Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 ян. 2020, 10:56 ч.

"западна" диплома

  • 2 729
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24
Здравейте! Смятате ли, че един човек, който иска да се развива в България има много по-големи шансове да бъде назначен на хубава работа с добра заплата, когато е завършил западен университет или дипломата не е от чак такова значение? Имате ли опит с познати, завърнали се от чужбина и работещи в родината? Ще се радва да чуя мненията ви!

# 1
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 060
Имам опит с кандидат, завършил Харвард. Кандидатстваше човекът за счетоводител, преди десетина години. Не го наеха. Първо подходиха с недоверие към дипломата - как така завършил Харвард, пък в нашата позападнала фирмичка кандидатства. И после - ех, ама с такава диплома кой знае каква заплата ще иска. Не зная как се е представил на интервюто, но наеха друг човек, с опит по специалността.
Имах още съученичка, която завърши в САЩ, не зная кой университет, но беше нещо с бизнес насоченост и когато се прибра в България каза, че дори не си търси работа по специалността, защото спецификата на това, което е учила в САЩ, е неприложима към българската действителност.

# 2
  • София
  • Мнения: 5 298
Няма еднозначен отговор при избора, зависи от много фактори - и познания, и език, и характер и т.н. Като цяло зависи от специалността и от това дали пасва на профила, който се търси. Наскоро търсехме човек за счетоводна позиция. Предходния човек беше завършил УНСС, сега заместникът му е с образование от чужбина, но го предпочетохме заради опита му и личностните характеристики.
Ако се търси юрист, например, между български и английски университет, ще се предпочете този с българския заради познаването на българското законодателство. Ако е образование в друга сфера (напр. маркетинг, реклама, архитектура), ще има допускането, че чужбинското образование е по-добро и пак зависи от чужбината, разбира се.

# 3
  • Мнения: 2 273
За мен тези със западните дипломи си остават на запад, в повечето случаи. Защото си ги ценят в съответната държава.

# 4
  • Мнения: 543
Много от специалностите в чужбина нямат български аналог.
Съответно ако си завършила в чужбина и се връщаш в България, за да ти бъде признато образованието и приравнено на съответното “българско”, трябва да преминеш през процедурите за признаване на НАЦИД (Национален център за Информация и Документация).
Които междудругото процедури са доста стриктни и понеже имах поглед към тази държавна структура, мога да ти кажа, че 95% от дипломите не се признават и съответно държавата не ги приравнява на български аналог, нищо че уж сме в ЕС.

(Междудругото регистърът е публичен и може да разгледаш българи, които са завършили в чужбина и съответно каква специалност и в кой университет.
Впечатление прави, че предпочитани университети за кандидат-студентите в чужбина и препоръчвани от Интеграл, Едланта и т.н. фирми, изобщо дипломите им не успяват да преминат през процедурата за признаване. 
Има например човек с диплома от Glasgow University за придобита специалност бакалавър по Дентална хирургия и съответно пише “отказ за признаване”. И логично, защото в България няма такава специалност. Има Дентална медицина магистър при нас.)

В крайна сметка можеш да си кандидатстваш за работа и с чуждестранната диплома без да я легализираш и приравняваш, освен ако работодателят няма изисквания относно образованието.
Аз досега не съм видяла обява за работа в която изрично пише дипломата да е еди каква си (чуждестранна, българска), или да си завършила еди кой си университет.
В крайна сметка работодателят гледа какво можеш и дали би могла да дадеш нещо от себе си за фирмата, а не каква диплома имаш, или защо в четвърти курс си имала тройка по спорт (примерно).

# 5
  • Мнения: 2 273
Така е, права сте, но това признаване в БГ е само за малка част от професиите.  Не мога да кажа точно за кои, предполагам, че тези за държавни служители, или с конкурс- където изрично е упоменато какви дипломи важат.

# 6
  • София
  • Мнения: 5 298
Държавни служители и длъжности, за които се изисква ценз, обикновено определени с наредба или закон.

# 7
  • München, Deutschland
  • Мнения: 3 682
Любопитна ми темата и общото мнение и се записвам.

Не ми е ясно от чия гледна точка иска авторката да се разгледа въпросът - на работодател или на работник.

