснява от работа. ...
Тя, нали точно пита, какво щяло да е различното от сега - на 30+.
Ами, това - мисленето, психиката. Сега като гледам, колко е впечатлителна, като нищо ще я убедят.

# 37
  • Мнения: 161
И на мен ми е чудно кой трябва да каже кога една двойка са готови вече за деца? Възрастта като настъпи и ще изкука кукувицата от часовника? Или ще пратите съобщение по форума?
Странно ми е как непознати преценяват други непознати спрямо възрастта дали са готови за нещо си или не са..
За протокола - нямам деца все още, на 23 години съм. Почти всички мои приятелки и познати на 23-25 имат 1 или 2! бебета вече. А и много от тях раждат и успоредно с това си продължават образованието.
Да, емоционално и психически на 30+ всяка жена ще е може би по-подготвена. Но отглеждането на дете си е еднакъв процес както на 25, така и на 30, ако изключим факторът финанси. Има хора и на 25 с добри финанси.

# 38
  • Мнения: 16 129
Скрит текст:
Ами пробвайте с едно - това е едно дете, не е динозавър. Щото то истинският цирк и жонглиране започват при 2+ деца.
С едно - и да се прибира късно, главно проблемът е психиката на жената и че се чувства малко оставена настрани, докато той прави нещо интересно. Но с подходяща настройка и това се преодолява, стига да не те навият във форума, че ще си "самотна майка", само щото таткото закъснява от работа.

Скрит текст:
С едно дете, колкото и да се чувстваш натоварена, минава и заминава.

Да, работата му е интересна, но с времето естествено ще почне да се отдръпва. Сега просто е в пика на навлизането в професията. Предполагам програмист някакъв. И впрочем много е добре, че е работохолик, а не "по живота", да излиза и да разпуска. Работата е до време, всички забавят темпото в един момент, ама тия, дето са по кефовете, не се спират.

С едно бебе ще се справите, дори да не ти цъфва на вратата в 5:00 следобед и ти да хукваш навън, оставяйки му вечерните часове. Освен това детето не е вечно новородено, гледа се активно много дълги години. Примерно в тоя форум яко ме ожалиха, че таткото не ми е помагал за второто и третото бебе до около годинката - ама питай сега дали не поема досадни разходки и доста други неща, когато вече са очовечени и те сами го търсят и му се качват на главата...
Малко оф топик, ама, Сирен, това толкова често го повтаряш, във всяка удобна тема, че имам чувството, че сама себе си опитваш да убедиш колко е cool мъжът ти, въпреки, че грам грижа не е полагал за бебетата ви....
Идея нямам така ли е или не, но звучиш вече като "психясала" по темата.А, зАпри се малко!   Smiley

# 39
  • Варна
  • Мнения: 833
Затова казвам - според мен! Тя си знае. Но мъжът очевидно не е готов.
Та не знам после, дали ще се справи почти сама.
Не я познавам.

# 40
  • Мнения: 30 802
Ами не знам, за мен е по-лесно сега, докато има ентусиазъм, да го роди и да го изгледа, вместо да чака зрял-презрял татко, дето ще подава чинно сапунчето и ще сменя точно 50% от памперсите, по спецификации на ССФ:) даже си мисля, че на 30+ може малко да се е отдалечила от ентусиазма и нещата да стават по-тегаво.

Франзоаз, за мен "бебетата" са фаза със специфични задачи. Виж децата вече - те са друго нещо, дългогодишен проект. Това, че не се е включвал с бебета, за мен е едно нищо. Във форума обаче се преекспонира и се дават присъди. Та така, може едно нещо да не е най-идеалното и за пример, но може да работи, да мине и замине. Няма нужда всичко да е куул и точ в точ по стандарти. Да, има някакъв култ към супер-ангажираните с малки бебенца бащи, ама не на мен тия - това е най-лесният период, то си лежи, ти го обслужваш. След това има още 10 тона работа по децата.

Изобщо какво значи "готов"? Той е мъж, може никога да не изпита ентусиазъм по "бебенца". Дори някои жени не го изпитват това. Бебето не е атестат, то е сбор от доста прозаични задачи и после става дете, с други задачи, някои по-интересни.

Впрочем повечето жени се справят сами, през деня те са с бебето, бащата е на работа. И има няколко часа вечер примерно, макар че може и тях да ги няма, защото някои бебета в 6 вечерта вече са сложени за нощен сън.

# 41
  • Мнения: 161
Трил, не съм визирала Вас. По-скоро ме ядоса и мен коментара на Фри.
Защо толкова категорично се раздават съвети според възрастта?
Има хора и на 40 за нищо не са готови - не само за деца.Има и такива на 20 - готови за деца и сватби и какво ли още не. Сериозността на човек не е само до годините опит. И изобщо не означава,че 25-годишния татко няма да си погледне детето, а 40-годишния няма да спре да го дондурка.

# 42
  • Мнения: 176
Сега, ще се направя на гадател и ще спекулирам малко, но:

0. Просто защото двама души се разбират и са заживели заедно, не значи че и двамата искат да имат деца.

1. Приятеля ти, не го е страх да има дете - той просто не иска сега. Евентуално иска в бъдеще и то в абстрактното бъдеще - някой ден. Подобно желание е тип "Искам някой ден да ида в Куба" и е много различно от "Ще ида в куба през лятото на 2021г"

2. Ако искаш да имаш дете с този човек, сядаш и говориш с него. Започва със това, че ти искаш дете. Искаш го скоро и не ти си чака. Готова си да свършиш каквото трябва, за да го имаш това дете, но ти е нужна неговата помощ ( с зачеването, а и след това). Говорите си, планувате, кой какво ще върши, кога къде и т.н. Обясни му ясно, колко часа от неговото време на ден ще му коства това дете. Спазарете се.

# 43
  • Мнения: 410
Трил, не съм визирала Вас. По-скоро ме ядоса и мен коментара на Фри.
Защо толкова категорично се раздават съвети според възрастта?
Има хора и на 40 за нищо не са готови - не само за деца.Има и такива на 20 - готови за деца и сватби и какво ли още не. Сериозността на човек не е само до годините опит. И изобщо не означава,че 25-годишния татко няма да си погледне детето, а 40-годишния няма да спре да го дондурка.

Младостта и неопитността прозира от всяка твоя дума.
Лошо няма, и аз бях така на тази възраст. 10 год. по-късно мнението ми е точно обратното.
Не става въпрос за възраст, а за опит и основни житейски прозрения, които НЕ настъпват на 23, а много по-късно.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 833
Фри е използвала ирония;)
Стига сте се ядосвали напразно:)

# 45
  • Мнения: 16 129
Скрит текст:
Ами не знам, за мен е по-лесно сега, докато има ентусиазъм, да го роди и да го изгледа, вместо да чака зрял-презрял татко, дето ще подава чинно сапунчето и ще сменя точно 50% от памперсите, по спецификации на ССФ:) даже си мисля, че на 30+ може малко да се е отдалечила от ентусиазма и нещата да стават по-тегаво.
Франзоаз, за мен "бебетата" са фаза
Скрит текст:
със специфични задачи. Виж децата вече - те са друго нещо, дългогодишен проект. Това, че не се е включвал с бебета, за мен е едно нищо. Във форума обаче се преекспонира и се дават присъди. Та така, може едно нещо да не е най-идеалното и за пример, но може да работи, да мине и замине. Няма нужда всичко да е куул и точ в точ по стандарти. Да, има някакъв култ към супер-ангажираните с малки бебенца бащи, ама не на мен тия - това е най-лесният период, то си лежи, ти го обслужваш. След това има още 10 тона работа по децата.

Изобщо какво значи "готов"? Той е мъж, може никога да не изпита ентусиазъм по "бебенца". Дори някои жени не го изпитват това. Бебето не е атестат, то е сбор от доста прозаични задачи и после става дете, с други задачи, някои по-интересни.

Впрочем повечето жени се справят сами, през деня те са с бебето, бащата е на работа. И има няколко часа вечер примерно, макар че може и тях да ги няма, защото някои бебета в 6 вечерта вече са сложени за нощен сън.
А за мен бебетата са личности, от деня на раждането си.И имат нужда от двамата си родители, пак от ден първи.
Та, до края, във всяка фаза на живота си.
Разбирам различията ни.
Просто не внушавай на всяка новоизлюпена мама колко е нормално бащата да отсъства от живота на детето си, само за да заглушаваш собственото си недоволство.
пак: не знам дали е така реално, но така звучиш....

