"западна" диплома

Имам опит с кандидат, завършил Харвард. Кандидатстваше човекът за счетоводител, преди десетина години. Не го наеха. Първо подходиха с недоверие към дипломата - как така завършил Харвард, пък в нашата позападнала фирмичка кандидатства. И после - ех, ама с такава диплома кой знае каква заплата ще иска. Не зная как се е представил на интервюто, но наеха друг човек, с опит по специалността.
Имах още съученичка, която завърши в САЩ, не зная кой университет, но беше нещо с бизнес насоченост и когато се прибра в България каза, че дори не си търси работа по специалността, защото спецификата на това, което е учила в САЩ, е неприложима към българската действителност.

Няма еднозначен отговор при избора, зависи от много фактори - и познания, и език, и характер и т.н. Като цяло зависи от специалността и от това дали пасва на профила, който се търси. Наскоро търсехме човек за счетоводна позиция. Предходния човек беше завършил УНСС, сега заместникът му е с образование от чужбина, но го предпочетохме заради опита му и личностните характеристики.
Ако се търси юрист, например, между български и английски университет, ще се предпочете този с българския заради познаването на българското законодателство. Ако е образование в друга сфера (напр. маркетинг, реклама, архитектура), ще има допускането, че чужбинското образование е по-добро и пак зависи от чужбината, разбира се.

За мен тези със западните дипломи си остават на запад, в повечето случаи. Защото си ги ценят в съответната държава.

Много от специалностите в чужбина нямат български аналог.
Съответно ако си завършила в чужбина и се връщаш в България, за да ти бъде признато образованието и приравнено на съответното “българско”, трябва да преминеш през процедурите за признаване на НАЦИД (Национален център за Информация и Документация).
Които междудругото процедури са доста стриктни и понеже имах поглед към тази държавна структура, мога да ти кажа, че 95% от дипломите не се признават и съответно държавата не ги приравнява на български аналог, нищо че уж сме в ЕС.

(Междудругото регистърът е публичен и може да разгледаш българи, които са завършили в чужбина и съответно каква специалност и в кой университет.
Впечатление прави, че предпочитани университети за кандидат-студентите в чужбина и препоръчвани от Интеграл, Едланта и т.н. фирми, изобщо дипломите им не успяват да преминат през процедурата за признаване. 
Има например човек с диплома от Glasgow University за придобита специалност бакалавър по Дентална хирургия и съответно пише “отказ за признаване”. И логично, защото в България няма такава специалност. Има Дентална медицина магистър при нас.)

В крайна сметка можеш да си кандидатстваш за работа и с чуждестранната диплома без да я легализираш и приравняваш, освен ако работодателят няма изисквания относно образованието.
Аз досега не съм видяла обява за работа в която изрично пише дипломата да е еди каква си (чуждестранна, българска), или да си завършила еди кой си университет.
В крайна сметка работодателят гледа какво можеш и дали би могла да дадеш нещо от себе си за фирмата, а не каква диплома имаш, или защо в четвърти курс си имала тройка по спорт (примерно).

Така е, права сте, но това признаване в БГ е само за малка част от професиите.  Не мога да кажа точно за кои, предполагам, че тези за държавни служители, или с конкурс- където изрично е упоменато какви дипломи важат.

Държавни служители и длъжности, за които се изисква ценз, обикновено определени с наредба или закон.

Любопитна ми темата и общото мнение и се записвам.

Не ми е ясно от чия гледна точка иска авторката да се разгледа въпросът - на работодател или на работник.

Ако си търся човек за нещо конкретно и по-висококвалифицирано, за мен решаващ би бил стажът досега, не толкова дипломата, освен ако не е от престижен университет с много висока оценка, тогава бих била склонна да разгледам и такава кандидатура. Човек без стаж в смислена фирма, завършил с оценка 4-5 по българската система, не ми трябва. Такива има много. Е, зависи и от какъв пуул избираш и в каква позиция си като предлагаща страна - в България имам чувството, че и магаре ще наемат, от моето скромно съприкосновение с бизнеса, не защото HR-ите не осъзнават, а защото избират от наличните, които не са много.

Имам и още какво да кажа, но ще изчакам развитието на темата.

А темата доникъде след това не е стигнала, а пък на мен ми е интересно какво още имате да кажете....
Интересна тема, но едва ли има общовалиден отговор. От сфера до сфера има голяма разлика.
Но и аз мисля, че повечето с дипломи навън остават там или се преместват и развиват по други чужди държави.

