Здравейте, имам дъщеря, която е на 6 г. От едно известно време постоянно задава въпроси от рода на какво ще стане ако глътна нещо, примерно сапун, батерия, брокат и всякакви други фантазии. Какво ще и се случи, ще спре ли да диша, ще припадне ли. Аз и обяснявам, че не трябва да лапа предмети и течности, които не са за ядене. Но тя все задава тези въпроси, видимо притеснена, даже се разплаква от неяснотата какво ще и се случи. Как да реагирам и постъпя. Незнам дали е период или нещо се е уплашила.
- Публикувана: 15 ян. 2020, 10:43 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2020, 23:11 ч.
Детски страх
а защо просто не и обясниш какво наистина се случва?
разбира се казваш в началото, че такива неща не се лапат, но ако случайно се случи да глътне батерия, трябва да се иде в болницата и да й промият стомаха, напр.
така детето ще е наясно какво се случва.
така и за другите неща, които пита.
според мен е нормално на тази възраст да задава подобни въпроси, после идват и въпросите за смъртта... измисли си отговор.
детето ми например знае, че тялото се погребва (свекърът почина и баща му го води на гроба), но в същото време твърди, че дядо му е на небето и му маха отгоре, та сам си свърза някаква история, която е логична за него - тялото лежи в гроба, душата е на небето.
разбира се казваш в началото, че такива неща не се лапат, но ако случайно се случи да глътне батерия, трябва да се иде в болницата и да й промият стомаха, напр.
така детето ще е наясно какво се случва.
така и за другите неща, които пита.
според мен е нормално на тази възраст да задава подобни въпроси, после идват и въпросите за смъртта... измисли си отговор.
детето ми например знае, че тялото се погребва (свекърът почина и баща му го води на гроба), но в същото време твърди, че дядо му е на небето и му маха отгоре, та сам си свърза някаква история, която е логична за него - тялото лежи в гроба, душата е на небето.
Питах я дали е глътнала нещо, казва че не е. Но това продължава вече 3 седмици. Обясних и какво ще стане ако глътне нещо, че ще и промият корема, ще се извади, но тя пак изпада в ужас. Дано отшуми. Питах в градината да не са коментирали, но и от там не е май. Ако продължи може би трябва психолог да посетим,
Нормално е да започне да задава въпроси, свързани със света - какво ще стане, ако глътна нещо си, ако умра, ако Х умре, какво се случва като някой умре, къде отива и т.н. Към 7-мата година започват с въпросите как е създаден света, кой го е създал, как съм се родил/а, около 8-мата година - защо съществуваме, какъв е смисълът на живота, какво е Бог.
Това са нормални етапи от развитието и въпросите, свързани с тях. Редно е детето да получи отговор и да задоволи любопитството си.
Това са нормални етапи от развитието и въпросите, свързани с тях. Редно е детето да получи отговор и да задоволи любопитството си.
Честно казано в случая аз не виждам нормалните детски абстракнтни страхове, а натрапчив страх от нещо конкретно, който е предизвикан от нещо конкретно. И аз бих си помислила, че Е глътнала нещо и не смее да си признае. Или някой ѝ е разказвал някаква история (може и измислица), но тази паника и страх е причинен от нещо. Лично мнение.
Нормално е да започне да задава въпроси, свързани със света - какво ще стане, ако глътна нещо си, ако умра, ако Х умре, какво се случва като някой умре, къде отива и т.н. Към 7-мата година започват с въпросите как е създаден света, кой го е създал, как съм се родил/а, около 8-мата година - защо съществуваме, какъв е смисълът на живота, какво е Бог.
Това са нормални етапи от развитието и въпросите, свързани с тях. Редно е детето да получи отговор и да задоволи любопитството си.
Това са нормални етапи от развитието и въпросите, свързани с тях. Редно е детето да получи отговор и да задоволи любопитството си.
да, всички тези неща правя, но нищо не мога да разбера. Кой я е наплашил незнам. Даже си мислех куршум да и лея, колкото и да не вярвам в такива неща или киприянова молитва в църквата да и прочетат...Отчайвам се вече 
Не се отчайвай, въпросите тепърва започват. А като й задаваш въпросите, които ти писах, какво отговаря детето?
Честно казано в случая аз не виждам нормалните детски абстракнтни страхове, а натрапчив страх от нещо конкретно, който е предизвикан от нещо конкретно. И аз бих си помислила, че Е глътнала нещо и не смее да си признае. Или някой ѝ е разказвал някаква история (може и измислица), но тази паника и страх е причинен от нещо. Лично мнение.