# 46
  • Мнения: 161
Трил, не съм визирала Вас. По-скоро ме ядоса и мен коментара на Фри.
Защо толкова категорично се раздават съвети според възрастта?
Има хора и на 40 за нищо не са готови - не само за деца.Има и такива на 20 - готови за деца и сватби и какво ли още не. Сериозността на човек не е само до годините опит. И изобщо не означава,че 25-годишния татко няма да си погледне детето, а 40-годишния няма да спре да го дондурка.

Младостта и неопитността прозира от всяка твоя дума.
Лошо няма, и аз бях така на тази възраст. 10 год. по-късно мнението ми е точно обратното.
Не става въпрос за възраст, а за опит и основни житейски прозрения, които НЕ настъпват на 23, а много по-късно.
Съгласна съм, че не съм си взела дозата житейски прозрения все още.
Не смятам, че през форума някой би могъл да ме прецени - но щом успяхте, браво.
Познавам много хора на 33 - с повече житейски уроци и опит от мен, но с по-малко мозък в глава, че да ги усвоят.
Понякога годините не отговарят на опитността. Ясно ми е, че на 33 ще мисля много по-разумно, отколкото сега.
Просто не мога и не искам да разбера кому е нужно да озрява чак до 35, за да реши,че е готов и иска деца.

# 47
  • Мнения: 30 802
"А за мен бебетата са личности, от деня на раждането си..."

Хахаха:) е малко се прекалява със сантименталното отношение. И викаш - завършени личности, и трябва всички други да си изоставят живота и да се врътнат на пета около акащата в памперс велика личност? Точно пък малките бебета имат нужда от ядене и смяна на памперси и от мама. Спят през повечето време, комуникацията идва по-късно, в началото не знаят на коя земя са.

Бащата пак си присъства, но схемата е - бащата подкрепя майката, прави неща за нея; майката прави неща за бебето. Ама то сега стандартът е висок, трябва мъжът да има същата чувствителност като жената.

И да, може сама да си изкъпеш бебето, без да излееш кофа сълзи как си "самотна майка" и как детето е лишено от бащино присъствие, щото не е подал сапунчето и не се е хилил като тиква с овче умиление над "личността". Представи си, сама си къпех бебетата, колко невероятно. Направо една каторга беше това, аз- горката, изоставена, с бебе цели 3 килограма и няма кой да ми асистира да го изкъпя.

# 48
  • Мнения: 1 243
Сирен, само едно се чудя. Така както на майката и са мили всички тези моменти, на бащата не са ли? Защо той трябва да се лиши от къпане на бебе? И не трябва да подава сапунче, но може направо да го изкъпе, да го приспи, да си поиграят, да погукат... И не казвам, че трябва всичко да е 50/50, но може от време на време. Това не е ли нормална комуникация - баща - бебе. Ок ли е бащата да обърне внимание за първи път когато детето е на година + и то да се разплаче, защото това все едно е чужд човек.

# 49
  • Мнения: 30 802
Ами не знам, няма такова нещо като "бащата", всеки човек е различна личност. Някои се умиляват, други не толкова. Не бих сложила строги правила в тая работа - има много вариации на нормалното, с които семейството си работи отлично.

То е все едно да очакваш всяка жена примерно да се умилява от кърмене - ми не е така. Съответно и бащата има право да не иска някои задачи и неща. И това в никакъв случай не го прави лош баща.

Относно къпането - бебетата си имат режим. Тоест или трябва таткото да се връща у дома с мръсна газ, за да спази режима, или мама да чака таткото, та да изкъпе бебето, макар че отдавна е минал часът и горкото е умряло за сън.

Освен това има огромна разлика между "участва от време на време" и "плесва с ръце и става втора мама", без инструкции и усилия майката да го въвлече. Да, има такива бащи, но не мисля, че другият вид са някакви чудовища.

И гарантирано, не плачат от бащата, ами сами вече откриват какво интересно нещо си имат и му се качват на главата. Със сигурност няма да го усещат като чужд човек. Напротив, бащата дава друго, една специфична полярност, точно защото е леко непознат, но все пак познат. Ами това е, не бих сдухвала младите нераждали с някакви идеали. Важно е да го измислят при тях как ще работи.

# 50
  • Мнения: 16 129
Сирен, само едно се чудя. Така както на майката и са мили всички тези моменти, на бащата не са ли? Защо той трябва да се лиши от къпане на бебе? И не трябва да подава сапунче, но може направо да го изкъпе, да го приспи, да си поиграят, да погукат... И не казвам, че трябва всичко да е 50/50, но може от време на време. Това не е ли нормална комуникация - баща - бебе. Ок ли е бащата да обърне внимание за първи път когато детето е на година + и то да се разплаче, защото това все едно е чужд човек.
Точно това имах предвид....
Някои бащи, непознаващи децата си като бебета, никога и не успяват да изградят здрава връзка с тях.
Такива, които са успели, аз все още не съм срещала...ама знам ли, може и да има някъде по света.

Скрит текст:
Ами не знам, няма такова нещо като "бащата", всеки човек е различна личност. Някои се умиляват, други не толкова. Не бих сложила строги правила в тая работа - има много вариации на нормалното, с които семейството си работи отлично.

То е все едно да очакваш всяка жена примерно да се умилява от кърмене - ми не е така. Съответно и бащата има право да не иска някои задачи и неща. И това в никакъв случай не го прави лош баща.

Относно къпането - бебетата си имат режим. Тоест или трябва таткото да се връща у дома с мръсна газ, за да спази режима, или мама да чака таткото, та да изкъпе бебето, макар че отдавна е минал часът и горкото е умряло за сън.

Скрит текст:
Освен това има огромна разлика между "участва от време на време" и "плесва с ръце и става втора мама", без инструкции и усилия майката да го въвлече. Да, има такива бащи, но не мисля, че другият вид са някакви чудовища.

И гарантирано, не плачат от бащата, ами сами вече откриват какво интересно нещо си имат и му се качват на главата. Със сигурност няма да го усещат като чужд човек. Напротив, бащата дава друго, една специфична полярност, точно защото е леко непознат, но все пак познат. Ами това е, не бих сдухвала младите нераждали с някакви идеали. Важно е да го измислят при тях как ще работи.
Бебетата се къпят обикновено преди нощния сън, значи около 21-22 часа.Е, каква мръсна газ, като отдавна таткото би трябвало да си е в къщи, при семейството?Освен ако не работи на смени....
Колко професии налагат мъжа да работи ежедневно до 21-22 часа?

# 51
  • Мнения: 30 802
Франсоаз, идва ми да ти кажа едно OK, Boomer!

Бащи, които не изграждат връзка с децата - за това има доста по-фундаментални причини. По принцип поколенията мъже, които ти познаваш, са една идейка по-различни от сегашните, най-малкото в казарма са ходили. Имат по-твърд характер, повече изградени модели.

Няма никаква гаранция, че ако жената натиска мъжа да се занимава с бебешките работи, то ще се изгради връзка. Мъжете, за които говориш, най-вероятно изобщо не са се интересували от деца, а като знам предишните поколения жени какви трикове са въртели, нищо чудно да е имало не толкова желана бременност. Оттам и бащата не е искал да се занимава ни с бебе, ни с дете. А и отношението към децата е било различно.

Ако жената не си усети мъжа, не му се довери; ако по рецепта на ССФ му застане на Ф и почне да го юрка да гука и да се умилява, ама от вратата след тежък работен ден - то каква връзка ще изгради? Айде остави го тоя мъж да дишне, довери се малко и може пък да станат нещата. Не по твоя начин (жените често искат всичко да е под контрол, осбено ако са по-сантиментални и леко нарцистични като Франсоаз), но може пак да е добър начин. Трудно е за жените нещата да не са по техния начин, знам:) всички искаме да ни слушкат и да козируват, но понякога не става така.

Цитат
Бебетата се къпят обикновено преди нощния сън, значи около 21-22 часа

Ми не, вечерните ритуали почват още към 5-6 часа, какви 22 часа за новородено! нощният сън се настройва да започне още в 6-7 вечерта. В повечето случаи с бебетата, докато таткото дойде, те вече са изкъпани, нахранени и спят; към 22 се разбуждат за хранене и пак заспиват.