В масовият случай, когато българин запише нещо в чужбина, той записва нещо, което би могъл да завърши и тук. Абсолютно никакъв смисъл няма в това да запишеш международни отношения, ПР и връзки с общестствеността или нещо от тази класация "специалности", в някой провинциален университет в Uk или Германия. Освен това, обикновено парите за следване в чужбина се дават от мама и тати, което означава обикновено, че децата тази инвестиция я нямат за нищо, защото не е тяхна собствена и още нямат представа как се изкарват пари. Те така или иначе ще склонят да запишат какво да е щом ги юркат стига да станат самостоятелни. На свръхамбициозния родител му се угажда на интереса и срещу "скромни" сума за консултация се намира "престижен" университет, където детето му индиго да кандидатства с българска диплома + мотивационно писмо, което агенцията ще напише и ще гарантира приема на детето я в някоя психология, бизнес администрация, международни отношения или арТхитектура, с която детето да има двойно повече самочувствие и претенции като се прибере от колкото, ако избута нещо в някоя родна имитация на университет. Разбира се, родители, баби и дядовци ще са много щастливи, защото детето ще се върне с тапия от "Нов Кеймбриджски свободен университен". През тези 3 или 4 години, които отрочето им ще следва ще се забавлява с разноцветни деца (такива като него дошли от всички краища не света) в тясно общежитие докато майка му си представя как то ще се натурализира с местни и ще създаде контакти с лордове или европейската аристокрация. И, о чудо, когато то се върне, после кандидатства за работа в някой български офис, за която кандидатстват още 30 души и на интервюто никой не му поглежда дипломата. Питат го колко ще иска да взима, а то със самочувствие иска 3000 лв стартово за бек офис в някой кол център. Гледат го с недоумение на парцали от отсрещната страна и приключват с "добре, ще ви се обадим". И така докато детето индиго на мама и тати, с големите заложби и специалности, завършил топ бизнес училището с включен all inclusive (закуска, обяд и вечеря за периода на обучение) "Нов Кеймбриджски Университет" след ~ 10 интервюта клекне на 1000 лв. като дистрибутор на кроасани и разбере, че дипломата му на латинца не го е научи по трудния начин на бизнес. Според мен днешно време не си ли нещо сериозно като IT и медицина си е пълна загуба на време и грешни пари.

Parliament,

за съжаление моите впечатления съвпадат с Вашите. Само на едно нещо бих обърнала внимание - ако родителите действително пращат децата си в чужбина с цел да завържат контакти с местната "аристокрация" и имат подобни очаквания (това за мен е нещо ново, не го бях чувала, признавам), то следва да слязат малко на земята.

По отношение на изискваните високи заплати след връщането обратно в България, ми се струва, че ако кандидатът има реални познания и опит, някакви склонности или дарби в областта, в която е решил да се развива, то тогава изискването, може би, е оправдано. Мисля си, че на работодателите трябва да им светне лампата, че за без пари няма да си намерят качествена работна ръка. Силно се надявам вече да го има осъзнаването в България, че човешкият капитал е най-силният ти ресурс, независимо от дейността на фирмата, тук обаче нека живущите в България се включат и кажат какви са техните впечатления, тъй като моите са доста ограничени, отделно са и само от София.

Бих искала да засегна и една друга страна на реализацията в България на завършилите в чужбина, с която аз лично се сблъсках - манталитетът "аз знам всичко най-добре, не искам да ми даваш акъл". Много, много трудна тема. Има ли някой друг с подобни наблюдения?
Считам, че това не измества фокуса на зададеното в първото мнение тема, но нека авторката ме поправи, ако е така.

Разбира се, това беше силно преувеличено от моя страна, но не е като да няма и такива хора. Много родители изпращат децата си фикс идеи, че в чужбина ще създадат по-полезни контакти, с които ще се издърпат нагоре. Манталитет. Не, че и в УНСС не могат да си направят приятелства, но просто няма да са с англичани, а някои майки направо си се надяват, че пращайки дъщеря си в чужбина, като бонус тя би могла "да се уреди" и с брак за някой английски лорд, я не за някой евтин тукашен простак. Че каква кирия има, ако за момичето са изхарчени хиляди паунди за 3 - 4 години живот там, а пък накрая да се върне тук да работи за 1500 лв...

Няма работодатели, които да имат да плащат излишни пари. Както казах по-горе, отнася се за децата завърнали се от следване в чужбина с един допълнителен език. Те с друго не са ценни, ако техните прехвалени дипломи са поредните тапии за "меринджеи" с каквито се не само се напълни тук последните 10 години ами направо прелива и с лопати да ги ринеш. Това си е чиста туризъм за дипломи. Че какви толкова специалности от областта на всичологията, които нашите НБУ, УНСС или нов югозападен или каквито там университети се сетите, нямаме, че да се наливат такива огромни пари за чужди преподаватели и частници собственици на учебни заведения със напомпани със статут на "университети", защото видиш ли, образованието в UK трябва да е на световно ниво и "сигурно си разбират от работата" щом за нещо там се твърди, че е ВУЗ... Е, нормално е след такава прехвалена реклама още преди да е приет да очаква нашия хубостник да очаква, че за президент ще учи едва ли не и като се прибере по-малко от 11 к месечна заплата няма да иска да прибира... Истината е, че ако не е ИТ или медицина, работата просто просто няма някаква специална добавена стойност, за която да се заплаща. Детето и на 1000 трябва да е доволно и въобще, че някой го взима на работа след като е било загубило връзка с реалността последните 3, 4 г.


Повечето хора в България са именно с този манталитет. И на завършили навън, и на тези завършили вътре в страната. Българско си е положението просто. Може би завършването в чужбина е фактор, който в някои случаи и донапомпва тази самозаблуда за перфектност в разглезените деца. Все пак обикновено родителите пратили си дЯцата в чужбина са и по-заможни,  а от там по default идва и допълнителен boost на самочувствието на въпросното дете.