И аз не знам... Освен да не спираш да побутваш, да питаш, да окуражаваш да сподели, да я увериш, че няма да се караш, че нищо страшно не е станало, но ако глътне нещо трябва да ти каже веднага, за да вземеш мерки и т.н. И да, да натъртваш, че има неща, които е опасно да се поглъщат и ако се случи трябва да ти каже незабавно, без страх, че ще се караш.
След като смятате, че е тревожност, разпитайте детето по-подробно защо е важно за него да разбере какво се случва. Демонстрирайте интерес към темата, отбележете, че явно е важно за нея, помислете заедно какво би могло да се случи и вижте дали ще сподели защо пита. По-добре отговорете, отколкото да чакате да отшуми.
Честно казано в случая аз не виждам нормалните детски абстракнтни страхове, а натрапчив страх от нещо конкретно, който е предизвикан от нещо конкретно. И аз бих си помислила, че Е глътнала нещо и не смее да си признае. Или някой ѝ е разказвал някаква история (може и измислица), но тази паника и страх е причинен от нещо. Лично мнение.
Това е най-грешното решение, което можеш да вземеш. Това, че ти не знаеш как да решиш проблем, не означава, че трябва да се правиш, че същия не съществува. Ти си родителя, ти си отговорна за това дете.
Говори с нея, не притискай, опитай да е като на игра, да е забавно. Вероятно е глътнала нещо и се страхува.
Когато бях дете глътнах зъба си, който се клатеше доста. Няколко дни бях умряла от страх, защото баба ми ми беше разказала някаква иначе забавна история, че ако си глътнеш зъба, той ще израсте в стомаха ти, като дърво! Не смеех да споделя, защото си мислех че умирам и аз съм си виновна за това.
Когато бях дете глътнах зъба си, който се клатеше доста. Няколко дни бях умряла от страх, защото баба ми ми беше разказала някаква иначе забавна история, че ако си глътнеш зъба, той ще израсте в стомаха ти, като дърво! Не смеех да споделя, защото си мислех че умирам и аз съм си виновна за това.
Най-вероятно е просто период.
Детето не е чак толкова малко и със сигурност знае, че не трябва да лапа предмети и течности, които не са за ядене.
Голямата ми дъщеря като беше на 7-8-9 години / вече не помня точно/ имаше подобен период, когато постоянно ме питаше това отровно ли е, онова отровно ли е, ако го глътне. С времето престана.
Разбира се, наблюдавайте ситуацията и ако нещо Ви се стори по-притеснително, потърсете специализирана помощ от психолог примерно.
Детето не е чак толкова малко и със сигурност знае, че не трябва да лапа предмети и течности, които не са за ядене.
Голямата ми дъщеря като беше на 7-8-9 години / вече не помня точно/ имаше подобен период, когато постоянно ме питаше това отровно ли е, онова отровно ли е, ако го глътне. С времето престана.
Разбира се, наблюдавайте ситуацията и ако нещо Ви се стори по-притеснително, потърсете специализирана помощ от психолог примерно.
Едно е просто да задава въпроси и да се интересува (това наистина е нормално за възрастта), друго е да плаче от страх. Този страх според мен е породен от нещо.
И не, не е чак толкова голяма, за да не лапа боклуци.
Моят е на 6г. и знае много добре, че не трябва да лапа предмети, но понякога го хващам с някоя играчка в устата - и разговорът започва отначало.
ПП : ако едно дете глътне нещо, то рядко ще го направи нарочно.
И не, не е чак толкова голяма, за да не лапа боклуци.
Моят е на 6г. и знае много добре, че не трябва да лапа предмети, но понякога го хващам с някоя играчка в устата - и разговорът започва отначало.
ПП : ако едно дете глътне нещо, то рядко ще го направи нарочно.
Едно е просто да задава въпроси и да се интересува (това наистина е нормално за възрастта), друго е да плаче от страх. Този страх според мен е породен от нещо.
Изчакването не е опция, защото едно потенциално гълтане на батерия може да прогори хранопровода и да доведе до сериозен кръвоизлив и проблеми..много се извинявам и не искам да те плаша, както и детето да се стресира допълнително, но затова трябва да се вземат мерки...ако трябва потърсете лекарско мнение. Детето явно е уплашено от реално нещо. Стискам палци да стигнете безболезнено за него до причината🤗
а защо просто не и обясниш какво наистина се случва?
разбира се казваш в началото, че такива неща не се лапат, но ако случайно се случи да глътне батерия, трябва да се иде в болницата и да й промият стомаха, напр.
така детето ще е наясно какво се случва.