Впрочем точно от това "и таткото да участва" произлизат сегашните модерни режими децата да висят до 11 вечерта, да заспиват по никое време и все да са кисели.

# 52
  • Мнения: 4
Много ви е рано да имате бебе на по 25-26 години. Влез в някоя тема тук за бременни или за майки с малки бебета, ще ти се изправи косата... Мнооого е тежко, цял ден няма кой да им помага, и до тоалетната не могат да идат. Това готвене, чистене,... никакъв шанс, невъзможно било... И като се върне вечерта таткото - гърч и на него та да му е за урок, че се е съгласил с желанието на девойката.

Ето това е проблема на българите " много ви е рано да имате деца", "мнооооого" било тежко. Как не ви е срам да говорите така. Все пак става въпрос за деца, кое е толкова тежко да отглеждаш дете, нормално е да полагаш грижи за нещо, което има нужда само и единствено от теб. Направо побеснявам като видя или чуя някой да казва колко е тежко и гадно да гледаш дете и го прави по задължение, а не по желание отвръщавам се от такива хора. А и на вас ако не ви харесва няма нужда да настроивате другите така.
Много се извинявам че влизам така в темата, но това ме вбеси и нямаше как да го подмина.
Само да вметна, че съм на 21 години и имам бебе на 9 месеца и не сме цигани, да ми е жива и здрава по-хубаво нещо от това не ми се е случвало. Съгласие не се е налагало понеже не е планирано бебе, но и за миг не съм си помисляла, че е грешка или, че ще е тежко. Вярно има моменти, в които нервите ти не издържат, но всичко минава за секунди щом погледнеш детето. Според мен действайте време за кариери ще имате и след детето.

Едно време българите са имали деца  още като навършат 18 години, но тогава е нямало предпазни средства и е нямало, как да се разминат без дете.
Лесно се отглежда дете, ако родителите могат да си позволят бавачка или има пенсионирани баби и дядовци.
Повечето хора си имат определен начин на живот и не искат да си развалят начина на живот.
Щом мъжът на авторката не иска сега деца означава, че не е готов да стане баща все още.

# 53
  • Мнения: 1 243
То едва ли има майка, която се умилява от смяна на памперс /може пък и да има, знам ли/, но има моменти - гукане, първи стъпки, думи, усмивка, игри, които правят ежедневието с бебето поносимо и дори приятно. Защо да лишавам таткото от тези моменти. И ако таткото няма 1-2 вечери свободни да изкъпе и да си поиграе с бебето преди лягане, то за каква връзка говорим, той си е направо непознат, особено ако излиза рано и се прибира късно.

Да не говорим, че повечето мъже имат и времето и възможностите, и не са чак толкова грохнали от работа, но просто не желаят да се занимават, защото е по лесно друг да изкъпе, нахрани, преобуе, приспи и т.н.

# 54
  • Мнения: 30 802
Истината е, че каквото и да прави таткото, в ранните години жената все още е основен родител и трябва да е психически подготвена.

# 55
  • Варна
  • Мнения: 833
На много мъже, не че не са им мили всички тези моменти, но и да искат - не могат да изпитат същите емоции като теб. Тялото ти прелива от хормони от бременността, раждането и кърменето.
Скрит текст:
Аз също не държах, да е с мен мъжът нон-стоп.
Сама си го къпех и се грижех за него от първия ден, както си бях със секцио, а бебето - недоносено.

Но, помня, че все пак в началото, когато се хранеше на три часа детето, бившият сам предложи да се редуваме със ставането (така или иначе, се цедях), взимаше го при себе си на спалнята през нощта (малкият имаше рефлукс), а аз ходех в другата стая да поспя; намираше и начин да се върне от работа - да го гледа, когато започнах шофьорски курсове и т.н.
Иначе щях да превъртя, ако трябваше съвсем "да не го закачам". А и него го беше страх, да не превъртя:)

Бащата на детето ми е от тези, дето не знаеше какво да прави с него (за игри говоря), докато не се "очовечи" малко бебето.
Но, гледам, има снимки, на които го е извеждал като бебе на разходка сам (за първи път на люлката и др.). Та не е бил съвсем отстранен.

(Ядосваше ме Много, че в началото повръщаше от насрани памперси. Имам снимка от първите месеци, на която съм с маска на лицето и гумени ръкавици, пред такъв памперс, значи и на мен не ми е било ароматно удоволствие. После и той започна да го прави със "защитното облекло")

Последна редакция: вт, 14 яну 2020, 12:33 от Trill

# 56
  • Мнения: 16 129
Сирен, синовете ми са на 30 и 23 години, децата на роднини и приятели също, така че никак не говоря за мъже над 50-те....   Smiley  Имам чудесна представа и от "младото поколение" и как градят връзки.И помежду си, и с децата си.
Това със започване на нощния ритуал още в 17 часа следобед ще го пропусна....   Smiley  ама, изключая първите 2-3 месеца, след това около този час децата обикновено се събуждат от следобедния си сън.И да ги натиснеш веднага да ги приготвяш за нощния ...звучи малко тъпо.

# 57
  • France
  • Мнения: 1 490
Прав е приятелят ти да изпитва страх. То си е страшно. Радвайте се на живота без деца, толкова бързо отлита Cry после даже ще ви е трудно да си спомните какво и как е било преди.
На вашо място бих си дала 2, даже по-добре 3 години, със списък на всички хубави неща, които мога да направя без деца. Да посетя нови места, да пробвам нов спорт, да отида на фестивал. .. после няма да имате пари/време/сили и дори желание. Еееех, да бях на ваше място...

# 58
  • Мнения: 509
Имате време за деца. Според мен ти знаеш отговора защо той не иска дете сега. Работата му е интересна и иска да се отдаде на работата си. Това е човешко и нормално. След няколко години може и да му е омръзнала, да я върши рутинно и да е готов за дете. Може след няколко години ти да не искаш дете. Всичко може. Ако толкова искаш дете на момента, предложи му план как той ще е най - малко ощетен от появата на дете. Примерно увери го, че работата му няма да пострада, че връзката ви няма да пострада. Но! Дали ти ще си доволна от дистанциран татко, който мята едни пари и се занимава с интересната работа?

Винаги съм смятала, че тези, които искат дете всъщност не знаят какво искат. Само тези, които искат 2ро или 3то, само те знаят че наистина искат бременност и дете. Без дете почти всяка връзка може да е хармонична. С дете, които носи стрес и отговорност със себе си, не всеки издържа на темпото и връзката се скапва. Според мен изчакай още 1-2 години, намери си хоби и тогава повдигни въпроса за дете. Може и да си направиш тест. Вземи погледай едно детенце за 2-3 дена, най-добре за седмица и така ще придобиеш представа какво точно искаш. Това е ангажимент за около 20 години, нормално е 26 годишно момче да се дърпа от подобна перспектива.

# 59
  • Blondeville
  • Мнения: 2 170
Няма универсална формула, нито прибързването, нито твърде дългото отлагане са ок. Важното е да узреете и двамата за тази крачка, но и не да изчаквате твърде много, щом ти вече  искаш. Просто поговорете сериозно по темата.

Съпругът ме беше на 25 с първото ни дете, аз на 31 😁 Второто се роди след година и девет месеца, та купонът е пълен с породени. Но пък три години и малко след първото дете, вече си спим по цяла нощ, имаме си време за нас вечер, есента ще се връщам на работа. Мъжът ми искаше деца даже повече от мен, но аз си чаках пръстена 😁

# 60
  • София
  • Мнения: 4 652
Според мен възрастта си е много добра за първо дете. Ако не е узрял, може и никога да не узрее.
И като "не узрее" младежът - какво правим?

После девойката ще пуска теми във форума "Мъжът ми не ми помага, тази неблагодарна гад, аз Му родих дете, а той не ме обича..."

# 61
  • Мнения: 1 351
Ние с ММ някак всичко си договаряхме няколко години напред и си ставаха нещата. Като бях на 19, аз му предложих да се женим вече, той мислеше да не бързаме, че да си завърши образованието и да може да храни семейство. "Попазарихме" се с аргументи за и против и се оженихме година, преди той да е завършил. После аз казах, че дете само, след като и аз си завърша образованието. В крайна сметка на 25 години родих първото дете, след един спонтанен аборт и 7 години след началото на връзката.