Колебаех се дали да вляза в темата, макар че съм от пряко засегнатите от нея. И  двете ми деца учат навън, и не , не " международни отношения, ПР и връзки с общестствеността или нещо от тази класация "специалности", в някой провинциален университет в Uk или Германия".  Нито пък " IT или медицина". За последното може да се отвори самостоятелна тема. Има много добри възможности да се изучи и тук, при едно много важно условие: да ти се учи.  Или пък IT - убедена съм, че фактултета по математика и информатика към  СУ подготвя в пъти по-добре от който и да е приложен уни по същата специалност в Холандия. Казвам - приложен, не Delft.
И до тук с положителните черти на българското висше образование. Да, точно медицина и IT се изучават задълбочено  и тук.  Но аз лично уважавам избора на децата си - не е лесен, но е естествено продължение на стремежът им да направят нещо полезно за себе си. Слагане по един знаменател на учащите навън е повърхностно и несериозно. Базира се на чул-недочул една съседка/роднина/ колежка   ми каза.
Средата в която живеят децата ми е коренно различна от средата тук. Заниманията им са различни от заниманията на децата тук.  И ако тук  ако учиш и работиш задълбочено ще си черната овца на групата/випуска, то там, където са децата ми всички около тях учат и работят задълбочено. Там няма бар, дискотека, излизане с приятели, уикенди и пр. Там академичната среда те поглъща и от понеделник до петък бързаш да си пръв в библиотеката за да си хванеш място. Там големият ми син прекара уикенда в университета, заедно с група състуденти, работейки денонощно върху нов проект. Там малкият ми син , като му остане свободна пролука спортува в постоянно отворени зали с отлични условия. Там деца и преподаватели сядат на обед и се хранят заедно - всеки от кутията която си е донесъл от дома. В добре устроен кът оборудван с микровълнови печки и удобни места за сядане. Там децата знаят защо са отишли. И не си хабят времето напразно.  Учат, работят, порастват. И да, завързват международни контакти - та нали учат с деца от целия свят, какво по-естествено от това.  
Не слагайте под един знаменател децата които учат навън. Незнам вие колко такива познавате - аз имам десетки примери от моите деца и техните съученици и приятели. Не споделям и дума от написаното от Parliament. Крайно е, лаишко е, и ми звучи като вица за гроздето. Вериоятно не това са подбудите й да пише така, но на мен така ми звучи.

За мен тази дискусия изобщо не отговаря на истината. Познавам чудесни деца завършили на “запад” и няма нищо общо с описваните от вас (Parliament) наблюдения, размисли еле пък стратегии за “оставане”....
И другото-в голяма заблудa сте с това IT . Забелязала съм, че това IT  се ползва като обобщаващо понятие се точно от хора, които изобщо не разбират сферата. Вътре втова IT има толкова много професии, че свят да ти се завие. Освен това пазара точно в БГ има такава отчайваща нужда от кадри, че никак не е нужно да си учил нещо за IT.

Освен това учещите не в Англия, за кой точно мечтаят да се оженят-за някой министър?!
Дано темата поеме обрат и стана наистина ценна дискусия, че така не/до/развита е излишна.

п.п добре че, GD се е включила да предаде малко реална светлина.

Само една забележка имам - дъщерята в Лондон много по-лесно ще се уреди с български аристократ, повечето са “там”, а не в УНСС.

Ако е толкова качествено образованието на лекарите у нас, защо има толкова некадърници? Може би, защото влизането в медицински университет е свързано с хиляди за частни уроци при точно определени преподаватели, което могат да си позволят  децата на заможни родители и чисто финансово следването в "чужбина" може да е по-евтино от това в България. Така е и с много други професии.
Светът е отворен - стипендии, заеми, амбиция, акъл...
От големи специалисти е на този хал държавата ни, видни учени все.

По повод на това, което пише Parliament: Предполагам, че има предвид някой конкретен случай, който така я е разсърдил. Аз лично не познавам нито едни такива хора. Целият клас на дъщеря ми се изнесе в чужбина, без две деца. Почти всички се издържаха сами с работа като сервитьори и в кол центрове (с перфектен немски още от България), само на едно момиче родителите й даваха апартамент под наем и пращаха пари, но май и тя поработваше, че там е много скъпо. Ние с мъжа ми помагахме на нея и брат й, но също не беше достатъчно.

В чужбина не тече мед и масло, на улицата няма постлан червен килим и няма отворени обятия. Животът е труден. Децата се научават да се справят и не познавам лично нито един, който да се е върнал в България, само и само да получава по-малко.
Чувала съм обаче за завърнали се - това са тези, които са се провалили там, не са се вписали, а ако са завършили - не са си намерили работа. Не знам какви толкова претенции биха имали тук, защото и те, и родителите им познават българската действителност.
А ако наистина някой с добър успех се е върнал, може би предварително си е намерил работа в голяма фирма, международна, там евентуално биха оценили, че е завършил в чужбина.

Въпросът не е ЗА и Против образованието в чужбина (за мен той е ясен изначално в полза на външното обучение за повечето специалности), а дали си струва такова, в случай, че човек иска да живее и да се развива в България след това. Дали си струва инвестицията на всичко - пари, време, стрес при адаптация...
И на мен ми е интересно, какво мислите по въпроса. Иначе имам примери и за хора, върнали се след обучение в чужбина и такива, които са се образовали тук, и после се реализирали. Но като че ли тези, които тук са се обучавали, после се развиват по-добре в областта си. А другите са малко като 'чужденци' . Поне от моя опит...

Добре де, изброявате 3 реда какво не учат вашите деца. Не може ли да кажете просто какво учат?

А сега не било и лесно. Е какво толкова учат тия деца?