Ако си търся човек за нещо конкретно и по-висококвалифицирано, за мен решаващ би бил стажът досега, не толкова дипломата, освен ако не е от престижен университет с много висока оценка, тогава бих била склонна да разгледам и такава кандидатура. Човек без стаж в смислена фирма, завършил с оценка 4-5 по българската система, не ми трябва. Такива има много. Е, зависи и от какъв пуул избираш и в каква позиция си като предлагаща страна - в България имам чувството, че и магаре ще наемат, от моето скромно съприкосновение с бизнеса, не защото HR-ите не осъзнават, а защото избират от наличните, които не са много.

Имам и още какво да кажа, но ще изчакам развитието на темата.

Последна редакция: пт, 31 яну 2020, 21:11 от chrissy

# 8
  • софия
  • Мнения: 1 980
Любопитна ми темата и общото мнение и се записвам.

Не ми е ясно от чия гледна точка иска авторката да се разгледа въпросът - на работодател или на работник.

Ако си търся човек за нещо конкретно и по-висококвалифицирано, за мен решаващ би бил стажът досега, не толкова дипломата, освен ако не е от престижен университет с много висока оценка, тогава бих била склонна да разгледам и такава кандидатура. Човек без стаж в смислена фирма, завършил с оценка 4-5 по българската система, не ми трябва. Такива има много. Е, зависи и от какъв пуул избираш и в каква позиция си като предлагаща страна - в България имам чувството, че и магаре ще наемат, от моето скромно съприкосновение с бизнеса, не защото HR-ите не осъзнават, а защото избират от наличните, които не са много.

Имам и още какво да кажа, но ще изчакам развитието на темата.
А темата доникъде след това не е стигнала, а пък на мен ми е интересно какво още имате да кажете....
Интересна тема, но едва ли има общовалиден отговор. От сфера до сфера има голяма разлика.
Но и аз мисля, че повечето с дипломи навън остават там или се преместват и развиват по други чужди държави.

# 9
  • Мнения: 16
В масовият случай, когато българин запише нещо в чужбина, той записва нещо, което би могъл да завърши и тук. Абсолютно никакъв смисъл няма в това да запишеш международни отношения, ПР и връзки с общестствеността или нещо от тази класация "специалности", в някой провинциален университет в Uk или Германия. Освен това, обикновено парите за следване в чужбина се дават от мама и тати, което означава обикновено, че децата тази инвестиция я нямат за нищо, защото не е тяхна собствена и още нямат представа как се изкарват пари. Те така или иначе ще склонят да запишат какво да е щом ги юркат стига да станат самостоятелни. На свръхамбициозния родител му се угажда на интереса и срещу "скромни" сума за консултация се намира "престижен" университет, където детето му индиго да кандидатства с българска диплома + мотивационно писмо, което агенцията ще напише и ще гарантира приема на детето я в някоя психология, бизнес администрация, международни отношения или арТхитектура, с която детето да има двойно повече самочувствие и претенции като се прибере от колкото, ако избута нещо в някоя родна имитация на университет. Разбира се, родители, баби и дядовци ще са много щастливи, защото детето ще се върне с тапия от "Нов Кеймбриджски свободен университен". През тези 3 или 4 години, които отрочето им ще следва ще се забавлява с разноцветни деца (такива като него дошли от всички краища не света) в тясно общежитие докато майка му си представя как то ще се натурализира с местни и ще създаде контакти с лордове или европейската аристокрация. И, о чудо, когато то се върне, после кандидатства за работа в някой български офис, за която кандидатстват още 30 души и на интервюто никой не му поглежда дипломата. Питат го колко ще иска да взима, а то със самочувствие иска 3000 лв стартово за бек офис в някой кол център. Гледат го с недоумение на парцали от отсрещната страна и приключват с "добре, ще ви се обадим". И така докато детето индиго на мама и тати, с големите заложби и специалности, завършил топ бизнес училището с включен all inclusive (закуска, обяд и вечеря за периода на обучение) "Нов Кеймбриджски Университет" след ~ 10 интервюта клекне на 1000 лв. като дистрибутор на кроасани и разбере, че дипломата му на латинца не го е научи по трудния начин на бизнес. Според мен днешно време не си ли нещо сериозно като IT и медицина си е пълна загуба на време и грешни пари.