Според мен, е важно всеки да си каже аргументите, кое защо го иска и да се договорите спокойно за нещо, което устройва и двамата, като се правят и компромиси. Това - ама аз приемам, той каквото каже - съдържа в себе си неравноправие и неяснота за единия от двойката.

# 62
  • Мнения: 40 539
The Siren of Titan, ти само тези неща, които са ти интересни ли правиш? Щото на мен хич не ми беше интересно да бърша наакано и повърнато, нито да ставам през 2 часа и да се чудя днес кой зъб ще си счупи. Говорим за възрастни хора, не за деца, на които някак да минат капризите като нещо, което ще се израсне през пубертета. Детето е отговорност - прави деца, поема си отговорността. Точка. Няма натискане, няма принуда, няма нищо. Който не иска да бъде баща, ок, никой няма да го принуждава. Хваща си куфарчето и при мама и тати, те да си го гледат, както са го научили.

И аз не бях готова за дете. За мен това е просто още една отговорност, която исках да поема, защото обичам човека до мен и искам семейство. Естествено, че който не иска, не е нужно да го прави. Но не и да губи времето на човека до себе си. Хора като мъжа на авторката никога не стават готови. Ей ме и мен, на близо 42 г., мина ми времето за деца, но така и не стигнах до момент, в който да съм се почувствала готова. Родих на 25 г. Ако не го бях направила, сега нямаше да имам деца.

Последна редакция: вт, 14 яну 2020, 14:36 от Не се сърди, човече

# 63
  • София
  • Мнения: 4 652
НСЧ, в случая малко ще е трудно с куфачетата, щото са си купили заедно апартамента.
Кой е по-добрият и по-правият - мацката, че е толкова отговорна и съзнателна и иска дете или безотговорния подлец нежелаещ да има дете сега?

# 64
  • Мнения: 30 802
The Siren of Titan, ти само тези неща, които са ти интересни ли правиш?

Ами да, гледам да максимализирам тия неща, в които съм добра и от които има максимален ефект. И има неща, които не искам да правя при никакви условия. Ако са необходими - бих платила, компенсирала, делегирала, но не искам да ги правя и точка. Има и дейности в една сива зона, за които може да се прежаля, но ако мине без тях - супер.

Колкото до малките деца, в началото си имах достатъчно ентусиазъм и точно пък бебешкото обслужване изобщо не ми е тежало.

Съответно и таткото го товаря с тия задачи, с които се справя гладко и му е лесно. Вместо и двамата да правим точно това, дето ни е омразно и трудно.

# 65
  • Мнения: 60
НСЧ, в случая малко ще е трудно с куфачетата, щото са си купили заедно апартамента.
Кой е по-добрият и по-правият - мацката, че е толкова отговорна и съзнателна и иска дете или безотговорния подлец нежелаещ да има дете сега?

Аз не мисля, че някой от нас по-прав или по-добър... А също така мисля, че до 1-2 години ще бъде по-сигурен в себе си и вече ще започне да мисли за дете. Не бих си събрала ей така нещата от вкъщи и да приключа иначе добре развиваща се връзка.

Създадох темата с цел да разбера дали повечето нежни половинки поемат инициативата за бебе или има случаи, когато мъжа настоява повече. А ми беше интересно също, дали ги е страх от мисълта, че трябва да поемат отговорност за друг човек.

Иначе благодаря отново на всички, които дадоха или ще дадат съвет. Аз от своя страна реших да уважа желанието му до лятото и тогава вече ако продължи с този номер ще проведа този разговор.

# 66
  • Мнения: 681
С оглед и на заглавието на темата, смятам, че може да пробваш и друг вариант, да го водиш на баячка, която да му бая против тези страхове, може и куршум да му излее и да му помогне прогони страховете и уплахата и момчето да се превърне в мъж.

Пиши ако го направиш, да знаем дали е помогнало ! Flowers Four Leaf Clover

# 67
  • Мнения: 60
С оглед и на заглавието на темата, смятам, че може да пробваш и друг вариант, да го водиш на баячка, която да му бая против тези страхове, може и куршум да му излее и да му помогне прогони страховете и уплахата и момчето да се превърне в мъж.

Пиши ако го направиш, да знаем дали е помогнало ! Flowers Four Leaf Clover

Не знам дали се шегувате, но ако не се, искам да ви кажа, че не съм чак толкова откачена! Както и да му правя номера за да забременея без той реално да го иска. Simple Smile

# 68
  • Мнения: 711
Много сте млади още. За къде това бързане? А това какво намеквали родителите си е техен проблем. От позицията на времето и опита, те съветвам да прекарвате повече време с ваши приятели с деца, така и двамата ще добиете някаква представа.

# 69
  • Мнения: 1 243
В моя случай МП настоява повече за дете, мен ме е страх...

# 70
  • Мнения: 371
Той е на 26 , мъжете се решават на 35 , поживейте , пътувайте , аз съм с две , така ми се ходи на една екскурзия някъде , но няма как . Не го притискай , какви предпазни средства ползвате ?

# 71
  • Мнения: 40 539
НСЧ, в случая малко ще е трудно с куфачетата, щото са си купили заедно апартамента.
Това пък е най-лесно.

The Siren of Titan, децата са много повече от онези отговорности, за които говориш. Когато на родителите им не им се занимава, това си има своите последствия. Затова не е нужно да тръбим по темите колк ое нормално единчовек да не си поглежда детето.

# 72
  • Мнения: 681
Скрит текст:
С оглед и на заглавието на темата, смятам, че може да пробваш и друг вариант, да го водиш на баячка, която да му бая против тези страхове, може и куршум да му излее и да му помогне прогони страховете и уплахата и момчето да се превърне в мъж.

Пиши ако го направиш, да знаем дали е помогнало ! Flowers Four Leaf Clover

Не знам дали се шегувате, но ако не се, искам да ви кажа, че не съм чак толкова откачена! Както и да му правя номера за да забременея без той реално да го иска. Simple Smile
Е не е като да не съм вкарал ирония и шеготии, НО дори и в иронията вкарам храна за размисъл.

Ти си използвала най-правилното заглавие за случая и това е реалната причина, но от какво е предизвикан този страх ние не знам, ти обаче би могла да разбереш това. Друго обаче искам коментирам, това ще е лично мнение разбира се, но аз винаги гледам да се аргументирам, защото точно аргументите биха помогнали на хората публикуващи теми в този раздел, а не сухите мнения.

Някои хора се аргументират, но и много други не го правят. Относно коментарите които си прочела,  колко ви е било рано още за деца, защото сте млади и не зрели и едва ли не глупави на този етап. Това е просто несериозно и искам да ти кажа моята гледна точка. Годините са просто едни цифри, 25-26 не е детска възраст все пак, има хора на 35 и повече, които разсъждават още като деца, незрели и инфантилни.

Цифрите не са никаква гаранция за тези неща. Вие сте образовани, навярно и добре възпитани със собствено жилище и няма причина, да не е добре да си родите детенце на този етап. Ти се в една много хубава възраст дори, да родиш първото си дете. Не ми харесва, че някои хора се опитват да ти налагат техните стереотипи.

Хубавото при вас е, че не сте притиснати от времето, да може да изчакате, но ти по-скоро опитай да разбереш от какво са предизвикани неговите страхове.  Защото тези страхове може да си ги има и след 10 години, затова когато усетиш подходящ момент, добра идея е когато сте си в леглото и си гукате, да подхванеш тази тема и деликатно да го предразположиш да ти сподели и да разбереш причините, защо не иска на този етап дете, което точно го плаши !

Ако знаеш причините, ще може и да помогнеш той да преодолее тези страхове. Защото както казах, няма гаранция, че те ще му преминат от само себе си, може и след 10 години пак да е така.

И запомни едно от мен, да не е лесно да се гледа бебе и за майката най-вече, но винаги е добре това дете да си има братче или сестриче и аз ти пожелавам да имат поне две или дори три деца, желая ти го от сърце. Heartpulse
Тези които пищят, каква тежест били децата, колко било "гадно" да се отглеждат, това са хора егоисти повярвай !!!