Говорим общообхватно, така че е нормално да ползваме общ знаменател. Не навлизаме в частни теми. Коментираме повечето българи, а те са едни и същи и биха минавали между капките толкова в чужбина, колкото и ако бяха останали тук като останалите студенти. Това къде се намира българинът не означава, че става друг в чужбина.


Аха, ето средно статистическия родител какво си мисли. "Хвърлих маса пари за обучение в чужбина, за да могат моите дЯца да са в една "по-добра" среда, защото те са "по-добри" от останалите хора". Типичното мислене на свърх амбициозния, самовлюбен родител с възможности малко над средните.


Не говорете такива глупости! "Децата" там са същите като "децата" тук (в студентски град). Няма ли родители наоколо, бъдете сигурни, че стават свинщини.

"Работейки денонощно в библиотеката". Да, сега му повярвах! За вас не знам!

Темата за плюскането е много важна за всеки българин! Важно е да има първо, второ, трето - на корем! Точно както се казва в рекламата на университета! Пълен стомах = силна наука! Също е нечувано да видиш преподавател да яде в кухнята заедно с "детето"! Ех каква занималня и забавления с преподавателите си изпускат останалите тук!

Много често използвате думата "деца". Тия дЯца отдавна са порастнали малки хора, според мен. А родителите често ги дондуркат до късно и оценяват университетите според това дали приличат на детски анимационен център в някой мол.


Говоря за най-общия случай. Да речем, че обсъждаме не гении, а "деца" като "деца", мързеливи и глезени като 80-те обикновени процента. Не поливайте с вода излишно тук. Ако вие сте "над средното", това не е категорично валидно за другите.

Мисля, че отиваме към крайности вече, нека не превръщаме темата в някаква ненужна говорилня и изопачаване и осмиване на всичко от едната и другата страна на "барикадата".

Когато казах, че моите впечатления масово са като тези на Parliament, визирах конкретно българите от моята си инженерна и други технически специалности. Седяха много в библиотеката, част от тях поне, което обаче не водеше непременно до по-високи резултати. По-голямата част работеха, за да се издържат и защото им харесваше студентският живот с малко поработване, студентски стандарт (т.е. живот в общежитие) и провлачване на обучението в безкраен брой семестри. Провлачването не беше само българска черта, и немците правеха същото, но докато сред колегите немци имаше тук-таме по някой с идея защо провлачва (примерно практики във фирми, всичките имаха по 2-3, дори най-безидейните), то доста по-често българите запълваха времето с някаква работа, къде по специалността, къде не, колкото да запазят статуквото. Не познавам нито един българин, завършил моята специалност в Regelstudienzeit (в Германия минава за трудна), т.е. за предвиденото време за обучение, но тук-таме се срещат такива немци.

Това, че аз не познавам, разбира се, не е представителна извадка, нито прави българите по-лоши студенти, защото завършват по-късно, но по мое мнение общо липсва тази мотивация, която имаха немските ми колеги. Седенето в библиотеката беше, поне в моите очи, едно стадно явление, което не отразяваше реалната мотивация. Реално накрая всички биват измервани с оценките, а отличниците в точните науки бяха винаги германци, все пак броят изпити, до чиито резултати имах достъп (не само моите лични), вече отива към едно по-представително количество.

Толкова по мненията на Parliament, НО всичко това не означава по-лоша реализация за българите (понеже това е темата) или изобщо на чужденците, защото реализацията не зависи само от успеха в следването, а от множество други фактори.

Дали образованието в Германия или България е по-добро, за мен самата е трудно да преценя, макар минала и през двете системи. Различни познания и умения ти дават двете. Българското те прави сякаш по-подготвен за българската действителност и по-адаптивен,т.е. развива качества, но откъм познания е много зад немското (морално остарели бази, преподаватели с последни данни от индустрията на 80-те, липса на иновативни методи в обучението, липса на връзка с реална индустрия на високо ниво...). Дали качества или познания са по-полезни при търсене на работа, обаче, е много спорно и зависи и от област, и от нивото, на което търсиш работа, и от фирмата (доколко иновативна, доколко на средно ниво).

Ако търсиш реализация в Германия, определено българското образование няма да ти помогне особено, защото накрая на практика почти нищо не знаеш, или поне почти нищо, случило се в индустрията в последните 5-10, ако говорим за ТУ и 30 години. Ако ще се развиваш в България, ми е любопитно какво е мнението на останалите, тъй като аз освен студентска работа за малко, друга не съм търсила в България и не мога да оценя пазара от гл. точка на работник.

Трудно ми е да преценя кое мнение е по-крайно, на ГД или Парламента.
И двете са толкова наивно-безсмислени, макар и на двата полюса - всичко розово / сиво.

хахаха, чудех се кога ли ще се появиш...

Parliament - с Kod ще си допаднете. И  той е на път да помаха на сина си за  "довиждане до Коледа".  А твоя разбор... извини ме, но не го изчетох.  В ролята си на каква по-точно пишеш по темата? Майка, леля, баба, съседка на студент ?

Ха-ха - взе ми думите от устата! Ти се стягай, това е пътят, доказано на практика
По темата, аз лично смятам, че няма един верен отговор, всичко е индивидуално и зависи най-вече от конкретното дете.  На G.D. децата са за пример, не виждам защо й скачате.