# 10
  • München, Deutschland
  • Мнения: 3 682
Parliament,

за съжаление моите впечатления съвпадат с Вашите. Само на едно нещо бих обърнала внимание - ако родителите действително пращат децата си в чужбина с цел да завържат контакти с местната "аристокрация" и имат подобни очаквания (това за мен е нещо ново, не го бях чувала, признавам), то следва да слязат малко на земята.

По отношение на изискваните високи заплати след връщането обратно в България, ми се струва, че ако кандидатът има реални познания и опит, някакви склонности или дарби в областта, в която е решил да се развива, то тогава изискването, може би, е оправдано. Мисля си, че на работодателите трябва да им светне лампата, че за без пари няма да си намерят качествена работна ръка. Силно се надявам вече да го има осъзнаването в България, че човешкият капитал е най-силният ти ресурс, независимо от дейността на фирмата, тук обаче нека живущите в България се включат и кажат какви са техните впечатления, тъй като моите са доста ограничени, отделно са и само от София.

Бих искала да засегна и една друга страна на реализацията в България на завършилите в чужбина, с която аз лично се сблъсках - манталитетът "аз знам всичко най-добре, не искам да ми даваш акъл". Много, много трудна тема. Има ли някой друг с подобни наблюдения?
Считам, че това не измества фокуса на зададеното в първото мнение тема, но нека авторката ме поправи, ако е така.

# 11
  • Мнения: 16
Parliament,

за съжаление моите впечатления съвпадат с Вашите. Само на едно нещо бих обърнала внимание - ако родителите действително пращат децата си в чужбина с цел да завържат контакти с местната "аристокрация" и имат подобни очаквания (това за мен е нещо ново, не го бях чувала, признавам), то следва да слязат малко на земята.
Разбира се, това беше силно преувеличено от моя страна, но не е като да няма и такива хора. Много родители изпращат децата си фикс идеи, че в чужбина ще създадат по-полезни контакти, с които ще се издърпат нагоре. Манталитет. Не, че и в УНСС не могат да си направят приятелства, но просто няма да са с англичани, а някои майки направо си се надяват, че пращайки дъщеря си в чужбина, като бонус тя би могла "да се уреди" и с брак за някой английски лорд, я не за някой евтин тукашен простак. Че каква кирия има, ако за момичето са изхарчени хиляди паунди за 3 - 4 години живот там, а пък накрая да се върне тук да работи за 1500 лв...

По отношение на изискваните високи заплати след връщането обратно в България, ми се струва, че ако кандидатът има реални познания и опит, някакви склонности или дарби в областта, в която е решил да се развива, то тогава изискването, може би, е оправдано. Мисля си, че на работодателите трябва да им светне лампата, че за без пари няма да си намерят качествена работна ръка. Силно се надявам вече да го има осъзнаването в България, че човешкият капитал е най-силният ти ресурс, независимо от дейността на фирмата, тук обаче нека живущите в България се включат и кажат какви са техните впечатления, тъй като моите са доста ограничени, отделно са и само от София.
Няма работодатели, които да имат да плащат излишни пари. Както казах по-горе, отнася се за децата завърнали се от следване в чужбина с един допълнителен език. Те с друго не са ценни, ако техните прехвалени дипломи са поредните тапии за "меринджеи" с каквито се не само се напълни тук последните 10 години ами направо прелива и с лопати да ги ринеш. Това си е чиста туризъм за дипломи. Че какви толкова специалности от областта на всичологията, които нашите НБУ, УНСС или нов югозападен или каквито там университети се сетите, нямаме, че да се наливат такива огромни пари за чужди преподаватели и частници собственици на учебни заведения със напомпани със статут на "университети", защото видиш ли, образованието в UK трябва да е на световно ниво и "сигурно си разбират от работата" щом за нещо там се твърди, че е ВУЗ... Е, нормално е след такава прехвалена реклама още преди да е приет да очаква нашия хубостник да очаква, че за президент ще учи едва ли не и като се прибере по-малко от 11 к месечна заплата няма да иска да прибира... Истината е, че ако не е ИТ или медицина, работата просто просто няма някаква специална добавена стойност, за която да се заплаща. Детето и на 1000 трябва да е доволно и въобще, че някой го взима на работа след като е било загубило връзка с реалността последните 3, 4 г.