# 73
  • Мнения: 175
Тези дето се хвалите как мъжът ви искал дете, преди да ви предложи брак, не се ли съмнявахте, че просто иска някоя да му роди, дете, без да сте конкретно вие и ако не се съмнявахте, защо? Satisfied
Ако някой си позволи да ме натиска или намила за дете, без да сме сключили брак, преди минимум месеци, директно бих приключила връзката. Дете се иска след предложен и сключен брак, точно за да е сигурна жената, че първо е избрана и после е поискано дете конкретно от нея. А двойките, при които идеята за дете не е дошла от мъжа, а жената е оревала света, че иска, изобщо не мога и да ги асимилирам....
В целият ми съзнателен живот всякакви инициативи за сериозни крачки, обвързвания и прочие са били от мъжете и не разбирам как някои хора се примиряват с обратното, не се ли чувстват после всякаш са накарали мъжете си насила.

# 74
  • Мнения: 1 893
Alexa, демек що сме родили без брак ли? Ами, представи си, че някои жени могат да искат дете, ама да не искат да се омъжват.

# 75
  • France
  • Мнения: 1 490
При мен ММ беше инициаторът. Но после ми призна, че не очаквал, че ще е толкова трудно. Има две по-големи сестри и си мислел, че преувеличават. А те дори минимизирали.
Ако мога да ти дам съвет : нека да не ти става фикс идея. Да имаш дете е невероятен момент, който обаче ти преобръща живота с хастара на горе. И няма връщане назад. Деца се правят от раз, нужна е една яйцеклетка и един сперматозоид. Нямаш нужда от години тренировки. Радвай се, че приятелят ти си харесва работата. Това му позволява да печели добре само на 26 години, а на теб да имаш нужната стабилност за да си мислиш вече за деца. Остави го да порасне малко в професията му, а ти се порадвай на този хубав и лек период в живота ти. После ще ти липсва.
Колкото до Сталион, още не мога да реша дали е за страшките или за смешките.

# 76
  • Мнения: 175
Alexa, демек що сме родили без брак ли? Ами, представи си, че някои жени могат да искат дете, ама да не искат да се омъжват.
Въпросът беше към тези, които държат на брака, очевидно, а те са доста по-голям процент. Ако и двамата не искате брак, а дете, ок. Една потребителка беше написала, че приятелят й искал дете много, ама тя си била чакала пръстена първо...е wtf, не е ли малко обидно?

# 77
  • Мнения: 40 539
Тези дето се хвалите как мъжът ви искал дете, преди да ви предложи брак, не се ли съмнявахте, че просто иска някоя да му роди, дете, без да сте конкретно вие и ако не се съмнявахте, защо? Satisfied
Бракът е отделен въпрос. За някои мъже и жени той няма връзка с децата. Както имат днес брак, утре развод и вече го няма. Детето е нещо друго, то е завинаги и няма значение дали те са заедно или не. Тези, които имат разминаване и по този въпрос, значи имат 2 неща за решаване, но както се вижда, не винаги са свъразни.

Уточнявам, че не съм лично засегната, мъжът ми повдигна въпроса за дете 2 г. след сватбата.
...не се ли чувстват после всякаш са накарали мъжете си насила.
Вероятно същия въпрос си задават и те за тези, при които инициативата е от мъжете. Не се ли чувстват жените насилени?
Това кой е повдигнал пръв въпроса няма особено значение за мен, никой не е заставен с пистолет в главата да решава, така че и в двата случая не виждам насилие.
Ето например мъжът на авторката - да каже какво иска е най-доброто, което може да направи, за да са наясно и двамата с връзката си. А не - лятото, есента и пролетта. Какво ще се случи през тези 2 месеца? Ако има причина, ок. Да сподели.

# 78
  • Blondeville
  • Мнения: 2 170
Потребителката съм аз с пръстена, що не цитирате поне директно, като толкава wtf ви се е сторило мнението ми?

Ще разясня, понеже явно не всеки чете с разбиране - още от момента, в който заживяхме заедно, почти веднага след началото на връзката ни, той каза, че е готов за деца с мен, защото е срещнал жената, с която иска да бъде. Аз обаче имах колебания, понеже е по-млад от мен, понеже още исках да поработя и тн. Не ме е натискал, разпитвал, не е настоявал и тн, просто каза, че е готов. И двамата сме говорили, че искаме първо брак, после деца, и в тази връзка беше и коментарът ми за пръстена, очевидно придружен с нужната ирония (подсказка емотиконата). Когато двама души са се намерили, честно казано е без значение, дали детето или подписът ще са първи. При нас имаше единомислие по въпроса, така че първо беше сватбата. Тоест годеж, сватба, бебе, като на сватбата (о, шок! даже бях в начална бременност) 😁

Alexa, демек що сме родили без брак ли? Ами, представи си, че някои жени могат да искат дете, ама да не искат да се омъжват.
Въпросът беше към тези, които държат на брака, очевидно, а те са доста по-голям процент. Ако и двамата не искате брак, а дете, ок. Една потребителка беше написала, че приятелят й искал дете много, ама тя си била чакала пръстена първо...е wtf, не е ли малко обидно?

# 79
  • Мнения: 1 243
Ако един мъж иска да се грижи за жена и дете, ще го прави и без брак и обратно и 100 подписа да сложи, ако не го е грижа за мен, нямат значение. Измъкването от втората ситуация е по лесно без брак. А брак винаги може да се сключи и след и преди дете. Просто има жени, които винаги са искали да са булки, да имат тържество и т.н. Разбира се, няма лошо да настояват за брак.

# 80
  • Мнения: 5 877
Просто не мога и не искам да разбера кому е нужно да озрява чак до 35, за да реши,че е готов и иска деца.
На 32 съм много по-спокойна, по-разбираща, с много по-подходяща за гледане на дете работа, отколкото като бях на 26. Другото, което ми е в плюс - не съм склонна да си затварям очите за глупости, само и само да има мъж и да тръсна 1-2-3 деца. Третото - приоритет ми е на мен и близките ми да ни е добре и да не пречим на другите, а другите какво ще кажат няма как да е фактор, защото те си дрънкат, но не вършат нищо дейно в моя полза.
Разликата е много осезаема.

# 81
  • Мнения: 161
Всеки има право на избор кога какво да прави в живота си - дали на 25, дали на 35.
Едни хора предпочитат в 20те си години да градят кариера, а към 30те семейство. Други пък обратно. Няма правило.

ПС: И 23-годишните млади и неопитни имат право да си изразяват мненията. Всеки е минал през тази възраст. Ама кой кога е узрял е трудно да се установи.
Ще ви разочаровам- ама не всяка жена предпочита да ражда след 30.

# 82
  • Мнения: 5 877
Е, и? И аз не съм родила. И няма да кажа на бялото черно - изключително съм доволна от този факт, въпреки че си се представям в роля на майка от 20 години, а в същото време реално съм стара мома.
Смятам, че проблемът в 2019 не е кога предпочита една жена да роди, а дали и какви компромиси е склонна да направи в името на майчинството - с мъжа, с образованието, с работата, с детето и най-вече със себе си. Най-малкото не е като да има примерно безкрайно множество свободни мъже, годни за брак и бащинство, вървящи с чудесни роднини, добра заплата, собствено, подходящо за 4 човека, жилище, и желаещи да се оженят и обебят срочно.

# 83
  • Варна
  • Мнения: 833
Защо това трябва да я разочарова?
Странно. Нали всеки споделя ЗА НЕГО как е.
Никой, на никого не иска да каже, дали да ражда, или не.
Няма аз да й гледам децата.

Просто имаше питане, какво било по-различното в различните възрасти, като усещане и мислене. Според мен също, разликата е голяма.
Това и споделихме.

# 84
  • София
  • Мнения: 4 652
Аз изобщо не бих се разочаровала ако някой иска да стане родител с партньора си и на 20 години, аз самата родих на 20, не че се гордея с това, нито пък съжалявам. Разказа ми се играта де, студентка, млада съпруга, домакиня, бебе, родители, истории....
В предишния си пост писах, че на двойката им е рано за деца, не защото са млади. А защото не са стигнали все още до етап, в който искат едно и също нещо. А като човек иска дете, трябва да си даде сметка за много неща - защо точно го иска -  от любов? или от скука? или защото "така трябва" или защото "ми е е време"?, защото старите ни опяват, или роднините ни клюкарят? или приятелката ми си има бебе и е много горда, а аз ѝ завиждам.... ? защо сега, ако не сега - кога точно? може ли да се грижат с партньора добре за детето, има ли условия да расте то здраво спокойно и щастливо и т.н. Много е лесна и бременността, и раждането, въпреки че тук по темите някои се тръшкат направо комично за глупости. После е трудното. Много е лесно и да тропнеш с краче и да поставяш условия. Темата е толкова огромна и съвети от рода на ултиматуми или-или са погрешни. Всеки случай е различен. Но има и много класически повторения. Например единия партньор иска да "върже" другия с дете - едно или повече. И се оказва, че вързаният е някой друг, а страда най-много детето. Последствията са кофти... Да продължавам ли...