А ти защо не ми отговори на въпросите?
Считам, че след като ти не ми отговори на въпросите, то и на твоите (каква е ролята ми) няма да получиш отговор.
Просто ми стана интересно да пиша, какво пък толкова? А вие какво толкова ми се връзвате? Или ви е яд, че като ме слушате, все едно слушате съвестта си и съжалявате за хилядарките пръснати по чужбина за "университети" тип детски анимационен център в някой мол, където (по ваши думи) децата ядат от кутии заедно с преподавателите си на една маса...

Според мен, в рамките на ЕС за емиграция вече не може да се говори. Днес са там, утре в друго там, след това тук, после пак там, където има работа и реализация.  Все едно се местят от град на град в България, ако знаят езика, разбира се. За ОК след Брекизт вече не знам как ще е, там работата е неясна.

Проучил съм нещата. Ама пък не ще в Лондон, щото “аз, ако ще съм пак по цял ден със същите хора ....”.

И твоята не  е лесна

Kod, по отношение на качеството на мненията... и преди сме си говорили. Всяко знание си има граници. Безкрайна е само групостта.

И все пак, госпожи и господа, в крайна сметка дори и тези от вас, които са пратили децата си да се учат в чужбина не дадоха никакви други по-солидни аргументи освен този, че преподаватели и ученици имали обща столова, където ядяли заедно от кутии като колективите в соц предприятията от доброто старо време и това сплотявало и правило по-уютен учебния процес. Освен това намекнахте нещо и за "качествените мнения". Предполагам визирате себе си, но или аз неразбирам от аргументи, или вашите са ми малко странни. Сигурно следващият ви аргумент ще е, че там децата ходят боси и това е много здравословно.

Аз дадох, или поне се опитах.
1. Имаш достъп до по-добра материална база, знам го за лекари и инженери и за нас това представлява фундаментална разлика. За ИТ може би не или в по-малка степен.
2. Преподаването се ориентира към нуждите на бизнеса.
3. Преподавателите в голямата част от специалните предмети, идват от бизнеса или работят като консултатнти за него, т.е. знанията им не са последно придобити през 88-ма.
4. В чисто битов план живееш в по-добри условия (дори и на общежитие да е), въздухът е по-чист от софийския, храната е по-друга (за мен е по-качествена, но нека не навлизаме в точно този детайл)
5. Имаш възможността сам да си избираш предметите, които учиш и изборът е доста по-голям от България.
6. Няма задължителни лекции с присъствие, както беше в София, няма моления за заверки накрая и пр.
7. Специализациите (това, което сега са магистратури) са многобройно повече и по-разнообразни
8. Шансовете за практики или по-късно работа в добри фирми от ТУ София на практика са нулеви, от добър немски университет - не баш
9. Не касае всички, но голяма част: Ставаш по-самостоятелен, защото няма от кого да вземеш спешно пари, не си носиш дрехите уикенда у вас да ти ги пере мама и не носиш буркани от съответния град, защото не можеш сам да си сготвиш. И изобщо не говоря за времена от началото на демокрацията, когато не е имало нищо, а за средата на 2000-те години и нататък.
10. Субективно и не най-важно: живееш в готин град (Мюнхен, например, Берлин, Щутгарт), имаш възможност да пътуваш наоколо за ниски цени и да видиш други туристически обекти, които при визита от България, биха били много по-скъпи.

На първо четене тези ми хрумват, но и те не са малко.

т.4 малко ме озадачава, с другите съм напълно съгласен.

Каква материална база? Специално медицината не се учи само в една сграда, а кандидат лекарите обикалят из болнични заведения, за да добият практиката си. Затова не е необходима само една сграда. До колкото знам, в България имаме много добро медицинско образование и не съм видял някой да следва медицина в чужбина, а пък после да става лекар и нас. Всички лекари, които практикуват в България са си българско образование.

И как по-точно те ориентират "към нуждите на бизнеса"? Какво представлява "Бизнесът"? И освен това си дойдохме на думата, че именно повечето студенти отиват да запишат някой "бизнес" в третокласен университет. После като се върнат в България дори не им се занимава с такси и легализация на тапията след като за 3 години им е станало ясно, че тази тапия по бизнес там е толкова "тежка" колкото една тапия извадена тук. Освен това няма университети, които да гарантират на студента работно място. Чувал съм за такива, в които таксите са от порядъка на да речем 50 к на година и едва ли не там ти дават гаранция, че каймакът на обществото един ден ще те желае, но вярвам, че тук няма човек, чийто случай да е такъв и да може да разкаже нещо подобно извън класическия случай на студента българин записал се в някой "Нов английски университет".



Продължавате да казвате "Бизнеса" така сякаш той е един. Университетът не е място, което да те подготвя за работните процеси. Това е място, в което имаш достъп до академичните знания, до научната част от дисциплините, а не до бизнес процеси. Ако искаш да учиш "бизнес", входното ниво е просто да започнеш работа свързана с някакви офис дейности. Дипломата е престиж спрямо този, който е без такава, но диплома от "Нов английски университет" едва ли е > от такава от "Нов български университет" в очите на някой работодател от "бизнеса", за който все така говорите... А тези, които работят като "консултанти" там и преподават в някой треторазряден университет едва ли са нещо повече от продавачи на змийско масло (https://en.wikipedia.org/wiki/Snake_oil). Във времена на златна треска най-лесно забогатяват тези, които продават лопати. Съответно тези ментори работещи като "консултанти" не правят нищо повече от това, което правят онези, които продават лопати по време на треската за злато.