така и за другите неща, които пита.
според мен е нормално на тази възраст да задава подобни въпроси, после идват и въпросите за смъртта... измисли си отговор.
детето ми например знае, че тялото се погребва (свекърът почина и баща му го води на гроба), но в същото време твърди, че дядо му е на небето и му маха отгоре, та сам си свърза някаква история, която е логична за него - тялото лежи в гроба, душата е на небето.
разбира се казваш в началото, че такива неща не се лапат, но ако случайно се случи да глътне батерия, трябва да се иде в болницата и да й промият стомаха, напр.
така детето ще е наясно какво се случва.
така и за другите неща, които пита.
според мен е нормално на тази възраст да задава подобни въпроси, после идват и въпросите за смъртта... измисли си отговор.
детето ми например знае, че тялото се погребва (свекърът почина и баща му го води на гроба), но в същото време твърди, че дядо му е на небето и му маха отгоре, та сам си свърза някаква история, която е логична за него - тялото лежи в гроба, душата е на небето.
Да, защо просто не й отговориш какво ще се случи ако остане без въздух и дори какво трябва да се направи в такъв случай, за да се разреши проблема. Дай и да разбере, че преди да се стигне до смърт има проблем за разрешаване и че проблемът е разрешим.
За съжаление, въпросът за смъртта идва още преди тези. "И като умря къде отиде?". Аз не казвам на небето, тъй-като нямам логично обяснение, което да представя. По скоро казвам, че не знам, че никой не знае къде отиваме като умрем. А, на въпрос "защо умират?" отговарям с логична причина - "разболя се и не можа да оздравее" или "изяде нещо отровно" или "блъсна го кола". С което автоматично стига до извода и запаметява, че трябва да се пази от тези причинители на "умиране". Думата "смърт" за сега е табу.
Много благодаря на всички за полезните съвети, ще пиша какво се случва и дали сме посетили психолог и как сме овладели страха. Но въпросите наистина са големи фантазии - вчера ме видя, че исках да зашия нещо и ме пита, ако глътна игла какво ще стане. После видя пожарогасител, какво ще стане ако глътна пяна от пожарогасителя.
Период е. Синът ми минава през същото сега, на 7г е. Пита какво ще стане ако ям сняг, какво ще стане ако глътна станиол (той наистина глътна де) и какво ли още не. При него ситуацията е такава, че ми казва, че децата в клас редовно му разказвали някакви лоши случки. На едното дете майката е лекар и май доста често подочувам това въпросното дете да стряска с разни разкази. Допитах се и до психолог, но тя каза, че е временно и въпреки това, че децата попиват всичко от родителите си и ако някой от родителите е по-тревожен може да го предаде на детето.
Ние с ММ сме си по-тревожни родители като цяло и може да ни е чул ако се притесняваме за нещо, съветът на психолога беше да не се драматизират събитията пред детето, а да се обясняват спокойно, но не и да се държи детето в стъкленa обвивка и да му се спестява всичко. Абе общо взето да има баланс. Нас ни викаха от уще заради постоянните му въпроси, но мисля, че това доста отшумя. Даже напоследък казва - и какво от това, голяма работа
.
Ние с ММ сме си по-тревожни родители като цяло и може да ни е чул ако се притесняваме за нещо, съветът на психолога беше да не се драматизират събитията пред детето, а да се обясняват спокойно, но не и да се държи детето в стъкленa обвивка и да му се спестява всичко. Абе общо взето да има баланс. Нас ни викаха от уще заради постоянните му въпроси, но мисля, че това доста отшумя. Даже напоследък казва - и какво от това, голяма работа
. 
Здравей, аз съм на 25 и още помня моят
такъв период.
Мисля че бях на 10.
Постоянно питах нашите странни въпроси.. Какво ще стане ако си забода игла в стомаха, мога ли да умра.
Карах братовчедка си да си ококорва очите,
за да видя дали ще изкочат...
Не знам на какво се дължеше,
продължи около месец това любопитство "от какво мога да умра"..
Тогава никой не ме взе на сериозно и си го преживях сама. Подкрепи я,
без да я стресираш, ще отмине
Успех!
такъв период.
Мисля че бях на 10.
Постоянно питах нашите странни въпроси.. Какво ще стане ако си забода игла в стомаха, мога ли да умра.
Карах братовчедка си да си ококорва очите,
за да видя дали ще изкочат...
Не знам на какво се дължеше,
продължи около месец това любопитство "от какво мога да умра"..
Тогава никой не ме взе на сериозно и си го преживях сама. Подкрепи я,
без да я стресираш, ще отмине
Успех!