# 85
  • Мнения: 161
Дами, прави сте. Не съм писала в предишните си постове относно въпроса на авторката, а общо като цяло за самите бременности и подходящата възраст. Всяка жена си се усеща в различен период, различна възраст. Не мога да упрекна нито 20-годишните, нито 30-годишните.Според мен опита идва с децата. Децата също учат, както казват някои.
Лично аз не съм готова за тази стъпка все още. Говорех хипотетично, че не е грешно дори и младите да раждат.

Относно авторката- щом задава този въпрос - не са готови. Не може да принуди партньора си. Не става така. По-добре е да изчака, отколкото после да се обтегнат нещата между тях, заради малкото човече.
Но понякога човек не се чувства никога готов. Дали заради страх, дали заради външни фактори. Иска се и леко побутване.

# 86
  • Мнения: 5 877
Иска се и леко побутване.
Само че побутването не е панацея, реално при много малко хора работи. На повечето побутващи просто много им се иска да стане на тяхната и въобще не забелязват другия човек.

И между другото, никога не съм го вярвала това за готовността. Готов си в какъв смисъл? Вчера ти е щукнало, онзи ден са ти вдигнали заплатата, от 2 години фантазираш по въпроса? Това е физиология, все едно да ти е нужна готовност на духа да вечеряш в 19ч.

# 87
  • Мнения: 161
Иска се и леко побутване.
Само че побутването не е панацея, реално при много малко хора работи. На повечето побутващи просто много им се иска да стане на тяхната и въобще не забелязват другия човек.

И между другото, никога не съм го вярвала това за готовността. Готов си в какъв смисъл? Вчера ти е щукнало, онзи ден са ти вдигнали заплатата, от 2 години фантазираш по въпроса? Това е физиология, все едно да ти е нужна готовност на духа да вечеряш в 19ч.
Как да отговоря на този въпрос като никога не съм била готова?
Не се ли предполага и двамата във връзката да имат такива желания?
Относно финансите - няма как да не се разполага с тях. Детето е скъпо “удоволствие”, доколкото съм чувала.

# 88
  • Мнения: 30 802
И между другото, никога не съм го вярвала това за готовността. Готов си в какъв смисъл?

В смисъл да не изпитваш див екзистенциален ужас и погнуса от идеята, че ще се размножиш:)

Малко като във филма Девет Месеца с Хю Грант.

При мен преди първата бременност имаше някакво усещане, че не е време, така до около 26 и половина. Макар че и тогава беше една идейка рано, но беше първият прозорец, в който не ми изглеждаше невероятно неприятна идеята. Иначе и при мъже, и жени, има едно такова усещане, че няма ресурс. Абе като животните в зоопарка, дето не искат да се бъцкат, щото усещат, че нещо не е наред.

# 89
  • Мнения: 5 877
В смисъл да не изпитваш див екзистенциален ужас и погнуса от идеята, че ще се размножишSimple Smile
Много уважавам цивилизацията, но това е едно от идиотските й влияния. Просто е егати оксиморона. Разбирам да не си сигурна в половинката или да не ти стигат парите за хляб, ама ужас заради ужаса, я стига.

# 90
  • Мнения: 30 802
Да, сегашната цивилизация позволява да изградиш краен индивидуализъм. Съответно възниква въпросът "ще загубя ли себе си, ако родя дете". Нормално е това, модерна дилема. Трябва да се обмисли. Защото идентичност, оригиналност, креативност - това вече са задължителни неща, не са само за редки гении, вече и нормални хора, дори жени, ги изпитват и оттам идва това нежелание да се разделиш със собствения си извисен образ и лайфстайл.

Парадоксално, но в такъв контекст раждането на дете е вид смърт. Затова и ужас има.

Много философско излезе, ма пия малиново вино...

# 91
  • France
  • Мнения: 1 490
В смисъл да не изпитваш див екзистенциален ужас и погнуса от идеята, че ще се размножиш:)
Точно така се чувствах през 20те ми години. Joy Малко преди да забременея това се замени със страх и чувство на безтегловност. Може да се каже, че това е била моята готовност. Но и до сега, като прочета как млади момичета мечтаят за бебчИ, не мога да ги разбера. Все си мисля как нямат желание на тяхната възраст да правят нещо по-приятно.

# 92
  • Мнения: 30 802
Разбираш ги ти французките работи:)

А на мен млади жени с порив за размножаване ми се струват като някакви половин зомбита, самки, нещо неосъзнато, без още изградена личност. Още не ги разбирам. Даже сега още повече не ги разбирам. Да изкараш повече от младите си години без деца дава един неповторим поглед на това "кой съм аз, какво искам от живота". Индивидуализмът не е задължително нещо зло, то е вид осъзнаване и е важно нещо в модерния свят.

# 93
  • France
  • Мнения: 1 490
Като каза за ала франгата, се сетих - в момента има изпитан метод практически да се премахне менопаузата. Премахва се тъкан от яйчниците, замразява се и се присажда към 40-45 години. По този начин се осигурява хормонален фон и овулация за още 10-20 години. До сега този метод беше запазен само за жени преди и след химиотерапия. Представяш ли си, свят в който часовникът няма да тиктака. Нашите дъщери ще имат късмет.

# 94
  • Мнения: 30 802
A, не, искам си менопаузата! И това си е част от живота и осъзнаването. Освен това от една възраст нататък естрогенът те убива и скъсява живота. Пък и съгласи се, че е зле едновременно да те блъска и хормон, и алцхаймер:) дето се вика, ще си забраим бройките...

# 95
  • Мнения: 5 877
Но и до сега, като прочета как млади момичета мечтаят за бебчИ, не мога да ги разбера. Все си мисля как нямат желание на тяхната възраст да правят нещо по-приятно.
Те не могат да си представят нещо по-приятно поради липса на опит какво друго има в живота. Едно време ясно се открояваше при слабите ученички - в бележника тройки и четворки, ходят на дискотека и на бала вече са в трети месец. За много малко от тях бебчи на 21 има някакъв осъзнат смисъл.

# 96
  • Мнения: 8 459
Хич не съм склонна да заклеймявам жена, защото искала деца. На 21 е съвсем нормално да родиш. Плюса е, че на 30 си още супер млада, а детето ти е голямо. Освен това на 20 го гледаш по-весело, не се шашкаш и вманиачаваш толкова. Изкарахте ги жените без развитие заради децата едва ли не...

# 97
  • Мнения: 3 608
Да се заклеймяват тези, които искат деца на 21 или 25, е същото като да се заклеймят тези, които на тази възраст не искат да чуват за бебета. Едно време е било в реда на нещата да бъдат обиждани жените, които на 30 не са имали деца, в наши дни явно в реда на нещата да бъдат обиждани тези под 30, които са решили да родят и да си гледат детето. Това са две страни на една и съща монета и аз и двете ги намирам за неприемливи.

# 98
  • France
  • Мнения: 1 490
Аз съм за свободата на избор. Едно е вярно - на 20 имаш много повече помощници от на 30 и ако си изиграеш добре картите, може и да не разбереш, че си имал дете.
Естрогенът е канцерогенен и на 20 и на 60

# 99
  • Мнения: 30 802
Да, ама на 60 вече и други системи са разбрицани и само естроген ти трябва.

Именно, дете на 20 е "групов проект", с много помощ и акъл от предишното поколение.