Вие навлизате в детайлите за плюскането какво е. Вероятно белязан от нищетата на спомените от близкото си минало, българите винаги поставят плюскането на челна позиция, когато трябва да вземат решение на въпроса "дали си прекарвам добре".  Права сте, по-добре да не навлизаме в този "детайл", че ще загрубеят нещата.


Относително. Но има ли някой, който да записва образование заради избирателните предмети? Те по default са втора категория предмети. Такива, с които се запълват така наречените "кредити" и се доизбутва, но в никакъв случай не може да са основната мотивация на някой сериозен човек знаещ за какво ще му е висшето образование?


Искате да ми кажете с една дума, че е още ПО-ЛЕСНО. Е, тогава нещата наистина са трагични. Че тук едвам се пълнят класните стаи, какво остава, ако няма заверки срещу присъствие. Значи става въпрос за имитация на университет. Студентите си ходят на работа, стаите стоят празни и накрая има сесия без заверки. Е, с какво това е по-добре от "задължителните" лекции у нас? Или вие сте на мниние, че "много ги мъчат тия деца". Направо да печатат дипломите, с инструкции за употреба на гърба (ако може) и да ги раздават по живо, по здраво!


Колкото са "по-разнообразни", толкова повече завършващите ги са потенциални кандидат безработни по съответните специалности.

ТУ ми изглежда като едно много хубаво училище за програмисти. Но техническите университети са си казарми като цяло и не виждам как един "добър немски университет" е по-добър вариант. Казарма в чужда държава срещу казарма в България...


От  2000-те години до сега има едни около 20 години, което е значителна разлика. Не виждам нужда в 2020-те години някой да се притеснява как ще се изпере или дали ще може да мъкне буркани с лютеница. Тези притеснения не ми звучат като сериозни аргументи, но темата за плюскането много притеснява българина. Това вече го обсъдихме по-горе.


Според мен София е готин град. Другите замърсени столици или големи европейски градове едва ли заслужават повече от 4 часова обиколка прекаран живот в тях, да не говорим пък за 3 - 4 години ходене по "турситически обекти" както го изкарвате.

Вижте, някои от нещата, които посочвате, са чисто и просто неверни, но дори и да оборя всяка една Ваша точка и да ви обясня защо точно не смятам така, не виждам никаква добавена стойност в това занимание. Вие така или иначе скачате на всички с бутонките без да знаете конкретната им ситуация, а всяка част от изречение по някакъв начин свързана с физическото оцеляване и първата равнина по пирамидата на Маслоу, наричате "плюскане".

Ако на вас ви харесва да живеете под моста или сте слънцеяд, та "плюскането" не ви интересува, то за мен, а допускам и за други в темата, не е все тая дали живеят в кочина и с какво се хранят. Поради разликата в стандарта тук и в България, темата не е толкова проста или позволима за всеки среден българин и е удачно да се засегне. Най-малкото е неучтиво такова отношение към събеседника.

Има и по-цивилизовани начини да защитите мнението си, аз също се съгласих с вас, че чужбина и обучавалият се тук не е непременно по-добър или равносилен на Господ слязъл на земята / завърнал се в България, което обаче не означава, че животът и обучението тук нямат предимства. Но при подобна реторика, на мен лично не ми е приятно да водя диалог. Пожелавам Ви успех и излизане от балона на единствената истина.

Е, посочете с какво не сте съгласна. "Занимание" си е, да. По-лесно е да сме с розовите очила.

Не, не ми харесва да живея под никакъв мост, нито съм слънцеяд. Просто тези възвишени теми кой какво е плюскал, обича да плюска и как да внася зимнината в кампуса не ме вълнуват. Не бих определил и стандарта на живот в България като кочина, още пък по-малко според мен имат реални основания да го казват хора, които имат възможности да пратят децата си в чужбина. Така че нищо неучиво не виждам в отношението си назоваавйки "плюскане" храната. Да, "плюскане" е, щом се превръща в тема № 1 дори тук.


Защо пък да е нецивилизован начинът, по който защитавам мнението си? Не виждам какво ви пречи в моята "реторика". Аз просто казвам нещата "така", а не както биха изглеждали през "розовите очила". До тук оплакванията ви към мен са претенции как трябва да пиша.

Криси, очевидно си загубила тренинга за общуване в Боколандията.
Преди година, по подобен повод ти казах - остави, няма смисъл.
Нещата са вече дълбоко под дъното, пресичат центъра и ще се появят от другата страна...
Наред с безхаберието повсеместно се наблюдава и самодоволство, надменност и синдром "Булгар-Булгар" в най-уродливия му вид.
Зер затова и на летището не могат да насмогнат от връщащи се щастливи изучени младежи, готови да вземат новите помощи на министерството за евровисшисти и да дадат своята лепта за изграждането на татковината.
Все пак, за да има диалог, се изисква някаква степен на срещане на интелектуалните нива, критерии, ценностна система и т.н. Тогава двете страни биха си били полезни.
Тук даваш аргументи и получаваш контраргументи, които са тотално абсурдни, от сорта - "не зная какво е, но такова не може да е" или "зная какво е и то не е това, което ти ми казваш, нищо че аз съм чул, а ти си го изживял"...
Най-малкото - информация има за всичко, при желание отговорите на дискутираните и обявени за неистини въпроси са на един клик разстояние.
Но то за да четеш или кликаш се искат умения, а да троли всеки може.
Защо си губиш времето?