Бих искала да засегна и една друга страна на реализацията в България на завършилите в чужбина, с която аз лично се сблъсках - манталитетът "аз знам всичко най-добре, не искам да ми даваш акъл". Много, много трудна тема. Има ли някой друг с подобни наблюдения?
Считам, че това не измества фокуса на зададеното в първото мнение тема, но нека авторката ме поправи, ако е така.

Повечето хора в България са именно с този манталитет. И на завършили навън, и на тези завършили вътре в страната. Българско си е положението просто. Може би завършването в чужбина е фактор, който в някои случаи и донапомпва тази самозаблуда за перфектност в разглезените деца. Все пак обикновено родителите пратили си дЯцата в чужбина са и по-заможни,  а от там по default идва и допълнителен boost на самочувствието на въпросното дете.

# 12
  • Мнения: 2 283
Колебаех се дали да вляза в темата, макар че съм от пряко засегнатите от нея. И  двете ми деца учат навън, и не , не " международни отношения, ПР и връзки с общестствеността или нещо от тази класация "специалности", в някой провинциален университет в Uk или Германия".  Нито пък " IT или медицина". За последното може да се отвори самостоятелна тема. Има много добри възможности да се изучи и тук, при едно много важно условие: да ти се учи.  Или пък IT - убедена съм, че фактултета по математика и информатика към  СУ подготвя в пъти по-добре от който и да е приложен уни по същата специалност в Холандия. Казвам - приложен, не Delft.
И до тук с положителните черти на българското висше образование. Да, точно медицина и IT се изучават задълбочено  и тук.  Но аз лично уважавам избора на децата си - не е лесен, но е естествено продължение на стремежът им да направят нещо полезно за себе си. Слагане по един знаменател на учащите навън е повърхностно и несериозно. Базира се на чул-недочул една съседка/роднина/ колежка   ми каза.
Средата в която живеят децата ми е коренно различна от средата тук. Заниманията им са различни от заниманията на децата тук.  И ако тук  ако учиш и работиш задълбочено ще си черната овца на групата/випуска, то там, където са децата ми всички около тях учат и работят задълбочено. Там няма бар, дискотека, излизане с приятели, уикенди и пр. Там академичната среда те поглъща и от понеделник до петък бързаш да си пръв в библиотеката за да си хванеш място. Там големият ми син прекара уикенда в университета, заедно с група състуденти, работейки денонощно върху нов проект. Там малкият ми син , като му остане свободна пролука спортува в постоянно отворени зали с отлични условия. Там деца и преподаватели сядат на обед и се хранят заедно - всеки от кутията която си е донесъл от дома. В добре устроен кът оборудван с микровълнови печки и удобни места за сядане. Там децата знаят защо са отишли. И не си хабят времето напразно.  Учат, работят, порастват. И да, завързват международни контакти - та нали учат с деца от целия свят, какво по-естествено от това.  
Не слагайте под един знаменател децата които учат навън. Незнам вие колко такива познавате - аз имам десетки примери от моите деца и техните съученици и приятели. Не споделям и дума от написаното от Parliament. Крайно е, лаишко е, и ми звучи като вица за гроздето. Вериоятно не това са подбудите й да пише така, но на мен така ми звучи.

# 13
  • софия
  • Мнения: 1 980
За мен тази дискусия изобщо не отговаря на истината. Познавам чудесни деца завършили на “запад” и няма нищо общо с описваните от вас (Parliament) наблюдения, размисли еле пък стратегии за “оставане”....
И другото-в голяма заблудa сте с това IT . Забелязала съм, че това IT  се ползва като обобщаващо понятие се точно от хора, които изобщо не разбират сферата. Вътре втова IT има толкова много професии, че свят да ти се завие. Освен това пазара точно в БГ има такава отчайваща нужда от кадри, че никак не е нужно да си учил нещо за IT.

Освен това учещите не в Англия, за кой точно мечтаят да се оженят-за някой министър?!
Дано темата поеме обрат и стана наистина ценна дискусия, че така не/до/развита е излишна.

п.п добре че, GD се е включила да предаде малко реална светлина.

Последна редакция: пн, 03 фев 2020, 18:20 от Амели

# 14
  • Мнения: 1 253
Само една забележка имам - дъщерята в Лондон много по-лесно ще се уреди с български аристократ, повечето са “там”, а не в УНСС.

Общи условия

Активация на акаунт