# 100
  • Мнения: 16 129
Аз изобщо не бих се разочаровала ако някой иска да стане родител с партньора си и на 20 години, аз самата родих на 20, не че се гордея с това, нито пък съжалявам. Разказа ми се играта де, студентка, млада съпруга, домакиня, бебе, родители, истории....
Скрит текст:
В предишния си пост писах, че на двойката им е рано за деца, не защото са млади. А защото не са стигнали все още до етап, в който искат едно и също нещо. А като човек иска дете, трябва да си даде сметка за много неща - защо точно го иска -  от любов? или от скука? или защото "така трябва" или защото "ми е е време"?, защото старите ни опяват, или роднините ни клюкарят? или приятелката ми си има бебе и е много горда, а аз ѝ завиждам.... ? защо сега, ако не сега - кога точно? може ли да се грижат с партньора добре за детето, има ли условия да расте то здраво спокойно и щастливо и т.н. Много е лесна и бременността, и раждането, въпреки че тук по темите някои се тръшкат направо комично за глупости. После е трудното. Много е лесно и да тропнеш с краче и да поставяш условия. Темата е толкова огромна и съвети от рода на ултиматуми или-или са погрешни. Всеки случай е различен. Но има и много класически повторения. Например единия партньор иска да "върже" другия с дете - едно или повече. И се оказва, че вързаният е някой друг, а страда най-много детето. Последствията са кофти... Да продължавам ли...
Това ми напомня за лафа за полупълната/полупразна чаша....Smiley
И аз родих първия си син като студентка.Това беше най-най-хубавия период в живота ни....двамата студенти, много свободно време, приятели-състуденти също с малки деца, общи забавления, ходене на море.....абе, купон си беше.Детето си беше с нас, бабите се включиха само в две трудни сесии, за по 10-на дена.
Ама аз съм от късметлийките, родили "послушни" деца....  Smiley

# 101
  • France
  • Мнения: 1 490
Това ми напомня за лафа за полупълната/полупразна чаша....Smiley
И аз родих първия си син като студентка.Това беше най-най-хубавия период в живота ни....двамата студенти, много свободно време, приятели-състуденти също с малки деца, общи забавления, ходене на море.....абе, купон си беше.Детето си беше с нас, бабите се включиха само в две трудни сесии, за по 10-на дена.
Ама аз съм от късметлийките, родили "послушни" деца....  Smiley
Може би тук се крие разликата в мирогледа. Когато бях студент нямах никакво свободно време. Започнах да "дишам" чак като почнах работа.

# 102
  • Мнения: 16 129
Това ми напомня за лафа за полупълната/полупразна чаша....Smiley
И аз родих първия си син като студентка.Това беше най-най-хубавия период в живота ни....двамата студенти, много свободно време, приятели-състуденти също с малки деца, общи забавления, ходене на море.....абе, купон си беше.Детето си беше с нас, бабите се включиха само в две трудни сесии, за по 10-на дена.
Ама аз съм от късметлийките, родили "послушни" деца....  Smiley
Може би тук се крие разликата в мирогледа. Когато бях студент нямах никакво свободно време. Започнах да "дишам" чак когато почнах работа.
Аз използвах опцията, която университета даваше на майките-студентки, да се водим редовно обучение, но да посещаваме занятия със задочниците.А мъжът ми ходеше почти само на упражнения....

# 103
  • France
  • Мнения: 1 490
Знам, че имаше българки, които родиха като студенти. Тук ти се осигурява бавачка, но вечерно време ти си наред. За faculté-тата имаше възможност да си смениш часовете, ако работиш да кажем. Но аз бях в école и имах лекции или упражнения от 9 до 6 в леките дни и от 9 до 8 в тежките. Така че за мен нямаше такава опция Joy

# 104
  • Мнения: 60
И какво е лошото да имаш дете ако си под 30? Аз виждам само плюсове: по-млада си, повече енергия за отглеждане на детето, след това имаш време за още едно, а и не виждам пречка да ходя на почивки с дете, даже си го представям по-забавно!

# 105
  • Мнения: 5 877
Нищо лошо няма. Просто обясненията на човек, изкарал до средните 20, та и 30, с 'подкрепа', колко е лесен животът, понякога са леко нерелевантни. И не, невинаги е вярно, че те моята я знаят, ама аз тяхната не. Моята могат да я знаят, ако са си издържали дупето сам-сами и са стискали като мен зъбки с 50 стотинки за 3 дни, щото не са си направили добре сметката, вместо да отърчат да искат пари от мама и тате.

# 106
  • Мнения: 8 459
Почивката с дете е забавна, но не е почивка, докато са малки Simple Smile

# 107
  • София
  • Мнения: 1 790
Няма по-тъпа женска постъпка от тая, да се натрапи бременност на мъж, пък бил той и собствен такъв. За мен е равностойно на това, мъжът да ме забремени МЕН, чрез измама, когато не съм готова или просто не желая. Тази работа е свързана с още нещо: ако жената, поради факта, че по природа има главната роля в износването и отглеждането на бебето, придобива майчински инстинкт още със забременяването, то с мъжа не е така. Отглеждането на дете е свързано с много неудобства, трудности, неспане, изнервяне, изтощение, и като добавим към картинката и не съвсем секси вида на жената през бременността, а и след това, трябва да стане ясно едно нещо: САМО МЪЖ КОЙТО НАИСТИНА МНОГО ИСКА БЕБЕ, ще посрещне с кураж всички трудности и ще присъства в живота на детето за в бъдеще. Историята познава толкова много случаи, когато на мъжа му писва скорострелно и се изнася от семейството още преди да е проходило бебето. Умна жена никога няма да постави мъжа на такива изпитания. Или чакаш, докато въпросният стане готов, или ако много бързаш, намираш друг, вече узрял за размножаване. Всички тия неща ги пиша съвсем добронамерено, водена единствено от желание да помогна. И не, не одобрявам мъжкото поведение, описано от мен, но това нищо не променя. Искаме ли да запазим семейното щастие, трябва да се съобразим и с мъжките особености.

# 108
  • Мнения: 8 459
А ако жената забременее неочаквано и иска да го задържи пак ли го е натрапила на мъжа си?

# 109
  • София
  • Мнения: 10 926
Не е същата работа. Защото жената износва бебето и нейното тяло се амортизира.

# 110
  • София
  • Мнения: 1 790
А ако жената забременее неочаквано и иска да го задържи пак ли го е натрапила на мъжа си?

Е хайде сега бивол за мезе да бива. С ръка на сърцето, колко са тия, дето въпреки всички мерки забременяват? Разбира се, че двамата ще си решават как да постъпят. Както вече казах в предишния си пост, аз не одобрявам мъжкото поведение, но това не променя резултатите. Но, ако трябва да защитим справедливостта, всички жени се борим за това, да имаме правото и свободата да вземаме решение за своето тяло, дали искаме да раждаме или не, и колко деца да родим и кога. А защо мъжът да няма същото това право? А и да не забравяме, че когато на мъжа му писне да го играе баща, само с едно щракване на пръстите се изпарява от семейството, без да му пука особено колко кофти постъпва, и, разбира се, контрата е у жената в крайна сметка. .

# 111
  • Мнения: 371
Има само един 100 процентов метод за предпазване , малък риск винаги има . Ще му дойде времето , може би и мъжа да иска дете . Много се променя жовота , не е като да го гледаш отстрани .

# 112
  • Sofia
  • Мнения: 15 472
Не, въобще не бях настоятелна. Инициативата беше негова.

Не ти трябват чести разговори, а ясен и директен - защо не иска, точна причина. Как вижда бъдещето ви заедно, какви са представите му за живота.
Всеки да сподели неговите представи и ако се различават коренно, да не си губите времето.
Почти 4 г. и съвместен живот не е малко.

П.П. Не излизай с приказките, че ще отнеме години, колко ще е трудно и т.н.

Здравей и благодаря за съветите! Той не е казвал, че не иска дете, просто винаги го отлага. Аз по принцип трудно се доверявам на хората и щом съм преценила, че можем да предприемем стъпката за общо жилище, значи съм го усетила като моя човек. Предполагам, че и той мисли по същия начин. Последно ми каза, че можем да пробваме лятото, което ми звучи малко абсурдно. И разбира се, бих изчакала, просто ме е страх да не ми каже тогава, че иска да го отложи с още. Предполагам, че всичко това се дължи на напрежение в работата и някакви мисли, че като има дете, няма да може да полага същите усилия в работата си както досега.


Със сигурност няма да може да полага същите усилия както досега.