В България бъдещите лекари нямат никакъв достъп до реални пациенти и никаква възможност да учат в реални условия и да добият практика. Дори специализантите основно се ползват за писарушки и не могат да се вредят до истински случаи. Образованието може да е на много високо ниво, но то е чисто теоретично.
Това е основната разлика с обучението по медицина в Германия, например.

Нееее, разбира се, че нямат никакъв достъп до пациенти бъдещите лекари.
То затова, когато се лекуваш в университетска болница, на визитация с дежурния лекар минава цяла тумба студенти.

Аз как да се чувствам като завършвам български ВУЗ? Никак. За моята специалност уни-то ми предлага много качествено обучение и материална база, студенти при нас не липсват, но и сесията си е ужасна, защото имаме много строги преподаватели с дълги конспекти и теми. Всичко трябва да си знаеш до последното изречение.
Да ви напомня, че не само в западните държави се учи в библиотека. Аз от първи курс уча в библиотеката с колежки, учим си за изпити заедно, правим си курсовите работи заедно и така нататък, което не ни прави по-нисши от Бай Ганьо в немски университет. Много се подценяват българските студенти и в частност - тези, които наистина влизат в университет да учат. Познавам много такива и аз самата попадам в тази група - студентите с академичните навици и желанието за учене, но винаги ще бъдем в сянката на съседката, която е завършила ''нещо""  в Англия или Германия.

Никой никого не подценява тук в темата. Това за Бай Ганьо не го разбрах.

Университетите, няма значение на изток или на запад се намират, си имат т. нар. рейтинг. Публикувани са в интернет. От Българските вузове само Софийски университет е записан на място 1000. Виенският Университет е на място 165 (за сравнение).  Този рейтинг се изчислява на базата на много показатели и е сравнително обективна оценка.
Българските студенти наистина са трудолюбиви, но това не е достатъчно. А още по-трудно е да учиш в посредствен университет в чужбина, само защото ти е на чужд език всичко. Смея да твърдя, че в БГ е по-лесно да се сдобиеш с диплома.

По темата за посредствен уни в чужбина-как квалифицирате един вуз като посредствен? По място в класация след еди -кой -си номер ли? Ако е така, след кой номер считате, че един уни е посредствен?. И най-вече по коя класация?

Защо българските студенти в немските университети да са Бай Ганьо? Не разбрах нещо...

Във всяка страна има елитни учебни заведения, но има и посредствени. Аз лично ги сравнявам по рейтинг.  Рейтингът включва  различни показатели - научни изследвания, отзиви на студентите, среден бал при постъпване, съотношение студенти-преподаватели, брой отлични дипломи, професионална реализация,  качество на преподавателския екип, получени знания и умения, мнение на работодателите и още много други.

ето една примерна класация:
https://www.topuniversities.com/university-rankings/world-univer … ity-rankings/2019

Акуратната класация е URAP - и за да сме по-коректни с фактите за сегашната учебна 2019/2020 година - Университета във Виена е на 224 място в момента, а СУ - 1285 място.

Съответно тази световна класация се гледа най-много (от 1 до 2500 място) и в нея има само 3 български ВУЗ-а:
1174 място МУ-София
1285 място СУ
2223 място ХТМУ

А какъв смисъл влагате в определението “акуратна класация”?

Класациите по рейтинг не са също съвсем обективни, но поради липса на друг показател се гледат те.  В други теми сме коментирали например, че в тези класации огромен процент се отдава на рисърча, а в редица немски /австрийски ВУЗ той е изнесен извън университета, в отделни изследователски институти като Макс Планк. Отделно не следва да се гледа обща класация, а таква по специалности. Университетът Х може да е супер за   специалност "Машиностроене" примерно и да не е  въобще толкова добър  за специалност " Медийна информатика". Съвсем условно написах тези две специалности, някой сега да не се залови за тях като конкретика..Ако ги прехвърлим тези размисли върху нашите ширини, нима  СУ е еднакво поставен в световен машаб при специалност " Софтуерно инженерство" и при "Културология"?

Дидичка,  знаейки колко е тежко следването на медицина,  неведнъж съм се чудила дали  дъщеря  ми няма да съжалява за избора да я учи навън. И няма как да знае/м, понеже е още в началото, но  въпреки това и само за един семестър се вижда  доста голяма разлика в базата. Университетът разполага със SkillsLab,  в която студентите още на старта влязоха, за да обдишват манекени, да им взимат кръв.. Намерих в момента в нета снимка от денталната част на тази лаборатория. предполагам всеки ще види някои разлики..

https://www.medizin.rwth-aachen.de/global/show_picture.asp?id=aaaaaaaaaadcdus
 При медиците се е имитирала още  на старта истинска кръв, системата моментално индикира, че си допуснал грешка при интубацията или че не си нацелил вената, че не е успешен опитът и т.н. Не съм медик и не знам наименованието на инструмента , с който се интубира. Но студентите са предупредени да се оглеждат за подвижни елементи в устата преди процедурата, протези примерно. И някой като забрави тази насока, почват да падат зъби от манекена. Ако не нацели примерно трахеята, а стомаха, последният почва  да се издува и алармата ти е готова..На всеки студент се раздава комплект преди занятието,  сред който освен спринцовки, инструменти и сие  има и  индивидулана силиконова маска, която се слага на лицето на  манекена, за да не ближе  все пак студентът лигите на предходния. Маските се хвърлят в края на заниманието за стерилизация. Има ги и тези маси  като в сериалите с touch screen,  на които като в медицински атлас, но с опция за зумване ти излизат органи, кости и сие.. Още в началото са се качвали на летателната площадка на медицинския хеликоптер и в самия него, за да се запознаят с работата и там. В университетската клиника  е пълно със специални помещения, предназаначени за учене, гарантиращи тишина, спокойствие, добър нет  и сие. Та като качество на обучение не бих могла да споря, но като база несъмнено нашите медицински ВУЗ отстъпват. А в една специалност като медицината това не е никак маловажно. Иначе си мисля, че следването навсякъде е тежко.

PS Младата дама  със завършения тук университет - съвсем добронамерно ще Ви кажа, че правите това, от което се оплаквате. Някой Ви имал за втора категория..  Дали е така е спорно, хора има всякакви. Това, че някой мисли така, не е повод да вменявате това на всички. Но Вие не закъсняхте  да наречете  връстниците си навън  на ангро с нарицателното Бай Ганьо.. Сякаш там всички до един са  концентрирани в това да провлачват семестри, да си живеят живота и да неглижират ученето, да харчат със замах  на мама и тате парите, да ядат  с или без професори и не знам още какво в някой деветоразряден университет.. Хора на място има и тук, и там.  Такива, на които мястото им не е в университета обаче, има повече тук и лошото е, че често завършват някак.. Докато поне бонус навън е това, че фунията на входа е широка, да, ама после  е силно стеснена , в течение на следването огромен процент от започналите падат като  обрулени круши и до  финала издържат само наистина учещите. Нашите университети по обективни причини  с оглед финансирането им не могат да си позволят подобна схема - ще им отпаднат приходи от подготивтелни курсове, ще  загубят и таксите на  студенти, които като знания иначе са си за гонене.. Някой назад попита за конкретни разлики. В този момент ми хрумва  една във връзка с горенаписаното. Скъсват те  2 пъти на конкретен изпит  в някоя специалност в Германия и ако на третия път не се справиш (на много места и веднага след втория), не само изхвърчаш автоматично, а  нямаш право да учиш същата специалност в нито един друг университет на територията на страната. Счита се явно, че нямаш потенциала да се справиш с  това. Хубаво ли е  или не като практика, не знам, но определено ограничава потока от пишман висшисти без реални знания и умения, но пък с тапия....

Чета с интерес.Но тук не мога да се съглася.Половината ми семейство са лекари завършили тук. Брат ми беше вкаран още първият ден от следването си в Медицинска академия в моргата.
Практиката с реални казуси и пациенти е от ден първи и доста богата.
Голяма част от състудентите му заминаха в чужбина, почти веднага след дипломирането си и се реализираха страхотно.

Моргата на  Медицинска академия  за база ли минава?

До колкото помня, разполагаха с трупове със специален статут, върху които се упражняваха. Да, в моргата.
Образованието им не е чисто теоретично, определено.Следването им е по болници и с доста пациенти.

Подкрепям напълно поста на Русалка. Отвъд класациите, да оставяш студентите с невзети изпити да продължават  да учат нагоре и да ги влачат до безкрай определено сваля имиджа на който и да е университет.
За моргата - за мен лично това е голям плюс на обучението, отвъд морално-етичната страна (надявам се, че са спазени нормите).

Разбира се,  че обучението в моргите е голям плюс, но те така или иначе съществуват, труповете също. Не са някаква специална материална база или специална лаборатория и няма нищо новаторско и невиждано в тях. Морги има и в Германия.

Морги има навсякъде. Съответно и възможност да се работи с трупове. Въпросът е как изглеждат нещата с практическата страна на обучението извън моргата и извън визитациите (като в сериалите) редом с лекуващите лекари, които вероятно навсякъде са еднакви. Показах нагоре снимка на учебна дентална лаборатория в немски университет, такава има естествено и за медиците. Всичко е  оборудвано с нова медицинска техника, с манекени, в чиито вени тече "кръв",  които могата да бъдат обдишвани, шити и сие, с екрани, със софтуер, индикиращ грешки, и се симулира максимално близка  до реалността ситуация, което прави обучението от самото начало обединяващо теория и практика.

Напълно вярно.В чужбина е в пъти по-добра базата.Изразих несъгласие с твърдението:
"В България бъдещите лекари нямат никакъв достъп до реални пациенти и никаква възможност да учат в реални условия и да добият практика"
Чак такъв жив зян не сме.

Да не започваме с техническите науки и базата им. Само един пример ще дам, с fusion реактора на ТУ Мюнхен. Някой интересувал ли се е на колко места в света изобщо има реактор от такъв вид и с такава мощност? А колко от тях са в университети? А до колко от тях се допускат студенти? Ще се въздържа от повече примери, защото е излишно.

Здравейте, а каква е причината да влагат толкова пари в образование в чужбина и после да се връщат тук? Лично аз не бих се върнала...

Парите за образование в чужбина се дават за да се получи прилично, съвременно образование, понеже университетско такова тук почти не е останало.
Въпросът, къде това образование ще намери достатъчно добра реализация, за да обезпечи търсеният стандат на живот е отделен. И има различни решения през различните етапи от живота на човек.
Ако дам пример с мен и съпругата, имахме много по-добра реализация в чужбина, но когато поизраснаха децата, сметките се промениха. В България получиха най-доброто образование, което можехме да си позволим, на значително по-ниска цена от останалите сравними алтернативи. Което компенсира (заедно с по-ниските разходи за сравними условия на живот) понижението в доходите ни.