# 113
  • Мнения: 8 459
Ами да бачка вечно и това е Simple Smile В един момент пак няма да има същите сили.

# 114
  • Мнения: 37
За мен е добре да се роди преди 30 първо дете. Ако си срещнала човека. Имаш още 5 години до тогава. Предполагам, че до 1-2 години ще стане готов. Видях, че е коментирано, защо има двойки, който имат деца преди брака. Причини много. Нашата с моя приятел, е че ние много искахме да имаме вече дете, на 27 години сме. Познаваме се от 7 години. Бяхме колеги,после  най-добри приятели. Харесахме се още тогава, но той беше много срамежлив. Реших, че не ме харесва. В живота ме се появи друг човек, с който бях 4 години. Една година по-късно й той създаде връзка. Продължи също няколко години. Но така се стекоха нещата, че останахме сами. Един ден се разхождахме в парка и си признахме чувствата. Взехме решение да бъдем заедно. От самото начало си казахме, че ще живеем заедно, ще имаме дете.  Започнахме връзка, прекарахме страхотно лято, пътувахме и т.н.  Ремонтирахме апартамент ( наследствен ми е ), заживяхме заедно. 2018 ме оперираха от ендоментриозна киста. За съжаление лятото 2019 разбрах, че отново се е върнала. Разплака ме се. Това е нещо заради, което може да няма човек деца. Мислехме да направим първо сватба, да пътуваме още. Но след случилото се взехме решение да започнем опитите за дете. Минаваха ни мисли дори за инвитро.  Много пари щяха да трябват,  ако се стигне до това.  За щастие в момента съм бременна и очакваме първото си дете, което стана от първия опит.  Надявам се да мине всичко и скоро да го прегърнем. Много сме щастливи. Отказахме се от сватбата на този етап, защото преценихме, че не ни е приоритет.  ( за мъка на прекрасния ми дядо, но й той разбра, че на този етап да имаме дете за нас е по-важно :д. Моя съвет е да седнете и да говорите с приятеля ти. Не го притискай.Simple Smile

# 115
  • Мнения: 2 908
А ако жената забременее неочаквано и иска да го задържи пак ли го е натрапила на мъжа си?
Натрапила го е, разбира се! Как ще раждаш от мъж, който не иска деца с теб? Ако задържиш бебето, ще си само твое.

За една такава крейзи натрапена история знам и зеноса съдбите и на тримата.

# 116
  • Мнения: 8 459
Ало, аборта не е като да изхвърлиш някой портокал... понеже мъжът не го искал! Тялото си е твое, душата също, а по закон именно този мъж ще му е баща, какво правим, как ще си е "само твое" после? Хайде да правим веднага аборт, че да сме достойни пред мъжа, ужас

# 117
  • Мнения: 2 908
Не съм на твоето мнение. По-добре е да се направи аборт, щом мъжът се дърпа.

# 118
  • Мнения: 8 459
Да, но ако и самата ти така решиш. а не по дефолт.

# 119
  • София
  • Мнения: 1 790
Ах, да бе... Случайните бебета. Взела мацката, разбираш ли, ама всички предпазни мерки - едновременно спирала, антибебе хапчета, презерватив и прекъснат акт, нооо случайно забременяла. Остатъка от живота си ще прекара в съжаление как толкова сладко бебенце/детенце татко му не го иска. Когато между ушите имаш вакуум, ще направиш услуга на човечеството, ако не си отваряш краката.

Абе жени, толкова ли много ви се ражда на всяка цена? Не ви ли се иска да бременеете и мъжът до вас да се радва на коремчето ви, и да чака с трепет появата а новия живот? Толкова ли ще ви е кеф да гоните един мъж насила да става баща на дете, което не е искал? И наистина ли вярвате, че ще може да бъде пълноценен баща? Айде, ако на вас ви е все едно, не мислите ли, че на детенцето може пък един ден да му липсва бащината фигура?

Да ви кажа под секрет, има една вълшебна думичка: ПРЕ-ВЕН-ЦИ-Я ! Иначе казано, КОН-ТРА-ЦЕП-ЦИ-Я ! И няма да има нужда да правите аборт. Обаче, работата е в това, че вие сте си паднали по мъжа, усещате инстинктивно, че на него не му дреме особено за вас, и решавате да опитате да го вържете с едно съвсем случайно бебе... Отново да повторя, в такива случаи настоятелно препоръчвам да не си отваряте краката. Това е най-сигурният начин да се възпрепятства разпространението на тъпотията.

Последна редакция: чт, 13 фев 2020, 20:44 от detelistna.4etirilinka

# 120
  • Мнения: 8 459
А защо е тази злоба? Няма ли също толкова случаи, в които мъжът нарочно забременява жената или поне е безотговорен  в "пазенето"?

# 121
  • Мнения: 1 243
Интересно ми е как мъж забременява жена нарочно? Пазят се с презерватив, но мъжа лъже и не слага или го маха по някое време?
Защото ако не искам дете аз ще се пазя поне с противозачатъчни. Да не говорим, че жената все пак може да направи аборт, без да каже. Мъжът трудно може да принуди жена да направи такъв, ако тя не иска.
Иначе по темата - да супер тъпо е да правиш дете с мъж, който не иска.

# 122
  • out of space
  • Мнения: 8 191
Интересно ти е. Добре. Имам дъщеря и син по повода. Как ли? Когато си на 22 има как. Да речем в цикъл под душа?

# 123
  • София
  • Мнения: 1 790
Интересно ми е как мъж забременява жена нарочно? Пазят се с презерватив, но мъжа лъже и не слага или го маха по някое време?
Защото ако не искам дете аз ще се пазя поне с противозачатъчни. Да не говорим, че жената все пак може да направи аборт, без да каже. Мъжът трудно може да принуди жена да направи такъв, ако тя не иска.
Иначе по темата - да супер тъпо е да правиш дете с мъж, който не иска.

Ама то е не само супер тъпо, то е във висша степен безотговорно спрямо самото дете! Когато детето е дошло на този свят желано от бащата, дори да се разведат родителите, бащата ще поддържа връзка с него, ще го обича и ще продължава да му бъде пълноценен баща. А вече толкова много примери около себе си имам, как мъжете, на които им е натрапено бащинство, трудно биват заставени дори издръжка да плащат, камо ли да контактуват с детето. А детето расте с чувството, че не е обичано от баща си, и това цял живот му тежи.
Отново ще кажа, по никой начин не оправдавам мъжете. Повечето от тях са супер безотговорни и супер егоистични. Можем ли да променим това? По никой начин. Значи, остава да го имаме предвид и да не правим тъпи изцепки, защото, еманципация или не, главната роля в раждането и отглеждането на едно човешко същество се пада на жената, съответно на нея се пада и главната отговорност.

Какъв цикъл и какъв душ бе, хора...Значи, жената осъществява контрацепция на принципа на "честна дума"... Искаш ли да се предпазиш от бременност, значи вземаш мерки ЛИЧНО ТИ ! Да сте чували случайно, че, след като мъжът е свършил един път, дори това да е било извън тялото на жената, и след това повтори, в уретрата му има остатъчно количество сперматозоиди? Достатъчно е един сперматозоид-спортист да достигне целта и ето ти случайно бебе! А коя от вас не е повтаряла? Честно, трябва да се въведе лиценз за практикуване на секс. Нещо като шофьорската книжка. Разрешението да бъде въз основа на умствена годност. Тъпа ли си, никакъв секс!

# 124
  • Мнения: 1 243
Интересно ти е. Добре. Имам дъщеря и син по повода. Как ли? Когато си на 22 има как. Да речем в цикъл под душа?
Това значи, че реално не сте се пазили. Просто сте разчитали, че то по време на менструация не може да стане.
И аз знам за случай където детето е натрапено на мъжа. Той първоначално се е дърпал, но под натиска на жената е склонил. Детето е вече тийн, не се среща и не поддържа връзка с баща си.

# 125
  • Мнения: 690
По основната тема-на 25,26 години е още рано за бебе.Поживейте си бе хора!Пък ако стане-добре дошло.

# 126
  • Мнения: 3 296
Защо пък да е рано на 25-26?! Баш време си е. Тя фертилността не е безкрайна във времето.

# 127
  • Мнения: 7 011
Цитат
Приятелят ми го е страх да си има бебе!

Ми то си е за страх да ти кажа..Начи,нас жените ни е шубе,дето природата си го е измислила как да стане и бременеене и раждане,та кво остава за мъжете дето при тях този процес въобще не е ясен..Прав си е човека.Разбирам го.По-добре да се пази от забременяване.

# 128
  • Мнения: 1 351
След като приятелят е казал да се пробвате лятото, ми изчакай до лятото. Гледай да се отпуснеш и да се наслаждаваш на връзката ви.

Общи условия

Активация на акаунт